12

"И Р. вече не желая. Не може да задържи интереса ми. Не знам защо стана така.
Чувствам се изцедена от всички тези опити да се задържа с някого, а после от старанието си да намеря някой друг, който да ми носи тръпка, но само след няколко дни и от нея да няма следи. Не може причината да е все в тях - със сигурност е в мен, но няма да се обвинявам. Ако не ми е интересно с тях, това е защото явно са скучни. Не може без тръпка.
Той трябва да е способен да ме разтърси, да го искам, да искам да го имам и да съм с него, а не да искам да го искам. Някои неща не стават така лесно, както други. Да се появи тръпката е толкова по-просто, отколкото да направиш така, че да я задържиш.
Не знам как се задържа. Затова и няма да се опитвам. Той е страхотен, но вече нищо не ме жегва, няма го онзи порив през пет минути да поглеждам телефона.

Няма го с Р. Но го има с Г. Снощи. Беше хубаво.
Обичам да имам до себе си добър шофьор, който може да контролира колата и така да си играе с нея, че да усещам как горещи тръпки се промъкват нагоре по бедрата ми. Той го умее. Установих го още предишния път, когато излизахме. Бях на задната седалка, точно зад него и усещането беше като от любовна игра.
Снощи той въртя колата така, че изтръгна от мен стонове.
Той ми направи впечатление още първия път, когато го видях. Беше умния в компанията, точно като мен. Венаги има по един по-див, който не мисли, един умен, един забавен и т.н. Той не беше толкова отворен. Неговият приятел говореше много, много се смяхме, беше наистина чаровен. Обичам такива хора - весели, отворени. Но Г. ми хареса много. Беше точно моят тип - личеше си, че е различен. Имаше нещо в него, което веднага ме привлече. Странна комбинация между зрялост и дивотия.
Не знам какво съм си мислела - в интерес на истината не съм си представяла секса с него. Просто някак си не ми е идвало. Но със сигурност не съм очаквала подобно нещо.
Хвана ме на ръце и ме занесе в стаята, хвърли ме на леглото и ме притисна. Дърпах се, бягах му, но и двамата знаехме, че в крайна сметка ще има целувка. Само че аз обожавам да играем игри в леглото.
Беше страхотно! Бих му шамари, той ме шляпаше по дупето. Слава богу, нито веднъж не пресегна да ме оскубе, защото все още бях с балната прическа. Иначе обожавам някой да ме дърпа за косата. Не спрях да шаря по тялото му с ръце, да драскам гърба му и да роша косата му. Беше ми хубаво с него. Харесва ми тялото му. харесва ми и той като човек.
Но този път ще внимавам. Няма да му пиша безсмислени флирт - sms-и, защото нямаме нужда от това. Да става, каквото ще да става, не ме интересува вече нищо."

К.

