101 сутрини с Мария

Денят на сватбата ми с Мария бе най-прекрасният ден в живота ми. Никога няма да забравя мига, в който дойде време за танц и прожекторът бавно я намери, след което я освети в цял ръст като истинска звезда. Да, тя си беше такава – истинска знаменитост и същевременно пътеводната звезда в моя живот. Тя излезе иззад масата и тръгна бавно към мен, а прожекторът я осветяваше през цялото време. Мария гледаше в краката си и от време повдигаше глава и ме поглеждаше. Това стана само за няколко мига, но го помня сякаш в забавен каданс. Толкова красива, как върви към мен и от време на време ме поглежда. И когато погледите ни се засекат, усмивката й става по-светла, тя става по-красива и от очите й струи любов.
Най-накрая Мария стига до мен и поставя нежната си ръка в моята, протегната широко напред. Аз я прегръщам и двамата танцуваме заедно, прегърнати, един в друг. Прожекторът известно време се заседява над нас, след което започва да играе всякакви причудливи форми в празното пространство около нас. Мария ме е прегърнала, хванала е ръката ми и е подпряла глава на моето рамо. В следващия миг вдигна глава и ме погледна. И тогава в мен изплува фразата „Добър вечер, мила моя!”. Беше толкова прекрасна! Бе едно истинско цвете, от което струеше любов! Сякаш я виждах за първи път и същевременно чувствах, че я познавам много дълбоко. Сякаш знаех всичко за нея, дори това, което самата тя не знаеше! Дори неща, които никой не знаеше! Чувствах се сякаш държа в ръцете си розата на Малкия принц. Сякаш се опитвах да хвана вятъра, да докосна Слънцето, да нарисувам щастието, да опиша любовта. Нима това бе възможно?
Любовта, Слънцето, Щастието, Вятърът, дори Розата на Малкия принц бяха в моите ръце в образа на една жена. Те струяха от очите й, който ми казваха всичко, докато тя танцуваше заедно с мен на фона на тази бавна и безкрайно красива песен. Най-красивата песен за най-красивата жена. Сякаш едва сега осъзнавах какво всъщност се случва и какво всъщност тя ми даваше. Защото сега имах нещо. Притежавах. Имах нея. И сега осъзнавах какво значеше женската красота. Това наистина бе мекотата на нейните коси, дълбочината на нейните очи, красотата на усмивката й, усещането от допира на кожата й. Красотата на всичко това не бе нито в самата коса, нито в самите очи, нито в усмивката или кожата й. Красотата бе измерение на нейната вътрешна Вселена. Гледах я и виждах това, което тя чувства. Когато погледите ни се срещнаха и тя се усмихна, усетих как цялата й енергия се пренася върху мен, как преминава от нея в мен – от жената в нейния съпруг. Това не ставаше от очите или усмивката й. Това ставаше от нейния дух. Всичко, което можеше някога да се каже, напише или нарисува за любовта, бе нищо, в сравнение с това, което ми казваха нейните очи. Любовта бе самата тя и цялото й същество бе Любов. Тя бе и Слънцето, и Вятъра, и Щастието. Тя бе всичко. И това го разбирах само от очите й.
Има мигове, в които човек разбира, че нещо му е било предначертано, че е било предопределено да му се случи. Точно на него, точно в този миг и точно с този човек. Много често единственият ориентир, който имаме, е просто една усмивка, още по-често – един поглед. Но той казва сякаш всичко. Нужно е погледите ни просто да се срещнат за миг, за да разбере човек, че това е трябвало да се случи и че нищо друго не може никога да го замести. Това е магията на Съдбата, на нещо извън нас, което ни е написано още преди нашата поява. Щастието седи и ни чака. И когато срещнеш поглед с човекът, който е предопределен за теб, времето спира и ти разбираш, че нямаш друг избор, освен да се влюбиш и да бъдеш щастлив. Защото това е твоята друга половина – по-красива, по-умна, по-истинска, много по-съвършена. Ти си бил незавършен преди да видиш тази жена. Ти си бил никой и нищо, една машина, преди да я срещнеш и тя да изгрее в душата ти. Не си знаел какво е чувство, не си познавал любовта, нямал си дори бегла представа за нея, докато тази жена не те е погледнала в очите ето по този начин. И това не може да се случи нарочно. Любовта и този поглед идват от само себе си, затова няма нищо по-красиво от тях. Затова това е най-красивата жена, която някога може да съществува. Защото Тя е Единствената. Тя е твоята друга част и ти си никой без нея.
И всичко това човек научава само като погледне жена си в очите. Не е вярно, че любовта не е притежание. Всъщност всеки притежава другия, защото това е неговата половина.
