"Излизах с В. във вторник. От тогава мина доста време. Вече не следя кога се обажда и кога не. Имам чувството, че с него е като без него. Имам чувството, че съм сама. И ми е добре. Харесва ми да съм сама.
Истината е, че съм грешала за него. Грешала съм много. И съжалявам. Съжалявам, че го съдих преди да го опозная по-добре, преди да се осведомя по-добре. Взимам си думите назад, защото не с;ятам, че е редно така безпочвено да го обвинявам.
Истината е, че той има амбиции и цели, но не прави нищо, за да ги постигне. Но въпреки това е щастлив. Да, дразни се на шефа си, очевидно не го харесва, псува го зад гърба му, но кляка, когато трябва. Точно като всички нас. Но това не го прави по-лош. Истината е, че вкопчена в това да търся недостатъци, така и не виждах колко е мил и колко добър човек е, как се старае, за да ме направи щастлива. Не виждах, че ме харесва, но все пак ми дава свобода. Колко човека постъпват така? Нима когато харесаме някого не го желаем за себе си през цялото време? А той не се опитваше да ме обсеби. Ако ще дори само заради това, той заслужава уважението ми.
Говорих си с него много. Питах го какъв е искал да стане като малък. Той каза, че не е имал много време да мисли за това, но се радва, че не е искал да стане полицай, защото хич не ги харесва. Но си харесва работата. Работи я от пет години и иска да отвори свой собствен салон, но за разлика от мен не смята, че нещата стават с магическото щракване на пръстите. Не е готов още да скочи в дълбокото езеро явно. Може би всъщност премисля нещата, иска да е сигурен. А може би. Не мога да кажа, този път няма да бързам да го преценявам, защото е очевидно, че не мога да отгагтвам мислите му.
Неговият бал със сигурност не е бил най-хубавият, на който е ходил. Сменил е няколко училища в дванайсти клас и в крайна сметка на бала си е бил с хора, които почти не е познавал. Нормално да му е тъпо.
Може би всичко идва от проблемното семейство. А може би просто той си е такъв. Не е моя работа, няма да му се меся повече.
Бармана ми написа смс. Че тези дни щял да пътува и нямало да можем да се видим, но като имал време щял да се обади. Сигурно! Най-вероятно накрая ще се окаже, че отива с гаджето си на романтична почивка, на която й предлага брак и нещата завършват с "и живели щастливо". Да, за тях. Аз пак свиря. Но свикнах вече.
Поне вече мога пълноценно да оценя свободата си, наречена самота."
К.
петък, 28 ноември 2008 г.
понеделник, 24 ноември 2008 г.
Boy - girl 8
"В. ме отряза за петък. Но в мен все още си има нещо, макар и мъничко за J. Написах му смс, но не получих отговор и реших, че е на работа. Но когато към 10, когато свършва, все още нямаше нищо, му се обадих. И в мига, в който вдигна телефона, вместо да каже "Здрасти", той започна да ми мрънка нещо, което не чувах, тъй като музиката беше доста силна. Помолих го да повтори. Оказа се, че нашият изобщо не бил в София, а си бил в Силистра и щял да се върне чак в понеделник. Можеше да ми напише отговор, че не е в София, нали??? Но защо да го прави, много по-лесно е да не ми отговаря. Ама че тъпанар! Наистина не знам от къде ги копая все едни такива! Но защо всеки път започва да ми се оправдава? Аз нищо не съм му казала, дори още не е чул гласа ми, а вече ми мрънка извинения. Следователно разбира, че е сбъркал! Тогавна защо повтаря една и съща грешка и всеки път се извинява след това??
Казах му като се върне да ми се обади и да внимава да не стане като миналия път (когато не се обади). Разбира се, всичко беше изречено с широка усмивка. Той, с още по-широка усмивка, ме убеди, че ще се обади. Затворих телефона и го напсувах. Ади ме разбра.
Днес е понеделник, още не се е обадил. Пак няма да се обади, но това вече нито ме изненадва, нито ме разочарова. Нито пък очаквам обаждане. J. вече не ме интересува.
Отидохме в едно заведение. Още миналата седмица си бях харесала бармана. Има някакво излъчване просто. Не е "Мистър България", не е най-красивия мъж, когото съм срещала, но има излъчване и много чаровна усмивка. Е, миналата седмица нямаше, но в петък усмивката не слизаше от лицето му.
Още миналата събота го питах кога е на работа и му казах, че ще се видим скоро. И се върнах. Дали е бил усмихнат заради това? Надали.
Питъх Ади дали ни помни и отчетох вероятността да не ни помни като по-голяма. Само че Ади съвсем на място ме скастри: "К., погледни го, колко момичета мислиш, че го свалят?", което се надявам да е вярно.
Както и да е. Важното е, че ми харесва.
Толкова дълго време го гледах, бях толкова щастлива, не спирах да го наблюдавам в очакване на зрителен контакт. И по едно време нещо си бях захапала долната устна и си я хапех, като не влагах нищо в това. Поне не съзнателно. И го гледах едновременно с това. И в този момент и той ме погледна. И аз не можех да откъсна очи от него, но и той не спираше да ме гледа! И той се усмихна. Не знам дали на мен, или на себе си. Просто не можах да преценя. Но изглеждаше доволен. Самодоволство? Нищо чудно. Най-после мечтаният зрителен контакт продължи достатъчно дълго, за да нямам никакви съмнения, че може би ще излезе нещо интересно.
Имаше и още такива мигове, но те бяха откраднати, бяха много по-кратки, но също така приятни.
В този момент идва другият сервитьор и Ади се изцепва "Може ли номерът на другия барман?". Отговор: "Той не е барман, а сервитьор.". "Нищо, може ли номерът му?". Аз се изчервявам цялата и типично по детски се скривам зад Тони, умираща от смях, неудобство, глупост и безмерно щастие. Колкото и да й говорех "как можа да го направиш, леле, не мога да повярвам, как можа!!?!?!!" всъщност бях щастлива. Самата аз нямаше да направя нещо подобно. Утешавам се с мисълта, че щях да направя нещо малко по-фино, по-тактично, по-нежно, но може би просто щях да чакам подходящ момент и ако не открия такъв, нямаше да направя нищо.
След малко сервитьорът пак мина и каза, че моят искал да знае името но момичето. Ади му го каза, а аз си мислех "Боже, колко нестандартно, колко странно и колко нормално! Колко е свестен!". Така де, в крайна сметка трябва да знаеш поне името на човека, чийто номер взимаш, или на когото даваш своя. В дискотеките това понякога се пропуска и после, ако изобщо ти се обадят, има момент на неловкост. Беше яко, че иска да знае как се казвам. Учудващо е, че нещо толкова дребно ме накара да се чувствам толкова добре.
Накрая в сметката наистина имаше листче с име и номер. Написано със страхотен почерк. И нормално. Видях, че сервитьорката пишеше. Което е толкова мило. Човекът явно си мисли, че не пише достатъчно красиво, но иска написаното да ми хареса. Ясно е, че той не пише така. Но си е направил труда да помоли някой друг. Направил си е този труд за някого, когото не познава.
Но да не прибързвам с изводите.
Тони щеше да ме закара и си тръгнахе, като оставихме Ади и гаджето й самички на масата.
Оставих пари, облякох се, взех си чантата. Тони дори тръгна. Но аз отидох при бармана, запознах се официално, стиснахме си ръцете. Каза, че ще чака да му се обадя. Попитах го дали ни помни. Каза, че ни помни, разбира се. Много ясно, че така ще каже. Никой не е толкова зле, че да каже "не". Но дано наистина ни помни. Макар че като се замисля какво правихме, по-добре да няма ясни спомени. Така де, аз пеех. На висок глас. Всички ме чуваха. И всички ни гледаха. Защо изобщо Бог ни оставя да помним такива моменти???
Питах го дали е решил кръстословицата (миналата седмица сутринта беше седнал сам на една маса и се бореше с една кръстословица). Каза, че я е решил почти цялата. А от там аз изцепих култовата глупост, че следващият път може да я решим заедно. Да, тъпа съм понякога. Но когато чуваш мислите си след като те вече са излезли от устата ти под формата на поток глупости, избълвани с толкова широка усмвка, че се чудиш после как въобще се е виждало нещо друго от лицето ти, когато краката ти са толкова омекнали, че си убеден, че нямаш шанс да изкачиш стълбите на собствен ход, когато главата ти е толкова замаяна, все едно си пил уиски нон-стоп, 24 часа, просто нямаш шанс да кажеш нещо супер яко, с което да блеснеш. Поне аз, де.
Случката става в петък.
