tag:blogger.com,1999:blog-88528342724601010082024-02-22T11:01:44.855-08:00Welcome To Funky TownК.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.comBlogger93125truetag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-81598086015130389162018-09-07T22:31:00.000-07:002018-09-07T22:31:30.905-07:00Ф<div style="text-align: justify;">
Това е история, която започва на божествено красив плаж с едно инцидентно пътуване и случайно плажно парти с хора, които не бяха там за това, което се случваше и което предстоеше да се случи, но искаха разнообразие, дори без да го осъзнават напълно. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Историята започва с група момичета в средата на двадесетте си години, може би дори трябва да се каже жени, които отидоха на море, за да се разнообразят, но и за да може да забравят и да започнат отначало и на чисто. Едната беше преживяла раздяла наскоро. Но нима това не се случва всеки ден на толкова хора? Най-тежко за човека е, когато някой друг бъде избран пред него. Защото тогава не е само една раздяла, а е послание с по-дълбоко значение. И не можем да го простим, и не можем да го забравим, може само да ни боли, докато времето не замаскира белега и не започнем отново да се усмихваме, търсейки човека, който ще избере нас пред всички други хора. </div>
<div style="text-align: justify;">
Другата беше нейна близка приятелка, която също искаше да намери този човек, но нямаше нищо против да се забавлява много до този вълнуващ миг в живота си. Взимаше си всичко от живота, не отказваше забавление и винаги се усмихваше. Даваше го спокойно, без напрежение и без стрес. </div>
<div style="text-align: justify;">
Третата беше също сама, но не търсеше нищо. Искаше да ходи на плаж, да пие сладко бяло фрапе и да обядва супа. А вечер да пие коктейли. Да чете леки книги, които да не развалят илюзията, че лятото всичко е някак по-лесно и по-леко. И има повече усмивки. </div>
<div style="text-align: justify;">
А четвъртата беше единствената, която имаше приятел, но много искаше да отиде някъде по женски и да пие уиски по цяла нощ в дискотека след дискотека, без да има кой да й пречи да се забавлява. Искаше да получи малко свобода и забавления в чиста форма. И затова беше отишла на море с приятелките си, само по женски, а не с мъжа, с когото живееше.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjdZy2_1wTFamrZuTGbCGlwrtytt1j_7kNcVIeMQ4310ZglCgev2-buvSWDePrG1md2DjVDIIVssZ4zPwHXLH46uCsttNpxwMWgpQymkN5XBC_3kbR3wUMOVbKzqS0sPbN4QonsptogWEM/s1600/29cc048639ec904adfcfddf6a37377eb.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="460" data-original-width="500" height="367" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjdZy2_1wTFamrZuTGbCGlwrtytt1j_7kNcVIeMQ4310ZglCgev2-buvSWDePrG1md2DjVDIIVssZ4zPwHXLH46uCsttNpxwMWgpQymkN5XBC_3kbR3wUMOVbKzqS0sPbN4QonsptogWEM/s400/29cc048639ec904adfcfddf6a37377eb.jpg" width="400" /></a></div>
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
И както във всички такива истории, и в тази има мъжка комапния. </div>
<div style="text-align: justify;">
В нея има едно момче, толкова скромно и обикновено, че дори не осъзнаваше, че е известен и какво му носи това. </div>
<div style="text-align: justify;">
Тук е и неговия брат, който искаше да види малко повече от големия свят, но не прекалено по възможност. </div>
<div style="text-align: justify;">
Както и един техен приятел от детинство, който обичаше да се забавлява и винаги би дошъл с тях, та дори и на някакъв забутан остров някъде в чужбина. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
А времето на действието е разбира се жаркото лято, може би отива вече 6 часа следобед и слънцето скоро ще се скрие. Но на бийч бара още е забавно, много горещо и момичетата искат да се забавляват. </div>
<div style="text-align: justify;">
Поръчват си по още едни коктейли и третата отива при диджея. Винаги общителна, но особено обсебваща, когато е в настроение, тя говори с него за музика. Двамата се смеят, пляскат си ръцете и тя се оттегля към барбароните, където нейните приятелки танцуват с по коктейл в ръка. И една песен по-късно стилът на музиката рязко се сменя и диджеят пуска нещо, което от целия бар само те четирите разпознават. Викат силно, подскачат и се смеят. Пеят заедно с изпълнителите, вдигат тостове и правят одобрителни знаци на диджея. И другите гости на бара се забавляват, но е видно - номер три от момичетата е поръчала тази песен. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Това е твоя песен - казва братът на малката звездичка, когато секунди след началото тримата се споглеждат. Полегнали са небрежно демонстрирайки мускули на три шезлонга малко встрани от бара. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Той от къде я има? - пита звездата</div>
<div style="text-align: justify;">
-Е брат, как да ти кажем? - казва приятелят и тримата леко и бавно се понадигат. Ясно им е, че когато изглеждат така, всички мацки на плажа ги заглеждат. Неизбежно. </div>
<div style="text-align: justify;">
Звездата става и отива да говори с диджея, който му сочи нашето момиче номер три. И това е завръзката, в която две компании от мъже и жени, сънародници, се намират случайно на плаж в друга държава по време на ваканцията, но която са отишли, за да си отдъхнат всеки от противоположния пол. </div>
К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-83734894527913643622017-09-05T04:20:00.001-07:002017-09-05T04:20:44.033-07:00Секси приказки<div style="text-align: justify;">
Видя я отново още на другия ден, но вече не можеше да я погледне. </div>
<div style="text-align: justify;">
Тя не беше нищо особено. Не си струваше да се сънува или пък да се мисли после цял ден за нея... </div>
<div style="text-align: justify;">
Разхождаше се из залата съвсем спокойно и си правеше упражненията. Докато приклякваше с щангата, изглеждаше доста секси. Гледката на дупето й отново се появи в съзнанието му. Изобщо не виждаше дрехите й, а само голото й тяло пред себе си в съблекалнята. Усети разбуждане в панталонките си и се обърна на другата страна. Това не можеше да продължава. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Забеляза отново надутия мъжага от предния ден. Беше й интересно защо някои хора са такива. Той й се виждаше типичния надувко, който само ходи да се перчи. Ползваше много тежести, разхождаше се с невероятно самочувствие, а точно тази зала не беше мястото за манекени, а за хора от квартала, които просто искат да правят нещичко за себе си от време на време. </div>
<div style="text-align: justify;">
Качи се на пътеката отново и така можеше да продължи да оглежда около себе си, без да й обръщат особено внимание. Просто нямаше как да го избегне, пътеките бяха обърнати с поглед към залата. Не обичаше кардио, беше може би най-скучното от всичко, което можеше да прави във фитнеса. Понякога четеше нещичко на телефона си, но днес не го взе в залата със себе си. </div>
<div style="text-align: justify;">
Надутият мъж отново обикаляше из залата с онази походка на котарак, който се беше наежил и дебнеше плячката си. Такива хора й бяха любопитни. Понякога се чувстваше като луда преследвачка, когато ги гледаше така, но те и без това така искаха - внимание. </div>
<div style="text-align: justify;">
Спря да се взира в човека и се загледа в телевизора. Искаше поне за момент да не е лудата, която зяпа непознати. </div>
<div style="text-align: justify;">
Но когато тръгваше да си ходи, се залиса в грешната посока и се сблъска с него на входа на залата. Музиката все още дънеше в слушалките й и това я правеше неориентирана. </div>
<div style="text-align: justify;">
Той се сблъска с нея съвсем без да иска, но когато погледна лицето й, тя изглеждаше доста по-изненадана от него. Бе свикнал да му правят път, тя идваше да се блъскат. Интересен начин за запознанство. Не, миличка, ще трябва малко повечко старание, за да получиш това, което искаш. И точно в този миг я видя да го оглежда от горе до долу. Имаше интерес, значи.... </div>
<div style="text-align: justify;">
-Ако искаш да се запознаем, няма нужда да си така груба. Поне не от самото начало... - огледа я също така пиперливо и закова поглед в дълбоките й очи. Спомни си как обхваща лицето й с ръце, как я притиска до стената. А после си спомни, че това беше сън, не истинска ситуация. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Прощавайте - само отговори тя. Какво й беше казал този странен типаж? Ама че човек.... </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
И повече не се сети за ситуацията, докато не се събуди посред нощ странно възбудена. Беше сънувала как му отговаря, как му казва, че ще е много по-груба, отколкото той може да понесе. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Може да се пробваш, скъпа, но на малките момиченца като теб дори не им минава през ума какво мога да им направя. Само да ти разкажа ще е достатъчно, за да те докосна и да усетя, че си мокра и готова. </div>
<div style="text-align: justify;">
Тя се изсмя на това абсурдно изказване и бавно го подмина, задържайки погледа му. Преди обаче да му обърне гръб, погледна малко по-надолу от любопитство дали нещо се случваше в тези панталонки. Нищо. Просто беше нахален и така си говореше. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Скъпа, недей да бягаш. - той тръгна с нея. - Щом ти е любопитно, ела - ще ти покажа това, което те интересува - намигна й палаво и я бутна през вратата в стаята за масажи. Свали си тениската, гледайки я право в очите. Показа й невероятно тяло! </div>
<div style="text-align: justify;">
-Малка тигрице, събличай се - й каза заповеднически и хвана главата й с две ръце. Лицата им бяха толкова близо едно до друго, че усещаше ускореното му дишане по кожата си. Взираше се секунди в очите й, пускайки едната си ръка по гърба й и когато я положи на дупето й и го хвана здраво, се наведе към нея й и я целуна грубо, хапейки долната й устна. Беше добър! Самовлюбен, но добър! Тя стенеше леко, докато той притискаше тялото й в своето и сякаш си взимаше от нея всичко, което можеше чрез грубите си ласки. Притисна дупето й към себе си и тя усети, че нещо все пак се е събудило в панталоните му, но не можеше да прецени размера. </div>
<div style="text-align: justify;">
В следващия миг той грубо я отблъсна от себе си, хвана тениската й и я задърпа нагоре. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Скъпа, казах да се събличаш. - гласът му беше едновременно груб и мъркащ, той сякаш й заповядваше, но с дяволита усмивка. Хвърли тениската на пода и сложи две ръце на клинчето й. С едно грубо движение го разкъса и тя нададе лек писък на изненада. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Пази си гласа, скъпа, ще ти трябва... -измърка той и я обърна с гръб към себе си. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Ооо, много добре - чу го да казва и в следващия момент огромната му длан я погали леко по дупето, точно където допреди секунди я беше стискал грубо. Дръпна я обратно с лице към себе си и с две ръце, стискащи лицето й, я целуна, захапвайки грубо долната й устна. Тя чу себе си, сякаш отстрани, как стене и усети, че го е обгърнала с ръце и се притиска към него - към невероятните плочки на корема му, към издутите му панталони. Преди да разбере какво прави, спусна ръка надолу и го хвана. Започна леко да го гали и го чу как изстена - от изненада и удоволствие. </div>
<div style="text-align: justify;">
Той я вдигна на ръце и я прегърна силно. Усещаше колко е близо до члена му, той лекичко галеше кожата й през прашките, през панталоните и тя вече го искаше, не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как бавно ще влезе в нея, съвсем, съвсем бавно....</div>
<div style="text-align: justify;">
Както я държеше на ръце, притисна гърба й в стената и тя чу как панталоните му се свличат на пода. Ръцете му отново бяха заковани на дупето й, за миг й мина през ума, че ще й останат синини от грубостта му, но в този миг изобщо не й беше до това. Искаше само да го усети, искаше да крещи и той да не спира да хапе устната й и да гали лицето й. </div>
<div style="text-align: justify;">
И в следващия миг членът му я докосна и тя изстена. Затвори очи и изви глава назад, още докато беше на входа. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Скъпа, отвори очи, не искам да пропускаш нищо - той й изшепна в ухото с дрезгав шепот, почти заплашително. Тя отвори очи и погледите им се заключиха. Той влизаше в нея съвсем бавно, милиметър по милиметър, очите й се премрежиха от удоволствие и тя стенеше и се движеше в ръцете му, опитвайки се да го поеме. Беше прекрасно! Когато го вкара целия, той нададе лек стон, а тя - лек писък. Беше точно, сякаш я изпълни докрай. За броени мигове, които й се струваха часове, той изобщо не помръдна, а после много бавно се раздвижи в нея. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Тихо, скъпа - прошепна й с премрежен поглед и сложи ръка на устата й, за да не се чуват стоновете й. Наведе се към нея и целуна ухото, спусна се надолу и неочаквано захапа врата й. Тя не можеше да мълчи, беше усещане като никое друго - бавните му движения, толкова категорични, толкова решителни. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Да, да, да.....- чуваше се да шепне е вече беше готова да забърза ритъма. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Не, скъпа.... Изчакай.... Не бързай, миличка - той й шепнеше, останал почти без глас, докато цялото й тяло се свиваше в ръцете у. Толкова го искаше, беше готова! А той спря да се движи и заключи погледа й в своя. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Бъди добро момиче, за да не те накажа. - каза й заплашително и я плесна по задника. Тя нададе лек писък, повече от изненада, колкото от болка. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Не спирай - чу се да му казва. Желанието й беше толкова силно, че не се усети как стиска мускулите си. Той усети и изстена. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Хайде, направи го- молеше го тя - моля те, не спирай. - Беше цялата мокра, струйки пот се стичаха по прилепналите им тела, а тя мислеше само за езикът му, за ръцете му на дупето си, за пенисът му в нея и колко искаше да свърши. - На ръба съм, не спирай - умоляваше го. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Знам, скъпа - той й показа една дяволита усмивка и тя усети бавния тласък. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Да! - чу се как изстена. </div>
<div style="text-align: justify;">
-О, скъпа - засмя се той и тя усети силен тласък. - Знам, че си готова -тласък след тласък, той влизаше сякаш все но-дълбоко в нея и те вече не знаеше къде е, чуваше само дрезгавият му глас и своите стонове, усещаше само пулсиращата точка в себе си и ръката, грубо хванала дупето й. Нежната й кожа вече гореше от болка и това й доставяше невероятно удоволствие.</div>
<div style="text-align: justify;">
-Направи го за мен, скъпа - шепотът му в ухото й беше заповеден. Вече не усещаше собственото си съзнание, само с облекчение приемаше заповедите му. - Давай, миличка, вече можеш да свършиш.Но искам да си тиха, никой не трябва да знае - той сякаш се смееше, докато й шепнеше. </div>
<div style="text-align: justify;">
-Да... - чуваше собствения си глас от някъде много далече. И тогава той я плесна силно и тя изкрещя от удоволствие. </div>
<div style="text-align: justify;">
- Лошо момиче, казах ти да си тиха - шепнеше й той и не спираше да пляска дупето й, а тя не можеше да сдържа стоновете си. И в мига, в който той захапа устната й, тя свърши и с крещящ стон избухна около него. Цялото й тяло се тресеше в прегръдката му, той държеше нежно главата й в ръцете си и не спираше да хапе врата й. Миг по-късно той впи пръсти в дупето й още по-грубо, нададе силен стон и с последни агресивни тласъци също свърши. </div>
<div style="text-align: justify;">
Стояха вкопчени един в друг още известно време. Беше по-добре от очакванията й. Не бе направил нищо особено, но й бе харесало толкова много, че искаше да повторят още сега. Прокара пръст по гърдите му и надолу по корема. Какво тяло само.... </div>
<div style="text-align: justify;">
Той я погледна арогантно право в очите, хвана лицето й и я целуна. Дълго, бавно, сякаш откриваше нови територии, галеше устните й със своите, хапеше я съвсем лекичко и очите й се премрежиха отново. Разбра, че ще го има отново, когато усети ръцете му да я хващат грубо за дупето, когато той я блъсна още по-агресивно в стената и захапа врата й.... </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
И тогава се събуди. Цялата мокра. И да - възбудена. Не го познаваше и мразеше мъже като него, но ако сега влезеше през вратата й, дори нямаше да губи време да се съблича, щеше веднага да го възседне. </div>
К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-28446487395120992312017-07-01T08:34:00.001-07:002017-07-01T08:34:46.840-07:00Секси приказки <div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">Гледаше го и си мислеше колко е нахакан.
Какво толкова си мислеше, че има този мъж?!? Някаква животинска агресия,
някаква груба сила, която се излъчваше от него. Агресия без никаква причина,
нищо не я предизвикваше. И все пак имаше нещо. Дали нещо в умът му? Дали не е
дошъл ядосан...? Не, този мъж бе дошъл да се покаже. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">Искаше да го гледат. Искаше
жените да мечтаят за него. Да го искат. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">Тя го погледна отново, после
отегчено отвърна глава. Такива мъже не й трябваха, намираха се под път и над
път и не носеха нищо добро със себе си. Бяха самовлюбени и се интересуваха само
от личните си ползи и интереси. С такъв мъж отиваш на среща веднъж и ако тя
завърши със закуска, той повече не се обажда. Беше нарисувано на лицето
му. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">Погледите им се срещнаха
няколко пъти, но нейният така и не издаваше мислите й. Гледаше го сякаш
отвисоко. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">А когато той забеляза, че тя го
гледа, си помисли, че ето там има още една гъска, която ще ходи по петите му и
ще иска да направи живота й интересен. Беше минал през това. Отегчаваха го
подобни искания. Не му носеха нищо, само трябваше да се раздава за тези ужасни
кифли, които бяха едновременно прости и надути. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">Огледа я добре, когато мина
покрай него. Не беше нищо особено, бе виждал и по-добри. С по-големи гърди и
по-изпъкнали дупенца. В нея нямаше нищо за него. И въпреки това когато случайно
я видя да минава през коридора и хвана профила й в полезрението си само за миг,
не можа да не си представи как се разширяват очите й, когато влиза в нея. Как
после премрежва поглед с наслада. Как прошепва името му и оставя езикът й да си
играе с него. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">Да, може би ако се осмелеше да
го заговори, щеше да й даде каквото търсеше ей така набързо може би дори в
съблекалнята. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">И това беше последната му мисъл
за момичето от фитнеса. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="margin: 0in 0in 0.0001pt; text-align: justify;">
<span style="font-size: 13.5pt;">Само че се събуди посред нощ
след доста силен еротичен сън. </span><span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">Момичето от фитнеса беше там. Гледаше го
точно както наистина го бе гледала през деня – леко изотгоре все едно е кралица
на света. Някоя злобна и жестока кралица на света. Още беше там, когато той
отиде да прави кардио. Настани се на пътеката до нея, ей така да види какво
щеше да стане. Тя го погледна пренебрежително, после го огледа целия от глава
до пети, без изобщо да се смущава от това, че той я гледаше как го оглежда. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-Всичко наред ли е? –
той реши да я попита ей така за всеки случай, да й покаже, че не е сляп, а тя е
нахална. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-Извинявайте, не Ви
чух? – тя си махна слушалките, усмихна му се от уши до уши и го погледна мило и
невинно. Погледът й бе така неустоимо сладък, все едно до момента не го бе
оглеждала преценително като някоя зла кучка. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-Питам дали всичко е
наред. Гледам, че нещо съм ти интересен.<o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-О, извинявам се, ако
съм Ви притеснила. Не исках да се взирам, но ми се видяхте познат. – и тя
наистина го гледаше извинително, докато му говореше. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-Ами може, знаеш ли
кой съм? – така значи, бил й познат, а? Щеше да е прекалено лесно. Прави
се на кучка, но е едно миличко и добро момиченце, което искаше да си поиграе с
тигъра и той да я научи на пакости. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">- Не сте ми познат.