Когато погледите ни се срещнаха, отново се влюбих в нея. Не виждах нищо друго около себе си и нищо друго не съществуваше. Наоколо цареше нищото. Нямаше време, нямаше пространство, нямаше материя. Имаше само едни сини очи, които искряха. Даваха ми отговори на въпроси, които никога не съм предполагал, че ще задам. Не съм знаел, че съществуват. Не съм знаел, че ти съществуваш. А ти си тук, за да те срещна и да бъдем щастливи завинаги заедно. Ти си тук заради мен, за да ме направиш щастлив. За да ме превърнеш в човек. Да ми покажеш какво е чувството. Да откриеш сърцето ми за мен. За да реша, че то е твое и да го дам на теб. Този избор не е мой. Той е направен много преди мен.... Да открия, че има Любов, че тя има смисъл, че човек е способен дори да я ВИДИ. И че това си ти. Ти си Любовта и Слънцето, и Вятърът, и Щастието. За мен ти си всичко.

Искам - Ина Григорова

Искам много слабо тяло,
но релефно и подробно
Искам да съм част от цяло,
но да движа автономно
Искам да ме гледат всички
и с очи да ме изпиват
Самотата е вторична,
но ужасно ми отива
Искам свобода до гуша,
да не ми излизат пъпки
Само уокмена да слушам
и ми стига като тръпка
Искам да не спя изобщо,
лазерът да ме прегръща
Аз танцувам седем нощи
и на осмата се връщам
Колкото и да се лъжем,
любовта е безпощадна
Поотделно ни е тъжно,
заедно ни е досадно.

Поредната бройка

От къде идва цялата тази злоба? За какво си ми ядосан, за кое те е яд?
Не си ти човекът, който трябва да бъде ядосан. Аз трябва да съм бясна, да се държа гадно, да съм злата, ревнива жена. Но предпочитам да се държа човешки, защото това е разликата между мен и теб.
Че ти си жалък. Ти не искаш да си щастлив, а да нараняваш хората. Това те прави жесток и зъл. Това криеш под маската, която също е част от теб, но не достатъчно голяма, че да очисти душата ти от цялата мръсотия, която те е завладяла. Твоята цел е да намериш поредната бройка. Това преследваш и не те е грижа дали ще нараниш човка до себе си. Нещо повече – ако нараниш тази жена и тя го покаже, ако страда за теб, липсваш й и продължава да таи надежди, толкова по-добре за теб. Това ти вдига акциите, четка егото ти, прави те още по-оборотен. Най-вървежен? Така ли?!? Чуждото нещастие те прави щастлив.
Съжалявам те. И теб, и всички момичета, с които си бил. И особено тези глупачки, живели с идеята, че имат шанс, че могат да те променят, че накрая доброто в душата ти ще надделее. Съжалявам тези наивни глупачки, които са осъзнали какъв си и въпреки това са запазили надеждата; които са потъпкали гордостта си и пак са клекнали пред теб. Те са почти толкова жалки, колкото си и ти самият, но все пак ги биеш. И какво лошо – нали и без това не обичаш да губиш. Харесва ти да си все отгоре, да си винаги прав. Не умееш да губиш, не можеш да приемеш поражението.
Дали всъщност именно това не е скритата причина, поради която все бягаш? Защото ти наистина буквално бягаш от връзките и от щастието си. Дали не си уплашен, че някой ден тази жена ще те опознае, ще види какво се крие зад паравана и то няма да й хареса. И тя ще си тръгне. Ще те изостави. Зареже. Ти ще я загубиш. Ето от това би те заболяло – да загубиш. Особено нещо, което ти е харесвало, на което си държал. По принцип избираш някоя по-лека, по-слаба, по-лесна жена, с която няма да имаш проблеми. Но ако случайно избереш някоя силна, ще побързаш да я оставиш още преди да си се разкрил напълно пред нея, умрял от страх, че тя може да те остави първа. Страхът ти е толкова голям и толкова надълбоко, че вероятно самият ти не го осъзнаваш.
Затова ще свършиш зле. Ще останеш сам. Сам и самотен. Кое би могло да е по-лошо от това ли? Че всъщност има шанс да останеш с жена, която е просто една глупачка, която ще те боготвори и сляпо ще ти се подчинява. Тя ще живее в илюзията. Ще те обича и почита; ще се грижи за теб, наистина ще й пука за теб. Ще изпълнява всички твои капризи; ще бъде точно такава жена, каквато си търсиш, в каквато искаш да превърнеш всяка една истинска жена, до която се докоснеш. Защото ако успееш, ще победиш, нали? Ти не искаш истинска жена, а мекотело. Вярваш, че си си самодостатъчен.
Но накрая, оставайки с тази жена, която така влюбено те гледа, така сляпо вярва в теб и ти се подчинява, докато към нея ти изпитваш само чисто презрение и отегчение, ще осъзнаеш грешките, които си направил.
