От къде идва цялата тази злоба? За какво си ми ядосан, за кое те е яд?
Не си ти човекът, който трябва да бъде ядосан. Аз трябва да съм бясна, да се държа гадно, да съм злата, ревнива жена. Но предпочитам да се държа човешки, защото това е разликата между мен и теб.
Че ти си жалък. Ти не искаш да си щастлив, а да нараняваш хората. Това те прави жесток и зъл. Това криеш под маската, която също е част от теб, но не достатъчно голяма, че да очисти душата ти от цялата мръсотия, която те е завладяла. Твоята цел е да намериш поредната бройка. Това преследваш и не те е грижа дали ще нараниш човка до себе си. Нещо повече – ако нараниш тази жена и тя го покаже, ако страда за теб, липсваш й и продължава да таи надежди, толкова по-добре за теб. Това ти вдига акциите, четка егото ти, прави те още по-оборотен. Най-вървежен? Така ли?!? Чуждото нещастие те прави щастлив.
Съжалявам те. И теб, и всички момичета, с които си бил. И особено тези глупачки, живели с идеята, че имат шанс, че могат да те променят, че накрая доброто в душата ти ще надделее. Съжалявам тези наивни глупачки, които са осъзнали какъв си и въпреки това са запазили надеждата; които са потъпкали гордостта си и пак са клекнали пред теб. Те са почти толкова жалки, колкото си и ти самият, но все пак ги биеш. И какво лошо – нали и без това не обичаш да губиш. Харесва ти да си все отгоре, да си винаги прав. Не умееш да губиш, не можеш да приемеш поражението.
Дали всъщност именно това не е скритата причина, поради която все бягаш? Защото ти наистина буквално бягаш от връзките и от щастието си. Дали не си уплашен, че някой ден тази жена ще те опознае, ще види какво се крие зад паравана и то няма да й хареса. И тя ще си тръгне. Ще те изостави. Зареже. Ти ще я загубиш. Ето от това би те заболяло – да загубиш. Особено нещо, което ти е харесвало, на което си държал. По принцип избираш някоя по-лека, по-слаба, по-лесна жена, с която няма да имаш проблеми. Но ако случайно избереш някоя силна, ще побързаш да я оставиш още преди да си се разкрил напълно пред нея, умрял от страх, че тя може да те остави първа. Страхът ти е толкова голям и толкова надълбоко, че вероятно самият ти не го осъзнаваш.
Затова ще свършиш зле. Ще останеш сам. Сам и самотен. Кое би могло да е по-лошо от това ли? Че всъщност има шанс да останеш с жена, която е просто една глупачка, която ще те боготвори и сляпо ще ти се подчинява. Тя ще живее в илюзията. Ще те обича и почита; ще се грижи за теб, наистина ще й пука за теб. Ще изпълнява всички твои капризи; ще бъде точно такава жена, каквато си търсиш, в каквато искаш да превърнеш всяка една истинска жена, до която се докоснеш. Защото ако успееш, ще победиш, нали? Ти не искаш истинска жена, а мекотело. Вярваш, че си си самодостатъчен.
Но накрая, оставайки с тази жена, която така влюбено те гледа, така сляпо вярва в теб и ти се подчинява, докато към нея ти изпитваш само чисто презрение и отегчение, ще осъзнаеш грешките, които си направил.
Затова по-добре остани сам. Така ще те боли по-малко теб самият. Не става дума за жената, която може да нараниш, ако избереш. Тя не те интересува. Тъй като да нараняваш е най-голямото ти изкуство.
събота, 14 ноември 2009 г.
сряда, 4 ноември 2009 г.
Екскурзия към сърцето
Исках да напиша нещо, което да идва от вътре, от душата ми, да идва от мен и да бъде напълно и тотално мое. Нещо, което да разкрива чувствата ми, но се сетих, че нямам такива. И все пак, тази песен, тази нежна и романтична песен ме провокира, разнежва ме и ме предизвиква да мечтая. Толкова е хубава...
Да не се отвличаме. Колко хубаво щеше да е, ако сега той беше при мен. Ако ме гушкаше и ме притискаше до себе си. Ако можех да почувствам тялото му и обичта му. Говоря за чисто платонична любов. За тази, която идва толкова рядко, но която е толкова мощна, толкова вдъхновяваща и чиста, в която няма нищо плътско. Която те вдъхновява да седнеш и да напишеш песен като тази, или изповед като тази. Която те кара да си мислиш само и единствено за устните на любимия човек, който и да е той, където и да е. Една любов, която те провокира да захвърлиш всичко друго и когато той ти се обади, без значение колко си заета, да скочиш, да се облечеш и да излезеш с него, без да ти пука колко пъпки са ти излезли по лицето или колко много неща имаш да правиш тепърва. Мислиш само за него, когато ще сте заедно и минутите ще се превръщат в часове, сън и реалност ще се слеят в едно, устните и сърцата ви също. Вие двамата сте заедно и имате само и единствено един друг.
Не ти ли идва понякога просто да го хванеш, да го метнеш в колата и да отпрашите нанякъде заедно, само двамата, на място, където няма да има никой друг, ще сте си само вие и ще се наслаждавате на любовта си ден и нощ, без никой да ви притеснява. Ще се гушкате, ще се целувате нежно, ти ще усещаш неговите устни върху своите и няма да искаш да спира, няма да искаш никога да се разделяте, ще мечтаеш винаги да си останете така – притиснати един до друг, имайки само себе си и това завладяващо ви чувство, без което вече не можете да живеете. Не ти ли се иска наистина да го хванеш и да го метнеш в колата? Дори да не отпрашвате никъде, просто да имате няколко часа спокойствие, да сте само вие и всеки да се оглежда в очите на любимия, да се вижда в усмивката му, да се наслаждава на душата му, без нищо друго да има значение. И да сте наистина само двамата, поне за миг.
Ще седите един до друг, прегърнати, неговите устни плътно притиснати към твоите, ще усещаш горещия му дъх... Просто ще си седите така и ще се прегръщате и целувате и ден и нощ ще е едно и също нещо, ти и той ще е едно и също нещо. Той ще ти се усмихва и ти ще потъваш в очите му все повече и повече и часовете ще са минути, минутите ще са секунди, а секундите – мигове. Безкрайни. Безкрайно прекрасни. Но само ако сте заедно.
Да не се отвличаме. Колко хубаво щеше да е, ако сега той беше при мен. Ако ме гушкаше и ме притискаше до себе си. Ако можех да почувствам тялото му и обичта му. Говоря за чисто платонична любов. За тази, която идва толкова рядко, но която е толкова мощна, толкова вдъхновяваща и чиста, в която няма нищо плътско. Която те вдъхновява да седнеш и да напишеш песен като тази, или изповед като тази. Която те кара да си мислиш само и единствено за устните на любимия човек, който и да е той, където и да е. Една любов, която те провокира да захвърлиш всичко друго и когато той ти се обади, без значение колко си заета, да скочиш, да се облечеш и да излезеш с него, без да ти пука колко пъпки са ти излезли по лицето или колко много неща имаш да правиш тепърва. Мислиш само за него, когато ще сте заедно и минутите ще се превръщат в часове, сън и реалност ще се слеят в едно, устните и сърцата ви също. Вие двамата сте заедно и имате само и единствено един друг.
Не ти ли идва понякога просто да го хванеш, да го метнеш в колата и да отпрашите нанякъде заедно, само двамата, на място, където няма да има никой друг, ще сте си само вие и ще се наслаждавате на любовта си ден и нощ, без никой да ви притеснява. Ще се гушкате, ще се целувате нежно, ти ще усещаш неговите устни върху своите и няма да искаш да спира, няма да искаш никога да се разделяте, ще мечтаеш винаги да си останете така – притиснати един до друг, имайки само себе си и това завладяващо ви чувство, без което вече не можете да живеете. Не ти ли се иска наистина да го хванеш и да го метнеш в колата? Дори да не отпрашвате никъде, просто да имате няколко часа спокойствие, да сте само вие и всеки да се оглежда в очите на любимия, да се вижда в усмивката му, да се наслаждава на душата му, без нищо друго да има значение. И да сте наистина само двамата, поне за миг.
Ще седите един до друг, прегърнати, неговите устни плътно притиснати към твоите, ще усещаш горещия му дъх... Просто ще си седите така и ще се прегръщате и целувате и ден и нощ ще е едно и също нещо, ти и той ще е едно и също нещо. Той ще ти се усмихва и ти ще потъваш в очите му все повече и повече и часовете ще са минути, минутите ще са секунди, а секундите – мигове. Безкрайни. Безкрайно прекрасни. Но само ако сте заедно.
събота, 17 октомври 2009 г.
If I Were A Boy
Ако бях мъж, щях да поставя себе си на първо място и да съм перде. Нямаше да се интересувам от чувствата на другите около себе си, нямаше да се старая заради никого, най-вече заради никоя и щях да правя каквото пожелая с живота си. Ще излизам с когото пожелая и ще се забивам с която пожелая. Няма да й звъня, защото не желая. Няма и да я лъжа, защото нямам време за глупости. Няма да се интересувам с кого спя, защото обичам секса и го искам. И не ми пука за другите.
Аз съм на първо място. Единствен. Истински. И вярвам само на себе си и само в себе си. Не искам да имам връзка. Не искам да те държа за ръка, нито хората да ни виждат да се целуваме. Не искам да орязвам шансовете си с другите жени. Няма да си счупя краката само за да ти вдигна телефона, ако правя нещо друго. Няма да се интересувам от твоите проблеми и чувства. Няма да те питам ти как гледаш на нещата, защото не ме интересува.
Интересувам се само от себе си. Може да боли, но това е истината. Няма да се променям нито заради теб, нито заради никоя. Харесвам се така. Искам да остана така. Няма да започна да правя нещо, само защото ти така искаш, заради някаква твоя молба. Няма да спра да излизам с приятелите си и да се заглеждам по другите. Няма да ти стана вярна, забравяйке себе си. Ще остана вярна единствено на себе си, дори това да значи да изневерявам на теб постоянно. Аз съм на първо място и ти ще трябва да се съобразиш с мен. Не аз с теб. И това е моята гледна точка. Тя няма да се промени.
Но това не е гледната точка на мъж. Това е моята. И на още много други жени. Не е нужно да си мъж, за да държиш на себе си. Но определено е нужно да носиш в себе си много мъжка сила, за да оцелееш в света на връзките.
Аз съм на първо място. Единствен. Истински. И вярвам само на себе си и само в себе си. Не искам да имам връзка. Не искам да те държа за ръка, нито хората да ни виждат да се целуваме. Не искам да орязвам шансовете си с другите жени. Няма да си счупя краката само за да ти вдигна телефона, ако правя нещо друго. Няма да се интересувам от твоите проблеми и чувства. Няма да те питам ти как гледаш на нещата, защото не ме интересува.
Интересувам се само от себе си. Може да боли, но това е истината. Няма да се променям нито заради теб, нито заради никоя. Харесвам се така. Искам да остана така. Няма да започна да правя нещо, само защото ти така искаш, заради някаква твоя молба. Няма да спра да излизам с приятелите си и да се заглеждам по другите. Няма да ти стана вярна, забравяйке себе си. Ще остана вярна единствено на себе си, дори това да значи да изневерявам на теб постоянно. Аз съм на първо място и ти ще трябва да се съобразиш с мен. Не аз с теб. И това е моята гледна точка. Тя няма да се промени.
Но това не е гледната точка на мъж. Това е моята. И на още много други жени. Не е нужно да си мъж, за да държиш на себе си. Но определено е нужно да носиш в себе си много мъжка сила, за да оцелееш в света на връзките.
понеделник, 24 август 2009 г.
Да бъдеш Лили
-Ти си имаш там някакво момиче, аз не мога да се меся. – заяви Лили и погледна в пода. Не можеше да го погледне в очите, защото вярваше, че това, което ще види там може и да не й хареса.
-Какво момиче имам?
-Имаш си в Пазарджик приятелка. Ти може би не смяташ, че вие ходите, но наистина е така. Вие с нея сте двойка. Аз нямам намерение да имам афера с човек, който си има приятелка.
-Тя не ми е гадже.
-Както и аз. Аз също не съм ти гадже! За теб това понятие просто е прекалено странно. Пишем си постоянно, говорим си често, правим секс, излизаме редовно... нима това не са признаци на връзка? Според моите представи и според тези на хората, които познавам, ние сме двойка. Но ти не го приемаш така! Може би с нея правиш същите неща, но и с нея не си гадже. Аз няма от къде да го знам. За мен ние ходим. Значи и за нея вие ходите. Но аз не мога така. Мразя да деля гаджетата си. Или ще скъсаш с нея и с всички други жени, които въртиш зад гърбовете ни, или приключваме.
-Поставяш ми условия ли?
-Не, само те информирам, че възнамерявам да се оттегля. Искам мъж, който да е само мой.
Краси мълчеше. За Лили всичко беше ясно – той нямаше да зареже ергенския си живот заради нея. Той не искаше сериозна връзка, както и тя, но тя все пак искаше да нарича нещата с истинските им имена, а той не бе готов да го направи.
Лили поклати глава. Остави пари за сметката, стана и си тръгна.
Излизайки от заведението, си сложи тъмните очила. Имаше нужда от тях като щит срещу цялата помия на околния свят.
-Какво момиче имам?
-Имаш си в Пазарджик приятелка. Ти може би не смяташ, че вие ходите, но наистина е така. Вие с нея сте двойка. Аз нямам намерение да имам афера с човек, който си има приятелка.
-Тя не ми е гадже.
-Както и аз. Аз също не съм ти гадже! За теб това понятие просто е прекалено странно. Пишем си постоянно, говорим си често, правим секс, излизаме редовно... нима това не са признаци на връзка? Според моите представи и според тези на хората, които познавам, ние сме двойка. Но ти не го приемаш така! Може би с нея правиш същите неща, но и с нея не си гадже. Аз няма от къде да го знам. За мен ние ходим. Значи и за нея вие ходите. Но аз не мога така. Мразя да деля гаджетата си. Или ще скъсаш с нея и с всички други жени, които въртиш зад гърбовете ни, или приключваме.
-Поставяш ми условия ли?
-Не, само те информирам, че възнамерявам да се оттегля. Искам мъж, който да е само мой.
Краси мълчеше. За Лили всичко беше ясно – той нямаше да зареже ергенския си живот заради нея. Той не искаше сериозна връзка, както и тя, но тя все пак искаше да нарича нещата с истинските им имена, а той не бе готов да го направи.
Лили поклати глава. Остави пари за сметката, стана и си тръгна.
Излизайки от заведението, си сложи тъмните очила. Имаше нужда от тях като щит срещу цялата помия на околния свят.
Да бъдеш Лили
Лили усещаше накъде отиват нещата. Имаше силно развито шесто чувство и разбираше, че нощта, в която нещо щеше да се случи, наближаваше. Само че тя не искаше това да се случи. Точно се бе съвзела, бе се върнала към старото си Аз, затова нямаше намерение да остане съсипана отново. След Андрей, Краси беше човекът, когото тя искаше, когото наистина харесваше. Това беше нейният шанс.
Тя се обади на Сиси и обсъди плана си с нея.
-Ама теб май хич не те слуша главата, а? – засмя се Сиси и пред да затвори телефона каза простичко – Започвам и аз да си стягам багажа.
Лили се обади на един свой приятел – Алекс и се разбра с него в колко часа той ще мине да я вземе от тях. Сиси също щеше да дойде там.
Веднага след това започна да си стяга багажа. Извади съдържанието на гардероба си на леглото и започна да преглежда какво да вземе. Отиваше за два дни, значи щеше да ходи с някакъв малък сак, ако не искаше отново всички да се бъзикат с нея. Със сигурност й трябваше връхна дреха, нещо секси и стилно, с което да смаже конкуренцията. Първото, което сложи в сака си, бе секси черна нощничка. Нощничка – доста силно казано – това чудо бе направено за случаите, когато човек облича нещо, само за да го съблече по-късно. Лили се усмихна при мисълта за физиономията на Краси, когато видеше нощничката. Последваха я обувки на платформа и преса за коса – абсолютно задължителен атрибут, когато отиваш да се покажеш. Гримове, бижута, най-секси бельото, което можа да намери. Опакова си и една нормална пижама, защото все пак щеше да спи в къщата на Алекс, при баба му и дядо му и нямаше намерение да ги оставя с лошо впечатление. Чифт дълги дънки, къса пола, рокля, потник с голямо деколте, две сака. Хавлия, четка и паста за зъби, лосион за тяло, дезодорант, парфюм, душ гел, джапанки, балетни пантофки. Беше почти готова. Фотоапарат, разбира се! И гел за махане на грима, и подхранващ нощен крем. Алекс й беше казал, че няма нужда да носи музика, но тя все пак приготви и лаптопа си – когато той дойдеше, щяха да решат дали да го взимат.
През целия път се смяха. Пуснаха си музика супер силно – колата се тресеше по светофарите, но това не беше нещо, което да ги притесни. Бяха само тримата – Лили, Сиси и Алекс – единствено момче, но бяха толкова близки, че нямаха никакви проблеми помежду си. Пееха с касетофона, спираха четири пъти, за да ходят до тоалетна. Алекс я посети само два пъти, като през останалото време само седеше, подпрял глава с ръце и се смееше на Лили, която бе изпила твърдо много вода и продължаваше да пие.
Пристигнаха в Пазарджик към седем вечерта. Бабата и дядото на Алекс ги посрещнаха много топло, а после им показаха къде ще спят – за младите бяха горните стаи, целият втори етаж на къщата бе за тях, а старите щяха да спят на долния. Точно така се изразиха! Лили само се надяваше, че няма да ги събудят, когато се връщат през нощта.
Градът не бе голям – щяха да ходят където и да било без кола, от което Алекс като шофьор бе доволен – най-сетне и той можеше да си позволи да им каже наздраве!
Вечеряха всички заедно, като подробно разказаха на бабата и дядото на Алекс за пътуването. Говориха за трафика, дупките по улиците и разбира се – правителството. На Лили не й пречеше да говори на каквато и да било тема – беше щастлива. Имаше пеперуди в стомаха, които я караха често да изпада в нервен смях, но това не пречеше на никой. Сиси и Алекс осъзнаваха, че е напрегната, но и доволна.
В десет бяха готови за излизане, но още бе рано. Лили не искаше да ходят никъде навън – нито в някой бар, нито по кафетата, защото не искаше да се засекат с Краси. Имаше определена представа за развоя на събитията и бе готова да я следва на всяка цена. Затова само седяха, гледаха комедии, пиеха и се смееха. В единайсет и половина Алекс вече бе отегчен.
-Хайде да отидем някъде, не издържам повече тук!
-Алекс, не може, той не трябва да ни вижда!
-Няма да ни види, ставай! Ще отидем на някое убито място, където той няма да стъпи.
-Да бе, а репутацията ни? – засмя се Лили
-Каква репутация, тук никой не те познава!
-Теб познават!
-Ама на мен не ми дреме за репутацията ми! Нали се сещаш, че аз където и да отида, мястото става елитно веднага, щом прекрача вътре! – Алекс се засмя и взе якето си.
Седнаха в едно кафе, което Лили много хареса. Слизаше се надолу по едни стълби, беше много тъмно и много шумно, така че човек трудно можеше да се засече с някой познат. Бе направено сякаш само, за да водиш там любовниците си, хора, с които не трябва да те виждат.
Тримата пиха текили и Лили танцува на бара, Сиси до нея, а Алекс – седнал на бара, само клатеше глава с лека усмивка и израз на отчаяние.
-Нали не искаше да ни виждат – засмя се той, надвиквайки музиката.
-Нали го няма тук, може.
-А ако някой негов приятел е тук?
-Не ме интересува, нали не ме познават! – засмя се Лили и аха да падне от бара.
Завързаха флирт с барманите и се почувстваха още по-добре. Алекс се чудеше какво прави тук. Беше му малко странно да виси на бара с две красиви момичета, които цялото заведение гледа. После щеше да си тръгне с тях и слуховете веднага щяха да тръгнат. Не се интересуваше много, но докато стигнат до семейството му, Сиси и Лили вече щяха да имат славата на елитни, или пък на евтини курви – зависи от настроението, а не искаше дори да се представя той като какъв щеше да е представен. Но бе заразен от настроението на момичетата и тази нощ това не го интересуваше – имаше намерение да се забавлява, пък каквото – това.
Отидоха в дискотеката след един. Лили искаше да е сигурна, че когато влязат, щеше да има фурор. И наистина имаше – клубът бе надолу по едни стълби, така че се виждаше, когато някой идваше. Освен ако не си с гръб, нямаше начин да не видиш, защото стълбите бяха осветени повече от червения килим на Оскарите и всеки, който слизаше по тях, се чувстваше като звезда. Освен това докато идваше, се получаваха какви ле не причудливи сенки, което предизвика бурен смях сред Лили и Сиси, които виждаха подобно нещо за пръв път. Алекс само поклати глава за пореден път тази вечер и се засмя.
Всички близкостоящи се обърнаха – две красиви момичета, полуголи, и едно красиво момче, което повечето хора познаваха. Обръщаха се, поздравяваха го и гледаха момичетата, с които беше. Безпроблемно успяха да си проправят път и да седнат на бара – сякаш си правеха пътека. Лили бе очарована – точно така си го бе представяла.
Почти веднага след като седнаха, го видя. Краси беше на едно от ВИП - сепаретата, седеше там с огромна компания. Нетипично за него, наистина седеше – беше кацнал на едно диванче, а точно до него седеше хубаво момиче, с което си говореха нещо. Лили полудя – знаеше, че ще види това и всячески се бе опитала да се подготви, но някак си човек никога не е напълно готов.
-Поне не се целуват – заяви Сиси, докато махаше на бармана. Поръча текила за тримата и широко се усмихна на бармана. Защо не бяха дошли по-рано тук, имаше толкова много страхотни мъже! Пиха на екс, смяха се много и скоро бяха във вихъра си! Както обикновено, Сиси и Лили танцуваха една с друга, но сега бяха привлекли с Алекс и си танцуваха тримата, сякаш без да обръщат внимание на случващото се около тях. Широките им усмивки и наредени чашки от текила привличаха хората около тях. Най-малкото, че Алекс имаше много познати, които идваха да си поговорят с него, да го поздравят или почерпят. Един от тях дори ги покани на сепарето си. Алекс веднага се съгласи – не обичаше много да виси по баровете, предпочиташе де има къде да седне, защото не гледаше на себе си като на танцьор. За разлика от момичетата, той го правеше повече за шоуто, не толкова защото обичаше. Лили остана приятно изненадана, когато установи, че въпросното сепаре е точно до това на Краси. Когато минаваха оттам, го направиха така, че Сиси да е между тях и той да не види Лили, която обаче трудно можеше да се скрие.
Наблюдаваше го внимателно – той говореше много с това момиче, смееха се често, силно и искрено, което я побъркваше от ревност. Беше пил, тя лесно можеше да прецени това по погледа му. Личеше си, че му се танцува. Да, той определено не беше от онзи тип, който седи на сепарето. Затова бе учудена, че не е на дансинга, но явно си бе намерил по-приятно занимание, макар да не отиваше на дискотека, за да забива. Но това беше по принцип, а сега... знае ли човек. Лили пи още текила, пи и шотове. Компанията на сепарето беше шумна и весела и в близки приятелски отношения с хората на сепарето на Краси. Но той така и не ги забелязваше. Може би защото още не се бяха раздали колкото обикновено.
Започнаха да танцуват. Вече се бяха запознали с всички на тяхното сепаре, сега започнаха са си говорят и с тези на съседното. Лили искаше точно това. Фактът, че той така и не я беше забелязал не й харесваше особено и беше голям удар за самочувствието й. Но тя нямаше да остави нещата така. С широка усмивка отиде и поиска една от любимите си песни. Когато я пуснаха, тя не можеше да се сдържи – затанцува както само тя си умее, Сиси плътно до нея. Двете бяха толкова секси, че веднага събраха очите на половината дискотека, а около тях се събраха няколко човека. Те не спираха да се усмихват и да се забавляват. Лили осъзнаваше, че няма нищо по-хубаво от това да танцуваш на любимата си песен в дискотеката, най-добрата ти приятелка плътно до теб, а около вас – плътен обръч обожатели.
Най-настъпателен бе един рус младеж от сепарето на Краси. Лили го хареса – беше хубав, а и не беше мъртво пиян. Усмихна й се, говориха си. После тя отново отиде при диджея, който я заговори, запознаха се и той обеща, че ще пусне песента й. Тя точно се върна на сепарето си и видя, че Краси бе станал и танцуваше. Беше на другия край, с лице към дискотеката и трудно щеше да я види, но тя знаеше как да привлече внимание. Приятелят му ставаше все по-настъпателен. Заговориха се и тя сподели колко обича да танцува отгоре на масата. Той я хвана и я качи отгоре право на масата си. Онази, с която Краси си бе говорил, седеше и гледаше, все едно са я ударили с чук по главата. Сиси бе отгоре на масата на съседното сепаре – където бяха приятелите на Алекс. Двете се гледаха една друга и се смееха – така бяха свикнали, така си обичаха. Приятелят на Краси – Лили разбра, че се казва Сашо, танцуваше точно под нея, а около него имаше още няколко момчета. Атмосферата беше нещо като приятелски флирт, макар Лили да се чудеше дали има подобно понятие. Погледна към Сиси – един вече се бе качил на масата при нея и тя изглеждаше доволна – явно го бе харесала.
В този миг Лили усети как някой я хваща за ръката. Обърна се и видя Краси, който я хвана и веднага я свали от масата, макар тя да не искаше.
-Какво правиш тук? – усмихна й се той.
-Ей, Костов, върни момичето, бре, не си сам в дискотеката – заяви диджея по микрофона. – Ето сега пускам поздрав за нея. Уникат, специално за Лили.
Тя се отскубна от ръцете на Краси и се върна отгоре на масата. Той само седеше и я гледаше. Беше толкова хубав. Не бе типичният красавец, но Лили бе наясно със съдържанието и го искаше така, както не бе искалa никого от близо половин година насам. Искаше го много, при това само за нея, но той се дърпаше. Не искаше да имат връзка. Двамата излизаха заедно и Лили се чувстваше страхотно в неговата компания, усещаше, че е взаимно. Пишеха си всеки ден, абсолютно задължително. Той не пропускаше да й напише някой пиперлив смс, а тя винаги му отговаряше, рано или късно. Правеха секс, страхотен секс. И в крайна сметка не бяха двойка. Лили нищо не разбираше.
Веднага щом песента свърши, Краси я свали от масата и я поведе към тоалетна, където можеше да я чуе какво му говори.
-Защо ме свали, толкова ми е хубаво.
-Не искам всички да те гледат – заяви той, наведе се и я целуна страстно.
-Доведе ме тук на скришно, за да ме целунеш, без никой да види?
-Не, доведох те, за да разбера какво правиш тук.
-На гости сме на Алекс. Той ни покани да дойдем с него, и без това имаше намерение да идва.
-И не ми се обади?
-Защо да ти се обаждам?
-Е как защо?
-Чакай сега, аз съм дошла на гости на Алекс, освен това от къде да знам, че си тук.
-Как от къде да знаеш! Много добре знаеше, че ще си идвам тази седмица!
-От къде ще го знам? Не сме говорили подобно нещо. А дори и да си тук – какво от това, аз съм дошла с Алекс.
-Знам, видях го, ама може да излезем заедно, най-малкото.
-Виж, ще се съобразявам само с Алекс.
-Ще излезем всички заедно.
-Ето, сега сме навън.
-Трябваше да се обадиш.
-Но не го направих – усмихна се Лили и тръгна да излиза, на Краси я дръпна и пак я целуна.
Двамата се върнаха и Лили отново затанцува, но сега той беше до нея и имаше нещо в него, което караше хората да се замислят дали да се приближат. Приятелят му Сашо дойде при нея няколко пъти, но Краси го гледаше лошо, като накрая дори го хвана и му каза нещо, което Лили не можеше да чуе. Но разбираше, че не беше на хубаво тази работа. Сашо му отговори нещо, а Краси го погледна лошо. Бе пил, а Лили не беше сигурна как точно му се отразява това.
