На по чашка

-А защо просто не постъпиш както всички други?
-Те какво правят?
-Използват егото ми, за да се доберат до тялото ми. Това обикновено се случва, след като установят, че душата ми е като вечер в планината - тъмна и обвита в мъгла, а главата ми е като балон с хелий - би могло да бъде забавно за известно време, но в крайна сметка е просто като въздух, който рано или късно свършва. Тогава ти остава само един празен балон, съвсем ненужен, и надеждата, че ще намериш топло одеало и интелигентен събеседник, с когото да споделиш планинския мрак. На кого са му притрябвали празен балон и празни надежди?
-А какво друго ни остава в този свят освен надеждата?
-Един балон, ха-ха!
-Сериозно те питам. Нима не вярваш в надеждата?
-Сигурен ли си, че наистина искаш да знеш? Може да те разочаровам.
Той кимна утвърдително и тя продължи.
-Виждаш ли тези обувки? Купих ги преди два дни. Довечера ще се кача на фирмената си кола, ще се прибера в празния си апартамент, иронично илюстриран като дом, и ще установя, че няма нищо за ядене. Най-вероятно ще си поръчам храна за вкъщи от възможно най-близкия ресторант, за да я доставят по-бързо. После ще вечерям или пред телевизора, седнала на огромно скъпо канапе, или пред лаптопа си. Знаеш колко струва това. Пари! Всичко е скъпо, струва много пари. Затова апартаментът ми е празен и няма душа. Вместо хора в него има вещи. Много пари. Ето в това вярвам в действителност. В свободата да направя каквото пожелая, да имам всичко, да отида навсякъде. Вярвам само в това и в способността си да го постигна.
-А това свобода ли е наистина?- попита той след кратка пауза, с лека усмивка на устните.
Тя замълча и отпи от виното си.

"Моята порода"

По-грешна няма да стана
Искам с тебе всичко да правя
Не се прави, че не личи

Харесваш ми! Харесва ми как ме гледаш, как ми говориш, как ме караш да се чувствам, коя съм, когато съм с теб. Обожавам това усещане. Чувствам се добра, макар да знам, че ти знаеш някъде в себе си каква съм точно. Но засега и двамата се лъжем, при това вярваме в лъжите си и сме щастливи.
И аз ще продължа да лъжа, ако трябва ще се променя, ща забравя себе си, ще се изтрия и ще се създам отново като неуспешен блог, но ще бъда това момиче, което ти виждаш, което искам да виждаш и което заслужаваш. Защото ти си добър човек, истински и заслужаваш много. Много повече от това, което съм аз и от това, което ти давам.
Обичам да прекарвам времето си с теб. Каквото и да ми коства, готова съм да го жертвам. Защото ми харесва с теб. Да, когато сме навън, сред хората, ти определено не си най-страстният човек, когото познавам. Сдържан си. Не знам дали си срамежлив, или предпочиташ да използваш тези безценни мигове, за да опознаеш това, което е зад фасадата ми, под маската и което крия старателно, за да не ме наранят. И постоянно слушам и научавам нови неща за себе си. Била съм материалистка. Палавница. Неприлична. Куха.
Добре. За теб ще съм друга. За теб ще дам всичко и ще бъда себе си. Дори искрата да я няма, аз ще дам всичко от себе си, давам се цялата, но ще я съживя. Искам да те искам, както когато те видях за трети път. Точно така, дори и по-силно.
А ти защо се страхуваш да ме притиснеш, да приложиш сила върху мен? Аз не съм толкова крехка! Искам да бъдеш себе си докрай, искам и аз да успея да те опозная толкова лесно, колкото ти четеш мен.
Каквото и да напрпавим, по-грешна няма да стана. Знам коя съм, какво съм правила, какво правя по принци, какво предстои да направя. И нямам търпение да го направя с теб. Искам те целия само за мен, само мой! И съм готова да съм вярна, да съм добра, честна. Ще ти бъда добра. Само за теб. Защото така го чувствам и така искам да стане. Знам какво ще почувствам, ако кривна - вина, огромна вина, и не я искам. Искам да съм добра и този път знам, че ще бъда. За теб. Готова съм да те чакам.
Но ако ми цъфнеш с някоя противна австрийка под ръка, да знаеш, че няма да й простя.
Сега, когато съм твоето момиче, ще бъда докрай себе си, точно такава, каквато искам да бъда, и такава, каквато искам ти да ме виждаш.
А ти си играеш с мен. Правиш се на праведник, но знам, че и ти не си. Да, греховете ни са различни, но и ти си същият. Ти си от моята порода. Затова искам да си себе си, естествен.
Не се притеснявай за мен, аз наистина няма накъде да падна. Но няма и накъде да се издигна повече. Не и откакто те срещнах. Затова направи всичко, което пожелая. Задоволи всяко мое желание и всеки мой каприз. Искам да направим всичко, което реша, което ми дойде отвътре. Искам да го направя с теб и с никой друг! И ти го знаеш!

По-грешна няма да стана,
затова не спирай. Започни сега и ме прави щастлива до края!

Скитница

Онази любов, при която обичаме въпреки самия човек. Колко ли е трудно да познаваш някого, да знаеш всичките му отрицателни черти и въпреки това да не можеш без него! Да я гледаш с влажни очи и да си мислиш „здравей, блуднице, здравей, скитнице, прегърни ме... цвете мое, любов моя!”. Да обичаш човека, въпреки че тази любов ти носи само болка. Но това не е ли най-сладкото в нея – че тази жена, дори да е кукувица – бродница, никога не те напуска завинаги и напълно. Винаги остава твоя докрай, никога не е нечия докрай. Винаги твоя, макар никога да не успееш да я направиш свое притежание. Това е една любов, при която знаеш, че нямаш контрол над човека и това те изгаря отвътре, боли те, огорчава те и те наранява, но да продължаваш напред въпреки болката. Все така силно да искаш и да обичаш човека, макар той да не може да остане с теб. Тази жена също те обича, но не може да се пребори със себе си и да остане твоя завинаги. Тя има нужда от свобода, от нещо ново всеки ден. Не може да се нагледа на живота, на неговата красота, не може да потисне порива си и завинаги ще преследва живота с неговата пъстрота и неумираща живина, завинаги ще търси цвета, греха, сладостта, ще прекалява с подправката на живота, но това никога няма да развали ястието, наречено любов. Тази жена те обича, но повече обича себе си. Иска да е твоя, иска да остане с теб, но не може. Не може да диша, не може да живее в един свят, който й поставя ограничения, който я задържа на едно място и иска от нея да остане завинаги там. Тя не може да изпуска от живота, не може да не последва вътрешния си порив, да не послуша ветровете вътре в себе си. Те „от сън я будят нощем гневни” и я принуждават да търси и да преследва приключението, да играе на гоненица с живота и любовта. И с теб – мъжът до нея. Завинаги твоя и никога твоя – колко ли боли да имаш такава жена, да я нямаш, да я обичаш и да я мразиш. Да не можеш да сдържиш сълзите си от радост, когато я видиш на прага си, навела виновно глава надолу да шепти „извинявай” или „съжалявам”, без да съжалява и без да има нужда да се извинява. Да се появява във вечерния здрач като една сянка. Да видиш силуета й, очертан на вечерната дрезгавина. Да й кажеш с треперещ, дрезгав глас „добър вечер, скитнице” в един миг, в който безкрайно много я мразиш и безкрайно много я обичаш. В миг, в който болката замъглява погледа ти. Да усещаш как сълзите се стичат по бузите ти и се смесват с нейните.
Прегърни я. Не й се карай. Остави я да се връща отново при теб. Не я преследвай, не я търси, просто не се движи, не се мести, за да може тя да те намери, когато усети липсата ти, когато почувства нуждата от теб и тогава и двамата ще се почувствате у дома си.
Колко ли боли да не можеш да сдържиш сълзите си от ярост, когато тя отново изчезне. Отново разбие сърцето ти, без предизвестие, без външни признаци. Точно когато си вярвал, че всичко е наред, че вече ще сте заедно наистина и завинаги. Щастливи. Тя не може да е щастлива с табелка „вечност” на врата си. Това й тежи като камък на гърдите, от който не може да се диша.
Просто я обичай. Не я задушавай, не я търси. Тя ще те търси. Знаеш, че ще те търси. Точно когато си свикнал с това да я няма. Живееш в пълна апатия, свикнал с мисълта, че ще се винаги сам, защото не можеш с нея, не можеш без нея, а не можеш с друга. За теб няма друга. Има само една жена за теб, а тя не е ничия, не може да бъде твоя, колкото и да те обича и да иска. Защото тя настина те обича, но по единственият начин, по който умее. Да те носи в себе си е това, което може да съхрани любовта й. Така тя носи любовта и светлината, разнася ги по света, показва ги на другите така осветява техния живот. Това е нейната мисия. И ти си част от нея.
Най-важната част, без която тя не може да продължи напред. Любовта към теб е единственото чувство, което вирее в нея, копнежът по теб е това, което я кара да не спира никога. Неволята я кара да се връща при теб и после отново да бяга. Тя няма друг избор, освен да бъде твоя. Не може да се пребори със себе си. Обича те, но това я ядосва, кара я да се чувства слаба и незначителна, сама, безкрайно сама. Не може да остане с теб, да бъде вечно, завинаги твоя, но и не може да те изкорени от сърцето си. За нея си като розата под стъклен похлупак – тя трябва да те пази. Иска да те запази завинаги такъв, какъвто си. Иска да спре да усеща това чувство, което завинаги ще я обърква, но не може да се пребори с любовта си към теб. Ти си най-важното за нея, отправната точка и пътеводната звезда в нейния живот. Фарът не значи за моряка толкова, колкото си ти за нея.
Нейната целувка ще е целувка от неволя. Целувката на жена, която е неспособна да обича по този начин, по който би искала да обича, но и не може да спре да обича. Тя осъзнава, че любовта й е колкото даваща сили, създаваща, толкова и разрушителна и гибелна и за двама ви, но не може да спре да се връща при Единствения.
Просто я обичай. Защото тя ще се върне. Сама, самотна и объркана. И много ще те обича. Ще те обича дори докато мълвиш невярващ „Добър вечер, скитнице. Здравей, цвете мое, любов моя...”. дори докато ти се чудиш да я изгониш, или да я приютиш в душата си. Дори докато бурите люшкат душата ти между любовта и омразата към тази жена, която най-добре умее да наранява и да обича. И наранява винаги този, когото истински обича.