Затова по-добре остани сам. Така ще те боли по-малко теб самият. Не става дума за жената, която може да нараниш, ако избереш. Тя не те интересува. Тъй като да нараняваш е най-голямото ти изкуство.

Екскурзия към сърцето

Исках да напиша нещо, което да идва от вътре, от душата ми, да идва от мен и да бъде напълно и тотално мое. Нещо, което да разкрива чувствата ми, но се сетих, че нямам такива. И все пак, тази песен, тази нежна и романтична песен ме провокира, разнежва ме и ме предизвиква да мечтая. Толкова е хубава...
Да не се отвличаме. Колко хубаво щеше да е, ако сега той беше при мен. Ако ме гушкаше и ме притискаше до себе си. Ако можех да почувствам тялото му и обичта му. Говоря за чисто платонична любов. За тази, която идва толкова рядко, но която е толкова мощна, толкова вдъхновяваща и чиста, в която няма нищо плътско. Която те вдъхновява да седнеш и да напишеш песен като тази, или изповед като тази. Която те кара да си мислиш само и единствено за устните на любимия човек, който и да е той, където и да е. Една любов, която те провокира да захвърлиш всичко друго и когато той ти се обади, без значение колко си заета, да скочиш, да се облечеш и да излезеш с него, без да ти пука колко пъпки са ти излезли по лицето или колко много неща имаш да правиш тепърва. Мислиш само за него, когато ще сте заедно и минутите ще се превръщат в часове, сън и реалност ще се слеят в едно, устните и сърцата ви също. Вие двамата сте заедно и имате само и единствено един друг.
Не ти ли идва понякога просто да го хванеш, да го метнеш в колата и да отпрашите нанякъде заедно, само двамата, на място, където няма да има никой друг, ще сте си само вие и ще се наслаждавате на любовта си ден и нощ, без никой да ви притеснява. Ще се гушкате, ще се целувате нежно, ти ще усещаш неговите устни върху своите и няма да искаш да спира, няма да искаш никога да се разделяте, ще мечтаеш винаги да си останете така – притиснати един до друг, имайки само себе си и това завладяващо ви чувство, без което вече не можете да живеете. Не ти ли се иска наистина да го хванеш и да го метнеш в колата? Дори да не отпрашвате никъде, просто да имате няколко часа спокойствие, да сте само вие и всеки да се оглежда в очите на любимия, да се вижда в усмивката му, да се наслаждава на душата му, без нищо друго да има значение. И да сте наистина само двамата, поне за миг.
Ще седите един до друг, прегърнати, неговите устни плътно притиснати към твоите, ще усещаш горещия му дъх... Просто ще си седите така и ще се прегръщате и целувате и ден и нощ ще е едно и също нещо, ти и той ще е едно и също нещо. Той ще ти се усмихва и ти ще потъваш в очите му все повече и повече и часовете ще са минути, минутите ще са секунди, а секундите – мигове. Безкрайни. Безкрайно прекрасни. Но само ако сте заедно.

If I Were A Boy

Ако бях мъж, щях да поставя себе си на първо място и да съм перде. Нямаше да се интересувам от чувствата на другите около себе си, нямаше да се старая заради никого, най-вече заради никоя и щях да правя каквото пожелая с живота си. Ще излизам с когото пожелая и ще се забивам с която пожелая. Няма да й звъня, защото не желая. Няма и да я лъжа, защото нямам време за глупости. Няма да се интересувам с кого спя, защото обичам секса и го искам. И не ми пука за другите.
Аз съм на първо място. Единствен. Истински. И вярвам само на себе си и само в себе си. Не искам да имам връзка. Не искам да те държа за ръка, нито хората да ни виждат да се целуваме. Не искам да орязвам шансовете си с другите жени. Няма да си счупя краката само за да ти вдигна телефона, ако правя нещо друго. Няма да се интересувам от твоите проблеми и чувства. Няма да те питам ти как гледаш на нещата, защото не ме интересува.
Интересувам се само от себе си. Може да боли, но това е истината. Няма да се променям нито заради теб, нито заради никоя. Харесвам се така. Искам да остана така. Няма да започна да правя нещо, само защото ти така искаш, заради някаква твоя молба. Няма да спра да излизам с приятелите си и да се заглеждам по другите. Няма да ти стана вярна, забравяйке себе си. Ще остана вярна единствено на себе си, дори това да значи да изневерявам на теб постоянно. Аз съм на първо място и ти ще трябва да се съобразиш с мен. Не аз с теб. И това е моята гледна точка. Тя няма да се промени.
Но това не е гледната точка на мъж. Това е моята. И на още много други жени. Не е нужно да си мъж, за да държиш на себе си. Но определено е нужно да носиш в себе си много мъжка сила, за да оцелееш в света на връзките.

Да бъдеш Лили

-Ти си имаш там някакво момиче, аз не мога да се меся. – заяви Лили и погледна в пода. Не можеше да го погледне в очите, защото вярваше, че това, което ще види там може и да не й хареса.