-Какво става, не се карайте! – усмихна се тя, слизайки от масата.
-Това е между нас! – отговори Краси и й направи знак да се отдръпне. Лили обаче стоеше помежду им и ги слушаше какво си говорят.
-От къде да знам, че това е твоето момиче, ти не показа, че я познаваш! – каза Сашо.
-Брато, нали съм при нея, нали ти казах, че я познавам, казах ти, че това е Лили от София.
-Това е сега, а преди нищо не показа!
-Кога преди? – опита Лили.
-Преди да се качиш на масата – отговори Сашо.
-Видял си ме преди това? – попита Лили Краси.
-Видях те, разбира се!
-Защо нищо не каза?
-Исках да видя кога ти ще ме видиш и какво ще направиш, ако не знаеш, че съм тук.
-Какво значение има какво ще направя?!? Нали не сме двойка!
-Не сме?
-Нали не искаш!
-Не сме го обсъждали!
-Няма какво да обсъждаме, нещата се усещат! Двама души или се харесват и имат някаква връзка помежду си, но не задължително обвързване, или нямат нищо!
-И ние нямаме нищо, така ли?
-Помниш ли онази сутрин ти казах „Бих ходила с теб”, а ти попита дали до мола? Това е повече от сигурен знак, че нищо не искаш.
-Не е вярно!
-Съвсем вярно е! Ние не сме двойка! Всеки е свободен да направи каквото пожелае! Не съм длъжна да се съобразявам с теб и с желанията ти! Мога още сега да с забия с когото пожелая, защото обективно погледнато, аз нямам гадже! Може да излизаме често, да правим секс и постоянно да говорим по телефона, но официално не сме двойка! Така че това няма да е изневяра!
-Искаш да кажеш, че ако сега тук аз се забия с някоя, на теб няма да ти пука?
-Не, искам да кажа, че ако аз се забия с някого, няма да ми пука! – заяви Лили и отиде при диджея, за да си поиска песен. Значи той наистина не искаше нищо, Лили току що го осъзна. Харесваше това момче, а той явно не изпитваше същото към нея. Добре, сега щеше да направи каквото правеше винаги. Лили вярваше, че клин клин избива, затова сега щеше да намери клин. Нищо по-просто.
След диджея отиде до тоалетна. Там беше и онова момиче.
-Аз съм Лили – усмихна се и се постави Лили.
-Кремена – усмихна се другото момиче и двете си стиснаха ръцете. Не беше силно ръкостискане и Лили веднага я прецени – беше със слаб характер, можеше да я пречупи като нищо.
-Вие с Краси май сте доста близки – усмихна се пак тя.
-Както и вие със Сашо.
Добре де, може би нямаше да е чак толкова лесно. Не можеше да измъкне информация току така от това момиче може би беше най-добре да свали картите на масата. Не, нямаше да рискува, имаше още много време. Трябваше само да наблюдава, но да внимава да не забележат, че не откъсва очи от Краси и само чака всяко негово следващо действие.
-Тази вечер де запознах с него – усмихна се Лили и излезе от тоалетната. Да, точно навреме, помисли си тя и отиде на сепарето. Вече не искаше да се качва по масите. Онова момиче беше хубаво, беше усмихнато. И беше също като нея – излъгана. Лошата не беше тя, лошият бе Краси, който вярваше, че можеше да има всичко и всяка и да ги върти както пожелае.
Лили спря да му обръща внимание. Контролираше се и внимаваше да не го гледа, дори да не поглежда в неговата посока. Вместо това завързва флирт със Сашо. Той бе станал свидетел на разговора им, беше наясно, че двамата не са двойка. Но от друга страна бе човек, верен на приятелите си. Нямаше да направи нищо с това момиче, колкото и страхотно да беше то, докато не бе сигурен, че Краси няма претенции към нея. Затова колкото и тя да се стараеше, той поддържаше дистанция помежду им. Не искаше да се кара с Краси заради момичета.
Скоро Лили се отказа – видя, че явно няма да е този и се насочи към друг, също от компанията на Краси. Говори си с него, смя се, после танцуваха. Сиси отдавна вече се беше забила с русолявото момче, което се бе качило на масата при нея. Лили усещаше, че при нея обаче ще е по-трудно. Не беше бройкаджийка, но тази нощ трябваше да се забие с някой и Краси да види това.
Без да иска в един миг погледна към него – той се целуваше с въпросната Кремена, от което сърцето на Лили се обърна. Как смееше, този непрокопсаник да се подиграва така с нея! Не беше дошла чак до тук, до друг град, за да го гледа как се целува с това момиче, което сега вече го опипваше! Ах, курвата му с курва!
Лили хвана момчето, с което танцуваше, страстно го привлече към себе си и го целуна. Той й отговори. Лили завъртя очи – не беше като Краси, но ставаше. В крайна сметка целта беше просто някой, който да е негов приятел, и с който той да я види. Беше й гадно, нямаше настроение, но въпреки това не спираше да се усмихва. Започна да пуска ръцете си по цялото тяло на момчето. Усещаше, че той е много здрав и това й харесваше. Имаше хубаво тяло, но това не й доставяше удоволствие сега. Хубаво! Тялото му беше много по-здраво от това на Краси, но за нея това нямаше значение. Искаше си Краси, не я интересуваше нищо друго.
Лили събори момчето на диванчето и седна отгоре му. Нямаше да се даде без бой на това момиче, което си мислеше ,че ще притежава Краси. Че той не беше за нея! Лили се настани в скута на момчето и започна да го целува страстно, да гали цялото му тяло, да впива ноктите си в кожата му и да роши косите му. Знаеше, че Краси обожаваше, когато така се заровеше в неговото тяло. Точно затова го правеше не просто повече от необходимото, но и съвсем очевидно. Не повече от три песни по-късно Краси хвърли Кремена на диванчето да Лили и започна да я целува също толкова страстно, колкото и Лили целуваше неговият приятел. В следващият миг я обърна и тя седеше върху него. Лили се целуваше с приятелят му, но го гледаше право в очите с поглед, който казваше „виж какво мога да направя!”. Той я гледаше по същия начин. Кремена хвана главата му и я насочи към себе си, целуна го страстно, но Лили знаеше, че забраненият плод е много по-сладък. Тя хвана момчето и го поведе към тоалетната. Нямаше намерение да прави каквото и да било, но искаше да види какво ще стане. Точно бе затворила вратата зад себе си, когато Краси влетя след тях и я хвана силно за ръката.
-Взимай си чантата, тръгваме си! – заяви й той и направи знак на приятеля си да си ходи.
-Аз имам работа, ти ако искаш се прибирай! – отговори му Лили и хвана приятеля му за колана, после го привлече към себе си, напълно игнорирайки Краси. Беше убедена, че ще го побърка и двамата – единия от кеф, другия – от ярост.
Краси обаче явно нямаше намерение да се остави да го побърка. Хвана я грубо за ръката и я издърпа. Привлече я и я притисна плътно до себе си.
-Тръгваме си, казах! – заяви той властно, хвана я за косата и я целуна. В този миг приятелят му отново се приближи, притисна се до нея и започна да гали цялото й тяло. Лили изстена – ако е тройка, да е с друга жена, но щом имаше подобна златна възможност, струваше ли си да се откаже, защото не е точно това, което си представя? В крайна сметка, можеше да получи реализация на своята идея винаги! Самият Краси никога нямаше да й откаже.
Само че Краси явно не искаше това. Дръпна я отново, така че да я отдалечи от приятеля си и каза:
-Тръгваме си само двамата! Хайде – след което я повлече след себе си, без да се обръща да я пита дали е съгласна, или не. Лили заклейми подобно отношение като безкрайно обидно, но и доста възбуждащо.
-Не може да се държиш така, ще правя каквото аз реша! Ще си тръгна, когато искам и с когото искам! И ако това не си ти, не можеш да се сърдиш на друг, освен на себе си! – заяви тя, силно дърпайки ръката си.
Краси не я отчете. Обърна се. Погледна я в очите, където горяха две несъгласни пламъчета, след което само поклати глава и се засмя. Отпусна малко ръката й, но за сметка на това я хвана през кръста и я качи на рамо. Лили се дърпаше, буташе, биеше го, протестираше, но всъщност не беше сигурна какво лошо има в подобно поведение. Е, беше малко срамничко, защото ставаше в средата на дискотеката и всички ги гледаха, но тя не живееше тук и не я интересуваше, в крайна сметка. Краси отиде с нея на рамо до сепарето, взе чантата й и я понесе навън, без да се обръща назад.
Тя се обади на Сиси и обсъди плана си с нея.
-Ама теб май хич не те слуша главата, а? – засмя се Сиси и пред да затвори телефона каза простичко – Започвам и аз да си стягам багажа.
Лили се обади на един свой приятел – Алекс и се разбра с него в колко часа той ще мине да я вземе от тях. Сиси също щеше да дойде там.
Веднага след това започна да си стяга багажа. Извади съдържанието на гардероба си на леглото и започна да преглежда какво да вземе. Отиваше за два дни, значи щеше да ходи с някакъв малък сак, ако не искаше отново всички да се бъзикат с нея. Със сигурност й трябваше връхна дреха, нещо секси и стилно, с което да смаже конкуренцията. Първото, което сложи в сака си, бе секси черна нощничка. Нощничка – доста силно казано – това чудо бе направено за случаите, когато човек облича нещо, само за да го съблече по-късно. Лили се усмихна при мисълта за физиономията на Краси, когато видеше нощничката. Последваха я обувки на платформа и преса за коса – абсолютно задължителен атрибут, когато отиваш да се покажеш. Гримове, бижута, най-секси бельото, което можа да намери. Опакова си и една нормална пижама, защото все пак щеше да спи в къщата на Алекс, при баба му и дядо му и нямаше намерение да ги оставя с лошо впечатление. Чифт дълги дънки, къса пола, рокля, потник с голямо деколте, две сака. Хавлия, четка и паста за зъби, лосион за тяло, дезодорант, парфюм, душ гел, джапанки, балетни пантофки. Беше почти готова. Фотоапарат, разбира се! И гел за махане на грима, и подхранващ нощен крем. Алекс й беше казал, че няма нужда да носи музика, но тя все пак приготви и лаптопа си – когато той дойдеше, щяха да решат дали да го взимат.
През целия път се смяха. Пуснаха си музика супер силно – колата се тресеше по светофарите, но това не беше нещо, което да ги притесни. Бяха само тримата – Лили, Сиси и Алекс – единствено момче, но бяха толкова близки, че нямаха никакви проблеми помежду си. Пееха с касетофона, спираха четири пъти, за да ходят до тоалетна. Алекс я посети само два пъти, като през останалото време само седеше, подпрял глава с ръце и се смееше на Лили, която бе изпила твърдо много вода и продължаваше да пие.
Пристигнаха в Пазарджик към седем вечерта. Бабата и дядото на Алекс ги посрещнаха много топло, а после им показаха къде ще спят – за младите бяха горните стаи, целият втори етаж на къщата бе за тях, а старите щяха да спят на долния. Точно така се изразиха! Лили само се надяваше, че няма да ги събудят, когато се връщат през нощта.
Градът не бе голям – щяха да ходят където и да било без кола, от което Алекс като шофьор бе доволен – най-сетне и той можеше да си позволи да им каже наздраве!
Вечеряха всички заедно, като подробно разказаха на бабата и дядото на Алекс за пътуването. Говориха за трафика, дупките по улиците и разбира се – правителството. На Лили не й пречеше да говори на каквато и да било тема – беше щастлива. Имаше пеперуди в стомаха, които я караха често да изпада в нервен смях, но това не пречеше на никой. Сиси и Алекс осъзнаваха, че е напрегната, но и доволна.
В десет бяха готови за излизане, но още бе рано. Лили не искаше да ходят никъде навън – нито в някой бар, нито по кафетата, защото не искаше да се засекат с Краси. Имаше определена представа за развоя на събитията и бе готова да я следва на всяка цена. Затова само седяха, гледаха комедии, пиеха и се смееха. В единайсет и половина Алекс вече бе отегчен.
-Хайде да отидем някъде, не издържам повече тук!
-Алекс, не може, той не трябва да ни вижда!
-Няма да ни види, ставай! Ще отидем на някое убито място, където той няма да стъпи.
-Да бе, а репутацията ни? – засмя се Лили
-Каква репутация, тук никой не те познава!
-Теб познават!
-Ама на мен не ми дреме за репутацията ми! Нали се сещаш, че аз където и да отида, мястото става елитно веднага, щом прекрача вътре! – Алекс се засмя и взе якето си.
Седнаха в едно кафе, което Лили много хареса. Слизаше се надолу по едни стълби, беше много тъмно и много шумно, така че човек трудно можеше да се засече с някой познат. Бе направено сякаш само, за да водиш там любовниците си, хора, с които не трябва да те виждат.
Тримата пиха текили и Лили танцува на бара, Сиси до нея, а Алекс – седнал на бара, само клатеше глава с лека усмивка и израз на отчаяние.
-Нали не искаше да ни виждат – засмя се той, надвиквайки музиката.
-Нали го няма тук, може.
-А ако някой негов приятел е тук?
-Не ме интересува, нали не ме познават! – засмя се Лили и аха да падне от бара.
Завързаха флирт с барманите и се почувстваха още по-добре. Алекс се чудеше какво прави тук. Беше му малко странно да виси на бара с две красиви момичета, които цялото заведение гледа. После щеше да си тръгне с тях и слуховете веднага щяха да тръгнат. Не се интересуваше много, но докато стигнат до семейството му, Сиси и Лили вече щяха да имат славата на елитни, или пък на евтини курви – зависи от настроението, а не искаше дори да се представя той като какъв щеше да е представен. Но бе заразен от настроението на момичетата и тази нощ това не го интересуваше – имаше намерение да се забавлява, пък каквото – това.
Отидоха в дискотеката след един. Лили искаше да е сигурна, че когато влязат, щеше да има фурор. И наистина имаше – клубът бе надолу по едни стълби, така че се виждаше, когато някой идваше. Освен ако не си с гръб, нямаше начин да не видиш, защото стълбите бяха осветени повече от червения килим на Оскарите и всеки, който слизаше по тях, се чувстваше като звезда. Освен това докато идваше, се получаваха какви ле не причудливи сенки, което предизвика бурен смях сред Лили и Сиси, които виждаха подобно нещо за пръв път. Алекс само поклати глава за пореден път тази вечер и се засмя.
Всички близкостоящи се обърнаха – две красиви момичета, полуголи, и едно красиво момче, което повечето хора познаваха. Обръщаха се, поздравяваха го и гледаха момичетата, с които беше. Безпроблемно успяха да си проправят път и да седнат на бара – сякаш си правеха пътека. Лили бе очарована – точно така си го бе представяла.
Почти веднага след като седнаха, го видя. Краси беше на едно от ВИП - сепаретата, седеше там с огромна компания. Нетипично за него, наистина седеше – беше кацнал на едно диванче, а точно до него седеше хубаво момиче, с което си говореха нещо. Лили полудя – знаеше, че ще види това и всячески се бе опитала да се подготви, но някак си човек никога не е напълно готов.
-Поне не се целуват – заяви Сиси, докато махаше на бармана. Поръча текила за тримата и широко се усмихна на бармана. Защо не бяха дошли по-рано тук, имаше толкова много страхотни мъже! Пиха на екс, смяха се много и скоро бяха във вихъра си! Както обикновено, Сиси и Лили танцуваха една с друга, но сега бяха привлекли с Алекс и си танцуваха тримата, сякаш без да обръщат внимание на случващото се около тях. Широките им усмивки и наредени чашки от текила привличаха хората около тях. Най-малкото, че Алекс имаше много познати, които идваха да си поговорят с него, да го поздравят или почерпят. Един от тях дори ги покани на сепарето си. Алекс веднага се съгласи – не обичаше много да виси по баровете, предпочиташе де има къде да седне, защото не гледаше на себе си като на танцьор. За разлика от момичетата, той го правеше повече за шоуто, не толкова защото обичаше. Лили остана приятно изненадана, когато установи, че въпросното сепаре е точно до това на Краси. Когато минаваха оттам, го направиха така, че Сиси да е между тях и той да не види Лили, която обаче трудно можеше да се скрие.
Наблюдаваше го внимателно – той говореше много с това момиче, смееха се често, силно и искрено, което я побъркваше от ревност. Беше пил, тя лесно можеше да прецени това по погледа му. Личеше си, че му се танцува. Да, той определено не беше от онзи тип, който седи на сепарето. Затова бе учудена, че не е на дансинга, но явно си бе намерил по-приятно занимание, макар да не отиваше на дискотека, за да забива. Но това беше по принцип, а сега... знае ли човек. Лили пи още текила, пи и шотове. Компанията на сепарето беше шумна и весела и в близки приятелски отношения с хората на сепарето на Краси. Но той така и не ги забелязваше. Може би защото още не се бяха раздали колкото обикновено.
Започнаха да танцуват. Вече се бяха запознали с всички на тяхното сепаре, сега започнаха са си говорят и с тези на съседното. Лили искаше точно това. Фактът, че той така и не я беше забелязал не й харесваше особено и беше голям удар за самочувствието й. Но тя нямаше да остави нещата така. С широка усмивка отиде и поиска една от любимите си песни. Когато я пуснаха, тя не можеше да се сдържи – затанцува както само тя си умее, Сиси плътно до нея. Двете бяха толкова секси, че веднага събраха очите на половината дискотека, а около тях се събраха няколко човека. Те не спираха да се усмихват и да се забавляват. Лили осъзнаваше, че няма нищо по-хубаво от това да танцуваш на любимата си песен в дискотеката, най-добрата ти приятелка плътно до теб, а около вас – плътен обръч обожатели.
Най-настъпателен бе един рус младеж от сепарето на Краси. Лили го хареса – беше хубав, а и не беше мъртво пиян. Усмихна й се, говориха си. После тя отново отиде при диджея, който я заговори, запознаха се и той обеща, че ще пусне песента й. Тя точно се върна на сепарето си и видя, че Краси бе станал и танцуваше. Беше на другия край, с лице към дискотеката и трудно щеше да я види, но тя знаеше как да привлече внимание. Приятелят му ставаше все по-настъпателен. Заговориха се и тя сподели колко обича да танцува отгоре на масата. Той я хвана и я качи отгоре право на масата си. Онази, с която Краси си бе говорил, седеше и гледаше, все едно са я ударили с чук по главата. Сиси бе отгоре на масата на съседното сепаре – където бяха приятелите на Алекс. Двете се гледаха една друга и се смееха – така бяха свикнали, така си обичаха. Приятелят на Краси – Лили разбра, че се казва Сашо, танцуваше точно под нея, а около него имаше още няколко момчета. Атмосферата беше нещо като приятелски флирт, макар Лили да се чудеше дали има подобно понятие. Погледна към Сиси – един вече се бе качил на масата при нея и тя изглеждаше доволна – явно го бе харесала.
В този миг Лили усети как някой я хваща за ръката. Обърна се и видя Краси, който я хвана и веднага я свали от масата, макар тя да не искаше.
-Какво правиш тук? – усмихна й се той.
-Ей, Костов, върни момичето, бре, не си сам в дискотеката – заяви диджея по микрофона. – Ето сега пускам поздрав за нея. Уникат, специално за Лили.
Тя се отскубна от ръцете на Краси и се върна отгоре на масата. Той само седеше и я гледаше. Беше толкова хубав. Не бе типичният красавец, но Лили бе наясно със съдържанието и го искаше така, както не бе искалa никого от близо половин година насам. Искаше го много, при това само за нея, но той се дърпаше. Не искаше да имат връзка. Двамата излизаха заедно и Лили се чувстваше страхотно в неговата компания, усещаше, че е взаимно. Пишеха си всеки ден, абсолютно задължително. Той не пропускаше да й напише някой пиперлив смс, а тя винаги му отговаряше, рано или късно. Правеха секс, страхотен секс. И в крайна сметка не бяха двойка. Лили нищо не разбираше.
Веднага щом песента свърши, Краси я свали от масата и я поведе към тоалетна, където можеше да я чуе какво му говори.
-Защо ме свали, толкова ми е хубаво.
-Не искам всички да те гледат – заяви той, наведе се и я целуна страстно.
-Доведе ме тук на скришно, за да ме целунеш, без никой да види?
-Не, доведох те, за да разбера какво правиш тук.
-На гости сме на Алекс. Той ни покани да дойдем с него, и без това имаше намерение да идва.
-И не ми се обади?
-Защо да ти се обаждам?
-Е как защо?
-Чакай сега, аз съм дошла на гости на Алекс, освен това от къде да знам, че си тук.
-Как от къде да знаеш! Много добре знаеше, че ще си идвам тази седмица!
-От къде ще го знам? Не сме говорили подобно нещо. А дори и да си тук – какво от това, аз съм дошла с Алекс.
-Знам, видях го, ама може да излезем заедно, най-малкото.
-Виж, ще се съобразявам само с Алекс.
-Ще излезем всички заедно.
-Ето, сега сме навън.
-Трябваше да се обадиш.
-Но не го направих – усмихна се Лили и тръгна да излиза, на Краси я дръпна и пак я целуна.
Двамата се върнаха и Лили отново затанцува, но сега той беше до нея и имаше нещо в него, което караше хората да се замислят дали да се приближат. Приятелят му Сашо дойде при нея няколко пъти, но Краси го гледаше лошо, като накрая дори го хвана и му каза нещо, което Лили не можеше да чуе. Но разбираше, че не беше на хубаво тази работа. Сашо му отговори нещо, а Краси го погледна лошо. Бе пил, а Лили не беше сигурна как точно му се отразява това.
-Какво става, не се карайте! – усмихна се тя, слизайки от масата.
-Това е между нас! – отговори Краси и й направи знак да се отдръпне. Лили обаче стоеше помежду им и ги слушаше какво си говорят.
-От къде да знам, че това е твоето момиче, ти не показа, че я познаваш! – каза Сашо.
-Брато, нали съм при нея, нали ти казах, че я познавам, казах ти, че това е Лили от София.
-Това е сега, а преди нищо не показа!
-Кога преди? – опита Лили.
-Преди да се качиш на масата – отговори Сашо.
-Видял си ме преди това? – попита Лили Краси.
-Видях те, разбира се!
-Защо нищо не каза?
-Исках да видя кога ти ще ме видиш и какво ще направиш, ако не знаеш, че съм тук.
-Какво значение има какво ще направя?!? Нали не сме двойка!
-Не сме?
-Нали не искаш!
-Не сме го обсъждали!
-Няма какво да обсъждаме, нещата се усещат! Двама души или се харесват и имат някаква връзка помежду си, но не задължително обвързване, или нямат нищо!
-И ние нямаме нищо, така ли?
-Помниш ли онази сутрин ти казах „Бих ходила с теб”, а ти попита дали до мола? Това е повече от сигурен знак, че нищо не искаш.
-Не е вярно!
-Съвсем вярно е! Ние не сме двойка! Всеки е свободен да направи каквото пожелае! Не съм длъжна да се съобразявам с теб и с желанията ти! Мога още сега да с забия с когото пожелая, защото обективно погледнато, аз нямам гадже! Може да излизаме често, да правим секс и постоянно да говорим по телефона, но официално не сме двойка! Така че това няма да е изневяра!
-Искаш да кажеш, че ако сега тук аз се забия с някоя, на теб няма да ти пука?
-Не, искам да кажа, че ако аз се забия с някого, няма да ми пука! – заяви Лили и отиде при диджея, за да си поиска песен. Значи той наистина не искаше нищо, Лили току що го осъзна. Харесваше това момче, а той явно не изпитваше същото към нея. Добре, сега щеше да направи каквото правеше винаги. Лили вярваше, че клин клин избива, затова сега щеше да намери клин. Нищо по-просто.
След диджея отиде до тоалетна. Там беше и онова момиче.
-Аз съм Лили – усмихна се и се постави Лили.
-Кремена – усмихна се другото момиче и двете си стиснаха ръцете. Не беше силно ръкостискане и Лили веднага я прецени – беше със слаб характер, можеше да я пречупи като нищо.
-Вие с Краси май сте доста близки – усмихна се пак тя.
-Както и вие със Сашо.
Добре де, може би нямаше да е чак толкова лесно. Не можеше да измъкне информация току така от това момиче може би беше най-добре да свали картите на масата. Не, нямаше да рискува, имаше още много време. Трябваше само да наблюдава, но да внимава да не забележат, че не откъсва очи от Краси и само чака всяко негово следващо действие.
-Тази вечер де запознах с него – усмихна се Лили и излезе от тоалетната. Да, точно навреме, помисли си тя и отиде на сепарето. Вече не искаше да се качва по масите. Онова момиче беше хубаво, беше усмихнато. И беше също като нея – излъгана. Лошата не беше тя, лошият бе Краси, който вярваше, че можеше да има всичко и всяка и да ги върти както пожелае.
Лили спря да му обръща внимание. Контролираше се и внимаваше да не го гледа, дори да не поглежда в неговата посока. Вместо това завързва флирт със Сашо. Той бе станал свидетел на разговора им, беше наясно, че двамата не са двойка. Но от друга страна бе човек, верен на приятелите си. Нямаше да направи нищо с това момиче, колкото и страхотно да беше то, докато не бе сигурен, че Краси няма претенции към нея. Затова колкото и тя да се стараеше, той поддържаше дистанция помежду им. Не искаше да се кара с Краси заради момичета.
Скоро Лили се отказа – видя, че явно няма да е този и се насочи към друг, също от компанията на Краси. Говори си с него, смя се, после танцуваха. Сиси отдавна вече се беше забила с русолявото момче, което се бе качило на масата при нея. Лили усещаше, че при нея обаче ще е по-трудно. Не беше бройкаджийка, но тази нощ трябваше да се забие с някой и Краси да види това.
Без да иска в един миг погледна към него – той се целуваше с въпросната Кремена, от което сърцето на Лили се обърна. Как смееше, този непрокопсаник да се подиграва така с нея! Не беше дошла чак до тук, до друг град, за да го гледа как се целува с това момиче, което сега вече го опипваше! Ах, курвата му с курва!
Лили хвана момчето, с което танцуваше, страстно го привлече към себе си и го целуна. Той й отговори. Лили завъртя очи – не беше като Краси, но ставаше. В крайна сметка целта беше просто някой, който да е негов приятел, и с който той да я види. Беше й гадно, нямаше настроение, но въпреки това не спираше да се усмихва. Започна да пуска ръцете си по цялото тяло на момчето. Усещаше, че той е много здрав и това й харесваше. Имаше хубаво тяло, но това не й доставяше удоволствие сега. Хубаво! Тялото му беше много по-здраво от това на Краси, но за нея това нямаше значение. Искаше си Краси, не я интересуваше нищо друго.
Лили събори момчето на диванчето и седна отгоре му. Нямаше да се даде без бой на това момиче, което си мислеше ,че ще притежава Краси. Че той не беше за нея! Лили се настани в скута на момчето и започна да го целува страстно, да гали цялото му тяло, да впива ноктите си в кожата му и да роши косите му. Знаеше, че Краси обожаваше, когато така се заровеше в неговото тяло. Точно затова го правеше не просто повече от необходимото, но и съвсем очевидно. Не повече от три песни по-късно Краси хвърли Кремена на диванчето да Лили и започна да я целува също толкова страстно, колкото и Лили целуваше неговият приятел. В следващият миг я обърна и тя седеше върху него. Лили се целуваше с приятелят му, но го гледаше право в очите с поглед, който казваше „виж какво мога да направя!”. Той я гледаше по същия начин. Кремена хвана главата му и я насочи към себе си, целуна го страстно, но Лили знаеше, че забраненият плод е много по-сладък. Тя хвана момчето и го поведе към тоалетната. Нямаше намерение да прави каквото и да било, но искаше да види какво ще стане. Точно бе затворила вратата зад себе си, когато Краси влетя след тях и я хвана силно за ръката.