Звъня му в неделя и му вкарвам оферта за среща в понеделник. Той ме реже и предлага края на седмицата. Аз се изпуткясвам и се съгласявам, а после оклюмам като петуния през декември. Първо, защото той явно не умира да се види с мен. Така де, отговорът на въпроса ми "Какво ще правиш в понеделник" беше "Ще спя". Винаго казвам така, когато искам да отрежа някой и/ или да му покажа, че има и по-важни неща от него. "Цял ден?". "Еми, да, аз съм на работа после". "А вечерта?". "Съм на работа". "Към 6-7?". Не помня конкретните му думи, не мога да пресъздам разговора, но беше очевидно, че ме реже. Казах му, че вечер съм свободна. Той предложи да се видим в края на седмицата, а аз се навих. Казах му "Виж кога те устройва и ми кажи". А той попита "това е твоя номер, нали?", което би трябвало да е добър знак, нали?
А може би не. Знам ли. Ще видим в края на седмицата. Ако изобщо се обади. Аз няма да досаждам. Няма да го притискам. Защото имам някакво усещане за химия. И няма да бързам. Ще го опозная.
Вече няма да скачам така с главата надолу във всяка една яма, която иска да се отвори пред мен. Да, първите няколко пъти е интересно, авантюристично, има тръпка. Но после, след като еуфорията премине, решаваш, че си про, че можеш вече всичко и забравяш наученото. И не се приземяваш по правилния начин. А по онзи, по който боли най-много.
Не искам да ме боли. Искам да си спомня наученото и да се приземя гладко. Ако изобщо ще трябва да скачам. Но се надявам, че няма. От мен зависи, все пак, нали?
Или пак греша?"
К.
Казах му като се върне да ми се обади и да внимава да не стане като миналия път (когато не се обади). Разбира се, всичко беше изречено с широка усмивка. Той, с още по-широка усмивка, ме убеди, че ще се обади. Затворих телефона и го напсувах. Ади ме разбра.
Днес е понеделник, още не се е обадил. Пак няма да се обади, но това вече нито ме изненадва, нито ме разочарова. Нито пък очаквам обаждане. J. вече не ме интересува.
Отидохме в едно заведение. Още миналата седмица си бях харесала бармана. Има някакво излъчване просто. Не е "Мистър България", не е най-красивия мъж, когото съм срещала, но има излъчване и много чаровна усмивка. Е, миналата седмица нямаше, но в петък усмивката не слизаше от лицето му.
Още миналата събота го питах кога е на работа и му казах, че ще се видим скоро. И се върнах. Дали е бил усмихнат заради това? Надали.
Питъх Ади дали ни помни и отчетох вероятността да не ни помни като по-голяма. Само че Ади съвсем на място ме скастри: "К., погледни го, колко момичета мислиш, че го свалят?", което се надявам да е вярно.
Както и да е. Важното е, че ми харесва.
Толкова дълго време го гледах, бях толкова щастлива, не спирах да го наблюдавам в очакване на зрителен контакт. И по едно време нещо си бях захапала долната устна и си я хапех, като не влагах нищо в това. Поне не съзнателно. И го гледах едновременно с това. И в този момент и той ме погледна. И аз не можех да откъсна очи от него, но и той не спираше да ме гледа! И той се усмихна. Не знам дали на мен, или на себе си. Просто не можах да преценя. Но изглеждаше доволен. Самодоволство? Нищо чудно. Най-после мечтаният зрителен контакт продължи достатъчно дълго, за да нямам никакви съмнения, че може би ще излезе нещо интересно.
Имаше и още такива мигове, но те бяха откраднати, бяха много по-кратки, но също така приятни.
В този момент идва другият сервитьор и Ади се изцепва "Може ли номерът на другия барман?". Отговор: "Той не е барман, а сервитьор.". "Нищо, може ли номерът му?". Аз се изчервявам цялата и типично по детски се скривам зад Тони, умираща от смях, неудобство, глупост и безмерно щастие. Колкото и да й говорех "как можа да го направиш, леле, не мога да повярвам, как можа!!?!?!!" всъщност бях щастлива. Самата аз нямаше да направя нещо подобно. Утешавам се с мисълта, че щях да направя нещо малко по-фино, по-тактично, по-нежно, но може би просто щях да чакам подходящ момент и ако не открия такъв, нямаше да направя нищо.
След малко сервитьорът пак мина и каза, че моят искал да знае името но момичето. Ади му го каза, а аз си мислех "Боже, колко нестандартно, колко странно и колко нормално! Колко е свестен!". Така де, в крайна сметка трябва да знаеш поне името на човека, чийто номер взимаш, или на когото даваш своя. В дискотеките това понякога се пропуска и после, ако изобщо ти се обадят, има момент на неловкост. Беше яко, че иска да знае как се казвам. Учудващо е, че нещо толкова дребно ме накара да се чувствам толкова добре.
Накрая в сметката наистина имаше листче с име и номер. Написано със страхотен почерк. И нормално. Видях, че сервитьорката пишеше. Което е толкова мило. Човекът явно си мисли, че не пише достатъчно красиво, но иска написаното да ми хареса. Ясно е, че той не пише така. Но си е направил труда да помоли някой друг. Направил си е този труд за някого, когото не познава.
Но да не прибързвам с изводите.
Тони щеше да ме закара и си тръгнахе, като оставихме Ади и гаджето й самички на масата.
Оставих пари, облякох се, взех си чантата. Тони дори тръгна. Но аз отидох при бармана, запознах се официално, стиснахме си ръцете. Каза, че ще чака да му се обадя. Попитах го дали ни помни. Каза, че ни помни, разбира се. Много ясно, че така ще каже. Никой не е толкова зле, че да каже "не". Но дано наистина ни помни. Макар че като се замисля какво правихме, по-добре да няма ясни спомени. Така де, аз пеех. На висок глас. Всички ме чуваха. И всички ни гледаха. Защо изобщо Бог ни оставя да помним такива моменти???
Питах го дали е решил кръстословицата (миналата седмица сутринта беше седнал сам на една маса и се бореше с една кръстословица). Каза, че я е решил почти цялата. А от там аз изцепих култовата глупост, че следващият път може да я решим заедно. Да, тъпа съм понякога. Но когато чуваш мислите си след като те вече са излезли от устата ти под формата на поток глупости, избълвани с толкова широка усмвка, че се чудиш после как въобще се е виждало нещо друго от лицето ти, когато краката ти са толкова омекнали, че си убеден, че нямаш шанс да изкачиш стълбите на собствен ход, когато главата ти е толкова замаяна, все едно си пил уиски нон-стоп, 24 часа, просто нямаш шанс да кажеш нещо супер яко, с което да блеснеш. Поне аз, де.
Случката става в петък.
Звъня му в неделя и му вкарвам оферта за среща в понеделник. Той ме реже и предлага края на седмицата. Аз се изпуткясвам и се съгласявам, а после оклюмам като петуния през декември. Първо, защото той явно не умира да се види с мен. Така де, отговорът на въпроса ми "Какво ще правиш в понеделник" беше "Ще спя". Винаго казвам така, когато искам да отрежа някой и/ или да му покажа, че има и по-важни неща от него. "Цял ден?". "Еми, да, аз съм на работа после". "А вечерта?". "Съм на работа". "Към 6-7?". Не помня конкретните му думи, не мога да пресъздам разговора, но беше очевидно, че ме реже. Казах му, че вечер съм свободна. Той предложи да се видим в края на седмицата, а аз се навих. Казах му "Виж кога те устройва и ми кажи". А той попита "това е твоя номер, нали?", което би трябвало да е добър знак, нали?
А може би не. Знам ли. Ще видим в края на седмицата. Ако изобщо се обади. Аз няма да досаждам. Няма да го притискам. Защото имам някакво усещане за химия. И няма да бързам. Ще го опозная.
Вече няма да скачам така с главата надолу във всяка една яма, която иска да се отвори пред мен. Да, първите няколко пъти е интересно, авантюристично, има тръпка. Но после, след като еуфорията премине, решаваш, че си про, че можеш вече всичко и забравяш наученото. И не се приземяваш по правилния начин. А по онзи, по който боли най-много.
Не искам да ме боли. Искам да си спомня наученото и да се приземя гладко. Ако изобщо ще трябва да скачам. Но се надявам, че няма. От мен зависи, все пак, нали?
Или пак греша?"
К.
Boy - girl 7
"В петък с В. се разбрахме да излезем. Аз не горя от желание - до скоро исках да го видя, само за да скъсам с него - в крайна сметка за мен нещата приключват. "Далече от очите, далече от сърцето" са казали хората и са прави. Никой не може да си позволи да спори с хората, дори Опакото.
Всъщност оригиналната уговорка беше за четвъртък, но нали тогава не стана и бяхме решили да се видим в петък. Казах му да ми се обади по-рано, за да успее да се класира.