-Какво момиче имам?
-Имаш си в Пазарджик приятелка. Ти може би не смяташ, че вие ходите, но наистина е така. Вие с нея сте двойка. Аз нямам намерение да имам афера с човек, който си има приятелка.
-Тя не ми е гадже.
-Както и аз. Аз също не съм ти гадже! За теб това понятие просто е прекалено странно. Пишем си постоянно, говорим си често, правим секс, излизаме редовно... нима това не са признаци на връзка? Според моите представи и според тези на хората, които познавам, ние сме двойка. Но ти не го приемаш така! Може би с нея правиш същите неща, но и с нея не си гадже. Аз няма от къде да го знам. За мен ние ходим. Значи и за нея вие ходите. Но аз не мога така. Мразя да деля гаджетата си. Или ще скъсаш с нея и с всички други жени, които въртиш зад гърбовете ни, или приключваме.
-Поставяш ми условия ли?
-Не, само те информирам, че възнамерявам да се оттегля. Искам мъж, който да е само мой.
Краси мълчеше. За Лили всичко беше ясно – той нямаше да зареже ергенския си живот заради нея. Той не искаше сериозна връзка, както и тя, но тя все пак искаше да нарича нещата с истинските им имена, а той не бе готов да го направи.
Лили поклати глава. Остави пари за сметката, стана и си тръгна.
Излизайки от заведението, си сложи тъмните очила. Имаше нужда от тях като щит срещу цялата помия на околния свят.

Да бъдеш Лили

Лили усещаше накъде отиват нещата. Имаше силно развито шесто чувство и разбираше, че нощта, в която нещо щеше да се случи, наближаваше. Само че тя не искаше това да се случи. Точно се бе съвзела, бе се върнала към старото си Аз, затова нямаше намерение да остане съсипана отново. След Андрей, Краси беше човекът, когото тя искаше, когото наистина харесваше. Това беше нейният шанс.
Тя се обади на Сиси и обсъди плана си с нея.
-Ама теб май хич не те слуша главата, а? – засмя се Сиси и пред да затвори телефона каза простичко – Започвам и аз да си стягам багажа.
Лили се обади на един свой приятел – Алекс и се разбра с него в колко часа той ще мине да я вземе от тях. Сиси също щеше да дойде там.
Веднага след това започна да си стяга багажа. Извади съдържанието на гардероба си на леглото и започна да преглежда какво да вземе. Отиваше за два дни, значи щеше да ходи с някакъв малък сак, ако не искаше отново всички да се бъзикат с нея. Със сигурност й трябваше връхна дреха, нещо секси и стилно, с което да смаже конкуренцията. Първото, което сложи в сака си, бе секси черна нощничка. Нощничка – доста силно казано – това чудо бе направено за случаите, когато човек облича нещо, само за да го съблече по-късно. Лили се усмихна при мисълта за физиономията на Краси, когато видеше нощничката. Последваха я обувки на платформа и преса за коса – абсолютно задължителен атрибут, когато отиваш да се покажеш. Гримове, бижута, най-секси бельото, което можа да намери. Опакова си и една нормална пижама, защото все пак щеше да спи в къщата на Алекс, при баба му и дядо му и нямаше намерение да ги оставя с лошо впечатление. Чифт дълги дънки, къса пола, рокля, потник с голямо деколте, две сака. Хавлия, четка и паста за зъби, лосион за тяло, дезодорант, парфюм, душ гел, джапанки, балетни пантофки. Беше почти готова. Фотоапарат, разбира се! И гел за махане на грима, и подхранващ нощен крем. Алекс й беше казал, че няма нужда да носи музика, но тя все пак приготви и лаптопа си – когато той дойдеше, щяха да решат дали да го взимат.
През целия път се смяха. Пуснаха си музика супер силно – колата се тресеше по светофарите, но това не беше нещо, което да ги притесни. Бяха само тримата – Лили, Сиси и Алекс – единствено момче, но бяха толкова близки, че нямаха никакви проблеми помежду си. Пееха с касетофона, спираха четири пъти, за да ходят до тоалетна. Алекс я посети само два пъти, като през останалото време само седеше, подпрял глава с ръце и се смееше на Лили, която бе изпила твърдо много вода и продължаваше да пие.
Пристигнаха в Пазарджик към седем вечерта. Бабата и дядото на Алекс ги посрещнаха много топло, а после им показаха къде ще спят – за младите бяха горните стаи, целият втори етаж на къщата бе за тях, а старите щяха да спят на долния. Точно така се изразиха! Лили само се надяваше, че няма да ги събудят, когато се връщат през нощта.
Градът не бе голям – щяха да ходят където и да било без кола, от което Алекс като шофьор бе доволен – най-сетне и той можеше да си позволи да им каже наздраве!
