Калина и Кирил

Калина беше ентусиазирана за тази вечер. Ето, че щеше да го види отново и може би сега дори щяха да се сдобрят. Всичко зависеше от него. Ясно му бе показала - топката е в неговото поле. 

Накъдри косата си и избра една пола, която обожаваше - ярка, червена и не ограничаваше движенията й. Освен това се комбинираше добре с множество други неща. Сложи си едни от най-удобните си обувки и тръгна. 

Чувстваше се красива и излъчваше онова особено зареждащо настроение, което извира от човек, когато му е комфортно в собствената му кожа и носи щастието в себе си. И ентусиазма разбира се. 

Кирил дойде естествено. Това си беше неговата компания и той нямаше да я изостави за нищо на света. Той бе като цар там. Всичките им общи приятели присъстваха, дори Гергана бе там макар тя да не учеше с тях, но все пак да бе от същото училище и приятелските й връзки още да я свързваха с тези хора, които сега бяха приятели и на Калина. 

А Калина ставаше да танцува, казваше си “Наздраве!“ с кой ли не и лесно привличаше погледите. И винаги, когато танцуваше в центъра на клуба, към нея се доближаваше по някой ухажор. А още преди дори да успее да я доближи достатъчно, какво остава да се опита да я заговори, Кирил нахлуваше и препречваше пътя му. Танцуваше с нея, без да навлиза в личното й пространство. Стъпваше леко по този тънък лед. И Калина го тълкуваше по единствения познат й начин - той ме пази от другите, може би дори ме пази за себе си. И определено ревнува и не иска да съм с друг. Може би дори иска да съм с него. 

А Кирил винаги бе този тип човек, който танцува с всички момичета, пие си заедно с всички момчета и събира фен група около себе си, защото освен, че беше красив, също така имаше прекрасен чар и някакъв магнетизъм, на който никой не устояваше. Беше привлекателен с особена вътрешна красота, позитивизъм и винаги широка усмивка. Но когато идваше при нея да танцува около нея, да следи никой да не доближава именно нея, Калина смяташе, че ще се опита да оправи нещата. 

Седна да си почине малко. Беше все така усмихната, все така в добро настроение и се забавляваше искрено. Чувстваше се заобиколена от истински приятели, беше й хубаво и партито беше страхотно. Седеше на нещо като малко подиумче и точно срещу нея имаше още едно такова. Кирил награби Гергана в прегръдките си, сложи я да седне точно срещу Калина и я целуна. 

Калина беше втрещена. Това бе така грозно, така евтино, че й се догади. След като всички знаеха, че между тях има нещо, всички виждаха той какво прави и как се държи, забелязваха, че двамата не са просто приятели част от компанията.... И изведнъж един толкова обиден шамар..... 

Калина стана от мястото си, остави пари за сметката на своята приятелка Илияна, грабна дрехите си и изскочи бясна. Беше толкова ядосана от тази постъпка, че вече дори не виждаше от гняв - всичко бе черно пред очите й, прекосяваше заведението без да поглежда, без да вижда никой и нищо. 

Илияна изскочи навън след нея и я спря. Двете седнаха встрани от изхода и Илияна се опита да я успокои. 

- Не знам защо направи така, честно ти казвам. - вдигна ръце Илияна

-Беше толкова грозно! И какво е това - сега двамата заедно ли са? - Калина нямаше енергия да говори за него в този момент, искаше само да се прибере и да загърби тази абсурдна случка. В момента дори не се бе сетила, че в понеделник ще отиде на лекция и той ще е там. Че ще седят заедно по упражнения, че няма да спре да го вижда, тъй като приятелите им бяха общи. Да, той може и да ги познаваше от доста повече време - все пак всички бяха от едно училище, но те бяха верни и на нея. Ето Илияна, която е толкова разумна и логична, беше избрала да я последва, за да я успокои и да вземе нейната страна. 

- Да, беше страшно грозно. И най-малкото с нея.... Не разбирам как можа с нея.... Та те бяха заедно толкова време...

- Значи имат нещо истински помежду си - прекъсна я Калина. 

-Неее, просто той не събираше куража да се раздели с нея. Той така постъпва - спря да й се обажда и месеци наред тя продължаваше да ходи при него, да излизат заедно и да си кани хора в тях, без той да има никакво участие. 

- Какво, как така? - Калина много се обърка

-Ами ето така - само тя му звънеше, ходеше след него. Той заради това се е насочил към нея - бил е сигурен, че ще стане. 

-Но значи още има чувства

-Какви чувства, тя го беше обсебила. Той не можеше да диша. Тя канеше хора да им идват на гости в неговия апартамент. Дори не го питаше, не се съобразяваше. Знаеш колко е важен домът му за него. Това го подлудяваше. 