Оказва се, че имате масово лице. – усмихна му се надменно и отново си сложи
слушалките. Обърна се напред и спря да го забелязва.<o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">Все едно го бе
ударила с някоя тежест. “Масово лице“?? Коя беше тая малка нещастница? <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">В яда си не усещаше
колко време минава, нито дори следеше калориите си. Защо изобщо се беше качил
да прави кардио. Той не бе от онези смешни мъже, които се занимаваха с такива
неща, а само подхранваше мускулите си, тялото си. И точно сега му се искаше да
го подхрани като си го върне някак на това абсурдно създание. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">А тя слезе и напусна
залата като кралица. О не, това нямаше да остане така. Последва я напълно
забравяйки дори да спре пътеката си. Хвана я докато още беше в коридора и
вървеше към съблекалнята. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-Хей! – извика след
нея. Не се обръщаше. – Хей ти! – извика я пак. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">Тя се обърна и го
погледна въпросително. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-Мен ли търсиш? –
попита го. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">-Не те търся! – какво
й ставаше на тази жена! Той не търсеше никого и нищо. – Нямам масово лице,
хайде кажи си от къде съм ти познат. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">- Никога преди не съм
те виждала. – тя вдигна рамене все едно беше все тая. <o:p></o:p></span></div>
<div style="margin-bottom: .0001pt; margin: 0in; text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 13.5pt;">- В някое заведение
ли сме се засекли? – той продължаваше да настоява. Той не помнеше да я е виждал
преди, но това не значеше нищо. <o:p></o:p></span><br />
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-Прощавайте, но не сте ми познат, заблудила съм
се. – погледна го отново. Изглеждаше искрена, но това да преценява дали хората
не го лъжат, никога не е било най-силното му качество. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-На мен пък ми се струва, че си търсиш причина да
си поговорим. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-Имате грешка. – и се обърна да си върви. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-Хей, не се прави. Видях, че има нещо. Оглеждаш
ме най-безсрамно, после учтиво ми въртиш очи и ми обръщаш гръб. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-Знаете ли, истина е, че Ви позагледах. Да, в
първия момент ми се видяхте познат, но после се убедих, че не е така и имате
масово лице. – тя се приближи съвсем близо до него и говореше направо в лицето
му. Още милиметри и можеше да усети дъха й по устните си. – Но продължих да
гледам, защото имаше нещо любопитно – някакво особени излъчване на лицето Ви. И
сега вече мога да преценя какво е. Не е злоба, жестокост е. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">И този разговор изобщо не се беше развил в
посоката, в която той очакваше. Вместо да му каже, че го иска, тя му разказваше
как анализира вида му. Що за перко беше тая? <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-Жестоко? – една дума все пак се бе запечатал в
съзнанието му. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-Да. Прощавайте, ако съм Ви обидила, но да, така
ми изглежда. Попитахте ме, отговорих честно. – и повдигна невинно рамене.
Гледаше го предизвикателно в очите. Може и самата тя очакваше той да й каже
нещо честно. Добре тогава. Щеше да й каже. Ей така. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-Не можеш да ме обидиш, малката! Изобщо не ми
дреме какво мислиш. Но да, мога да бъде и жесток с момиченца като теб. Невинни
и сладки, които идват при мен, за да преживеят приключение. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">-И какво приключение по-точно ме очаква? –приближи
се още повече и вече го гледаше дяволито, нямаше нищо невинно в този премрежен
поглед. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">Притисна я до стената и я целуна агресивно, с
цялата злоба, която носеше в себе си. Ухапа устната й и я притисна още повече
със своето тяло. Хвана дупето й с ръце и го стисна колкото можа. Беше учудащо стегнато и му достави удоволствие да е в ръцете му. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">В следващия момент вече бяха в съблекалнята и той
продължаваше да я целува грубо. А тя нямаше нищо против. Дори напротив. Разходи
ръцете си по тялото му. Мда, точно така, дребно момиче, наслади се на това,
което имам. Харесваше му тя да се възхищава на плочките му и на здравите му
ръце. Харесваха му стоновете й, докато раздираше дрешките й. Остави я само по
спортен сутиен, след което я отблъсна, за да може да я огледа. Какви прекрасни
гърди само! Тя се завъртя леко и му даде възможност да огледа добре и стегнатото
малко дупенце в прашчици, които бяха напълно излишни. Хвана я през кръста и
както беше с гръб към него я наведе на стената. Само отмести встрани
миниатюрното й бельо и рязко влезе в нея. Стонът и на удоволствие беше музика за ушите му. Хвана я за косата и дръпна главата й назад към себе си, така че да
може да захапе бузата й. С другата си ръка удари силно задникът й. Тя изкрещя
от удоволствие и започна сама да се движи около него. Беше добра. Усещаше как
се опитва с всеки тласък да го поеме сякаш все но-навътре и по-навътре. Колко
хубаво усещане беше да и в нея, да чува стоновете й, тежкото дишане. Да пляска
прекрасното дупе пред себе си. Да стиска косата й, докато цялото й тяло се
извива в ръцете му. Вече бе цялата мокра, точно ефектът, който искаше да
постигне върху нея. Дали да й подари оргазма? Доставяше му удоволствие,
заслужаваше го. Но дали й бе време? Не, щеше още малко да я държи на ръба. Самият
той беше там, но се сдържаше. Беше рано за краят на този божествен момент. В
следващия миг тя се изви около него и със силни стонове свърши. Усещаше как
цялото й тяло трепери. Ах, лошо момиче. Ако само бе проявила търпение.... Със
силен шамар през червеното й дупе той я последва. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt; line-height: 107%;">И в този миг се събуди целият мокър и силно
надървен. Отне му няколко секунди, докато разбере, че е било просто еротичен
сън. Огледа се и видя голата жена в чаршафите си. Ах да, някакво момиче от
бара. За какво я беше довлякъл изобщо. Макар че също изглеждаше добре. Дали да
не я събуди нежно и бавно....<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
</div>
К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-91296571589659908532017-06-04T06:49:00.000-07:002017-06-04T06:49:00.824-07:00Калина и Кирил<div style="text-align: justify;">
Калина беше ентусиазирана за тази вечер. Ето, че щеше да го види отново и може би сега дори щяха да се сдобрят. Всичко зависеше от него. Ясно му бе показала - топката е в неговото поле. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Накъдри косата си и избра една пола, която обожаваше - ярка, червена и не ограничаваше движенията й. Освен това се комбинираше добре с множество други неща. Сложи си едни от най-удобните си обувки и тръгна. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Чувстваше се красива и излъчваше онова особено зареждащо настроение, което извира от човек, когато му е комфортно в собствената му кожа и носи щастието в себе си. И ентусиазма разбира се. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Кирил дойде естествено. Това си беше неговата компания и той нямаше да я изостави за нищо на света. Той бе като цар там. Всичките им общи приятели присъстваха, дори Гергана бе там макар тя да не учеше с тях, но все пак да бе от същото училище и приятелските й връзки още да я свързваха с тези хора, които сега бяха приятели и на Калина. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
А Калина ставаше да танцува, казваше си “Наздраве!“ с кой ли не и лесно привличаше погледите. И винаги, когато танцуваше в центъра на клуба, към нея се доближаваше по някой ухажор. А още преди дори да успее да я доближи достатъчно, какво остава да се опита да я заговори, Кирил нахлуваше и препречваше пътя му. Танцуваше с нея, без да навлиза в личното й пространство. Стъпваше леко по този тънък лед. И Калина го тълкуваше по единствения познат й начин - той ме пази от другите, може би дори ме пази за себе си. И определено ревнува и не иска да съм с друг. Може би дори иска да съм с него. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
А Кирил винаги бе този тип човек, който танцува с всички момичета, пие си заедно с всички момчета и събира фен група около себе си, защото освен, че беше красив, също така имаше прекрасен чар и някакъв магнетизъм, на който никой не устояваше. Беше привлекателен с особена вътрешна красота, позитивизъм и винаги широка усмивка. Но когато идваше при нея да танцува около нея, да следи никой да не доближава именно нея, Калина смяташе, че ще се опита да оправи нещата. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Седна да си почине малко. Беше все така усмихната, все така в добро настроение и се забавляваше искрено. Чувстваше се заобиколена от истински приятели, беше й хубаво и партито беше страхотно. Седеше на нещо като малко подиумче и точно срещу нея имаше още едно такова. Кирил награби Гергана в прегръдките си, сложи я да седне точно срещу Калина и я целуна. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Калина беше втрещена. Това бе така грозно, така евтино, че й се догади. След като всички знаеха, че между тях има нещо, всички виждаха той какво прави и как се държи, забелязваха, че двамата не са просто приятели част от компанията.... И изведнъж един толкова обиден шамар..... </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Калина стана от мястото си, остави пари за сметката на своята приятелка Илияна, грабна дрехите си и изскочи бясна. Беше толкова ядосана от тази постъпка, че вече дори не виждаше от гняв - всичко бе черно пред очите й, прекосяваше заведението без да поглежда, без да вижда никой и нищо. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Илияна изскочи навън след нея и я спря. Двете седнаха встрани от изхода и Илияна се опита да я успокои. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Не знам защо направи така, честно ти казвам. - вдигна ръце Илияна</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Беше толкова грозно! И какво е това - сега двамата заедно ли са? - Калина нямаше енергия да говори за него в този момент, искаше само да се прибере и да загърби тази абсурдна случка. В момента дори не се бе сетила, че в понеделник ще отиде на лекция и той ще е там. Че ще седят заедно по упражнения, че няма да спре да го вижда, тъй като приятелите им бяха общи. Да, той може и да ги познаваше от доста повече време - все пак всички бяха от едно училище, но те бяха верни и на нея. Ето Илияна, която е толкова разумна и логична, беше избрала да я последва, за да я успокои и да вземе нейната страна. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Да, беше страшно грозно. И най-малкото с нея.... Не разбирам как можа с нея.... Та те бяха заедно толкова време...</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Значи имат нещо истински помежду си - прекъсна я Калина. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Неее, просто той не събираше куража да се раздели с нея. Той така постъпва - спря да й се обажда и месеци наред тя продължаваше да ходи при него, да излизат заедно и да си кани хора в тях, без той да има никакво участие. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Какво, как така? - Калина много се обърка</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Ами ето така - само тя му звънеше, ходеше след него. Той заради това се е насочил към нея - бил е сигурен, че ще стане. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Но значи още има чувства</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Какви чувства, тя го беше обсебила. Той не можеше да диша. Тя канеше хора да им идват на гости в неговия апартамент. Дори не го питаше, не се съобразяваше. Знаеш колко е важен домът му за него. Това го подлудяваше. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Но не се е разделил с нея - отговори Калина</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Ами нямаше как. Той не може да говори за връзките си. Не може да говори за чувства. Не знае какво иска. Като цяло смятам, че беше готов за нещо по-сериозно, но той никога няма да ти го признае, Кали, ще остави ти да си активната страна и нещата просто да се случат, но няма да посмее да направи усилие в нито една посока! Винаги ще бяга от обвързване. Не иска да го задушават. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Аз не съм го задушавала... - и Калина знаеше, че наистина не бе камък на шията му. Тя си имаше свой живот и приятели. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Знам да. Дори напротив, ти си много независима от него. Ох, не я одобрявам. Тя е страшна лицемерка и винаги плете интриги. Никога не съм я харесвала. Още от началото в училище. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Разговорът им бе прекъснат от някакви пияни момчета, които излязоха от клуба в този момент и се опитаха да ги заговорят. Калина пък изобщо не искаше да се занимава и стана да си ходи. Това си беше планът й от самото начало, но беше благодарна, че Илияна я беше догонила. Добре й се отрази да говори с някой, който го познаваше от по-отдавна и на когото той вярваше и все пак бе и неин приятел. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Докато момчетата се опитваха да ги свалят, а Калина вървеше към такситата и се заяждаше с тях, от клуба излезе цялата компания, с която бе дошла. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Кирил веднага видя скандала и се намеси да изгони навлеците. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Разкарай се, не ми е нужна ничия помощ, твоята най-малко! - озъби му се Калина и хлопна вратата на таксито зад себе си. Той стоеше и я гледаше с празен поглед. Шокиран и объркан, може би дори обиден. Хората не му говореха така, защото бе слънчев човек. Още по-малко пък подобни неща му се случваха публично. Пред всичките им приятели, пред най-близките им хора, които при това го видяха в една ситуация на падение тази вечер. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
По-късно Илияна й беше казала, че е пътувала в таксито към дома заедно с него и Гергана. Двамата не се бяха прибрали заедно, Гергана си бе отишла у дома. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- За какво си говорихте? - попита Калина</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Мълчахме през целия път. Те и двамата знаят много добре, че аз не одобрявам. - отговори Илияна. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Ето това си спомни Калина. Видя ситуацията в главата си така, сякаш й се бе случила днес. Болката от нанесената й обида я жегна отново. След толкова време още не я бе преодоляла. Държеше да се знае, дори и само от нея си, че е била обидна и грозна постъпка. Беше доволна от това, че му бе върнала поне малко - беше го отрязала, бе показала, че той вече няма думата и да не се опитва да я вземе. Но сега дори не се сещаше за това удовлетворение, помнеше само колко я болеше от това, че докато тя бе очаквала и се бе надявала двамата да стоплят отношенията си, той съвсем показно беше награбил друга жена в ръцете си. И съвсем умишлено - точно пред нея, точно накъдето бе обърнато тялото й и където падаше погледът й - да е сигурно, че ще види. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Все още бе в добро настроение, въпреки този спомен. Предизвикала го бе странната им среща в кафето днес. Години наред не се бяха виждали и изведнъж бам - на най-неочакваното място. Дори не се бе сещала за него, а когато виждаше негови снимки в социалните мрежи, те не й навяваха никакви спомени. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Отпи отново една глътка вино и се върна към настоящия момент - вечерята с компанията. Но в главата й се загнезди въпросът, който винаги се появяваше, когато ставаше дума за нещо неизживяно - Какво щеше да стане, ако....? Ако онази вечер се бяха сдобрили? Ако още преди това не бяха влошили нещата така? Ако беше говорила с него, когато той й звъня цяла нощ и й писа смс-и, в които буквално изливаше душата си, а после пак й звъня и пак й писа смс-и и я моли, по неговия начин, надминавайки това, на което е способен по принцип, да говорят и да не свършват до тук? </div>
К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-64522819065789051712017-06-04T03:53:00.001-07:002017-06-04T03:53:27.014-07:00Кирил и Калина 2<div style="text-align: justify;">
Кирил преживяваше тежка нощ. Беше ужасно горещо, а не можеше да отвори прозореца, защото мрежата за комари все още не бе поправена. Новата бе поръчана веднага, той държеше всичко да е наред в дома му, но поради някаква причина се бе сблъскал с ужасно забавяне и сега се потеше сам в леглото си. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Стана да се поразходи малко по студените плочки и да пие чаша вода от хладилника. Обикновено спеше много добре, но това лято се очертаваше да е голям мор. Седна малко на терасата и взе телефона в ръка. Да видим какво се случва във Фейсбук. И след няколко минути скролване попадна на снимка, за каквато дори не се бе замислял - Калина и Радо - още едно момче, с което бяха уличи заедно, се бяха снимали в някакво заведение. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Техните постове почти никога не му излизаха. А и Радо сам по себе си обикновено качваше странни неща, какво беше това сега - съвсем цивилизована снимка и отбелязани дори къде бяха. Да не би Фейсбук по някакъв начин да следеше какво става и офлайн? Нейна снимка не му бе излизала отдавна. А когато му излизаха, не му правеше впечатление. Но сега след като я бе срещнал, се застоя с този пост. Кликна на името й, за да разгледа профила й. Беше му интересно какво правеше. Видя къде работи и какво беше учила след като пътищата им се бяха разделили. Общите им приятели бяха станали повече, но вече хора, които двамата нямаше как да познават от едно и също място. Имаше всякакви снимки - от партита с приятелките й, от тиймбилдинги, от излизания с познати от различни курсова по езици. С изненада установи, че сега тя говореше 3 чужди езика. Никога не се бе замислял да се развива в подобна насока. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