-Взимай си чантата, тръгваме си! – заяви й той и направи знак на приятеля си да си ходи.
-Аз имам работа, ти ако искаш се прибирай! – отговори му Лили и хвана приятеля му за колана, после го привлече към себе си, напълно игнорирайки Краси. Беше убедена, че ще го побърка и двамата – единия от кеф, другия – от ярост.
Краси обаче явно нямаше намерение да се остави да го побърка. Хвана я грубо за ръката и я издърпа. Привлече я и я притисна плътно до себе си.
-Тръгваме си, казах! – заяви той властно, хвана я за косата и я целуна. В този миг приятелят му отново се приближи, притисна се до нея и започна да гали цялото й тяло. Лили изстена – ако е тройка, да е с друга жена, но щом имаше подобна златна възможност, струваше ли си да се откаже, защото не е точно това, което си представя? В крайна сметка, можеше да получи реализация на своята идея винаги! Самият Краси никога нямаше да й откаже.
Само че Краси явно не искаше това. Дръпна я отново, така че да я отдалечи от приятеля си и каза:
-Тръгваме си само двамата! Хайде – след което я повлече след себе си, без да се обръща да я пита дали е съгласна, или не. Лили заклейми подобно отношение като безкрайно обидно, но и доста възбуждащо.
-Не може да се държиш така, ще правя каквото аз реша! Ще си тръгна, когато искам и с когото искам! И ако това не си ти, не можеш да се сърдиш на друг, освен на себе си! – заяви тя, силно дърпайки ръката си.
Краси не я отчете. Обърна се. Погледна я в очите, където горяха две несъгласни пламъчета, след което само поклати глава и се засмя. Отпусна малко ръката й, но за сметка на това я хвана през кръста и я качи на рамо. Лили се дърпаше, буташе, биеше го, протестираше, но всъщност не беше сигурна какво лошо има в подобно поведение. Е, беше малко срамничко, защото ставаше в средата на дискотеката и всички ги гледаха, но тя не живееше тук и не я интересуваше, в крайна сметка. Краси отиде с нея на рамо до сепарето, взе чантата й и я понесе навън, без да се обръща назад.
Да бъдеш Лили
Лили погледна мъжът, който седеше на леглото й. Харесваше й идеята, че той сега е неин – носи нейния аромат, носи нея в милите си, лежи между чаршафите й. Лили се облегна на студеното огледало и го погледна.
Той също я погледна. Леката усмивка на устните му я възбуждаше повече от всички други неща, които той можеше да направи в този миг. Лили искаше да се върне при него в леглото, но вместо това и тя се усмихна. Вече не с онази палава усмивка на изкусителката, която спи в черни чаршафи, а с невинната усмивка на монахиня, опрощаваща собствените си грехове.
-Отивам да си взема душ – каза Лили. – И после имам работа. Затова ще те помоля да те няма, когато изляза. Очаквам на гости да ми дойдат хора.
Той я погледна объркано, но не каза нищо. Стана, отметна балдахина и се пресегна за дрехите си, захвърлени безразборно по пода.
-Благодаря ти – усмихна се още повече Лили и отвори гардероба, за да вземе хавлията си. Отиде да я остави в банята, но после се върна, за да пооправи стаята си. Отвори прозореца, за да се проветри, събра всички боклуци и празни опаковки от пода, за да ги изхвърли, прибра някои неща в чекмеджето под леглото си, където ги държеше, за да има бърз достъп до тях. Остана й само да си оправи леглото, но това щеше да направи после – искаше вятърът навън да отнесе неговият аромат някъде далеч, където приятелите й нямаше да могат да го усетят. Щяха да ходят на дискотека, но преди това се събираха у Лили, за да се видят малко на спокойствие преди да се гмурнат в морето от свалки.
Лили го изпрати и заключи зад него. Той не й беше продумал, не й каза „чао”, не я целуна за довиждане. Със сигурност му беше станало гадно да го изгонят така. Но Лили нямаше избор – трябваше или да нарани, или да бъде наранена. Предпочиташе първото. И двамата бяха наясно каква точно връзка беше тази и доколко беше връзка, така че нямаше какво да очакват един от друг.
Взе си душ, изправи си косата, придаде й обем, след това започна да глади роклята си. В този миг телефонът й звънна.
-Трябва ли да купя нещо? – попита Андрей.
-Нали разпределихме нещата, какво повече ти трябва?
-Ами да, разпределихме ги, но аз какво трябваше да взема?
-Мисля, че безалкохолно. Вземи повечко. Ако има нещо, ще поръчаме, колко му е, не живеем в Сахара, все пак.
-Добре, аз съм ей тук, почти пред вас. Минавам през магазина и до пет минути съм горе.
-Но аз още не съм готова! – изпротестира Лили.
-И какво от това? – засмя се Андрей и затвори.
И наистина дойде след около пет минути, през което време Лили тича из апартамента, за да вдигне масата от еротичната закуска, която си бяха спретнали с новият й преди няколко часа. Трябваше също така да пооправи възглавничките, да прибере мръсните съдове в миялната и други довършителни работи, така че времето хич не й стигна.
-Гледам, някой е спал доскоро – засмя се Андрей, когато влезе в стаята й.
-Ами, да, май нещо такова – засмя се нервно Лили и започна трескаво да оправя леглото си.
-Това ли е роклята ти за довечера? – попита Андрей.
-Да, няма коя друга да е – усмихна се Лили.
-Много е хубава, нова ли е?
-Не, виждал си я! Това е любимата ми червена рокля! Нека не се превръщаме в реклама на перилен препарат!
-Просто винаги ми се е струвала малко по-дълга.
-Лъжеш се – усмихна се Лили.
Андрей седна на стола срещу леглото й. Лили се надяваше той да се изнесе да гледа телевизия в другата стая и да я остави да се оправи насаме, но той очевидно нямаше такова намерение.
-Да ти сипя нещо за пиене? – попита той и стана. – И без това искам да сипя на себе си.
-Да, и на мен същото – засмя се нервно Лили, осъзнавайки, че е по хавлия, а отдолу напълно гола, само по лосион за тяло. И в този вид се намираше в собствената си напълно черна и супер секси стая – храм на любовта. А Андрей седеше на столчето и говореше за роклята й. Бяха се разбрали да не се докосват, максимално да избягват комуникирането помежду си. Тя, той и Румина го бяха решили в името на общото им благо, но сега сякаш всичко това потъваше някъде в небитието.
-Заповядай – Андрей й се усмихна чаровна, докато й подаваше чашата. И в следващия миг друго привлече погледа му – цепката на хавлията й. Възможно ли беше Лили да не носи бельо?
-Мерси – усмихна се Лили и проследи погледа му. Супер, сега знае, че не нося бельо, помисли си тя и придърпа краищата по-близо, от което хавлията се отвори още повече.
-Намаза ли се вече с лосион? – попита Андрей.
-Мда, това ми беше първата работа – засмя се Лили.
-Жалко, исках аз да те намажа – засмя се и той.
-Моля те, без подобни шеги! Как е Румина, ще идва ли тази вечер?
-Не знам.
-Как така? Ако ти не знаеш, то няма кой да знае.
-Истината е, че не съм й казал, че се събираме – Андрей не погледна Лили, а вместо това отиде да оправи леглото й. После пусна музика, като през цялото време не я поглеждаше.
-Как така не си й казал?
-Лили, искам да скъсам с нея. И най-лесния начин е просто да не й се обаждам.
-Това е възможно най-тъпия начин, измислен от мъжете да разкарват жените си. Показва колко сте страхливи. Поне имай куража да й го кажеш, не я оставяй! Това е най-гадното – защото у нея ще има надежда, тя ще знае, че си неин, докато не те види с друга. А тогава ще я боли много повече.
-От собствен опит ли говориш?
-Определено. Е, мен не ме боля, но ние сме различни.
-Значи да разбирам, че колкото по-скоро ме види с друга, толкова по-добре?
-Това не съм го казвала. Ако е прекалено скоро, като например едновременно, това си е чиста изневяра. Не знам защо изобщо го обсъждаме, ти имаш опит в изневерите.
-Имам и много ми хареса. Както и на теб, или се лъжа?
-Лъжеш се – Лили отвърна очи от Андрей, който беше на сантиметри от нея. Стоеше прав точно до нея с чаша в ръка и я наблюдаваше как глади. Лили започна да се изнервя. Ако онази луда разбереше отнякъде, пак щеше да има огромен скандал. А и колкото и да я мразеше, тази мъжка стратегия мразеше още повече.
-В крайна сметка, когато го видиш с друга, веднага ти става гадно. Най-малкото заради изневярата. И освен това така нараняваш самочувствието й, подронваш достойнството й, обиждаш я и я унижаваш. Затова го мразя. А когато скъсаш с нея директно, в очите, в прав текст, тя не може да се осъзнае веднага. Първичната реакция идва от инстинкта за самосъхранение – тя се показва силна и успява да се защити от теб. Докато трае шока всичко е наред. След това той минава и тя осъзнава, че е сама. И че не я искат. Но вече е минало време и не боли толкова. А когато директно видиш нещата с очите си е по-гадно.
Андрей мълчеше. Знае, че съм права, мислеше си Лили. Мълчеше и гледаше в пода. После стана и отиде до леглото й. Тя го проследи с поглед и застина в ужас. Изпод балдахина се подаваше нещо. Андрей го извади и в първия миг го погледна странно, но после се осъзна какво е и застина със странно изражение и премета в ръце.
-Това не е ли…
-Не. Мерси, но няма нужда да ми чистиш стаята. – усмихна се рязко и студено Лили, отиде при него, взе опаковката от презерватива и отиде прави в банята.
-Беше опаковка от презерватив – заяви Андрей, когато тя се върна.
-Не е вярно!
-Лили, знам как изглежда опаковката от кондом.
-Аз също знам. Особено като имаш предвид, че е в моята стая, под моето легло.
-Това още по-ясно доказва моята ново зараждаща се теория, че си правила секс.
-Не съм. Но дори и да бях, това си е моя работа и няма нищо общо с теб, така че не мога да разбера защо се опитваш да ми държиш сметка!
-Не ти държа сметка – Андрей се разсмя. – Аз те питам, ти започна да се защитаваш и да отричаш. Аз съм човекът, който най-малко има право да ти държи сметка.
-Съвсем вярно, нека не говорим повече за това.
-Добре, няма да говорим.
-И да не го споменаваме пред другите.
-Гаджето ти е тайно? – попита Андрей.
-Нямам гадже. Просто не виждам смисъл да им разказваме какъв карък си и как не можеш да разпознаеш опаковка от презерватив.
-А какво беше тогава? – попита Андрей и я погледна изпитателно. Лили също го погледна. Остави ме сега, не виждаш ли, че гладя и не мога да измисля нормално оправдание, беше първата й мисъл, но това не беше добър отговор. Докато се окопити, Андрей донесе кошчето от банята и го отвори пред нея. И двамата застинаха. Там имаше обелка от банан, кутия от презервативи и няколко опаковки.
-Не са мои. – беше първата реакция на Лили.
-А чии са?
-На нашите. Като не са на по двайсет, това не значи, че не водят полов живот. – вдигна вежди Лили.
-На мен ми се струва, че са точно твои.
Колкото и да не го признаваше, Андрей се интересуваше живо от въпроса. Поне Лили така мислеше. Той изгаряше от ревност, че в нейното кошче има толкова много доказателства, че тя е намерила човек, с който прави страхотен секс. Дали имаше нещо подобно в неговото? Като познаваше гаджето му, Лили се съмняваше, че отговорът ще е положителен.
Той също я погледна. Леката усмивка на устните му я възбуждаше повече от всички други неща, които той можеше да направи в този миг. Лили искаше да се върне при него в леглото, но вместо това и тя се усмихна. Вече не с онази палава усмивка на изкусителката, която спи в черни чаршафи, а с невинната усмивка на монахиня, опрощаваща собствените си грехове.
-Отивам да си взема душ – каза Лили. – И после имам работа. Затова ще те помоля да те няма, когато изляза. Очаквам на гости да ми дойдат хора.
Той я погледна объркано, но не каза нищо. Стана, отметна балдахина и се пресегна за дрехите си, захвърлени безразборно по пода.
-Благодаря ти – усмихна се още повече Лили и отвори гардероба, за да вземе хавлията си. Отиде да я остави в банята, но после се върна, за да пооправи стаята си. Отвори прозореца, за да се проветри, събра всички боклуци и празни опаковки от пода, за да ги изхвърли, прибра някои неща в чекмеджето под леглото си, където ги държеше, за да има бърз достъп до тях. Остана й само да си оправи леглото, но това щеше да направи после – искаше вятърът навън да отнесе неговият аромат някъде далеч, където приятелите й нямаше да могат да го усетят. Щяха да ходят на дискотека, но преди това се събираха у Лили, за да се видят малко на спокойствие преди да се гмурнат в морето от свалки.
Лили го изпрати и заключи зад него. Той не й беше продумал, не й каза „чао”, не я целуна за довиждане. Със сигурност му беше станало гадно да го изгонят така. Но Лили нямаше избор – трябваше или да нарани, или да бъде наранена. Предпочиташе първото. И двамата бяха наясно каква точно връзка беше тази и доколко беше връзка, така че нямаше какво да очакват един от друг.
Взе си душ, изправи си косата, придаде й обем, след това започна да глади роклята си. В този миг телефонът й звънна.
-Трябва ли да купя нещо? – попита Андрей.
-Нали разпределихме нещата, какво повече ти трябва?
-Ами да, разпределихме ги, но аз какво трябваше да взема?
-Мисля, че безалкохолно. Вземи повечко. Ако има нещо, ще поръчаме, колко му е, не живеем в Сахара, все пак.
-Добре, аз съм ей тук, почти пред вас. Минавам през магазина и до пет минути съм горе.
-Но аз още не съм готова! – изпротестира Лили.
-И какво от това? – засмя се Андрей и затвори.
И наистина дойде след около пет минути, през което време Лили тича из апартамента, за да вдигне масата от еротичната закуска, която си бяха спретнали с новият й преди няколко часа. Трябваше също така да пооправи възглавничките, да прибере мръсните съдове в миялната и други довършителни работи, така че времето хич не й стигна.
-Гледам, някой е спал доскоро – засмя се Андрей, когато влезе в стаята й.
-Ами, да, май нещо такова – засмя се нервно Лили и започна трескаво да оправя леглото си.
-Това ли е роклята ти за довечера? – попита Андрей.
-Да, няма коя друга да е – усмихна се Лили.
-Много е хубава, нова ли е?
-Не, виждал си я! Това е любимата ми червена рокля! Нека не се превръщаме в реклама на перилен препарат!
-Просто винаги ми се е струвала малко по-дълга.
-Лъжеш се – усмихна се Лили.
Андрей седна на стола срещу леглото й. Лили се надяваше той да се изнесе да гледа телевизия в другата стая и да я остави да се оправи насаме, но той очевидно нямаше такова намерение.
-Да ти сипя нещо за пиене? – попита той и стана. – И без това искам да сипя на себе си.
-Да, и на мен същото – засмя се нервно Лили, осъзнавайки, че е по хавлия, а отдолу напълно гола, само по лосион за тяло. И в този вид се намираше в собствената си напълно черна и супер секси стая – храм на любовта. А Андрей седеше на столчето и говореше за роклята й. Бяха се разбрали да не се докосват, максимално да избягват комуникирането помежду си. Тя, той и Румина го бяха решили в името на общото им благо, но сега сякаш всичко това потъваше някъде в небитието.
-Заповядай – Андрей й се усмихна чаровна, докато й подаваше чашата. И в следващия миг друго привлече погледа му – цепката на хавлията й. Възможно ли беше Лили да не носи бельо?
-Мерси – усмихна се Лили и проследи погледа му. Супер, сега знае, че не нося бельо, помисли си тя и придърпа краищата по-близо, от което хавлията се отвори още повече.
-Намаза ли се вече с лосион? – попита Андрей.
-Мда, това ми беше първата работа – засмя се Лили.
-Жалко, исках аз да те намажа – засмя се и той.
-Моля те, без подобни шеги! Как е Румина, ще идва ли тази вечер?
-Не знам.
-Как така? Ако ти не знаеш, то няма кой да знае.
-Истината е, че не съм й казал, че се събираме – Андрей не погледна Лили, а вместо това отиде да оправи леглото й. После пусна музика, като през цялото време не я поглеждаше.
-Как така не си й казал?
-Лили, искам да скъсам с нея. И най-лесния начин е просто да не й се обаждам.
-Това е възможно най-тъпия начин, измислен от мъжете да разкарват жените си. Показва колко сте страхливи. Поне имай куража да й го кажеш, не я оставяй! Това е най-гадното – защото у нея ще има надежда, тя ще знае, че си неин, докато не те види с друга. А тогава ще я боли много повече.
-От собствен опит ли говориш?
-Определено. Е, мен не ме боля, но ние сме различни.
-Значи да разбирам, че колкото по-скоро ме види с друга, толкова по-добре?
-Това не съм го казвала. Ако е прекалено скоро, като например едновременно, това си е чиста изневяра. Не знам защо изобщо го обсъждаме, ти имаш опит в изневерите.
-Имам и много ми хареса. Както и на теб, или се лъжа?
-Лъжеш се – Лили отвърна очи от Андрей, който беше на сантиметри от нея. Стоеше прав точно до нея с чаша в ръка и я наблюдаваше как глади. Лили започна да се изнервя. Ако онази луда разбереше отнякъде, пак щеше да има огромен скандал. А и колкото и да я мразеше, тази мъжка стратегия мразеше още повече.
-В крайна сметка, когато го видиш с друга, веднага ти става гадно. Най-малкото заради изневярата. И освен това така нараняваш самочувствието й, подронваш достойнството й, обиждаш я и я унижаваш. Затова го мразя. А когато скъсаш с нея директно, в очите, в прав текст, тя не може да се осъзнае веднага. Първичната реакция идва от инстинкта за самосъхранение – тя се показва силна и успява да се защити от теб. Докато трае шока всичко е наред. След това той минава и тя осъзнава, че е сама. И че не я искат. Но вече е минало време и не боли толкова. А когато директно видиш нещата с очите си е по-гадно.
Андрей мълчеше. Знае, че съм права, мислеше си Лили. Мълчеше и гледаше в пода. После стана и отиде до леглото й. Тя го проследи с поглед и застина в ужас. Изпод балдахина се подаваше нещо. Андрей го извади и в първия миг го погледна странно, но после се осъзна какво е и застина със странно изражение и премета в ръце.
-Това не е ли…
-Не. Мерси, но няма нужда да ми чистиш стаята. – усмихна се рязко и студено Лили, отиде при него, взе опаковката от презерватива и отиде прави в банята.
-Беше опаковка от презерватив – заяви Андрей, когато тя се върна.
-Не е вярно!
-Лили, знам как изглежда опаковката от кондом.
-Аз също знам. Особено като имаш предвид, че е в моята стая, под моето легло.
-Това още по-ясно доказва моята ново зараждаща се теория, че си правила секс.
-Не съм. Но дори и да бях, това си е моя работа и няма нищо общо с теб, така че не мога да разбера защо се опитваш да ми държиш сметка!
-Не ти държа сметка – Андрей се разсмя. – Аз те питам, ти започна да се защитаваш и да отричаш. Аз съм човекът, който най-малко има право да ти държи сметка.
-Съвсем вярно, нека не говорим повече за това.
-Добре, няма да говорим.
-И да не го споменаваме пред другите.
-Гаджето ти е тайно? – попита Андрей.
-Нямам гадже. Просто не виждам смисъл да им разказваме какъв карък си и как не можеш да разпознаеш опаковка от презерватив.
-А какво беше тогава? – попита Андрей и я погледна изпитателно. Лили също го погледна. Остави ме сега, не виждаш ли, че гладя и не мога да измисля нормално оправдание, беше първата й мисъл, но това не беше добър отговор. Докато се окопити, Андрей донесе кошчето от банята и го отвори пред нея. И двамата застинаха. Там имаше обелка от банан, кутия от презервативи и няколко опаковки.
-Не са мои. – беше първата реакция на Лили.
-А чии са?
-На нашите. Като не са на по двайсет, това не значи, че не водят полов живот. – вдигна вежди Лили.
-На мен ми се струва, че са точно твои.
Колкото и да не го признаваше, Андрей се интересуваше живо от въпроса. Поне Лили така мислеше. Той изгаряше от ревност, че в нейното кошче има толкова много доказателства, че тя е намерила човек, с който прави страхотен секс. Дали имаше нещо подобно в неговото? Като познаваше гаджето му, Лили се съмняваше, че отговорът ще е положителен.
Да бъдеш Лили
-Вижте, снимките ми са готови! – Лили влетя в пицарията с широка усмивка и огромен плик в ръка.
-Дай да ги видим! – възкликна Сиси и също се усмихна. Много добре знаеше цялата история на тези снимки, но искаше Лили все пак да си я разкаже сама.
-Какви са тези снимки? – попита Симо и също посегна към плика. Лили не можа да не забележи, че беше обгърнал раменете на Сиси с ръка, но Сиси не се бунтуваше. Тези двамата й бяха съмнителни – напоследък се държаха като повече от добри приятели, но така и не беше попитала Сиси.
-Правя основен ремонт в нас и искам нещо съвсем различно за стаята си. Преди беше жълта, слънчева, беше стая на дете – всичко в нея беше толкова светло, чисто, положително. Сега ще е коренно различна – пълна противоположност. – Лили се усмихна палаво и светна с очи.
-Тоест – мръсна, отрицателна и другото какво беше...? – засмя се Симо.
-Не, ще бъде един храм на любовта! – заяви Лили и също се засмя. Извади снимките и ги сложи на масата, с което успя да шокира всички за нула време. Нямаше човек на масата – а там бяха Андрей с Рончи, Симо, Сиси и едно ново попълнение – Милко, който да не зяпне от изненада.
-Това ти ли си? – попита накрая Симо.
-Мда, аз съм – усмихна се Лили. Харесваше й да гледа реакцията на хората – беше си направила актови снимки и осъзнаваше, че сега всички червяха уши.
-На всичките ли си ти? – попита Андрей и взе една в ръка, вглеждайки се в нея.
-Ти би трябвало да знаеш най-добре! – заяви Рончи, издърпа снимката и я хвърли на масата, след което се облегна назад.
-Какво, не ви ли харесвам? – засмя се Лили.
-Много са добри, професионалист ги е правил, нали? – попита Милко.
-Не, любител, но е много добър.
-Как ти хрумна да се снимаш гола? – попита Андрей. Рончи го гледаше лошо –явно се дразнеше на голите снимки на Лили. Явно се дразнеше на самото й присъствие. А Лили умираше от удоволствие като виждаше всичко това.
-Ще седна и ще ви разкажа подробно – усмихна се Лили. После се огледа. От едната страна на масата седяха Андрей и Рончи. Срещу тях седяха другите трима. Сиси беше наредила всичко много хитро – Милко беше в ъгъла, най-вътре на масата, точно срещу Рончи. Срещу Андрей седеше Симо, а самата Сиси се беше настанила до него, така че Лили можеше да седне само до Андрей. Горката аз, помисли си тя и с усмивката на победител се настани до него. Поръча си, след което започна да разказва за снимките.
-Идеята ми хрумна от едно списание – бяха на гости на дома на една журналистка, която беше направила всяка стая от апартамента си в различен стил. Кухнята беше като джунгла, хола беше като японски ресторант, а нейната спалня беше много готина – тъй като тя си обича професията вместо тапети имаше вестници и изрезки от вестници. Истински, ама направени като тапети. И стаята й като цяло беше точно някаква такава – като старовремски офис на издател на важен вестник. И аз реших така да се направя моята – тематично.
-И избра темата за секса? – попита Сиси през смях, макар да знаеше отговора.
-Мда, така реших. Представи си каква енергия ще привлека в такава спалня! – Лили погледна многозначително и се усмихна палаво. – И реших стените да са покрити с такива пердета – някакви тъмни и самото ми легло да е покрито с балдахин, да е като скрито от света с огромна завеса. Ще е супер секси – той идва, върви към леглото и се чуди каква ли ще съм, каква ли изненада му готвя тази нощ. Тръпне в сладостно очакване преди да отвори завесата. Ще е супер секси.
-Имаш ли някой „той” в предвид? – попита Рончи уж между другото.
-Имам, да, благодаря за този въпрос – усмихна се Лили и продължи да говори – Всичко ще е покрито с черна завеса. Само огледалната врата на гардероба ще си остане огледална – все пак това е сериозна част от сексуалния ми живот!
-Огледалото? – попита Симо.
-О, да – отговориха Лили и Андрей в един глас. После се спогледаха. А после се усетиха, че Румина ги гледа лошо и двамата.
-Май някой се пренесе прекалено много в този секси разказ за секси спалня – засмя се високо Сиси, надявайки се да разчупи ледовете по този начин.
-Май да – засмя се и Андрей, а след него и другите. Само Румина остана с ледена физиономия. Лили реши, че тези шеги тя ги приема лично, но не й пукаше.
-И искам над леглото, ама точно там над възглавниците, на тази стена, знаете я, да има снимки. Голи. Ама като изкуство, не като порно. Искам да има все пак изкуство в стаята ми, да има сексапил, но стилно, а не евтино, все едно порно звезда снима там! И така реших, че актови фотографии е най-добре. – Лили млъкна и разчисти малко пространство пред себе си, защото сервитьорът точно й беше донесъл поръчката. – Благодаря ти, Христо – усмихна му се тя. Той отговори на усмивката и й смигна. И всички видяха. Лили продължи още по-усмихната, но все пак се опитваше да се прави, че нищо не е станало. – И накрая реших, че най-добре аз да се снимам – все пак това е моята спалня, а и без това имам опит. Снимала съм се много.
-Но не гола! – възрази Сиси.
-Това е изкуство, все пак! – заяви Лили.
-Хохо, тоя снимка като я гледам, си е чиста порнография, според мен! – заяви Симо.
-Това е фотографът – Лили замалко да се изчерви. – Ще стигна и до там. Исках да ги направи професионалист, точно за да е изкуство, а не порнография. Само че не можех да се обадя на фотографа, който ме снима последния път – той ще иска да ги ползва, а аз искам да ги имам само аз!
-А фотографа?
-Какво за него?
-Практиката не е ли да ги имате само двамата?
-Да, такава е, но нали в това е идеята – поръчвам си ги, за да си ги сложа в спалнята, не искам друг да ги гледа, камо ли да ги ползва! Това би било отвратително! Затова трябваше внимателно да избера кой да ме снима – все пак трябва да е някой, на който вярвам. И познавах този човек, чиито фотографии съм виждала и наистина много го бива. Той не ме е снимал, но знам, че е добър, а и го познавам по съвсем други пътища, така че се надявах, че може да му имам доверие. Говорих с него. Казах му за какво става въпрос, предложих му пари, но той ми взе само за материалите. което ме учуди – все пак всичко е в електронен формат, ама там имаше някакви неща. Той ми обясни но кой да го суша.
-Да, като гледам си била концентрирана върху друго – засмя се Андрей и показа на всички снимка, на която бяха Лили и фотографа, но май не си приказваха.
-Както и да е, и до там ще стигна. Човека се нави. Но аз съм имала отношения с него и някак си така се получиха нещата, че се стигна до това – усмихна си Лили и показа снимката, която Андрей току-що беше оставил. – но пък снимките са доста секси, това не може да се отрече!
За момент на масата настъпи пълно мълчание – всеки гледаше по някоя снимка и Лили се почувства малко странно. Така както беше разказала историята, излизаше доста кофти – особено тази част с фотографа. Само тя, всъщност.
-Аз мисля, че тази е страхотна! Супер секси, при това не си личи, че си ти! – усмихна се Сиси.
-Нали! Тази си мислех, че мога да ти я подаря – засмя се Лили – Сега сериозно – тази наистина я подарявам. Смисъл, искам и аз да си имам такава, но мога да ви изкарам капия на който иска. Иска ли някой?