Нощни приказки

Виктор се събуди и усети, че има нещо непривично. В първия миг не можа да установи какво точно беше то, но тук определено имаше нещо нередно. След като се осъзна малко усети, че за първи път откакто познава Лили, спеше с лице към нея. И не просто с лице, но ръката му лежеше на тялото й. Беше я прегърнал! Беше гушнал Лили насън. Докато спеше, я бе прегърнал! Виктор се оглеждаше, неспособен да осъзнае веднага какво точно се случваше в момента.
Навън бе все така тъмно, явно утрото още бе далеч. Лили спеше с гръб към него, както обикновено. Единственото странно нещо в цялата ситуация беше, че той не бе с гръб към нея и че всъщност спяха прегърнати. Нещо повече – той я беше прегърнал. А двамата отдавна бяха установили, че не обичат да се гушкат в леглото. Не задължително един с друг, а по принцип. „Какво ще ограничава личната ми свобода?!?” беше обобщила Лили и Виктор бе напълно съгласен. Имаше си и чисто практически пречки. Най-малкото, че ставаше много жега, телата се залепваха едно за друго, абе гнусна история.
Но явно това не му пречеше. Насън я бе прегърнал. А човек не може да контролира реакциите си насън. Леле.
Докато се чудеше и умуваше над случващото се, усети, че Лили се размърдва. Веднага затвори очи, не искаше да личи, че и той е буден. Тя се заоглежда, после изведнъж хвана ръката му. Какво ли предстоеше да направи?
Лили задържа ръката му в своята. Явно се чудеше какво да прави. Тръгна да я маха, но в следващия миг спря. Държеше ръката му във въздуха и се чудеше какво да прави с нея. Виктор не реагираше по никакъв начин. Лили се обърна към него, явно за да види дали той спи. Виктор изглеждаше спокоен като бебенце. Тя отново се обърна с гръб, все още държейки ръката му във въздуха. За миг Виктор бе решил, че сега тя ще махне ръката му, за да продължат и двамата да спят спокойно. Но вместо това тя просто я отпусна обратно върху себе си. Притисна се до него и хвана ръката му в своята.
Виктор леко се усмихна. Не обичаше да се гушка. Знаеше, че и тя не обича. Какво щеше да стане, ако сега той просто издърпаше ръката си? Но усети нещо, което го обезпокои – не искаше. Харесваше му да я прегръща. Несъзнателно я притисна до себе си, а тя не се възпротиви.
Виктор не знаеше какво точно се случваше в момента. Това беше една странна нощ. Много странна. Не можеше със сигурност да определи дали му харесваше това, което се случваше. Затова искрено се надяваше, че на сутринта нито той, нито тя ще си спомнят случилото се.

Нощни приказки

Той изведнъж се събуди рязко и се огледа. Да, те все още бяха в леглото. В това същото легло, в което предишната вечер, или може би по-точно няколко часа по-рано си бяха легнали четирима човека, а сега бяха петима. Виктор се огледа още веднъж и изведнъж осъзна какво вижда пред себе си. Точно там, пред очите му, Лили лежеше в прегръдките на Желязко и спеше дълбоко.
Още едва ли не на първата си среща двамата бяха установили, че не обичат да спят прегърнати. Имаха и други общи неща помежду си. Например – след секс и на двамата им се доспиваше, затова обикновено се обръщаха всеки на своята страна и заспиваха. Никога не се гушкаха и не заспиваха прегърнати. Не че нямаха хубава силна връзка, но просто не бяха от типа хора, които обичат да се прегръщат. Най-малкото, самата Лили не можеше да понася някой да я прегръща и той чисто случайно бе установил, че този факт явно се променя. Събитията от предната нощ не бяха кой знае какво, но за него значеха нещо, показваха, че явно между тях нещата отиваха нанякъде.
А сега тя спеше гушната в Желязко. Беше заспала като бебенце – спокойна, щастлива.
Виктор ревнуваше до полуда от Желязко. А Желязко не ревнуваше от него. Това беше странна ситуация и за тримата. Истината беше, че цялата идея за този форум му изглеждаше все по-лоша. В крайна сметка, Лили имаше супер много приятели тук и почти не го поглеждаше. Още по-лошо – повечето от тези хора й бяха бивши. А този Желязко беше най-големият му кошмар, някак си материализирал се в реалността.
Лили беше ходила с Желязко малко преди да тръгне с Виктор. Двамата не се бяха разделили шумно или с драми, защото всъщност не бяха ходили официално. И до днес Лили отричаше да е имала връзка с Желязко, но всъщност това, което те са имали, подозрително много приличаше на връзка не само на Виктор, но и на всичките му приятели, както и на приятелите на Лили, като с времето двете компании малко или много се бяха преплели в една. Но Лили продължаваше да отрича. Да, казваше „той ми е бивш”, но никога не каза „наистина ходих с него”, а винаги – „ние всъщност никога не сме били двойка, никога не сме били гаджета”. Не че беше от толкова голямо значение как ще го наречеш, но в началото му беше хубаво, че тя гледа на него като на „гадже”, докато на предишния като на някакъв бивш, който никога не й е бил „гадже, всъщност”.
А сега тя лежеше с гръб към Виктор, в което нямаше нищо необичайно. Странното беше друго – едната ръка на Желязко беше под главата й, а с другата той я беше прегърнал през кръста. По-скоро си беше метнал ръката, беше я подпрял на нея, но това си беше прегръдка по всички установени критерии. И ако Лили се събудеше сега, със сигурност щеше да се стресне, да махне ръката му и да се обърне на другата страна.
Но тя не се събуждаше. Колкото и непривично да бе усещането от прегръдката за нея, тя продължаваше да спи спокойно. Като къпана. Като бебенце.
А може би беше станало като снощи. Може би вече се бе събудила, беше видяла, че е прегърната, беше видяла със сигурност кой я прегръща и после пак бе заспала?!? Възможно ли бе това? Дали Лили наистина иска отново Желязко да я прегръща?
От някакви откъслечни реплики в приятелската й компания, Виктор бе останал с впечатлението, че докато са били заедно тя и Желязко винаги са заспивали прегърнати. Ама винаги. Това явно не й е било проблем тогава.
Виктор се обърна на другата страна. Не искаше да ги гледа повече. Не беше нещо особено. Но Лили, неговата Лили, която бе направила всичко възможно двамата да са в една стая, да са един до друг на масата и на лекциите, които посещаваха заедно, да са заедно в автобуса, всячески да е по-близо до него, сега изведнъж лежеше в едно легло с него и с бившия си, за когото дори отричаше да й е бил някога изобщо гадже. Лежеше с двамата в едно легло и се прегръщаше с бившия си. Желязко беше опрял челото си в нейното. Беше я прегърнал. А тя не се беше дръпнала. Да, насън човек не може да контролира реакциите си. Но онази вечер, когато Виктор се събуди и се усети, че я е прегърнал, тя също се бе събудила, независимо от него. Явно беше усетила, че става нещо. А сега спеше.
Единственото положително в цялата история беше, че поне тя не го бе прегърнала. Ръцете й лежаха между тях двамата като някаква граница. Дори не го бе докоснала.
Нима това беше наистина нещо? Капка в морето. Лили спеше в прегръдките на бившия си. Какво значение имаха дребните подробности, имайки предвид, че тя десетки пъти беше казвала, че не обича да спи прегърната?
В този миг Виктор усети един удар по гърба. Ръката на Лили лежеше на кръста му, а самата Лили беше отворила едва-едва очите си и се оглеждаше. Виктор се обърна към нея, като се правеше, че спи, точно както предишната нощ. Лили беше в странното състояние на просъница и може би нищо нямаше да помни на сутринта, но в този миг тя махна ръката на Желязко и се премести по-близо до Виктор. Намести се плътно до него, притисна се, сгуши се в него. Ръката му се плъзна по тялото й, а Лили сякаш нямаше нищо против. Дори напротив. Хвана ръката му в своята и сплетоха пръсти едни в други. После тя отново потъна в дълбок сън, като изглеждаше щастлива и спокойна.

Да си вземеш градска легенда

Когато Ясен най-накрая реши да се ожени, цялото му семейство ликуваше. Бяха виждали момичето няколко пъти и постоянно слушаха за успехите й – как са я повишили във фирмата, в която работеше, с каква диплома била завършила висшето си образование, колко много обичала деца, животни, цветя. Купила си мезонет в центъра на столицата (тя беше столичанка), имала и диплома за най-добър мениджър на годината – спечелила я на конкурс между всички фирми. Разбира се, този конкурс го предадоха по телевизията и семейството на Ясен не пропусна да го гледа, а после и да се похвали пред целия град, че победителката, която само между другото обявиха и за една от най-красивите жени в рекламния бизнес, е новата им булка.

Тя се казваше Катерина и наистина беше хубава. Беше и умна. Когато за първи път се запозна със семейството на Ясен, успя да очарова всички. Беше хубава, умна и имаше богата обща култура. Като учителка, майката на Ясен беше впечатлена от това колко много интересни неща знае това младо момиче. Сестрата на Ясен й се възхищаваше, че толкова млада е успяла да постигне толкова много. Братът на Ясен само го потупа по рамото, но това беше повече от достатъчно.