В главата му винаги беше само бизнес, бизнес, бизнес.... Може би заради това и загуби Вероника. Но какво очакваше тя - да не би в нейната глава да не бе същото? Сякаш тя също не мислеше постоянно за пазарни дялове, финанси, картели.... </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Ядоса се и осъзна колко се беше разсънил. Скоро нямаше да може да заспи. Разгърна отново отчетите, погледна прогнозите за продажбите, отново каталога с продукти.... Чувстваше се сякаш си бие главата в стената. Затвори ги и взе книгата, която четеше. Бе опитал да се разсее с малко художествена литература, но тъй като винаги четеше нещо икономическо, не можеше да се вглъби в сегашното си четиво и след малко захвърли и нея. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Дали да не се разходи малко с колата? Обичаше да шофира, а нощем бе спокойно - нямаше трафик, можеше ако иска да кара бързо или просто да се плъзга по улиците. Взе ключовете, обу един анцуг и излезе. Седна в BMW-то и свали прозорците до долу. Настъпи. Нощния въздух се завърташе в колата и го освежаваше, а имаше нужда точно от това. Малко да го духне вятър, да му проветри главата. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Стигна до първия светофар и в съзнанието му изскочи образът от последното му минаване оттук с Вероника. Тя седеше до него и мълчеше. Бе скръстила ръце и крака и гледаше само напред. Толкова пъти след това бе опитвал да оправи нещата. Толкова пъти бе звънял, бе я чакал пред тях, бе обикалял други градове, само и само да е там, когато тя реши до говори с него отново. Но тя така и не реши. Всичко бе приключило по коренно различен начин, отколкото бе започнало. Когато се запознаха, тя изобщо не му бе направила впечатление. Бе някаква колежка от университета. Безлична. Но по онова време никоя не бе като Калина. Калина.... С нейните прекрасни крака, ярки усмихнати очи и невероятна сила. Тя привличаше хората като магнит, говореше с всички, всички я харесваха. Без Гергана разбира се, но това тогава не го интересуваше, а по-късно бе удобно за него. Удобно и успокояващо. Когато Гергана сипваше хули по неин адрес, когато злословеше с приятелките си, когато я критикуваше зад гърба й. Двете винаги се бяха мразели. Но той никога не чу от някой Калина да е говорила за Гергана така, както Гергана си позволяваше. Даваше воля на злобата се без всякаква свян. Беше като стихия. А сега се е омъжила... Ах брак.... какво толкова намираха жените в това и защо всички го искаха? Какво им носеше? </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Паркира BMW-то обратно в гаража и отново седна с чаша студена вода в ръка. Заспа полулегнал на огромния диван, прехвърляйки наум историите с последните си три приятелки и мислейки какво е могло да бъде по друг начин, за да не е сега сам и нещастен. </div>
К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-49472536401202737892017-06-04T03:27:00.002-07:002017-06-04T03:27:44.749-07:00Кирил и Калина 1<div style="text-align: justify;">
- Ах здравей! - възкликна Калина, когато видя Кирил. Той също я беше видял и сега двамата стояха един срещу друг. Гледаха се малко особено. Никой не беше сигурен каква емоция да изрази. Бяха минали толкова години, доста вода бе изтекла и от последните събития сякаш не бе останало нищо, но помежду им имаше някаква горчилка и всеки се чудеше дали да подходи резервирано или да поздрави приятелски. Преди да спрат да общуват, отношенията им се бяха влошили много, имаше предателство, имаше наранени и обидени и сега не знаеха къде стоят. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Здравей, поздрави я Кирил и отговори на усмивката й. - Изглеждаш много добре! </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Благодаря ти, ти също! - Калина се усмихна още по-широко. Беше в добро настроение, времето бе прекрасно и пред нея стоеше бивш неин колега от университета. Нямаше защо да не се усмихва на живота си. - Каква неочаквана среща, какво правиш тук? </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Ами аз живея тук - засмя се той. - Ако не си спомняш, ти дори си идвала у нас.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Хаха да, но не знаех, че сте тук. Не се ли преместихте да живеете другаде? попита Калина отново с усмивка, но вече леко объркана. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Не, къде да сме се местили? Защо реши така? </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Ами стори ми се, че много време бяхте в Швеция ли, в Холандия ли... Не съм следяла, но останах с такова впечатление.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- А, това ли... Не, не - бяхме по Еразъм, учихме там... И доста попътувахме де, беше много приятно, но си имам работа тук. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Добре звучи, обожавам да пътувам! И това с Еразъм - било е прекрасно приключение сигурно! И сега с какво се занимаваш? - стана й леко неудобно, че се бе изказала така неподготвена. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Ами, поех фабриката. - отговори Кирил. Беше много странно да си говорят така. Не му беше неудобно, дори напротив, чувстваше се съвсем в кожата си и далеч не все едно водят един от онези съшити с бели конци разговори, в които хора, които не са се виждали от години, се срещат случайно, питат се как са и всеки от тях е добре, всеки казва по нещо повърхностно за живота си и преди да се разделят си обещават някой път да пият кафе заедно. Никога не си беше мислел какво ще е да я срещне, но да е спокоен и да му е добре, бе напълно неочаквано. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- То това не се ли е очаквало винаги - усмихна му се Калина. Имаше прекрасна усмивка. Можеше да види, че е искрена - очите й се смееха. Но не бе подигравателно, по-скоро излъчваше щастие сама по себе си. Може би нейният живот бе все така лежерен и прекрасен. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Да, да - ясно беше, че ще я взема. Просто... не знам, някак си.... - какво му ставаше, какви са тези заеквания.... ?!? </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Какво има, всичко вкъщи наред ли е? Баща ти как е? </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Да да разбира се. - отговори той. Може би бе време да насочи разговора към нея. Погледна я и тя го гледаше въпросително и леко тревожно. - Ами малко е трудно в момента, конкуренцията е доста голяма. - изплю го без дори да се замисли. Ето така беше с нея - тя изкарваше най-дълбоките му мисли и усещания на повърхността, но преди поне успяваше да не ги казва. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Да, в момента в повечето сфери е така. Знаеш какво става - всеки иска да успее, вече всички искат да са предприемачи и да работят за себе си. За да стане трябва да имат успешен бизнес. Начините са или да създадеш нещо, което вече го има на пазара и да отхапеш от пазарния дял на другите, или да измислиш нещо, което го няма и да създадеш пазара за него, което е ужасно трудно и единици са тези, които го правят. Така че е ясно, че вече започват по-скоро ценови воини. Особено в твоя бранш. - усмихна се Калина. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Да, нещо подобно. Ние си държим на качеството и имаме много стари клиенти, но хората вече искат да им е по-евтино. А и като продадеш нещо, което не се чупи и почти не дава дефекти, клиентите ти дълго време после не те търсят, защото ново не им трябва. - защо говореше толкова много с нея.... Защо просто не й каже, че бърза и трябва някой ден да пият кафе и не си тръгне? </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Ами просто ще им предложите нещо по-нестандартно. Ще създадете нов пазар в съществуващият, трябва да привлече интереса. - усмихна се Калина. - Беше ми приятно да те видя и ти пожелавам успех. Живеем в интересни времена, но ти винаги се справяш с всичко, така че и сега ще успееш. Тръгвам, че моите мацки ме чакат - тя отново се усмихваше. Подаде му ръка и той я стисна. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
-Благодаря ти, успех и на теб - усмихна се и Кирил и задържа ръката й за секунда повече. После погледна към стиснатите им ръце и я пусна. Можеше да държи тази ръка всеки ден, ако и двамата не бяха такива, каквито бяха. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
- Благодаря ти, хубав ден - Калина прибра ръката си, обърна се и тръгна. Да, малко встрани стояха 3 момичета, които ги гледаха и очевидно я чакаха. Четирите се скупчиха близо една до друга и излязоха навън. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Кирил взе своето кафе и също излезе. Видя ги да се отдалечават, чу как се смеят и си говорят нещо, но мислите му бяха другаде. Какво значеше да създаде пазар във вече съществуващия? Какво искаше да каже Калина с това? И след всичкото това време, тя го попита единствено за бизнеса му.... Нищо за общите им приятели, нищо за живота му. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Беше зареден от разговора, но се чувстваше окрилен от този нов пазар във вече съществуващият. Тя го каза така, сякаш бе ясно и очевидно какво трябваше да направи. А той тепърва трябваше да разтълкува думите й. Не бе пълна отличничка в университета, но бе различна, глътка свеж въздух. Един неикономист, който много добре се беше вписал в компания на икономисти, за да се окаже прекрасен приятел, весел събеседник и впоследствие да стане и добър икономист. Може би точно това му трябваше - до попие малко от енергията на такъв човек, за да намери път напред във време, в което стоеше на кръстопът в живота си и не знаеше накъде да хване и с кое първо да се справи, тъй като не му вървеше нито в личния живот, нито в работа. </div>
К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-47519371376603865762017-05-31T05:19:00.000-07:002017-05-31T05:19:18.232-07:00Неочаквано от Нора<div style="text-align: justify;">
- А защо не попиташ Нора за помощ? </div>
<div style="text-align: justify;">
-Какво?!? Как да попитам Нора, какво ще ми помогне тя? - Васил се почеса по брадата, сбърчи чело и изгледа с изненада приятеля си. Нора беше неговата бивша приятелка. Жена, която от години го презираше и която със сигурност не би помогнала за каквото и да е. Особено на него, особено сега. А и нямаше как да го убеди човек изобщо да говори с нея - от години ни бяха говорили, а и той си имаше гордост. Да звъннеш на някого, който те мрази, и да сложиш най-ценното си в краката му, нямаше как да се случи просто.... </div>
<div style="text-align: justify;">
- Не знам защо бягаш така. Нора има възможност. Притежава една сграда недалеч от центъра и доколкото знам, в момента дори има празно пространство там. Ако се разберете, може да преместиш офисите си там, временно само. Защо не говориш с нея?!? Само колкото да си стъпиш на краката. - Иво го гледаше спокойно. Значи това абсурдно предложение не е било шега.... </div>
<div style="text-align: justify;">
- Каква сграда по-точно? </div>
<div style="text-align: justify;">
- Нова страхотна бизнес-сграда. Да, като дизайн не е Бурж Халифа отвън, но е доста добре измислена. Големи тераси, много светлина, доста офис площи. Асансьорите са бързи. Хората има къде да се хранят. Има транспорт до там и огромен подземен паркинг. Има и фитнес и детска градина. </div>
<div style="text-align: justify;">
- А като е толкова страхотна тази сграда, защо има празни места? </div>
<div style="text-align: justify;">
- Последните й наематели не били изпълнили някакви точки от договора си. </div>
<div style="text-align: justify;">
- Има ли смисъл изобщо да питам от къде знаеш тези неща? С бившата си ли си ги говорите? - Васил се опита да бъде язвителен. Знаеше много добре, че Иво бе длъжен да се вижда с бившата си приятелка, тъй като двамата имаха деца заедно и бе неизбежно. Подозираше също така, че Иво обаче прекарва много приятно времето си там и всъщност му харесва да споделя болките си, дори свързани с бизнес и пари с нея. А тя беше близка с Нора. </div>
<div style="text-align: justify;">
- Не, видях се с Нора. - отговори простичко Иво. </div>
<div style="text-align: justify;">
- Защо изобщо? - що за предателство?? </div>
<div style="text-align: justify;">
- Имахме да говорим по работа, брат - Иво повдигна рамене, сякаш е не бе нищо. </div>
<div style="text-align: justify;">
- Вие нямате обща работа. - не ставаше по-ясно и все още си беше предателство. Преди години, още когато Васил и Нора се бяха разделили, той бе разбрал, че друг негов приятел поддържа връзка с нея. Освен, че двамата си пишеха шегички относително често, ги беше виждал и да обядват. Едва се сдържа да не направи сцена на мига, когато се замисли, че тя може би точно това целеше - да го ядоса, да остави в него усещането, че краят на тяхната връзка не е край на отношенията й с неговите приятели. </div>
<div style="text-align: justify;">
- Имаме по морето. Тя има някои сгради и там и говорихме как може да сме си полезни.</div>
<div style="text-align: justify;">
- Какви сгради има?!? Тя е обикновена кифла, не е някой заможен олигарх... </div>
<div style="text-align: justify;">
- Не брат, отдавна не е обикновена кифла. Никъде няма да прочетеш за нея, но всъщност има фирма, разделена на няколко части и всяка се занимава с нещо различно. Сградите са с различна цел - някои са жилищни, някои са за офис-помещенията й, а има и такива, в които просто е инвестирала, за да продава после. Най-новото е някакъв комплекс къщи. Купила е огромни запуснати терени на централни места и вместо блокове, ще строи къщи до три етажа на тях. С дворове, огради, жив плет и слънчеви колектори. </div>
<div style="text-align: justify;">
- Ти от къде знаеш толкова много? -Васил все още бе шокиран и не можеше напълно да осмисли всичко, което чуваше. От една страна бе объркан от толкова много и особена информация, която получаваше. От друга - как бе възможно негов приятел да знае толкова за нея. Трябваше може би да се досети. Всичките бяха меркантилни. Ще му обърнат гръб и ще се върнат към приятелството си с бившата му, само и само да имат изгода..... </div>
<div style="text-align: justify;">
- Ние говорихме доста. Покани ме в офиса си, има макет на планираните къщи. Много е симпатично. Даже се замислих - бих живял на малка уличка в центъра в някоя готина къщурка. Ще има и двор да се събираме. Може даже да сложа люлки за децата, пързалки, лятото- басейнче... </div>
<div style="text-align: justify;">
- Сега сте си толкова близки, че ще ти продава и къща ли? Защо направо на ти я подари? </div>
<div style="text-align: justify;">
- Васко, не ме нападай, брат! Аз само ти давам съвет. Нора може да ти помогне, обади й се, говори с нея. Ако види полза за себе си, ще ти помогне. Дори и да не види, може и да ти влезе в положение. Толкова години връзка... </div>
<div style="text-align: justify;">
- Да, но как завършиха..... Мрази ме, няма да се унижавам и да й доставям това удоволствие....
</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Васил стана и сложи край на този абсурден разговор. Нямаше да звъни на бившата си. Жената, която беше наранил и която му беше натрила носа след това десетки пъти. А да й се обади особено сега, когато тя явно има всичко, а той е на дъното и дори не знае дали ще успее да спаси компанията си.... Нямаше как...</div>
К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-22449963550519690492016-04-25T09:17:00.000-07:002016-04-25T09:17:05.123-07:00Съвременната ПепеляшкаВсяка сутрин я виждах.
Идваше красива и забързана, винаги с навъсено чело, без значение какво беше времето и колко беше часът. Почти винаги с дънки и палто. Имаше от онези елегантни палта почти до коленете, с цип от горе до долу. Тънко, подходящо за сезона, но много елегантно. Почти винаги го комбинираше с маратонки. Разбирах тази нова мода - беше удобно и практично и за мен и аз се радвах, че вече е толкова по-лесно да се комбинира елегантно с комфортно.
Виждах я, докато пушех сутрин цигарата си пред офиса. А тя се качваше в колата си и потегляше. Не знаех къде отива и какво работи.
В някои дни колата й вече я нямаше, когато пристигнех- може би идвах твърде късно. В някои дни тя така и не се появяваше. Понякога пушех по две цигари, за да съм сигурен, че ще я хвана, а вечерта, когато тръгвах, колата си беше все там и не беше местена.
Един ден ме поздрави. Мина покрай мен, бяхме относително близо, така че да мога да я чуя, когато с напълно обикновен тон и сила на гласа ме погледна, усмихна се лъчезарно и ми каза "Добро утро!". И утрото беше добро. Един-единствен път.
След това се качи в колата си, запали. Заключи вратите, пусна фаровете, сложи си балсам на устните, ползвайки огледалото в сенника, сложи си очилата, извади си нещо от чантата и потегли. Винаги се оглеждаше, потегляйки. В някои сутрини мислех, че за последно поглежда към мен, преди да тръгне. Но когато беше без очила, виждах, че се оглежда за други автомобили. Колко практично всъщност. И съвсем не романтично.
Някои сутрини беше с пола или рокля. Елегантна и красива като някоя съвременна принцеса. Изглеждаше като забързана бизнес-дама, потегляща да покорява нови върхове. Носеше обувките си в ръка като Пепеляшка. Не, че караше боса- беше с маратонките си или с ниски елегантни обувки, малко прекалено мъжки. А в ръка носеше грациозни токчета. Понякога боти на висок ток - черни и елегантни, понякога носеше по-отворени обувки - отново черни и силно изчистени.
Един ден я видях и вечерта - паркира, а аз си бях още в офиса. Или по-точно - разхождах се навън и говорех по телефона. Взе си нещата и си тръгна. Ето значи как се разминавахме - аз работех там, където тя живееше. Нямаше как да я виждам и през деня. К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-60378457173276712472010-01-20T10:39:00.002-08:002010-01-20T10:44:21.671-08:00101 сутрини с МарияДенят на сватбата ми с Мария бе най-прекрасният ден в живота ми. Никога няма да забравя мига, в който дойде време за танц и прожекторът бавно я намери, след което я освети в цял ръст като истинска звезда. Да, тя си беше такава – истинска знаменитост и същевременно пътеводната звезда в моя живот. Тя излезе иззад масата и тръгна бавно към мен, а прожекторът я осветяваше през цялото време. Мария гледаше в краката си и от време повдигаше глава и ме поглеждаше. Това стана само за няколко мига, но го помня сякаш в забавен каданс. Толкова красива, как върви към мен и от време на време ме поглежда. И когато погледите ни се засекат, усмивката й става по-светла, тя става по-красива и от очите й струи любов. <br /> Най-накрая Мария стига до мен и поставя нежната си ръка в моята, протегната широко напред. Аз я прегръщам и двамата танцуваме заедно, прегърнати, един в друг. Прожекторът известно време се заседява над нас, след което започва да играе всякакви причудливи форми в празното пространство около нас. Мария ме е прегърнала, хванала е ръката ми и е подпряла глава на моето рамо. В следващия миг вдигна глава и ме погледна. И тогава в мен изплува фразата „Добър вечер, мила моя!”. Беше толкова прекрасна! Бе едно истинско цвете, от което струеше любов! Сякаш я виждах за първи път и същевременно чувствах, че я познавам много дълбоко. Сякаш знаех всичко за нея, дори това, което самата тя не знаеше! Дори неща, които никой не знаеше! Чувствах се сякаш държа в ръцете си розата на Малкия принц. Сякаш се опитвах да хвана вятъра, да докосна Слънцето, да нарисувам щастието, да опиша любовта. Нима това бе възможно? <br /> Любовта, Слънцето, Щастието, Вятърът, дори Розата на Малкия принц бяха в моите ръце в образа на една жена. Те струяха от очите й, който ми казваха всичко, докато тя танцуваше заедно с мен на фона на тази бавна и безкрайно красива песен. Най-красивата песен за най-красивата жена. Сякаш едва сега осъзнавах какво всъщност се случва и какво всъщност тя ми даваше. Защото сега имах нещо. Притежавах. Имах нея. И сега осъзнавах какво значеше женската красота. Това наистина бе мекотата на нейните коси, дълбочината на нейните очи, красотата на усмивката й, усещането от допира на кожата й. Красотата на всичко това не бе нито в самата коса, нито в самите очи, нито в усмивката или кожата й. Красотата бе измерение на нейната вътрешна Вселена. Гледах я и виждах това, което тя чувства. Когато погледите ни се срещнаха и тя се усмихна, усетих как цялата й енергия се пренася върху мен, как преминава от нея в мен – от жената в нейния съпруг. Това не ставаше от очите или усмивката й. Това ставаше от нейния дух. Всичко, което можеше някога да се каже, напише или нарисува за любовта, бе нищо, в сравнение с това, което ми казваха нейните очи. Любовта бе самата тя и цялото й същество бе Любов. Тя бе и Слънцето, и Вятъра, и Щастието. Тя бе всичко. И това го разбирах само от очите й. <br /> Има мигове, в които човек разбира, че нещо му е било предначертано, че е било предопределено да му се случи. Точно на него, точно в този миг и точно с този човек. Много често единственият ориентир, който имаме, е просто една усмивка, още по-често – един поглед. Но той казва сякаш всичко. Нужно е погледите ни просто да се срещнат за миг, за да разбере човек, че това е трябвало да се случи и че нищо друго не може никога да го замести. Това е магията на Съдбата, на нещо извън нас, което ни е написано още преди нашата поява. Щастието седи и ни чака. И когато срещнеш поглед с човекът, който е предопределен за теб, времето спира и ти разбираш, че нямаш друг избор, освен да се влюбиш и да бъдеш щастлив. Защото това е твоята друга половина – по-красива, по-умна, по-истинска, много по-съвършена. Ти си бил незавършен преди да видиш тази жена. Ти си бил никой и нищо, една машина, преди да я срещнеш и тя да изгрее в душата ти. Не си знаел какво е чувство, не си познавал любовта, нямал си дори бегла представа за нея, докато тази жена не те е погледнала в очите ето по този начин. И това не може да се случи нарочно. Любовта и този поглед идват от само себе си, затова няма нищо по-красиво от тях. Затова това е най-красивата жена, която някога може да съществува. Защото Тя е Единствената. Тя е твоята друга част и ти си никой без нея.