-Аз искам! Нямам твоя гола снимка, май само гола нямам, а това си е изкуство! - заяви Сиси.
-О, да, извади и за мен – заяви Симо като гледаше Лили палаво право в очите. – Изкуство или не, всяка вечер ще си бия ритуалната чекия на нея. – засмя се той и всички след него.
-И аз искам – заявиха в един глас Андрей и Милко.
-Добре, за всички, значи? – попита Лили.
-Аз не искам, мерси. – заяви Румина ядно. – Нали Андрей ще си има – на него му направи плакатен формат да си я сложи срещу леглото. Може да си я гледаме нощем, докато правим секс. Ще му е твърд по-дълго време, ако те гледа гола. А може и да я замерваме със стрелички.
-Не знам защо си толкова злобна! Какъв ти е проблема с моите снимки?
-Ходиш наляво надясно и се снимаш гола, правиш безразборен секс, крадеш чужди мъже. Проблема не е в снимките, а в модела.
-Ако имаш проблем с модела, можеш да си ходиш. Така като гледам постъпките ми пречат само на теб. Имай предвид, че тук сме приятели, събрали сме се само приятели. Не знам дали знаеш значението на тази дума – може би самата ти си нямаш приятели и броиш тези на Андрей за свои. Но честно, нищо чудно ако с всички се държиш така накрая да умреш сама и да няма кой да каже молитва над ковчега ти. – заяви Лили.
-Добре, стига вече глупости! – заяви Андрей и вдигна ръка. Лили се усмихна – мъжът в него беше започнал да се връща напоследък. – Омръзнаха ми постоянните ви скандали. Ако не можете да се погаждате, няма да излизаме заедно повече. Никога повече.
-Че защо никога? Вие все един ден ще осъзнаете, че тази връзка е подигравка с вас самите и ще скъсате – заяви простичко и уж между другото Лили.
-Казах стига! – Андрей повиши тон, но не я погледна. Знае, че съм права, помисли си Лили със задоволство.
Лили повика сервитьора, за да си поръча вода. Емоциите й бяха дошли в повече. Имаше нужда малко да поохлади страстите си, макар че с този сервитьор това беше невъзможно – той беше толкова секси, че последният път, когато бяха дошли тук, Лили беше взела номера му и бяха излезли на среща. Бяха си прекарали страхотно, но в крайна сметка от тогава не бяха имали време да повторят. А Лили беше сигурна, че той иска, защото си бяха писали смс-и и винаги той беше инициаторът.
-Много работа ли имаш – попита тя, когато Христо дойде.
-Доста. Нормално е, петък вечер, все пак. – усмихна се той.
-Мда, ако ти остане минутка ела да си поговорим – усмихна се Лили заговорнически. – Или иди до тоалета. Ще дойда да си поговорим. – усмихна се тя още повече.
Христо й донесе водата и пак й смигна.
-Добре, какво правихте днес – попита Лили. – Аз лично гледах програмата. Все се надявам пак някъде да има изложба на Фрида Кало, но май няма и скоро няма да има.
-Нямаше ли миналата година? – попита Сиси
-По-миналата, нали ходихме! Не помниш ли?
-Фрида Кало не ми харесва – заяви Румина.
-В какъв смисъл? - попита Лили, готова за спор.
-Картините й са страхотни, но я намирам за грозновата.
-Не можеш да оценяваш някого, особено някой артист, по външния му вид.
-Не я оценявам по външния й вид.
-Напротив. Току-що каза, че не я харесваш, че я намираш за грозна. А когато говорим за Фрида, мисля, че външния вид е на последно място.
-А кое е на първо, Лил? - попита Андрей, наричайки я с галеното име, с което само Сиси я наричаше.
-Характера й.- заяви Лили. – Той е много по-важен дори от картините й. Аз не ги харесвам, но отивайки да ги видя, виждам силата на тази жена. Много ми харесва фразата й, че в живота й е имало две големи катастрофи – тази с трамвая и Диего, като втората се е оказала по-тежка. Права е – какво е по-тежко от драмата на любовта? Но на истинската любов. Тези наши връзки еднодневки за нищо не стават.
-Така ли мислиш? - попита Румина. – Не правят ли именно те ежедневието ни интересно?
-Ако си фен на драмите. Аз не съм, затова подобна връзка не ме влече. Обичам нещата да са съвсем прости. Ходим ли – ходим. Това е. Не искам излишна драма като „ти ми изневеряваш”. Естествено, че ще му изневерявам, това е живота. Това не е нормална връзка, ако не си изневеряваме.
-Така ли мислиш? – попита пак Румина. – Изневерявали ли са ти?
-Определено. Макар че този въпрос ми звучи като подигравка. И двете знаем историята, мисля, че всъщност всички тук я знаят. Знаят и че на теб също са ти изневерявали. Защо го обсъждаме?
-Ти започна. Кажи ми – болеше ли?
-Беше отдавна, аз съм над тези неща. – заяви Лили, усетила, че разговорът отива в нежелана посока. Естествено, че болеше, но овцата иска да призная пред всички, че съм наясно колко боли от изневярата и въпреки това съм причинила тази болка! Ама че е долна!, мислеше си Лили, докато рееше поглед някъде извън масата. Вече не й беше толкова забавно.
-Хайде, Лил – Румина натърти на обръщението – бъди честна.
-На теб не съм ти длъжна, освен това Лил ми викат само най-близките ми хора. А няма човек, който да е по-далеч от теб от този кръг. Но честно – не, не ме болеше. Аз усещах, че има нещо. Знаех, че той ми кръшка. Аз също му кръшках – заяви Лили една откровена лъжа, но това си беше нейния начин да се опази. – А и вярвам, че никой на никого не е длъжен. Бяхме наясно със ситуацията, и двамата знаехме, че не се обичаме и няма да сме заедно до гроб. Изневяра е относително понятие. Какво всъщност означава изневяра? – попита Лили, а точно в този миг Христо мина покрай нея на път за тоалетната и прикова погледа й.
-Лили, не се измъквай, отговори честно, не ни задавай въпроси – продължаваше Румина.
-Отговорих ти честно, казах ти моето мнение. Но наистина, помисли за изневярата. Какво е тя? Аз вярвам, че човек не може да изневери.
-Лили, болеше ли те? – настоя и Андрей.
Лили го погледна право в очите и стана от масата. И петимата я гледаха втренчено и очакваха отговора й. Всеки си мислеше, че го знае, но имаше нещо особено интересно в това да я чуят как го казва на висок глас пред всички, как си признава нещо, което лежи скрито на дъното на сърцето й, което крие, защото то показва, че тя не е това, което изглежда.
-Не, Рончи – Лили натърти на галеното име. – Не ме болеше. Защото аз не го обичах, за мен той беше поредният, той не беше нищо особено. Не ме болеше. Но теб те болеше. Много при това. – Лили я погледна нагло и с една високомерна усмивка се отправи към тоалетната, където знаеше, че Христо я очаква.
-Дай да ги видим! – възкликна Сиси и също се усмихна. Много добре знаеше цялата история на тези снимки, но искаше Лили все пак да си я разкаже сама.
-Какви са тези снимки? – попита Симо и също посегна към плика. Лили не можа да не забележи, че беше обгърнал раменете на Сиси с ръка, но Сиси не се бунтуваше. Тези двамата й бяха съмнителни – напоследък се държаха като повече от добри приятели, но така и не беше попитала Сиси.
-Правя основен ремонт в нас и искам нещо съвсем различно за стаята си. Преди беше жълта, слънчева, беше стая на дете – всичко в нея беше толкова светло, чисто, положително. Сега ще е коренно различна – пълна противоположност. – Лили се усмихна палаво и светна с очи.
-Тоест – мръсна, отрицателна и другото какво беше...? – засмя се Симо.
-Не, ще бъде един храм на любовта! – заяви Лили и също се засмя. Извади снимките и ги сложи на масата, с което успя да шокира всички за нула време. Нямаше човек на масата – а там бяха Андрей с Рончи, Симо, Сиси и едно ново попълнение – Милко, който да не зяпне от изненада.
-Това ти ли си? – попита накрая Симо.
-Мда, аз съм – усмихна се Лили. Харесваше й да гледа реакцията на хората – беше си направила актови снимки и осъзнаваше, че сега всички червяха уши.
-На всичките ли си ти? – попита Андрей и взе една в ръка, вглеждайки се в нея.
-Ти би трябвало да знаеш най-добре! – заяви Рончи, издърпа снимката и я хвърли на масата, след което се облегна назад.
-Какво, не ви ли харесвам? – засмя се Лили.
-Много са добри, професионалист ги е правил, нали? – попита Милко.
-Не, любител, но е много добър.
-Как ти хрумна да се снимаш гола? – попита Андрей. Рончи го гледаше лошо –явно се дразнеше на голите снимки на Лили. Явно се дразнеше на самото й присъствие. А Лили умираше от удоволствие като виждаше всичко това.
-Ще седна и ще ви разкажа подробно – усмихна се Лили. После се огледа. От едната страна на масата седяха Андрей и Рончи. Срещу тях седяха другите трима. Сиси беше наредила всичко много хитро – Милко беше в ъгъла, най-вътре на масата, точно срещу Рончи. Срещу Андрей седеше Симо, а самата Сиси се беше настанила до него, така че Лили можеше да седне само до Андрей. Горката аз, помисли си тя и с усмивката на победител се настани до него. Поръча си, след което започна да разказва за снимките.
-Идеята ми хрумна от едно списание – бяха на гости на дома на една журналистка, която беше направила всяка стая от апартамента си в различен стил. Кухнята беше като джунгла, хола беше като японски ресторант, а нейната спалня беше много готина – тъй като тя си обича професията вместо тапети имаше вестници и изрезки от вестници. Истински, ама направени като тапети. И стаята й като цяло беше точно някаква такава – като старовремски офис на издател на важен вестник. И аз реших така да се направя моята – тематично.
-И избра темата за секса? – попита Сиси през смях, макар да знаеше отговора.
-Мда, така реших. Представи си каква енергия ще привлека в такава спалня! – Лили погледна многозначително и се усмихна палаво. – И реших стените да са покрити с такива пердета – някакви тъмни и самото ми легло да е покрито с балдахин, да е като скрито от света с огромна завеса. Ще е супер секси – той идва, върви към леглото и се чуди каква ли ще съм, каква ли изненада му готвя тази нощ. Тръпне в сладостно очакване преди да отвори завесата. Ще е супер секси.
-Имаш ли някой „той” в предвид? – попита Рончи уж между другото.
-Имам, да, благодаря за този въпрос – усмихна се Лили и продължи да говори – Всичко ще е покрито с черна завеса. Само огледалната врата на гардероба ще си остане огледална – все пак това е сериозна част от сексуалния ми живот!
-Огледалото? – попита Симо.
-О, да – отговориха Лили и Андрей в един глас. После се спогледаха. А после се усетиха, че Румина ги гледа лошо и двамата.
-Май някой се пренесе прекалено много в този секси разказ за секси спалня – засмя се високо Сиси, надявайки се да разчупи ледовете по този начин.
-Май да – засмя се и Андрей, а след него и другите. Само Румина остана с ледена физиономия. Лили реши, че тези шеги тя ги приема лично, но не й пукаше.
-И искам над леглото, ама точно там над възглавниците, на тази стена, знаете я, да има снимки. Голи. Ама като изкуство, не като порно. Искам да има все пак изкуство в стаята ми, да има сексапил, но стилно, а не евтино, все едно порно звезда снима там! И така реших, че актови фотографии е най-добре. – Лили млъкна и разчисти малко пространство пред себе си, защото сервитьорът точно й беше донесъл поръчката. – Благодаря ти, Христо – усмихна му се тя. Той отговори на усмивката и й смигна. И всички видяха. Лили продължи още по-усмихната, но все пак се опитваше да се прави, че нищо не е станало. – И накрая реших, че най-добре аз да се снимам – все пак това е моята спалня, а и без това имам опит. Снимала съм се много.
-Но не гола! – възрази Сиси.
-Това е изкуство, все пак! – заяви Лили.
-Хохо, тоя снимка като я гледам, си е чиста порнография, според мен! – заяви Симо.
-Това е фотографът – Лили замалко да се изчерви. – Ще стигна и до там. Исках да ги направи професионалист, точно за да е изкуство, а не порнография. Само че не можех да се обадя на фотографа, който ме снима последния път – той ще иска да ги ползва, а аз искам да ги имам само аз!
-А фотографа?
-Какво за него?
-Практиката не е ли да ги имате само двамата?
-Да, такава е, но нали в това е идеята – поръчвам си ги, за да си ги сложа в спалнята, не искам друг да ги гледа, камо ли да ги ползва! Това би било отвратително! Затова трябваше внимателно да избера кой да ме снима – все пак трябва да е някой, на който вярвам. И познавах този човек, чиито фотографии съм виждала и наистина много го бива. Той не ме е снимал, но знам, че е добър, а и го познавам по съвсем други пътища, така че се надявах, че може да му имам доверие. Говорих с него. Казах му за какво става въпрос, предложих му пари, но той ми взе само за материалите. което ме учуди – все пак всичко е в електронен формат, ама там имаше някакви неща. Той ми обясни но кой да го суша.
-Да, като гледам си била концентрирана върху друго – засмя се Андрей и показа на всички снимка, на която бяха Лили и фотографа, но май не си приказваха.
-Както и да е, и до там ще стигна. Човека се нави. Но аз съм имала отношения с него и някак си така се получиха нещата, че се стигна до това – усмихна си Лили и показа снимката, която Андрей току-що беше оставил. – но пък снимките са доста секси, това не може да се отрече!
За момент на масата настъпи пълно мълчание – всеки гледаше по някоя снимка и Лили се почувства малко странно. Така както беше разказала историята, излизаше доста кофти – особено тази част с фотографа. Само тя, всъщност.
-Аз мисля, че тази е страхотна! Супер секси, при това не си личи, че си ти! – усмихна се Сиси.
-Нали! Тази си мислех, че мога да ти я подаря – засмя се Лили – Сега сериозно – тази наистина я подарявам. Смисъл, искам и аз да си имам такава, но мога да ви изкарам капия на който иска. Иска ли някой?
-Аз искам! Нямам твоя гола снимка, май само гола нямам, а това си е изкуство! - заяви Сиси.
-О, да, извади и за мен – заяви Симо като гледаше Лили палаво право в очите. – Изкуство или не, всяка вечер ще си бия ритуалната чекия на нея. – засмя се той и всички след него.
-И аз искам – заявиха в един глас Андрей и Милко.
-Добре, за всички, значи? – попита Лили.
-Аз не искам, мерси. – заяви Румина ядно. – Нали Андрей ще си има – на него му направи плакатен формат да си я сложи срещу леглото. Може да си я гледаме нощем, докато правим секс. Ще му е твърд по-дълго време, ако те гледа гола. А може и да я замерваме със стрелички.
-Не знам защо си толкова злобна! Какъв ти е проблема с моите снимки?
-Ходиш наляво надясно и се снимаш гола, правиш безразборен секс, крадеш чужди мъже. Проблема не е в снимките, а в модела.
-Ако имаш проблем с модела, можеш да си ходиш. Така като гледам постъпките ми пречат само на теб. Имай предвид, че тук сме приятели, събрали сме се само приятели. Не знам дали знаеш значението на тази дума – може би самата ти си нямаш приятели и броиш тези на Андрей за свои. Но честно, нищо чудно ако с всички се държиш така накрая да умреш сама и да няма кой да каже молитва над ковчега ти. – заяви Лили.
-Добре, стига вече глупости! – заяви Андрей и вдигна ръка. Лили се усмихна – мъжът в него беше започнал да се връща напоследък. – Омръзнаха ми постоянните ви скандали. Ако не можете да се погаждате, няма да излизаме заедно повече. Никога повече.
-Че защо никога? Вие все един ден ще осъзнаете, че тази връзка е подигравка с вас самите и ще скъсате – заяви простичко и уж между другото Лили.
-Казах стига! – Андрей повиши тон, но не я погледна. Знае, че съм права, помисли си Лили със задоволство.
Лили повика сервитьора, за да си поръча вода. Емоциите й бяха дошли в повече. Имаше нужда малко да поохлади страстите си, макар че с този сервитьор това беше невъзможно – той беше толкова секси, че последният път, когато бяха дошли тук, Лили беше взела номера му и бяха излезли на среща. Бяха си прекарали страхотно, но в крайна сметка от тогава не бяха имали време да повторят. А Лили беше сигурна, че той иска, защото си бяха писали смс-и и винаги той беше инициаторът.
-Много работа ли имаш – попита тя, когато Христо дойде.
-Доста. Нормално е, петък вечер, все пак. – усмихна се той.
-Мда, ако ти остане минутка ела да си поговорим – усмихна се Лили заговорнически. – Или иди до тоалета. Ще дойда да си поговорим. – усмихна се тя още повече.
Христо й донесе водата и пак й смигна.
-Добре, какво правихте днес – попита Лили. – Аз лично гледах програмата. Все се надявам пак някъде да има изложба на Фрида Кало, но май няма и скоро няма да има.
-Нямаше ли миналата година? – попита Сиси
-По-миналата, нали ходихме! Не помниш ли?
-Фрида Кало не ми харесва – заяви Румина.
-В какъв смисъл? - попита Лили, готова за спор.
-Картините й са страхотни, но я намирам за грозновата.
-Не можеш да оценяваш някого, особено някой артист, по външния му вид.
-Не я оценявам по външния й вид.
-Напротив. Току-що каза, че не я харесваш, че я намираш за грозна. А когато говорим за Фрида, мисля, че външния вид е на последно място.
-А кое е на първо, Лил? - попита Андрей, наричайки я с галеното име, с което само Сиси я наричаше.
-Характера й.- заяви Лили. – Той е много по-важен дори от картините й. Аз не ги харесвам, но отивайки да ги видя, виждам силата на тази жена. Много ми харесва фразата й, че в живота й е имало две големи катастрофи – тази с трамвая и Диего, като втората се е оказала по-тежка. Права е – какво е по-тежко от драмата на любовта? Но на истинската любов. Тези наши връзки еднодневки за нищо не стават.
-Така ли мислиш? - попита Румина. – Не правят ли именно те ежедневието ни интересно?
-Ако си фен на драмите. Аз не съм, затова подобна връзка не ме влече. Обичам нещата да са съвсем прости. Ходим ли – ходим. Това е. Не искам излишна драма като „ти ми изневеряваш”. Естествено, че ще му изневерявам, това е живота. Това не е нормална връзка, ако не си изневеряваме.
-Така ли мислиш? – попита пак Румина. – Изневерявали ли са ти?
-Определено. Макар че този въпрос ми звучи като подигравка. И двете знаем историята, мисля, че всъщност всички тук я знаят. Знаят и че на теб също са ти изневерявали. Защо го обсъждаме?
-Ти започна. Кажи ми – болеше ли?
-Беше отдавна, аз съм над тези неща. – заяви Лили, усетила, че разговорът отива в нежелана посока. Естествено, че болеше, но овцата иска да призная пред всички, че съм наясно колко боли от изневярата и въпреки това съм причинила тази болка! Ама че е долна!, мислеше си Лили, докато рееше поглед някъде извън масата. Вече не й беше толкова забавно.
-Хайде, Лил – Румина натърти на обръщението – бъди честна.
-На теб не съм ти длъжна, освен това Лил ми викат само най-близките ми хора. А няма човек, който да е по-далеч от теб от този кръг. Но честно – не, не ме болеше. Аз усещах, че има нещо. Знаех, че той ми кръшка. Аз също му кръшках – заяви Лили една откровена лъжа, но това си беше нейния начин да се опази. – А и вярвам, че никой на никого не е длъжен. Бяхме наясно със ситуацията, и двамата знаехме, че не се обичаме и няма да сме заедно до гроб. Изневяра е относително понятие. Какво всъщност означава изневяра? – попита Лили, а точно в този миг Христо мина покрай нея на път за тоалетната и прикова погледа й.
-Лили, не се измъквай, отговори честно, не ни задавай въпроси – продължаваше Румина.
-Отговорих ти честно, казах ти моето мнение. Но наистина, помисли за изневярата. Какво е тя? Аз вярвам, че човек не може да изневери.
-Лили, болеше ли те? – настоя и Андрей.
Лили го погледна право в очите и стана от масата. И петимата я гледаха втренчено и очакваха отговора й. Всеки си мислеше, че го знае, но имаше нещо особено интересно в това да я чуят как го казва на висок глас пред всички, как си признава нещо, което лежи скрито на дъното на сърцето й, което крие, защото то показва, че тя не е това, което изглежда.
-Не, Рончи – Лили натърти на галеното име. – Не ме болеше. Защото аз не го обичах, за мен той беше поредният, той не беше нищо особено. Не ме болеше. Но теб те болеше. Много при това. – Лили я погледна нагло и с една високомерна усмивка се отправи към тоалетната, където знаеше, че Христо я очаква.
Да бъдеш Лили
-Мисля, че има нещо, което не искате да ми кажете. – заяви Румина като гледаше ту Андрей, ту Лили.
Двамата гледаха в различни посоки като нито един не погледна към нея. И нито един не й отговори. Румина продължаваше да ги гледа. Все още никой не й обръщаше внимание. Лили се правеше, че не я е чула. Смяташе, че ако те двамата имат някакви проблеми във връзката си, това не беше неин проблем и тя нямаше нищо общо. Нищо от това не я засягаше, затова смяташе, че не тя трябва да отговори на това. Най-малкото, това беше решение, което трябва да се вземе от Андрей или от двамата заедно, но в никакъв случай не и само от нея. Това си беше тяхна работа и тя не искаше да се меси, но Андрей й се беше обадил и я беше помолил спешно да отиде при него, без да й казва каквото и да било повече. Лили не знаеше какво да очаква, но не очакваше това и сега се чувстваше неловко и не на място. Очакваше той да е там сам, да иска още да говорят за онази нощ и за другите подобни нощи, които той иска да изживее по този начин с нея. Очакваше да са си само те и той да се опитва да я съблазнява. Не очакваше гаджето му да е там и да й държи сметка за миналото.
-Никой ли няма да ми каже какво става тук? – Румина започваше да повишава тон.
-Аз ще ти кажа – нищо не става. – на Лили й беше писнало все да мълчи и да чака Андрей да вземе просто някакво решение. Затова тя взе решението. – Вие двамата си имате някакви проблеми във връзката и търсите решение от мен. Изобщо не знам какво правя тук.
-А защо дойде? – попита Румина язвително.
-Защото Андрей се обади и ме помоли да дойда. Каза, че е спешно и важно. И аз реших, че наистина е важно. Мислех, че има някакъв проблем, а не че искате да си решите проблемите на връзката като ме натоварите мен, като си го изкарате на мен, защото явно това правите.
-Моля?
-Какво, да не оглуша, когато започнах да казвам истини, които не ти харесват?
-Ами, просто смятам, че вие двамата криете нещо от мен, което не искате да ми кажете, но което е причината да имаме дребни спорове с Андрей. Най-малкото, ние не сме в криза.
-Да, така е, сто процента! – заяви иронично Лили и обърна поглед към прозореца.
Андрей все още мълчеше, като не поглеждаше нито едната, нито другата. Лили го погледна крадешком, само с периферното си зрение. Как беше възможно да го иска? Да иска точно него? Та той беше такова мекотело! Никога не се беше държал така с нея! Никога преди! Да загуби ума и дума, да не смее да се защити, да намесва чужди хора в собствените си проблеми... това не беше той, не беше човекът, с който тя искаше да бъде.
-Виж, аз нямам нищо общо. Ако мислиш, че имате някакви проблеми, решете си. Аз защо съм тук?
-Защото между вас има нещо, което криете от мен.
-Защо не попиташ Андрей? Вие сте двойка, обичате се, би трябвало да умеете сами да решавате проблемите си.
-Ние нямаме проблеми.
-Тогава аз какво правя тук? – Лили беше готова да се развика на малоумното същество отсреща си! Викат я тук, за да им помогне да решават проблемите си, което само по себе си беше чиста глупост, но когато тя е тук да й говорят, че нямат проблеми, беше просто черешката на сладоледа.
-Виж какво, аз си тръгвам – заяви Лили и отвори чантата да потърси портмонето си. – Аз нямам работа тук. Ако имаш въпроси, питай си Андрей, аз нямам работа тук.
-Не, стой, моля те! – каза Андрей, учудващо енергично. Сякаш беше излязъл от транса си. Лили само го погледна и с портмоне в ръка заяви:
-Ако имате да ми казвате или да ме питате нещо, сега е мигът. Но конкретно, а не да ми дрънкате врели-некипели „имаме проблеми, нямаме проблеми, ти имаш общо, ти нямаш общо”. Какъв е проблема, аз какво правя тук?
-Вие двамата – между вас има нещо, което криете от мен. Между вас е станало нещо, но не знам какво. Обаче в него е проблема.
-А аз какво правя тук?
-Той няма да бъде честен.
-Питай първо него. Би трябвало на него да вярваш, с него да говориш за такива неща.
-Андрей, имаш ли връзка с Лили? – попита Румина по-директно и по-груб от необходимото. Поне така се стори на Лили. Може би беше афектирана.
Андрей сякаш се беше върнал към транса си и не я погледна веднага. Когато го направи, погледът му беше някак отнесен и сякаш не му пукаше.
-Андрей, попитах те нещо! – заяви Румина.
-Не, нямам връзка с Лили – заяви той.
-Но си ми изневерявал с нея! – заяви Румина.
-Не е вярно. – каза отново Андрей. Лили седеше и гледаше човешката драма – тази жена бе успяла да превърне Андрей от страхотен мъж с чувство за хумор и характер, мъж, здраво стъпил на земята и борещ се за себе си, в някаква мижитурка, която лежеше безжизнена в краката на жена си.
-Лъжеш ли ме, Андрей? – попита Румина злобно. Гледаше го право в очите, много настоятелно. Имаше нещо манипулативно в нея.
Естествено, че те лъже. И има причина да го прави – страх го е. Страх го е до смърт, мислеше си Лили, но не смееше да се намеси. Ако тя беше на негово място, щеше да каже истината и да се оправдае с това, че е тя, че от нея може да се очаква подобно нещо. Но Андрей нямаше куража да бъде себе си и да отстоява себе си, да се бори за свободата да направи това, което поиска на мига.
-Лили, той ме лъже, затова ти си тук.
-Не знам как прецени, че те лъже. Аз няма да се меся между вас. Не е моя работа кой на кого с кого изневерява.
-Той ми кръшка, нали? При това с теб!
-Попита го, той отрече. Защо продължаваме да го обсъждаме? – попита Лили, като се погнуси от себе си. Ако беше себе си, щеше да каже – да, той те лъже. Той прави секс с мен, страхотен секс. Звъни ми, за да ми се оплаква от теб. Моли ме да ходя с него за дрехи, да съм с него на фризьор. Иска да ми държи ръката, докато ходим заедно по улицата, да заспиваме прегърнати. Той има безплатни минути към мен, точно както към теб. Но той говори много повече с мен. За него аз съм много повече, отколкото си ти.
Но не каза нищо от това. Може би наистина беше влюбена в този мъж.
-Андрей, дай ми телефона си! – заяви Румина решително и подаде ръка.
-Моля? – Андрей отново излезе от транса си.
-Чу ме. Дай ми телефона си. Искам да погледна обажданията ти, смс-ите ти. Искам да видя снимките ти, всичко.
-Как така ще ми ровиш в телефона?
-Нима имаш нещо за криене?
-Естествено, че нямам.