Ясен беше най-малкият от трите деца. Сестра му Цеци бе най-голяма и по това време вече беше щастливо омъжена, имаше две деца и чакаше трето. Братът на Ясен – Сашо, също бе женен и имаше дете. Очакваше се и второ, но след повече от половин година. Семейството им беше голяма. Тъй като живееха в малък град, бяха сплотени. Ясен беше прекарвал толкова много време в отглеждане на свои малки братовчеди – близки и далечни. На Коледа се събираха не по-малко от четиридесет човека. Не че не живееха в XXI век, но просто бяха наистина сплотени.

А Катерина живееше в столицата и много от роднините й бяха пръснати из цяла България. Те също бяха сплотена рода, но се виждаха много по-рядко.

Двамата с Ясен се бяха запознали чрез общи познати. Катерина учеше маркетинг и мениджмънт, а Ясен учеше за треньор в съвсем различен университет. Двамата се бяха виждали няколко пъти по различни празници и събирания, преди изобщо да осъзнаят, че има нещо между тях. С времето установиха, че им е много приятно в компанията на другия и в крайна сметка си размениха телефоните и започнаха да излизат само двамата доста често. Това се случи, когато Катерина беше първи курс, а Ясен – втори. По времето когато тя стана втори курс двамата вече живееха заедно. Едва завършили университета, те решиха, че искат да се оженят и да прекарат живота си заедно. Бащата на Катерина беше готов да покрие колкото се налага от сватбата, отчаян, че такава можеше и изобщо да не се състои, поради прекалено независимият характер на дъщеря му. Прекалено амбициозна, тя беше започнала да работи по специалността си още в първи курс, което й позволи да се издигне бързо. Катерина завърши университета на 23 години, но на 25 вече беше шеф във фирмата, където работеше. Доволна от себе си, тя реши да се поглези заслужено и като награда за успехите си купи мезонет с четири спални и огромен хол. Първото, което постави там, беше наградата й. Катерина я закачи на централно място в едната стая, веднага наречена за офис. И така, на 26 години, Катерина живееше в огромен мезонет с гаджето си – треньор на детския отбор, повел тазгодишното първенство. Какво повече можеше да иска човек?

-Искам да дойдете да си живеете тука – заяви майката на Ясен един слънчев ден и Катерина замалко щеше да се разсмее на висок глас. Двамата бяха отишли в родния му град, за да съобщят радостната новина за предстоящата сватба и на неговото семейство.

-Как така? – попита Катерина, неспособна да осъзнае случващото се. Майката на Ясен говореше съвсем сериозно и като учителка със сигурност щеше да намери начин да се наложи. А Катерина не искаше да воюва с нея.

-Ами къде ще живеете иначе?

-В София, къде! – отговори Катерина. След няколкодневни преговори, които се проведоха между, семейството на Ясен, семейството на Катерина и Ясен и Катерина, се постигна споразумението сватбата да стане в София, но скоро след това новото семейство да се премести в малкия град.

Още на първия работен ден след малката война, Катерина говори с шефа си. Беше се примирила, че ще трябва да се премести, това нямаше да й пречи толкова много, защото осъзнаваше, че наистина трябва да навлезе в семейството на Ясен, ако ще му става съпруга. Знаеше и че това няма да развали отношенията със собственото й семейство, защото имаха здрава връзка помежду си. Това, което я дразнеше, беше, че щеше да се наложи да се откаже от работата си и всичките си успехи. След двучасови мъки обаче бе намерено решение и на този проблем. Фирмата не можеше да си позволи да загуби такъв кадър като нея. Затова щеше да се наложи да я прехвърлят в клона в родния град на Ясен. Да, на по-ниска позиция, с по-ниска заплата, по-малко правомощия, но тя щеше да работи пак същото и все пак да задоволи капризите на майка му. Щеше да бъде шеф на тамошния клон, но дори и така, пак щеше да е подчинена на този, който заеме нейният пост. Не че той щеше да си позволи да я командва. Катерина беше известна във фирмата.

Ясен щеше да стане треньор на детския отбор, в който като малък сам беше тренирал. За него това не беше падение. Нещо повече – той дори се радваше, защото щеше да наследи поста от собствения си треньор, щеше да работи заедно с него. Беше щастлив, че ще живее с жената, която обича, ще задоволи желанието на семейството си и пак ще работи това, което иска. Виждаше, че Катерина не е доволна, но разбираше, че трябва да се правят компромиси и че тя щеше да го преживее. В крайна сметка, сама се беше съгласила, при това не се беше борила толкова много, колкото за наградата си като мениджър. Най-малкото, тя беше силен характер, нещо подобно не можеше да разклати света й.

Сватбата мина и отмина. Естествено, отразена от всички клюкарски вестници. Катерина я беше организирала почти сама, защото искаше поне това да стане както тя поиска. Да, майката на Ясен я беше побъркала с постоянните си напътствия. „Трябва да имаш нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо, взето на заем, на всяка цена!”, „Тази рокля не е ли малко... не е много подходяща за сватба”, „Това ли са предястията?!?!”, „Трябва да носиш тези обици – те са наследствени в семейството!”. Катерина я отряза по всички параграфи, освен по първия. Тя самата също обичаше традицията с „нещо старо, нещо ново...” и беше готова да я спази. За сватбата си купи бижута от бяло злато и диаманти, направено по поръчка специално за нея. Роклята й също беше по поръчка, ушита на ръка от нейна приятелка – много известна дизайнерка, която работеше на космически цени и беше прочута по света с нестандартните си тоалети. За Катерина обаче, беше направена най-красивата, най-бляскавата, най-звездната рокля, която впоследствие се появи на корицата на всички списания – от „Майка и бебе” да „Сватба”. Обувките на Катерина бяха на платформа и с тях тя беше цели единайсет сантиметра по-висока, като въпреки това оставаше по-ниска от съпруга си.

След сватбата двамата наистина се преместиха в родния град на Ясен. Беше предвидено да си построят къща, където да живеят отделно от семейството му. Да, домът на родителите му наистина беше огромен – беше предвидено цялото семейство да живее там – майката, бащата и трите им деца с техните семейства. Дори първата братовчедка на Ясен живееше там със съпруга и трите си деца. На Катерина това трудно щеше да й понесе, защото още лятото, когато бяха отишли на гости за две седмици, тя всеки ден почти искаше да избяга. Не че не обикна тези хора – те наистина бяха добри, мили, държаха се добре с нея и я караха да се чувства като част от голямото им семейство. Но банята беше постоянно заета, постоянно някъде пищяха деца, някакви хора непрестанно се караха, имаше прекалено много жени в кухнята и прекалено много мъже пред телевизора. Когато имаше мач по телевизията, това беше истинско изпитание за нервите й – всички мъже се събираха, идваха дори половината съседи. Те сядаха в огромния хол да гледат, а жените изкарваха децата навън, за да не пречат. Когато станеше много късно, трябваше да ги приберат, да ги нахранят, изкъпят, приспят и междувременно да осигуряват постоянни запаси от бира и пуканки за мъжете. Разпределяха си задълженията, но как се приспиват седем деца, когато в хола има десет коча, които гледат мач, викат, разпалено се карат и помежду си, и със съдията? Катерина полудяваше и от това, че жените са длъжни да слугуват на мъжете. Когато си бяха вкъщи и даваха мач, тя излизаше някъде с момичетата и никой нищо не й казваше. А дори да си останеше вкъщи, или гледаше мача с тях, като никой не очакваше от нея да се явява като сервитьорка/ готвачка, или пък канеше приятелки и си спретваха женска вечер със силна музика, купешки лакомства, разкрасителни процедури и клюки. Катерина обожаваше тези вечери. Но в родния дом на Ясен подобно нещо дори не минаваше през ума на жените.

И тъй като къщата, където двамата трябваше да живеят, още не беше дори започната, новото семейство заживя при родителите на Ясен. В началото Катерина нямаше проблем – двамата имаха собствена спалня, където успяваха да поберат вещите си. Лаптопа на Катерина имаше специално отредено място на пода до леглото й. Дрехите на Ясен стояха по столовете, защото нямаше много място за тях в гардероба, при всички дънки, минижупи и костюми на Катерина. Мръсните дрехи лежаха на пода. Козметиката им си стоеше по несесерите и никой от двамата не смееше да я извади цялата, защото в общата баня едвам се побираха вещите на останалите. А само те двамата имаха повече козметика от всички други взети заедно. А Катерина все още се стремеше да направи добро впечатление.

Което щеше да стане трудно, защото още първата седмица се стигна до сблъсъци.

-Кате, какво ще предложиш да сготвим за вечеря? – попита Силвия, майката на Ясен един следобед, застанала над огромна книга с рецепти.

-Какво? Вечеря? – Катерина само я погледна и я напуши смях. Когато си бяха вкъщи, тя рядко готвеше. Обикновено вечерята беше грижа на този, който се прибереше първи, а това по-често беше Ясен. Макар че той готвеше повече от щанда със замразено продукти в магазина. Не че тя готвеше по друг начин. А да започне да си мисли вечерята в пет следобед – време за кино, й изглеждаше странно.

-Ами, трябва да ядем все нещо- засмя се Силвия. Всички жени в къщата вече се събираха в кухнята – Цеци, сестрата на Ясен, Мила – съпругата на брат му, и Яна – братовчедка им.

-Може да си поръчаме китайско, какво ще кажете – усмихна се Катерина.

Майката на Ясен не каза нищо, само вдигна вежди и се зае отново да разглежда рецептите си. Другите я погледнаха. Като по-млади, Мила и Цеци нямаха нищо против – те също бяха отегчени от това постоянно готвене и въртене край мивката. Яна беше доста по-голяма от тях и беше свикнала с патриархалния ред, той не й пречеше.