<br /> И всичко това човек научава само като погледне жена си в очите. Не е вярно, че любовта не е притежание. Всъщност всеки притежава другия, защото това е неговата половина. <br /> Когато погледите ни се срещнаха, отново се влюбих в нея. Не виждах нищо друго около себе си и нищо друго не съществуваше. Наоколо цареше нищото. Нямаше време, нямаше пространство, нямаше материя. Имаше само едни сини очи, които искряха. Даваха ми отговори на въпроси, които никога не съм предполагал, че ще задам. Не съм знаел, че съществуват. Не съм знаел, че ти съществуваш. А ти си тук, за да те срещна и да бъдем щастливи завинаги заедно. Ти си тук заради мен, за да ме направиш щастлив. За да ме превърнеш в човек. Да ми покажеш какво е чувството. Да откриеш сърцето ми за мен. За да реша, че то е твое и да го дам на теб. Този избор не е мой. Той е направен много преди мен.... Да открия, че има Любов, че тя има смисъл, че човек е способен дори да я ВИДИ. И че това си ти. Ти си Любовта и Слънцето, и Вятърът, и Щастието. За мен ти си всичко.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-5833344425328037862010-01-20T10:39:00.001-08:002010-01-20T10:39:23.505-08:00Искам - Ина ГригороваИскам много слабо тяло,<br />но релефно и подробно<br />Искам да съм част от цяло,<br />но да движа автономно<br />Искам да ме гледат всички<br />и с очи да ме изпиват<br />Самотата е вторична,<br />но ужасно ми отива<br />Искам свобода до гуша,<br />да не ми излизат пъпки<br />Само уокмена да слушам<br />и ми стига като тръпка<br />Искам да не спя изобщо,<br />лазерът да ме прегръща<br />Аз танцувам седем нощи<br />и на осмата се връщам<br />Колкото и да се лъжем,<br />любовта е безпощадна<br />Поотделно ни е тъжно,<br />заедно ни е досадно.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-40297638528856553502009-11-14T02:59:00.000-08:002009-11-14T03:01:06.114-08:00Поредната бройкаОт къде идва цялата тази злоба? За какво си ми ядосан, за кое те е яд? <br />Не си ти човекът, който трябва да бъде ядосан. Аз трябва да съм бясна, да се държа гадно, да съм злата, ревнива жена. Но предпочитам да се държа човешки, защото това е разликата между мен и теб.<br />Че ти си жалък. Ти не искаш да си щастлив, а да нараняваш хората. Това те прави жесток и зъл. Това криеш под маската, която също е част от теб, но не достатъчно голяма, че да очисти душата ти от цялата мръсотия, която те е завладяла. Твоята цел е да намериш поредната бройка. Това преследваш и не те е грижа дали ще нараниш човка до себе си. Нещо повече – ако нараниш тази жена и тя го покаже, ако страда за теб, липсваш й и продължава да таи надежди, толкова по-добре за теб. Това ти вдига акциите, четка егото ти, прави те още по-оборотен. Най-вървежен? Така ли?!? Чуждото нещастие те прави щастлив. <br />Съжалявам те. И теб, и всички момичета, с които си бил. И особено тези глупачки, живели с идеята, че имат шанс, че могат да те променят, че накрая доброто в душата ти ще надделее. Съжалявам тези наивни глупачки, които са осъзнали какъв си и въпреки това са запазили надеждата; които са потъпкали гордостта си и пак са клекнали пред теб. Те са почти толкова жалки, колкото си и ти самият, но все пак ги биеш. И какво лошо – нали и без това не обичаш да губиш. Харесва ти да си все отгоре, да си винаги прав. Не умееш да губиш, не можеш да приемеш поражението. <br />Дали всъщност именно това не е скритата причина, поради която все бягаш? Защото ти наистина буквално бягаш от връзките и от щастието си. Дали не си уплашен, че някой ден тази жена ще те опознае, ще види какво се крие зад паравана и то няма да й хареса. И тя ще си тръгне. Ще те изостави. Зареже. Ти ще я загубиш. Ето от това би те заболяло – да загубиш. Особено нещо, което ти е харесвало, на което си държал. По принцип избираш някоя по-лека, по-слаба, по-лесна жена, с която няма да имаш проблеми. Но ако случайно избереш някоя силна, ще побързаш да я оставиш още преди да си се разкрил напълно пред нея, умрял от страх, че тя може да те остави първа. Страхът ти е толкова голям и толкова надълбоко, че вероятно самият ти не го осъзнаваш. <br />Затова ще свършиш зле. Ще останеш сам. Сам и самотен. Кое би могло да е по-лошо от това ли? Че всъщност има шанс да останеш с жена, която е просто една глупачка, която ще те боготвори и сляпо ще ти се подчинява. Тя ще живее в илюзията. Ще те обича и почита; ще се грижи за теб, наистина ще й пука за теб. Ще изпълнява всички твои капризи; ще бъде точно такава жена, каквато си търсиш, в каквато искаш да превърнеш всяка една истинска жена, до която се докоснеш. Защото ако успееш, ще победиш, нали? Ти не искаш истинска жена, а мекотело. Вярваш, че си си самодостатъчен. <br />Но накрая, оставайки с тази жена, която така влюбено те гледа, така сляпо вярва в теб и ти се подчинява, докато към нея ти изпитваш само чисто презрение и отегчение, ще осъзнаеш грешките, които си направил. <br />Затова по-добре остани сам. Така ще те боли по-малко теб самият. Не става дума за жената, която може да нараниш, ако избереш. Тя не те интересува. Тъй като да нараняваш е най-голямото ти изкуство.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-85436833698694059662009-11-04T08:17:00.000-08:002009-11-04T08:18:58.369-08:00Екскурзия към сърцетоИсках да напиша нещо, което да идва от вътре, от душата ми, да идва от мен и да бъде напълно и тотално мое. Нещо, което да разкрива чувствата ми, но се сетих, че нямам такива. И все пак, тази песен, тази нежна и романтична песен ме провокира, разнежва ме и ме предизвиква да мечтая. Толкова е хубава... <br /> Да не се отвличаме. Колко хубаво щеше да е, ако сега той беше при мен. Ако ме гушкаше и ме притискаше до себе си. Ако можех да почувствам тялото му и обичта му. Говоря за чисто платонична любов. За тази, която идва толкова рядко, но която е толкова мощна, толкова вдъхновяваща и чиста, в която няма нищо плътско. Която те вдъхновява да седнеш и да напишеш песен като тази, или изповед като тази. Която те кара да си мислиш само и единствено за устните на любимия човек, който и да е той, където и да е. Една любов, която те провокира да захвърлиш всичко друго и когато той ти се обади, без значение колко си заета, да скочиш, да се облечеш и да излезеш с него, без да ти пука колко пъпки са ти излезли по лицето или колко много неща имаш да правиш тепърва. Мислиш само за него, когато ще сте заедно и минутите ще се превръщат в часове, сън и реалност ще се слеят в едно, устните и сърцата ви също. Вие двамата сте заедно и имате само и единствено един друг. <br /> Не ти ли идва понякога просто да го хванеш, да го метнеш в колата и да отпрашите нанякъде заедно, само двамата, на място, където няма да има никой друг, ще сте си само вие и ще се наслаждавате на любовта си ден и нощ, без никой да ви притеснява. Ще се гушкате, ще се целувате нежно, ти ще усещаш неговите устни върху своите и няма да искаш да спира, няма да искаш никога да се разделяте, ще мечтаеш винаги да си останете така – притиснати един до друг, имайки само себе си и това завладяващо ви чувство, без което вече не можете да живеете. Не ти ли се иска наистина да го хванеш и да го метнеш в колата? Дори да не отпрашвате никъде, просто да имате няколко часа спокойствие, да сте само вие и всеки да се оглежда в очите на любимия, да се вижда в усмивката му, да се наслаждава на душата му, без нищо друго да има значение. И да сте наистина само двамата, поне за миг. <br /> Ще седите един до друг, прегърнати, неговите устни плътно притиснати към твоите, ще усещаш горещия му дъх... Просто ще си седите така и ще се прегръщате и целувате и ден и нощ ще е едно и също нещо, ти и той ще е едно и също нещо. Той ще ти се усмихва и ти ще потъваш в очите му все повече и повече и часовете ще са минути, минутите ще са секунди, а секундите – мигове. Безкрайни. Безкрайно прекрасни. Но само ако сте заедно.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-26972389767803619592009-10-17T07:16:00.000-07:002009-10-17T07:48:43.181-07:00If I Were A BoyАко бях мъж, щях да поставя себе си на първо място и да съм перде. Нямаше да се интересувам от чувствата на другите около себе си, нямаше да се старая заради никого, най-вече заради никоя и щях да правя каквото пожелая с живота си. Ще излизам с когото пожелая и ще се забивам с която пожелая. Няма да й звъня, защото не желая. Няма и да я лъжа, защото нямам време за глупости. Няма да се интересувам с кого спя, защото обичам секса и го искам. И не ми пука за другите. <br />Аз съм на първо място. Единствен. Истински. И вярвам само на себе си и само в себе си. Не искам да имам връзка. Не искам да те държа за ръка, нито хората да ни виждат да се целуваме. Не искам да орязвам шансовете си с другите жени. Няма да си счупя краката само за да ти вдигна телефона, ако правя нещо друго. Няма да се интересувам от твоите проблеми и чувства. Няма да те питам ти как гледаш на нещата, защото не ме интересува. <br />Интересувам се само от себе си. Може да боли, но това е истината. Няма да се променям нито заради теб, нито заради никоя. Харесвам се така. Искам да остана така. Няма да започна да правя нещо, само защото ти така искаш, заради някаква твоя молба. Няма да спра да излизам с приятелите си и да се заглеждам по другите. Няма да ти стана вярна, забравяйке себе си. Ще остана вярна единствено на себе си, дори това да значи да изневерявам на теб постоянно. Аз съм на първо място и ти ще трябва да се съобразиш с мен. Не аз с теб. И това е моята гледна точка. Тя няма да се промени.<br />Но това не е гледната точка на мъж. Това е моята. И на още много други жени. Не е нужно да си мъж, за да държиш на себе си. Но определено е нужно да носиш в себе си много мъжка сила, за да оцелееш в света на връзките.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-91136909318745814892009-08-24T12:43:00.001-07:002009-08-24T12:43:52.011-07:00Да бъдеш Лили-Ти си имаш там някакво момиче, аз не мога да се меся. – заяви Лили и погледна в пода. Не можеше да го погледне в очите, защото вярваше, че това, което ще види там може и да не й хареса.<br /> -Какво момиче имам? <br /> -Имаш си в Пазарджик приятелка. Ти може би не смяташ, че вие ходите, но наистина е така. Вие с нея сте двойка. Аз нямам намерение да имам афера с човек, който си има приятелка. <br /> -Тя не ми е гадже.<br /> -Както и аз. Аз също не съм ти гадже! За теб това понятие просто е прекалено странно. Пишем си постоянно, говорим си често, правим секс, излизаме редовно... нима това не са признаци на връзка? Според моите представи и според тези на хората, които познавам, ние сме двойка. Но ти не го приемаш така! Може би с нея правиш същите неща, но и с нея не си гадже. Аз няма от къде да го знам. За мен ние ходим. Значи и за нея вие ходите. Но аз не мога така. Мразя да деля гаджетата си. Или ще скъсаш с нея и с всички други жени, които въртиш зад гърбовете ни, или приключваме.<br /> -Поставяш ми условия ли? <br /> -Не, само те информирам, че възнамерявам да се оттегля. Искам мъж, който да е само мой.<br /> Краси мълчеше. За Лили всичко беше ясно – той нямаше да зареже ергенския си живот заради нея. Той не искаше сериозна връзка, както и тя, но тя все пак искаше да нарича нещата с истинските им имена, а той не бе готов да го направи. <br /> Лили поклати глава. Остави пари за сметката, стана и си тръгна. <br /> Излизайки от заведението, си сложи тъмните очила. Имаше нужда от тях като щит срещу цялата помия на околния свят.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-79975977966905393252009-08-24T12:31:00.000-07:002009-08-24T12:33:24.821-07:00Да бъдеш ЛилиЛили усещаше накъде отиват нещата. Имаше силно развито шесто чувство и разбираше, че нощта, в която нещо щеше да се случи, наближаваше. Само че тя не искаше това да се случи. Точно се бе съвзела, бе се върнала към старото си Аз, затова нямаше намерение да остане съсипана отново. След Андрей, Краси беше човекът, когото тя искаше, когото наистина харесваше. Това беше нейният шанс. <br /> Тя се обади на Сиси и обсъди плана си с нея.<br /> -Ама теб май хич не те слуша главата, а? – засмя се Сиси и пред да затвори телефона каза простичко – Започвам и аз да си стягам багажа.<br /> Лили се обади на един свой приятел – Алекс и се разбра с него в колко часа той ще мине да я вземе от тях. Сиси също щеше да дойде там. <br /> Веднага след това започна да си стяга багажа. Извади съдържанието на гардероба си на леглото и започна да преглежда какво да вземе. Отиваше за два дни, значи щеше да ходи с някакъв малък сак, ако не искаше отново всички да се бъзикат с нея. Със сигурност й трябваше връхна дреха, нещо секси и стилно, с което да смаже конкуренцията. Първото, което сложи в сака си, бе секси черна нощничка. Нощничка – доста силно казано – това чудо бе направено за случаите, когато човек облича нещо, само за да го съблече по-късно. Лили се усмихна при мисълта за физиономията на Краси, когато видеше нощничката. Последваха я обувки на платформа и преса за коса – абсолютно задължителен атрибут, когато отиваш да се покажеш. Гримове, бижута, най-секси бельото, което можа да намери. Опакова си и една нормална пижама, защото все пак щеше да спи в къщата на Алекс, при баба му и дядо му и нямаше намерение да ги оставя с лошо впечатление. Чифт дълги дънки, къса пола, рокля, потник с голямо деколте, две сака. Хавлия, четка и паста за зъби, лосион за тяло, дезодорант, парфюм, душ гел, джапанки, балетни пантофки. Беше почти готова. Фотоапарат, разбира се! И гел за махане на грима, и подхранващ нощен крем. Алекс й беше казал, че няма нужда да носи музика, но тя все пак приготви и лаптопа си – когато той дойдеше, щяха да решат дали да го взимат. <br /> През целия път се смяха. Пуснаха си музика супер силно – колата се тресеше по светофарите, но това не беше нещо, което да ги притесни. Бяха само тримата – Лили, Сиси и Алекс – единствено момче, но бяха толкова близки, че нямаха никакви проблеми помежду си. Пееха с касетофона, спираха четири пъти, за да ходят до тоалетна. Алекс я посети само два пъти, като през останалото време само седеше, подпрял глава с ръце и се смееше на Лили, която бе изпила твърдо много вода и продължаваше да пие. <br /> Пристигнаха в Пазарджик към седем вечерта. Бабата и дядото на Алекс ги посрещнаха много топло, а после им показаха къде ще спят – за младите бяха горните стаи, целият втори етаж на къщата бе за тях, а старите щяха да спят на долния. Точно така се изразиха! Лили само се надяваше, че няма да ги събудят, когато се връщат през нощта. <br /> Градът не бе голям – щяха да ходят където и да било без кола, от което Алекс като шофьор бе доволен – най-сетне и той можеше да си позволи да им каже наздраве! <br /> Вечеряха всички заедно, като подробно разказаха на бабата и дядото на Алекс за пътуването. Говориха за трафика, дупките по улиците и разбира се – правителството. На Лили не й пречеше да говори на каквато и да било тема – беше щастлива. Имаше пеперуди в стомаха, които я караха често да изпада в нервен смях, но това не пречеше на никой. Сиси и Алекс осъзнаваха, че е напрегната, но и доволна. <br /> В десет бяха готови за излизане, но още бе рано. Лили не искаше да ходят никъде навън – нито в някой бар, нито по кафетата, защото не искаше да се засекат с Краси. Имаше определена представа за развоя на събитията и бе готова да я следва на всяка цена. Затова само седяха, гледаха комедии, пиеха и се смееха. В единайсет и половина Алекс вече бе отегчен. <br /> -Хайде да отидем някъде, не издържам повече тук!<br /> -Алекс, не може, той не трябва да ни вижда! <br /> -Няма да ни види, ставай! Ще отидем на някое убито място, където той няма да стъпи. <br /> -Да бе, а репутацията ни? – засмя се Лили<br /> -Каква репутация, тук никой не те познава! <br /> -Теб познават! <br /> -Ама на мен не ми дреме за репутацията ми! Нали се сещаш, че аз където и да отида, мястото става елитно веднага, щом прекрача вътре! – Алекс се засмя и взе якето си. <br /> Седнаха в едно кафе, което Лили много хареса. Слизаше се надолу по едни стълби, беше много тъмно и много шумно, така че човек трудно можеше да се засече с някой познат. Бе направено сякаш само, за да водиш там любовниците си, хора, с които не трябва да те виждат. <br /> Тримата пиха текили и Лили танцува на бара, Сиси до нея, а Алекс – седнал на бара, само клатеше глава с лека усмивка и израз на отчаяние.<br /> -Нали не искаше да ни виждат – засмя се той, надвиквайки музиката. <br /> -Нали го няма тук, може.<br /> -А ако някой негов приятел е тук? <br /> -Не ме интересува, нали не ме познават! – засмя се Лили и аха да падне от бара. <br /> Завързаха флирт с барманите и се почувстваха още по-добре. Алекс се чудеше какво прави тук. Беше му малко странно да виси на бара с две красиви момичета, които цялото заведение гледа. После щеше да си тръгне с тях и слуховете веднага щяха да тръгнат. Не се интересуваше много, но докато стигнат до семейството му, Сиси и Лили вече щяха да имат славата на елитни, или пък на евтини курви – зависи от настроението, а не искаше дори да се представя той като какъв щеше да е представен. Но бе заразен от настроението на момичетата и тази нощ това не го интересуваше – имаше намерение да се забавлява, пък каквото – това. <br /> Отидоха в дискотеката след един. Лили искаше да е сигурна, че когато влязат, щеше да има фурор. И наистина имаше – клубът бе надолу по едни стълби, така че се виждаше, когато някой идваше. Освен ако не си с гръб, нямаше начин да не видиш, защото стълбите бяха осветени повече от червения килим на Оскарите и всеки, който слизаше по тях, се чувстваше като звезда. Освен това докато идваше, се получаваха какви ле не причудливи сенки, което предизвика бурен смях сред Лили и Сиси, които виждаха подобно нещо за пръв път. Алекс само поклати глава за пореден път тази вечер и се засмя. <br /> Всички близкостоящи се обърнаха – две красиви момичета, полуголи, и едно красиво момче, което повечето хора познаваха. Обръщаха се, поздравяваха го и гледаха момичетата, с които беше. Безпроблемно успяха да си проправят път и да седнат на бара – сякаш си правеха пътека. Лили бе очарована – точно така си го бе представяла. <br /> Почти веднага след като седнаха, го видя. Краси беше на едно от ВИП - сепаретата, седеше там с огромна компания. Нетипично за него, наистина седеше – беше кацнал на едно диванче, а точно до него седеше хубаво момиче, с което си говореха нещо. Лили полудя – знаеше, че ще види това и всячески се бе опитала да се подготви, но някак си човек никога не е напълно готов.