понеделник, 25 април 2016 г.

Съвременната Пепеляшка

Всяка сутрин я виждах. Идваше красива и забързана, винаги с навъсено чело, без значение какво беше времето и колко беше часът. Почти винаги с дънки и палто. Имаше от онези елегантни палта почти до коленете, с цип от горе до долу. Тънко, подходящо за сезона, но много елегантно. Почти винаги го комбинираше с маратонки. Разбирах тази нова мода - беше удобно и практично и за мен и аз се радвах, че вече е толкова по-лесно да се комбинира елегантно с комфортно. Виждах я, докато пушех сутрин цигарата си пред офиса. А тя се качваше в колата си и потегляше. Не знаех къде отива и какво работи. В някои дни колата й вече я нямаше, когато пристигнех- може би идвах твърде късно. В някои дни тя така и не се появяваше. Понякога пушех по две цигари, за да съм сигурен, че ще я хвана, а вечерта, когато тръгвах, колата си беше все там и не беше местена. Един ден ме поздрави. Мина покрай мен, бяхме относително близо, така че да мога да я чуя, когато с напълно обикновен тон и сила на гласа ме погледна, усмихна се лъчезарно и ми каза "Добро утро!". И утрото беше добро. Един-единствен път. След това се качи в колата си, запали. Заключи вратите, пусна фаровете, сложи си балсам на устните, ползвайки огледалото в сенника, сложи си очилата, извади си нещо от чантата и потегли. Винаги се оглеждаше, потегляйки. В някои сутрини мислех, че за последно поглежда към мен, преди да тръгне. Но когато беше без очила, виждах, че се оглежда за други автомобили. Колко практично всъщност. И съвсем не романтично. Някои сутрини беше с пола или рокля. Елегантна и красива като някоя съвременна принцеса. Изглеждаше като забързана бизнес-дама, потегляща да покорява нови върхове. Носеше обувките си в ръка като Пепеляшка. Не, че караше боса- беше с маратонките си или с ниски елегантни обувки, малко прекалено мъжки. А в ръка носеше грациозни токчета. Понякога боти на висок ток - черни и елегантни, понякога носеше по-отворени обувки - отново черни и силно изчистени. Един ден я видях и вечерта - паркира, а аз си бях още в офиса. Или по-точно - разхождах се навън и говорех по телефона. Взе си нещата и си тръгна. Ето значи как се разминавахме - аз работех там, където тя живееше. Нямаше как да я виждам и през деня.

сряда, 20 януари 2010 г.