- Но не се е разделил с нея - отговори Калина

- Ами нямаше как. Той не може да говори за връзките си. Не може да говори за чувства. Не знае какво иска. Като цяло смятам, че беше готов за нещо по-сериозно, но той никога няма да ти го признае, Кали, ще остави ти да си активната страна и нещата просто да се случат, но няма да посмее да направи усилие в нито една посока! Винаги ще бяга от обвързване. Не иска да го задушават. 

-Аз не съм го задушавала... - и  Калина знаеше, че наистина не бе камък на шията му. Тя си имаше свой живот и приятели. 

- Знам да. Дори напротив, ти си много независима от него. Ох, не я одобрявам. Тя е страшна лицемерка и винаги плете интриги. Никога не съм я харесвала. Още от началото в училище. 

Разговорът им бе прекъснат от някакви пияни момчета, които излязоха от клуба в този момент и се опитаха да ги заговорят. Калина пък изобщо не искаше да се занимава и стана да си ходи. Това си беше планът й от самото начало, но беше благодарна, че Илияна я беше догонила. Добре й се отрази да говори с някой, който го познаваше от по-отдавна и на когото той вярваше и все пак бе и неин приятел. 

Докато момчетата се опитваха да ги свалят, а Калина вървеше към такситата и се заяждаше с тях, от клуба излезе цялата компания, с която бе дошла. 

Кирил веднага видя скандала и се намеси да изгони навлеците. 

- Разкарай се, не ми е нужна ничия помощ, твоята най-малко! - озъби му се Калина и хлопна вратата на таксито зад себе си. Той стоеше и я гледаше с празен поглед. Шокиран и объркан, може би дори обиден. Хората не му говореха така, защото бе слънчев човек. Още по-малко пък подобни неща му се случваха публично. Пред всичките им приятели, пред най-близките им хора, които при това го видяха в една ситуация на падение тази вечер. 

По-късно Илияна й беше казала, че е пътувала в таксито към дома заедно с него и Гергана. Двамата не се бяха прибрали заедно, Гергана си бе отишла у дома. 

- За какво си говорихте? - попита Калина

- Мълчахме през целия път. Те и двамата знаят много добре, че аз не одобрявам. - отговори Илияна. 

Ето това си спомни Калина. Видя ситуацията в главата си така, сякаш й се бе случила днес. Болката от нанесената й обида я жегна отново. След толкова време още не я бе преодоляла. Държеше да се знае, дори и само от нея си, че е била обидна и грозна постъпка. Беше доволна от това, че му бе върнала поне малко - беше го отрязала, бе показала, че той вече няма думата и да не се опитва да я вземе. Но сега дори не се сещаше за това удовлетворение, помнеше само колко я болеше от това, че докато тя бе очаквала и се бе надявала двамата да стоплят отношенията си, той съвсем показно беше награбил друга жена в ръцете си. И съвсем умишлено - точно пред нея, точно накъдето бе обърнато тялото й и където падаше погледът й - да е сигурно, че ще види. 

Все още бе в добро настроение, въпреки този спомен. Предизвикала го бе странната им среща в кафето днес. Години наред не се бяха виждали и изведнъж бам - на най-неочакваното място. Дори не се бе сещала за него, а когато виждаше негови снимки в социалните мрежи, те не й навяваха никакви спомени. 

Отпи отново една глътка вино и се върна към настоящия момент - вечерята с компанията. Но в главата й се загнезди въпросът, който винаги се появяваше, когато ставаше дума за нещо неизживяно - Какво щеше да стане, ако....? Ако онази вечер се бяха сдобрили? Ако още преди това не бяха влошили нещата така? Ако беше говорила с него, когато той й звъня цяла нощ и й писа смс-и, в които буквално изливаше душата си, а после пак й звъня и пак й писа смс-и и я моли, по неговия начин, надминавайки това, на което е способен по принцип, да говорят и да не свършват до тук? 

Кирил и Калина 2

Кирил преживяваше тежка нощ. Беше ужасно горещо, а не можеше да отвори прозореца, защото мрежата за комари все още не бе поправена. Новата бе поръчана веднага, той държеше всичко да е наред в дома му, но поради някаква причина се бе сблъскал с ужасно забавяне и сега се потеше сам в леглото си. 

Стана да се поразходи малко по студените плочки и да пие чаша вода от хладилника. Обикновено спеше много добре, но това лято се очертаваше да е голям мор. Седна малко на терасата и взе телефона в ръка. Да видим какво се случва във Фейсбук. И след няколко минути скролване попадна на снимка, за каквато дори не се бе замислял - Калина и Радо - още едно момче, с което бяха уличи заедно, се бяха снимали в някакво заведение. 