-Дай го тогава. – Румина го гледаше като строга учителка. Все едно беше ученикът, който изкарва само двойки, но продължава да не учи и сега лъже, че си е написал домашното. Или като този, който постоянно бяга от час, увещавайки, че е болен, а същевременно се мотае по кафетата. Проблемът винаги е в това, че те хващат. Ако не те хванат, проблем няма. И Андрей знаеше това. Извади телефона от джоба на дънките и го даде на Румина. Лили настръхна, знаейки какво ще е първото, което Румина ще види. Всички смс-и в собствената й входяща кутия напоследък бяха от Андрей. И ако той беше имал неблагоразумие да не ги изтрие, Румина щеше да разбере всичко. Щеше да разбере защо онази вечер той не беше отишъл да се види с нея в онази дискотека. Защо й беше казал, че е болен и не може да отиде с нея на премиерата на онзи филм. Защо беше отишъл на фризьор без нея. Защо уж беше заминал за Силистра така набързо.
Румина седеше, ровеше из телефона му и мълчеше. От време сбръчкваше вежди, но нищо не продумваше. Лили предположи, че или не намира нищо, или търси нещо, което да е строго не приятелско, от което ясно да си личи, че има нещо, което не е за пренебрегване. Румина продължаваше да мълчи, а Лили се чувстваше все по-напрегната. Не знаеше какво да очаква. Погледна Андрей и се почувства жалка – тази жена, тази смешна жена Румина ги караше да се чувстват отвратително за това, че са направили нещо, което беше в реда на нещата, нещо съвсем естествено. Що за жалка ситуация беше това? Лили не събра кураж да продума. Знаеше, че може да победи Румина, но дори и да спечели словесния дуел, пак щеше да загуби така или иначе, в дългосрочен или краткосрочен план.
-Отивам до тоалетна – беше единственото, което успя да измисли, за да излезе от ситуацията. Разкъсваше се между себе си. Трябваше да й каже, защото така се чувстваше зле. Не искаше да има тайни, не смяташе, че постъпката й е нещо лошо. Но Андрей сигурно щеше да отрече. Толкова се беше наплашил от гаджето си, че беше готов да потъпче себе си и нея, за да угоди на тази откачена Румина.
Погледна се в огледалото. Видя красивото русо момиче, което имаше достатъчно сила, чар и интелект, за да се изправи срещу онази откачалка. Но видя и онова страхливо малко дете, което беше направило нещо лошо, а сега се страхуваше от наказанието. Което беше още по-лошо – на чия страна щеше да застане нейното другарче в игрите? Лили се почувства сама, безкрайно сама и осъзна, че това е мигът да бъде себе си. Направеше ли този компромис, щеше да загуби себе си, да спре да си вярва, да предаде сама себе си, при това заради някой друг. Това ли искаш, Лили?
-Ще те убия! – изкрещя Румина в мига, в който Лили се приближи към масата. Скочи и хукна към нея с протегнати напред ръце. Лили я гледаше и се чудеше какво се случва. Първата й реакция беше учудване, а след това инстинктът за самосъхранение се задейства и Лили посрещна ръцете на Румина със своите. Двете се вкопчиха една в друга. Румина се опитваше да я хване или за косата или за гушата, а Лили се опитваше да се предпази.
-Хайде стига вече глупости – Андрей ги хвана и двете за косите и ги дръпна настрани, след което ги повлече към масата. – Какви са тези циркаджийски истории?
-Знаех си, че нямам място тук! – заяви Лили на висок глас. Ясно съзнаваше, че цялото заведение ги гледа и слуша. Чувстваше се така и преди да отиде до тоалетна, но сега вече бе неизбежно. – Откачалка, какво ти стана изведнъж?
-Аз й казах, Лили. – заяви спокойно Андрей и отпи от чашата си. – Всичко й казах. Казах й, че сме ходили, че ти си момичето, което съм оставил август месец. И че ти си момичето, с което си тръгнах петък вечер от дискотеката.
-Браво, похвално, а защо аз ям бой?
-Защото си го съблазнила, кучко, затова! – изкряска Румина.
-Я бягай оттук, овца такава. За да дойде при мен, явно има нещо, което ти не му даваш. Не знам какво е, а и не ме интересува. Но няма да се карам с никого за нищо. Свободна съм да бъда с когото искам. Няма да се защитавам за това, че някой ми харесва и че съм направила това, което ми е дошло отвътре. Това е най-естественото – да си с човека, който ти харесва. Няма да се оправдавам. Не съм престъпница и няма да ходя срещу човешката природа за кефа на момиче, което дори не харесвам.
-А опита ли се да ме опознаеш? Ти ме мразиш поначало, просто защото съм другата, а не заради мен самата.
-О, напротив! – двете вече си викаха и въпреки че искаше не да я надвиква, а да я оборва с разумни доводи, Лили май повече се беше отдала на първото. – Опитах да те харесам, да видя доброто в теб! Но ти си толкова зла, толкова много мразиш целият заобикалящ те свят, толкова много те е страх да не го загубиш! Не съм срещала друго толкова неуверено същество като теб. Смехът ти е гаден, косата ти е гадна, кожата ти е отвратителна, дори усмивката ти е лицемерна и превзета. Не знам как да те харесам!
На масата настъпи мълчание. Цялото заведение седеше и ги гледаше – Лили наистина беше успяла да надвика не само Румина, но и всички други. Включително музиката. Рончи седеше и гледаше в чашата си, без да говори. Андрей гледаше ту едната, ту другата.
-Това е смешно. Седите тук и се карате за глупости. За какво всъщност се карате? – попита той накрая.
Лили усети колко основателен беше този въпрос – тя и Румина на практика нямаха какво да делят. Той не беше вещ, беше човек и нищо човешко не му беше чуждо. Така че той трябваше да реши.
-Прав си, ти реши – каза Лили и го погледна. Той също я гледаше, но не разбиращо. Да реши, какво да реши?
-Прав си, няма място за избор. – каза Лили, осъзнала, че ако го остави той да избира, щеше да загуби. Сега беше моментът тя да вземе същото решение като него, но направеше ли тя този избор, щеше да спечели. Лили продължи – Вие двамата имате проблеми. Това е очевидно, няма причина дори да го обсъждаме. Вината не е в мен, макар че се опитахте да ме замесите. Да, той ти изневери с мен. Няма да го карам да избира. Аз не искам да ходя с него. Но ти искаш. Вие се обичате, трябва да сте заедно. Аз не обичам подобни триъгълници, затова си тръгвам. – Лили остави пари за сметката и излезе от заведението.
Затваряйки вратата зад себе си, почувства, че затваря една страница от живота си. Искаше Андрей да я догони, да й каже, че иска да е с нея, не с Румина. Искаше той да я спре, да я върне при себе си, но нямаше да го направи. Беше се уплашил прекалено много от перспективата да изостави Румина. Може би наистина я обичаше? Лили не можа да понесе подобна мисъл.
Изключи телефона си и легна да спи с надеждата сънят да е по-хубав от реалността.
Двамата гледаха в различни посоки като нито един не погледна към нея. И нито един не й отговори. Румина продължаваше да ги гледа. Все още никой не й обръщаше внимание. Лили се правеше, че не я е чула. Смяташе, че ако те двамата имат някакви проблеми във връзката си, това не беше неин проблем и тя нямаше нищо общо. Нищо от това не я засягаше, затова смяташе, че не тя трябва да отговори на това. Най-малкото, това беше решение, което трябва да се вземе от Андрей или от двамата заедно, но в никакъв случай не и само от нея. Това си беше тяхна работа и тя не искаше да се меси, но Андрей й се беше обадил и я беше помолил спешно да отиде при него, без да й казва каквото и да било повече. Лили не знаеше какво да очаква, но не очакваше това и сега се чувстваше неловко и не на място. Очакваше той да е там сам, да иска още да говорят за онази нощ и за другите подобни нощи, които той иска да изживее по този начин с нея. Очакваше да са си само те и той да се опитва да я съблазнява. Не очакваше гаджето му да е там и да й държи сметка за миналото.
-Никой ли няма да ми каже какво става тук? – Румина започваше да повишава тон.
-Аз ще ти кажа – нищо не става. – на Лили й беше писнало все да мълчи и да чака Андрей да вземе просто някакво решение. Затова тя взе решението. – Вие двамата си имате някакви проблеми във връзката и търсите решение от мен. Изобщо не знам какво правя тук.
-А защо дойде? – попита Румина язвително.
-Защото Андрей се обади и ме помоли да дойда. Каза, че е спешно и важно. И аз реших, че наистина е важно. Мислех, че има някакъв проблем, а не че искате да си решите проблемите на връзката като ме натоварите мен, като си го изкарате на мен, защото явно това правите.
-Моля?
-Какво, да не оглуша, когато започнах да казвам истини, които не ти харесват?
-Ами, просто смятам, че вие двамата криете нещо от мен, което не искате да ми кажете, но което е причината да имаме дребни спорове с Андрей. Най-малкото, ние не сме в криза.
-Да, така е, сто процента! – заяви иронично Лили и обърна поглед към прозореца.
Андрей все още мълчеше, като не поглеждаше нито едната, нито другата. Лили го погледна крадешком, само с периферното си зрение. Как беше възможно да го иска? Да иска точно него? Та той беше такова мекотело! Никога не се беше държал така с нея! Никога преди! Да загуби ума и дума, да не смее да се защити, да намесва чужди хора в собствените си проблеми... това не беше той, не беше човекът, с който тя искаше да бъде.
-Виж, аз нямам нищо общо. Ако мислиш, че имате някакви проблеми, решете си. Аз защо съм тук?
-Защото между вас има нещо, което криете от мен.
-Защо не попиташ Андрей? Вие сте двойка, обичате се, би трябвало да умеете сами да решавате проблемите си.
-Ние нямаме проблеми.
-Тогава аз какво правя тук? – Лили беше готова да се развика на малоумното същество отсреща си! Викат я тук, за да им помогне да решават проблемите си, което само по себе си беше чиста глупост, но когато тя е тук да й говорят, че нямат проблеми, беше просто черешката на сладоледа.
-Виж какво, аз си тръгвам – заяви Лили и отвори чантата да потърси портмонето си. – Аз нямам работа тук. Ако имаш въпроси, питай си Андрей, аз нямам работа тук.
-Не, стой, моля те! – каза Андрей, учудващо енергично. Сякаш беше излязъл от транса си. Лили само го погледна и с портмоне в ръка заяви:
-Ако имате да ми казвате или да ме питате нещо, сега е мигът. Но конкретно, а не да ми дрънкате врели-некипели „имаме проблеми, нямаме проблеми, ти имаш общо, ти нямаш общо”. Какъв е проблема, аз какво правя тук?
-Вие двамата – между вас има нещо, което криете от мен. Между вас е станало нещо, но не знам какво. Обаче в него е проблема.
-А аз какво правя тук?
-Той няма да бъде честен.
-Питай първо него. Би трябвало на него да вярваш, с него да говориш за такива неща.
-Андрей, имаш ли връзка с Лили? – попита Румина по-директно и по-груб от необходимото. Поне така се стори на Лили. Може би беше афектирана.
Андрей сякаш се беше върнал към транса си и не я погледна веднага. Когато го направи, погледът му беше някак отнесен и сякаш не му пукаше.
-Андрей, попитах те нещо! – заяви Румина.
-Не, нямам връзка с Лили – заяви той.
-Но си ми изневерявал с нея! – заяви Румина.
-Не е вярно. – каза отново Андрей. Лили седеше и гледаше човешката драма – тази жена бе успяла да превърне Андрей от страхотен мъж с чувство за хумор и характер, мъж, здраво стъпил на земята и борещ се за себе си, в някаква мижитурка, която лежеше безжизнена в краката на жена си.
-Лъжеш ли ме, Андрей? – попита Румина злобно. Гледаше го право в очите, много настоятелно. Имаше нещо манипулативно в нея.
Естествено, че те лъже. И има причина да го прави – страх го е. Страх го е до смърт, мислеше си Лили, но не смееше да се намеси. Ако тя беше на негово място, щеше да каже истината и да се оправдае с това, че е тя, че от нея може да се очаква подобно нещо. Но Андрей нямаше куража да бъде себе си и да отстоява себе си, да се бори за свободата да направи това, което поиска на мига.
-Лили, той ме лъже, затова ти си тук.
-Не знам как прецени, че те лъже. Аз няма да се меся между вас. Не е моя работа кой на кого с кого изневерява.
-Той ми кръшка, нали? При това с теб!
-Попита го, той отрече. Защо продължаваме да го обсъждаме? – попита Лили, като се погнуси от себе си. Ако беше себе си, щеше да каже – да, той те лъже. Той прави секс с мен, страхотен секс. Звъни ми, за да ми се оплаква от теб. Моли ме да ходя с него за дрехи, да съм с него на фризьор. Иска да ми държи ръката, докато ходим заедно по улицата, да заспиваме прегърнати. Той има безплатни минути към мен, точно както към теб. Но той говори много повече с мен. За него аз съм много повече, отколкото си ти.
Но не каза нищо от това. Може би наистина беше влюбена в този мъж.
-Андрей, дай ми телефона си! – заяви Румина решително и подаде ръка.
-Моля? – Андрей отново излезе от транса си.
-Чу ме. Дай ми телефона си. Искам да погледна обажданията ти, смс-ите ти. Искам да видя снимките ти, всичко.
-Как така ще ми ровиш в телефона?
-Нима имаш нещо за криене?
-Естествено, че нямам.
-Дай го тогава. – Румина го гледаше като строга учителка. Все едно беше ученикът, който изкарва само двойки, но продължава да не учи и сега лъже, че си е написал домашното. Или като този, който постоянно бяга от час, увещавайки, че е болен, а същевременно се мотае по кафетата. Проблемът винаги е в това, че те хващат. Ако не те хванат, проблем няма. И Андрей знаеше това. Извади телефона от джоба на дънките и го даде на Румина. Лили настръхна, знаейки какво ще е първото, което Румина ще види. Всички смс-и в собствената й входяща кутия напоследък бяха от Андрей. И ако той беше имал неблагоразумие да не ги изтрие, Румина щеше да разбере всичко. Щеше да разбере защо онази вечер той не беше отишъл да се види с нея в онази дискотека. Защо й беше казал, че е болен и не може да отиде с нея на премиерата на онзи филм. Защо беше отишъл на фризьор без нея. Защо уж беше заминал за Силистра така набързо.
Румина седеше, ровеше из телефона му и мълчеше. От време сбръчкваше вежди, но нищо не продумваше. Лили предположи, че или не намира нищо, или търси нещо, което да е строго не приятелско, от което ясно да си личи, че има нещо, което не е за пренебрегване. Румина продължаваше да мълчи, а Лили се чувстваше все по-напрегната. Не знаеше какво да очаква. Погледна Андрей и се почувства жалка – тази жена, тази смешна жена Румина ги караше да се чувстват отвратително за това, че са направили нещо, което беше в реда на нещата, нещо съвсем естествено. Що за жалка ситуация беше това? Лили не събра кураж да продума. Знаеше, че може да победи Румина, но дори и да спечели словесния дуел, пак щеше да загуби така или иначе, в дългосрочен или краткосрочен план.
-Отивам до тоалетна – беше единственото, което успя да измисли, за да излезе от ситуацията. Разкъсваше се между себе си. Трябваше да й каже, защото така се чувстваше зле. Не искаше да има тайни, не смяташе, че постъпката й е нещо лошо. Но Андрей сигурно щеше да отрече. Толкова се беше наплашил от гаджето си, че беше готов да потъпче себе си и нея, за да угоди на тази откачена Румина.
Погледна се в огледалото. Видя красивото русо момиче, което имаше достатъчно сила, чар и интелект, за да се изправи срещу онази откачалка. Но видя и онова страхливо малко дете, което беше направило нещо лошо, а сега се страхуваше от наказанието. Което беше още по-лошо – на чия страна щеше да застане нейното другарче в игрите? Лили се почувства сама, безкрайно сама и осъзна, че това е мигът да бъде себе си. Направеше ли този компромис, щеше да загуби себе си, да спре да си вярва, да предаде сама себе си, при това заради някой друг. Това ли искаш, Лили?
-Ще те убия! – изкрещя Румина в мига, в който Лили се приближи към масата. Скочи и хукна към нея с протегнати напред ръце. Лили я гледаше и се чудеше какво се случва. Първата й реакция беше учудване, а след това инстинктът за самосъхранение се задейства и Лили посрещна ръцете на Румина със своите. Двете се вкопчиха една в друга. Румина се опитваше да я хване или за косата или за гушата, а Лили се опитваше да се предпази.
-Хайде стига вече глупости – Андрей ги хвана и двете за косите и ги дръпна настрани, след което ги повлече към масата. – Какви са тези циркаджийски истории?
-Знаех си, че нямам място тук! – заяви Лили на висок глас. Ясно съзнаваше, че цялото заведение ги гледа и слуша. Чувстваше се така и преди да отиде до тоалетна, но сега вече бе неизбежно. – Откачалка, какво ти стана изведнъж?
-Аз й казах, Лили. – заяви спокойно Андрей и отпи от чашата си. – Всичко й казах. Казах й, че сме ходили, че ти си момичето, което съм оставил август месец. И че ти си момичето, с което си тръгнах петък вечер от дискотеката.
-Браво, похвално, а защо аз ям бой?
-Защото си го съблазнила, кучко, затова! – изкряска Румина.
-Я бягай оттук, овца такава. За да дойде при мен, явно има нещо, което ти не му даваш. Не знам какво е, а и не ме интересува. Но няма да се карам с никого за нищо. Свободна съм да бъда с когото искам. Няма да се защитавам за това, че някой ми харесва и че съм направила това, което ми е дошло отвътре. Това е най-естественото – да си с човека, който ти харесва. Няма да се оправдавам. Не съм престъпница и няма да ходя срещу човешката природа за кефа на момиче, което дори не харесвам.
-А опита ли се да ме опознаеш? Ти ме мразиш поначало, просто защото съм другата, а не заради мен самата.
-О, напротив! – двете вече си викаха и въпреки че искаше не да я надвиква, а да я оборва с разумни доводи, Лили май повече се беше отдала на първото. – Опитах да те харесам, да видя доброто в теб! Но ти си толкова зла, толкова много мразиш целият заобикалящ те свят, толкова много те е страх да не го загубиш! Не съм срещала друго толкова неуверено същество като теб. Смехът ти е гаден, косата ти е гадна, кожата ти е отвратителна, дори усмивката ти е лицемерна и превзета. Не знам как да те харесам!
На масата настъпи мълчание. Цялото заведение седеше и ги гледаше – Лили наистина беше успяла да надвика не само Румина, но и всички други. Включително музиката. Рончи седеше и гледаше в чашата си, без да говори. Андрей гледаше ту едната, ту другата.
-Това е смешно. Седите тук и се карате за глупости. За какво всъщност се карате? – попита той накрая.
Лили усети колко основателен беше този въпрос – тя и Румина на практика нямаха какво да делят. Той не беше вещ, беше човек и нищо човешко не му беше чуждо. Така че той трябваше да реши.
-Прав си, ти реши – каза Лили и го погледна. Той също я гледаше, но не разбиращо. Да реши, какво да реши?
-Прав си, няма място за избор. – каза Лили, осъзнала, че ако го остави той да избира, щеше да загуби. Сега беше моментът тя да вземе същото решение като него, но направеше ли тя този избор, щеше да спечели. Лили продължи – Вие двамата имате проблеми. Това е очевидно, няма причина дори да го обсъждаме. Вината не е в мен, макар че се опитахте да ме замесите. Да, той ти изневери с мен. Няма да го карам да избира. Аз не искам да ходя с него. Но ти искаш. Вие се обичате, трябва да сте заедно. Аз не обичам подобни триъгълници, затова си тръгвам. – Лили остави пари за сметката и излезе от заведението.
Затваряйки вратата зад себе си, почувства, че затваря една страница от живота си. Искаше Андрей да я догони, да й каже, че иска да е с нея, не с Румина. Искаше той да я спре, да я върне при себе си, но нямаше да го направи. Беше се уплашил прекалено много от перспективата да изостави Румина. Може би наистина я обичаше? Лили не можа да понесе подобна мисъл.
Изключи телефона си и легна да спи с надеждата сънят да е по-хубав от реалността.
Да бъдеш Лили
-Лили, може ли да поговорим?
-Не знаех, че са ни останали теми! – усмихна се Лили, докато се обръщаше.
-Става дума за нас и за това, за онази нощ.
-Онази нощ е в миналото, няма какво да обсъждаме.
-Напротив, има – заяви Андрей и се приближи прекалено много до Лили. – Въпросът е в това, че искам да я повторим.
-Какво?!?!!! – Лили го погледна с увиснало чене. Андрей искаше пак да спи с нея? Беше му харесало? Беше осъзнал най-после, че тя е най-добрата? Рончи беше пълна некадърница в леглото? Той щеше да скъса с нея?
-Ами, да, искам пак да правим секс.
-Ти.. как така събра куражът да ми кажеш подобно нещо?
Андрей се подпря на плота и я погледна. Огледа я цялата, от главата до петите, съвсем показно, съвсем палаво, съвсем неприкрито.
-смятам, че и ти искаш.
-А Рончи?
-Какво за нея.
-Ти ходиш с нея. Или се лъжа? – тук е моментът да каже, че ще скъса с нея, за да бъде с мен, помисли си Лили доволна.
-Не се лъжеш – отговори Андрей. Ето, тук е, сега е момента, мислеше си Лили. – Но това няма общо – продължи Андрей.
-А??? – беше единственото, което успя да се отрони от устните на Лили.
-Ами, не искам да късам с нея.
Лили само седеше и го гледаше, без да знае какво да каже. Това не беше точно това, което се очакваше от него. Ама че филм! Кой би искал да го гледа?!?
-Как така?
-Ами така. Обичам я, не искам да късам с нея.
Беше казал думата с „О”. Думата, която тя беше забранила в тяхната връзка, но той и не беше направил опит да наруши забраната й. Но беше нарушил много други. Явно просто не я беше обичал. Което само по себе си не беше изненада. Не беше дори тема, над която Лили някога беше мислила – за нея беше ясно като бял ден, че те двамата никога не се бяха обичали. Но едно е да си го мислиш, а съвсем друго е някой съвсем ясно да ти каже в лицето „избрах нея, обичам нея”. Особено когато тази нея ти е толкова противна.
-Ходи прави секс с нея, тогава – изломоти Лили и избяга в една от кабинките в тоалетната.
-Той иска да има секс връзка с мен. Просто секс, не иска да къса с нея. Иска аз да съм другата, да съм му държанка.
-Нали осъзнаваш това какъв комплимент е? – попита Сиси. двете седяха на една скрита маса и пиеха горещ шоколад в едно кафе, което посещаваха само двете много рядко, за да избягат от другите и да поклюкарят на спокойствие. Никой не ги познаваше, никой не говореше с тях, никой не ги безпокоеше.
-Мда, осъзнавам го. Но това не значи, че ми харесва. – каза Лили и погледна през масата Сиси със задоволство.
-А какво искаш, тогава? – попита Сиси.
-Искам да скъса с нея и да тръгне с мен.
-И да ти изневерява и на теб така, както кръшка на нея?
-Кой ти е казал, че на мен ще ми кръшка? Много ясно, че няма.
-А не ти е кръшнал с нея? И не го прави и сега? Не виждаш ли – върти ви и двете и вие му се връзвате, защото сте глупачки.
-Не ме сравнявай с нея, ние сме толкова различни!
-различни ли не, върти ви и двете. Нея я разбирам – той я обича, при това не го крие. Но теб не те разбирам.
-Искам го.
-И какъв е начина да го спечелиш?
-Как Ан Болейн пчели Хенри?
-Андрей не може да се сравни с крал.
-Идеята е същата.
-Не знаех, че са ни останали теми! – усмихна се Лили, докато се обръщаше.
-Става дума за нас и за това, за онази нощ.
-Онази нощ е в миналото, няма какво да обсъждаме.
-Напротив, има – заяви Андрей и се приближи прекалено много до Лили. – Въпросът е в това, че искам да я повторим.
-Какво?!?!!! – Лили го погледна с увиснало чене. Андрей искаше пак да спи с нея? Беше му харесало? Беше осъзнал най-после, че тя е най-добрата? Рончи беше пълна некадърница в леглото? Той щеше да скъса с нея?
-Ами, да, искам пак да правим секс.
-Ти.. как така събра куражът да ми кажеш подобно нещо?
Андрей се подпря на плота и я погледна. Огледа я цялата, от главата до петите, съвсем показно, съвсем палаво, съвсем неприкрито.
-смятам, че и ти искаш.
-А Рончи?
-Какво за нея.
-Ти ходиш с нея. Или се лъжа? – тук е моментът да каже, че ще скъса с нея, за да бъде с мен, помисли си Лили доволна.
-Не се лъжеш – отговори Андрей. Ето, тук е, сега е момента, мислеше си Лили. – Но това няма общо – продължи Андрей.
-А??? – беше единственото, което успя да се отрони от устните на Лили.
-Ами, не искам да късам с нея.
Лили само седеше и го гледаше, без да знае какво да каже. Това не беше точно това, което се очакваше от него. Ама че филм! Кой би искал да го гледа?!?
-Как така?
-Ами така. Обичам я, не искам да късам с нея.
Беше казал думата с „О”. Думата, която тя беше забранила в тяхната връзка, но той и не беше направил опит да наруши забраната й. Но беше нарушил много други. Явно просто не я беше обичал. Което само по себе си не беше изненада. Не беше дори тема, над която Лили някога беше мислила – за нея беше ясно като бял ден, че те двамата никога не се бяха обичали. Но едно е да си го мислиш, а съвсем друго е някой съвсем ясно да ти каже в лицето „избрах нея, обичам нея”. Особено когато тази нея ти е толкова противна.
-Ходи прави секс с нея, тогава – изломоти Лили и избяга в една от кабинките в тоалетната.
-Той иска да има секс връзка с мен. Просто секс, не иска да къса с нея. Иска аз да съм другата, да съм му държанка.
-Нали осъзнаваш това какъв комплимент е? – попита Сиси. двете седяха на една скрита маса и пиеха горещ шоколад в едно кафе, което посещаваха само двете много рядко, за да избягат от другите и да поклюкарят на спокойствие. Никой не ги познаваше, никой не говореше с тях, никой не ги безпокоеше.
-Мда, осъзнавам го. Но това не значи, че ми харесва. – каза Лили и погледна през масата Сиси със задоволство.
-А какво искаш, тогава? – попита Сиси.
-Искам да скъса с нея и да тръгне с мен.
-И да ти изневерява и на теб така, както кръшка на нея?
-Кой ти е казал, че на мен ще ми кръшка? Много ясно, че няма.
-А не ти е кръшнал с нея? И не го прави и сега? Не виждаш ли – върти ви и двете и вие му се връзвате, защото сте глупачки.
-Не ме сравнявай с нея, ние сме толкова различни!
-различни ли не, върти ви и двете. Нея я разбирам – той я обича, при това не го крие. Но теб не те разбирам.
-Искам го.
-И какъв е начина да го спечелиш?
-Как Ан Болейн пчели Хенри?
-Андрей не може да се сравни с крал.
-Идеята е същата.
Всяка бивша да си знае гьола
Да пием за бившите! Онези прекрасни жени, които винаги застават на пътя ни и се опитват да откраднат мъжете ни, вярвайки, че те винаги ще им принадлежат! Да пием за онези жени, които не могат да продължат напред сами, които нямат моралната сила и независимостта да се справят сами. За онези свекърви, които винаги искат да се месят в делата на другите и вярват, че тяхното е тяхно, но чуждото е общо. Нека вдигнем чаши за онези, чиято житейска цел е постоянно да се унижават в замяна на малко изпросено внманийце от съжаление. Тези прекрасни жени са сред нас и всеки ден тровят живота ни. Всяка една от нас е нечия бивша, но не всяка е нечия бивша долна мръсна пачавретина.
Това е тост за пачавретините. Ако не бяха те, може би никога нямаше да можем да оценим онези бивши приятелки, с които спокойно можем да отидем на кафе, на кино, на клуб. Не се притесняваме подобна бивша да е в компанията ни, защото тя всъщност има мозък и сърце и осъзнава, че щом нямаш чувства към човека, щом той няма към теб, или щом никой от вас няма към другия, може би ще е най-добре просто да се разделите и повече да не правите някакви закъснели, отчаяни опити да се съберете.
