Boy - girl 9

"Излизах с В. във вторник. От тогава мина доста време. Вече не следя кога се обажда и кога не. Имам чувството, че с него е като без него. Имам чувството, че съм сама. И ми е добре. Харесва ми да съм сама.
Истината е, че съм грешала за него. Грешала съм много. И съжалявам. Съжалявам, че го съдих преди да го опозная по-добре, преди да се осведомя по-добре. Взимам си думите назад, защото не с;ятам, че е редно така безпочвено да го обвинявам.
Истината е, че той има амбиции и цели, но не прави нищо, за да ги постигне. Но въпреки това е щастлив. Да, дразни се на шефа си, очевидно не го харесва, псува го зад гърба му, но кляка, когато трябва. Точно като всички нас. Но това не го прави по-лош. Истината е, че вкопчена в това да търся недостатъци, така и не виждах колко е мил и колко добър човек е, как се старае, за да ме направи щастлива. Не виждах, че ме харесва, но все пак ми дава свобода. Колко човека постъпват така? Нима когато харесаме някого не го желаем за себе си през цялото време? А той не се опитваше да ме обсеби. Ако ще дори само заради това, той заслужава уважението ми.
Говорих си с него много. Питах го какъв е искал да стане като малък. Той каза, че не е имал много време да мисли за това, но се радва, че не е искал да стане полицай, защото хич не ги харесва. Но си харесва работата. Работи я от пет години и иска да отвори свой собствен салон, но за разлика от мен не смята, че нещата стават с магическото щракване на пръстите. Не е готов още да скочи в дълбокото езеро явно. Може би всъщност премисля нещата, иска да е сигурен. А може би. Не мога да кажа, този път няма да бързам да го преценявам, защото е очевидно, че не мога да отгагтвам мислите му.
Неговият бал със сигурност не е бил най-хубавият, на който е ходил. Сменил е няколко училища в дванайсти клас и в крайна сметка на бала си е бил с хора, които почти не е познавал. Нормално да му е тъпо.
Може би всичко идва от проблемното семейство. А може би просто той си е такъв. Не е моя работа, няма да му се меся повече.

Бармана ми написа смс. Че тези дни щял да пътува и нямало да можем да се видим, но като имал време щял да се обади. Сигурно! Най-вероятно накрая ще се окаже, че отива с гаджето си на романтична почивка, на която й предлага брак и нещата завършват с "и живели щастливо". Да, за тях. Аз пак свиря. Но свикнах вече.
Поне вече мога пълноценно да оценя свободата си, наречена самота."

К.