101 сутрини с Мария

Денят на сватбата ми с Мария бе най-прекрасният ден в живота ми. Никога няма да забравя мига, в който дойде време за танц и прожекторът бавно я намери, след което я освети в цял ръст като истинска звезда. Да, тя си беше такава – истинска знаменитост и същевременно пътеводната звезда в моя живот. Тя излезе иззад масата и тръгна бавно към мен, а прожекторът я осветяваше през цялото време. Мария гледаше в краката си и от време повдигаше глава и ме поглеждаше. Това стана само за няколко мига, но го помня сякаш в забавен каданс. Толкова красива, как върви към мен и от време на време ме поглежда. И когато погледите ни се засекат, усмивката й става по-светла, тя става по-красива и от очите й струи любов.
Най-накрая Мария стига до мен и поставя нежната си ръка в моята, протегната широко напред. Аз я прегръщам и двамата танцуваме заедно, прегърнати, един в друг. Прожекторът известно време се заседява над нас, след което започва да играе всякакви причудливи форми в празното пространство около нас. Мария ме е прегърнала, хванала е ръката ми и е подпряла глава на моето рамо. В следващия миг вдигна глава и ме погледна. И тогава в мен изплува фразата „Добър вечер, мила моя!”. Беше толкова прекрасна! Бе едно истинско цвете, от което струеше любов! Сякаш я виждах за първи път и същевременно чувствах, че я познавам много дълбоко. Сякаш знаех всичко за нея, дори това, което самата тя не знаеше! Дори неща, които никой не знаеше! Чувствах се сякаш държа в ръцете си розата на Малкия принц. Сякаш се опитвах да хвана вятъра, да докосна Слънцето, да нарисувам щастието, да опиша любовта. Нима това бе възможно?
Любовта, Слънцето, Щастието, Вятърът, дори Розата на Малкия принц бяха в моите ръце в образа на една жена. Те струяха от очите й, който ми казваха всичко, докато тя танцуваше заедно с мен на фона на тази бавна и безкрайно красива песен. Най-красивата песен за най-красивата жена. Сякаш едва сега осъзнавах какво всъщност се случва и какво всъщност тя ми даваше. Защото сега имах нещо. Притежавах. Имах нея. И сега осъзнавах какво значеше женската красота. Това наистина бе мекотата на нейните коси, дълбочината на нейните очи, красотата на усмивката й, усещането от допира на кожата й. Красотата на всичко това не бе нито в самата коса, нито в самите очи, нито в усмивката или кожата й. Красотата бе измерение на нейната вътрешна Вселена. Гледах я и виждах това, което тя чувства. Когато погледите ни се срещнаха и тя се усмихна, усетих как цялата й енергия се пренася върху мен, как преминава от нея в мен – от жената в нейния съпруг. Това не ставаше от очите или усмивката й. Това ставаше от нейния дух. Всичко, което можеше някога да се каже, напише или нарисува за любовта, бе нищо, в сравнение с това, което ми казваха нейните очи. Любовта бе самата тя и цялото й същество бе Любов. Тя бе и Слънцето, и Вятъра, и Щастието. Тя бе всичко. И това го разбирах само от очите й.
Има мигове, в които човек разбира, че нещо му е било предначертано, че е било предопределено да му се случи. Точно на него, точно в този миг и точно с този човек. Много често единственият ориентир, който имаме, е просто една усмивка, още по-често – един поглед. Но той казва сякаш всичко. Нужно е погледите ни просто да се срещнат за миг, за да разбере човек, че това е трябвало да се случи и че нищо друго не може никога да го замести. Това е магията на Съдбата, на нещо извън нас, което ни е написано още преди нашата поява. Щастието седи и ни чака. И когато срещнеш поглед с човекът, който е предопределен за теб, времето спира и ти разбираш, че нямаш друг избор, освен да се влюбиш и да бъдеш щастлив. Защото това е твоята друга половина – по-красива, по-умна, по-истинска, много по-съвършена. Ти си бил незавършен преди да видиш тази жена. Ти си бил никой и нищо, една машина, преди да я срещнеш и тя да изгрее в душата ти. Не си знаел какво е чувство, не си познавал любовта, нямал си дори бегла представа за нея, докато тази жена не те е погледнала в очите ето по този начин. И това не може да се случи нарочно. Любовта и този поглед идват от само себе си, затова няма нищо по-красиво от тях. Затова това е най-красивата жена, която някога може да съществува. Защото Тя е Единствената. Тя е твоята друга част и ти си никой без нея.
И всичко това човек научава само като погледне жена си в очите. Не е вярно, че любовта не е притежание. Всъщност всеки притежава другия, защото това е неговата половина.
Когато погледите ни се срещнаха, отново се влюбих в нея. Не виждах нищо друго около себе си и нищо друго не съществуваше. Наоколо цареше нищото. Нямаше време, нямаше пространство, нямаше материя. Имаше само едни сини очи, които искряха. Даваха ми отговори на въпроси, които никога не съм предполагал, че ще задам. Не съм знаел, че съществуват. Не съм знаел, че ти съществуваш. А ти си тук, за да те срещна и да бъдем щастливи завинаги заедно. Ти си тук заради мен, за да ме направиш щастлив. За да ме превърнеш в човек. Да ми покажеш какво е чувството. Да откриеш сърцето ми за мен. За да реша, че то е твое и да го дам на теб. Този избор не е мой. Той е направен много преди мен.... Да открия, че има Любов, че тя има смисъл, че човек е способен дори да я ВИДИ. И че това си ти. Ти си Любовта и Слънцето, и Вятърът, и Щастието. За мен ти си всичко.

Искам - Ина Григорова

Искам много слабо тяло,
но релефно и подробно
Искам да съм част от цяло,
но да движа автономно
Искам да ме гледат всички
и с очи да ме изпиват
Самотата е вторична,
но ужасно ми отива
Искам свобода до гуша,
да не ми излизат пъпки
Само уокмена да слушам
и ми стига като тръпка
Искам да не спя изобщо,
лазерът да ме прегръща
Аз танцувам седем нощи
и на осмата се връщам
Колкото и да се лъжем,
любовта е безпощадна
Поотделно ни е тъжно,
заедно ни е досадно.

събота, 14 ноември 2009 г.