<br /> -Поне не се целуват – заяви Сиси, докато махаше на бармана. Поръча текила за тримата и широко се усмихна на бармана. Защо не бяха дошли по-рано тук, имаше толкова много страхотни мъже! Пиха на екс, смяха се много и скоро бяха във вихъра си! Както обикновено, Сиси и Лили танцуваха една с друга, но сега бяха привлекли с Алекс и си танцуваха тримата, сякаш без да обръщат внимание на случващото се около тях. Широките им усмивки и наредени чашки от текила привличаха хората около тях. Най-малкото, че Алекс имаше много познати, които идваха да си поговорят с него, да го поздравят или почерпят. Един от тях дори ги покани на сепарето си. Алекс веднага се съгласи – не обичаше много да виси по баровете, предпочиташе де има къде да седне, защото не гледаше на себе си като на танцьор. За разлика от момичетата, той го правеше повече за шоуто, не толкова защото обичаше. Лили остана приятно изненадана, когато установи, че въпросното сепаре е точно до това на Краси. Когато минаваха оттам, го направиха така, че Сиси да е между тях и той да не види Лили, която обаче трудно можеше да се скрие. <br /> Наблюдаваше го внимателно – той говореше много с това момиче, смееха се често, силно и искрено, което я побъркваше от ревност. Беше пил, тя лесно можеше да прецени това по погледа му. Личеше си, че му се танцува. Да, той определено не беше от онзи тип, който седи на сепарето. Затова бе учудена, че не е на дансинга, но явно си бе намерил по-приятно занимание, макар да не отиваше на дискотека, за да забива. Но това беше по принцип, а сега... знае ли човек. Лили пи още текила, пи и шотове. Компанията на сепарето беше шумна и весела и в близки приятелски отношения с хората на сепарето на Краси. Но той така и не ги забелязваше. Може би защото още не се бяха раздали колкото обикновено. <br /> Започнаха да танцуват. Вече се бяха запознали с всички на тяхното сепаре, сега започнаха са си говорят и с тези на съседното. Лили искаше точно това. Фактът, че той така и не я беше забелязал не й харесваше особено и беше голям удар за самочувствието й. Но тя нямаше да остави нещата така. С широка усмивка отиде и поиска една от любимите си песни. Когато я пуснаха, тя не можеше да се сдържи – затанцува както само тя си умее, Сиси плътно до нея. Двете бяха толкова секси, че веднага събраха очите на половината дискотека, а около тях се събраха няколко човека. Те не спираха да се усмихват и да се забавляват. Лили осъзнаваше, че няма нищо по-хубаво от това да танцуваш на любимата си песен в дискотеката, най-добрата ти приятелка плътно до теб, а около вас – плътен обръч обожатели. <br /> Най-настъпателен бе един рус младеж от сепарето на Краси. Лили го хареса – беше хубав, а и не беше мъртво пиян. Усмихна й се, говориха си. После тя отново отиде при диджея, който я заговори, запознаха се и той обеща, че ще пусне песента й. Тя точно се върна на сепарето си и видя, че Краси бе станал и танцуваше. Беше на другия край, с лице към дискотеката и трудно щеше да я види, но тя знаеше как да привлече внимание. Приятелят му ставаше все по-настъпателен. Заговориха се и тя сподели колко обича да танцува отгоре на масата. Той я хвана и я качи отгоре право на масата си. Онази, с която Краси си бе говорил, седеше и гледаше, все едно са я ударили с чук по главата. Сиси бе отгоре на масата на съседното сепаре – където бяха приятелите на Алекс. Двете се гледаха една друга и се смееха – така бяха свикнали, така си обичаха. Приятелят на Краси – Лили разбра, че се казва Сашо, танцуваше точно под нея, а около него имаше още няколко момчета. Атмосферата беше нещо като приятелски флирт, макар Лили да се чудеше дали има подобно понятие. Погледна към Сиси – един вече се бе качил на масата при нея и тя изглеждаше доволна – явно го бе харесала. <br /> В този миг Лили усети как някой я хваща за ръката. Обърна се и видя Краси, който я хвана и веднага я свали от масата, макар тя да не искаше.<br /> -Какво правиш тук? – усмихна й се той.<br /> -Ей, Костов, върни момичето, бре, не си сам в дискотеката – заяви диджея по микрофона. – Ето сега пускам поздрав за нея. Уникат, специално за Лили.<br /> Тя се отскубна от ръцете на Краси и се върна отгоре на масата. Той само седеше и я гледаше. Беше толкова хубав. Не бе типичният красавец, но Лили бе наясно със съдържанието и го искаше така, както не бе искалa никого от близо половин година насам. Искаше го много, при това само за нея, но той се дърпаше. Не искаше да имат връзка. Двамата излизаха заедно и Лили се чувстваше страхотно в неговата компания, усещаше, че е взаимно. Пишеха си всеки ден, абсолютно задължително. Той не пропускаше да й напише някой пиперлив смс, а тя винаги му отговаряше, рано или късно. Правеха секс, страхотен секс. И в крайна сметка не бяха двойка. Лили нищо не разбираше. <br /> Веднага щом песента свърши, Краси я свали от масата и я поведе към тоалетна, където можеше да я чуе какво му говори.<br /> -Защо ме свали, толкова ми е хубаво.<br /> -Не искам всички да те гледат – заяви той, наведе се и я целуна страстно. <br /> -Доведе ме тук на скришно, за да ме целунеш, без никой да види? <br /> -Не, доведох те, за да разбера какво правиш тук. <br /> -На гости сме на Алекс. Той ни покани да дойдем с него, и без това имаше намерение да идва. <br /> -И не ми се обади? <br /> -Защо да ти се обаждам? <br /> -Е как защо? <br /> -Чакай сега, аз съм дошла на гости на Алекс, освен това от къде да знам, че си тук.<br /> -Как от къде да знаеш! Много добре знаеше, че ще си идвам тази седмица! <br /> -От къде ще го знам? Не сме говорили подобно нещо. А дори и да си тук – какво от това, аз съм дошла с Алекс.<br /> -Знам, видях го, ама може да излезем заедно, най-малкото. <br /> -Виж, ще се съобразявам само с Алекс.<br /> -Ще излезем всички заедно.<br /> -Ето, сега сме навън.<br /> -Трябваше да се обадиш.<br /> -Но не го направих – усмихна се Лили и тръгна да излиза, на Краси я дръпна и пак я целуна. <br /> Двамата се върнаха и Лили отново затанцува, но сега той беше до нея и имаше нещо в него, което караше хората да се замислят дали да се приближат. Приятелят му Сашо дойде при нея няколко пъти, но Краси го гледаше лошо, като накрая дори го хвана и му каза нещо, което Лили не можеше да чуе. Но разбираше, че не беше на хубаво тази работа. Сашо му отговори нещо, а Краси го погледна лошо. Бе пил, а Лили не беше сигурна как точно му се отразява това. <br /> -Какво става, не се карайте! – усмихна се тя, слизайки от масата. <br /> -Това е между нас! – отговори Краси и й направи знак да се отдръпне. Лили обаче стоеше помежду им и ги слушаше какво си говорят.<br /> -От къде да знам, че това е твоето момиче, ти не показа, че я познаваш! – каза Сашо.<br /> -Брато, нали съм при нея, нали ти казах, че я познавам, казах ти, че това е Лили от София.<br /> -Това е сега, а преди нищо не показа! <br /> -Кога преди? – опита Лили.<br /> -Преди да се качиш на масата – отговори Сашо.<br /> -Видял си ме преди това? – попита Лили Краси.<br /> -Видях те, разбира се! <br /> -Защо нищо не каза? <br /> -Исках да видя кога ти ще ме видиш и какво ще направиш, ако не знаеш, че съм тук.<br /> -Какво значение има какво ще направя?!? Нали не сме двойка!<br /> -Не сме? <br /> -Нали не искаш!<br /> -Не сме го обсъждали!<br /> -Няма какво да обсъждаме, нещата се усещат! Двама души или се харесват и имат някаква връзка помежду си, но не задължително обвързване, или нямат нищо! <br /> -И ние нямаме нищо, така ли? <br /> -Помниш ли онази сутрин ти казах „Бих ходила с теб”, а ти попита дали до мола? Това е повече от сигурен знак, че нищо не искаш.<br /> -Не е вярно!<br /> -Съвсем вярно е! Ние не сме двойка! Всеки е свободен да направи каквото пожелае! Не съм длъжна да се съобразявам с теб и с желанията ти! Мога още сега да с забия с когото пожелая, защото обективно погледнато, аз нямам гадже! Може да излизаме често, да правим секс и постоянно да говорим по телефона, но официално не сме двойка! Така че това няма да е изневяра! <br /> -Искаш да кажеш, че ако сега тук аз се забия с някоя, на теб няма да ти пука? <br /> -Не, искам да кажа, че ако аз се забия с някого, няма да ми пука! – заяви Лили и отиде при диджея, за да си поиска песен. Значи той наистина не искаше нищо, Лили току що го осъзна. Харесваше това момче, а той явно не изпитваше същото към нея. Добре, сега щеше да направи каквото правеше винаги. Лили вярваше, че клин клин избива, затова сега щеше да намери клин. Нищо по-просто. <br /> След диджея отиде до тоалетна. Там беше и онова момиче.<br /> -Аз съм Лили – усмихна се и се постави Лили.<br /> -Кремена – усмихна се другото момиче и двете си стиснаха ръцете. Не беше силно ръкостискане и Лили веднага я прецени – беше със слаб характер, можеше да я пречупи като нищо. <br /> -Вие с Краси май сте доста близки – усмихна се пак тя. <br /> -Както и вие със Сашо.<br /> Добре де, може би нямаше да е чак толкова лесно. Не можеше да измъкне информация току така от това момиче може би беше най-добре да свали картите на масата. Не, нямаше да рискува, имаше още много време. Трябваше само да наблюдава, но да внимава да не забележат, че не откъсва очи от Краси и само чака всяко негово следващо действие. <br /> -Тази вечер де запознах с него – усмихна се Лили и излезе от тоалетната. Да, точно навреме, помисли си тя и отиде на сепарето. Вече не искаше да се качва по масите. Онова момиче беше хубаво, беше усмихнато. И беше също като нея – излъгана. Лошата не беше тя, лошият бе Краси, който вярваше, че можеше да има всичко и всяка и да ги върти както пожелае.<br /> Лили спря да му обръща внимание. Контролираше се и внимаваше да не го гледа, дори да не поглежда в неговата посока. Вместо това завързва флирт със Сашо. Той бе станал свидетел на разговора им, беше наясно, че двамата не са двойка. Но от друга страна бе човек, верен на приятелите си. Нямаше да направи нищо с това момиче, колкото и страхотно да беше то, докато не бе сигурен, че Краси няма претенции към нея. Затова колкото и тя да се стараеше, той поддържаше дистанция помежду им. Не искаше да се кара с Краси заради момичета. <br /> Скоро Лили се отказа – видя, че явно няма да е този и се насочи към друг, също от компанията на Краси. Говори си с него, смя се, после танцуваха. Сиси отдавна вече се беше забила с русолявото момче, което се бе качило на масата при нея. Лили усещаше, че при нея обаче ще е по-трудно. Не беше бройкаджийка, но тази нощ трябваше да се забие с някой и Краси да види това. <br /> Без да иска в един миг погледна към него – той се целуваше с въпросната Кремена, от което сърцето на Лили се обърна. Как смееше, този непрокопсаник да се подиграва така с нея! Не беше дошла чак до тук, до друг град, за да го гледа как се целува с това момиче, което сега вече го опипваше! Ах, курвата му с курва! <br /> Лили хвана момчето, с което танцуваше, страстно го привлече към себе си и го целуна. Той й отговори. Лили завъртя очи – не беше като Краси, но ставаше. В крайна сметка целта беше просто някой, който да е негов приятел, и с който той да я види. Беше й гадно, нямаше настроение, но въпреки това не спираше да се усмихва. Започна да пуска ръцете си по цялото тяло на момчето. Усещаше, че той е много здрав и това й харесваше. Имаше хубаво тяло, но това не й доставяше удоволствие сега. Хубаво! Тялото му беше много по-здраво от това на Краси, но за нея това нямаше значение. Искаше си Краси, не я интересуваше нищо друго. <br /> Лили събори момчето на диванчето и седна отгоре му. Нямаше да се даде без бой на това момиче, което си мислеше ,че ще притежава Краси. Че той не беше за нея! Лили се настани в скута на момчето и започна да го целува страстно, да гали цялото му тяло, да впива ноктите си в кожата му и да роши косите му. Знаеше, че Краси обожаваше, когато така се заровеше в неговото тяло. Точно затова го правеше не просто повече от необходимото, но и съвсем очевидно. Не повече от три песни по-късно Краси хвърли Кремена на диванчето да Лили и започна да я целува също толкова страстно, колкото и Лили целуваше неговият приятел. В следващият миг я обърна и тя седеше върху него. Лили се целуваше с приятелят му, но го гледаше право в очите с поглед, който казваше „виж какво мога да направя!”. Той я гледаше по същия начин. Кремена хвана главата му и я насочи към себе си, целуна го страстно, но Лили знаеше, че забраненият плод е много по-сладък. Тя хвана момчето и го поведе към тоалетната. Нямаше намерение да прави каквото и да било, но искаше да види какво ще стане. Точно бе затворила вратата зад себе си, когато Краси влетя след тях и я хвана силно за ръката.<br /> -Взимай си чантата, тръгваме си! – заяви й той и направи знак на приятеля си да си ходи.<br /> -Аз имам работа, ти ако искаш се прибирай! – отговори му Лили и хвана приятеля му за колана, после го привлече към себе си, напълно игнорирайки Краси. Беше убедена, че ще го побърка и двамата – единия от кеф, другия – от ярост.<br /> Краси обаче явно нямаше намерение да се остави да го побърка. Хвана я грубо за ръката и я издърпа. Привлече я и я притисна плътно до себе си.<br /> -Тръгваме си, казах! – заяви той властно, хвана я за косата и я целуна. В този миг приятелят му отново се приближи, притисна се до нея и започна да гали цялото й тяло. Лили изстена – ако е тройка, да е с друга жена, но щом имаше подобна златна възможност, струваше ли си да се откаже, защото не е точно това, което си представя? В крайна сметка, можеше да получи реализация на своята идея винаги! Самият Краси никога нямаше да й откаже. <br /> Само че Краси явно не искаше това. Дръпна я отново, така че да я отдалечи от приятеля си и каза:<br /> -Тръгваме си само двамата! Хайде – след което я повлече след себе си, без да се обръща да я пита дали е съгласна, или не. Лили заклейми подобно отношение като безкрайно обидно, но и доста възбуждащо. <br /> -Не може да се държиш така, ще правя каквото аз реша! Ще си тръгна, когато искам и с когото искам! И ако това не си ти, не можеш да се сърдиш на друг, освен на себе си! – заяви тя, силно дърпайки ръката си.<br /> Краси не я отчете. Обърна се. Погледна я в очите, където горяха две несъгласни пламъчета, след което само поклати глава и се засмя. Отпусна малко ръката й, но за сметка на това я хвана през кръста и я качи на рамо. Лили се дърпаше, буташе, биеше го, протестираше, но всъщност не беше сигурна какво лошо има в подобно поведение. Е, беше малко срамничко, защото ставаше в средата на дискотеката и всички ги гледаха, но тя не живееше тук и не я интересуваше, в крайна сметка. Краси отиде с нея на рамо до сепарето, взе чантата й и я понесе навън, без да се обръща назад.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-38946423681139793452009-08-24T12:25:00.001-07:002009-08-24T12:25:37.834-07:00Да бъдеш ЛилиЛили погледна мъжът, който седеше на леглото й. Харесваше й идеята, че той сега е неин – носи нейния аромат, носи нея в милите си, лежи между чаршафите й. Лили се облегна на студеното огледало и го погледна. <br />Той също я погледна. Леката усмивка на устните му я възбуждаше повече от всички други неща, които той можеше да направи в този миг. Лили искаше да се върне при него в леглото, но вместо това и тя се усмихна. Вече не с онази палава усмивка на изкусителката, която спи в черни чаршафи, а с невинната усмивка на монахиня, опрощаваща собствените си грехове.<br /> -Отивам да си взема душ – каза Лили. – И после имам работа. Затова ще те помоля да те няма, когато изляза. Очаквам на гости да ми дойдат хора.<br />Той я погледна объркано, но не каза нищо. Стана, отметна балдахина и се пресегна за дрехите си, захвърлени безразборно по пода. <br /> -Благодаря ти – усмихна се още повече Лили и отвори гардероба, за да вземе хавлията си. Отиде да я остави в банята, но после се върна, за да пооправи стаята си. Отвори прозореца, за да се проветри, събра всички боклуци и празни опаковки от пода, за да ги изхвърли, прибра някои неща в чекмеджето под леглото си, където ги държеше, за да има бърз достъп до тях. Остана й само да си оправи леглото, но това щеше да направи после – искаше вятърът навън да отнесе неговият аромат някъде далеч, където приятелите й нямаше да могат да го усетят. Щяха да ходят на дискотека, но преди това се събираха у Лили, за да се видят малко на спокойствие преди да се гмурнат в морето от свалки. <br />Лили го изпрати и заключи зад него. Той не й беше продумал, не й каза „чао”, не я целуна за довиждане. Със сигурност му беше станало гадно да го изгонят така. Но Лили нямаше избор – трябваше или да нарани, или да бъде наранена. Предпочиташе първото. И двамата бяха наясно каква точно връзка беше тази и доколко беше връзка, така че нямаше какво да очакват един от друг. <br />Взе си душ, изправи си косата, придаде й обем, след това започна да глади роклята си. В този миг телефонът й звънна.<br /> -Трябва ли да купя нещо? – попита Андрей. <br /> -Нали разпределихме нещата, какво повече ти трябва?<br /> -Ами да, разпределихме ги, но аз какво трябваше да взема? <br /> -Мисля, че безалкохолно. Вземи повечко. Ако има нещо, ще поръчаме, колко му е, не живеем в Сахара, все пак.<br /> -Добре, аз съм ей тук, почти пред вас. Минавам през магазина и до пет минути съм горе.<br /> -Но аз още не съм готова! – изпротестира Лили. <br /> -И какво от това? – засмя се Андрей и затвори. <br />И наистина дойде след около пет минути, през което време Лили тича из апартамента, за да вдигне масата от еротичната закуска, която си бяха спретнали с новият й преди няколко часа. Трябваше също така да пооправи възглавничките, да прибере мръсните съдове в миялната и други довършителни работи, така че времето хич не й стигна. <br /> -Гледам, някой е спал доскоро – засмя се Андрей, когато влезе в стаята й. <br /> -Ами, да, май нещо такова – засмя се нервно Лили и започна трескаво да оправя леглото си.<br /> -Това ли е роклята ти за довечера? – попита Андрей.<br /> -Да, няма коя друга да е – усмихна се Лили. <br /> -Много е хубава, нова ли е? <br /> -Не, виждал си я! Това е любимата ми червена рокля! Нека не се превръщаме в реклама на перилен препарат! <br /> -Просто винаги ми се е струвала малко по-дълга.<br /> -Лъжеш се – усмихна се Лили. <br /> Андрей седна на стола срещу леглото й. Лили се надяваше той да се изнесе да гледа телевизия в другата стая и да я остави да се оправи насаме, но той очевидно нямаше такова намерение.<br /> -Да ти сипя нещо за пиене? – попита той и стана. – И без това искам да сипя на себе си.<br /> -Да, и на мен същото – засмя се нервно Лили, осъзнавайки, че е по хавлия, а отдолу напълно гола, само по лосион за тяло. И в този вид се намираше в собствената си напълно черна и супер секси стая – храм на любовта. А Андрей седеше на столчето и говореше за роклята й. Бяха се разбрали да не се докосват, максимално да избягват комуникирането помежду си. Тя, той и Румина го бяха решили в името на общото им благо, но сега сякаш всичко това потъваше някъде в небитието. <br /> -Заповядай – Андрей й се усмихна чаровна, докато й подаваше чашата. И в следващия миг друго привлече погледа му – цепката на хавлията й. Възможно ли беше Лили да не носи бельо? <br /> -Мерси – усмихна се Лили и проследи погледа му. Супер, сега знае, че не нося бельо, помисли си тя и придърпа краищата по-близо, от което хавлията се отвори още повече.<br /> -Намаза ли се вече с лосион? – попита Андрей.<br /> -Мда, това ми беше първата работа – засмя се Лили.<br /> -Жалко, исках аз да те намажа – засмя се и той. <br /> -Моля те, без подобни шеги! Как е Румина, ще идва ли тази вечер? <br /> -Не знам.<br /> -Как така? Ако ти не знаеш, то няма кой да знае.<br /> -Истината е, че не съм й казал, че се събираме – Андрей не погледна Лили, а вместо това отиде да оправи леглото й. После пусна музика, като през цялото време не я поглеждаше.