И той наистина се обади. В някакво женско списание пишеше, че ако той каже, че ще се обади и наистина го направи, сме имали повод да се радваме! За какво? За това, че някъде там има още някой, който си пада по нас? Това ни дава реалния шанс да разбием още едно сърце, а как това ни прави радостни ми е откровено непонятно!
Тези женски списания стават само за рециклиране!
Обади се към 12 и уговорката беше да се обади пак като свърши работа и да се разберем за конкретен час, тъй като вече си бях направила планове с Ади. Той свършва работа към 7. Обади се към 6 и се разбрахме, че като се приготвя просто ще му звънна за последно уточнение. Преди това му бях казала 8-9. Само че към 7 получавам смс - "Нещо нямам настроение, ще се прибирам".
И в крайна сметка ме отряза.
Честно, първата ми мисъл оформи някакъв отговор с приблизително следното съдържание: "не сме се виждали от 100 години, днес имаме тази възможност и ти я пропиляваш! не ми звъни повече", но в крайна сметка си имах други занимания и стана прекалено късно, а и един пълен игнор (изразен в това той да не получава повече никакви обаждания от моя страна) може би би подействал по-добре.
Само че надали. В крайна сметка и без това не съм му създала навика да очаква обаждане от мен. А реших, че да не му вдигам телефона е най-гадното, глупаво, инфантилно и путьовско действие, което човек може да предприеме.
В събота се обади и ми предложи да се видим, но го отрязах. Имах час за маникюр, за фризьор ( да, в събота по всички установени от компанията стандарти бях турбо-кифла), а и домашни за курсовете ми в неделя и му казах, че след фризьор ще искам да се прибера. И без това не можах да се наспя добре, но за това после. Попита ме за неделя, но пак го отрязах под предтекст, че съм на курсове до никое време, а и имам да правя презентации за училище. Което не е лъжа. Казах му, че в понеделник може би ще имам време, да се обади тогава. И ето - вчера не ми звъня, ще видим дали днес ще го направи. Така или иначе пак ще трябва да го отрежа - не се чувствам добре, дори на училище не мога да отида.
Истината е, че той може и да не е за мен, но може и аз сама да се опитвам да убедя себе си в това. В крайна сметка недостатъците му не ми пречат, защото не ме засягат пряко. Да, определено не е идеалният мъж, не се доближава дори малко до принца на бял кон (макар аз да си падам по кафяви коне), но в крайна сметка си има и положителни страни.
Основният проблем при него е, че е на 27, а компанията му, най-близките му приятели са на 19-20. Говорим за 7-8 години разлика, което не е за пренебрегване. На 27 хората не се ли оглеждат вече за дом и семейство? Той няма да стигне до подобна мисъл в близките години. Няма цели, няма амбиции, няма образование, няма и желание. Живее ден за ден с едничката мисъл за бира и коз. Вече две седмици не успява да си плати телефона и да му го пуснат, интернета ни си е плащал от поне два месеца (и макар мама да каза, че може просто да не му трябва, този факт не го издига в очите ми). За какво говори това?
За безотговорност.
Но той няма да стане по-отговорен. Приятелите му растат - те са все още в такава възраст, че има накъде да растат, но той не расте заедно с тях. Дори най-убития от тях има някакви цели, амбиции, носи отговорност. Само той не. Дават му пари на заем, не трябва ли да е обратното???
Той няма нито един приятел на неговите години. Ще стане на 40-45, 50 може би и биологичният часовник ще започне да тик-така. И тогава ще осъзнае, че е живял 10 години назад, но няма ли да е прекалено късно?
Със сигурност.
От друга страна това пряко не ми пречи. Аз нямам сероизна връзка с него. Рано ми е за брак. Не искам сериозна връзка. Не се нуждаят от помощ, най-малко от неговата.
Но има нещо друго.
В петък, кагота ме докара до нас, Тони (бившият ми, много добри приятели сме, много се обичаме и сме способни да споделяме всичко един с друг) ми каза следното нещо: "Ти хубаво търсиш любовта, но имаш един сериозен недостатък . Че си като мен и си нетърпелива. Искаш да получиш всичко сега, веднага, на момента. А не става така. Когато любовта е до теб, ти я подминаваш, обръщаш й гръб!". Е, не случайно ми викат Опакото - "Кога съм направила такова нещо??? Кажи ми в кой от всички тези хора, с които се мъчех по срещи напоследък, е любовта, на кого от тях съм обърнала гръб, чия любов съм подминала???", а той мо отговори "Моята. Когато скъсахме, аз много те обичах". Тук вече и аз замълчах. Когато човек говори за чувствата си, няма каква контра да изкараш насреща му.
Слава Богу, той продължи.
"Вземи В. за пример. Той иска ли да бъде с теб? Иска ли да ти бъде гадже? Иска ли да те направи щастлива??? Иска. Защо подминаваш любовта му."
Честно, това беше добър аргумент. Каквъто и да е човек, дори да няма капка амбиция или цел, или образование, той заслужава шанс. И това в крайна сметка е област, за която не ти требват тези неща. Трябват ти други качества.
Затова реших да му дам шанс. Въпреки някои правила, В. заслужава да пробвам да излизам с него, да се обърна с лице към любовта му. Защото никога не знаем в кого ще открием това, което търсим. Може би няма да го открия в него.
Но шансът е 50:50."
К.
Всъщност оригиналната уговорка беше за четвъртък, но нали тогава не стана и бяхме решили да се видим в петък. Казах му да ми се обади по-рано, за да успее да се класира.
И той наистина се обади. В някакво женско списание пишеше, че ако той каже, че ще се обади и наистина го направи, сме имали повод да се радваме! За какво? За това, че някъде там има още някой, който си пада по нас? Това ни дава реалния шанс да разбием още едно сърце, а как това ни прави радостни ми е откровено непонятно!
Тези женски списания стават само за рециклиране!
Обади се към 12 и уговорката беше да се обади пак като свърши работа и да се разберем за конкретен час, тъй като вече си бях направила планове с Ади. Той свършва работа към 7. Обади се към 6 и се разбрахме, че като се приготвя просто ще му звънна за последно уточнение. Преди това му бях казала 8-9. Само че към 7 получавам смс - "Нещо нямам настроение, ще се прибирам".
И в крайна сметка ме отряза.
Честно, първата ми мисъл оформи някакъв отговор с приблизително следното съдържание: "не сме се виждали от 100 години, днес имаме тази възможност и ти я пропиляваш! не ми звъни повече", но в крайна сметка си имах други занимания и стана прекалено късно, а и един пълен игнор (изразен в това той да не получава повече никакви обаждания от моя страна) може би би подействал по-добре.
Само че надали. В крайна сметка и без това не съм му създала навика да очаква обаждане от мен. А реших, че да не му вдигам телефона е най-гадното, глупаво, инфантилно и путьовско действие, което човек може да предприеме.
В събота се обади и ми предложи да се видим, но го отрязах. Имах час за маникюр, за фризьор ( да, в събота по всички установени от компанията стандарти бях турбо-кифла), а и домашни за курсовете ми в неделя и му казах, че след фризьор ще искам да се прибера. И без това не можах да се наспя добре, но за това после. Попита ме за неделя, но пак го отрязах под предтекст, че съм на курсове до никое време, а и имам да правя презентации за училище. Което не е лъжа. Казах му, че в понеделник може би ще имам време, да се обади тогава. И ето - вчера не ми звъня, ще видим дали днес ще го направи. Така или иначе пак ще трябва да го отрежа - не се чувствам добре, дори на училище не мога да отида.
Истината е, че той може и да не е за мен, но може и аз сама да се опитвам да убедя себе си в това. В крайна сметка недостатъците му не ми пречат, защото не ме засягат пряко. Да, определено не е идеалният мъж, не се доближава дори малко до принца на бял кон (макар аз да си падам по кафяви коне), но в крайна сметка си има и положителни страни.
Основният проблем при него е, че е на 27, а компанията му, най-близките му приятели са на 19-20. Говорим за 7-8 години разлика, което не е за пренебрегване. На 27 хората не се ли оглеждат вече за дом и семейство? Той няма да стигне до подобна мисъл в близките години. Няма цели, няма амбиции, няма образование, няма и желание. Живее ден за ден с едничката мисъл за бира и коз. Вече две седмици не успява да си плати телефона и да му го пуснат, интернета ни си е плащал от поне два месеца (и макар мама да каза, че може просто да не му трябва, този факт не го издига в очите ми). За какво говори това?
За безотговорност.