Поредната бройка

От къде идва цялата тази злоба? За какво си ми ядосан, за кое те е яд?
Не си ти човекът, който трябва да бъде ядосан. Аз трябва да съм бясна, да се държа гадно, да съм злата, ревнива жена. Но предпочитам да се държа човешки, защото това е разликата между мен и теб.
Че ти си жалък. Ти не искаш да си щастлив, а да нараняваш хората. Това те прави жесток и зъл. Това криеш под маската, която също е част от теб, но не достатъчно голяма, че да очисти душата ти от цялата мръсотия, която те е завладяла. Твоята цел е да намериш поредната бройка. Това преследваш и не те е грижа дали ще нараниш човка до себе си. Нещо повече – ако нараниш тази жена и тя го покаже, ако страда за теб, липсваш й и продължава да таи надежди, толкова по-добре за теб. Това ти вдига акциите, четка егото ти, прави те още по-оборотен. Най-вървежен? Така ли?!? Чуждото нещастие те прави щастлив.
Съжалявам те. И теб, и всички момичета, с които си бил. И особено тези глупачки, живели с идеята, че имат шанс, че могат да те променят, че накрая доброто в душата ти ще надделее. Съжалявам тези наивни глупачки, които са осъзнали какъв си и въпреки това са запазили надеждата; които са потъпкали гордостта си и пак са клекнали пред теб. Те са почти толкова жалки, колкото си и ти самият, но все пак ги биеш. И какво лошо – нали и без това не обичаш да губиш. Харесва ти да си все отгоре, да си винаги прав. Не умееш да губиш, не можеш да приемеш поражението.
Дали всъщност именно това не е скритата причина, поради която все бягаш? Защото ти наистина буквално бягаш от връзките и от щастието си. Дали не си уплашен, че някой ден тази жена ще те опознае, ще види какво се крие зад паравана и то няма да й хареса. И тя ще си тръгне. Ще те изостави. Зареже. Ти ще я загубиш. Ето от това би те заболяло – да загубиш. Особено нещо, което ти е харесвало, на което си държал. По принцип избираш някоя по-лека, по-слаба, по-лесна жена, с която няма да имаш проблеми. Но ако случайно избереш някоя силна, ще побързаш да я оставиш още преди да си се разкрил напълно пред нея, умрял от страх, че тя може да те остави първа. Страхът ти е толкова голям и толкова надълбоко, че вероятно самият ти не го осъзнаваш.
Затова ще свършиш зле. Ще останеш сам. Сам и самотен. Кое би могло да е по-лошо от това ли? Че всъщност има шанс да останеш с жена, която е просто една глупачка, която ще те боготвори и сляпо ще ти се подчинява. Тя ще живее в илюзията. Ще те обича и почита; ще се грижи за теб, наистина ще й пука за теб. Ще изпълнява всички твои капризи; ще бъде точно такава жена, каквато си търсиш, в каквато искаш да превърнеш всяка една истинска жена, до която се докоснеш. Защото ако успееш, ще победиш, нали? Ти не искаш истинска жена, а мекотело. Вярваш, че си си самодостатъчен.
Но накрая, оставайки с тази жена, която така влюбено те гледа, така сляпо вярва в теб и ти се подчинява, докато към нея ти изпитваш само чисто презрение и отегчение, ще осъзнаеш грешките, които си направил.
Затова по-добре остани сам. Така ще те боли по-малко теб самият. Не става дума за жената, която може да нараниш, ако избереш. Тя не те интересува. Тъй като да нараняваш е най-голямото ти изкуство.

сряда, 4 ноември 2009 г.

Екскурзия към сърцето

Исках да напиша нещо, което да идва от вътре, от душата ми, да идва от мен и да бъде напълно и тотално мое. Нещо, което да разкрива чувствата ми, но се сетих, че нямам такива. И все пак, тази песен, тази нежна и романтична песен ме провокира, разнежва ме и ме предизвиква да мечтая. Толкова е хубава...
Да не се отвличаме. Колко хубаво щеше да е, ако сега той беше при мен. Ако ме гушкаше и ме притискаше до себе си. Ако можех да почувствам тялото му и обичта му. Говоря за чисто платонична любов. За тази, която идва толкова рядко, но която е толкова мощна, толкова вдъхновяваща и чиста, в която няма нищо плътско. Която те вдъхновява да седнеш и да напишеш песен като тази, или изповед като тази. Която те кара да си мислиш само и единствено за устните на любимия човек, който и да е той, където и да е. Една любов, която те провокира да захвърлиш всичко друго и когато той ти се обади, без значение колко си заета, да скочиш, да се облечеш и да излезеш с него, без да ти пука колко пъпки са ти излезли по лицето или колко много неща имаш да правиш тепърва. Мислиш само за него, когато ще сте заедно и минутите ще се превръщат в часове, сън и реалност ще се слеят в едно, устните и сърцата ви също. Вие двамата сте заедно и имате само и единствено един друг.
Не ти ли идва понякога просто да го хванеш, да го метнеш в колата и да отпрашите нанякъде заедно, само двамата, на място, където няма да има никой друг, ще сте си само вие и ще се наслаждавате на любовта си ден и нощ, без никой да ви притеснява. Ще се гушкате, ще се целувате нежно, ти ще усещаш неговите устни върху своите и няма да искаш да спира, няма да искаш никога да се разделяте, ще мечтаеш винаги да си останете така – притиснати един до друг, имайки само себе си и това завладяващо ви чувство, без което вече не можете да живеете. Не ти ли се иска наистина да го хванеш и да го метнеш в колата? Дори да не отпрашвате никъде, просто да имате няколко часа спокойствие, да сте само вие и всеки да се оглежда в очите на любимия, да се вижда в усмивката му, да се наслаждава на душата му, без нищо друго да има значение. И да сте наистина само двамата, поне за миг.
Ще седите един до друг, прегърнати, неговите устни плътно притиснати към твоите, ще усещаш горещия му дъх... Просто ще си седите така и ще се прегръщате и целувате и ден и нощ ще е едно и също нещо, ти и той ще е едно и също нещо. Той ще ти се усмихва и ти ще потъваш в очите му все повече и повече и часовете ще са минути, минутите ще са секунди, а секундите – мигове. Безкрайни. Безкрайно прекрасни. Но само ако сте заедно.