<br /> -Как така не си й казал? <br /> -Лили, искам да скъсам с нея. И най-лесния начин е просто да не й се обаждам. <br /> -Това е възможно най-тъпия начин, измислен от мъжете да разкарват жените си. Показва колко сте страхливи. Поне имай куража да й го кажеш, не я оставяй! Това е най-гадното – защото у нея ще има надежда, тя ще знае, че си неин, докато не те види с друга. А тогава ще я боли много повече.<br /> -От собствен опит ли говориш? <br /> -Определено. Е, мен не ме боля, но ние сме различни. <br /> -Значи да разбирам, че колкото по-скоро ме види с друга, толкова по-добре? <br /> -Това не съм го казвала. Ако е прекалено скоро, като например едновременно, това си е чиста изневяра. Не знам защо изобщо го обсъждаме, ти имаш опит в изневерите. <br /> -Имам и много ми хареса. Както и на теб, или се лъжа? <br /> -Лъжеш се – Лили отвърна очи от Андрей, който беше на сантиметри от нея. Стоеше прав точно до нея с чаша в ръка и я наблюдаваше как глади. Лили започна да се изнервя. Ако онази луда разбереше отнякъде, пак щеше да има огромен скандал. А и колкото и да я мразеше, тази мъжка стратегия мразеше още повече. <br /> -В крайна сметка, когато го видиш с друга, веднага ти става гадно. Най-малкото заради изневярата. И освен това така нараняваш самочувствието й, подронваш достойнството й, обиждаш я и я унижаваш. Затова го мразя. А когато скъсаш с нея директно, в очите, в прав текст, тя не може да се осъзнае веднага. Първичната реакция идва от инстинкта за самосъхранение – тя се показва силна и успява да се защити от теб. Докато трае шока всичко е наред. След това той минава и тя осъзнава, че е сама. И че не я искат. Но вече е минало време и не боли толкова. А когато директно видиш нещата с очите си е по-гадно. <br /> Андрей мълчеше. Знае, че съм права, мислеше си Лили. Мълчеше и гледаше в пода. После стана и отиде до леглото й. Тя го проследи с поглед и застина в ужас. Изпод балдахина се подаваше нещо. Андрей го извади и в първия миг го погледна странно, но после се осъзна какво е и застина със странно изражение и премета в ръце.<br /> -Това не е ли…<br /> -Не. Мерси, но няма нужда да ми чистиш стаята. – усмихна се рязко и студено Лили, отиде при него, взе опаковката от презерватива и отиде прави в банята.<br /> -Беше опаковка от презерватив – заяви Андрей, когато тя се върна.<br /> -Не е вярно!<br /> -Лили, знам как изглежда опаковката от кондом. <br /> -Аз също знам. Особено като имаш предвид, че е в моята стая, под моето легло.<br /> -Това още по-ясно доказва моята ново зараждаща се теория, че си правила секс.<br /> -Не съм. Но дори и да бях, това си е моя работа и няма нищо общо с теб, така че не мога да разбера защо се опитваш да ми държиш сметка! <br /> -Не ти държа сметка – Андрей се разсмя. – Аз те питам, ти започна да се защитаваш и да отричаш. Аз съм човекът, който най-малко има право да ти държи сметка. <br /> -Съвсем вярно, нека не говорим повече за това.<br /> -Добре, няма да говорим.<br /> -И да не го споменаваме пред другите.<br /> -Гаджето ти е тайно? – попита Андрей.<br /> -Нямам гадже. Просто не виждам смисъл да им разказваме какъв карък си и как не можеш да разпознаеш опаковка от презерватив.<br /> -А какво беше тогава? – попита Андрей и я погледна изпитателно. Лили също го погледна. Остави ме сега, не виждаш ли, че гладя и не мога да измисля нормално оправдание, беше първата й мисъл, но това не беше добър отговор. Докато се окопити, Андрей донесе кошчето от банята и го отвори пред нея. И двамата застинаха. Там имаше обелка от банан, кутия от презервативи и няколко опаковки.<br /> -Не са мои. – беше първата реакция на Лили.<br /> -А чии са? <br /> -На нашите. Като не са на по двайсет, това не значи, че не водят полов живот. – вдигна вежди Лили.<br /> -На мен ми се струва, че са точно твои.<br />Колкото и да не го признаваше, Андрей се интересуваше живо от въпроса. Поне Лили така мислеше. Той изгаряше от ревност, че в нейното кошче има толкова много доказателства, че тя е намерила човек, с който прави страхотен секс. Дали имаше нещо подобно в неговото? Като познаваше гаджето му, Лили се съмняваше, че отговорът ще е положителен.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-46869378153117021542009-08-24T11:30:00.000-07:002009-08-24T11:35:02.832-07:00Да бъдеш Лили-Вижте, снимките ми са готови! – Лили влетя в пицарията с широка усмивка и огромен плик в ръка. <br /> -Дай да ги видим! – възкликна Сиси и също се усмихна. Много добре знаеше цялата история на тези снимки, но искаше Лили все пак да си я разкаже сама. <br /> -Какви са тези снимки? – попита Симо и също посегна към плика. Лили не можа да не забележи, че беше обгърнал раменете на Сиси с ръка, но Сиси не се бунтуваше. Тези двамата й бяха съмнителни – напоследък се държаха като повече от добри приятели, но така и не беше попитала Сиси. <br /> -Правя основен ремонт в нас и искам нещо съвсем различно за стаята си. Преди беше жълта, слънчева, беше стая на дете – всичко в нея беше толкова светло, чисто, положително. Сега ще е коренно различна – пълна противоположност. – Лили се усмихна палаво и светна с очи.<br /> -Тоест – мръсна, отрицателна и другото какво беше...? – засмя се Симо.<br /> -Не, ще бъде един храм на любовта! – заяви Лили и също се засмя. Извади снимките и ги сложи на масата, с което успя да шокира всички за нула време. Нямаше човек на масата – а там бяха Андрей с Рончи, Симо, Сиси и едно ново попълнение – Милко, който да не зяпне от изненада. <br /> -Това ти ли си? – попита накрая Симо.<br /> -Мда, аз съм – усмихна се Лили. Харесваше й да гледа реакцията на хората – беше си направила актови снимки и осъзнаваше, че сега всички червяха уши. <br /> -На всичките ли си ти? – попита Андрей и взе една в ръка, вглеждайки се в нея.<br /> -Ти би трябвало да знаеш най-добре! – заяви Рончи, издърпа снимката и я хвърли на масата, след което се облегна назад. <br /> -Какво, не ви ли харесвам? – засмя се Лили.<br /> -Много са добри, професионалист ги е правил, нали? – попита Милко.<br /> -Не, любител, но е много добър.<br /> -Как ти хрумна да се снимаш гола? – попита Андрей. Рончи го гледаше лошо –явно се дразнеше на голите снимки на Лили. Явно се дразнеше на самото й присъствие. А Лили умираше от удоволствие като виждаше всичко това. <br /> -Ще седна и ще ви разкажа подробно – усмихна се Лили. После се огледа. От едната страна на масата седяха Андрей и Рончи. Срещу тях седяха другите трима. Сиси беше наредила всичко много хитро – Милко беше в ъгъла, най-вътре на масата, точно срещу Рончи. Срещу Андрей седеше Симо, а самата Сиси се беше настанила до него, така че Лили можеше да седне само до Андрей. Горката аз, помисли си тя и с усмивката на победител се настани до него. Поръча си, след което започна да разказва за снимките.<br /> -Идеята ми хрумна от едно списание – бяха на гости на дома на една журналистка, която беше направила всяка стая от апартамента си в различен стил. Кухнята беше като джунгла, хола беше като японски ресторант, а нейната спалня беше много готина – тъй като тя си обича професията вместо тапети имаше вестници и изрезки от вестници. Истински, ама направени като тапети. И стаята й като цяло беше точно някаква такава – като старовремски офис на издател на важен вестник. И аз реших така да се направя моята – тематично. <br /> -И избра темата за секса? – попита Сиси през смях, макар да знаеше отговора.<br /> -Мда, така реших. Представи си каква енергия ще привлека в такава спалня! – Лили погледна многозначително и се усмихна палаво. – И реших стените да са покрити с такива пердета – някакви тъмни и самото ми легло да е покрито с балдахин, да е като скрито от света с огромна завеса. Ще е супер секси – той идва, върви към леглото и се чуди каква ли ще съм, каква ли изненада му готвя тази нощ. Тръпне в сладостно очакване преди да отвори завесата. Ще е супер секси.<br /> -Имаш ли някой „той” в предвид? – попита Рончи уж между другото.<br /> -Имам, да, благодаря за този въпрос – усмихна се Лили и продължи да говори – Всичко ще е покрито с черна завеса. Само огледалната врата на гардероба ще си остане огледална – все пак това е сериозна част от сексуалния ми живот! <br /> -Огледалото? – попита Симо.<br /> -О, да – отговориха Лили и Андрей в един глас. После се спогледаха. А после се усетиха, че Румина ги гледа лошо и двамата. <br /> -Май някой се пренесе прекалено много в този секси разказ за секси спалня – засмя се високо Сиси, надявайки се да разчупи ледовете по този начин. <br /> -Май да – засмя се и Андрей, а след него и другите. Само Румина остана с ледена физиономия. Лили реши, че тези шеги тя ги приема лично, но не й пукаше.<br /> -И искам над леглото, ама точно там над възглавниците, на тази стена, знаете я, да има снимки. Голи. Ама като изкуство, не като порно. Искам да има все пак изкуство в стаята ми, да има сексапил, но стилно, а не евтино, все едно порно звезда снима там! И така реших, че актови фотографии е най-добре. – Лили млъкна и разчисти малко пространство пред себе си, защото сервитьорът точно й беше донесъл поръчката. – Благодаря ти, Христо – усмихна му се тя. Той отговори на усмивката и й смигна. И всички видяха. Лили продължи още по-усмихната, но все пак се опитваше да се прави, че нищо не е станало. – И накрая реших, че най-добре аз да се снимам – все пак това е моята спалня, а и без това имам опит. Снимала съм се много.<br /> -Но не гола! – възрази Сиси.<br /> -Това е изкуство, все пак! – заяви Лили. <br /> -Хохо, тоя снимка като я гледам, си е чиста порнография, според мен! – заяви Симо.<br /> -Това е фотографът – Лили замалко да се изчерви. – Ще стигна и до там. Исках да ги направи професионалист, точно за да е изкуство, а не порнография. Само че не можех да се обадя на фотографа, който ме снима последния път – той ще иска да ги ползва, а аз искам да ги имам само аз! <br /> -А фотографа? <br /> -Какво за него? <br /> -Практиката не е ли да ги имате само двамата? <br /> -Да, такава е, но нали в това е идеята – поръчвам си ги, за да си ги сложа в спалнята, не искам друг да ги гледа, камо ли да ги ползва! Това би било отвратително! Затова трябваше внимателно да избера кой да ме снима – все пак трябва да е някой, на който вярвам. И познавах този човек, чиито фотографии съм виждала и наистина много го бива. Той не ме е снимал, но знам, че е добър, а и го познавам по съвсем други пътища, така че се надявах, че може да му имам доверие. Говорих с него. Казах му за какво става въпрос, предложих му пари, но той ми взе само за материалите. което ме учуди – все пак всичко е в електронен формат, ама там имаше някакви неща. Той ми обясни но кой да го суша.<br /> -Да, като гледам си била концентрирана върху друго – засмя се Андрей и показа на всички снимка, на която бяха Лили и фотографа, но май не си приказваха. <br /> -Както и да е, и до там ще стигна. Човека се нави. Но аз съм имала отношения с него и някак си така се получиха нещата, че се стигна до това – усмихна си Лили и показа снимката, която Андрей току-що беше оставил. – но пък снимките са доста секси, това не може да се отрече! <br />За момент на масата настъпи пълно мълчание – всеки гледаше по някоя снимка и Лили се почувства малко странно. Така както беше разказала историята, излизаше доста кофти – особено тази част с фотографа. Само тя, всъщност. <br /> -Аз мисля, че тази е страхотна! Супер секси, при това не си личи, че си ти! – усмихна се Сиси.<br /> -Нали! Тази си мислех, че мога да ти я подаря – засмя се Лили – Сега сериозно – тази наистина я подарявам. Смисъл, искам и аз да си имам такава, но мога да ви изкарам капия на който иска. Иска ли някой?<br /> -Аз искам! Нямам твоя гола снимка, май само гола нямам, а това си е изкуство! - заяви Сиси. <br /> -О, да, извади и за мен – заяви Симо като гледаше Лили палаво право в очите. – Изкуство или не, всяка вечер ще си бия ритуалната чекия на нея. – засмя се той и всички след него. <br /> -И аз искам – заявиха в един глас Андрей и Милко. <br /> -Добре, за всички, значи? – попита Лили.<br /> -Аз не искам, мерси. – заяви Румина ядно. – Нали Андрей ще си има – на него му направи плакатен формат да си я сложи срещу леглото. Може да си я гледаме нощем, докато правим секс. Ще му е твърд по-дълго време, ако те гледа гола. А може и да я замерваме със стрелички. <br /> -Не знам защо си толкова злобна! Какъв ти е проблема с моите снимки? <br /> -Ходиш наляво надясно и се снимаш гола, правиш безразборен секс, крадеш чужди мъже. Проблема не е в снимките, а в модела. <br /> -Ако имаш проблем с модела, можеш да си ходиш. Така като гледам постъпките ми пречат само на теб. Имай предвид, че тук сме приятели, събрали сме се само приятели. Не знам дали знаеш значението на тази дума – може би самата ти си нямаш приятели и броиш тези на Андрей за свои. Но честно, нищо чудно ако с всички се държиш така накрая да умреш сама и да няма кой да каже молитва над ковчега ти. – заяви Лили.<br /> -Добре, стига вече глупости! – заяви Андрей и вдигна ръка. Лили се усмихна – мъжът в него беше започнал да се връща напоследък. – Омръзнаха ми постоянните ви скандали. Ако не можете да се погаждате, няма да излизаме заедно повече. Никога повече.<br /> -Че защо никога? Вие все един ден ще осъзнаете, че тази връзка е подигравка с вас самите и ще скъсате – заяви простичко и уж между другото Лили. <br /> -Казах стига! – Андрей повиши тон, но не я погледна. Знае, че съм права, помисли си Лили със задоволство. <br /> Лили повика сервитьора, за да си поръча вода. Емоциите й бяха дошли в повече. Имаше нужда малко да поохлади страстите си, макар че с този сервитьор това беше невъзможно – той беше толкова секси, че последният път, когато бяха дошли тук, Лили беше взела номера му и бяха излезли на среща. Бяха си прекарали страхотно, но в крайна сметка от тогава не бяха имали време да повторят. А Лили беше сигурна, че той иска, защото си бяха писали смс-и и винаги той беше инициаторът. <br /> -Много работа ли имаш – попита тя, когато Христо дойде.<br /> -Доста. Нормално е, петък вечер, все пак. – усмихна се той.<br /> -Мда, ако ти остане минутка ела да си поговорим – усмихна се Лили заговорнически. – Или иди до тоалета. Ще дойда да си поговорим. – усмихна се тя още повече. <br /> Христо й донесе водата и пак й смигна. <br /> -Добре, какво правихте днес – попита Лили. – Аз лично гледах програмата. Все се надявам пак някъде да има изложба на Фрида Кало, но май няма и скоро няма да има.<br /> -Нямаше ли миналата година? – попита Сиси<br /> -По-миналата, нали ходихме! Не помниш ли? <br /> -Фрида Кало не ми харесва – заяви Румина. <br /> -В какъв смисъл? - попита Лили, готова за спор.<br /> -Картините й са страхотни, но я намирам за грозновата. <br /> -Не можеш да оценяваш някого, особено някой артист, по външния му вид.<br /> -Не я оценявам по външния й вид. <br /> -Напротив. Току-що каза, че не я харесваш, че я намираш за грозна. А когато говорим за Фрида, мисля, че външния вид е на последно място.<br /> -А кое е на първо, Лил? - попита Андрей, наричайки я с галеното име, с което само Сиси я наричаше. <br /> -Характера й.- заяви Лили. – Той е много по-важен дори от картините й. Аз не ги харесвам, но отивайки да ги видя, виждам силата на тази жена. Много ми харесва фразата й, че в живота й е имало две големи катастрофи – тази с трамвая и Диего, като втората се е оказала по-тежка. Права е – какво е по-тежко от драмата на любовта? Но на истинската любов. Тези наши връзки еднодневки за нищо не стават.<br /> -Така ли мислиш? - попита Румина. – Не правят ли именно те ежедневието ни интересно? <br /> -Ако си фен на драмите. Аз не съм, затова подобна връзка не ме влече. Обичам нещата да са съвсем прости. Ходим ли – ходим. Това е. Не искам излишна драма като „ти ми изневеряваш”. Естествено, че ще му изневерявам, това е живота. Това не е нормална връзка, ако не си изневеряваме.<br /> -Така ли мислиш? – попита пак Румина. – Изневерявали ли са ти? <br /> -Определено. Макар че този въпрос ми звучи като подигравка. И двете знаем историята, мисля, че всъщност всички тук я знаят. Знаят и че на теб също са ти изневерявали. Защо го обсъждаме? <br /> -Ти започна. Кажи ми – болеше ли? <br /> -Беше отдавна, аз съм над тези неща. – заяви Лили, усетила, че разговорът отива в нежелана посока. Естествено, че болеше, но овцата иска да призная пред всички, че съм наясно колко боли от изневярата и въпреки това съм причинила тази болка! Ама че е долна!, мислеше си Лили, докато рееше поглед някъде извън масата. Вече не й беше толкова забавно. <br /> -Хайде, Лил – Румина натърти на обръщението – бъди честна. <br /> -На теб не съм ти длъжна, освен това Лил ми викат само най-близките ми хора. А няма човек, който да е по-далеч от теб от този кръг. Но честно – не, не ме болеше. Аз усещах, че има нещо. Знаех, че той ми кръшка. Аз също му кръшках – заяви Лили една откровена лъжа, но това си беше нейния начин да се опази. – А и вярвам, че никой на никого не е длъжен. Бяхме наясно със ситуацията, и двамата знаехме, че не се обичаме и няма да сме заедно до гроб. Изневяра е относително понятие. Какво всъщност означава изневяра? – попита Лили, а точно в този миг Христо мина покрай нея на път за тоалетната и прикова погледа й.<br /> -Лили, не се измъквай, отговори честно, не ни задавай въпроси – продължаваше Румина.<br /> -Отговорих ти честно, казах ти моето мнение. Но наистина, помисли за изневярата. Какво е тя? Аз вярвам, че човек не може да изневери. <br /> -Лили, болеше ли те? – настоя и Андрей.<br /> Лили го погледна право в очите и стана от масата. И петимата я гледаха втренчено и очакваха отговора й. Всеки си мислеше, че го знае, но имаше нещо особено интересно в това да я чуят как го казва на висок глас пред всички, как си признава нещо, което лежи скрито на дъното на сърцето й, което крие, защото то показва, че тя не е това, което изглежда. <br /> -Не, Рончи – Лили натърти на галеното име. – Не ме болеше. Защото аз не го обичах, за мен той беше поредният, той не беше нищо особено. Не ме болеше. Но теб те болеше. Много при това. – Лили я погледна нагло и с една високомерна усмивка се отправи към тоалетната, където знаеше, че Христо я очаква.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-26428775465321281752009-08-24T11:12:00.000-07:002009-08-24T11:28:55.574-07:00Да бъдеш Лили-Мисля, че има нещо, което не искате да ми кажете. – заяви Румина като гледаше ту Андрей, ту Лили. <br /> Двамата гледаха в различни посоки като нито един не погледна към нея. И нито един не й отговори. Румина продължаваше да ги гледа. Все още никой не й обръщаше внимание. Лили се правеше, че не я е чула. Смяташе, че ако те двамата имат някакви проблеми във връзката си, това не беше неин проблем и тя нямаше нищо общо. Нищо от това не я засягаше, затова смяташе, че не тя трябва да отговори на това. Най-малкото, това беше решение, което трябва да се вземе от Андрей или от двамата заедно, но в никакъв случай не и само от нея. Това си беше тяхна работа и тя не искаше да се меси, но Андрей й се беше обадил и я беше помолил спешно да отиде при него, без да й казва каквото и да било повече. Лили не знаеше какво да очаква, но не очакваше това и сега се чувстваше неловко и не на място. Очакваше той да е там сам, да иска още да говорят за онази нощ и за другите подобни нощи, които той иска да изживее по този начин с нея. Очакваше да са си само те и той да се опитва да я съблазнява. Не очакваше гаджето му да е там и да й държи сметка за миналото.<br /> -Никой ли няма да ми каже какво става тук? – Румина започваше да повишава тон. <br /> -Аз ще ти кажа – нищо не става. – на Лили й беше писнало все да мълчи и да чака Андрей да вземе просто някакво решение. Затова тя взе решението. – Вие двамата си имате някакви проблеми във връзката и търсите решение от мен. Изобщо не знам какво правя тук. <br /> -А защо дойде? – попита Румина язвително. <br /> -Защото Андрей се обади и ме помоли да дойда. Каза, че е спешно и важно. И аз реших, че наистина е важно. Мислех, че има някакъв проблем, а не че искате да си решите проблемите на връзката като ме натоварите мен, като си го изкарате на мен, защото явно това правите.