Това е тост за тези долни отчаяни жени, които толкова ни мразят, че са готови да продадат душата си на Дявола, да паднат до най-ниското ниво не само на морала, да прекарат остатъка от живота си на колене, само и само да вземат мъжете ни. Тези уникални, прекрасни създания, които ни мразят, без да ни познават. Които някак си са успели да ни намразят още преди да ни познават. Които правят всичко възможно постоянно да ни показват колко нежелани сме, колко недостойни сме как не струваме пред тях. Ние – новите, с нашите нови, непознати номера. Ние сме онова приятно разнообразие, за което всеки мъж мечтае. Ние сме новата жена, от която той не иска да се откаже. Ние нямаме драскотини и ожулвания, на него все още му е мерак да ни форсира по необятните с око магистрали, да изкачва планински върхове, да лежи, облегнат на нас на морския бряг. Ние сме с кожен салон и страхотно стерео. С турбо и свеж цвят. Не ни личи, когато се изцапаме. Не ходим в сервиза. Все още миришем на ново. И това няма да се промени, ако ще да сложиш съраунд система в това старо трабантче – бившата.
Тя също няма да се промени. Ще преследва мъжа ти, докато не се убеди със сигурност в едно нещо. От този мъж зависи дали тя ще се убеди в неговото щастие, или в собствените си шансове. Ние, чисто новите, си позволяваме да дадем съвет – ако този мъж продължава да дава на трабантчето някакви надежди, че отново ще бъде припалено някога, то тогава може би е най-добре да го оставиш. Той не заслужава да седи в кожения ти салон и да усеща аромата на ново. На него повече ще му отива да лежи във вкиснатата воня на кална локва и да се надява, че прозорецът ще се отвори, защото вече е на път да се задуши от смърдежа.
Да пием за бившите. За всички техни унижения, за срама, който би трябвало, но никога няма да изпитат. За злорадите им коментари по наш адрес. За милионите несъществуващи кусури, които техните прекрасни, светещи жълто в тъмното, очи откриват постоянно в нас! Добре, че се те! Иначе щеше да има толкова много отвратителни неща, които никога нямаше да разберем за себе си! Добре, че са те, защото иначе нямаше да има кой да ни мрази без основание! Благодарна съм за злобата ти, за цялата ти омразата, за всичкото заяждане и десетките бананови кори. Благодаря ти от сърце за всички вредни навици, които си създала у мъжа ми и които за теб не са били проблем – ти не си дори пещерна жена, защото те все пак работят нещо, а ти не, така че не ти е пречело, че той разхвърля дрехите си по цялата стая и очаква да го боготвориш. Извинявам се за очевидната си простота – аз не искам да съм му робиня, аз искам просто да обичам мъжа до себе си като равна с него. Може би в това е моята грешка – че аз съм нова, не съм грозна, нито глупава, имам амбиции, боря се за тях и ги постигам. Аз искам да съм успешна в това, в което съм добра. А ти си готова да си безлична домакиня със скучен, безсмислен живот. Съжалявам, че те оставих дълго време да се чудиш какво се случва. Признавам си – вината за всички misunderstandings помежду ни е моя – защото ти сваляше мъжа ми, а аз не направих нищо, вярвайки, че не може да си толкова долна. Извинявам се – грешката е била в мен и се оказва, че явно можеш да си толкова долна. Аз съм заблудената и глупавата, която вярва в доброто и здравия разум в човека. Прости ми – не съм забелязала, че си лишена от което и да е от тези качества. Може би изобщо от качества.
Да пием за тези жени, които успяват някак си да извикат най-лошото в нас, да изкарат дявола, които никога не сме предполагали, че имаме, на дневна светлина и да го предизвикат да се развихри в битка за мъжа, който всъщност си е наш. Защото сега за първи път донякъде мога да почувствам какво е да си ти. И честно – не ми харесва. Не знам как живееш със същността си. Има ли изобщо място на света, което може да побере и теб, и злобата ти? Сега осъзнах защо си толкова намръщена – ами защото не се харесваш! И аз да бях като теб – и аз нямаше. Паднах на твоето ниво. Всъщност само се наведох – аз никога няма да падна толкова ниско и това е една от основните разлики помежду ни.
Да вдигнем тост за онези невероятни жени, накратко наречени пачавретини, които постоянно създават драма във връзките ни. Добре, че са те. Колко ли скучен би бил онзи прекрасен живот, който аз си представям – простичък, отдаден просто на любов и щастие, без техните драми? В моите представи няма драма, защото всъщност любовта е такава – тя е най-естественото нещо и не би трябвало да е трудна. Тя е проста, но силна и истинска. Обичала съм, обичали са ме. Не е толкова трудно, но не трябва да те е страх. И не трябва да допускаш бившата си да върви пред теб, да яде банани и да си хвърля обелките в краката на жена ти. Ако на всяка стъпка трябва да я придържаш, за да не падне, тогава май наистина ще е трудно, а? Ако аз бях тази жена, щях да си тръгна. Този мъж не е шестица от тотото, не си струва да си счупя глезен заради него. Никой мъж не заслужава подобна жертва. Особено ако има бивша. Затова предлагам този тост да е за бившите – те са онези невероятни жени, които постоянно се изживяват като Съдбата и поставят на пътя ни изпитания, през които иначе никога няма да минем. Благодаря! Благодаря от сърце за вашата безкрайна, но неоснователна омраза. Ако не бяхте вие наистина нямаше да има кой да ни мрази така силно и така безпричинно.
Наздраве за бившите!
сряда, 15 юли 2009 г.
09
"Doing what we like to do - our way"
Представям си как се движим по магистралата. Обичам вятъра и всички прозорци са отворени, а течението развява косата ми. Вече знам как обичаш да си пееш с радиото. Дори знам какво ще си пееш: "Със 100 км в час аз летяяяя...!". И не ми пречи. Смешно ми е. Ти си забавен. Харесва ми да съм с теб. Да, повечето време намираш за какво да се намръщиш, но вярвам, че е защото съм важна за теб. Може и да не е така. Може и наистина да ми хвърляш пясък в очите и да се опитваш да ме оформиш по своя калъп, да ме направиш такава, каквато ти искаш да съм. Знаеш, че колкото повече ти ме натискаш, толкова повече аз ще се дърпам и няма да успееш, но защо да не пробваш?
Когато стигнем само ще хвърлим багажа на пода на хотелската стая, ще се преоблечем и беж към плажа. Нямам търпение да се затичам към водата с радостния вик на дете в магазин за бонбони! Обожавам морето! Искам да си играя във водата цял ден, да те пръскам с морски капки, да рисувам с вода по кожата ти! Нямам търпение да се разхождаме по плажа, хванати за ръце, да събирам мидички в бурканче и да плувам нощем, съвсем близо до брега, докато ти седиш на пясъка и ме гледаш.
А нощем със сигурност ще ни е най-трудно. Аз живея по един начин, ти - по друг. Понякога не понасям чужд допир, а ти обожаваш да се гушкаш. Но най-тежко ще е, когато сме сред хора. Аз обичам да се показвам, такава съм и няма да се променя. Общителна и щастлива съм! Обожавам вниманието, обожавам безобидните разговори с непознати хора по дискотеките! А ти ще ревнуваши и със сигурност всяка нощ ще се караме! И после ще се сдобряваме със страхотен секс!
Нищо не може да се сравни с летните емоции! Искам да опитаме от всичко, да изпием чашата докрай, на един дъх! Нямам търпение да направим всичко, което искаме! Да сме заедно и щастливи. И да правим всичко по нашия си начин
"The '03 Bonnie and Clyde, Hov' and B"
Представям си как се движим по магистралата. Обичам вятъра и всички прозорци са отворени, а течението развява косата ми. Вече знам как обичаш да си пееш с радиото. Дори знам какво ще си пееш: "Със 100 км в час аз летяяяя...!". И не ми пречи. Смешно ми е. Ти си забавен. Харесва ми да съм с теб. Да, повечето време намираш за какво да се намръщиш, но вярвам, че е защото съм важна за теб. Може и да не е така. Може и наистина да ми хвърляш пясък в очите и да се опитваш да ме оформиш по своя калъп, да ме направиш такава, каквато ти искаш да съм. Знаеш, че колкото повече ти ме натискаш, толкова повече аз ще се дърпам и няма да успееш, но защо да не пробваш?
Когато стигнем само ще хвърлим багажа на пода на хотелската стая, ще се преоблечем и беж към плажа. Нямам търпение да се затичам към водата с радостния вик на дете в магазин за бонбони! Обожавам морето! Искам да си играя във водата цял ден, да те пръскам с морски капки, да рисувам с вода по кожата ти! Нямам търпение да се разхождаме по плажа, хванати за ръце, да събирам мидички в бурканче и да плувам нощем, съвсем близо до брега, докато ти седиш на пясъка и ме гледаш.
А нощем със сигурност ще ни е най-трудно. Аз живея по един начин, ти - по друг. Понякога не понасям чужд допир, а ти обожаваш да се гушкаш. Но най-тежко ще е, когато сме сред хора. Аз обичам да се показвам, такава съм и няма да се променя. Общителна и щастлива съм! Обожавам вниманието, обожавам безобидните разговори с непознати хора по дискотеките! А ти ще ревнуваши и със сигурност всяка нощ ще се караме! И после ще се сдобряваме със страхотен секс!
Нищо не може да се сравни с летните емоции! Искам да опитаме от всичко, да изпием чашата докрай, на един дъх! Нямам търпение да направим всичко, което искаме! Да сме заедно и щастливи. И да правим всичко по нашия си начин
"The '03 Bonnie and Clyde, Hov' and B"
неделя, 21 юни 2009 г.
На по чашка
-А защо просто не постъпиш както всички други?
-Те какво правят?
-Използват егото ми, за да се доберат до тялото ми. Това обикновено се случва, след като установят, че душата ми е като вечер в планината - тъмна и обвита в мъгла, а главата ми е като балон с хелий - би могло да бъде забавно за известно време, но в крайна сметка е просто като въздух, който рано или късно свършва. Тогава ти остава само един празен балон, съвсем ненужен, и надеждата, че ще намериш топло одеало и интелигентен събеседник, с когото да споделиш планинския мрак. На кого са му притрябвали празен балон и празни надежди?
-А какво друго ни остава в този свят освен надеждата?
-Един балон, ха-ха!
-Сериозно те питам. Нима не вярваш в надеждата?
-Сигурен ли си, че наистина искаш да знеш? Може да те разочаровам.
Той кимна утвърдително и тя продължи.
-Виждаш ли тези обувки? Купих ги преди два дни. Довечера ще се кача на фирмената си кола, ще се прибера в празния си апартамент, иронично илюстриран като дом, и ще установя, че няма нищо за ядене. Най-вероятно ще си поръчам храна за вкъщи от възможно най-близкия ресторант, за да я доставят по-бързо. После ще вечерям или пред телевизора, седнала на огромно скъпо канапе, или пред лаптопа си. Знаеш колко струва това. Пари! Всичко е скъпо, струва много пари. Затова апартаментът ми е празен и няма душа. Вместо хора в него има вещи. Много пари. Ето в това вярвам в действителност. В свободата да направя каквото пожелая, да имам всичко, да отида навсякъде. Вярвам само в това и в способността си да го постигна.
-А това свобода ли е наистина?- попита той след кратка пауза, с лека усмивка на устните.
Тя замълча и отпи от виното си.
-Те какво правят?
-Използват егото ми, за да се доберат до тялото ми. Това обикновено се случва, след като установят, че душата ми е като вечер в планината - тъмна и обвита в мъгла, а главата ми е като балон с хелий - би могло да бъде забавно за известно време, но в крайна сметка е просто като въздух, който рано или късно свършва. Тогава ти остава само един празен балон, съвсем ненужен, и надеждата, че ще намериш топло одеало и интелигентен събеседник, с когото да споделиш планинския мрак. На кого са му притрябвали празен балон и празни надежди?
-А какво друго ни остава в този свят освен надеждата?
-Един балон, ха-ха!
-Сериозно те питам. Нима не вярваш в надеждата?
-Сигурен ли си, че наистина искаш да знеш? Може да те разочаровам.
Той кимна утвърдително и тя продължи.
-Виждаш ли тези обувки? Купих ги преди два дни. Довечера ще се кача на фирмената си кола, ще се прибера в празния си апартамент, иронично илюстриран като дом, и ще установя, че няма нищо за ядене. Най-вероятно ще си поръчам храна за вкъщи от възможно най-близкия ресторант, за да я доставят по-бързо. После ще вечерям или пред телевизора, седнала на огромно скъпо канапе, или пред лаптопа си. Знаеш колко струва това. Пари! Всичко е скъпо, струва много пари. Затова апартаментът ми е празен и няма душа. Вместо хора в него има вещи. Много пари. Ето в това вярвам в действителност. В свободата да направя каквото пожелая, да имам всичко, да отида навсякъде. Вярвам само в това и в способността си да го постигна.
-А това свобода ли е наистина?- попита той след кратка пауза, с лека усмивка на устните.
Тя замълча и отпи от виното си.
понеделник, 15 юни 2009 г.
"Моята порода"
По-грешна няма да стана
Искам с тебе всичко да правя
Не се прави, че не личи
Харесваш ми! Харесва ми как ме гледаш, как ми говориш, как ме караш да се чувствам, коя съм, когато съм с теб. Обожавам това усещане. Чувствам се добра, макар да знам, че ти знаеш някъде в себе си каква съм точно. Но засега и двамата се лъжем, при това вярваме в лъжите си и сме щастливи.
И аз ще продължа да лъжа, ако трябва ще се променя, ща забравя себе си, ще се изтрия и ще се създам отново като неуспешен блог, но ще бъда това момиче, което ти виждаш, което искам да виждаш и което заслужаваш. Защото ти си добър човек, истински и заслужаваш много. Много повече от това, което съм аз и от това, което ти давам.
Обичам да прекарвам времето си с теб. Каквото и да ми коства, готова съм да го жертвам. Защото ми харесва с теб. Да, когато сме навън, сред хората, ти определено не си най-страстният човек, когото познавам. Сдържан си. Не знам дали си срамежлив, или предпочиташ да използваш тези безценни мигове, за да опознаеш това, което е зад фасадата ми, под маската и което крия старателно, за да не ме наранят. И постоянно слушам и научавам нови неща за себе си. Била съм материалистка. Палавница. Неприлична. Куха.
Добре. За теб ще съм друга. За теб ще дам всичко и ще бъда себе си. Дори искрата да я няма, аз ще дам всичко от себе си, давам се цялата, но ще я съживя. Искам да те искам, както когато те видях за трети път. Точно така, дори и по-силно.
А ти защо се страхуваш да ме притиснеш, да приложиш сила върху мен? Аз не съм толкова крехка! Искам да бъдеш себе си докрай, искам и аз да успея да те опозная толкова лесно, колкото ти четеш мен.
Каквото и да напрпавим, по-грешна няма да стана. Знам коя съм, какво съм правила, какво правя по принци, какво предстои да направя. И нямам търпение да го направя с теб. Искам те целия само за мен, само мой! И съм готова да съм вярна, да съм добра, честна. Ще ти бъда добра. Само за теб. Защото така го чувствам и така искам да стане. Знам какво ще почувствам, ако кривна - вина, огромна вина, и не я искам. Искам да съм добра и този път знам, че ще бъда. За теб. Готова съм да те чакам.
Но ако ми цъфнеш с някоя противна австрийка под ръка, да знаеш, че няма да й простя.
Сега, когато съм твоето момиче, ще бъда докрай себе си, точно такава, каквато искам да бъда, и такава, каквато искам ти да ме виждаш.
А ти си играеш с мен. Правиш се на праведник, но знам, че и ти не си. Да, греховете ни са различни, но и ти си същият. Ти си от моята порода. Затова искам да си себе си, естествен.
Не се притеснявай за мен, аз наистина няма накъде да падна. Но няма и накъде да се издигна повече. Не и откакто те срещнах. Затова направи всичко, което пожелая. Задоволи всяко мое желание и всеки мой каприз. Искам да направим всичко, което реша, което ми дойде отвътре. Искам да го направя с теб и с никой друг! И ти го знаеш!
По-грешна няма да стана,
затова не спирай. Започни сега и ме прави щастлива до края!
Искам с тебе всичко да правя
Не се прави, че не личи
Харесваш ми! Харесва ми как ме гледаш, как ми говориш, как ме караш да се чувствам, коя съм, когато съм с теб. Обожавам това усещане. Чувствам се добра, макар да знам, че ти знаеш някъде в себе си каква съм точно. Но засега и двамата се лъжем, при това вярваме в лъжите си и сме щастливи.
И аз ще продължа да лъжа, ако трябва ще се променя, ща забравя себе си, ще се изтрия и ще се създам отново като неуспешен блог, но ще бъда това момиче, което ти виждаш, което искам да виждаш и което заслужаваш. Защото ти си добър човек, истински и заслужаваш много. Много повече от това, което съм аз и от това, което ти давам.
Обичам да прекарвам времето си с теб. Каквото и да ми коства, готова съм да го жертвам. Защото ми харесва с теб. Да, когато сме навън, сред хората, ти определено не си най-страстният човек, когото познавам. Сдържан си. Не знам дали си срамежлив, или предпочиташ да използваш тези безценни мигове, за да опознаеш това, което е зад фасадата ми, под маската и което крия старателно, за да не ме наранят. И постоянно слушам и научавам нови неща за себе си. Била съм материалистка. Палавница. Неприлична. Куха.
Добре. За теб ще съм друга. За теб ще дам всичко и ще бъда себе си. Дори искрата да я няма, аз ще дам всичко от себе си, давам се цялата, но ще я съживя. Искам да те искам, както когато те видях за трети път. Точно така, дори и по-силно.
А ти защо се страхуваш да ме притиснеш, да приложиш сила върху мен? Аз не съм толкова крехка! Искам да бъдеш себе си докрай, искам и аз да успея да те опозная толкова лесно, колкото ти четеш мен.
Каквото и да напрпавим, по-грешна няма да стана. Знам коя съм, какво съм правила, какво правя по принци, какво предстои да направя. И нямам търпение да го направя с теб. Искам те целия само за мен, само мой! И съм готова да съм вярна, да съм добра, честна. Ще ти бъда добра. Само за теб. Защото така го чувствам и така искам да стане. Знам какво ще почувствам, ако кривна - вина, огромна вина, и не я искам. Искам да съм добра и този път знам, че ще бъда. За теб. Готова съм да те чакам.
Но ако ми цъфнеш с някоя противна австрийка под ръка, да знаеш, че няма да й простя.
Сега, когато съм твоето момиче, ще бъда докрай себе си, точно такава, каквато искам да бъда, и такава, каквато искам ти да ме виждаш.
А ти си играеш с мен. Правиш се на праведник, но знам, че и ти не си. Да, греховете ни са различни, но и ти си същият. Ти си от моята порода. Затова искам да си себе си, естествен.
Не се притеснявай за мен, аз наистина няма накъде да падна. Но няма и накъде да се издигна повече. Не и откакто те срещнах. Затова направи всичко, което пожелая. Задоволи всяко мое желание и всеки мой каприз. Искам да направим всичко, което реша, което ми дойде отвътре. Искам да го направя с теб и с никой друг! И ти го знаеш!
По-грешна няма да стана,
затова не спирай. Започни сега и ме прави щастлива до края!
събота, 13 юни 2009 г.
Скитница
Онази любов, при която обичаме въпреки самия човек. Колко ли е трудно да познаваш някого, да знаеш всичките му отрицателни черти и въпреки това да не можеш без него! Да я гледаш с влажни очи и да си мислиш „здравей, блуднице, здравей, скитнице, прегърни ме... цвете мое, любов моя!”. Да обичаш човека, въпреки че тази любов ти носи само болка. Но това не е ли най-сладкото в нея – че тази жена, дори да е кукувица – бродница, никога не те напуска завинаги и напълно. Винаги остава твоя докрай, никога не е нечия докрай. Винаги твоя, макар никога да не успееш да я направиш свое притежание. Това е една любов, при която знаеш, че нямаш контрол над човека и това те изгаря отвътре, боли те, огорчава те и те наранява, но да продължаваш напред въпреки болката. Все така силно да искаш и да обичаш човека, макар той да не може да остане с теб. Тази жена също те обича, но не може да се пребори със себе си и да остане твоя завинаги. Тя има нужда от свобода, от нещо ново всеки ден. Не може да се нагледа на живота, на неговата красота, не може да потисне порива си и завинаги ще преследва живота с неговата пъстрота и неумираща живина, завинаги ще търси цвета, греха, сладостта, ще прекалява с подправката на живота, но това никога няма да развали ястието, наречено любов. Тази жена те обича, но повече обича себе си. Иска да е твоя, иска да остане с теб, но не може. Не може да диша, не може да живее в един свят, който й поставя ограничения, който я задържа на едно място и иска от нея да остане завинаги там. Тя не може да изпуска от живота, не може да не последва вътрешния си порив, да не послуша ветровете вътре в себе си. Те „от сън я будят нощем гневни” и я принуждават да търси и да преследва приключението, да играе на гоненица с живота и любовта. И с теб – мъжът до нея. Завинаги твоя и никога твоя – колко ли боли да имаш такава жена, да я нямаш, да я обичаш и да я мразиш. Да не можеш да сдържиш сълзите си от радост, когато я видиш на прага си, навела виновно глава надолу да шепти „извинявай” или „съжалявам”, без да съжалява и без да има нужда да се извинява. Да се появява във вечерния здрач като една сянка. Да видиш силуета й, очертан на вечерната дрезгавина. Да й кажеш с треперещ, дрезгав глас „добър вечер, скитнице” в един миг, в който безкрайно много я мразиш и безкрайно много я обичаш. В миг, в който болката замъглява погледа ти. Да усещаш как сълзите се стичат по бузите ти и се смесват с нейните.
Прегърни я. Не й се карай. Остави я да се връща отново при теб. Не я преследвай, не я търси, просто не се движи, не се мести, за да може тя да те намери, когато усети липсата ти, когато почувства нуждата от теб и тогава и двамата ще се почувствате у дома си.
Колко ли боли да не можеш да сдържиш сълзите си от ярост, когато тя отново изчезне. Отново разбие сърцето ти, без предизвестие, без външни признаци. Точно когато си вярвал, че всичко е наред, че вече ще сте заедно наистина и завинаги. Щастливи. Тя не може да е щастлива с табелка „вечност” на врата си. Това й тежи като камък на гърдите, от който не може да се диша.
Просто я обичай. Не я задушавай, не я търси. Тя ще те търси. Знаеш, че ще те търси. Точно когато си свикнал с това да я няма. Живееш в пълна апатия, свикнал с мисълта, че ще се винаги сам, защото не можеш с нея, не можеш без нея, а не можеш с друга. За теб няма друга. Има само една жена за теб, а тя не е ничия, не може да бъде твоя, колкото и да те обича и да иска. Защото тя настина те обича, но по единственият начин, по който умее. Да те носи в себе си е това, което може да съхрани любовта й. Така тя носи любовта и светлината, разнася ги по света, показва ги на другите така осветява техния живот. Това е нейната мисия. И ти си част от нея.
Най-важната част, без която тя не може да продължи напред. Любовта към теб е единственото чувство, което вирее в нея, копнежът по теб е това, което я кара да не спира никога. Неволята я кара да се връща при теб и после отново да бяга. Тя няма друг избор, освен да бъде твоя. Не може да се пребори със себе си. Обича те, но това я ядосва, кара я да се чувства слаба и незначителна, сама, безкрайно сама. Не може да остане с теб, да бъде вечно, завинаги твоя, но и не може да те изкорени от сърцето си. За нея си като розата под стъклен похлупак – тя трябва да те пази. Иска да те запази завинаги такъв, какъвто си. Иска да спре да усеща това чувство, което завинаги ще я обърква, но не може да се пребори с любовта си към теб. Ти си най-важното за нея, отправната точка и пътеводната звезда в нейния живот. Фарът не значи за моряка толкова, колкото си ти за нея.
Нейната целувка ще е целувка от неволя. Целувката на жена, която е неспособна да обича по този начин, по който би искала да обича, но и не може да спре да обича. Тя осъзнава, че любовта й е колкото даваща сили, създаваща, толкова и разрушителна и гибелна и за двама ви, но не може да спре да се връща при Единствения.
Просто я обичай. Защото тя ще се върне. Сама, самотна и объркана. И много ще те обича. Ще те обича дори докато мълвиш невярващ „Добър вечер, скитнице. Здравей, цвете мое, любов моя...”. дори докато ти се чудиш да я изгониш, или да я приютиш в душата си. Дори докато бурите люшкат душата ти между любовта и омразата към тази жена, която най-добре умее да наранява и да обича. И наранява винаги този, когото истински обича.
Нощни приказки
Виктор се събуди и усети, че има нещо непривично. В първия миг не можа да установи какво точно беше то, но тук определено имаше нещо нередно. След като се осъзна малко усети, че за първи път откакто познава Лили, спеше с лице към нея. И не просто с лице, но ръката му лежеше на тялото й. Беше я прегърнал! Беше гушнал Лили насън. Докато спеше, я бе прегърнал! Виктор се оглеждаше, неспособен да осъзнае веднага какво точно се случваше в момента.
Навън бе все така тъмно, явно утрото още бе далеч. Лили спеше с гръб към него, както обикновено. Единственото странно нещо в цялата ситуация беше, че той не бе с гръб към нея и че всъщност спяха прегърнати. Нещо повече – той я беше прегърнал. А двамата отдавна бяха установили, че не обичат да се гушкат в леглото. Не задължително един с друг, а по принцип. „Какво ще ограничава личната ми свобода?!?” беше обобщила Лили и Виктор бе напълно съгласен. Имаше си и чисто практически пречки. Най-малкото, че ставаше много жега, телата се залепваха едно за друго, абе гнусна история.
Но явно това не му пречеше. Насън я бе прегърнал. А човек не може да контролира реакциите си насън. Леле.
Докато се чудеше и умуваше над случващото се, усети, че Лили се размърдва. Веднага затвори очи, не искаше да личи, че и той е буден. Тя се заоглежда, после изведнъж хвана ръката му. Какво ли предстоеше да направи?
Лили задържа ръката му в своята. Явно се чудеше какво да прави. Тръгна да я маха, но в следващия миг спря. Държеше ръката му във въздуха и се чудеше какво да прави с нея. Виктор не реагираше по никакъв начин. Лили се обърна към него, явно за да види дали той спи. Виктор изглеждаше спокоен като бебенце. Тя отново се обърна с гръб, все още държейки ръката му във въздуха. За миг Виктор бе решил, че сега тя ще махне ръката му, за да продължат и двамата да спят спокойно. Но вместо това тя просто я отпусна обратно върху себе си. Притисна се до него и хвана ръката му в своята.
Виктор леко се усмихна. Не обичаше да се гушка. Знаеше, че и тя не обича. Какво щеше да стане, ако сега той просто издърпаше ръката си? Но усети нещо, което го обезпокои – не искаше. Харесваше му да я прегръща. Несъзнателно я притисна до себе си, а тя не се възпротиви.
Виктор не знаеше какво точно се случваше в момента. Това беше една странна нощ. Много странна. Не можеше със сигурност да определи дали му харесваше това, което се случваше. Затова искрено се надяваше, че на сутринта нито той, нито тя ще си спомнят случилото се.
Нощни приказки
Той изведнъж се събуди рязко и се огледа. Да, те все още бяха в леглото. В това същото легло, в което предишната вечер, или може би по-точно няколко часа по-рано си бяха легнали четирима човека, а сега бяха петима. Виктор се огледа още веднъж и изведнъж осъзна какво вижда пред себе си. Точно там, пред очите му, Лили лежеше в прегръдките на Желязко и спеше дълбоко.