Да бъдеш Лили

Лили го гледаше и изведнъж си спомни какво беше, докато бяха двойка. Той се държеше по същия начин и с нея. Е, може би на моменти малко по-зле, на моменти по-добре, но й беше хубаво с него. Той не беше чак толкова лошо гадже.... понякога.
Спомни си онзи уикенд, който бяха прекарали заедно в дома й. Родителите й бяха заминали за планината за почивните дни и той на практика се пренесе у тях. Е, за три дни, но беше наистина хубаво.
Спомни си първата сутрин, когато се събуди. В началото усещаше само една тежка ръка върху себе си. Той беше заспал до нея, обърнат настрани, с лице към нея и я гушкаше, притискаше я много силно към себе си. Толкова силно, че още малко и щеше да й спре приема на кислород.
Лили не обичаше така. Не си падаше по прекалена близост. Нямаше нищо против да спят на едно лего, стига да не е лице в лице. От друга страна, беше хубаво да се събудиш и той да те гушка, да ти притиска силно към себе си.
Лили се беше размърдала малко, за да си осигури повече лично пространство, но вместо да я пусне, Андрей само я беше прегърнал по-силно. Лили се опита да се измъкне, за да отида до кухнята, от което той също се размърда и се събуди точно когато тя излизаше от стаята.
-Хей – беше продумал той съвсем сънено. Тя дори не беше сигурна дали наистина е казал нещо, или просто мърмори насън. Гласът му беше плътен, леко прегракнал и много мъжествен. Лили си представи как се връща да се гушне в него, но наистина трябваше да пийне малко вода.
-Ела тук – беше казал той и беше прострял ръката си към нея.
Лили се беше върнала и му беше подала ръката си. Усетил меката й длан, Андрей я стисна лекичко и я придърпа. Обърна я под себе си и я целуна. Всъщност я целуваше. Супер дълго и супер силно и страстно. Лили не мислеше за неприятния сутрешен дъх, нито за жаждата, нито за това, че днес имаше среща с приятелки и скоро трябваше да започне да се приготвя. Целувките на Андрей изместваха всички мисли от главата й.
Те бяха продължили да се целуват така, докато накрая сутрешното събуждане не се превърна в сутрешно-обеден секс. Обиколиха целия апартамнт – абсолютно навсякъде, включитено плота в кухнята и душа в банята. Беше строхотно!
Толкова страхотно, че когато сега го гледаше как се прегръща с тази Румина, Лили искаше да ги убие и двамата. Но вместо това тя се опитваше да запази спокойствие и просто да се усмихва, както винаги я беше учила баба й и както самата й баба би направила. Но дали баба й е била свидетел на такива сцени? Дали й се беше случвало и нея така да я боли сърцето, и на нея така да й се иска да стане и да си тръгне и да изостави всички тези неприятни хора с неприятните емоции, които й вдъхват, зад себе си.
Но кой и какво всъщност я караше да стои там? Та тя не беше длъжна и нямаше сила на земята, която да я накара да прави нещо, което й е непритятно и което не трябва да прави.
„Ами да, ще си тръгна! За какво да седя тук! И без това ме чака проект за изкуството!” – замисли се Лили.
-Извинете ми – каза тя и с усмивка си проправи път към тоалетната.
-Чакай, ще дойда с теб! – каза Румина и й се усмихна. Лили се опита да не върти очи. Не стига, че трябваше да седи на една маса с нея, а сега на всичкото отгоре тази идваше с нея до тоалетна, все едно си бяха някакви приятелки! Ама че висша форма на наглост!!!
Румина си проправяше път към Лили и което беше най-култовото, не спираше да се усмихва. „Как няма да е щастлива, при положение, че момчето, което се целува най-добре от всички, й е гадже?!?” мрачно си мислеше Лили, докато гледаше доволната физиономия на момичето срещу себе си.
-Аз... ами, доста съм слушала за теб и си те представях малко по-различна – започна Румина, докато Лили си слагаше червило в огледалото.
-Как си ме представяше? – усмихна се Лили. „Да, как наистина? Само внимавай какво ще кажеш!”
-Ами, някак си малко по-топла.
-Нима съм студена? – засмя си Лили.
-Не, просто, ами, някак си ми е много неестествено всичко това. Имам чувството, че не ме харесваш, че не ме одобряваш. А твоето мнение е важно за Андрей.
Това беше култов момент. Лили още не можеше да повярва на чутото и първосигналната й система беше на път да изкрещи „как така, ти луда ли си, той даже не ме поглежда!!!”, но вътре в себе си Лили осъзна, че щом Румина си мислеше подобно нещо, плюсовете бяха на страната на Лили.
-Ами, какво да ти кажа, нямам наблюдения. – Лили предпочете да остане неутрална.
-Аз имам. И затова искам да знам какво точно има между вас.
Румина беше станала рязка и груба. Дали цялата тази усмивка не беше само някаква поза, дали вътрешно не беше доста по-зла, отколкото изглеждаше? Лили и без това имаше предчувствие за нея.
-Няма какво да става между нас. – отговори бавно и студено Лили.
-Моля те, не ме лъжи. Аз наистина го харесвам и искам да съм с него – започна Румина. „Аз също” мислеше си Лили, но реши да й го спеси. Румина не спираше да говори за това колко страхотен бил Андрей, как невероятно се целувал и колко го бивало в леглото. – Най-много ми харесва това, че наистина обича да разнообразява. Знае толкова много пози, за които не бях и предполагала. Той е страхотен.
-Знае пози? Обича разнообразието?!? За един и същ Андрей ли говорим? – Лили се засмя. Докато бяха двойка, Андрей хич не беше чак такъв креватен бог, какъвто го виждаше Румина. Изобщо не си падаше по разнообразието – дай му шанс и ще правите секс само в една и съща поза. Е, ако го правите втори път, може да вкара още една поза, но трудно. Поне така беше в началото. Един ден Лили се беше появила у тях с книжка с пози в ръка. Беше си отбелязала с цветенце всички, които искаше да пробват. И ги пробваха. И лека-полека, успя да разнообрази сексуалния им живот. Веднъж дори беше отишла с вибратора си и го използваше на него – допираше го до ерогенни дони от тялото му и наблюдаваше реакциите му. Харесваше й да експериментират заедно.

