Л. Д. Д.

Тя се казва Д. И най-вероятно ме мрази така силно, както аз нея не я харесвам. Не защото има причина. Някаква конкретна причина.
Но заради него - един и същи мъж, когото и двете искаме.
А къде е моето място тук?
Ако той наистина я обича, какво прави при мен? И защо аз отивам при него, след като знам, че той я обича, че не ме иска всъщност, но може би не го знае, след като знам, че тя е светът за него.
Имаме двама души. Които се обичат. Между тях обаче има голямо разстояние. Но това не им пречи да се обичат. Когато много държиш на някого, разстоянието има ли значение? И когато разстоянието е наистина голямо, това любов ли е? Обичам любовните истории - в тях има толкова много истина и толкова много лъжа, че човек рядко знае къде точно се намира всъщност. Дали в рая или в ада? Връзката на разстояние е по-скара ад? Alice може да потвърди. Не искам да живея в подобно нещо. Такъв филм просто няма.
Но той живее. Живее в този филм и е щастлив така. Иначе ще продължава ли? Но ако е щастлив, какво прави при мен? Нещо все го бута отново и отново. Но той няма да дойде. Хем иска, хем нещо го спира. Дали тя го спира, дали това чувство, което изпитва? Или точно някакво друго чувство, отново свързано с нея, го подтиква да върви към мен. Знам, че няма да дойде. Защото аз нямам място там.
Не я познавам, не познавам и него добре. Какво правя там тогава? Искам го. Но защо? Той не е за мен. Той я обича, а идва при мен?
А може би го мисля прекалено много. Може би Деси и Лили не са интересни. Ама изобщо.