-А може да направим кордон-бльо. – предложи Силвия.

-Аз не мога да готвя – заяви Катерина.

-Нищо де миличка, ще се научиш – усмихна се Силвия. – Ето, може например да отидеш да напазаруваш.

-Може. – съгласи се Катерина и също се усмихна леко. Да, поне това можеше да свърши.

Но рязко промени мнението си, когато видя списъка. Беше около две страници. Тя никога не пазаруваше по толкова. Но сега живееше в една къща с още девет възрастни, не с един, така че може би щеше да се наложи да свикне. Взе колата, което беше посрещнато с учудване, тъй като магазинът беше на три пресечки. Но Катерина нямаше намерение да мъкни торби три пресечки.

-Скъпа, какво е това мляко, което си купила? – учуди се Силвия и вдигна кутията с мляко пред очите си.

-Прясно, нали така пише на бележката. Взела съм и кисело, всичко купих, спокойно.

-Ние не купуваме такова мляко, в него има много консерванти – заяви Силвия.

-Каква е разликата между това и всякакво друго. Във всичките има консерванти.

-В онова, което аз купувам, не са толкова много.

-И каква от това? Искаш да седя и да чета подробно съдържанието на всяка кутия мляко ли?

-Скъпа, не ми се карай, но млякото е основно за децата, така че то трябва да е полезно. Купуваме само от онова в синята кутия, което е обогатено с калций.

-То е гадно. – заяви безстрастно Катерина.

-Но е много полезно. А и децата имат нужда от калций.

-По-лесно е да ядат сандвичи със сирене, отколкото да пият това гадно мляко.

-Кате, моля те, мила, отгледала съм три деца.

-Добре, другият път ще знам – повдигна вежди Катерина и продължи да реже гъбите.

-Мила, трябва да ги режеш малко по-на дребно.

-Колко по-на дребно от това? – попита Катерина и размаха ножа във въздуха. Вече се беше изнервила. Да спори за някакво мляко й беше достатъчно за днес.

-Трябва да са по-скоро като настъргани.

-Тогава защо просто не ги настържем? – попита тя.

-скъпа, къде си виждала настъргани гъби?

-В италианската салата, която правя на Ясен. Той не ги харесва на парчета, затова му ги стържа понякога.

-На ренде? – Силвия вдигна вежди.

-На кухненския робот.

-Този няма такава приставка. – заями Силвия и й показа как да нареже гъбите.

Два дни по-късно беше първият работен ден на Катерина. Тя се запзна с всичките си колеги и подчинени, подробно обясни на асистентката си задълженията й, като този път внимаваше да не държи тн, псобен на този на Силвия. Усети, че се страхува да не би общуването с тази властна жена да я направи по-мека и като шеф и като човек.

Беше доволна от рабтния се ден. Усети, че храта я харесват като цяло, че й вярват, но и че й се възхищават. Усети уважение, на моменти дори страхопочитание, което така и не срещаше у дома. Прибра се вкъщи доволна от рабтния си ден. И носеше приставки за кухненския побот. Цели седем.

-Евала, време беше някой да се сети – възкликна Цеци като видя. Тва щеше доста да улесни готвенето. В тази къща женските ритуали, които при Катерна и приятелките й бяха маникюр, масаж, педикюр, гореща вана, спа-процедури, бха готвене, чистене, пране, миене на чинии и гледане на децата. Всички рабтеха, но Катерина се прибра последна вкъщи – масата вече бе сложена и всичка чакаха само нея, за да се нахранят заедно. Това й харесваш – когато сте само двама, пак чакаш другият да се прибере, за да ядете заедно, но семейното чувство не е толкова силно. Беше изорена от дългия работен ден – като нов шеф трябваше не само да се зпознае с всички и с процеса на работа, на и да научи някои неща, защото все пак имаше някакъв установен ред. И въпреки умората, й беше приятно да се прибере в тази пълна къща, сред цялата глъчка. Посрлещнаха я топло, като дълго чакана неразделна част от семейството. Ясен първи я посрлещна на вратата, а след него се появи и станалата част от емейството. Всички седнаха заедно на голямата маса. Силвия мина и сложи салата първо на нея, питаха я как е минал деня й, всички показаха някаква загриженост, тъй като осазнаваха, чме всички е прекалено ново за нея и сигурно й е трудно. А в такъв момент човек има нужда от семейството си и неговата подкрепа. Тоест, от всички тях. Ясен сложи крака й върху своя и прегърна през кръста. Сдя така почти цяла вечер, като се хрнее с лявата ръка. Макар и десничар,х това сякаш не му беше проблем. Катерина се почувства дбре – усети, че е много хубаво да имаш голямо семейство, което да се грижи за теб и да се интересува как е минал деня ти. Не че двамата с Ясен не живееха така и преди, но просто когато сте повече хора, е някак си по-весело, по-семейно, по-пранично.

Мина седмица, откакто Катерина и Ясен бяха щастливо семейство щастливо живеещо в дома на родителите му. Първия семеен уикенд наближаваше..

В събота сутрин цялата къща се събуди от яростен рев – малкото дете на Яна не зачиташе уикенда и се будеше в събота кутрин, както във всяка друга сутрин. Катерина го обожаваше – беше само на два месеца, но мразеше сутрините.

-Още пет минути – промърмори тя и покри главата си с възглавницата. В този миг усети ръката на Ясен през кръста си и се почувства по-добре.

-Добро утри, мило – промърка той със сутрешния си, много дрезгав глас. Тва беше единственото, което Катерина обичаше на сутрините – мигът, в който той я прегърнеше и я целунеше за добро утро, а после мръмаркаше нещо с грбия си гърлен глас. И без това беше малко прегракнал, тъй като по цул ден тичаше из стадиона и викаше инструкции.

Катерина се размичта за сутрешна доза страстен секс и точно щеше да се бърне и да го целуне, опитвайки се да си я получи, когато на вратата силно се почука и секунда п-късно в стаята нахълтаха Силвия и Цеци.

-Помощ! – разпищя се Цеци. – Кате, моля те, вожеш ли да ми помогнеш! Моля те, кажи, че няма да ходиш с другите до село! - сестрана на Ясен седна на леглто им и хвана ръката на Катерина.

-А?!? – Катерина отви едното си око и я погледна сънено.

-Всички други отиват до село, за да помогнат нещо на баба и дядо. Трябва да гледам децата! Не мога сама, моля те, остани!

-Няма проблем – змъкна Катерина и отново се зави.

-Хайде, ставай, тогава, трябва да нправим закуска!

-А?!? – този път се отви цялата и започна бързо да мести гневния си поглед между Силвия и Цеци. – Да правя закуска за седем деца в събота сутрин! Какви сте вие, бе, хра?!?

Ясен я придърпа към себе си и я целуна.

-Стига, скъпа, знам, че ще се справиш! А какво ще правим, когато и ние имаме седем деца? Нали искаме футболен отбор?

-Ти ще му правиш закуска – изхриптя гневн Катерина и се отпрви към банята.

Когато излзе, отиде първо в кухнята и сипа мляко на децата.

-Те не са ми виновни, те са само деца, те са малки ангелчета, не са ми виновни за нищо – повтаряше си гневно Катерина, докато слагаше п две лъжички захар във всяка чашка.

Пловин час по-късно всички бяха заминали, освен Катерина, Цеци и седемте хлапета на възраст между десет години и два месеца.

-Обличай се – усмихна се Катерина лукаво на Цеци и хвана двумесечната Рали.

Петнайсет минути по-късни двете жени и децата бяха облечени и натоварено в колата. Катерина подкара към парка, като пътьом се обади на една своя колежка, която също имаше няколко деца и си уговориха среща на люлките. Катерина спря пред една баничарница и набързо уреди въпросът със закуската.

Да нея Цеци я гледаше и доволна се усмихваше.

-Толкова си оправна, не знам какво щяхме да правим иначе. Ако бях останала сама, щях да се побъркам!

-Как така ще останеш сама да се грижиш за седем лапетии. Не става така тая работа! – заяви Катерина и спря пред парка. Двете трябваше да гледат всички деца – четири момчета – на 10, 8 и 5 години и едно на десет месеца, както и 3 момичета – на по 7 и 2 години и малката Рали на два месеца. Катерина обичаше деца и никога не беше предполагала, че ще й бъде проблем да се справя с тях, най-малкото, че и самите деца я обичаха, харесваше им тя да се грижи за тях, но пък и й се подчиняваха точно така, както се подчиняваха и на баба си Силвия.

Катерина и Цеци седнаха в кафето в парка, като бебенцата останаха при тях, а другите деца пуснаха да скачат на батута. Не че беше от най-евтините забавления, особено ако става дума за пет деца, но беше доста по-спокойно, когато знаеш къде са, виждаш ги, че са добре и се забавляват безопасно. После момчетата си намериха компания и започнаха да играят на футбол на игрището, а момичетата се забавляваха с федербал. Цеци се беше сетила за всичко – волейболна и футболна топка, скейборд, кукли, хилки, цял комплект перца, кукли, както и кофички и лопатки, ако някой иска да се играе в пясъка. Двете гушкаха бебенцата и си говореха за какво ли не, разказваха си предимно за работата си, а децата се забавляваха всяко както обича. Какво по-хубаво?!? По-късно дойде и колежката на Катерина, чиито деца бяха близки по възраст до техните и се заиграха заедно. Е, доста често някое се примъкваше, за да си почине, за да каже, че му се пишка, че ска сокче или че му е топло, но да ги изведат в парка беше много по-лесно, отколкото цял ден вкъщи да се чудят какво да ги правят.