<br /> -Моля? <br /> -Какво, да не оглуша, когато започнах да казвам истини, които не ти харесват?<br /> -Ами, просто смятам, че вие двамата криете нещо от мен, което не искате да ми кажете, но което е причината да имаме дребни спорове с Андрей. Най-малкото, ние не сме в криза. <br /> -Да, така е, сто процента! – заяви иронично Лили и обърна поглед към прозореца. <br />Андрей все още мълчеше, като не поглеждаше нито едната, нито другата. Лили го погледна крадешком, само с периферното си зрение. Как беше възможно да го иска? Да иска точно него? Та той беше такова мекотело! Никога не се беше държал така с нея! Никога преди! Да загуби ума и дума, да не смее да се защити, да намесва чужди хора в собствените си проблеми... това не беше той, не беше човекът, с който тя искаше да бъде.<br /> -Виж, аз нямам нищо общо. Ако мислиш, че имате някакви проблеми, решете си. Аз защо съм тук? <br /> -Защото между вас има нещо, което криете от мен.<br /> -Защо не попиташ Андрей? Вие сте двойка, обичате се, би трябвало да умеете сами да решавате проблемите си.<br /> -Ние нямаме проблеми.<br /> -Тогава аз какво правя тук? – Лили беше готова да се развика на малоумното същество отсреща си! Викат я тук, за да им помогне да решават проблемите си, което само по себе си беше чиста глупост, но когато тя е тук да й говорят, че нямат проблеми, беше просто черешката на сладоледа.<br /> -Виж какво, аз си тръгвам – заяви Лили и отвори чантата да потърси портмонето си. – Аз нямам работа тук. Ако имаш въпроси, питай си Андрей, аз нямам работа тук. <br /> -Не, стой, моля те! – каза Андрей, учудващо енергично. Сякаш беше излязъл от транса си. Лили само го погледна и с портмоне в ръка заяви: <br /> -Ако имате да ми казвате или да ме питате нещо, сега е мигът. Но конкретно, а не да ми дрънкате врели-некипели „имаме проблеми, нямаме проблеми, ти имаш общо, ти нямаш общо”. Какъв е проблема, аз какво правя тук? <br /> -Вие двамата – между вас има нещо, което криете от мен. Между вас е станало нещо, но не знам какво. Обаче в него е проблема. <br /> -А аз какво правя тук?<br /> -Той няма да бъде честен.<br /> -Питай първо него. Би трябвало на него да вярваш, с него да говориш за такива неща. <br /> -Андрей, имаш ли връзка с Лили? – попита Румина по-директно и по-груб от необходимото. Поне така се стори на Лили. Може би беше афектирана.<br /> Андрей сякаш се беше върнал към транса си и не я погледна веднага. Когато го направи, погледът му беше някак отнесен и сякаш не му пукаше. <br /> -Андрей, попитах те нещо! – заяви Румина.<br /> -Не, нямам връзка с Лили – заяви той. <br /> -Но си ми изневерявал с нея! – заяви Румина.<br /> -Не е вярно. – каза отново Андрей. Лили седеше и гледаше човешката драма – тази жена бе успяла да превърне Андрей от страхотен мъж с чувство за хумор и характер, мъж, здраво стъпил на земята и борещ се за себе си, в някаква мижитурка, която лежеше безжизнена в краката на жена си. <br /> -Лъжеш ли ме, Андрей? – попита Румина злобно. Гледаше го право в очите, много настоятелно. Имаше нещо манипулативно в нея.<br />Естествено, че те лъже. И има причина да го прави – страх го е. Страх го е до смърт, мислеше си Лили, но не смееше да се намеси. Ако тя беше на негово място, щеше да каже истината и да се оправдае с това, че е тя, че от нея може да се очаква подобно нещо. Но Андрей нямаше куража да бъде себе си и да отстоява себе си, да се бори за свободата да направи това, което поиска на мига. <br /> -Лили, той ме лъже, затова ти си тук.<br /> -Не знам как прецени, че те лъже. Аз няма да се меся между вас. Не е моя работа кой на кого с кого изневерява.<br /> -Той ми кръшка, нали? При това с теб! <br /> -Попита го, той отрече. Защо продължаваме да го обсъждаме? – попита Лили, като се погнуси от себе си. Ако беше себе си, щеше да каже – да, той те лъже. Той прави секс с мен, страхотен секс. Звъни ми, за да ми се оплаква от теб. Моли ме да ходя с него за дрехи, да съм с него на фризьор. Иска да ми държи ръката, докато ходим заедно по улицата, да заспиваме прегърнати. Той има безплатни минути към мен, точно както към теб. Но той говори много повече с мен. За него аз съм много повече, отколкото си ти. <br />Но не каза нищо от това. Може би наистина беше влюбена в този мъж. <br /> -Андрей, дай ми телефона си! – заяви Румина решително и подаде ръка.<br /> -Моля? – Андрей отново излезе от транса си.<br /> -Чу ме. Дай ми телефона си. Искам да погледна обажданията ти, смс-ите ти. Искам да видя снимките ти, всичко.<br /> -Как така ще ми ровиш в телефона? <br /> -Нима имаш нещо за криене? <br /> -Естествено, че нямам.<br /> -Дай го тогава. – Румина го гледаше като строга учителка. Все едно беше ученикът, който изкарва само двойки, но продължава да не учи и сега лъже, че си е написал домашното. Или като този, който постоянно бяга от час, увещавайки, че е болен, а същевременно се мотае по кафетата. Проблемът винаги е в това, че те хващат. Ако не те хванат, проблем няма. И Андрей знаеше това. Извади телефона от джоба на дънките и го даде на Румина. Лили настръхна, знаейки какво ще е първото, което Румина ще види. Всички смс-и в собствената й входяща кутия напоследък бяха от Андрей. И ако той беше имал неблагоразумие да не ги изтрие, Румина щеше да разбере всичко. Щеше да разбере защо онази вечер той не беше отишъл да се види с нея в онази дискотека. Защо й беше казал, че е болен и не може да отиде с нея на премиерата на онзи филм. Защо беше отишъл на фризьор без нея. Защо уж беше заминал за Силистра така набързо. <br /> Румина седеше, ровеше из телефона му и мълчеше. От време сбръчкваше вежди, но нищо не продумваше. Лили предположи, че или не намира нищо, или търси нещо, което да е строго не приятелско, от което ясно да си личи, че има нещо, което не е за пренебрегване. Румина продължаваше да мълчи, а Лили се чувстваше все по-напрегната. Не знаеше какво да очаква. Погледна Андрей и се почувства жалка – тази жена, тази смешна жена Румина ги караше да се чувстват отвратително за това, че са направили нещо, което беше в реда на нещата, нещо съвсем естествено. Що за жалка ситуация беше това? Лили не събра кураж да продума. Знаеше, че може да победи Румина, но дори и да спечели словесния дуел, пак щеше да загуби така или иначе, в дългосрочен или краткосрочен план. <br /> -Отивам до тоалетна – беше единственото, което успя да измисли, за да излезе от ситуацията. Разкъсваше се между себе си. Трябваше да й каже, защото така се чувстваше зле. Не искаше да има тайни, не смяташе, че постъпката й е нещо лошо. Но Андрей сигурно щеше да отрече. Толкова се беше наплашил от гаджето си, че беше готов да потъпче себе си и нея, за да угоди на тази откачена Румина.<br /> Погледна се в огледалото. Видя красивото русо момиче, което имаше достатъчно сила, чар и интелект, за да се изправи срещу онази откачалка. Но видя и онова страхливо малко дете, което беше направило нещо лошо, а сега се страхуваше от наказанието. Което беше още по-лошо – на чия страна щеше да застане нейното другарче в игрите? Лили се почувства сама, безкрайно сама и осъзна, че това е мигът да бъде себе си. Направеше ли този компромис, щеше да загуби себе си, да спре да си вярва, да предаде сама себе си, при това заради някой друг. Това ли искаш, Лили? <br />-Ще те убия! – изкрещя Румина в мига, в който Лили се приближи към масата. Скочи и хукна към нея с протегнати напред ръце. Лили я гледаше и се чудеше какво се случва. Първата й реакция беше учудване, а след това инстинктът за самосъхранение се задейства и Лили посрещна ръцете на Румина със своите. Двете се вкопчиха една в друга. Румина се опитваше да я хване или за косата или за гушата, а Лили се опитваше да се предпази. <br /> -Хайде стига вече глупости – Андрей ги хвана и двете за косите и ги дръпна настрани, след което ги повлече към масата. – Какви са тези циркаджийски истории? <br />-Знаех си, че нямам място тук! – заяви Лили на висок глас. Ясно съзнаваше, че цялото заведение ги гледа и слуша. Чувстваше се така и преди да отиде до тоалетна, но сега вече бе неизбежно. – Откачалка, какво ти стана изведнъж? <br /> -Аз й казах, Лили. – заяви спокойно Андрей и отпи от чашата си. – Всичко й казах. Казах й, че сме ходили, че ти си момичето, което съм оставил август месец. И че ти си момичето, с което си тръгнах петък вечер от дискотеката.<br /> -Браво, похвално, а защо аз ям бой? <br /> -Защото си го съблазнила, кучко, затова! – изкряска Румина. <br /> -Я бягай оттук, овца такава. За да дойде при мен, явно има нещо, което ти не му даваш. Не знам какво е, а и не ме интересува. Но няма да се карам с никого за нищо. Свободна съм да бъда с когото искам. Няма да се защитавам за това, че някой ми харесва и че съм направила това, което ми е дошло отвътре. Това е най-естественото – да си с човека, който ти харесва. Няма да се оправдавам. Не съм престъпница и няма да ходя срещу човешката природа за кефа на момиче, което дори не харесвам. <br /> -А опита ли се да ме опознаеш? Ти ме мразиш поначало, просто защото съм другата, а не заради мен самата.<br /> -О, напротив! – двете вече си викаха и въпреки че искаше не да я надвиква, а да я оборва с разумни доводи, Лили май повече се беше отдала на първото. – Опитах да те харесам, да видя доброто в теб! Но ти си толкова зла, толкова много мразиш целият заобикалящ те свят, толкова много те е страх да не го загубиш! Не съм срещала друго толкова неуверено същество като теб. Смехът ти е гаден, косата ти е гадна, кожата ти е отвратителна, дори усмивката ти е лицемерна и превзета. Не знам как да те харесам! <br /> На масата настъпи мълчание. Цялото заведение седеше и ги гледаше – Лили наистина беше успяла да надвика не само Румина, но и всички други. Включително музиката. Рончи седеше и гледаше в чашата си, без да говори. Андрей гледаше ту едната, ту другата. <br /> -Това е смешно. Седите тук и се карате за глупости. За какво всъщност се карате? – попита той накрая. <br /> Лили усети колко основателен беше този въпрос – тя и Румина на практика нямаха какво да делят. Той не беше вещ, беше човек и нищо човешко не му беше чуждо. Така че той трябваше да реши.<br /> -Прав си, ти реши – каза Лили и го погледна. Той също я гледаше, но не разбиращо. Да реши, какво да реши? <br /> -Прав си, няма място за избор. – каза Лили, осъзнала, че ако го остави той да избира, щеше да загуби. Сега беше моментът тя да вземе същото решение като него, но направеше ли тя този избор, щеше да спечели. Лили продължи – Вие двамата имате проблеми. Това е очевидно, няма причина дори да го обсъждаме. Вината не е в мен, макар че се опитахте да ме замесите. Да, той ти изневери с мен. Няма да го карам да избира. Аз не искам да ходя с него. Но ти искаш. Вие се обичате, трябва да сте заедно. Аз не обичам подобни триъгълници, затова си тръгвам. – Лили остави пари за сметката и излезе от заведението. <br /> Затваряйки вратата зад себе си, почувства, че затваря една страница от живота си. Искаше Андрей да я догони, да й каже, че иска да е с нея, не с Румина. Искаше той да я спре, да я върне при себе си, но нямаше да го направи. Беше се уплашил прекалено много от перспективата да изостави Румина. Може би наистина я обичаше? Лили не можа да понесе подобна мисъл.<br /><br />Изключи телефона си и легна да спи с надеждата сънят да е по-хубав от реалността.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-67416399221781416492009-08-24T11:09:00.000-07:002009-08-24T11:12:04.053-07:00Да бъдеш Лили-Лили, може ли да поговорим? <br /> -Не знаех, че са ни останали теми! – усмихна се Лили, докато се обръщаше. <br /> -Става дума за нас и за това, за онази нощ. <br /> -Онази нощ е в миналото, няма какво да обсъждаме. <br /> -Напротив, има – заяви Андрей и се приближи прекалено много до Лили. – Въпросът е в това, че искам да я повторим.<br /> -Какво?!?!!! – Лили го погледна с увиснало чене. Андрей искаше пак да спи с нея? Беше му харесало? Беше осъзнал най-после, че тя е най-добрата? Рончи беше пълна некадърница в леглото? Той щеше да скъса с нея? <br /> -Ами, да, искам пак да правим секс.<br /> -Ти.. как така събра куражът да ми кажеш подобно нещо? <br />Андрей се подпря на плота и я погледна. Огледа я цялата, от главата до петите, съвсем показно, съвсем палаво, съвсем неприкрито. <br /> -смятам, че и ти искаш. <br /> -А Рончи? <br /> -Какво за нея.<br /> -Ти ходиш с нея. Или се лъжа? – тук е моментът да каже, че ще скъса с нея, за да бъде с мен, помисли си Лили доволна. <br /> -Не се лъжеш – отговори Андрей. Ето, тук е, сега е момента, мислеше си Лили. – Но това няма общо – продължи Андрей.<br /> -А??? – беше единственото, което успя да се отрони от устните на Лили.<br /> -Ами, не искам да късам с нея.<br /> Лили само седеше и го гледаше, без да знае какво да каже. Това не беше точно това, което се очакваше от него. Ама че филм! Кой би искал да го гледа?!?<br /> -Как така? <br /> -Ами така. Обичам я, не искам да късам с нея.<br />Беше казал думата с „О”. Думата, която тя беше забранила в тяхната връзка, но той и не беше направил опит да наруши забраната й. Но беше нарушил много други. Явно просто не я беше обичал. Което само по себе си не беше изненада. Не беше дори тема, над която Лили някога беше мислила – за нея беше ясно като бял ден, че те двамата никога не се бяха обичали. Но едно е да си го мислиш, а съвсем друго е някой съвсем ясно да ти каже в лицето „избрах нея, обичам нея”. Особено когато тази нея ти е толкова противна.<br /> -Ходи прави секс с нея, тогава – изломоти Лили и избяга в една от кабинките в тоалетната. <br /><br /> -Той иска да има секс връзка с мен. Просто секс, не иска да къса с нея. Иска аз да съм другата, да съм му държанка.<br /> -Нали осъзнаваш това какъв комплимент е? – попита Сиси. двете седяха на една скрита маса и пиеха горещ шоколад в едно кафе, което посещаваха само двете много рядко, за да избягат от другите и да поклюкарят на спокойствие. Никой не ги познаваше, никой не говореше с тях, никой не ги безпокоеше. <br /> -Мда, осъзнавам го. Но това не значи, че ми харесва. – каза Лили и погледна през масата Сиси със задоволство. <br /> -А какво искаш, тогава? – попита Сиси.<br /> -Искам да скъса с нея и да тръгне с мен. <br /> -И да ти изневерява и на теб така, както кръшка на нея? <br /> -Кой ти е казал, че на мен ще ми кръшка? Много ясно, че няма. <br /> -А не ти е кръшнал с нея? И не го прави и сега? Не виждаш ли – върти ви и двете и вие му се връзвате, защото сте глупачки. <br /> -Не ме сравнявай с нея, ние сме толкова различни! <br /> -различни ли не, върти ви и двете. Нея я разбирам – той я обича, при това не го крие. Но теб не те разбирам. <br /> -Искам го.<br /> -И какъв е начина да го спечелиш? <br /> -Как Ан Болейн пчели Хенри? <br /> -Андрей не може да се сравни с крал.<br /> -Идеята е същата.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-38850804334613635722009-08-24T10:44:00.001-07:002009-08-24T10:48:48.171-07:00Всяка бивша да си знае гьола<meta equiv="Content-Type" content="text/html; charset=utf-8"><meta name="ProgId" content="Word.Document"><meta name="Generator" content="Microsoft Word 11"><meta name="Originator" content="Microsoft Word 11"><link rel="File-List" href="file:///C:%5CDOCUME%7E1%5CEli%5CLOCALS%7E1%5CTemp%5Cmsohtml1%5C01%5Cclip_filelist.xml"><!--[if gte mso 9]><xml> <w:worddocument> <w:view>Normal</w:View> <w:zoom>0</w:Zoom> <w:hyphenationzone>21</w:HyphenationZone> <w:punctuationkerning/> <w:validateagainstschemas/> <w:saveifxmlinvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:ignoremixedcontent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:alwaysshowplaceholdertext>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:compatibility> <w:breakwrappedtables/> <w:snaptogridincell/> <w:wraptextwithpunct/> <w:useasianbreakrules/> <w:dontgrowautofit/> </w:Compatibility> <w:browserlevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml> <w:latentstyles deflockedstate="false" latentstylecount="156"> </w:LatentStyles> </xml><![endif]--><style> <!-- /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:""; margin:0cm; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-fareast-font-family:"Times New Roman";} @page Section1 {size:595.3pt 841.9pt; margin:70.85pt 70.85pt 70.85pt 70.85pt; mso-header-margin:35.4pt; mso-footer-margin:35.4pt; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} --> </style><!--[if gte mso 10]> <style> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} </style> <![endif]--> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Да пием за бившите! Онези прекрасни жени, които винаги застават на пътя ни и се опитват да откраднат мъжете ни, вярвайки, че те винаги ще им принадлежат! Да пием за онези жени, които не могат да продължат напред сами, които нямат моралната сила и независимостта да се справят сами. За онези свекърви, които винаги искат да се месят в делата на другите и вярват, че тяхното е тяхно, но чуждото е общо. Нека вдигнем чаши за онези, чиято житейска цел е постоянно да се унижават в замяна на малко изпросено внманийце от съжаление. Тези прекрасни жени са сред нас и всеки ден тровят живота ни. Всяка една от нас е нечия бивша, но не всяка е нечия бивша долна мръсна пачавретина. </p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Това е тост за пачавретините. Ако не бяха те, може би никога нямаше да можем да оценим онези бивши приятелки, с които спокойно можем да отидем на кафе, на кино, на клуб. Не се притесняваме подобна бивша да е в компанията ни, защото тя всъщност има мозък и сърце и осъзнава, че щом нямаш чувства към човека, щом той няма към теб, или щом никой от вас няма към другия, може би ще е най-добре просто да се разделите и повече да не правите някакви закъснели, отчаяни опити да се съберете. </p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Това е тост за тези долни отчаяни жени, които толкова ни мразят, че са готови да продадат душата си на Дявола, да паднат до най-ниското ниво не само на морала, да прекарат остатъка от живота си на колене, само и само да вземат мъжете ни. Тези уникални, прекрасни създания, които ни мразят, без да ни познават. Които някак си са успели да ни намразят още преди да ни познават. Които правят всичко възможно постоянно да ни показват колко нежелани сме, колко недостойни сме<span style=""> </span>как не струваме пред тях. Ние – новите, с нашите нови, непознати номера. Ние сме онова приятно разнообразие, за което всеки мъж мечтае. Ние сме новата жена, от която той не иска да се откаже. Ние нямаме драскотини и ожулвания, на него все още му е мерак да ни форсира по необятните с око магистрали, да изкачва планински върхове, да лежи, облегнат на нас на морския бряг. Ние сме с кожен салон и страхотно стерео. С турбо и свеж цвят. Не ни личи, когато се изцапаме. Не ходим в сервиза. Все още миришем на ново. И това няма да се промени, ако ще да сложиш съраунд система в това старо трабантче – бившата. </p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Тя също няма да се промени. Ще преследва мъжа ти, докато не се убеди със сигурност в едно нещо. От този мъж зависи дали тя ще се убеди в неговото щастие, или в собствените си шансове. Ние, чисто новите, си позволяваме да дадем съвет – ако този мъж продължава да дава на трабантчето някакви надежди, че отново ще бъде припалено някога, то тогава може би е най-добре да го оставиш. Той не заслужава да седи в кожения ти салон и да усеща аромата на ново. На него повече ще му отива да лежи във вкиснатата воня на кална локва и да се надява, че прозорецът ще се отвори, защото вече е на път да се задуши от смърдежа. </p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Да пием за бившите. За всички техни унижения, за срама, който би трябвало, но никога няма да изпитат. За злорадите им коментари по наш адрес. За милионите несъществуващи кусури, които техните прекрасни, светещи жълто в тъмното, очи откриват постоянно в нас! Добре, че се те! Иначе щеше да има толкова много отвратителни неща, които никога нямаше да разберем за себе си! Добре, че са те, защото иначе нямаше да има кой да ни мрази без основание! Благодарна съм за злобата ти, за цялата ти омразата, за всичкото заяждане и десетките бананови кори. Благодаря ти от сърце за всички вредни навици, които си създала у мъжа ми и които за теб не са били проблем – ти не си дори пещерна жена, защото те все пак работят нещо, а ти не, така че не ти е пречело, че той разхвърля дрехите си по цялата стая и очаква да го боготвориш. Извинявам се за очевидната си простота – аз не искам да съм му робиня, аз искам просто да обичам мъжа до себе си като равна с него. Може би в това е моята грешка – че аз съм нова, не съм грозна, нито глупава, имам амбиции, боря се за тях и ги постигам. Аз искам да съм успешна в това, в което съм добра. А ти си готова да си безлична домакиня със скучен, безсмислен живот. <span style=""> </span>Съжалявам, че те оставих дълго време да се чудиш какво се случва. Признавам си – вината за всички <span style="" lang="EN-US">misunderstandings </span>помежду ни е моя – защото ти сваляше мъжа ми, а аз не направих нищо, вярвайки, че не може да си толкова долна. Извинявам се – грешката е била в мен и се оказва, че явно можеш да си толкова долна. Аз съм заблудената и глупавата, която вярва в доброто и здравия разум в човека. Прости ми – не съм забелязала, че си лишена от което и да е от тези качества. Може би изобщо от качества.