Но той няма да стане по-отговорен. Приятелите му растат - те са все още в такава възраст, че има накъде да растат, но той не расте заедно с тях. Дори най-убития от тях има някакви цели, амбиции, носи отговорност. Само той не. Дават му пари на заем, не трябва ли да е обратното???
Той няма нито един приятел на неговите години. Ще стане на 40-45, 50 може би и биологичният часовник ще започне да тик-така. И тогава ще осъзнае, че е живял 10 години назад, но няма ли да е прекалено късно?
Със сигурност.
От друга страна това пряко не ми пречи. Аз нямам сероизна връзка с него. Рано ми е за брак. Не искам сериозна връзка. Не се нуждаят от помощ, най-малко от неговата.
Но има нещо друго.
В петък, кагота ме докара до нас, Тони (бившият ми, много добри приятели сме, много се обичаме и сме способни да споделяме всичко един с друг) ми каза следното нещо: "Ти хубаво търсиш любовта, но имаш един сериозен недостатък . Че си като мен и си нетърпелива. Искаш да получиш всичко сега, веднага, на момента. А не става така. Когато любовта е до теб, ти я подминаваш, обръщаш й гръб!". Е, не случайно ми викат Опакото - "Кога съм направила такова нещо??? Кажи ми в кой от всички тези хора, с които се мъчех по срещи напоследък, е любовта, на кого от тях съм обърнала гръб, чия любов съм подминала???", а той мо отговори "Моята. Когато скъсахме, аз много те обичах". Тук вече и аз замълчах. Когато човек говори за чувствата си, няма каква контра да изкараш насреща му.
Слава Богу, той продължи.
"Вземи В. за пример. Той иска ли да бъде с теб? Иска ли да ти бъде гадже? Иска ли да те направи щастлива??? Иска. Защо подминаваш любовта му."
Честно, това беше добър аргумент. Каквъто и да е човек, дори да няма капка амбиция или цел, или образование, той заслужава шанс. И това в крайна сметка е област, за която не ти требват тези неща. Трябват ти други качества.
Затова реших да му дам шанс. Въпреки някои правила, В. заслужава да пробвам да излизам с него, да се обърна с лице към любовта му. Защото никога не знаем в кого ще открием това, което търсим. Може би няма да го открия в него.
Но шансът е 50:50."
К.
четвъртък, 20 ноември 2008 г.
Boy - girl 6
" В събота ходихме с Ади в Ликьор. Беше наистина страхотно. Но какво стана там?
Ами, поканих с нас много хора. В крайна сметка отидохме с едно мое бивше гадже - J. и двама негови приятели. С J. си бяхме писали няколко дни по-рано и усетих нещо. Не тръпка, но нормално отношение, държа се добре, правеше ми комплименти, имаше дори секси шеги, секси намеци... :)
Но нещата не приключиха добре първия път. Затова бях малко притеснена - не искам пак да страдам, защото първия път наистина си падах по него. Е, можех да живея и без него, но ми беше приятно той да е около мен. Макар че повече бях свикнала с отсъствието му, отколкото с присъствието му. Но това не е ли неизбежно? Нима самият Паулу Коелю не го е казал в книгата си "11 минути"? Че любовта винаги е свързана повече с отсъствието, отколкото с присъствието на любимия? Определено е така.
Но по-добре. А ако не беше така? Ако той постоянно беше до нас? Колко време щеше да остане "любим"?
С J. се забихме. Не веднага, от мига, в който се видяхме, но с напредването на нощта си ставахме все по-близки.
Само че след това от него нямаше ни вест, ни кост. Нямаше в неделя. Нито в понеделник. Нито във вторник. Нито дори в сряда. Според правилата, до 2-3 дни просто трябва да те потърсят. Иначе не си харесвана. Обадих му се в сряда, но не вдигна. Най-вероятно е бил на работа. Но после не върна обаждането. А обикновено връща. В събота му бях написала смс и той после се обади. И преди пак беше така. Аз му напиша смс, той ми звънне. Аз пак нещо му драсна, той пак ми звънне. Мже би ако му бях написала, щеше да се обади? Знам ли.
Всъщност искам да наблегна на друго. Че от неделя сутрин до сряда, включитолно, всяка моя мисъл беше за него, всичко, което си мислех, беше свързано с него. Дори Disturbia е посветен на него. Мислех за него и слушах песента на Rihanna и така ми дойде. А бях в автобуса. :)
Но той не се обади. Аз се обадих. И както цялата тръпнех "Да, какво ще му кажа?", "Ще се радва ли да ме чуе?", "Ще иска ли да излезем?", "Само да не се изложа", в следващия момент той не вдигна, той дори не си направи труда да върне обаждането. Второто ме разочарова, но пък в мига, в който затворих телефона, се освободих от цялото това напрежение. Вече не ме интересува дали ще се обади, какво ли ще каже, ще иска ли да се видим и дали ще се изложа.
Знам, че няма да се изложа.
Защото, когато нямаш чувства към някого, си много по-студен. Кръгът е затворен. Ако много си падаш по някого, се държиш тъпо и плещиш глупости. А той гледа странно и си мисли странни неща за теб, чуди се наред ли си и дали иска да е с теб. И накрая го губиш. А когато не си толкова хлътнал, си по-студен, по-мистериозен и по-недостъпен, както високопарно го наричат по списанията. А другият те желае още повече. Това е лудост.
Както и да е.
С две думи искам да кажа, че от мига, в който направих някаква крачка, желанието ми ако не е изчезнало, то поне е намаляло. Което е много хубаво и малко извратено.
Само се чудя колко ли време ще продължа така."
К.
Ами, поканих с нас много хора. В крайна сметка отидохме с едно мое бивше гадже - J. и двама негови приятели. С J. си бяхме писали няколко дни по-рано и усетих нещо. Не тръпка, но нормално отношение, държа се добре, правеше ми комплименти, имаше дори секси шеги, секси намеци... :)
Но нещата не приключиха добре първия път. Затова бях малко притеснена - не искам пак да страдам, защото първия път наистина си падах по него. Е, можех да живея и без него, но ми беше приятно той да е около мен. Макар че повече бях свикнала с отсъствието му, отколкото с присъствието му. Но това не е ли неизбежно? Нима самият Паулу Коелю не го е казал в книгата си "11 минути"? Че любовта винаги е свързана повече с отсъствието, отколкото с присъствието на любимия? Определено е така.
Но по-добре. А ако не беше така? Ако той постоянно беше до нас? Колко време щеше да остане "любим"?
С J. се забихме. Не веднага, от мига, в който се видяхме, но с напредването на нощта си ставахме все по-близки.
Само че след това от него нямаше ни вест, ни кост. Нямаше в неделя. Нито в понеделник. Нито във вторник. Нито дори в сряда. Според правилата, до 2-3 дни просто трябва да те потърсят. Иначе не си харесвана. Обадих му се в сряда, но не вдигна. Най-вероятно е бил на работа. Но после не върна обаждането. А обикновено връща. В събота му бях написала смс и той после се обади. И преди пак беше така. Аз му напиша смс, той ми звънне. Аз пак нещо му драсна, той пак ми звънне. Мже би ако му бях написала, щеше да се обади? Знам ли.
Всъщност искам да наблегна на друго. Че от неделя сутрин до сряда, включитолно, всяка моя мисъл беше за него, всичко, което си мислех, беше свързано с него. Дори Disturbia е посветен на него. Мислех за него и слушах песента на Rihanna и така ми дойде. А бях в автобуса. :)
Но той не се обади. Аз се обадих. И както цялата тръпнех "Да, какво ще му кажа?", "Ще се радва ли да ме чуе?", "Ще иска ли да излезем?", "Само да не се изложа", в следващия момент той не вдигна, той дори не си направи труда да върне обаждането. Второто ме разочарова, но пък в мига, в който затворих телефона, се освободих от цялото това напрежение. Вече не ме интересува дали ще се обади, какво ли ще каже, ще иска ли да се видим и дали ще се изложа.
Знам, че няма да се изложа.
Защото, когато нямаш чувства към някого, си много по-студен. Кръгът е затворен. Ако много си падаш по някого, се държиш тъпо и плещиш глупости. А той гледа странно и си мисли странни неща за теб, чуди се наред ли си и дали иска да е с теб. И накрая го губиш. А когато не си толкова хлътнал, си по-студен, по-мистериозен и по-недостъпен, както високопарно го наричат по списанията. А другият те желае още повече. Това е лудост.
Както и да е.
С две думи искам да кажа, че от мига, в който направих някаква крачка, желанието ми ако не е изчезнало, то поне е намаляло. Което е много хубаво и малко извратено.
Само се чудя колко ли време ще продължа така."
К.
Boy - girl 5
"Вчера си говорихме с момичетата. Окза се, че В. е разказал явно в съвсем големи подробности на приятелите си какво си говорим. И тъй като архангела е в близки отношения с един от тях, той е казал на нея.