Къде са силните мъже?

Не искам да те виждам! Искам да те замервам с чаши, с празни бутилки, после със столове и маси! Искам да отида и да я хвана, да й изскубя цялата коса, да я убия!
Не ми е проблем, че кръшкаш, проблем е, че ми разказваш! Що за болен мозък си?!? Как ти хрумва да го правиш? Какво си мислиш, че аз нямам душа ли? Колкото и студена да съм, и аз имам сърце, и аз имам чувства! Щях ли иначе да съм с теб?!? Не искам ограничения, искам да съм свободна, да мога да правя каквото поискам, но няма никога да ти го разкажа!
Искаш ли наистина истината? Сигурен ли си, че искаш да чуеш всичко това? Да ти разкажа какво съм правила, с кого, по какви места?!? Вярвай ми, не искаш. Ще се изчервиш, ще ревнуваш, ще се чувстваш нищожен! Ще искаш да ме замерваш с чаши, с празни бутилки, после със столове и маси. Ще искаш да замерваш и мен, и тях. Сигурен ли си, че искаш да си казваме истината? Цялата истина и само истината?!?
Това да не е съд? В какво сме обвинени? Срещу какво трябва да се защитаваме?!? Каква е присъдата?!?
Никога няма да бъда твоя. Снощи ти загуби това право. Може да излизам с теб, може да ти вдигам телефона, може да отговарям на sms-ите ти, но това не ме прави твоя. Не съм и няма да стана! Харесва ти да нараняваш?!? Намери си друг, който да ти прави кефа. Не съм кукла, а ти не можеш да говориш със стомаха си, какво искаш тогава?!? Искаш да ме имаш? Знам, че е така, не се прави. Много по-добре ще ти е, ако аз съм само твоя, а ти си свободен да правиш каквото си поискаш! Няма шанс това да се случи! Разбира се, че ще отречеш! Защото гроздето ти е кисело. Не можеш да ме имаш, затова твърдиш, че просто не искаш!
Осъзнай се! Виж с кого говориш, виж кой стои пред теб! Не съм от онези, "трудните", затова ти е толкова трудно! Отиваш в леглото с нея, а мислиш за мен, пишеш на мен. Бях в мислите ти преди да правиш секс с нея, бях там и веднага след това. Сигурен ли си, че си правил секс с НЕЯ? Дали не е било с мен? Сигурен ли си, че си бил там духом? Дали не си бил при мен? Дали не си бил в онази стая, в онова легло, в което беше с мен?!? Дали беше с нея, или все си представяше, че си с мен, все искаше мен? Кого заблуждаваш? Мен или себе си? Нея или кого? Или мислиш, че не й пука?!? За Бога, осъзнай се! Всяка жена иска да е кралица! Какво ли си е мислела тя, докато си бил в леглото с нея и във фантазиите си с мен? Дали си й правил всичко онова, което знаеш, че Аз обичам, защото всъщност искаш да си с мен?
Как ще излъжеш себе си, сърцето си? Лъжи ме мен, аз ще се правя, че ти вярвам, защото ми харесва да живея в заблудата, когато съм наясно, че е заблуда. Но ти живееш в нея, без да го осъзнаваш! Какво ще стане, ако изчезна?!? Няма да ме търсиш. Не и физически! Но няма да спреш да мислиш за мен, няма да спреш да ме искаш, ще мечтаеш за мен всеки ден и най-вече всяка нощ. С която и да си, ще се чудиш дали аз не съм по-добра, ще искаш пак да си с мен, но ще посмееш ли да ми се обадиш?!?