</p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Да пием за тези жени, които успяват някак си да извикат най-лошото в нас, да изкарат дявола, които никога не сме предполагали, че имаме, на дневна светлина и да го предизвикат да се развихри в битка за мъжа, който всъщност си е наш. Защото сега за първи път донякъде мога да почувствам какво е да си ти. И честно – не ми харесва. Не знам как живееш със същността си. Има ли изобщо място на света, което може да побере и теб, и злобата ти? Сега осъзнах защо си толкова намръщена – ами защото не се харесваш! И аз да бях като теб – и аз нямаше. Паднах на твоето ниво. Всъщност само се наведох – аз никога няма да падна толкова ниско и това е една от основните разлики помежду ни. </p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Да вдигнем тост за онези невероятни жени, накратко наречени пачавретини, които постоянно създават драма във връзките ни. Добре, че са те. Колко ли скучен би бил онзи прекрасен живот, който аз си представям – простичък, отдаден просто на любов и щастие, без техните драми? В моите представи няма драма, защото всъщност любовта е такава – тя е най-естественото нещо и не би трябвало да е трудна. Тя е проста, но силна и истинска. Обичала съм, обичали са ме. Не е толкова трудно, но не трябва да те е страх. И не трябва да допускаш бившата си да върви пред теб, да яде банани и да си хвърля обелките в краката на жена ти. Ако на всяка стъпка трябва да я придържаш, за да не падне, тогава май наистина ще е трудно, а? Ако аз бях тази жена, щях да си тръгна. Този мъж не е шестица от тотото, не си струва да си счупя глезен заради него. Никой мъж не заслужава подобна жертва. Особено ако има бивша. Затова предлагам този тост да е за бившите – те са онези невероятни жени, които постоянно се изживяват като Съдбата и поставят на пътя ни изпитания, през които иначе никога няма да минем. Благодаря! Благодаря от сърце за вашата безкрайна, но неоснователна омраза. Ако не бяхте вие наистина нямаше да има кой да ни мрази така силно и така безпричинно.</p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style=""> </span>Наздраве за бившите! </p> К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-62016740880968211132009-07-15T12:21:00.001-07:002009-07-15T12:51:57.428-07:0009"Doing what we like to do - our way"<br /><br />Представям си как се движим по магистралата. Обичам вятъра и всички прозорци са отворени, а течението развява косата ми. Вече знам как обичаш да си пееш с радиото. Дори знам какво ще си пееш: "Със 100 км в час аз летяяяя...!". И не ми пречи. Смешно ми е. Ти си забавен. Харесва ми да съм с теб. Да, повечето време намираш за какво да се намръщиш, но вярвам, че е защото съм важна за теб. Може и да не е така. Може и наистина да ми хвърляш пясък в очите и да се опитваш да ме оформиш по своя калъп, да ме направиш такава, каквато ти искаш да съм. Знаеш, че колкото повече ти ме натискаш, толкова повече аз ще се дърпам и няма да успееш, но защо да не пробваш?<br />Когато стигнем само ще хвърлим багажа на пода на хотелската стая, ще се преоблечем и беж към плажа. Нямам търпение да се затичам към водата с радостния вик на дете в магазин за бонбони! Обожавам морето! Искам да си играя във водата цял ден, да те пръскам с морски капки, да рисувам с вода по кожата ти! Нямам търпение да се разхождаме по плажа, хванати за ръце, да събирам мидички в бурканче и да плувам нощем, съвсем близо до брега, докато ти седиш на пясъка и ме гледаш.<br />А нощем със сигурност ще ни е най-трудно. Аз живея по един начин, ти - по друг. Понякога не понасям чужд допир, а ти обожаваш да се гушкаш. Но най-тежко ще е, когато сме сред хора. Аз обичам да се показвам, такава съм и няма да се променя. Общителна и щастлива съм! Обожавам вниманието, обожавам безобидните разговори с непознати хора по дискотеките! А ти ще ревнуваши и със сигурност всяка нощ ще се караме! И после ще се сдобряваме със страхотен секс!<br />Нищо не може да се сравни с летните емоции! Искам да опитаме от всичко, да изпием чашата докрай, на един дъх! Нямам търпение да направим всичко, което искаме! Да сме заедно и щастливи. И да правим всичко по нашия си начин<br /><br />"The '03 Bonnie and Clyde, Hov' and B"К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-48688343504742829312009-06-21T23:51:00.000-07:002009-06-22T00:17:18.290-07:00На по чашка-А защо просто не постъпиш както всички други?<br />-Те какво правят?<br />-Използват егото ми, за да се доберат до тялото ми. Това обикновено се случва, след като установят, че душата ми е като вечер в планината - тъмна и обвита в мъгла, а главата ми е като балон с хелий - би могло да бъде забавно за известно време, но в крайна сметка е просто като въздух, който рано или късно свършва. Тогава ти остава само един празен балон, съвсем ненужен, и надеждата, че ще намериш топло одеало и интелигентен събеседник, с когото да споделиш планинския мрак. На кого са му притрябвали празен балон и празни надежди?<br />-А какво друго ни остава в този свят освен надеждата?<br />-Един балон, ха-ха!<br />-Сериозно те питам. Нима не вярваш в надеждата?<br />-Сигурен ли си, че наистина искаш да знеш? Може да те разочаровам.<br />Той кимна утвърдително и тя продължи.<br />-Виждаш ли тези обувки? Купих ги преди два дни. Довечера ще се кача на фирмената си кола, ще се прибера в празния си апартамент, иронично илюстриран като дом, и ще установя, че няма нищо за ядене. Най-вероятно ще си поръчам храна за вкъщи от възможно най-близкия ресторант, за да я доставят по-бързо. После ще вечерям или пред телевизора, седнала на огромно скъпо канапе, или пред лаптопа си. Знаеш колко струва това. Пари! Всичко е скъпо, струва много пари. Затова апартаментът ми е празен и няма душа. Вместо хора в него има вещи. Много пари. Ето в това вярвам в действителност. В свободата да направя каквото пожелая, да имам всичко, да отида навсякъде. Вярвам само в това и в способността си да го постигна.<br />-А това свобода ли е наистина?- попита той след кратка пауза, с лека усмивка на устните.<br />Тя замълча и отпи от виното си.К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-20118850942824693792009-06-15T13:06:00.000-07:002009-06-15T13:23:53.640-07:00"Моята порода"По-грешна няма да стана<br />Искам с тебе всичко да правя<br />Не се прави, че не личи<br /><br />Харесваш ми! Харесва ми как ме гледаш, как ми говориш, как ме караш да се чувствам, коя съм, когато съм с теб. Обожавам това усещане. Чувствам се добра, макар да знам, че ти знаеш някъде в себе си каква съм точно. Но засега и двамата се лъжем, при това вярваме в лъжите си и сме щастливи.<br />И аз ще продължа да лъжа, ако трябва ще се променя, ща забравя себе си, ще се изтрия и ще се създам отново като неуспешен блог, но ще бъда това момиче, което ти виждаш, което искам да виждаш и което заслужаваш. Защото ти си добър човек, истински и заслужаваш много. Много повече от това, което съм аз и от това, което ти давам.<br />Обичам да прекарвам времето си с теб. Каквото и да ми коства, готова съм да го жертвам. Защото ми харесва с теб. Да, когато сме навън, сред хората, ти определено не си най-страстният човек, когото познавам. Сдържан си. Не знам дали си срамежлив, или предпочиташ да използваш тези безценни мигове, за да опознаеш това, което е зад фасадата ми, под маската и което крия старателно, за да не ме наранят. И постоянно слушам и научавам нови неща за себе си. Била съм материалистка. Палавница. Неприлична. Куха.<br />Добре. За теб ще съм друга. За теб ще дам всичко и ще бъда себе си. Дори искрата да я няма, аз ще дам всичко от себе си, давам се цялата, но ще я съживя. Искам да те искам, както когато те видях за трети път. Точно така, дори и по-силно.<br />А ти защо се страхуваш да ме притиснеш, да приложиш сила върху мен? Аз не съм толкова крехка! Искам да бъдеш себе си докрай, искам и аз да успея да те опозная толкова лесно, колкото ти четеш мен.<br />Каквото и да напрпавим, по-грешна няма да стана. Знам коя съм, какво съм правила, какво правя по принци, какво предстои да направя. И нямам търпение да го направя с теб. Искам те целия само за мен, само мой! И съм готова да съм вярна, да съм добра, честна. Ще ти бъда добра. Само за теб. Защото така го чувствам и така искам да стане. Знам какво ще почувствам, ако кривна - вина, огромна вина, и не я искам. Искам да съм добра и този път знам, че ще бъда. За теб. Готова съм да те чакам.<br />Но ако ми цъфнеш с някоя противна австрийка под ръка, да знаеш, че няма да й простя.<br />Сега, когато съм твоето момиче, ще бъда докрай себе си, точно такава, каквато искам да бъда, и такава, каквато искам ти да ме виждаш.<br />А ти си играеш с мен. Правиш се на праведник, но знам, че и ти не си. Да, греховете ни са различни, но и ти си същият. Ти си от моята порода. Затова искам да си себе си, естествен.<br />Не се притеснявай за мен, аз наистина няма накъде да падна. Но няма и накъде да се издигна повече. Не и откакто те срещнах. Затова направи всичко, което пожелая. Задоволи всяко мое желание и всеки мой каприз. Искам да направим всичко, което реша, което ми дойде отвътре. Искам да го направя с теб и с никой друг! И ти го знаеш!<br /><br />По-грешна няма да стана,<br />затова не спирай. Започни сега и ме прави щастлива до края!К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-67545377715018695012009-06-13T07:54:00.000-07:002009-06-13T07:55:13.353-07:00Скитница<p class="MsoNormal">Онази любов, при която обичаме въпреки самия човек. Колко ли е трудно да познаваш някого, да знаеш всичките му отрицателни черти и въпреки това да не можеш без него! Да я гледаш с влажни очи и да си мислиш „здравей, блуднице, здравей, скитнице, прегърни ме... цвете мое, любов моя!”. Да обичаш човека, въпреки че тази любов ти носи само болка. Но това не е ли най-сладкото в нея – че тази жена, дори да е кукувица – бродница, никога не те напуска завинаги и напълно. Винаги остава твоя докрай, никога не е нечия докрай. Винаги твоя, макар никога да не успееш да я направиш свое притежание. Това е една любов, при която знаеш, че нямаш контрол над човека и това те изгаря отвътре, боли те, огорчава те и те наранява, но да продължаваш напред въпреки болката. Все така силно да искаш и да обичаш човека, макар той да не може да остане с теб. Тази жена също те обича, но не може да се пребори със себе си и да остане твоя завинаги. Тя има нужда от свобода, от нещо ново всеки ден. Не може да се нагледа на живота, на неговата красота, не може да потисне порива си и завинаги ще преследва живота с неговата пъстрота и неумираща живина, завинаги ще търси цвета, греха, сладостта, ще прекалява с подправката на живота, но това никога няма да развали ястието, наречено любов. Тази жена те обича, но повече обича себе си. Иска да е твоя, иска да остане с теб, но не може. Не може да диша, не може да живее в един свят, който й поставя ограничения, който я задържа на едно място и иска от нея да остане завинаги там. Тя не може да изпуска от живота, не може да не последва вътрешния си порив, да не послуша ветровете вътре в себе си. Те „от сън я будят нощем гневни” и я принуждават да търси и да преследва приключението, да играе на гоненица с живота и любовта. И с теб – мъжът до нея. Завинаги твоя и никога твоя – колко ли боли да имаш такава жена, да я нямаш, да я обичаш и да я мразиш. Да не можеш да сдържиш сълзите си от радост, когато я видиш на прага си, навела виновно глава надолу да шепти „извинявай” или „съжалявам”, без да съжалява и без да има нужда да се извинява. Да се появява във вечерния здрач като една сянка. Да видиш силуета й, очертан на вечерната дрезгавина. Да й кажеш с треперещ, дрезгав глас „добър вечер, скитнице” в един миг, в който безкрайно много я мразиш и безкрайно много я обичаш. В миг, в който болката замъглява погледа ти. Да усещаш как сълзите се стичат по бузите ти и се смесват с нейните.<br />Прегърни я. Не й се карай. Остави я да се връща отново при теб. Не я преследвай, не я търси, просто не се движи, не се мести, за да може тя да те намери, когато усети липсата ти, когато почувства нуждата от теб и тогава и двамата ще се почувствате у дома си.<br />Колко ли боли да не можеш да сдържиш сълзите си от ярост, когато тя отново изчезне. Отново разбие сърцето ти, без предизвестие, без външни признаци. Точно когато си вярвал, че всичко е наред, че вече ще сте заедно наистина и завинаги. Щастливи. Тя не може да е щастлива с табелка „вечност” на врата си. Това й тежи като камък на гърдите, от който не може да се диша.<br />Просто я обичай. Не я задушавай, не я търси. Тя ще те търси. Знаеш, че ще те търси. Точно когато си свикнал с това да я няма. Живееш в пълна апатия, свикнал с мисълта, че ще се винаги сам, защото не можеш с нея, не можеш без нея, а не можеш с друга. За теб няма друга. Има само една жена за теб, а тя не е ничия, не може да бъде твоя, колкото и да те обича и да иска. Защото тя настина те обича, но по единственият начин, по който умее. Да те носи в себе си е това, което може да съхрани любовта й. Така тя носи любовта и светлината, разнася ги по света, показва ги на другите<span style=""> </span>така осветява техния живот. Това е нейната мисия. И ти си част от нея.<br />Най-важната част, без която тя не може да продължи напред. Любовта към теб е единственото чувство, което вирее в нея, копнежът по теб е това, което я кара да не спира никога. Неволята я кара да се връща при теб и после отново да бяга. Тя няма друг избор, освен да бъде твоя. Не може да се пребори със себе си. Обича те, но това я ядосва, кара я да се чувства слаба и незначителна, сама, безкрайно сама. Не може да остане с теб, да бъде вечно, завинаги твоя, но и не може да те изкорени от сърцето си. За нея си като розата под стъклен похлупак – тя трябва да те пази. Иска да те запази завинаги такъв, какъвто си. Иска да спре да усеща това чувство, което завинаги ще я обърква, но не може да се пребори с любовта си към теб. Ти си най-важното за нея, отправната точка и пътеводната звезда в нейния живот. Фарът не значи за моряка толкова, колкото си ти за нея.<br />Нейната целувка ще е целувка от неволя. Целувката на жена, която е неспособна да обича по този начин, по който би искала да обича, но и не може да спре да обича. Тя осъзнава, че любовта й е колкото даваща сили, създаваща, толкова и разрушителна и гибелна и за двама ви, но не може да спре да се връща при Единствения.<br />Просто я обичай. Защото тя ще се върне. Сама, самотна и объркана. И много ще те обича. Ще те обича дори докато мълвиш<span style=""> </span>невярващ „Добър вечер, скитнице. Здравей, цвете мое, любов моя...”. дори докато ти се чудиш да я изгониш, или да я приютиш в душата си. Дори докато бурите люшкат душата ти между любовта и омразата към тази жена, която най-добре умее да наранява и да обича. И наранява винаги този, когото истински обича. </p>К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8852834272460101008.post-37991442280046544102009-06-13T07:53:00.000-07:002009-08-25T02:11:44.893-07:00Нощни приказки<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;">Виктор се събуди и усети, че има нещо непривично. В първия миг не можа да установи какво точно беше то, но тук определено имаше нещо нередно. След като се осъзна малко усети, че за първи път откакто познава Лили, спеше с лице към нея. И не просто с лице, но ръката му лежеше на тялото й. Беше я прегърнал! Беше гушнал Лили насън. Докато спеше, я бе прегърнал! Виктор се оглеждаше, неспособен да осъзнае веднага какво точно се случваше в момента.<br /><span style=""> </span>Навън бе все така тъмно, явно утрото още бе далеч. Лили спеше с гръб към него, както обикновено. Единственото странно нещо в цялата ситуация беше, че той не бе с гръб към нея и че всъщност спяха прегърнати. Нещо повече – той я беше прегърнал. А двамата отдавна бяха установили, че не обичат да се гушкат в леглото. Не задължително един с друг, а по принцип. „Какво ще ограничава личната ми свобода?!?” беше обобщила Лили и Виктор бе напълно съгласен. Имаше си и чисто практически пречки. Най-малкото, че ставаше много жега, телата се залепваха едно за друго, абе гнусна история.<br /><span style=""> </span>Но явно това не му пречеше. Насън я бе прегърнал. А човек не може да контролира реакциите си насън. Леле.<br /><span style=""> </span>Докато се чудеше и умуваше над случващото се, усети, че Лили се размърдва. Веднага затвори очи, не искаше да личи, че и той е буден. Тя се заоглежда, после изведнъж хвана ръката му. Какво ли предстоеше да направи?<br /><span style=""> </span>Лили задържа ръката му в своята. Явно се чудеше какво да прави. Тръгна да я маха, но в следващия миг спря. Държеше ръката му във въздуха и се чудеше какво да прави с нея. Виктор не реагираше по никакъв начин. Лили се обърна към него, явно за да види дали той спи. Виктор изглеждаше спокоен като бебенце. Тя отново се обърна с гръб, все още държейки ръката му във въздуха. За миг Виктор бе решил, че сега тя ще махне ръката му, за да продължат и двамата да спят спокойно. Но вместо това тя просто я отпусна обратно върху себе си. Притисна се до него и хвана ръката му в своята.<br /><span style=""> </span>Виктор леко се усмихна. Не обичаше да се гушка. Знаеше, че и тя не обича. Какво щеше да стане, ако сега той просто издърпаше ръката си? Но усети нещо, което го обезпокои – не искаше. Харесваше му да я прегръща. Несъзнателно я притисна до себе си, а тя не се възпротиви.<br /><span style=""> </span>Виктор не знаеше какво точно се случваше в момента. Това беше една странна нощ. Много странна. Не можеше със сигурност да определи дали му харесваше това, което се случваше. Затова искрено се надяваше, че на сутринта нито той, нито тя ще си спомнят случилото се. </p>К.http://www.blogger.com/profile/14738693022802545395noreply@blogger.com0