В. му бил разказал как съм му казала да не се влюбва в мен, защото ще го нараня. А неговият приятел си умрял от смях! И защо не, наистина! Аз му го казвам, за да го предпазя, защото мисля за него, защото ме е грижа дали него ще го боли, а той ходи и разправя. Истината е, че момчетата са като момичетата - също си казват всичко. Но има още една истина - има неща, които са много лични. Които човек или пази само за себе си, или ги споделя с другия, и само с другия, и очаква, че те ще си останат между тях. Има неща, които казваш на някого и не очакваш да седне да ги разправя. Само ми е интересен контекста, в който е разказвал. Дали е бил "А пък К. колко мило гадже е и как се грижи за мен", или пък "Ако знаете К. колко е зле - тя си мисли, че ще се влюбя в нея, човееек". Това се чудя. Иначе ми е ясно накъде отиват нещата. Това между мен и В. приключи. И то не когато разбрах, че прави словесни мемоари. Приключи отдавна, но той продължава да прелива чашата.
Вчера му се обадих, за да го чуя. Беше се оплакал на архангела, че откакто е с мен, откакто се познаваме всъщност, не съм му се била обадила нито веднъж, а все той ми звънял. Това, разбира се, не е вярно. Звъняла съм му. Два пъти. Какво повече иска? Не е като да не мога да живея без него. А и не съм чувствала нуждата да му звънна - той ми звънеше всеки ден и нямаше кога да усетя, че ми липсва. Дори и когато спря да звъни всеки ден, пак не усещах липсата му. Дори напратив - почти можех да забравя за него.
Вчера го питах дали може да се видим. Каза, че е на работа. Нямаше начин да го чакам до 7.30 просто! Разбрахме се, че днес трябва да ми се обади, за да се разберем да си видим. Той ми звънна в 7.15 - време, по което със сигурност вече съм наясно дали имам някакви планове и дали той е включен. Отрязах го. Казах му, че е трябвало да ми се обади по-рано и се разбрахме да се чуем утре. Вече бях решила, че ако не ми се обади и днес, няма да полагам повече никакви усилия. Същото важи и за утре - наистина няма да се старая повече. "Е, какво старание си вложила???" може да попита някой. Ами, звъннах му вчера. А можех да не го направя. Но не смятам, че това е нормален начин за край на връзка. Ако това изобщо беше връзка.
Както и да е. За мен всичко приключи отдавна. Може би в събота, може би още по-отдавна."
К.
В. му бил разказал как съм му казала да не се влюбва в мен, защото ще го нараня. А неговият приятел си умрял от смях! И защо не, наистина! Аз му го казвам, за да го предпазя, защото мисля за него, защото ме е грижа дали него ще го боли, а той ходи и разправя. Истината е, че момчетата са като момичетата - също си казват всичко. Но има още една истина - има неща, които са много лични. Които човек или пази само за себе си, или ги споделя с другия, и само с другия, и очаква, че те ще си останат между тях. Има неща, които казваш на някого и не очакваш да седне да ги разправя. Само ми е интересен контекста, в който е разказвал. Дали е бил "А пък К. колко мило гадже е и как се грижи за мен", или пък "Ако знаете К. колко е зле - тя си мисли, че ще се влюбя в нея, човееек". Това се чудя. Иначе ми е ясно накъде отиват нещата. Това между мен и В. приключи. И то не когато разбрах, че прави словесни мемоари. Приключи отдавна, но той продължава да прелива чашата.
Вчера му се обадих, за да го чуя. Беше се оплакал на архангела, че откакто е с мен, откакто се познаваме всъщност, не съм му се била обадила нито веднъж, а все той ми звънял. Това, разбира се, не е вярно. Звъняла съм му. Два пъти. Какво повече иска? Не е като да не мога да живея без него. А и не съм чувствала нуждата да му звънна - той ми звънеше всеки ден и нямаше кога да усетя, че ми липсва. Дори и когато спря да звъни всеки ден, пак не усещах липсата му. Дори напратив - почти можех да забравя за него.
Вчера го питах дали може да се видим. Каза, че е на работа. Нямаше начин да го чакам до 7.30 просто! Разбрахме се, че днес трябва да ми се обади, за да се разберем да си видим. Той ми звънна в 7.15 - време, по което със сигурност вече съм наясно дали имам някакви планове и дали той е включен. Отрязах го. Казах му, че е трябвало да ми се обади по-рано и се разбрахме да се чуем утре. Вече бях решила, че ако не ми се обади и днес, няма да полагам повече никакви усилия. Същото важи и за утре - наистина няма да се старая повече. "Е, какво старание си вложила???" може да попита някой. Ами, звъннах му вчера. А можех да не го направя. Но не смятам, че това е нормален начин за край на връзка. Ако това изобщо беше връзка.
Както и да е. За мен всичко приключи отдавна. Може би в събота, може би още по-отдавна."
К.
вторник, 18 ноември 2008 г.
Disturbia
На J.
Чувстваш ли се объркан?Усещаш погледът ми да се спуска по теб. Знаеш какво значи това. Ще си тръгна с теб. Ще изляза от тук с номера ти, с и-мейла ти, с адреса ти.
И с аромата ти. Ще усещам вкуса на устните ти, допира на тялото ти, уханието на кожата ти, нежността или пък грубостта на докосването ти.
Но още утре ще съм нова. Ще си мисля за добрата вечер, за задачите си през деня, за семейството и приятелите си.
Но искам ти да не спираш да мислиш за мен. За вкусът на устните ми, за допира на тялото ми, за уханието на кожата ми, за нежността или грубостта на докосването ми.
Искам да ме искаш.Да не можеш да ограничиш копнежа си, да не можеш да спреш да мислиш за мен, да не можеш да игнорираш, да изтриеш спомена.
Искам да изгориш по мен. Искам всяка мисъл да е за мен. И да е болка. Болка от липсата ми. Искам всеки път, щом погледнеш телефона да си мислиш дали не е време да ми се обадиш. Всеки път, когато погледнеш часовника, да си мислиш не е ли време за среща, не съм ли поне със секундичка по-близо до теб. Всеки път, когато се погледнеш в огледалото да се питаш дали ще те харесам с тази тениска.
Ще те харесам. Копнежът по теб се е запечатал дълбоко в мен. Мисълта за онези дни и нощи не ме напуска. Всяко докосване е болезнено, защото е чуждо, защото не е твоето. Всяко лице, всеки глас е безличен, защото не принадлежи на теб. Всяка целувка е вяла и скучна, защото не идва от теб.
Искам да те докосвам както първия път, и едновременно както последния. Да спускам пръсти по гладката ти кожа, да драскам силно гърба ти, да роша с ръце косата ти. Искам да усещаш ноктите ми по гърба си, да жадуваш стоновете ми, прошепнати в ухото ти, да копнееш по онова усещане от моето тяло, силно притиснато в твоето.
И да ги жадуваш, да гориш за тях, да не искаш това никога да не свършва. Защото знаеш, че когато настане отново утро, аз ще си тръгна. Ти ще ме загубиш. Защото знаеш, че от мен ще ти остане само следа от аромата ми. А дори и нея ще имаш за кратко.
И ще запазиш болезнен спомен от тази нощ. Защото тя ще е последна. Случвала се е преди, няма да се случва повече. Защото ти си огън, аз съм огън, това между нас ме изгаря. А аз не искам да изгоря.
Това е последният път, в който ще впия устни в твоите, в който езикът ми ще се преплете с твоя и няма да иска да се отплете, защото ти също го желаеш, дори повече от мен. Последният път, в който ще докосваш голото ми тяло, в който ще се наслаждаваш на стоновете ми, в който ще усещаш парфюма ми. Запомни го добре, пази спомена, защото ще ти остане само той.
И една объркана глава. Влизам в стаята ти за последен път, за да си тръгна на сутринта и никога повече да не се върна в живота ти. Влизам в сърцето ти за последен път, но дори да искам да си тръгна, пак ще остана там и никога повече няма да си върнеш спокойствието.
Чувстваш ли се объркан? Усещаш погледът ми да се спуска по теб и знаеш, че играта започва за последно.
Какво ще направиш?
Чувстваш ли се объркан?Усещаш погледът ми да се спуска по теб. Знаеш какво значи това. Ще си тръгна с теб. Ще изляза от тук с номера ти, с и-мейла ти, с адреса ти.
И с аромата ти. Ще усещам вкуса на устните ти, допира на тялото ти, уханието на кожата ти, нежността или пък грубостта на докосването ти.
Но още утре ще съм нова. Ще си мисля за добрата вечер, за задачите си през деня, за семейството и приятелите си.