Вечеряха всички заедно, като подробно разказаха на бабата и дядото на Алекс за пътуването. Говориха за трафика, дупките по улиците и разбира се – правителството. На Лили не й пречеше да говори на каквато и да било тема – беше щастлива. Имаше пеперуди в стомаха, които я караха често да изпада в нервен смях, но това не пречеше на никой. Сиси и Алекс осъзнаваха, че е напрегната, но и доволна.
В десет бяха готови за излизане, но още бе рано. Лили не искаше да ходят никъде навън – нито в някой бар, нито по кафетата, защото не искаше да се засекат с Краси. Имаше определена представа за развоя на събитията и бе готова да я следва на всяка цена. Затова само седяха, гледаха комедии, пиеха и се смееха. В единайсет и половина Алекс вече бе отегчен.
-Хайде да отидем някъде, не издържам повече тук!
-Алекс, не може, той не трябва да ни вижда!
-Няма да ни види, ставай! Ще отидем на някое убито място, където той няма да стъпи.
-Да бе, а репутацията ни? – засмя се Лили
-Каква репутация, тук никой не те познава!
-Теб познават!
-Ама на мен не ми дреме за репутацията ми! Нали се сещаш, че аз където и да отида, мястото става елитно веднага, щом прекрача вътре! – Алекс се засмя и взе якето си.
Седнаха в едно кафе, което Лили много хареса. Слизаше се надолу по едни стълби, беше много тъмно и много шумно, така че човек трудно можеше да се засече с някой познат. Бе направено сякаш само, за да водиш там любовниците си, хора, с които не трябва да те виждат.
Тримата пиха текили и Лили танцува на бара, Сиси до нея, а Алекс – седнал на бара, само клатеше глава с лека усмивка и израз на отчаяние.
-Нали не искаше да ни виждат – засмя се той, надвиквайки музиката.
-Нали го няма тук, може.
-А ако някой негов приятел е тук?
-Не ме интересува, нали не ме познават! – засмя се Лили и аха да падне от бара.
Завързаха флирт с барманите и се почувстваха още по-добре. Алекс се чудеше какво прави тук. Беше му малко странно да виси на бара с две красиви момичета, които цялото заведение гледа. После щеше да си тръгне с тях и слуховете веднага щяха да тръгнат. Не се интересуваше много, но докато стигнат до семейството му, Сиси и Лили вече щяха да имат славата на елитни, или пък на евтини курви – зависи от настроението, а не искаше дори да се представя той като какъв щеше да е представен. Но бе заразен от настроението на момичетата и тази нощ това не го интересуваше – имаше намерение да се забавлява, пък каквото – това.
Отидоха в дискотеката след един. Лили искаше да е сигурна, че когато влязат, щеше да има фурор. И наистина имаше – клубът бе надолу по едни стълби, така че се виждаше, когато някой идваше. Освен ако не си с гръб, нямаше начин да не видиш, защото стълбите бяха осветени повече от червения килим на Оскарите и всеки, който слизаше по тях, се чувстваше като звезда. Освен това докато идваше, се получаваха какви ле не причудливи сенки, което предизвика бурен смях сред Лили и Сиси, които виждаха подобно нещо за пръв път. Алекс само поклати глава за пореден път тази вечер и се засмя.
Всички близкостоящи се обърнаха – две красиви момичета, полуголи, и едно красиво момче, което повечето хора познаваха. Обръщаха се, поздравяваха го и гледаха момичетата, с които беше. Безпроблемно успяха да си проправят път и да седнат на бара – сякаш си правеха пътека. Лили бе очарована – точно така си го бе представяла.
Почти веднага след като седнаха, го видя. Краси беше на едно от ВИП - сепаретата, седеше там с огромна компания. Нетипично за него, наистина седеше – беше кацнал на едно диванче, а точно до него седеше хубаво момиче, с което си говореха нещо. Лили полудя – знаеше, че ще види това и всячески се бе опитала да се подготви, но някак си човек никога не е напълно готов.
-Поне не се целуват – заяви Сиси, докато махаше на бармана. Поръча текила за тримата и широко се усмихна на бармана. Защо не бяха дошли по-рано тук, имаше толкова много страхотни мъже! Пиха на екс, смяха се много и скоро бяха във вихъра си! Както обикновено, Сиси и Лили танцуваха една с друга, но сега бяха привлекли с Алекс и си танцуваха тримата, сякаш без да обръщат внимание на случващото се около тях. Широките им усмивки и наредени чашки от текила привличаха хората около тях. Най-малкото, че Алекс имаше много познати, които идваха да си поговорят с него, да го поздравят или почерпят. Един от тях дори ги покани на сепарето си. Алекс веднага се съгласи – не обичаше много да виси по баровете, предпочиташе де има къде да седне, защото не гледаше на себе си като на танцьор. За разлика от момичетата, той го правеше повече за шоуто, не толкова защото обичаше. Лили остана приятно изненадана, когато установи, че въпросното сепаре е точно до това на Краси. Когато минаваха оттам, го направиха така, че Сиси да е между тях и той да не види Лили, която обаче трудно можеше да се скрие.