Открих, че теб те е страх много повече, отколкото мен. Че и двамата сме били наранявани, че и двамата имаме страх от обвързване. Но разликата е, че е аз съм мъж, мога да се изправя срещу страховете си, готова съм да се хвърлям отново и отново в бездната право с главата надолу, да се удрям, да страдам, да плача, да умирам, но накрая да намеря това, което дава смисъл на всичките ми глупави постъпки и самоубийствени атаки! А теб те е страх. И точно сега се страхуваш най-много, защото осъзнаваш, че пред теб стои човек, който всъщност е силен, който може да се пребори със страха си, който е много смел, макар и със сърце от кашкавал. Или от лед? И което е по-лошо - ти харесваш този човек до полуда, искаш го, макар да те е страх. Което е още по-лошо - той не просто стои пред теб, той е в прегръдките ти, иска те така, както и ти него. Кое е по-страшно от споделеността на чувството? Ти сигурно знаеш! По-страшното е, когато искаш да си с него, а не смееш, защото разбираш, че той е същия като теб, също толкова уплашен и егоистичен, готов да се врътне и да си тръгне, да нарани, за да не бъде наранен. Това си ти, нали? Гледаш ли се в огледало, когато ме прегръщаш? Вярваш ли, че си по-голям, по-смел, че си живял повече и си по-зрял, че можеш да се пребориш с това чувство, което създавам у теб всеки път, когато сме заедно?!?
Защото аз мога! Аз мога да не ти вдигам телефона, да не ти отговарям на sms-ите, да не те виждам. И което е по-страшно - няма да ми пука, няма да страдам, няма да ми липсваш! Не виждаш ли, че човек има нужда от една спасителна клонка, една малка невинна сламка, за която да се хване и да спаси душата си?!?
Не виждаш ли, че искаш да си с мен и аз съм готова да ти бъда вярна, да, за първи път съм готова да се опитам да съм вярна! Знаеш ли, че никога не съм имала намерение да съм вярна? Сега го имам, защото не искам да те наранявам. Но ти нараняваш мен така!
Не виждаш ли, че искаш да си с мен?!? Имаш нужда да повярваш в любовта и в идеята, че тя не наранява винаги! Отчаяно се нуждаеш от това да обичаш и колкото повече го отричаш, толкова повече се убеждавам, че съм права. Виждам страха ти, виждам го и го разбирам. Той е огледало на моя. Но сам не можеш да си помогнеш! Колкото повече бягаш, това толкова повече ще те гони, толкова по-самотен ще си, скачайки от легло в легло! Сега се чувстваш използван?!? А помисли ли за утре, за другата седмица, когато усещане, което чувстваш сега, ще е нищожно, в сравнение с дупката, която ще те разяжда тогава. Вярвам, знам, убедена съм и ти сам постоянно ми го доказваш - колкото повече се шегуваш за нещо, колкото повече бягаш от него и го отричаш, толкова повече го искаш, но те е страх, че ще те нараня. Защото знаеш, че мога да го направя и ще го направя без да усетя, без да ми мигне окото! Казваш ми - споко, бъзикам се само! Не се бъзикаш, страхуваш се, затова предпочиташ да ми го споделиш, и все пак да го скриеш зад фалшива усмивка. Да го кажеш, когато после можеш да намериш оправдание за думите си! Да изповядаш в малките часове на нощта, или след алкохол нещо, което иначе никога няма да събереш кураж да ми споделиш.
Чета те като детска книжка с приказки, разбирам те по-лесно от басня от Лафонтен, защото аз се чувствам по същия начин.