Но искам ти да не спираш да мислиш за мен. За вкусът на устните ми, за допира на тялото ми, за уханието на кожата ми, за нежността или грубостта на докосването ми.
Искам да ме искаш.Да не можеш да ограничиш копнежа си, да не можеш да спреш да мислиш за мен, да не можеш да игнорираш, да изтриеш спомена.
Искам да изгориш по мен. Искам всяка мисъл да е за мен. И да е болка. Болка от липсата ми. Искам всеки път, щом погледнеш телефона да си мислиш дали не е време да ми се обадиш. Всеки път, когато погледнеш часовника, да си мислиш не е ли време за среща, не съм ли поне със секундичка по-близо до теб. Всеки път, когато се погледнеш в огледалото да се питаш дали ще те харесам с тази тениска.
Ще те харесам. Копнежът по теб се е запечатал дълбоко в мен. Мисълта за онези дни и нощи не ме напуска. Всяко докосване е болезнено, защото е чуждо, защото не е твоето. Всяко лице, всеки глас е безличен, защото не принадлежи на теб. Всяка целувка е вяла и скучна, защото не идва от теб.
Искам да те докосвам както първия път, и едновременно както последния. Да спускам пръсти по гладката ти кожа, да драскам силно гърба ти, да роша с ръце косата ти. Искам да усещаш ноктите ми по гърба си, да жадуваш стоновете ми, прошепнати в ухото ти, да копнееш по онова усещане от моето тяло, силно притиснато в твоето.
И да ги жадуваш, да гориш за тях, да не искаш това никога да не свършва. Защото знаеш, че когато настане отново утро, аз ще си тръгна. Ти ще ме загубиш. Защото знаеш, че от мен ще ти остане само следа от аромата ми. А дори и нея ще имаш за кратко.
И ще запазиш болезнен спомен от тази нощ. Защото тя ще е последна. Случвала се е преди, няма да се случва повече. Защото ти си огън, аз съм огън, това между нас ме изгаря. А аз не искам да изгоря.
Това е последният път, в който ще впия устни в твоите, в който езикът ми ще се преплете с твоя и няма да иска да се отплете, защото ти също го желаеш, дори повече от мен. Последният път, в който ще докосваш голото ми тяло, в който ще се наслаждаваш на стоновете ми, в който ще усещаш парфюма ми. Запомни го добре, пази спомена, защото ще ти остане само той.
И една объркана глава. Влизам в стаята ти за последен път, за да си тръгна на сутринта и никога повече да не се върна в живота ти. Влизам в сърцето ти за последен път, но дори да искам да си тръгна, пак ще остана там и никога повече няма да си върнеш спокойствието.
Чувстваш ли се объркан? Усещаш погледът ми да се спуска по теб и знаеш, че играта започва за последно.
Какво ще направиш?
понеделник, 17 ноември 2008 г.
Boy - girl 4
"В. се обади. Но изпусна крайния срок и официално изпадна от класацията. Което значи, че вече съм сама. Официално. Само той не знае все още. Ако се беше обадил, ако си бяхме направили среща, ако беше изявил някакво желание, щеше да разбере, че вече не сме заедно.
Пита ме какво правя, аз му казах, че съм уморена и съм излязла за малко с прииятели, но скоро ще си ходя. И го питах той какво прави, а той такъв ми вкарва някаква леко еротична нотка и ми казва, ме точно е излязъл от банята и си лежи на хавлията и си е пуснал печката и тя му духа и колко му било хубаво. Аз му отговорих, че се радвам за него и го попитах по какъв повод си е у дома толкова рано. Днес бил почивка, не ходил на работа. И аз приключих с едно чао. Това беше.
Нито намек за среща."
К.
Пита ме какво правя, аз му казах, че съм уморена и съм излязла за малко с прииятели, но скоро ще си ходя. И го питах той какво прави, а той такъв ми вкарва някаква леко еротична нотка и ми казва, ме точно е излязъл от банята и си лежи на хавлията и си е пуснал печката и тя му духа и колко му било хубаво. Аз му отговорих, че се радвам за него и го попитах по какъв повод си е у дома толкова рано. Днес бил почивка, не ходил на работа. И аз приключих с едно чао. Това беше.
Нито намек за среща."
К.
събота, 15 ноември 2008 г.
Boy - girl 3
"От последния път, в които излизахме с В. не съм се чувала с него. Нито аз съм му звъняла, нито той на мен. Как ли се чувства?
На мен не ми пречи. По-скоро ме учудва подобно продължително мълчание. Не съм свикнала. Може би си прави експеримент дали ако той не ми се обади, аз ще го направя.
Няма да го направя. През тези дни открих, че той не ми липсва. Просто ми е странно. Ако ми липсваше, дори голямата сметка не би ме спряла.
Ще чакам да видя какъв ще е следващият му ход.
Ако той не се обади до понеделник, нещата са ми ясни - приключваме. "
К.
На мен не ми пречи. По-скоро ме учудва подобно продължително мълчание. Не съм свикнала. Може би си прави експеримент дали ако той не ми се обади, аз ще го направя.
Няма да го направя. През тези дни открих, че той не ми липсва. Просто ми е странно. Ако ми липсваше, дори голямата сметка не би ме спряла.
Ще чакам да видя какъв ще е следващият му ход.
Ако той не се обади до понеделник, нещата са ми ясни - приключваме. "
К.
петък, 14 ноември 2008 г.
Задни мисли
I
Зрителен контакт. Аромат на парфюм. Полъх на вятъра. Усет от докосването. Вкус на грях.
Той влиза. Сяда. Оглежда се. Изглежда ли разочарован?
Тя влиза. Оглежда се. Усмихва се. Сяда. Изглежда ли самоуверена?
Той също я вижда. Усмихва се. Изглежда ли доволен?
Тя го гледа крадешком. Той я поглежда. Тя извръща глава. Усмихва се. Отмята коса. Разкрива врата си. Той я гледа крадешком. Как блести кожата й. Как изглеждат устните й. Тя прокарва пръст по чашата си. Отпива. Поглежда го. Зрителен контакт. Тя се усмихва. Той се усмихва.
Тя извръща глава. Усмихва се. Изглежда ли доволна?
Той извръща глава. Гледа
Тя става. Прекосява помещението. Минава покрай него. Аромат на парфюм.
Той я поглежда. Движението на тялото й. Как си движи, докато ходи. Как отмята коси. Позата, в която стои.
Той става. Прекосява помещението. Разминава се с нея. Аромат на парфюм.
Тя излиза навън. Говори по телефона.
Той излиза навън. Пали цигара.
Полъх на вятъра.
Тя е настръхнала. Той не спира да я гледа. Не може да спре.
Тя го поглежда. Вижда погледът му. Желание. Страст. Изкушение. Грях.
Тя се изчервява. Влиза вътре.
Той пуши. Мисли за нея. Мисли за тях. Заедно. Насаме. Без тънката й рокля. Без тъмните му дънки. Влеза вътре.
Зрителен контакт. Неговият поглед. Желание. Нейният поглед. Пламък. Страст. Гори.
Той я поглежда. Силно. Дълго. Говори. С очи. Изразява. Казва. Желание. Без думи.
Тя го поглежда.
Той я пита. С очи.
Тя вижда. Силно. Отговаря. Желанието. Да.
Тя тръгва.
Той тръгва.
Слага ръка на бравата. Той слага ръка върху нейната. Усет от докосването. Зрителен контакт. Тя го поглежда. Съмнение. Той я поглежда. Страст. Но внимание.
Тя се обръща. Той не помръдва. Тя го заобикаля. Отъркване. Гледа. Страст. Покана. Аромат на парфюм. Усет от докосването. Хваща я за ръката. Поглед. Взаимност. Желание. Нежната й кожа. Неизречените думи. Говорещият поглед. Топлата му ръка. Горящият огън. Вътре.
Тя сяда. Той я гледа. Отива при нея. Усет от докосването. Хваща ръката й. Води я със себе си. Тя поглежда. Скънира. Тялото му. Фаренхайт. Затръшва вратата зад тях. Докосва се до нея. Опира я на стената. Устни. Огън. Пламък. Вкус на грях.
Допир. Вкус. Чувство. Страст. Устни. Удоволствие. Въздух. Език.
Той я поглежда. Помисли. Пошлост. Нагон. Похот.
Тя го поглежда. Навежда се. Придърпва го. Допир. Вкус на грях. Огън. Пламък.
Тя пита. Той отговаря.
Без думи. С устни.
Той хваща косата. Дърпа. Притиска се. Засмуква. Желае. Тя. Отговаря. Пари. Докосва. вкусва.
Не спира.
...
