сряда, 31 май 2017 г.

Неочаквано от Нора

- А защо не попиташ Нора за помощ? 
 -Какво?!? Как да попитам Нора, какво ще ми помогне тя? - Васил се почеса по брадата, сбърчи чело и изгледа с изненада приятеля си. Нора беше неговата бивша приятелка. Жена, която от години го презираше и която със сигурност не би помогнала за каквото и да е. Особено на него, особено сега. А и нямаше как да го убеди човек изобщо да говори с нея - от години ни бяха говорили, а и той си имаше гордост. Да звъннеш на някого, който те мрази, и да сложиш най-ценното си в краката му, нямаше как да се случи просто.... 
- Не знам защо бягаш така. Нора има възможност. Притежава една сграда недалеч от центъра и доколкото знам, в момента дори има празно пространство там. Ако се разберете, може да преместиш офисите си там, временно само. Защо не говориш с нея?!? Само колкото да си стъпиш на краката. - Иво го гледаше спокойно. Значи това абсурдно предложение не е било шега.... 
 - Каква сграда по-точно? 
 - Нова страхотна бизнес-сграда. Да, като дизайн не е Бурж Халифа отвън, но е доста добре измислена. Големи тераси, много светлина, доста офис площи. Асансьорите са бързи. Хората има къде да се хранят. Има транспорт до там и огромен подземен паркинг. Има и фитнес и детска градина. 
 - А като е толкова страхотна тази сграда, защо има празни места? 
 - Последните й наематели не били изпълнили някакви точки от договора си. 
 - Има ли смисъл изобщо да питам от къде знаеш тези неща? С бившата си ли си ги говорите? - Васил се опита да бъде язвителен. Знаеше много добре, че Иво бе длъжен да се вижда с бившата си приятелка, тъй като двамата имаха деца заедно и бе неизбежно. Подозираше също така, че Иво обаче прекарва много приятно времето си там и всъщност му харесва да споделя болките си, дори свързани с бизнес и пари с нея. А тя беше близка с Нора. 
 - Не, видях се с Нора. - отговори простичко Иво. 
 - Защо изобщо? - що за предателство?? 
 - Имахме да говорим по работа, брат - Иво повдигна рамене, сякаш е не бе нищо. 
- Вие нямате обща работа. - не ставаше по-ясно и все още си беше предателство. Преди години, още когато Васил и Нора се бяха разделили, той бе разбрал, че друг негов приятел поддържа връзка с нея. Освен, че двамата си пишеха шегички относително често, ги беше виждал и да обядват. Едва се сдържа да не направи сцена на мига, когато се замисли, че тя може би точно това целеше - да го ядоса, да остави в него усещането, че краят на тяхната връзка не е край на отношенията й с неговите приятели. 
 - Имаме по морето. Тя има някои сгради и там и говорихме как може да сме си полезни.
 - Какви сгради има?!? Тя е обикновена кифла, не е някой заможен олигарх... 
 - Не брат, отдавна не е обикновена кифла. Никъде няма да прочетеш за нея, но всъщност има фирма, разделена на няколко части и всяка се занимава с нещо различно. Сградите са с различна цел - някои са жилищни, някои са за офис-помещенията й, а има и такива, в които просто е инвестирала, за да продава после. Най-новото е някакъв комплекс къщи. Купила е огромни запуснати терени на централни места и вместо блокове, ще строи къщи до три етажа на тях. С дворове, огради, жив плет и слънчеви колектори. 
- Ти от къде знаеш толкова много? -Васил все още бе шокиран и не можеше напълно да осмисли всичко, което чуваше. От една страна бе объркан от толкова много и особена информация, която получаваше. От друга - как бе възможно негов приятел да знае толкова за нея. Трябваше може би да се досети. Всичките бяха меркантилни. Ще му обърнат гръб и ще се върнат към приятелството си с бившата му, само и само да имат изгода..... 
 - Ние говорихме доста. Покани ме в офиса си, има макет на планираните къщи. Много е симпатично. Даже се замислих - бих живял на малка уличка в центъра в някоя готина къщурка. Ще има и двор да се събираме. Може даже да сложа люлки за децата, пързалки, лятото- басейнче... 
 - Сега сте си толкова близки, че ще ти продава и къща ли? Защо направо на ти я подари? 
 - Васко, не ме нападай, брат! Аз само ти давам съвет. Нора може да ти помогне, обади й се, говори с нея. Ако види полза за себе си, ще ти помогне. Дори и да не види, може и да ти влезе в положение. Толкова години връзка... 
 - Да, но как завършиха..... Мрази ме, няма да се унижавам и да й доставям това удоволствие.... 

Васил стана и сложи край на този абсурден разговор. Нямаше да звъни на бившата си. Жената, която беше наранил и която му беше натрила носа след това десетки пъти. А да й се обади особено сега, когато тя явно има всичко, а той е на дъното и дори не знае дали ще успее да спаси компанията си.... Нямаше как...