Катерина си играеше с малката Рали, докато Цеци беше отишла да разреши футболен спор на игрището, а колежката й – Кремена, беше завела дъщеря си до тоалетна. Катерина гушкаше мъничето, говореше му, дори му попя, а то си лежеше в скута й и се смееше насреща й. Тя го хвана в ръце и започна ту да го вдига нагоре, ту да го спуска бавно надолу, което предизвика бурния смях на детето. Катерина също се засмя силно и искрено. Обичаше този смях, обичаше децата като цяло. Малкото я гледаше и махаше весело с ръчички, а тя от своя страна му се плезеше насреща и му говореше като на голям човек. Сякаш това беше съвместимо!

-стигнахме до дузпи – засмя си Цеци, когато се върна! – Тези момчета! Винаги спорят кой е по-голям! – засмя се тя.

-А накрая излиза, че всички са еднакво малки! – засмя се и Катерина.

-Рали много те харесва! – продължи Цеци. – Виж как се смее само, толкова е слънчева!

-И аз много я харесвам! Тя ми е любимка! Не се обиждай, Сиси също е много сладка и е много умно дете, но Рали е също като мен – с тъмна коса и светли очи! И аз съм била такава като малка!

-Толкова се радвам, че дойде при нас! Не е лесно да се върти цялата къща!

-Не знам защо става така! Жените не сме длъжни да се грижим за всичко. Не се обиждай, но този график с праното и чистенето и готвенето и миенето на чинии ме побърква! Истината е, че не съм много по домакинската работа.

-Е, трудно е, но се свиква! Аз съм така от малка и не ми прави впечатление вече. Винаги сме били две жени в къщата, които да трябва сами да се грижат за всичко~

-А защо да трябва?!? Ето това не мога да го разбера! Мъжете могат да вършат всичко това, което вършим и ние! Знаеш ли, че когато сме си у дома, Ясен готви. И двамата заедно вършим домакинската работа. Всъщност, дори повече той, отколкото аз, защото той се прибира преди мен. Ако имаме нещо да правим – да ходим на някакво събитие примерно, и нямаме време да изчистим, викаме жена.

-Мама не би го допуснала. Да сме пет жени у дома и да плащаме на някой да идва да чисти... Все едно да викаме градинар да коси тревата!

-Ами и мъжете могат да помагат! Аз не мога да кося трева, но знам, че Ясен може да измие чинните! Защо трябва те да прекарват вечерите си гледане на телевизия, а ние – в миене на чинии? Това не разбирам.

-установила съм го много отдавна – мама бича много мъжете си и е готова всякак да г глези.

-Трябваха ми месеци да залича последствията от това! Не ме разбирай погрешно – майка ти е невероятна жена, виждам как всички в къщата й се подчиняват – дори баща ти, който е два пъти по-висок от нея, но просто не съм напълно съгласна с всичко, което прави!

Към два решиха, че вече е крайно време да си прибират. И без това бяха позакъснели, но децата не искаха да си тръгват – беше им хубаво в парка, а и си бяха намерили нови приятелчета. Цеци се запозна с майките и се уговориха на другия ден да доведат децата, за да играят още заедно.

-Много по-добре е да се карат чия е топката по време на първото полувреме, отколкото да спорят с телевизора и да крещят на добрия да не ходи в склада, защото лошият е там и му е направил клопка! – заяви Цеци.

За обяд двете жени сготвиха три различни вида пица от ресторанта, който им беше попът и в крайна сметка всички бяха доволни. Първо изкъпаха малките, докато големите ядяха, после нахраниха малките, докато големите се къпеха и накрая сложиха всички да спят. Дори Румен, който се чувстваше много голям на своите десет години, и Крис, който н падаше по-долу със своите 8, бяха изморени и оставиха Цеци да и чете за Емил от Льонеберя, докато Катерина приспиваше другите деца с приказки да Хитър Петър.

В три и половина двете жени седнаха в хола с по чаша кафе и започнаха една от любимите процедури на Катерина – маникюр. Направиха си маски на ръцете, после си ги масажираха една на друга, махнаха си кожичките и се лакираха наново. Катерина се чувстваше добре. Разбираше, че има нова приятелка, която наистина заслужва огромното й уважение, макар на пръв поглед да изглеждаше толкова различна, толкова примирена. Катерина осъзна, че макар да виждаше Цеци като една жена, която робува на някакви предразсъдъци и на мъжа си, тази жена всъщност беше по-успяла от нея. Имаше хубава професия, умееше да се грижи за домакинството и за децата. От всички тв Катерина беше успешна само по един параграф. Осъзна, че макар да виждаше тази жена като слаба и в началото да я съжаляваше, тя всъщност беше много по-силна от нея и заслужаваше възхищение.

Другите си прибираха по времето, когато Крис и Румен вече бяха станали от леглата и се състезаваха с колички в двора. По-малките деца все още се въртяха в креватчетата, а някои дори още спинкаха. Катерина обичаше да ги наглежда – дали спят, дали са спокойни, дали всичко е наред. Харесваше й видът на децата, докато спяха. Бяха толкова кротки, спокойни и невинни.

Но когато останалата част от семейството се прибра, неизменно се вдигна шум – започнаха да разказват какво са правили, питаха как са се държали децата. Силвия беше доволна, че са г завели в парка малко да поиграят на въздух. Тя одобряваше компютърните игри и телевизията дори още по-малко от Цеци и Катерина и като баба често успяваше да се наложи, но когато големите имат много неща за вършене и няма кой да забавлява малките, това се явяваше единственият начин.

Жените сготвиха заедно, докато мъжете си играеха с момчетата на футбол в двора.

-Не разбирам защо сме само жени в кухнята. Не виждам нищо лошо в това да научим мъжете да ни помагат. – Катерина се зае да изложи тази си житейска теория пред човека с най-голяма власт в къщата – Силвия.

-А кой ще се грижи за децата? – попита Силвия.

- А кой се грижи и за децата, и за храната, когато дават мач?

-И те имат право малко да се поглезят, все пак! По цял ден са на работа!

-Все едно, че ние не сме! – възрази Цеци, която беше харесала теориите на Катерина.

-Моля ви, какво ви става днес?

-Силвия, просто не одобрявам този патриархален ред! Предлагам другият уикенд да се направим женски уикенд, а мъжете да се погрижат за къщата и децата. Заслужаваме го! Ходим на работа, въртим домакинство, гледаме децата... да, те също ходят на работа, но чие ежедневие е по-натоварено?

-Не виждам как домакинството ти пречи точно на теб! Та ти нищо не умееш! – намеси се Яна.

-Уча се, не знам дали забелязвате!

-На 26 години да се учиш как се прави таратор ми се струва малко късно.

-А на мен ми се струва излишно, тъй като Ясен много добре се справя с таратора, но загърбвам нашия ред и приемам вашия, за да има мир в семейството! – заяви язвително Катерина.

-Смяташ, че е работа на мъжа да готви вкъщи?

-Щом не му пречи, а на мен ми пречи аз да готвя, защо да не го прави?

-И защо точно ти пречи? Предпочиташ да си правиш ноктите, вместо да правиш кекс, например.

-Разбира се, че предпочитам! Кекс мога и да купя!

-Защо да го купуваш, толкова по-приятно е, когато е домашен! Ако се научиш да готвиш, бракът ти ще е далеч по-успешен.

- А ако не се науча, ще съм сигурна, че никога няма да имам проблем със снахите си! – заяви Катерина и стисна устни. Силвия също стисна устни и в кухнята се възцари тежко мълчание.

-Хей, има ли някакъв сок? – попита Ясен, връхлитайки в кухнята с една сюрия деца, вървящи по петите му. Катерина само го погледна и не му отговори, но в очите й още блестяха гневни пламъчета.

-Ела, скъпи, има, разбира се! – Силвия извади кана сок т хладилника и сипа на всички.

-Мерси, мамо. – усмихна се той и заедно с децата се изнесе от кухнята.

Вечерята мина необичайно тихо и приключи доста по-бързо от обикновено. Катерина и Силвия не си говореха, което не правеше огромно впечатление, тъй като на масата имаше около двайсет човека, но напрежението, което цареше, се усещаше и всички искаха да се махнат възможно по-бързо.

-Това няма да го бъде! Не се чувствам добре, искам да се махна! – заяви Катерина. Ясен лежеше в леглото и я гледаше как крачи нервно из стаята.

-Какво има, мило, нещо в работата ти ли не върви? Нали си шеф, какъв е проблема?

-Всичко в работата ми е наред. – Катерина искаше да му се развика. Истината беше, че се бе ориентирала доста бързо и лесно и без никакви проблеми се бе вписала в обстановката в службата. – Майка ти ме тормози!

-Какво е станало? Усетих на вечеря, че има нещо.

-Какво е станало?!? Какво не е станало?!? Тя иска все да е нейното, постоянно ми дава някакви ценни напътствия, които са всичко друго, освен ценни. Писна ми да се опитва да ме командва и да ме вкарва в някакви релси, които са ми прекалено тесни! – заяви Катерина на висок глас и издърпа деколтето на тениската си, все едно я задушаваше.

-Мило, какво искаш от мен да направя? Мислех се, че я харесваш!

-Харесвах я! Но тя ми се меси постоянно! Вчера ме попита колко деца очаквам да имам, като нося подобно бельо и размаха пред очите ми чифт дантелени прашки! Тя ми рови из прането!

-Мило, не се дразни! Просто иска да е сигурна, че ще има внуци!