II
(на Мариелка)
Тръгва. Затръшва вратата. Спира такси. Тя се качва. Той до нея. Затръшва вратата. Устни. Допир. Вкус на грях. Страст. Зрителен контакт. Тя сяда. В него. Той я прегръща. Обгръща кръста й. Хваща косата й. Засмуква устната й. Стон. Ръката му. Роклята й. Бельото. Допир. Тя прехапва устни. Той не спира да я гледа. Кожата й. Устните й. Затворените й очи. Косата. Стон. Рухва върху него. Целувка. Вкус. Грях.
Таксито спира. Слизат. Врата. Ключ. Асансьор. Ключ. Без лампа. Страст. Без думи. Осезание. Допир.
Роклята й. Пода. Дънките му. Пода. Силните му ръце. Тялото й. Стената. Бельо по пода. Целувки. По устните. По лицето. Гръдта й. Ръцете му. Желание. Настръхва. Стон. Устни. зърно. Гали кожата й. Да. Сега. Веднага. Презерватив. Опаковка. вътре. Вън. Вътре. Устни. Притиска се. Между стената и него. Силно. Грубо. Скубе. Драска. Стон. Вик. Писък.
Лежат на пода. Дишат тежко. Две тела. В едно. Гледат. Тя се усмихва. Изглежда ли доволна? Той пали цигара. Усмихва се. Изглежда ли доволен?
На леглото. Той пали свещ. Тя ляга настрани. Той ляга до нея. Зрителен контакт. Целувка. Вкус на грях. Прегръдка. Допир. Усет от докосването.Приближава я до себе си. Притиска се в нея. Целува врата й. Нежната й кожа. Аромат на парфюм. Усет от докосването.
Тя излиза на балкона. Както е. Всичко е тъмно. Тихо. Кое свети? Очите й. От къде се чува шум? От устните й. От неговите. На сливане. Звук на желание.
Подпира се на парапета. Той излиза при нея.
Всичко е тъмно и тихо.
Дърпа я за косата. Обръща я. Насилва я. Тя се подпира на парапета. Вдига крак на кръста му. Той вдига втория крак. Допир. Докосване. Сила. Желание. Влиза. Тя. Устните й. Желанието й. Стон. Движение. Синхрон. Полъх на вятъра. Настръхва. Зърната й. Устните му. Дупето. Ръцете му. Шляп. Вътре. Силно. Зрителен контакт. Целувка. Език. Стон. Хапе. Устни. Смуче. Агресия. Стон. Желание. Страст. Полъх на вятъра. Горещо. Фаренхайт. Страст. Сила. Грубо.
Взима я на ръце. Внася я вътре. Хвърля на леглото. Държи ръцете. Тя го гледа в очите. Силно желание. Иска. Спуска поглед. Тялото му. Гърдите. Корема. Всяка костичка. Всеки мускул. Всеки милиметър от тялото му. Пари от страст. Иска. Зрителен контакт. Взаимно. Искра. Пламък. Огън. Вик
Всичко е тъмно и тихо
Зрителен контакт. Аромат на парфюм. Полъх на вятъра. Усет от докосването. Вкус на грях.
Той влиза. Сяда. Оглежда се. Изглежда ли разочарован?
Тя влиза. Оглежда се. Усмихва се. Сяда. Изглежда ли самоуверена?
Той също я вижда. Усмихва се. Изглежда ли доволен?
Тя го гледа крадешком. Той я поглежда. Тя извръща глава. Усмихва се. Отмята коса. Разкрива врата си. Той я гледа крадешком. Как блести кожата й. Как изглеждат устните й. Тя прокарва пръст по чашата си. Отпива. Поглежда го. Зрителен контакт. Тя се усмихва. Той се усмихва.
Тя извръща глава. Усмихва се. Изглежда ли доволна?
Той извръща глава. Гледа
Тя става. Прекосява помещението. Минава покрай него. Аромат на парфюм.
Той я поглежда. Движението на тялото й. Как си движи, докато ходи. Как отмята коси. Позата, в която стои.
Той става. Прекосява помещението. Разминава се с нея. Аромат на парфюм.
Тя излиза навън. Говори по телефона.
Той излиза навън. Пали цигара.
Полъх на вятъра.
Тя е настръхнала. Той не спира да я гледа. Не може да спре.
Тя го поглежда. Вижда погледът му. Желание. Страст. Изкушение. Грях.
Тя се изчервява. Влиза вътре.
Той пуши. Мисли за нея. Мисли за тях. Заедно. Насаме. Без тънката й рокля. Без тъмните му дънки. Влеза вътре.
Зрителен контакт. Неговият поглед. Желание. Нейният поглед. Пламък. Страст. Гори.
Той я поглежда. Силно. Дълго. Говори. С очи. Изразява. Казва. Желание. Без думи.
Тя го поглежда.
Той я пита. С очи.
Тя вижда. Силно. Отговаря. Желанието. Да.
Тя тръгва.
Той тръгва.
Слага ръка на бравата. Той слага ръка върху нейната. Усет от докосването. Зрителен контакт. Тя го поглежда. Съмнение. Той я поглежда. Страст. Но внимание.
Тя се обръща. Той не помръдва. Тя го заобикаля. Отъркване. Гледа. Страст. Покана. Аромат на парфюм. Усет от докосването. Хваща я за ръката. Поглед. Взаимност. Желание. Нежната й кожа. Неизречените думи. Говорещият поглед. Топлата му ръка. Горящият огън. Вътре.
Тя сяда. Той я гледа. Отива при нея. Усет от докосването. Хваща ръката й. Води я със себе си. Тя поглежда. Скънира. Тялото му. Фаренхайт. Затръшва вратата зад тях. Докосва се до нея. Опира я на стената. Устни. Огън. Пламък. Вкус на грях.
Допир. Вкус. Чувство. Страст. Устни. Удоволствие. Въздух. Език.
Той я поглежда. Помисли. Пошлост. Нагон. Похот.
Тя го поглежда. Навежда се. Придърпва го. Допир. Вкус на грях. Огън. Пламък.
Тя пита. Той отговаря.
Без думи. С устни.
Той хваща косата. Дърпа. Притиска се. Засмуква. Желае. Тя. Отговаря. Пари. Докосва. вкусва.
Не спира.
...
II
(на Мариелка)
Тръгва. Затръшва вратата. Спира такси. Тя се качва. Той до нея. Затръшва вратата. Устни. Допир. Вкус на грях. Страст. Зрителен контакт. Тя сяда. В него. Той я прегръща. Обгръща кръста й. Хваща косата й. Засмуква устната й. Стон. Ръката му. Роклята й. Бельото. Допир. Тя прехапва устни. Той не спира да я гледа. Кожата й. Устните й. Затворените й очи. Косата. Стон. Рухва върху него. Целувка. Вкус. Грях.
Таксито спира. Слизат. Врата. Ключ. Асансьор. Ключ. Без лампа. Страст. Без думи. Осезание. Допир.
Роклята й. Пода. Дънките му. Пода. Силните му ръце. Тялото й. Стената. Бельо по пода. Целувки. По устните. По лицето. Гръдта й. Ръцете му. Желание. Настръхва. Стон. Устни. зърно. Гали кожата й. Да. Сега. Веднага. Презерватив. Опаковка. вътре. Вън. Вътре. Устни. Притиска се. Между стената и него. Силно. Грубо. Скубе. Драска. Стон. Вик. Писък.
Лежат на пода. Дишат тежко. Две тела. В едно. Гледат. Тя се усмихва. Изглежда ли доволна? Той пали цигара. Усмихва се. Изглежда ли доволен?
На леглото. Той пали свещ. Тя ляга настрани. Той ляга до нея. Зрителен контакт. Целувка. Вкус на грях. Прегръдка. Допир. Усет от докосването.Приближава я до себе си. Притиска се в нея. Целува врата й. Нежната й кожа. Аромат на парфюм. Усет от докосването.
Тя излиза на балкона. Както е. Всичко е тъмно. Тихо. Кое свети? Очите й. От къде се чува шум? От устните й. От неговите. На сливане. Звук на желание.
Подпира се на парапета. Той излиза при нея.
Всичко е тъмно и тихо.
Дърпа я за косата. Обръща я. Насилва я. Тя се подпира на парапета. Вдига крак на кръста му. Той вдига втория крак. Допир. Докосване. Сила. Желание. Влиза. Тя. Устните й. Желанието й. Стон. Движение. Синхрон. Полъх на вятъра. Настръхва. Зърната й. Устните му. Дупето. Ръцете му. Шляп. Вътре. Силно. Зрителен контакт. Целувка. Език. Стон. Хапе. Устни. Смуче. Агресия. Стон. Желание. Страст. Полъх на вятъра. Горещо. Фаренхайт. Страст. Сила. Грубо.