събота, 17 октомври 2009 г.

If I Were A Boy

Ако бях мъж, щях да поставя себе си на първо място и да съм перде. Нямаше да се интересувам от чувствата на другите около себе си, нямаше да се старая заради никого, най-вече заради никоя и щях да правя каквото пожелая с живота си. Ще излизам с когото пожелая и ще се забивам с която пожелая. Няма да й звъня, защото не желая. Няма и да я лъжа, защото нямам време за глупости. Няма да се интересувам с кого спя, защото обичам секса и го искам. И не ми пука за другите.
Аз съм на първо място. Единствен. Истински. И вярвам само на себе си и само в себе си. Не искам да имам връзка. Не искам да те държа за ръка, нито хората да ни виждат да се целуваме. Не искам да орязвам шансовете си с другите жени. Няма да си счупя краката само за да ти вдигна телефона, ако правя нещо друго. Няма да се интересувам от твоите проблеми и чувства. Няма да те питам ти как гледаш на нещата, защото не ме интересува.
Интересувам се само от себе си. Може да боли, но това е истината. Няма да се променям нито заради теб, нито заради никоя. Харесвам се така. Искам да остана така. Няма да започна да правя нещо, само защото ти така искаш, заради някаква твоя молба. Няма да спра да излизам с приятелите си и да се заглеждам по другите. Няма да ти стана вярна, забравяйке себе си. Ще остана вярна единствено на себе си, дори това да значи да изневерявам на теб постоянно. Аз съм на първо място и ти ще трябва да се съобразиш с мен. Не аз с теб. И това е моята гледна точка. Тя няма да се промени.
Но това не е гледната точка на мъж. Това е моята. И на още много други жени. Не е нужно да си мъж, за да държиш на себе си. Но определено е нужно да носиш в себе си много мъжка сила, за да оцелееш в света на връзките.

понеделник, 24 август 2009 г.

Да бъдеш Лили

-Ти си имаш там някакво момиче, аз не мога да се меся. – заяви Лили и погледна в пода. Не можеше да го погледне в очите, защото вярваше, че това, което ще види там може и да не й хареса.
-Какво момиче имам?
-Имаш си в Пазарджик приятелка. Ти може би не смяташ, че вие ходите, но наистина е така. Вие с нея сте двойка. Аз нямам намерение да имам афера с човек, който си има приятелка.
-Тя не ми е гадже.
-Както и аз. Аз също не съм ти гадже! За теб това понятие просто е прекалено странно. Пишем си постоянно, говорим си често, правим секс, излизаме редовно... нима това не са признаци на връзка? Според моите представи и според тези на хората, които познавам, ние сме двойка. Но ти не го приемаш така! Може би с нея правиш същите неща, но и с нея не си гадже. Аз няма от къде да го знам. За мен ние ходим. Значи и за нея вие ходите. Но аз не мога така. Мразя да деля гаджетата си. Или ще скъсаш с нея и с всички други жени, които въртиш зад гърбовете ни, или приключваме.
-Поставяш ми условия ли?
-Не, само те информирам, че възнамерявам да се оттегля. Искам мъж, който да е само мой.
Краси мълчеше. За Лили всичко беше ясно – той нямаше да зареже ергенския си живот заради нея. Той не искаше сериозна връзка, както и тя, но тя все пак искаше да нарича нещата с истинските им имена, а той не бе готов да го направи.
Лили поклати глава. Остави пари за сметката, стана и си тръгна.
Излизайки от заведението, си сложи тъмните очила. Имаше нужда от тях като щит срещу цялата помия на околния свят.