-Все едно сега няма! – въздъхна Катерина и излезе от стаята. Седна на ръба на ваната в банята, напълно отчаяна. Нямаше смисъл да говори с Ясен – той обичаше майка си, беше свикнал с нея. Не беше редно Катерина да се опитва да ги скарва, при това за истински глупости. В крайна сметка наистина майка му се грижеше за прането. Затова Катерина често намираше сред дрехите си поли или блузи, които не бяха нейни, или пък издирваше собствените си дрехи из цялата къща. Една сутрин, когато закъсняваше за работа, липсата на любимите й бели прашки наистина я беше побъркала. В крайна сметка си обу други, а когато се прибра и повдигна въпроса, се оказа, че въпросните прашки са били отчетени като някакво парцалче, случайно попаднало в прането и в крайна сметка са се оказали в кофата. Това беше денят, в който Силвия престана да се занимава с прането на бельото. Катерина пое това задължение, което й струваше около час от съня й всяка нощ, но поне беше сигурна, че нито една от дрехите й няма да се озове на боклука повече и й спестяваше неудобството от това Силвия да гледа бельото й, особено онова, което Катерина обожаваше, когато ставаше дума за нощно време в леглото с Ясен.

Силвия от своя страна не разбираше защо Катерина толкова се дразни. Тя и без това почти не участваше в домакинството, тъй като се прибираше последна вечер и се включваше в основни топоси, като готвенето, например, само събота и неделя. Не й беше проблем да й отстъпи ръководенето на прането, тъй като и без това се чувстваше претоварена, защото в крайна сметка ръководеше цялата къща. Не одобри напълно новият ред – Катерина наистина се справяше добре, макар и доста бавно, с прането, сушенето и сгъването след това, но имаше собствена система – вместо да разпределя дрехите спрямо собственика им, тя ги разделяше на мъки, женски, горни, блузи, панталони, сака, детски и т.н. всеки трябваше да рови сам из всички купчинки, което на Силвия се стори доста по-трудно и неудобно, отколкото ако Катерина ги сгъваше, разпределяше по собственик и ги оставяше п стаите, както самата Силвия правеше. Но тя не смееше да каже нищо, защото разбираше, че на Катерина й е трудно, а и се опитваше да я накара да се чувства максимално добре в новото си семейство. Харесваше й Катерина да е наоколо – на няколко пъти я беше хващала как се радва на децата, как ги гледа като хипнотизирана с една лека усмивка и много обич. Виждаше, че те я слушат и я обичат, че тя умее да се справя с тях – да ги забавлява, но и да ги кара да се подчиняват. Възпитаваше ги по свой си начин, но все пак на добри неща. Насърчаваше ги повече да редят пъзели, де четат книги и да спортуват, стараеше се да не се задължат много пред телевизора, а ако го правят, предпочиташе да им пуска канал, от който могат да научат нещо. В началото те не харесаха много това – колко по-забавно беше за гледат детски, но Катерина някак си беше намерила начин и сега децата с удоволствие гледаха за тигрите и лъвовете, дори за змиите понякога. Силвия беше готова да прости цялата й домакинска непригодност дори само затова, че така добре умее да се справя с децата.

-Нека да се разберем и повече да не се караме. – заяви Катерина на другата сутрин на закуска. – Н искам да се карам с теб повече, уморена съм от това. Искам да живеем добре. Затова аз ще се старая, колкото мога, за да се справям с домакинството, но не искам да се опитваш да ме командваш. И предлагам да направим някакво разпределение. Не виждам нищо лошо в това всички да помагат в кухнята. Ще бъде толкова забавно.

-Катерина, скъпа, радвам се, че най-сетне ми говориш. Не ми харесва обаче идеята маже да се въртят в кухнята. Те са абсолютно непригодни, само ще пречат. – Силвия подбираше думите си внимателно.

-Нека опитаме. – заяви Катерина учтиво, но твърдо.

-Добре, довечера ще пробваме.

И наистина, още същата вечер Силвия повика всички мъже в кухнята и разпредели кой какво ще прави. Нямаше достатъчно задачи за всички, така че Катерина и Ясен отидоха да гледат децата. Катерина искрено се забавляваше. Обичаше за играе футбол с всички деца наоколо. Двамата с Ясен често се боричкаха, често се караха помежду си, дори се замерваха с топката, което докарваше децата до луд възторг и на няколко пъти викаха Цеци да ги разтървава и да решава спорните им положения.

-Как върви в кухнята? – попита Катерина по време на една малка почивка.

-Пълна какафония – засмя се Цеци. – Мама и татко досега се замерваха с листа от маруля. Мама командва всички, нарежда като за последно. Точните й думи бяха „нямах си аз друга работа, Катерина ще слушам”, само че според мен се забавлява. А и вечерята е почти готова – стана доста по-бързо и по-забавно. Права беше.

Но Катерина не винаги успяваше да излезе права. Веднъж предложи на Силвия вместо ванилов крем да слага отгоре на сладкиша шоколадов, защото всички обичат повече шоколад. Твърдо решена да й угоди, Силвия го направи, но всъщност се оказа, че ванилията подхожда повече.

-Иначе и аз обичам повече шоколад, но той не си отива толкова много с другите неща – поклати глава Цеци.

Катерина се призна за победена вътре в себе си, взе си бележка и реши повече да не дава съвети, свързани с домакинството. Но й направи впечатление, че Силвия нищо не каза. Спести й дори поглед от типа на „казах ли ти”, или „аз си знам най-добре”. Установи, че свекърва й се опитва да й угоди.

Една вечер Силвия предложи директно да й обясни как се простират чаршафите, вместо всеки път да въздиша и да тръска глава, когато види ефекта от простирането на новата булка в къщата. Двете се смяха колкото никога досега и макар да простираха повече от половин час, им беше забавно и добре заедно. Катерина се чувстваше все повече и повече като част от семейството, още повече, че наистина се стараеше Силвия да одобрява постъпките й, а Силвия се опитваше да не й се кара, когато сбъркаше нещо( почти всеки ден), а да й обяснява как трябва да стане и по-важното – защо трябва да стане по друг начин. Един уикенд петте жени се събраха и отидоха в спа центъра на процедури. След задължителните масаж, маникюр и педикюр се отправиха на пазар. Влизайки в мола, се отправиха най-напред към огромната книжарница насреща им. Прекараха там повече от час, а когато излязоха и установиха, че са си напазарували книги за около половин година напред и че вече нямат време за повече, никоя не съжаляваше.

-Не мога да си спомня кога е било, откакто съм женена, да имам ден по женски, при това не с приятелки, а с роднините си – засмя се Соня и размаха с щастлива усмивка някаква женска книга.

-По-хубаво е, отколкото очаквах. Все си мислех, че ще ми е малко гузно, че оставям мъжете да се борят сами с децата – заяви Силвия. Тя си беше купила по-скоро готварски книги, различни книги за децата, отколкото някакви женски романи за свободното време. Но така или иначе, петте живееха заедно, със сигурност всяка щеше да прочете всичко.

-Във вторник откриват изложба на Салвадор Дали в София. Защо не отидем? – попита Катерина.

-Да заминем във вторник за София? В работен ден? А децата? – попита веднага Силвия.

-Ще отидем или в петък, или в събота. Няма да ни има няколко часа – София не е толкова далеч, в крайна сметка!

-Но тогава е шампионата! – запротестира Цеци.

-Какъв шампионат? – попита Катерина.

-Как какъв? Децата играят за купа тогава. Това е важно за треньорът им, който е, хм, мъжът ти... – Мила вдигна вежди. Катерина се почувства неловко. Не знаеше за никакъв шампионат. Докато с Ясен живееха само двамата в столицата, тя ходеше на мачовете винаги, никога не пропускаше да бъде на стадиона и да вика за децата редом с родителите им. Беше й хубаво да е сред тях, да ги наблюдава, а и Ясен се радваше, като виждаше, че тя се интересува. Откакто бяха пристигнали тук, Катерина не беше отишла на нито един мач. Стана й гузно, върна се обратно в книжарницата, без да каже нито дума. Другите жени я почакаха малко отпред, а после я последваха. След известно време я откриха в книжарницата да разглежда някаква книга за историята на футбола и най-големите футболисти на века. Без много да му мисли, Катерина я купи за Ясен. Бе прекарала целия ден, грижейки се само и единствено за себе си. Беше го правила и прди, но сега беше омъжена жена, трябваше да мисли и за мъжа си. Катерина изпусна книгата, която падна с тъп удар на килима. Никога не беше гледала на Ясен като на „мъжът си”. За нея той винаги беше мъжът, когото обича, с когото иска да прекара живота си, чийто глас обожаваше рано сутрин и късно вечер, когото искаше да вижда до себе си на дивана до края на дните си, при който искаше да се прибира скапана след работа всеки един ден. И сега изведнъж се чувстваше гузна, защото не му беше купила нищо. И то не заради друго, а защото вече бе омъжена жена. Нима един пръстен и един подпис променяха всичко така бързо? Катерина грабна книгата и не продума по пътя за вкъщи. Мълча си през абсолютно цялото време, докато всички други в колата си говореха, смееха се, забавляваха се.

-Какво стана? – попита Силвия, която седеше до нея.

-Нищо, нищо не е станало. Какво има?

-Струва ми се, че нещо не е наред. – заяви Силвия.

-Всичко е наред.

На вечеря Катерина не спря да прегръща Ясен. Хранеше го в устата като малко дете, което забавляваше и двамата. Гушкаше се в него. Сякаш след брака им бе забравила колко й беше хубаво просто да се гушне в него и двамата да не говорят. Той имаше страхотно тяло – силно, мускулесто, което постоянно излъчваше топлина. Тази топлина така я привличаше, караше я де се чувства защитена. Ясен наистина бе човекът на когото тя можеше да разчита винаги и за всичко. А напоследък говореха предимно за нея и по-скоро за скандалите с майка му, отколкото за тях като цяло или за него. Катерина сякаш вече не го познаваше. Стана й гузно, че е такава егоистка и се държи така зле с човекът, когото така силно обича. В мига, в който беше влязла през вратата тази вечер и го беше видяла да върви към нея, за да вземе покупките й, сякаш се бе влюбила в него отново. Той я гледаше и й се усмихваше, после се бе навел и я бе целунал страхотно нежно, въпреки силата, която струеше от тялото им и която се излъчваше от небръсната му брада. Катерина прекара вечерта, гушкайки се в него, а той не спираше да я притиска плътно до себе си, сякаш искаше да я защити от всичко, никога да не я пуска. Когато се прибраха в спалнята си, широка усмивка с появи на лицето му. Той нищо не й каза – само затвори вратата след себе си, а после я придърпа и я притисна между себе си и вратата. Катерина почувства огромната му сила, когато я вдигна на ръце и започна да я целува силно и страстно. Двамата правиха страхотен секс тази вечер.