Наблюдаваше го внимателно – той говореше много с това момиче, смееха се често, силно и искрено, което я побъркваше от ревност. Беше пил, тя лесно можеше да прецени това по погледа му. Личеше си, че му се танцува. Да, той определено не беше от онзи тип, който седи на сепарето. Затова бе учудена, че не е на дансинга, но явно си бе намерил по-приятно занимание, макар да не отиваше на дискотека, за да забива. Но това беше по принцип, а сега... знае ли човек. Лили пи още текила, пи и шотове. Компанията на сепарето беше шумна и весела и в близки приятелски отношения с хората на сепарето на Краси. Но той така и не ги забелязваше. Може би защото още не се бяха раздали колкото обикновено.
Започнаха да танцуват. Вече се бяха запознали с всички на тяхното сепаре, сега започнаха са си говорят и с тези на съседното. Лили искаше точно това. Фактът, че той така и не я беше забелязал не й харесваше особено и беше голям удар за самочувствието й. Но тя нямаше да остави нещата така. С широка усмивка отиде и поиска една от любимите си песни. Когато я пуснаха, тя не можеше да се сдържи – затанцува както само тя си умее, Сиси плътно до нея. Двете бяха толкова секси, че веднага събраха очите на половината дискотека, а около тях се събраха няколко човека. Те не спираха да се усмихват и да се забавляват. Лили осъзнаваше, че няма нищо по-хубаво от това да танцуваш на любимата си песен в дискотеката, най-добрата ти приятелка плътно до теб, а около вас – плътен обръч обожатели.
Най-настъпателен бе един рус младеж от сепарето на Краси. Лили го хареса – беше хубав, а и не беше мъртво пиян. Усмихна й се, говориха си. После тя отново отиде при диджея, който я заговори, запознаха се и той обеща, че ще пусне песента й. Тя точно се върна на сепарето си и видя, че Краси бе станал и танцуваше. Беше на другия край, с лице към дискотеката и трудно щеше да я види, но тя знаеше как да привлече внимание. Приятелят му ставаше все по-настъпателен. Заговориха се и тя сподели колко обича да танцува отгоре на масата. Той я хвана и я качи отгоре право на масата си. Онази, с която Краси си бе говорил, седеше и гледаше, все едно са я ударили с чук по главата. Сиси бе отгоре на масата на съседното сепаре – където бяха приятелите на Алекс. Двете се гледаха една друга и се смееха – така бяха свикнали, така си обичаха. Приятелят на Краси – Лили разбра, че се казва Сашо, танцуваше точно под нея, а около него имаше още няколко момчета. Атмосферата беше нещо като приятелски флирт, макар Лили да се чудеше дали има подобно понятие. Погледна към Сиси – един вече се бе качил на масата при нея и тя изглеждаше доволна – явно го бе харесала.
В този миг Лили усети как някой я хваща за ръката. Обърна се и видя Краси, който я хвана и веднага я свали от масата, макар тя да не искаше.
-Какво правиш тук? – усмихна й се той.
-Ей, Костов, върни момичето, бре, не си сам в дискотеката – заяви диджея по микрофона. – Ето сега пускам поздрав за нея. Уникат, специално за Лили.
Тя се отскубна от ръцете на Краси и се върна отгоре на масата. Той само седеше и я гледаше. Беше толкова хубав. Не бе типичният красавец, но Лили бе наясно със съдържанието и го искаше така, както не бе искалa никого от близо половин година насам. Искаше го много, при това само за нея, но той се дърпаше. Не искаше да имат връзка. Двамата излизаха заедно и Лили се чувстваше страхотно в неговата компания, усещаше, че е взаимно. Пишеха си всеки ден, абсолютно задължително. Той не пропускаше да й напише някой пиперлив смс, а тя винаги му отговаряше, рано или късно. Правеха секс, страхотен секс. И в крайна сметка не бяха двойка. Лили нищо не разбираше.
Веднага щом песента свърши, Краси я свали от масата и я поведе към тоалетна, където можеше да я чуе какво му говори.
-Защо ме свали, толкова ми е хубаво.
-Не искам всички да те гледат – заяви той, наведе се и я целуна страстно.
-Доведе ме тук на скришно, за да ме целунеш, без никой да види?
-Не, доведох те, за да разбера какво правиш тук.
-На гости сме на Алекс. Той ни покани да дойдем с него, и без това имаше намерение да идва.
-И не ми се обади?
-Защо да ти се обаждам?
-Е как защо?
-Чакай сега, аз съм дошла на гости на Алекс, освен това от къде да знам, че си тук.