Нови техники

Установих две неща.
Едното е, че той може би просто е доброто момче, което се прави на лошо, опитва се да бъде лошо, за да не бъде наранен отново.
Другото е, че може би днес аз бях малко студена, без дори да се усетя.
Целунахме се общо три пъти, което от където и да го погледнеш, е чиста проба порнография. Обикновено не мога да се отлепя от него. Не знам какво ми става днес, не бях в кондиция.
Стана ми странно и малко тъпо, че така се получи - масата имаше три места, нямаше как да седнем един до друг, а аз толкова искам да съм плътно до него, да се притискам в него. Харесва ми идеята за телата ни плътно едно до друго.
В него има много неща, които не мога да разбера. Но може би няма нищо за разбиране - той посто е такъв, какъвто е, с всичките си странности. И всяка една ми харесва. Нима той щеше да е това, което е, без тях? Нямаше да е същия.
Харесва ми как ме кара да се смея, как е непринудено забавен. Харесва ми колко по-различен е от всички останали хора, които познавам - той е ходещо шоу, с него няма как да е скучно. Харесва ми сексът - много страстен, много шумен, но преди всичко с чувство. Винаги съм си мислела точно това - има написани стотици книги за секс, сексът го има във всяка една книга. И какво, ако ги изчетем всичките? Нима ще станем най-добрите в леглото?!? Никакъв шанс. Ще научим куп нови техники, масажи, пози, какви ли не глупости. Но факта си е факт - пак ще пропуснем основното - сексът не е просто някакви техники. Без чувство, без страст и емоция, той е студен и дървен. Да, този мъж пак може да те накара да крещиш. Но може ли да те накара да запомниш името му на сутринта?
Запомних неговото име. Сексът създава една особено близост, която може би намалява, когато настъпи сух период. Най-странното е, че не съм наясно със себе си. Това сега е мигът, в който не мога да разбера дали го харесвам, или не. Може би когато изречеш нещо, преставаш да вярваш в него, ако е чувство - намалява, защото тръпката намалява. Не ми трябва тръпка в момента - харесва ми това, което е - просто да се носим по течението, но защо тогава точно в този миг, докато пиша тези думи, докато се прибирах от срещата си със страхотен мъж, защо ми я няма усмивката? Защо не се чувствах щастлива, а по-скоро нещастна. Както когато се скараш с някого и после ти е криво. Знаеш, че ще се сдобрите, че всичко ще е наред, но изпитваш едно такова неприятно чувство.
А може би не само аз съм била студена. Може да съм се държала така на подсъзнателно ниво - знаейки, че утре той ще замине, ще отиде там при всички онези други купища загорели за него жени. А го искам. Само за мен. Мога да се контролирам, но не искам.
А самата мисъл за всичко това, което ще направи, ме побърква. Не искам да е така. Може би и той самият се е дистанцирал. Само че неговите причини са ми в мъгла.
Всъщност знам, че ме лъже. Почти убедена съм. Не знам защо го прави, но смятам, че го прави. Опитах се да му обесня, че се заблуждава, че няма нужда да ме лъже, за да ме вкара в леглото, но той не искаше да ме слуша.
И въпреки това ми е приятно. Знам, че ме лъже, но искам да му вярвам. Приятно ми е да живея в подобна илюзия. Харесва ми да се заблуждавам.
Но защо ме лъже?