После Катерина отиде до кухнята за вода. Толкова жадна не се бе чувствала от дни.

-още ли не спите? – Силвия й се усмихна.

-Не, а ти защо си будна?

-Имах малко довършителна работа – усмихна се Силвия. Катерина видя сладкиша във фурната и книгата, която Силвия четеше, докато го чакаше да се опече. –Седни малко при мен – усмихна се мило Силвия.

-Това е за закуска, нали – попита Катерина, не знаейки какво друго да каже.

-Да, това т онзи пай, който ти толкова хареса.

-Благодаря ти – усмихна се Катерина.

-Виж, не искам да ти се меся. Виждам, че става нещо, че имаш някакъв проблем. Сподели го с мен, ще ти олекне. Знам, че с теб много се караме и сме много различни. Но аз искам да съм като твоя майка. Аз съм майка на съпруга ти, искам и ти да се чувстваш добре кол мен.

-Силвия, аз се чувствам добре. Нормално е да имаме разногласия, но с времето се справяме и с това.

-Аз мисля, че ти не си щастлива. Днес защо се върна в книжарницата?

-Исках да купя нещо за Ясен. – каза Катерина и отпи голяма глътка вода. Беше облечена с неговата тениска, ухаеща на него, което й даваше някакви вътрешни сили и кротко щастие.

-Знаеш ли какво ми направи впечатление? Че само ти купи нещо за мъжа си. Да, върна се след като бяхме излезли, но все пак взе нещо за него. Защо? Нали това беше нашият женски ден?

-това не значи, че не мога да му взема нещо, нали?

-На теб ти е станало гузно. – заяви Силвия с необичайно мека усмивка, която пазеше по-често за децата. Катерина я погледна стреснато.

-А ти как разбра? – попита тя.

-може да не ти се вярва, но и аз съм минала през това – усмихна се Силвия.

-Просто в един миг усетих, че бракът ни е станал дълг, превърнал се е в някакъв навик. Че любовта ни вече не е нищо специално. А беше такава – беше много специална. Разбираш ли, обичам го и съм влюбена в него толкова, колкото и преди една година. Дори повече, сякаш всеки ден откривам по нещо ново в него и го обичам повече. Не разбрах кога се е превърнал от „Ясен” в „съпругът ми”.

-Това, че ти е съпруг, не значи, че е по-малко Ясен. Чувствата ти са същите, не си спряла да г обичаш, любовта ви не е навик, Кате! Н си го помисляй дори и за миг. Защото аз знам, че не е така. Виждам, че се обичате. Но сега е един доста труден период за вас – местите се, имате нова работа, нови задължения. Особено за теб сега и прекалено сложно – нова работа, нови хора, нови неща за вършене – всичко ти е странно и необичайно, ти си хвърлена в един океан, без да можеш да плуваш. Да, с времето ще се научиш и дори се учиш доста бързо, което е повод за гордост. Но няма как нещата да останат същите. Мислиш си, че това е само един подпис и че не би следвало той да променя всичко, но го променя. И на мен ми беше трудно, защото обичах Кирил, но след брака сякаш вече нямаше тръпка. Мина време, излязох от тази дупка и разбрах, че това не е така – тръпка има, разбира се, че тя е там. Но е скрита под ежедневните проблеми и задължения. Просто имате нужда да прекарвате повече пълноценно време един с друг, само ваше си време. Да говорите, да общувате. И разбира се, имаш нужда не само от приятел - някой близък човек, с когото да можеш да споделиш какво ти тежи – в крайна сметка и двете знаем колко много неща има, с които не занимаваме мъжете си, но обсъждаме надълго и нашироко с приятелките си. Трябва ти и майка. Забелязах колко обичаш своята, колко сте близки и привързани една към друга. Не мога да я заместя, не живея с подобни илюзии, но ще се радвам да помогна, когато имаш нужда от майка – заместник. Нещо като дойка. Знам, че ме разбираш.

-Лека нощ, майче – бяха единствените думи на Катерина. После тя стана от стола си, целуна Силвия по бузите и се върна в леглото, при любимия си Ясен.

Беше й по-добре след подобен разговор. Сама по себе си, тя усещаше, че Силвия я харесва като човек и тя също я харесваше, но всички тези дребни разногласия само ги отдалечаваха все повече една от друга.

Катерина наистина започна да си споделя повече с нея – искаше мнението й при конфликтни ситуации в работата, защото Силвия беше доста интелигентна жена и Катерина усещаше, че тя може много да й помогне, защото точно като собствената й майка беше минала през какво ли не и й бяха познати много от ситуациите, през които самата Катерина минаваше.

Един ден двете се забавляваха много, докато садяха нови цветя в градината. Катерина обичаше да се занимава с цветя, но нямаше такова време, затова си купуваше готови. За разлика от нея Силвия вярваше, че жената не може да не гледа цветя – самата жена бе едно цвете в нейните представи, затова тя гледаше много и учеше и внучките на своята философия.

-Катерина, скъпа, още малко по-надълбоко трябва да ги поставиш!

-Какво значение има?

-има значение, разбира се!

Катерина лесно се отегчаваше от подобни истории, но тази сега й доставяше удоволствие. И макар че през повечето време и двете се опитваха да се разбират, все пак имаше доста дребни нещица, които обаче изкарваха Катерина извън кожата й. Една сутрин бащата на Ясен беше паркирал пред вратата на гаража и тя не можеше да излезе за работа. Наложи се да чака двайсет минути, докато успее да напусне гаража и закъсня за важна среща с клиент. А подобни проблеми, които се получаваха от глупости, я побъркваха. Една сутрин Рали повърна на костюма й. Колкото и да обичаше Рали, Катерина ясно осъзна, че подобно нещо нямаше шанс да се случи, ако си живееше само с Ясен в София. Друг път една от любимите й блузи се беше озовала в ръцете на децата, които я бяха превърнали набързо в стилна рокля за едно от Барбитата си.

Една сутрин обаче чашата преля. Катерина се беше успала, защото Ясен бе навил будилника за десет минути по-късно с надеждата, че ако има още дори само десет минути здрав сън, Катерина ще е малко по-свежа. Само че тя нямаше сили да стане и само отложи алармата да звънне пак след още десет минути. Така стана за работа половин час по-късно с надеждата, че ще навакса с приготвянето за работа. Изненада – съпругът на Цеци беше в банята и колкото и Катерина да му думкаше по вратата и той да й обещаваше, че ще излезе всеки момент, стоя там нередно дълго, поне според Катерина. Докато го чакаше тя реши да закуси – направи си кафе и сандвич, но в този миг той излезе от банята и тя веднага се шмугна, а когато излезе закуската й беше изчезнала. Облече се, решавайки, че някаква си закуска не е толкова важна и може да хапне и по пътя или в офиса. Спиралата й все още беше в Цеци и когато влезе да си я вземе, Цеци я навика, че е сигурно десетия човек, който влиза и я буди за глупости тази сутрин. Катерина веднага реши, че това е крайно несправедливо и както бе ядосана си взе спирала и изскочи, без да каже и дума. Беше приготвила обувките си от предната вечер и остана безкрайно разочарована, когато установи, че ги няма. Оказаха се в шкафа – изненада – едната се оказа там, другата беше в банята, защото едно от децата бе разсипало нещо в нея. И никой не бе решил да я уведоми или да го почисти – просто я бяха оставили в банята. Обувка за двеста лева! Катерина едва намери други, които да отиват на костюма й. И после – редовния номер на бащата на Ясен – пак я беше запушил със своята кола, макар че Катерина бе предвидила нещо подобно и не бе паркирала в гаража. Чака го още десет минути да дойде да си махне колата, след което хвана ключовете и я премести сама на средата на тротоара. Хич и не я интересуваше дали пречи на някого или какво беше мнението на бащата. Пристигна в офиса много закъсняла, което й се случваше за трети път тази седмица. А тя винаги беше точна, особено когато ставаше дума за работа. Като не спираше да кълне семейството на Ясен наум, тя влетя в офиса си, за да завари секретарката си да се натиска с един от доставчиците. Отчета не беше готов, нямаше кафе, нито вода, защото доставчикът бе прекалено зает. Пощате не бе прегледана и разпределена. Този ден Катерина беше истински кошмар за подчинените си. Установили, че напоследък тя самата закъснява и че няма възможност да ги контролира толкова много, тъй като бе леко разсеяна и изглеждаше нещастна, пренатоварена и изморена, бяха станали немарливи в работата си. Вследствие на което този ден Катерина говори по телефона с един недоволен клиент и на живо с още един, който си излезе от кабинета, като развали договора с фирмата. За нея това бе срам и позор – човек с награда изведнъж да получи подобен удар. Никога през кариерата си не бе имала клиент, който да е недоволен от услугите й, камо ли толкова разочарован, че чак да прекрати договора си. Катерина събра абсолютно всичките си подчинени на оперативка, която продължи близо два часа – един час конско и един инструкции. Катерина си тръгна от работа безкрайно недоволна. Гадното й настроение от сутринта се беше задълбочило и тя само се молеше никой да не я занимава и да й говори, когато се прибере вкъщи. Само че, разбира се, веднага щом се прибра, всички започнаха да я разпитват как е минал деня й. След като повтори няколко пъти, че не иска да говори за това и тактично започна да разпитва другите за техния ден, но вместо това привлече още повече внимание и предизвика още повече въпроси, Катерина се развика на всички така, че стояха и я гледаха и слушаха с увиснали ченета, като никой, дори Силвия не смееше да каже нещо. Катерина хвърли вилицата си на масата и се качи в стаята си. Ясен е последва, но в мига, в който той си подаде главата, Катерина се изнерви още повече – нима той не разбираше, че тя имаше нужда и от малко лично пространство? През цялото време, откакто се бяха преместили тук, тя нямаше такова, защото къщата беше пренаселена. Всички имаха някакво странно семейно чувство, което ги подтикваше постоянно да си говорят с нея, да я занимават, да я въвличат в живота, проблемите, грижите си, да я карат да прави разни неща заедно с тях, за да я накарат да се почувства като част от семейството. Но всичко това само я натоварваше още повече. Катерина направи знак с ръка на Ясен да се маха той не посмя да влезе при нея. Откога така? Преди не я питаше, просто идваше и решаваше проблема, караше я да говори, дори да не искаше, и някак си успяваше така да направи нещата, че да не й е гадно от всичко случващото се. Сега просто си излезе. Катерина се почувства още по-сама. Ядосана, самотна, тя изведнъж реши, че мястото й не е тук. Не й беше хубаво. Няколкото светли лъча не правеха времето слънчево, само правеха една малко дъга сред дъжда. При това невинаги видима. Катерина извади огромния си сак и започна да слага всичките си вещи в него. Безредно, без да се интересува и без да се грижи прекомерно за състоянието на багажа си. Това я поуспокои, но вече бе включила на автопилот. Събра абсолютно всичките си неща и ги наблъска по сакове и чанти, някои дори в пликове. Натовари ги в колата и без да каже нищо си тръгна. Замина обратна за София, за своя си свят, без да мисли за утрешния ден.