Още едва ли не на първата си среща двамата бяха установили, че не обичат да спят прегърнати. Имаха и други общи неща помежду си. Например – след секс и на двамата им се доспиваше, затова обикновено се обръщаха всеки на своята страна и заспиваха. Никога не се гушкаха и не заспиваха прегърнати. Не че нямаха хубава силна връзка, но просто не бяха от типа хора, които обичат да се прегръщат. Най-малкото, самата Лили не можеше да понася някой да я прегръща и той чисто случайно бе установил, че този факт явно се променя. Събитията от предната нощ не бяха кой знае какво, но за него значеха нещо, показваха, че явно между тях нещата отиваха нанякъде.
А сега тя спеше гушната в Желязко. Беше заспала като бебенце – спокойна, щастлива.
Виктор ревнуваше до полуда от Желязко. А Желязко не ревнуваше от него. Това беше странна ситуация и за тримата. Истината беше, че цялата идея за този форум му изглеждаше все по-лоша. В крайна сметка, Лили имаше супер много приятели тук и почти не го поглеждаше. Още по-лошо – повечето от тези хора й бяха бивши. А този Желязко беше най-големият му кошмар, някак си материализирал се в реалността.
Лили беше ходила с Желязко малко преди да тръгне с Виктор. Двамата не се бяха разделили шумно или с драми, защото всъщност не бяха ходили официално. И до днес Лили отричаше да е имала връзка с Желязко, но всъщност това, което те са имали, подозрително много приличаше на връзка не само на Виктор, но и на всичките му приятели, както и на приятелите на Лили, като с времето двете компании малко или много се бяха преплели в една. Но Лили продължаваше да отрича. Да, казваше „той ми е бивш”, но никога не каза „наистина ходих с него”, а винаги – „ние всъщност никога не сме били двойка, никога не сме били гаджета”. Не че беше от толкова голямо значение как ще го наречеш, но в началото му беше хубаво, че тя гледа на него като на „гадже”, докато на предишния като на някакъв бивш, който никога не й е бил „гадже, всъщност”.
А сега тя лежеше с гръб към Виктор, в което нямаше нищо необичайно. Странното беше друго – едната ръка на Желязко беше под главата й, а с другата той я беше прегърнал през кръста. По-скоро си беше метнал ръката, беше я подпрял на нея, но това си беше прегръдка по всички установени критерии. И ако Лили се събудеше сега, със сигурност щеше да се стресне, да махне ръката му и да се обърне на другата страна.
Но тя не се събуждаше. Колкото и непривично да бе усещането от прегръдката за нея, тя продължаваше да спи спокойно. Като къпана. Като бебенце.
А може би беше станало като снощи. Може би вече се бе събудила, беше видяла, че е прегърната, беше видяла със сигурност кой я прегръща и после пак бе заспала?!? Възможно ли бе това? Дали Лили наистина иска отново Желязко да я прегръща?
От някакви откъслечни реплики в приятелската й компания, Виктор бе останал с впечатлението, че докато са били заедно тя и Желязко винаги са заспивали прегърнати. Ама винаги. Това явно не й е било проблем тогава.
Виктор се обърна на другата страна. Не искаше да ги гледа повече. Не беше нещо особено. Но Лили, неговата Лили, която бе направила всичко възможно двамата да са в една стая, да са един до друг на масата и на лекциите, които посещаваха заедно, да са заедно в автобуса, всячески да е по-близо до него, сега изведнъж лежеше в едно легло с него и с бившия си, за когото дори отричаше да й е бил някога изобщо гадже. Лежеше с двамата в едно легло и се прегръщаше с бившия си. Желязко беше опрял челото си в нейното. Беше я прегърнал. А тя не се беше дръпнала. Да, насън човек не може да контролира реакциите си. Но онази вечер, когато Виктор се събуди и се усети, че я е прегърнал, тя също се бе събудила, независимо от него. Явно беше усетила, че става нещо. А сега спеше.
Единственото положително в цялата история беше, че поне тя не го бе прегърнала. Ръцете й лежаха между тях двамата като някаква граница. Дори не го бе докоснала.
Нима това беше наистина нещо? Капка в морето. Лили спеше в прегръдките на бившия си. Какво значение имаха дребните подробности, имайки предвид, че тя десетки пъти беше казвала, че не обича да спи прегърната?
В този миг Виктор усети един удар по гърба. Ръката на Лили лежеше на кръста му, а самата Лили беше отворила едва-едва очите си и се оглеждаше. Виктор се обърна към нея, като се правеше, че спи, точно както предишната нощ. Лили беше в странното състояние на просъница и може би нищо нямаше да помни на сутринта, но в този миг тя махна ръката на Желязко и се премести по-близо до Виктор. Намести се плътно до него, притисна се, сгуши се в него. Ръката му се плъзна по тялото й, а Лили сякаш нямаше нищо против. Дори напротив. Хвана ръката му в своята и сплетоха пръсти едни в други. После тя отново потъна в дълбок сън, като изглеждаше щастлива и спокойна.
Да си вземеш градска легенда
Когато Ясен най-накрая реши да се ожени, цялото му семейство ликуваше. Бяха виждали момичето няколко пъти и постоянно слушаха за успехите й – как са я повишили във фирмата, в която работеше, с каква диплома била завършила висшето си образование, колко много обичала деца, животни, цветя. Купила си мезонет в центъра на столицата (тя беше столичанка), имала и диплома за най-добър мениджър на годината – спечелила я на конкурс между всички фирми. Разбира се, този конкурс го предадоха по телевизията и семейството на Ясен не пропусна да го гледа, а после и да се похвали пред целия град, че победителката, която само между другото обявиха и за една от най-красивите жени в рекламния бизнес, е новата им булка.
Тя се казваше Катерина и наистина беше хубава. Беше и умна. Когато за първи път се запозна със семейството на Ясен, успя да очарова всички. Беше хубава, умна и имаше богата обща култура. Като учителка, майката на Ясен беше впечатлена от това колко много интересни неща знае това младо момиче. Сестрата на Ясен й се възхищаваше, че толкова млада е успяла да постигне толкова много. Братът на Ясен само го потупа по рамото, но това беше повече от достатъчно.
Ясен беше най-малкият от трите деца. Сестра му Цеци бе най-голяма и по това време вече беше щастливо омъжена, имаше две деца и чакаше трето. Братът на Ясен – Сашо, също бе женен и имаше дете. Очакваше се и второ, но след повече от половин година. Семейството им беше голяма. Тъй като живееха в малък град, бяха сплотени. Ясен беше прекарвал толкова много време в отглеждане на свои малки братовчеди – близки и далечни. На Коледа се събираха не по-малко от четиридесет човека. Не че не живееха в XXI век, но просто бяха наистина сплотени.
А Катерина живееше в столицата и много от роднините й бяха пръснати из цяла България. Те също бяха сплотена рода, но се виждаха много по-рядко.
Двамата с Ясен се бяха запознали чрез общи познати. Катерина учеше маркетинг и мениджмънт, а Ясен учеше за треньор в съвсем различен университет. Двамата се бяха виждали няколко пъти по различни празници и събирания, преди изобщо да осъзнаят, че има нещо между тях. С времето установиха, че им е много приятно в компанията на другия и в крайна сметка си размениха телефоните и започнаха да излизат само двамата доста често. Това се случи, когато Катерина беше първи курс, а Ясен – втори. По времето когато тя стана втори курс двамата вече живееха заедно. Едва завършили университета, те решиха, че искат да се оженят и да прекарат живота си заедно. Бащата на Катерина беше готов да покрие колкото се налага от сватбата, отчаян, че такава можеше и изобщо да не се състои, поради прекалено независимият характер на дъщеря му. Прекалено амбициозна, тя беше започнала да работи по специалността си още в първи курс, което й позволи да се издигне бързо. Катерина завърши университета на 23 години, но на 25 вече беше шеф във фирмата, където работеше. Доволна от себе си, тя реши да се поглези заслужено и като награда за успехите си купи мезонет с четири спални и огромен хол. Първото, което постави там, беше наградата й. Катерина я закачи на централно място в едната стая, веднага наречена за офис. И така, на 26 години, Катерина живееше в огромен мезонет с гаджето си – треньор на детския отбор, повел тазгодишното първенство. Какво повече можеше да иска човек?
-Искам да дойдете да си живеете тука – заяви майката на Ясен един слънчев ден и Катерина замалко щеше да се разсмее на висок глас. Двамата бяха отишли в родния му град, за да съобщят радостната новина за предстоящата сватба и на неговото семейство.
-Как така? – попита Катерина, неспособна да осъзнае случващото се. Майката на Ясен говореше съвсем сериозно и като учителка със сигурност щеше да намери начин да се наложи. А Катерина не искаше да воюва с нея.
-Ами къде ще живеете иначе?
-В София, къде! – отговори Катерина. След няколкодневни преговори, които се проведоха между, семейството на Ясен, семейството на Катерина и Ясен и Катерина, се постигна споразумението сватбата да стане в София, но скоро след това новото семейство да се премести в малкия град.
Още на първия работен ден след малката война, Катерина говори с шефа си. Беше се примирила, че ще трябва да се премести, това нямаше да й пречи толкова много, защото осъзнаваше, че наистина трябва да навлезе в семейството на Ясен, ако ще му става съпруга. Знаеше и че това няма да развали отношенията със собственото й семейство, защото имаха здрава връзка помежду си. Това, което я дразнеше, беше, че щеше да се наложи да се откаже от работата си и всичките си успехи. След двучасови мъки обаче бе намерено решение и на този проблем. Фирмата не можеше да си позволи да загуби такъв кадър като нея. Затова щеше да се наложи да я прехвърлят в клона в родния град на Ясен. Да, на по-ниска позиция, с по-ниска заплата, по-малко правомощия, но тя щеше да работи пак същото и все пак да задоволи капризите на майка му. Щеше да бъде шеф на тамошния клон, но дори и така, пак щеше да е подчинена на този, който заеме нейният пост. Не че той щеше да си позволи да я командва. Катерина беше известна във фирмата.
Ясен щеше да стане треньор на детския отбор, в който като малък сам беше тренирал. За него това не беше падение. Нещо повече – той дори се радваше, защото щеше да наследи поста от собствения си треньор, щеше да работи заедно с него. Беше щастлив, че ще живее с жената, която обича, ще задоволи желанието на семейството си и пак ще работи това, което иска. Виждаше, че Катерина не е доволна, но разбираше, че трябва да се правят компромиси и че тя щеше да го преживее. В крайна сметка, сама се беше съгласила, при това не се беше борила толкова много, колкото за наградата си като мениджър. Най-малкото, тя беше силен характер, нещо подобно не можеше да разклати света й.
Сватбата мина и отмина. Естествено, отразена от всички клюкарски вестници. Катерина я беше организирала почти сама, защото искаше поне това да стане както тя поиска. Да, майката на Ясен я беше побъркала с постоянните си напътствия. „Трябва да имаш нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо, взето на заем, на всяка цена!”, „Тази рокля не е ли малко... не е много подходяща за сватба”, „Това ли са предястията?!?!”, „Трябва да носиш тези обици – те са наследствени в семейството!”. Катерина я отряза по всички параграфи, освен по първия. Тя самата също обичаше традицията с „нещо старо, нещо ново...” и беше готова да я спази. За сватбата си купи бижута от бяло злато и диаманти, направено по поръчка специално за нея. Роклята й също беше по поръчка, ушита на ръка от нейна приятелка – много известна дизайнерка, която работеше на космически цени и беше прочута по света с нестандартните си тоалети. За Катерина обаче, беше направена най-красивата, най-бляскавата, най-звездната рокля, която впоследствие се появи на корицата на всички списания – от „Майка и бебе” да „Сватба”. Обувките на Катерина бяха на платформа и с тях тя беше цели единайсет сантиметра по-висока, като въпреки това оставаше по-ниска от съпруга си.
След сватбата двамата наистина се преместиха в родния град на Ясен. Беше предвидено да си построят къща, където да живеят отделно от семейството му. Да, домът на родителите му наистина беше огромен – беше предвидено цялото семейство да живее там – майката, бащата и трите им деца с техните семейства. Дори първата братовчедка на Ясен живееше там със съпруга и трите си деца. На Катерина това трудно щеше да й понесе, защото още лятото, когато бяха отишли на гости за две седмици, тя всеки ден почти искаше да избяга. Не че не обикна тези хора – те наистина бяха добри, мили, държаха се добре с нея и я караха да се чувства като част от голямото им семейство. Но банята беше постоянно заета, постоянно някъде пищяха деца, някакви хора непрестанно се караха, имаше прекалено много жени в кухнята и прекалено много мъже пред телевизора. Когато имаше мач по телевизията, това беше истинско изпитание за нервите й – всички мъже се събираха, идваха дори половината съседи. Те сядаха в огромния хол да гледат, а жените изкарваха децата навън, за да не пречат. Когато станеше много късно, трябваше да ги приберат, да ги нахранят, изкъпят, приспят и междувременно да осигуряват постоянни запаси от бира и пуканки за мъжете. Разпределяха си задълженията, но как се приспиват седем деца, когато в хола има десет коча, които гледат мач, викат, разпалено се карат и помежду си, и със съдията? Катерина полудяваше и от това, че жените са длъжни да слугуват на мъжете. Когато си бяха вкъщи и даваха мач, тя излизаше някъде с момичетата и никой нищо не й казваше. А дори да си останеше вкъщи, или гледаше мача с тях, като никой не очакваше от нея да се явява като сервитьорка/ готвачка, или пък канеше приятелки и си спретваха женска вечер със силна музика, купешки лакомства, разкрасителни процедури и клюки. Катерина обожаваше тези вечери. Но в родния дом на Ясен подобно нещо дори не минаваше през ума на жените.
И тъй като къщата, където двамата трябваше да живеят, още не беше дори започната, новото семейство заживя при родителите на Ясен. В началото Катерина нямаше проблем – двамата имаха собствена спалня, където успяваха да поберат вещите си. Лаптопа на Катерина имаше специално отредено място на пода до леглото й. Дрехите на Ясен стояха по столовете, защото нямаше много място за тях в гардероба, при всички дънки, минижупи и костюми на Катерина. Мръсните дрехи лежаха на пода. Козметиката им си стоеше по несесерите и никой от двамата не смееше да я извади цялата, защото в общата баня едвам се побираха вещите на останалите. А само те двамата имаха повече козметика от всички други взети заедно. А Катерина все още се стремеше да направи добро впечатление.
Което щеше да стане трудно, защото още първата седмица се стигна до сблъсъци.
-Кате, какво ще предложиш да сготвим за вечеря? – попита Силвия, майката на Ясен един следобед, застанала над огромна книга с рецепти.
-Какво? Вечеря? – Катерина само я погледна и я напуши смях. Когато си бяха вкъщи, тя рядко готвеше. Обикновено вечерята беше грижа на този, който се прибереше първи, а това по-често беше Ясен. Макар че той готвеше повече от щанда със замразено продукти в магазина. Не че тя готвеше по друг начин. А да започне да си мисли вечерята в пет следобед – време за кино, й изглеждаше странно.
-Ами, трябва да ядем все нещо- засмя се Силвия. Всички жени в къщата вече се събираха в кухнята – Цеци, сестрата на Ясен, Мила – съпругата на брат му, и Яна – братовчедка им.
-Може да си поръчаме китайско, какво ще кажете – усмихна се Катерина.
Майката на Ясен не каза нищо, само вдигна вежди и се зае отново да разглежда рецептите си. Другите я погледнаха. Като по-млади, Мила и Цеци нямаха нищо против – те също бяха отегчени от това постоянно готвене и въртене край мивката. Яна беше доста по-голяма от тях и беше свикнала с патриархалния ред, той не й пречеше.
-А може да направим кордон-бльо. – предложи Силвия.
-Аз не мога да готвя – заяви Катерина.
-Нищо де миличка, ще се научиш – усмихна се Силвия. – Ето, може например да отидеш да напазаруваш.
-Може. – съгласи се Катерина и също се усмихна леко. Да, поне това можеше да свърши.
Но рязко промени мнението си, когато видя списъка. Беше около две страници. Тя никога не пазаруваше по толкова. Но сега живееше в една къща с още девет възрастни, не с един, така че може би щеше да се наложи да свикне. Взе колата, което беше посрещнато с учудване, тъй като магазинът беше на три пресечки. Но Катерина нямаше намерение да мъкни торби три пресечки.
-Скъпа, какво е това мляко, което си купила? – учуди се Силвия и вдигна кутията с мляко пред очите си.
-Прясно, нали така пише на бележката. Взела съм и кисело, всичко купих, спокойно.
-Ние не купуваме такова мляко, в него има много консерванти – заяви Силвия.
-Каква е разликата между това и всякакво друго. Във всичките има консерванти.
-В онова, което аз купувам, не са толкова много.
-И каква от това? Искаш да седя и да чета подробно съдържанието на всяка кутия мляко ли?
-Скъпа, не ми се карай, но млякото е основно за децата, така че то трябва да е полезно. Купуваме само от онова в синята кутия, което е обогатено с калций.
-То е гадно. – заяви безстрастно Катерина.
-Но е много полезно. А и децата имат нужда от калций.
-По-лесно е да ядат сандвичи със сирене, отколкото да пият това гадно мляко.
-Кате, моля те, мила, отгледала съм три деца.
-Добре, другият път ще знам – повдигна вежди Катерина и продължи да реже гъбите.
-Мила, трябва да ги режеш малко по-на дребно.
-Колко по-на дребно от това? – попита Катерина и размаха ножа във въздуха. Вече се беше изнервила. Да спори за някакво мляко й беше достатъчно за днес.
-Трябва да са по-скоро като настъргани.
-Тогава защо просто не ги настържем? – попита тя.
-скъпа, къде си виждала настъргани гъби?
-В италианската салата, която правя на Ясен. Той не ги харесва на парчета, затова му ги стържа понякога.
-На ренде? – Силвия вдигна вежди.
-На кухненския робот.
-Този няма такава приставка. – заями Силвия и й показа как да нареже гъбите.
Два дни по-късно беше първият работен ден на Катерина. Тя се запзна с всичките си колеги и подчинени, подробно обясни на асистентката си задълженията й, като този път внимаваше да не държи тн, псобен на този на Силвия. Усети, че се страхува да не би общуването с тази властна жена да я направи по-мека и като шеф и като човек.
Беше доволна от рабтния се ден. Усети, че храта я харесват като цяло, че й вярват, но и че й се възхищават. Усети уважение, на моменти дори страхопочитание, което така и не срещаше у дома. Прибра се вкъщи доволна от рабтния си ден. И носеше приставки за кухненския побот. Цели седем.
-Евала, време беше някой да се сети – възкликна Цеци като видя. Тва щеше доста да улесни готвенето. В тази къща женските ритуали, които при Катерна и приятелките й бяха маникюр, масаж, педикюр, гореща вана, спа-процедури, бха готвене, чистене, пране, миене на чинии и гледане на децата. Всички рабтеха, но Катерина се прибра последна вкъщи – масата вече бе сложена и всичка чакаха само нея, за да се нахранят заедно. Това й харесваш – когато сте само двама, пак чакаш другият да се прибере, за да ядете заедно, но семейното чувство не е толкова силно. Беше изорена от дългия работен ден – като нов шеф трябваше не само да се зпознае с всички и с процеса на работа, на и да научи някои неща, защото все пак имаше някакъв установен ред. И въпреки умората, й беше приятно да се прибере в тази пълна къща, сред цялата глъчка. Посрлещнаха я топло, като дълго чакана неразделна част от семейството. Ясен първи я посрлещна на вратата, а след него се появи и станалата част от емейството. Всички седнаха заедно на голямата маса. Силвия мина и сложи салата първо на нея, питаха я как е минал деня й, всички показаха някаква загриженост, тъй като осазнаваха, чме всички е прекалено ново за нея и сигурно й е трудно. А в такъв момент човек има нужда от семейството си и неговата подкрепа. Тоест, от всички тях. Ясен сложи крака й върху своя и прегърна през кръста. Сдя така почти цяла вечер, като се хрнее с лявата ръка. Макар и десничар,х това сякаш не му беше проблем. Катерина се почувства дбре – усети, че е много хубаво да имаш голямо семейство, което да се грижи за теб и да се интересува как е минал деня ти. Не че двамата с Ясен не живееха така и преди, но просто когато сте повече хора, е някак си по-весело, по-семейно, по-пранично.
Мина седмица, откакто Катерина и Ясен бяха щастливо семейство щастливо живеещо в дома на родителите му. Първия семеен уикенд наближаваше..
В събота сутрин цялата къща се събуди от яростен рев – малкото дете на Яна не зачиташе уикенда и се будеше в събота кутрин, както във всяка друга сутрин. Катерина го обожаваше – беше само на два месеца, но мразеше сутрините.
-Още пет минути – промърмори тя и покри главата си с възглавницата. В този миг усети ръката на Ясен през кръста си и се почувства по-добре.
-Добро утри, мило – промърка той със сутрешния си, много дрезгав глас. Тва беше единственото, което Катерина обичаше на сутрините – мигът, в който той я прегърнеше и я целунеше за добро утро, а после мръмаркаше нещо с грбия си гърлен глас. И без това беше малко прегракнал, тъй като по цул ден тичаше из стадиона и викаше инструкции.
Катерина се размичта за сутрешна доза страстен секс и точно щеше да се бърне и да го целуне, опитвайки се да си я получи, когато на вратата силно се почука и секунда п-късно в стаята нахълтаха Силвия и Цеци.
-Помощ! – разпищя се Цеци. – Кате, моля те, вожеш ли да ми помогнеш! Моля те, кажи, че няма да ходиш с другите до село! - сестрана на Ясен седна на леглто им и хвана ръката на Катерина.
-А?!? – Катерина отви едното си око и я погледна сънено.
-Всички други отиват до село, за да помогнат нещо на баба и дядо. Трябва да гледам децата! Не мога сама, моля те, остани!
-Няма проблем – змъкна Катерина и отново се зави.
-Хайде, ставай, тогава, трябва да нправим закуска!
-А?!? – този път се отви цялата и започна бързо да мести гневния си поглед между Силвия и Цеци. – Да правя закуска за седем деца в събота сутрин! Какви сте вие, бе, хра?!?
Ясен я придърпа към себе си и я целуна.
-Стига, скъпа, знам, че ще се справиш! А какво ще правим, когато и ние имаме седем деца? Нали искаме футболен отбор?
-Ти ще му правиш закуска – изхриптя гневн Катерина и се отпрви към банята.
Когато излзе, отиде първо в кухнята и сипа мляко на децата.
-Те не са ми виновни, те са само деца, те са малки ангелчета, не са ми виновни за нищо – повтаряше си гневно Катерина, докато слагаше п две лъжички захар във всяка чашка.
Пловин час по-късно всички бяха заминали, освен Катерина, Цеци и седемте хлапета на възраст между десет години и два месеца.
-Обличай се – усмихна се Катерина лукаво на Цеци и хвана двумесечната Рали.
Петнайсет минути по-късни двете жени и децата бяха облечени и натоварено в колата. Катерина подкара към парка, като пътьом се обади на една своя колежка, която също имаше няколко деца и си уговориха среща на люлките. Катерина спря пред една баничарница и набързо уреди въпросът със закуската.
Да нея Цеци я гледаше и доволна се усмихваше.
-Толкова си оправна, не знам какво щяхме да правим иначе. Ако бях останала сама, щях да се побъркам!
-Как така ще останеш сама да се грижиш за седем лапетии. Не става така тая работа! – заяви Катерина и спря пред парка. Двете трябваше да гледат всички деца – четири момчета – на 10, 8 и 5 години и едно на десет месеца, както и 3 момичета – на по 7 и 2 години и малката Рали на два месеца. Катерина обичаше деца и никога не беше предполагала, че ще й бъде проблем да се справя с тях, най-малкото, че и самите деца я обичаха, харесваше им тя да се грижи за тях, но пък и й се подчиняваха точно така, както се подчиняваха и на баба си Силвия.
Катерина и Цеци седнаха в кафето в парка, като бебенцата останаха при тях, а другите деца пуснаха да скачат на батута. Не че беше от най-евтините забавления, особено ако става дума за пет деца, но беше доста по-спокойно, когато знаеш къде са, виждаш ги, че са добре и се забавляват безопасно. После момчетата си намериха компания и започнаха да играят на футбол на игрището, а момичетата се забавляваха с федербал. Цеци се беше сетила за всичко – волейболна и футболна топка, скейборд, кукли, хилки, цял комплект перца, кукли, както и кофички и лопатки, ако някой иска да се играе в пясъка. Двете гушкаха бебенцата и си говореха за какво ли не, разказваха си предимно за работата си, а децата се забавляваха всяко както обича. Какво по-хубаво?!? По-късно дойде и колежката на Катерина, чиито деца бяха близки по възраст до техните и се заиграха заедно. Е, доста често някое се примъкваше, за да си почине, за да каже, че му се пишка, че ска сокче или че му е топло, но да ги изведат в парка беше много по-лесно, отколкото цял ден вкъщи да се чудят какво да ги правят.
Катерина си играеше с малката Рали, докато Цеци беше отишла да разреши футболен спор на игрището, а колежката й – Кремена, беше завела дъщеря си до тоалетна. Катерина гушкаше мъничето, говореше му, дори му попя, а то си лежеше в скута й и се смееше насреща й. Тя го хвана в ръце и започна ту да го вдига нагоре, ту да го спуска бавно надолу, което предизвика бурния смях на детето. Катерина също се засмя силно и искрено. Обичаше този смях, обичаше децата като цяло. Малкото я гледаше и махаше весело с ръчички, а тя от своя страна му се плезеше насреща и му говореше като на голям човек. Сякаш това беше съвместимо!
-стигнахме до дузпи – засмя си Цеци, когато се върна! – Тези момчета! Винаги спорят кой е по-голям! – засмя се тя.
-А накрая излиза, че всички са еднакво малки! – засмя се и Катерина.
-Рали много те харесва! – продължи Цеци. – Виж как се смее само, толкова е слънчева!
-И аз много я харесвам! Тя ми е любимка! Не се обиждай, Сиси също е много сладка и е много умно дете, но Рали е също като мен – с тъмна коса и светли очи! И аз съм била такава като малка!
-Толкова се радвам, че дойде при нас! Не е лесно да се върти цялата къща!
-Не знам защо става така! Жените не сме длъжни да се грижим за всичко. Не се обиждай, но този график с праното и чистенето и готвенето и миенето на чинии ме побърква! Истината е, че не съм много по домакинската работа.
-Е, трудно е, но се свиква! Аз съм така от малка и не ми прави впечатление вече. Винаги сме били две жени в къщата, които да трябва сами да се грижат за всичко~
-А защо да трябва?!? Ето това не мога да го разбера! Мъжете могат да вършат всичко това, което вършим и ние! Знаеш ли, че когато сме си у дома, Ясен готви. И двамата заедно вършим домакинската работа. Всъщност, дори повече той, отколкото аз, защото той се прибира преди мен. Ако имаме нещо да правим – да ходим на някакво събитие примерно, и нямаме време да изчистим, викаме жена.
-Мама не би го допуснала. Да сме пет жени у дома и да плащаме на някой да идва да чисти... Все едно да викаме градинар да коси тревата!
-Ами и мъжете могат да помагат! Аз не мога да кося трева, но знам, че Ясен може да измие чинните! Защо трябва те да прекарват вечерите си гледане на телевизия, а ние – в миене на чинии? Това не разбирам.
-установила съм го много отдавна – мама бича много мъжете си и е готова всякак да г глези.
-Трябваха ми месеци да залича последствията от това! Не ме разбирай погрешно – майка ти е невероятна жена, виждам как всички в къщата й се подчиняват – дори баща ти, който е два пъти по-висок от нея, но просто не съм напълно съгласна с всичко, което прави!
Към два решиха, че вече е крайно време да си прибират. И без това бяха позакъснели, но децата не искаха да си тръгват – беше им хубаво в парка, а и си бяха намерили нови приятелчета. Цеци се запозна с майките и се уговориха на другия ден да доведат децата, за да играят още заедно.
