101 сутрини с Мария

Денят на сватбата ми с Мария бе най-прекрасният ден в живота ми. Никога няма да забравя мига, в който дойде време за танц и прожекторът бавно я намери, след което я освети в цял ръст като истинска звезда. Да, тя си беше такава – истинска знаменитост и същевременно пътеводната звезда в моя живот. Тя излезе иззад масата и тръгна бавно към мен, а прожекторът я осветяваше през цялото време. Мария гледаше в краката си и от време повдигаше глава и ме поглеждаше. Това стана само за няколко мига, но го помня сякаш в забавен каданс. Толкова красива, как върви към мен и от време на време ме поглежда. И когато погледите ни се засекат, усмивката й става по-светла, тя става по-красива и от очите й струи любов.
Най-накрая Мария стига до мен и поставя нежната си ръка в моята, протегната широко напред. Аз я прегръщам и двамата танцуваме заедно, прегърнати, един в друг. Прожекторът известно време се заседява над нас, след което започва да играе всякакви причудливи форми в празното пространство около нас. Мария ме е прегърнала, хванала е ръката ми и е подпряла глава на моето рамо. В следващия миг вдигна глава и ме погледна. И тогава в мен изплува фразата „Добър вечер, мила моя!”. Беше толкова прекрасна! Бе едно истинско цвете, от което струеше любов! Сякаш я виждах за първи път и същевременно чувствах, че я познавам много дълбоко. Сякаш знаех всичко за нея, дори това, което самата тя не знаеше! Дори неща, които никой не знаеше! Чувствах се сякаш държа в ръцете си розата на Малкия принц. Сякаш се опитвах да хвана вятъра, да докосна Слънцето, да нарисувам щастието, да опиша любовта. Нима това бе възможно?
Любовта, Слънцето, Щастието, Вятърът, дори Розата на Малкия принц бяха в моите ръце в образа на една жена. Те струяха от очите й, който ми казваха всичко, докато тя танцуваше заедно с мен на фона на тази бавна и безкрайно красива песен. Най-красивата песен за най-красивата жена. Сякаш едва сега осъзнавах какво всъщност се случва и какво всъщност тя ми даваше. Защото сега имах нещо. Притежавах. Имах нея. И сега осъзнавах какво значеше женската красота. Това наистина бе мекотата на нейните коси, дълбочината на нейните очи, красотата на усмивката й, усещането от допира на кожата й. Красотата на всичко това не бе нито в самата коса, нито в самите очи, нито в усмивката или кожата й. Красотата бе измерение на нейната вътрешна Вселена. Гледах я и виждах това, което тя чувства. Когато погледите ни се срещнаха и тя се усмихна, усетих как цялата й енергия се пренася върху мен, как преминава от нея в мен – от жената в нейния съпруг. Това не ставаше от очите или усмивката й. Това ставаше от нейния дух. Всичко, което можеше някога да се каже, напише или нарисува за любовта, бе нищо, в сравнение с това, което ми казваха нейните очи. Любовта бе самата тя и цялото й същество бе Любов. Тя бе и Слънцето, и Вятъра, и Щастието. Тя бе всичко. И това го разбирах само от очите й.
Има мигове, в които човек разбира, че нещо му е било предначертано, че е било предопределено да му се случи. Точно на него, точно в този миг и точно с този човек. Много често единственият ориентир, който имаме, е просто една усмивка, още по-често – един поглед. Но той казва сякаш всичко. Нужно е погледите ни просто да се срещнат за миг, за да разбере човек, че това е трябвало да се случи и че нищо друго не може никога да го замести. Това е магията на Съдбата, на нещо извън нас, което ни е написано още преди нашата поява. Щастието седи и ни чака. И когато срещнеш поглед с човекът, който е предопределен за теб, времето спира и ти разбираш, че нямаш друг избор, освен да се влюбиш и да бъдеш щастлив. Защото това е твоята друга половина – по-красива, по-умна, по-истинска, много по-съвършена. Ти си бил незавършен преди да видиш тази жена. Ти си бил никой и нищо, една машина, преди да я срещнеш и тя да изгрее в душата ти. Не си знаел какво е чувство, не си познавал любовта, нямал си дори бегла представа за нея, докато тази жена не те е погледнала в очите ето по този начин. И това не може да се случи нарочно. Любовта и този поглед идват от само себе си, затова няма нищо по-красиво от тях. Затова това е най-красивата жена, която някога може да съществува. Защото Тя е Единствената. Тя е твоята друга част и ти си никой без нея.
И всичко това човек научава само като погледне жена си в очите. Не е вярно, че любовта не е притежание. Всъщност всеки притежава другия, защото това е неговата половина.
Когато погледите ни се срещнаха, отново се влюбих в нея. Не виждах нищо друго около себе си и нищо друго не съществуваше. Наоколо цареше нищото. Нямаше време, нямаше пространство, нямаше материя. Имаше само едни сини очи, които искряха. Даваха ми отговори на въпроси, които никога не съм предполагал, че ще задам. Не съм знаел, че съществуват. Не съм знаел, че ти съществуваш. А ти си тук, за да те срещна и да бъдем щастливи завинаги заедно. Ти си тук заради мен, за да ме направиш щастлив. За да ме превърнеш в човек. Да ми покажеш какво е чувството. Да откриеш сърцето ми за мен. За да реша, че то е твое и да го дам на теб. Този избор не е мой. Той е направен много преди мен.... Да открия, че има Любов, че тя има смисъл, че човек е способен дори да я ВИДИ. И че това си ти. Ти си Любовта и Слънцето, и Вятърът, и Щастието. За мен ти си всичко.

Искам - Ина Григорова

Искам много слабо тяло,
но релефно и подробно
Искам да съм част от цяло,
но да движа автономно
Искам да ме гледат всички
и с очи да ме изпиват
Самотата е вторична,
но ужасно ми отива
Искам свобода до гуша,
да не ми излизат пъпки
Само уокмена да слушам
и ми стига като тръпка
Искам да не спя изобщо,
лазерът да ме прегръща
Аз танцувам седем нощи
и на осмата се връщам
Колкото и да се лъжем,
любовта е безпощадна
Поотделно ни е тъжно,
заедно ни е досадно.