What’s wrong with matchmaking?

За първи път ми с случва нещо подобно. Да изляза с моя приятелка, човек, когото много обичам. Тя е с един мъж, с когото спи, а аз – ами аз идвам като нейна приятелка. Въпросният мъж, за го наречем С.П. например, води един от най-близките си приятели – това е моят Р.

Двамата с Р. Не говорим много на тази наша да го наречем първа среща. Основно говори С.П. и разказва все весели истории. Като цяло, атмосферата е страхотна – смеем се, говорим си. Весело е. Р. ми харесва още тогава. Той е интелектуалния тип. Не е центъра на компанията, но определено не е в периферията. Той е забавен и умен, някак си тих и скромен. Има нещо много интелигентно в него, което веднага ме привлича. А и не е лош като мъж – има страхотно тяло, бая по-висок е от мен, има невероятни очи. Цялото му излъчване е като на човек, с когото ще ти е хубаво, весело, но без простотии и селски изпълнения.

Няколко дни по-късно убеждавам приятелката си да се обади на нейния човек С.П. и пак да излезем четиримата. Не ме гони някаква луда тръпка, нито много умирам да видя Р. Но ми беше хубаво в неговата компания, а и имаше нещо в него, което ме кара да искам да го опозная по-добре. Той е някакси дълбок, не мога да го разгадая, не мога да тълкувам поведението и действията му, не мога да чета какво пише в очите му. А аз определено мога да чета. Мога и да пиша, затова решавам сама да напиша тази история, вместо да я оставям на произвола на съдбата.

Излизаме втори път и вече се усеща, че има нещо. Двамата така и не говорим всъщност един с друг. Когато сте в голяма компания, понякога не прави впечатление, ако двама души си говорят помежду си, без да комуникират с другите. Но когато сте четирима, се усеща. Обръщам се към него няколко пъти, питам го различни неща, проявявам интерес към него и ежедневието му, защото наистина ми е интересно. Има някаква тръпка, макар все още да не е онази тръпка – „аз го харесвам, затова се държа така”. Беше по-скоро „мисля, че ние двамата трябва да участваме по-активно в разговора”. Затова ние го създаваме.

Междувременно нито моята приятелка, нито С.П. правят каквото и да било, за да ни сближат. Те просто ни извеждат заедно. Тя не ми говори за Р. Не ме пита нищо конкретно за него, не задълбава в темата. Да, със сигурност ме пита няколко пъти, ей така между другото, но това не е водещата тема в разговорите ни. Истината е, че на този етап имахме една друга тема. Не само една, но пак от това естество.

Само че аз си мисля за Р. и за втората ни среща. Бяхме във Fusion и имаше някаква компания. Един беше много пиян, търкаляше се по стълбите. А аз нямах видимост, затова станах от мястото си и се наведох през масата. Точно пред Р. Точно пред погледа му. А той се разсмя и ме попита нарочно ли го правя. Цяла вечер имаше от време на време по някое подобно подмятане – да речем завоалиран комплимент.

И така аз продължавам да си мисля за него. Така се стига до трета среща. Мислех, че пак ще обикаляме кафетата. Но вместо това се оказва, че отиваме на вила. Вече съм показала, че ми харесва как кара Р. Докато ни прибираха предишния път аз седях зад него и направо полудявах. Имаше нещо много възбуждащо в начина, по който се справяше с колата. Много възбуждащо! Затова докато пътуваме към вилата ясно заявявам, че искам д седя отпред. И седя до него. Не смея да го погледна. Може би той вече ми харесва, без дори да го осъзнавам.

На вилата се случва точно това, което очаквам – забиваме се. Постепенно, много бавно се оказваме един до друг и логично накрая завършваме в леглото. Не стигаме чак до секс. Не можах – просто това не е моя тип поведение, не можах да го направя на първата ни среща. Защото съм неспособна да постъпвам така – от вратата за краката и в кревата. Целунала съм този човек за първи път преди няколко часа. И макар вече да осъзнавам, че той май ми харесва, това не е моят начин да изразя това, което може би съм осъзнала.

На връщане седя до него. На всеки червен светофар умирам да го целуна, но той си говори със С.П. и някакси не ми се получава. Когато ме оставя пред нас, моята приятелка отдавна вече не е в колата, а С.П. слиза, за да чертае кръгчета. Р. ме целува, а после ме пита за номера ми. Давам го – цяла вечер този въпрос съм чакала.

Следващият път излизаме сами – само двамата. Малко късничко, наистина, всъщност доста късно вечерта, но сме само ние. През цялото време не спираме да си говорим. Аз се чувства като куха кифла, празноглава и повърхностна, каквато може би всъщност съм. Той обаче не гледа така на мен. Може би ме вижда такава, каквато аз се виждам и се надявам, че в действително съм – едно момиче, което всъщност не е толкова кухо и с което можеш да си говориш. Не знам как гледа на мен, но знам като каква не ме вижда. Със сигурност погледът му не открива в мен онази, която танцува отгоре на бара, която изневерява, която не държи на човека до себе си, която прави глупости и наранява хората, без това да я впечатлява. Всичко това, тази част от мен, която виждаше предишният ми, сега е скрита, сякаш я няма, когато съм с него. И се радвам, че той не я вижда. Поне се надявам, че не я вижда.

Всъщност усещах нещата. Много пъти мои приятел са ми казвали „доведи няколко твои приятелки”. Не са конкретизирали. Аз винаги съм отговаряла „нямам свободни приятелки”, с което съм определяла въпросът като приключен. Дори не съм се замисляла. Винаги ми е изглеждало страшно сложно. А то не е.

И тъй като чувствах, че и в този случай така е станало – С.П. е казал „доведи някоя твоя приятелка”, попитах дали това е вярно. Моята приятелка отрече да се е опитвала да ме урежда. Нещо повече – още преди таз среща, защото аз бях напълно наясно, че ще сме две момичета и две момчета, като едните са двойка, значи отстрани изглежда логично и другите двама да сме двойка, аз я предупредих, че не трябва да става като миналия път. Тогава пак излязохме четирима с тогавашното й гадже и един негов приятел, който явно смяташе, че аз съм там за него. Нещо сигурно. Само че аз не гледах така на нещата. Първо, изобщо не бях излязла с нагласата, че отивам на среща. Второ, ни харесвам идеята „ти доведи някой и аз ще доведа някой”. А и той не ми хареса. Само че аз явно му харесах, затова не спря да ходи по мен цяла вечер, което не му спечели червени точки. Ама нито една. Дори напротив.

Затова този път я бях предупредила – „този хич и да не се надява, че съм там за него”. Хич и не харесвам подобни уговорени срещи. И моята приятелка се съгласи и каза, че случаят не е такъв, какъвто аз го виждам. Когато наскоро я попитах, отново отрече да са се опитвали да ни сватосват. Но когато снощи отново повдигнах въпроса, тя си призна, че е станало точно така – С.П. е казал „защо не доведеш някоя твоя приятелка да я запознаем с Р.”. „Обаче аз не съм казала, че е сигурно!”, веднага уточни моята приятелка.

Но и двамата с Р. знаем, че са ни сватосали. И честно, аз нямам нищо против. Какво толкова лошо има всъщност? Излизаш с този човек, като нито ти, нито приятелката ти поема някакъв ангажимент. Да, малко по-добре е, ако се оставиш да те убедят, че не се опитват да ви сватосат. Доста по-добре. И да оставят нещата да се развиват сами. Ролята на сватовника е просто да ви изведе заедно. Един, два, три пъти. До това време вече би трябвало да се разбере дали има шанс да стане нещо помежду ви. Ако няма – всичко е наред, няма излъгани, няма обидени. Но ако има всички се чувстват добре, усеща се едно много приятелско и интимно чувство. И тръпката от новата връзка.