-Как от къде да знаеш! Много добре знаеше, че ще си идвам тази седмица!
-От къде ще го знам? Не сме говорили подобно нещо. А дори и да си тук – какво от това, аз съм дошла с Алекс.
-Знам, видях го, ама може да излезем заедно, най-малкото.
-Виж, ще се съобразявам само с Алекс.
-Ще излезем всички заедно.
-Ето, сега сме навън.
-Трябваше да се обадиш.
-Но не го направих – усмихна се Лили и тръгна да излиза, на Краси я дръпна и пак я целуна.
Двамата се върнаха и Лили отново затанцува, но сега той беше до нея и имаше нещо в него, което караше хората да се замислят дали да се приближат. Приятелят му Сашо дойде при нея няколко пъти, но Краси го гледаше лошо, като накрая дори го хвана и му каза нещо, което Лили не можеше да чуе. Но разбираше, че не беше на хубаво тази работа. Сашо му отговори нещо, а Краси го погледна лошо. Бе пил, а Лили не беше сигурна как точно му се отразява това.
-Какво става, не се карайте! – усмихна се тя, слизайки от масата.
-Това е между нас! – отговори Краси и й направи знак да се отдръпне. Лили обаче стоеше помежду им и ги слушаше какво си говорят.
-От къде да знам, че това е твоето момиче, ти не показа, че я познаваш! – каза Сашо.
-Брато, нали съм при нея, нали ти казах, че я познавам, казах ти, че това е Лили от София.
-Това е сега, а преди нищо не показа!
-Кога преди? – опита Лили.
-Преди да се качиш на масата – отговори Сашо.
-Видял си ме преди това? – попита Лили Краси.
-Видях те, разбира се!
-Защо нищо не каза?
-Исках да видя кога ти ще ме видиш и какво ще направиш, ако не знаеш, че съм тук.
-Какво значение има какво ще направя?!? Нали не сме двойка!
-Не сме?
-Нали не искаш!
-Не сме го обсъждали!
-Няма какво да обсъждаме, нещата се усещат! Двама души или се харесват и имат някаква връзка помежду си, но не задължително обвързване, или нямат нищо!
-И ние нямаме нищо, така ли?
-Помниш ли онази сутрин ти казах „Бих ходила с теб”, а ти попита дали до мола? Това е повече от сигурен знак, че нищо не искаш.
-Не е вярно!
-Съвсем вярно е! Ние не сме двойка! Всеки е свободен да направи каквото пожелае! Не съм длъжна да се съобразявам с теб и с желанията ти! Мога още сега да с забия с когото пожелая, защото обективно погледнато, аз нямам гадже! Може да излизаме често, да правим секс и постоянно да говорим по телефона, но официално не сме двойка! Така че това няма да е изневяра!
-Искаш да кажеш, че ако сега тук аз се забия с някоя, на теб няма да ти пука?
-Не, искам да кажа, че ако аз се забия с някого, няма да ми пука! – заяви Лили и отиде при диджея, за да си поиска песен. Значи той наистина не искаше нищо, Лили току що го осъзна. Харесваше това момче, а той явно не изпитваше същото към нея. Добре, сега щеше да направи каквото правеше винаги. Лили вярваше, че клин клин избива, затова сега щеше да намери клин. Нищо по-просто.
След диджея отиде до тоалетна. Там беше и онова момиче.
-Аз съм Лили – усмихна се и се постави Лили.
-Кремена – усмихна се другото момиче и двете си стиснаха ръцете. Не беше силно ръкостискане и Лили веднага я прецени – беше със слаб характер, можеше да я пречупи като нищо.
-Вие с Краси май сте доста близки – усмихна се пак тя.
-Както и вие със Сашо.
Добре де, може би нямаше да е чак толкова лесно. Не можеше да измъкне информация току така от това момиче може би беше най-добре да свали картите на масата. Не, нямаше да рискува, имаше още много време. Трябваше само да наблюдава, но да внимава да не забележат, че не откъсва очи от Краси и само чака всяко негово следващо действие.
-Тази вечер де запознах с него – усмихна се Лили и излезе от тоалетната. Да, точно навреме, помисли си тя и отиде на сепарето. Вече не искаше да се качва по масите. Онова момиче беше хубаво, беше усмихнато. И беше също като нея – излъгана. Лошата не беше тя, лошият бе Краси, който вярваше, че можеше да има всичко и всяка и да ги върти както пожелае.
Лили спря да му обръща внимание. Контролираше се и внимаваше да не го гледа, дори да не поглежда в неговата посока. Вместо това завързва флирт със Сашо. Той бе станал свидетел на разговора им, беше наясно, че двамата не са двойка. Но от друга страна бе човек, верен на приятелите си. Нямаше да направи нищо с това момиче, колкото и страхотно да беше то, докато не бе сигурен, че Краси няма претенции към нея. Затова колкото и тя да се стараеше, той поддържаше дистанция помежду им. Не искаше да се кара с Краси заради момичета.