Техните постове почти никога не му излизаха. А и Радо сам по себе си обикновено качваше странни неща, какво беше това сега - съвсем цивилизована снимка и отбелязани дори къде бяха. Да не би Фейсбук по някакъв начин да следеше какво става и офлайн? Нейна снимка не му бе излизала отдавна. А когато му излизаха, не му правеше впечатление. Но сега след като я бе срещнал, се застоя с този пост. Кликна на името й, за да разгледа профила й. Беше му интересно какво правеше. Видя къде работи и какво беше учила след като пътищата им се бяха разделили. Общите им приятели бяха станали повече, но вече хора, които двамата нямаше как да познават от едно и също място. Имаше всякакви снимки - от партита с приятелките й, от тиймбилдинги, от излизания с познати от различни курсова по езици. С изненада установи, че сега тя говореше 3 чужди езика. Никога не се бе замислял да се развива в подобна насока. 

В главата му винаги беше само бизнес, бизнес, бизнес.... Може би заради това и загуби Вероника. Но какво очакваше тя - да не би в нейната глава да не бе същото? Сякаш тя също не мислеше постоянно за пазарни дялове, финанси, картели.... 

Ядоса се и осъзна колко се беше разсънил. Скоро нямаше да може да заспи. Разгърна отново отчетите, погледна прогнозите за продажбите, отново каталога с продукти.... Чувстваше се сякаш си бие главата в стената. Затвори ги и взе книгата, която четеше. Бе опитал да се разсее с малко художествена литература, но тъй като винаги четеше нещо икономическо, не можеше да се вглъби в сегашното си четиво и след малко захвърли и нея. 

Дали да не се разходи малко с колата? Обичаше да шофира, а нощем бе спокойно - нямаше трафик, можеше ако иска да кара бързо или просто да се плъзга по улиците. Взе ключовете, обу един анцуг и излезе. Седна в BMW-то и свали прозорците до долу. Настъпи. Нощния въздух се завърташе в колата и го освежаваше, а имаше нужда точно от това. Малко да го духне вятър, да му проветри главата. 

Стигна до първия светофар и в съзнанието му изскочи образът от последното му минаване оттук с Вероника. Тя седеше до него и мълчеше. Бе скръстила ръце и крака и гледаше само напред. Толкова пъти след това бе опитвал да оправи нещата. Толкова пъти бе звънял, бе я чакал пред тях, бе обикалял други градове, само и само да е там, когато тя реши до говори с него отново. Но тя така и не реши. Всичко бе приключило по коренно различен начин, отколкото бе започнало. Когато се запознаха, тя изобщо не му бе направила впечатление. Бе някаква колежка от университета. Безлична. Но по онова време никоя не бе като Калина. Калина.... С нейните прекрасни крака, ярки усмихнати очи и невероятна сила. Тя привличаше хората като магнит, говореше с всички, всички я харесваха. Без Гергана разбира се, но това тогава не го интересуваше, а по-късно бе удобно за него. Удобно и успокояващо. Когато Гергана сипваше хули по неин адрес, когато злословеше с приятелките си, когато я критикуваше зад гърба й. Двете винаги се бяха мразели. Но той никога не чу от някой Калина да е говорила за Гергана така, както Гергана си позволяваше. Даваше воля на злобата се без всякаква свян. Беше като стихия. А сега се е омъжила... Ах брак.... какво толкова намираха жените в това и защо всички го искаха? Какво им носеше? 

Паркира BMW-то обратно в гаража и отново седна с чаша студена вода в ръка. Заспа полулегнал на огромния диван, прехвърляйки наум историите с последните си три приятелки и мислейки какво е могло да бъде по друг начин, за да не е сега сам и нещастен. 

Кирил и Калина 1

- Ах здравей! - възкликна Калина, когато видя Кирил. Той също я беше видял и сега двамата стояха един срещу друг. Гледаха се малко особено. Никой не беше сигурен каква емоция да изрази. Бяха минали толкова години, доста вода бе изтекла и от последните събития сякаш не бе останало нищо, но помежду им имаше някаква горчилка и всеки се чудеше дали да подходи резервирано или да поздрави приятелски. Преди да спрат да общуват, отношенията им се бяха влошили много, имаше предателство, имаше наранени и обидени и сега не знаеха къде стоят. 

- Здравей,  поздрави я Кирил и отговори на усмивката й. - Изглеждаш много добре! 

-Благодаря ти, ти също! - Калина се усмихна още по-широко. Беше в добро настроение, времето бе прекрасно и пред нея стоеше бивш неин колега от университета. Нямаше защо да не се усмихва на живота си. - Каква неочаквана среща, какво правиш тук? 

- Ами аз живея тук - засмя се той. - Ако не си спомняш, ти дори си идвала у нас.

-Хаха да, но не знаех, че сте тук. Не се ли преместихте да живеете другаде?  попита Калина отново с усмивка, но вече леко объркана. 

-Не, къде да сме се местили? Защо реши така? 