-Много по-добре е да се карат чия е топката по време на първото полувреме, отколкото да спорят с телевизора и да крещят на добрия да не ходи в склада, защото лошият е там и му е направил клопка! – заяви Цеци.
За обяд двете жени сготвиха три различни вида пица от ресторанта, който им беше попът и в крайна сметка всички бяха доволни. Първо изкъпаха малките, докато големите ядяха, после нахраниха малките, докато големите се къпеха и накрая сложиха всички да спят. Дори Румен, който се чувстваше много голям на своите десет години, и Крис, който н падаше по-долу със своите 8, бяха изморени и оставиха Цеци да и чете за Емил от Льонеберя, докато Катерина приспиваше другите деца с приказки да Хитър Петър.
В три и половина двете жени седнаха в хола с по чаша кафе и започнаха една от любимите процедури на Катерина – маникюр. Направиха си маски на ръцете, после си ги масажираха една на друга, махнаха си кожичките и се лакираха наново. Катерина се чувстваше добре. Разбираше, че има нова приятелка, която наистина заслужва огромното й уважение, макар на пръв поглед да изглеждаше толкова различна, толкова примирена. Катерина осъзна, че макар да виждаше Цеци като една жена, която робува на някакви предразсъдъци и на мъжа си, тази жена всъщност беше по-успяла от нея. Имаше хубава професия, умееше да се грижи за домакинството и за децата. От всички тв Катерина беше успешна само по един параграф. Осъзна, че макар да виждаше тази жена като слаба и в началото да я съжаляваше, тя всъщност беше много по-силна от нея и заслужаваше възхищение.
Другите си прибираха по времето, когато Крис и Румен вече бяха станали от леглата и се състезаваха с колички в двора. По-малките деца все още се въртяха в креватчетата, а някои дори още спинкаха. Катерина обичаше да ги наглежда – дали спят, дали са спокойни, дали всичко е наред. Харесваше й видът на децата, докато спяха. Бяха толкова кротки, спокойни и невинни.
Но когато останалата част от семейството се прибра, неизменно се вдигна шум – започнаха да разказват какво са правили, питаха как са се държали децата. Силвия беше доволна, че са г завели в парка малко да поиграят на въздух. Тя одобряваше компютърните игри и телевизията дори още по-малко от Цеци и Катерина и като баба често успяваше да се наложи, но когато големите имат много неща за вършене и няма кой да забавлява малките, това се явяваше единственият начин.
Жените сготвиха заедно, докато мъжете си играеха с момчетата на футбол в двора.
-Не разбирам защо сме само жени в кухнята. Не виждам нищо лошо в това да научим мъжете да ни помагат. – Катерина се зае да изложи тази си житейска теория пред човека с най-голяма власт в къщата – Силвия.
-А кой ще се грижи за децата? – попита Силвия.
- А кой се грижи и за децата, и за храната, когато дават мач?
-И те имат право малко да се поглезят, все пак! По цял ден са на работа!
-Все едно, че ние не сме! – възрази Цеци, която беше харесала теориите на Катерина.
-Моля ви, какво ви става днес?
-Силвия, просто не одобрявам този патриархален ред! Предлагам другият уикенд да се направим женски уикенд, а мъжете да се погрижат за къщата и децата. Заслужаваме го! Ходим на работа, въртим домакинство, гледаме децата... да, те също ходят на работа, но чие ежедневие е по-натоварено?
-Не виждам как домакинството ти пречи точно на теб! Та ти нищо не умееш! – намеси се Яна.
-Уча се, не знам дали забелязвате!
-На 26 години да се учиш как се прави таратор ми се струва малко късно.
-А на мен ми се струва излишно, тъй като Ясен много добре се справя с таратора, но загърбвам нашия ред и приемам вашия, за да има мир в семейството! – заяви язвително Катерина.
-Смяташ, че е работа на мъжа да готви вкъщи?
-Щом не му пречи, а на мен ми пречи аз да готвя, защо да не го прави?
-И защо точно ти пречи? Предпочиташ да си правиш ноктите, вместо да правиш кекс, например.
-Разбира се, че предпочитам! Кекс мога и да купя!
-Защо да го купуваш, толкова по-приятно е, когато е домашен! Ако се научиш да готвиш, бракът ти ще е далеч по-успешен.
- А ако не се науча, ще съм сигурна, че никога няма да имам проблем със снахите си! – заяви Катерина и стисна устни. Силвия също стисна устни и в кухнята се възцари тежко мълчание.
-Хей, има ли някакъв сок? – попита Ясен, връхлитайки в кухнята с една сюрия деца, вървящи по петите му. Катерина само го погледна и не му отговори, но в очите й още блестяха гневни пламъчета.
-Ела, скъпи, има, разбира се! – Силвия извади кана сок т хладилника и сипа на всички.
-Мерси, мамо. – усмихна се той и заедно с децата се изнесе от кухнята.
Вечерята мина необичайно тихо и приключи доста по-бързо от обикновено. Катерина и Силвия не си говореха, което не правеше огромно впечатление, тъй като на масата имаше около двайсет човека, но напрежението, което цареше, се усещаше и всички искаха да се махнат възможно по-бързо.
-Това няма да го бъде! Не се чувствам добре, искам да се махна! – заяви Катерина. Ясен лежеше в леглото и я гледаше как крачи нервно из стаята.
-Какво има, мило, нещо в работата ти ли не върви? Нали си шеф, какъв е проблема?
-Всичко в работата ми е наред. – Катерина искаше да му се развика. Истината беше, че се бе ориентирала доста бързо и лесно и без никакви проблеми се бе вписала в обстановката в службата. – Майка ти ме тормози!
-Какво е станало? Усетих на вечеря, че има нещо.
-Какво е станало?!? Какво не е станало?!? Тя иска все да е нейното, постоянно ми дава някакви ценни напътствия, които са всичко друго, освен ценни. Писна ми да се опитва да ме командва и да ме вкарва в някакви релси, които са ми прекалено тесни! – заяви Катерина на висок глас и издърпа деколтето на тениската си, все едно я задушаваше.
-Мило, какво искаш от мен да направя? Мислех се, че я харесваш!
-Харесвах я! Но тя ми се меси постоянно! Вчера ме попита колко деца очаквам да имам, като нося подобно бельо и размаха пред очите ми чифт дантелени прашки! Тя ми рови из прането!
-Мило, не се дразни! Просто иска да е сигурна, че ще има внуци!
-Все едно сега няма! – въздъхна Катерина и излезе от стаята. Седна на ръба на ваната в банята, напълно отчаяна. Нямаше смисъл да говори с Ясен – той обичаше майка си, беше свикнал с нея. Не беше редно Катерина да се опитва да ги скарва, при това за истински глупости. В крайна сметка наистина майка му се грижеше за прането. Затова Катерина често намираше сред дрехите си поли или блузи, които не бяха нейни, или пък издирваше собствените си дрехи из цялата къща. Една сутрин, когато закъсняваше за работа, липсата на любимите й бели прашки наистина я беше побъркала. В крайна сметка си обу други, а когато се прибра и повдигна въпроса, се оказа, че въпросните прашки са били отчетени като някакво парцалче, случайно попаднало в прането и в крайна сметка са се оказали в кофата. Това беше денят, в който Силвия престана да се занимава с прането на бельото. Катерина пое това задължение, което й струваше около час от съня й всяка нощ, но поне беше сигурна, че нито една от дрехите й няма да се озове на боклука повече и й спестяваше неудобството от това Силвия да гледа бельото й, особено онова, което Катерина обожаваше, когато ставаше дума за нощно време в леглото с Ясен.
Силвия от своя страна не разбираше защо Катерина толкова се дразни. Тя и без това почти не участваше в домакинството, тъй като се прибираше последна вечер и се включваше в основни топоси, като готвенето, например, само събота и неделя. Не й беше проблем да й отстъпи ръководенето на прането, тъй като и без това се чувстваше претоварена, защото в крайна сметка ръководеше цялата къща. Не одобри напълно новият ред – Катерина наистина се справяше добре, макар и доста бавно, с прането, сушенето и сгъването след това, но имаше собствена система – вместо да разпределя дрехите спрямо собственика им, тя ги разделяше на мъки, женски, горни, блузи, панталони, сака, детски и т.н. всеки трябваше да рови сам из всички купчинки, което на Силвия се стори доста по-трудно и неудобно, отколкото ако Катерина ги сгъваше, разпределяше по собственик и ги оставяше п стаите, както самата Силвия правеше. Но тя не смееше да каже нищо, защото разбираше, че на Катерина й е трудно, а и се опитваше да я накара да се чувства максимално добре в новото си семейство. Харесваше й Катерина да е наоколо – на няколко пъти я беше хващала как се радва на децата, как ги гледа като хипнотизирана с една лека усмивка и много обич. Виждаше, че те я слушат и я обичат, че тя умее да се справя с тях – да ги забавлява, но и да ги кара да се подчиняват. Възпитаваше ги по свой си начин, но все пак на добри неща. Насърчаваше ги повече да редят пъзели, де четат книги и да спортуват, стараеше се да не се задължат много пред телевизора, а ако го правят, предпочиташе да им пуска канал, от който могат да научат нещо. В началото те не харесаха много това – колко по-забавно беше за гледат детски, но Катерина някак си беше намерила начин и сега децата с удоволствие гледаха за тигрите и лъвовете, дори за змиите понякога. Силвия беше готова да прости цялата й домакинска непригодност дори само затова, че така добре умее да се справя с децата.
-Нека да се разберем и повече да не се караме. – заяви Катерина на другата сутрин на закуска. – Н искам да се карам с теб повече, уморена съм от това. Искам да живеем добре. Затова аз ще се старая, колкото мога, за да се справям с домакинството, но не искам да се опитваш да ме командваш. И предлагам да направим някакво разпределение. Не виждам нищо лошо в това всички да помагат в кухнята. Ще бъде толкова забавно.
-Катерина, скъпа, радвам се, че най-сетне ми говориш. Не ми харесва обаче идеята маже да се въртят в кухнята. Те са абсолютно непригодни, само ще пречат. – Силвия подбираше думите си внимателно.
-Нека опитаме. – заяви Катерина учтиво, но твърдо.
-Добре, довечера ще пробваме.
И наистина, още същата вечер Силвия повика всички мъже в кухнята и разпредели кой какво ще прави. Нямаше достатъчно задачи за всички, така че Катерина и Ясен отидоха да гледат децата. Катерина искрено се забавляваше. Обичаше за играе футбол с всички деца наоколо. Двамата с Ясен често се боричкаха, често се караха помежду си, дори се замерваха с топката, което докарваше децата до луд възторг и на няколко пъти викаха Цеци да ги разтървава и да решава спорните им положения.
-Как върви в кухнята? – попита Катерина по време на една малка почивка.
-Пълна какафония – засмя се Цеци. – Мама и татко досега се замерваха с листа от маруля. Мама командва всички, нарежда като за последно. Точните й думи бяха „нямах си аз друга работа, Катерина ще слушам”, само че според мен се забавлява. А и вечерята е почти готова – стана доста по-бързо и по-забавно. Права беше.
Но Катерина не винаги успяваше да излезе права. Веднъж предложи на Силвия вместо ванилов крем да слага отгоре на сладкиша шоколадов, защото всички обичат повече шоколад. Твърдо решена да й угоди, Силвия го направи, но всъщност се оказа, че ванилията подхожда повече.
-Иначе и аз обичам повече шоколад, но той не си отива толкова много с другите неща – поклати глава Цеци.
Катерина се призна за победена вътре в себе си, взе си бележка и реши повече да не дава съвети, свързани с домакинството. Но й направи впечатление, че Силвия нищо не каза. Спести й дори поглед от типа на „казах ли ти”, или „аз си знам най-добре”. Установи, че свекърва й се опитва да й угоди.
Една вечер Силвия предложи директно да й обясни как се простират чаршафите, вместо всеки път да въздиша и да тръска глава, когато види ефекта от простирането на новата булка в къщата. Двете се смяха колкото никога досега и макар да простираха повече от половин час, им беше забавно и добре заедно. Катерина се чувстваше все повече и повече като част от семейството, още повече, че наистина се стараеше Силвия да одобрява постъпките й, а Силвия се опитваше да не й се кара, когато сбъркаше нещо( почти всеки ден), а да й обяснява как трябва да стане и по-важното – защо трябва да стане по друг начин. Един уикенд петте жени се събраха и отидоха в спа центъра на процедури. След задължителните масаж, маникюр и педикюр се отправиха на пазар. Влизайки в мола, се отправиха най-напред към огромната книжарница насреща им. Прекараха там повече от час, а когато излязоха и установиха, че са си напазарували книги за около половин година напред и че вече нямат време за повече, никоя не съжаляваше.
-Не мога да си спомня кога е било, откакто съм женена, да имам ден по женски, при това не с приятелки, а с роднините си – засмя се Соня и размаха с щастлива усмивка някаква женска книга.
-По-хубаво е, отколкото очаквах. Все си мислех, че ще ми е малко гузно, че оставям мъжете да се борят сами с децата – заяви Силвия. Тя си беше купила по-скоро готварски книги, различни книги за децата, отколкото някакви женски романи за свободното време. Но така или иначе, петте живееха заедно, със сигурност всяка щеше да прочете всичко.
-Във вторник откриват изложба на Салвадор Дали в София. Защо не отидем? – попита Катерина.
-Да заминем във вторник за София? В работен ден? А децата? – попита веднага Силвия.
-Ще отидем или в петък, или в събота. Няма да ни има няколко часа – София не е толкова далеч, в крайна сметка!
-Но тогава е шампионата! – запротестира Цеци.
-Какъв шампионат? – попита Катерина.
-Как какъв? Децата играят за купа тогава. Това е важно за треньорът им, който е, хм, мъжът ти... – Мила вдигна вежди. Катерина се почувства неловко. Не знаеше за никакъв шампионат. Докато с Ясен живееха само двамата в столицата, тя ходеше на мачовете винаги, никога не пропускаше да бъде на стадиона и да вика за децата редом с родителите им. Беше й хубаво да е сред тях, да ги наблюдава, а и Ясен се радваше, като виждаше, че тя се интересува. Откакто бяха пристигнали тук, Катерина не беше отишла на нито един мач. Стана й гузно, върна се обратно в книжарницата, без да каже нито дума. Другите жени я почакаха малко отпред, а после я последваха. След известно време я откриха в книжарницата да разглежда някаква книга за историята на футбола и най-големите футболисти на века. Без много да му мисли, Катерина я купи за Ясен. Бе прекарала целия ден, грижейки се само и единствено за себе си. Беше го правила и прди, но сега беше омъжена жена, трябваше да мисли и за мъжа си. Катерина изпусна книгата, която падна с тъп удар на килима. Никога не беше гледала на Ясен като на „мъжът си”. За нея той винаги беше мъжът, когото обича, с когото иска да прекара живота си, чийто глас обожаваше рано сутрин и късно вечер, когото искаше да вижда до себе си на дивана до края на дните си, при който искаше да се прибира скапана след работа всеки един ден. И сега изведнъж се чувстваше гузна, защото не му беше купила нищо. И то не заради друго, а защото вече бе омъжена жена. Нима един пръстен и един подпис променяха всичко така бързо? Катерина грабна книгата и не продума по пътя за вкъщи. Мълча си през абсолютно цялото време, докато всички други в колата си говореха, смееха се, забавляваха се.
-Какво стана? – попита Силвия, която седеше до нея.
-Нищо, нищо не е станало. Какво има?
-Струва ми се, че нещо не е наред. – заяви Силвия.
-Всичко е наред.
На вечеря Катерина не спря да прегръща Ясен. Хранеше го в устата като малко дете, което забавляваше и двамата. Гушкаше се в него. Сякаш след брака им бе забравила колко й беше хубаво просто да се гушне в него и двамата да не говорят. Той имаше страхотно тяло – силно, мускулесто, което постоянно излъчваше топлина. Тази топлина така я привличаше, караше я де се чувства защитена. Ясен наистина бе човекът на когото тя можеше да разчита винаги и за всичко. А напоследък говореха предимно за нея и по-скоро за скандалите с майка му, отколкото за тях като цяло или за него. Катерина сякаш вече не го познаваше. Стана й гузно, че е такава егоистка и се държи така зле с човекът, когото така силно обича. В мига, в който беше влязла през вратата тази вечер и го беше видяла да върви към нея, за да вземе покупките й, сякаш се бе влюбила в него отново. Той я гледаше и й се усмихваше, после се бе навел и я бе целунал страхотно нежно, въпреки силата, която струеше от тялото им и която се излъчваше от небръсната му брада. Катерина прекара вечерта, гушкайки се в него, а той не спираше да я притиска плътно до себе си, сякаш искаше да я защити от всичко, никога да не я пуска. Когато се прибраха в спалнята си, широка усмивка с появи на лицето му. Той нищо не й каза – само затвори вратата след себе си, а после я придърпа и я притисна между себе си и вратата. Катерина почувства огромната му сила, когато я вдигна на ръце и започна да я целува силно и страстно. Двамата правиха страхотен секс тази вечер.
После Катерина отиде до кухнята за вода. Толкова жадна не се бе чувствала от дни.
-още ли не спите? – Силвия й се усмихна.
-Не, а ти защо си будна?
-Имах малко довършителна работа – усмихна се Силвия. Катерина видя сладкиша във фурната и книгата, която Силвия четеше, докато го чакаше да се опече. –Седни малко при мен – усмихна се мило Силвия.
-Това е за закуска, нали – попита Катерина, не знаейки какво друго да каже.
-Да, това т онзи пай, който ти толкова хареса.
-Благодаря ти – усмихна се Катерина.
-Виж, не искам да ти се меся. Виждам, че става нещо, че имаш някакъв проблем. Сподели го с мен, ще ти олекне. Знам, че с теб много се караме и сме много различни. Но аз искам да съм като твоя майка. Аз съм майка на съпруга ти, искам и ти да се чувстваш добре кол мен.
-Силвия, аз се чувствам добре. Нормално е да имаме разногласия, но с времето се справяме и с това.
-Аз мисля, че ти не си щастлива. Днес защо се върна в книжарницата?
-Исках да купя нещо за Ясен. – каза Катерина и отпи голяма глътка вода. Беше облечена с неговата тениска, ухаеща на него, което й даваше някакви вътрешни сили и кротко щастие.
-Знаеш ли какво ми направи впечатление? Че само ти купи нещо за мъжа си. Да, върна се след като бяхме излезли, но все пак взе нещо за него. Защо? Нали това беше нашият женски ден?
-това не значи, че не мога да му взема нещо, нали?
-На теб ти е станало гузно. – заяви Силвия с необичайно мека усмивка, която пазеше по-често за децата. Катерина я погледна стреснато.
-А ти как разбра? – попита тя.
-може да не ти се вярва, но и аз съм минала през това – усмихна се Силвия.
-Просто в един миг усетих, че бракът ни е станал дълг, превърнал се е в някакъв навик. Че любовта ни вече не е нищо специално. А беше такава – беше много специална. Разбираш ли, обичам го и съм влюбена в него толкова, колкото и преди една година. Дори повече, сякаш всеки ден откривам по нещо ново в него и го обичам повече. Не разбрах кога се е превърнал от „Ясен” в „съпругът ми”.
-Това, че ти е съпруг, не значи, че е по-малко Ясен. Чувствата ти са същите, не си спряла да г обичаш, любовта ви не е навик, Кате! Н си го помисляй дори и за миг. Защото аз знам, че не е така. Виждам, че се обичате. Но сега е един доста труден период за вас – местите се, имате нова работа, нови задължения. Особено за теб сега и прекалено сложно – нова работа, нови хора, нови неща за вършене – всичко ти е странно и необичайно, ти си хвърлена в един океан, без да можеш да плуваш. Да, с времето ще се научиш и дори се учиш доста бързо, което е повод за гордост. Но няма как нещата да останат същите. Мислиш си, че това е само един подпис и че не би следвало той да променя всичко, но го променя. И на мен ми беше трудно, защото обичах Кирил, но след брака сякаш вече нямаше тръпка. Мина време, излязох от тази дупка и разбрах, че това не е така – тръпка има, разбира се, че тя е там. Но е скрита под ежедневните проблеми и задължения. Просто имате нужда да прекарвате повече пълноценно време един с друг, само ваше си време. Да говорите, да общувате. И разбира се, имаш нужда не само от приятел - някой близък човек, с когото да можеш да споделиш какво ти тежи – в крайна сметка и двете знаем колко много неща има, с които не занимаваме мъжете си, но обсъждаме надълго и нашироко с приятелките си. Трябва ти и майка. Забелязах колко обичаш своята, колко сте близки и привързани една към друга. Не мога да я заместя, не живея с подобни илюзии, но ще се радвам да помогна, когато имаш нужда от майка – заместник. Нещо като дойка. Знам, че ме разбираш.
-Лека нощ, майче – бяха единствените думи на Катерина. После тя стана от стола си, целуна Силвия по бузите и се върна в леглото, при любимия си Ясен.
Беше й по-добре след подобен разговор. Сама по себе си, тя усещаше, че Силвия я харесва като човек и тя също я харесваше, но всички тези дребни разногласия само ги отдалечаваха все повече една от друга.
Катерина наистина започна да си споделя повече с нея – искаше мнението й при конфликтни ситуации в работата, защото Силвия беше доста интелигентна жена и Катерина усещаше, че тя може много да й помогне, защото точно като собствената й майка беше минала през какво ли не и й бяха познати много от ситуациите, през които самата Катерина минаваше.
Един ден двете се забавляваха много, докато садяха нови цветя в градината. Катерина обичаше да се занимава с цветя, но нямаше такова време, затова си купуваше готови. За разлика от нея Силвия вярваше, че жената не може да не гледа цветя – самата жена бе едно цвете в нейните представи, затова тя гледаше много и учеше и внучките на своята философия.
-Катерина, скъпа, още малко по-надълбоко трябва да ги поставиш!
-Какво значение има?
-има значение, разбира се!
Катерина лесно се отегчаваше от подобни истории, но тази сега й доставяше удоволствие. И макар че през повечето време и двете се опитваха да се разбират, все пак имаше доста дребни нещица, които обаче изкарваха Катерина извън кожата й. Една сутрин бащата на Ясен беше паркирал пред вратата на гаража и тя не можеше да излезе за работа. Наложи се да чака двайсет минути, докато успее да напусне гаража и закъсня за важна среща с клиент. А подобни проблеми, които се получаваха от глупости, я побъркваха. Една сутрин Рали повърна на костюма й. Колкото и да обичаше Рали, Катерина ясно осъзна, че подобно нещо нямаше шанс да се случи, ако си живееше само с Ясен в София. Друг път една от любимите й блузи се беше озовала в ръцете на децата, които я бяха превърнали набързо в стилна рокля за едно от Барбитата си.
Една сутрин обаче чашата преля. Катерина се беше успала, защото Ясен бе навил будилника за десет минути по-късно с надеждата, че ако има още дори само десет минути здрав сън, Катерина ще е малко по-свежа. Само че тя нямаше сили да стане и само отложи алармата да звънне пак след още десет минути. Така стана за работа половин час по-късно с надеждата, че ще навакса с приготвянето за работа. Изненада – съпругът на Цеци беше в банята и колкото и Катерина да му думкаше по вратата и той да й обещаваше, че ще излезе всеки момент, стоя там нередно дълго, поне според Катерина. Докато го чакаше тя реши да закуси – направи си кафе и сандвич, но в този миг той излезе от банята и тя веднага се шмугна, а когато излезе закуската й беше изчезнала. Облече се, решавайки, че някаква си закуска не е толкова важна и може да хапне и по пътя или в офиса. Спиралата й все още беше в Цеци и когато влезе да си я вземе, Цеци я навика, че е сигурно десетия човек, който влиза и я буди за глупости тази сутрин. Катерина веднага реши, че това е крайно несправедливо и както бе ядосана си взе спирала и изскочи, без да каже и дума. Беше приготвила обувките си от предната вечер и остана безкрайно разочарована, когато установи, че ги няма. Оказаха се в шкафа – изненада – едната се оказа там, другата беше в банята, защото едно от децата бе разсипало нещо в нея. И никой не бе решил да я уведоми или да го почисти – просто я бяха оставили в банята. Обувка за двеста лева! Катерина едва намери други, които да отиват на костюма й. И после – редовния номер на бащата на Ясен – пак я беше запушил със своята кола, макар че Катерина бе предвидила нещо подобно и не бе паркирала в гаража. Чака го още десет минути да дойде да си махне колата, след което хвана ключовете и я премести сама на средата на тротоара. Хич и не я интересуваше дали пречи на някого или какво беше мнението на бащата. Пристигна в офиса много закъсняла, което й се случваше за трети път тази седмица. А тя винаги беше точна, особено когато ставаше дума за работа. Като не спираше да кълне семейството на Ясен наум, тя влетя в офиса си, за да завари секретарката си да се натиска с един от доставчиците. Отчета не беше готов, нямаше кафе, нито вода, защото доставчикът бе прекалено зает. Пощате не бе прегледана и разпределена. Този ден Катерина беше истински кошмар за подчинените си. Установили, че напоследък тя самата закъснява и че няма възможност да ги контролира толкова много, тъй като бе леко разсеяна и изглеждаше нещастна, пренатоварена и изморена, бяха станали немарливи в работата си. Вследствие на което този ден Катерина говори по телефона с един недоволен клиент и на живо с още един, който си излезе от кабинета, като развали договора с фирмата. За нея това бе срам и позор – човек с награда изведнъж да получи подобен удар. Никога през кариерата си не бе имала клиент, който да е недоволен от услугите й, камо ли толкова разочарован, че чак да прекрати договора си. Катерина събра абсолютно всичките си подчинени на оперативка, която продължи близо два часа – един час конско и един инструкции. Катерина си тръгна от работа безкрайно недоволна. Гадното й настроение от сутринта се беше задълбочило и тя само се молеше никой да не я занимава и да й говори, когато се прибере вкъщи. Само че, разбира се, веднага щом се прибра, всички започнаха да я разпитват как е минал деня й. След като повтори няколко пъти, че не иска да говори за това и тактично започна да разпитва другите за техния ден, но вместо това привлече още повече внимание и предизвика още повече въпроси, Катерина се развика на всички така, че стояха и я гледаха и слушаха с увиснали ченета, като никой, дори Силвия не смееше да каже нещо. Катерина хвърли вилицата си на масата и се качи в стаята си. Ясен е последва, но в мига, в който той си подаде главата, Катерина се изнерви още повече – нима той не разбираше, че тя имаше нужда и от малко лично пространство? През цялото време, откакто се бяха преместили тук, тя нямаше такова, защото къщата беше пренаселена. Всички имаха някакво странно семейно чувство, което ги подтикваше постоянно да си говорят с нея, да я занимават, да я въвличат в живота, проблемите, грижите си, да я карат да прави разни неща заедно с тях, за да я накарат да се почувства като част от семейството. Но всичко това само я натоварваше още повече. Катерина направи знак с ръка на Ясен да се маха той не посмя да влезе при нея. Откога така? Преди не я питаше, просто идваше и решаваше проблема, караше я да говори, дори да не искаше, и някак си успяваше така да направи нещата, че да не й е гадно от всичко случващото се. Сега просто си излезе. Катерина се почувства още по-сама. Ядосана, самотна, тя изведнъж реши, че мястото й не е тук. Не й беше хубаво. Няколкото светли лъча не правеха времето слънчево, само правеха една малко дъга сред дъжда. При това невинаги видима. Катерина извади огромния си сак и започна да слага всичките си вещи в него. Безредно, без да се интересува и без да се грижи прекомерно за състоянието на багажа си. Това я поуспокои, но вече бе включила на автопилот. Събра абсолютно всичките си неща и ги наблъска по сакове и чанти, някои дори в пликове. Натовари ги в колата и без да каже нищо си тръгна. Замина обратна за София, за своя си свят, без да мисли за утрешния ден.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