Скоро Лили се отказа – видя, че явно няма да е този и се насочи към друг, също от компанията на Краси. Говори си с него, смя се, после танцуваха. Сиси отдавна вече се беше забила с русолявото момче, което се бе качило на масата при нея. Лили усещаше, че при нея обаче ще е по-трудно. Не беше бройкаджийка, но тази нощ трябваше да се забие с някой и Краси да види това.
Без да иска в един миг погледна към него – той се целуваше с въпросната Кремена, от което сърцето на Лили се обърна. Как смееше, този непрокопсаник да се подиграва така с нея! Не беше дошла чак до тук, до друг град, за да го гледа как се целува с това момиче, което сега вече го опипваше! Ах, курвата му с курва!
Лили хвана момчето, с което танцуваше, страстно го привлече към себе си и го целуна. Той й отговори. Лили завъртя очи – не беше като Краси, но ставаше. В крайна сметка целта беше просто някой, който да е негов приятел, и с който той да я види. Беше й гадно, нямаше настроение, но въпреки това не спираше да се усмихва. Започна да пуска ръцете си по цялото тяло на момчето. Усещаше, че той е много здрав и това й харесваше. Имаше хубаво тяло, но това не й доставяше удоволствие сега. Хубаво! Тялото му беше много по-здраво от това на Краси, но за нея това нямаше значение. Искаше си Краси, не я интересуваше нищо друго.
Лили събори момчето на диванчето и седна отгоре му. Нямаше да се даде без бой на това момиче, което си мислеше ,че ще притежава Краси. Че той не беше за нея! Лили се настани в скута на момчето и започна да го целува страстно, да гали цялото му тяло, да впива ноктите си в кожата му и да роши косите му. Знаеше, че Краси обожаваше, когато така се заровеше в неговото тяло. Точно затова го правеше не просто повече от необходимото, но и съвсем очевидно. Не повече от три песни по-късно Краси хвърли Кремена на диванчето да Лили и започна да я целува също толкова страстно, колкото и Лили целуваше неговият приятел. В следващият миг я обърна и тя седеше върху него. Лили се целуваше с приятелят му, но го гледаше право в очите с поглед, който казваше „виж какво мога да направя!”. Той я гледаше по същия начин. Кремена хвана главата му и я насочи към себе си, целуна го страстно, но Лили знаеше, че забраненият плод е много по-сладък. Тя хвана момчето и го поведе към тоалетната. Нямаше намерение да прави каквото и да било, но искаше да види какво ще стане. Точно бе затворила вратата зад себе си, когато Краси влетя след тях и я хвана силно за ръката.
-Взимай си чантата, тръгваме си! – заяви й той и направи знак на приятеля си да си ходи.
-Аз имам работа, ти ако искаш се прибирай! – отговори му Лили и хвана приятеля му за колана, после го привлече към себе си, напълно игнорирайки Краси. Беше убедена, че ще го побърка и двамата – единия от кеф, другия – от ярост.
Краси обаче явно нямаше намерение да се остави да го побърка. Хвана я грубо за ръката и я издърпа. Привлече я и я притисна плътно до себе си.
-Тръгваме си, казах! – заяви той властно, хвана я за косата и я целуна. В този миг приятелят му отново се приближи, притисна се до нея и започна да гали цялото й тяло. Лили изстена – ако е тройка, да е с друга жена, но щом имаше подобна златна възможност, струваше ли си да се откаже, защото не е точно това, което си представя? В крайна сметка, можеше да получи реализация на своята идея винаги! Самият Краси никога нямаше да й откаже.
Само че Краси явно не искаше това. Дръпна я отново, така че да я отдалечи от приятеля си и каза:
-Тръгваме си само двамата! Хайде – след което я повлече след себе си, без да се обръща да я пита дали е съгласна, или не. Лили заклейми подобно отношение като безкрайно обидно, но и доста възбуждащо.
-Не може да се държиш така, ще правя каквото аз реша! Ще си тръгна, когато искам и с когото искам! И ако това не си ти, не можеш да се сърдиш на друг, освен на себе си! – заяви тя, силно дърпайки ръката си.
Краси не я отчете. Обърна се. Погледна я в очите, където горяха две несъгласни пламъчета, след което само поклати глава и се засмя. Отпусна малко ръката й, но за сметка на това я хвана през кръста и я качи на рамо. Лили се дърпаше, буташе, биеше го, протестираше, но всъщност не беше сигурна какво лошо има в подобно поведение. Е, беше малко срамничко, защото ставаше в средата на дискотеката и всички ги гледаха, но тя не живееше тук и не я интересуваше, в крайна сметка. Краси отиде с нея на рамо до сепарето, взе чантата й и я понесе навън, без да се обръща назад.