- Ами стори ми се, че много време бяхте в Швеция ли, в Холандия ли...  Не съм следяла, но останах с такова впечатление.

- А, това ли... Не, не - бяхме по Еразъм, учихме там... И доста попътувахме де, беше много приятно, но си имам работа тук. 

- Добре звучи, обожавам да пътувам! И това с Еразъм - било е прекрасно приключение сигурно! И сега с какво се занимаваш? - стана й леко неудобно, че се бе изказала така неподготвена. 

- Ами, поех фабриката. - отговори Кирил. Беше много странно да си говорят така. Не му беше неудобно, дори напротив, чувстваше се съвсем в кожата си и далеч не все едно водят един от онези съшити с бели конци разговори, в които хора, които не са се виждали от години, се срещат случайно, питат се как са и всеки от тях е добре, всеки казва по нещо повърхностно за живота си и преди да се разделят си обещават някой път да пият кафе заедно. Никога не си беше мислел какво ще е да я срещне, но да е спокоен и да му е добре, бе напълно неочаквано. 

- То това не се ли е очаквало винаги - усмихна му се Калина. Имаше прекрасна усмивка. Можеше да види, че е искрена - очите й се смееха. Но не бе подигравателно, по-скоро излъчваше щастие сама по себе си. Може би нейният живот бе все така лежерен и прекрасен. 

- Да, да - ясно беше, че ще я взема. Просто... не знам, някак си.... - какво му ставаше, какви са тези заеквания.... ?!? 

 -Какво има, всичко вкъщи наред ли е? Баща ти как е? 

- Да да разбира се. - отговори той. Може би бе време да насочи разговора към нея. Погледна я и тя го гледаше въпросително и леко тревожно. - Ами малко е трудно в момента, конкуренцията е доста голяма. - изплю го без дори да се замисли. Ето така беше с нея - тя изкарваше най-дълбоките му мисли и усещания на повърхността, но преди поне успяваше да не ги казва. 

- Да, в момента в повечето сфери е така. Знаеш какво става - всеки иска да успее, вече всички искат да са предприемачи и да работят за себе си. За да стане трябва да имат успешен бизнес. Начините са или да създадеш нещо, което вече го има на пазара и да отхапеш от пазарния дял на другите, или да измислиш нещо, което го няма и да създадеш пазара за него, което е ужасно трудно и единици са тези, които го правят. Така че е ясно, че вече започват по-скоро ценови воини. Особено в твоя бранш. - усмихна се  Калина. 

- Да, нещо подобно. Ние си държим на качеството и имаме много стари клиенти, но хората вече искат да им е по-евтино. А и като продадеш нещо, което не се чупи и почти не дава дефекти, клиентите ти дълго време после не те търсят, защото ново не им трябва. - защо говореше толкова много с нея.... Защо просто не й каже, че бърза и трябва някой ден да пият кафе и не си тръгне? 

- Ами просто ще им предложите нещо по-нестандартно. Ще създадете нов пазар в съществуващият, трябва да привлече интереса. - усмихна се Калина. - Беше ми приятно да те видя и ти пожелавам успех. Живеем в интересни времена, но ти винаги се справяш с всичко, така че и сега ще успееш. Тръгвам, че моите мацки ме чакат - тя отново се усмихваше. Подаде му ръка и той я стисна. 

-Благодаря ти, успех и на теб - усмихна се и Кирил и задържа ръката й за секунда повече. После погледна към стиснатите им ръце и я пусна. Можеше да държи тази ръка всеки ден, ако и двамата не бяха такива, каквито бяха. 

- Благодаря ти, хубав ден - Калина прибра ръката си, обърна се и тръгна. Да, малко встрани стояха 3 момичета, които ги гледаха и очевидно я чакаха. Четирите се скупчиха близо една до друга и излязоха навън. 

Кирил взе своето кафе и също излезе. Видя ги да се отдалечават, чу как се смеят и си говорят нещо, но мислите му бяха другаде. Какво значеше да създаде пазар във вече съществуващия? Какво искаше да каже Калина с това? И след всичкото това време, тя го попита единствено за бизнеса му.... Нищо за общите им приятели, нищо за живота му. 

Беше зареден от разговора, но се чувстваше окрилен от този нов пазар във вече съществуващият. Тя го каза така, сякаш бе ясно и очевидно какво трябваше да направи. А той тепърва трябваше да разтълкува думите й. Не бе пълна отличничка в университета, но бе различна, глътка свеж въздух. Един неикономист, който много добре се беше вписал в компания на икономисти, за да се окаже прекрасен приятел, весел събеседник и впоследствие да стане и добър икономист. Може би точно това му трябваше - до попие малко от енергията на такъв човек, за да намери път напред във време, в което стоеше на кръстопът в живота си и не знаеше накъде да хване и с кое първо да се справи, тъй като не му вървеше нито в личния живот, нито в работа.