Взима я на ръце. Внася я вътре. Хвърля на леглото. Държи ръцете. Тя го гледа в очите. Силно желание. Иска. Спуска поглед. Тялото му. Гърдите. Корема. Всяка костичка. Всеки мускул. Всеки милиметър от тялото му. Пари от страст. Иска. Зрителен контакт. Взаимно. Искра. Пламък. Огън. Вик
Всичко е тъмно и тихо
четвъртък, 13 ноември 2008 г.
Съдържание
Каква е първата мисъл, която те спохожда, когато видиш майка да върви с детенцето си по улицата? И детенцето да си хапва бонбонки, или чипс, или зрънчо, или сладолед?
"Ох, горката, пак я е изнудило да му купува тия боклуци"
Да, ама не
Не винаги.
Гледайки подобна картинка, вишдаш как детето се тръшка, реве, сърди се на майка си.
Аз виждам как тя ходи по улицата, минава покрай някакъв магазин, витрината хваща погледа й, тя вижда нещо познато, нещо, което хлапето й обича. Влиза и му го купува. Защо? Защото го обича. Защото знае, че ще го направи щастливо. Така изразява грижата си, любова си.
Всяка нейна мисъл е свързана с него, с детето. С тази част от нея, която, макар и да се откъсне от нея, за отиде далеч, винаги ще си остане с нея. Която, колкото и голяма да стане, всъщност никога няма да порасне. Която колкото и да я мрази в определени моменти, никога няма да спре да я обича дори за миг. Която колкото и да си опитва да е самостоятелна, винаги ще е зависима от нея.
Затова всяко действие на майката е неизменно свързано с детето й. Всяка дума, дори най-грубата, пак е дума, пълна с любов. Всяка забрана всъщност е позволение. Всяко начумерване пак си остава усмивка.
Гледам на това като на израз на нежността й. Когато тя гледа този "боклук", тя не вижда вредата. Вижда грейналото лице на детето си. Това я кара да се усмихва сама на себе си, докато ходи по улицата. Да не усеща студа в декемврийската вечер. Да няма търпение да се прибере в къщи.
В този момент виждаш една жена, която се опитва да угоди на разглезеното си дете.
В този момент виждам една жена, която не спира да мисли за детето си. И мислите й са пълни с грижа, с любов, с нежност.
Жена, която не може да спре да обича.
Какво е съдържанието на пакет с форнети?
Любов
"Ох, горката, пак я е изнудило да му купува тия боклуци"
Да, ама не
Не винаги.
Гледайки подобна картинка, вишдаш как детето се тръшка, реве, сърди се на майка си.
Аз виждам как тя ходи по улицата, минава покрай някакъв магазин, витрината хваща погледа й, тя вижда нещо познато, нещо, което хлапето й обича. Влиза и му го купува. Защо? Защото го обича. Защото знае, че ще го направи щастливо. Така изразява грижата си, любова си.
Всяка нейна мисъл е свързана с него, с детето. С тази част от нея, която, макар и да се откъсне от нея, за отиде далеч, винаги ще си остане с нея. Която, колкото и голяма да стане, всъщност никога няма да порасне. Която колкото и да я мрази в определени моменти, никога няма да спре да я обича дори за миг. Която колкото и да си опитва да е самостоятелна, винаги ще е зависима от нея.
Затова всяко действие на майката е неизменно свързано с детето й. Всяка дума, дори най-грубата, пак е дума, пълна с любов. Всяка забрана всъщност е позволение. Всяко начумерване пак си остава усмивка.
Гледам на това като на израз на нежността й. Когато тя гледа този "боклук", тя не вижда вредата. Вижда грейналото лице на детето си. Това я кара да се усмихва сама на себе си, докато ходи по улицата. Да не усеща студа в декемврийската вечер. Да няма търпение да се прибере в къщи.
В този момент виждаш една жена, която се опитва да угоди на разглезеното си дете.
В този момент виждам една жена, която не спира да мисли за детето си. И мислите й са пълни с грижа, с любов, с нежност.
Жена, която не може да спре да обича.
Какво е съдържанието на пакет с форнети?
Любов
Boy - girl 3
"В събота се събрахме на едно много интересно място - Art Hostel. Няма по-ъндърграунд местенце от барът там. Приятно е. Различно.
Нямах обаче много възможност да обърна внимание на В. Той не показа да му е проблем. Когато отидох, него го нямаше - беше зачезнал нанякъде, но след малко се появи. Не се отлепи от мен. Седна до мен, на гредата, на която седях аз, прегръщаше ме, целуваше ме, дори ме качи в скута си, за да съм му по-близо. Харесва ми, когато се държи така - показва ми, че ме харесва, че ме иска. Когато сам търси близост.
Една жена има постоянната нужда да се чувства харесвана.
Той ми каза, че му били направили забележка да не ми налита толкова много, така непрестанно. Първоначално не искаше да ми каже кой му я е направил. Но в крайна сметка си призна - била е Y.
Логично, много се издразних. Тя постоянно ми хвърля бананови кори в краката. Опитвам се да я харесам, но не смятам, че тя се опитва. Може би просто не иска.
За какво му е на едно момиче да харесва новата на бившия си, в крайна сметка?
Тръгнах си набързо, защото бях с едни приятели, с които бяхме планирали да ходим някъде на клуб, а не да си прекараме вечерта в бара.
В понеделник излизахме пак. Отидоме в едно тесничко заведение зад Спортната. Беше приятно, аз харесвам заведението. Имам топли спомени от него - лятото бях там с братовчедка ми и една нейна приятелка, която чувствах и като моя приятелка. Прекархме си наистина добре там.
Реших, че ще е романтично и може би леко еротично вечер. Оказа се доста тясно за нашата постоянно растяща компания. В крайна сметка освен моите момичета дойдоха и С., Y., братовчедът на В. и неговата приятелка. Отидох с него да вземеY., защото тя не знаеше каде е заведението. Вече не ревнувам от нея. Още от онази вечер, когато той не й обръщаше внимание.
В един момент се оказа, че няма много място, той си отвори краката и седнах в него. Гушкаше ме и ме целуваше. Изглежда ми щастлив. И може би влюбен. Но надали. И по-добре. Не искам той да се влюби в мен, защото не знам дали мога да му отговоря със същото. Дори му го казах. Казах му "Не искам да се влюбиш в мен и после да те нараня. Защото най-вероятно ще те нараня". Аз съм такава - наранявам хората. И не искам да го нараня. Нито да го заблудя.
Тръгнахме си с архангела и след малко той се появи, заедно с Y., естествено. В първия момент реших, че идват да ни изпратят. Което щеше да бъде толкова мило...
Но не, той беше отишъл с нея да вземат брат й от Спортната. В това все пак има нещо мило - скъсали са, него го е боляло, но въпреки това той се държи добре с нея, приятели са. Показва, че не е някакъв мухльо.
Каза ми "Ще дойда с теб навсякаде", което, макар и мега клиширано, все пак беше мило. Знам, че няма да го направи - мъжете са големи герои на думи, но малки хора на дела.
Снощи пак излязохме. Трябваше да сме с моите приятелки и очаквахме и хора от неговата компания, ако подобно разделение все още съществува изобщо. Но в крайна сметка бяхме сами. Не си говорихме супер много на някакви много интересни теми, нито се целувахме супер много. В крайна сметка нашите целувки никога не са просто целувки - те винаги се превръщат в страстна сесия натискане. Което не води до никъде. Което е хубаво. Така се запазва тръпката. Понякога е невъзможно след като вече сте минали през леглото да продължите да харесвате тези сесии. А те са необходими.
Говорихме си за това кой какво чете. Оказа се, че и тук сме съвсем различни - той е на фентъзи - вълна, аз съм полудяла по исторически романи. От любимите ми книги той е прочел само една - "Малкият принц", другите дори на съм сигурна дали ги е чувал повечето.
Толкова сме различни.
Имам чувството, че започвам да охладнявам.
Може би защото сме толкова различни, може би защото вече няма такава тръпка.
Целувките са си същите - все толкова страстни, като цяло нищо не се е променило. Така или иначе никога не сме били особено близки. Сега лека-полека се опознаваме и виждам колко сме различни. Което не е толкова хубаво. Когато се вдигне мъглата от първоначалната любовна еуфория, трябва да има за какво да си говорите. Ние нямаме много общо, следователно нямаме и много теми. Дори не знам дали ме слуша, когато му говоря. Разказвах за Жозефина, а след това накратко за какво става дума в "На западния фронт нищо ново". Имах чувството, че само пуфтеше и гледаше кога ще спра да говоря. Може да не съм права. Може да ме е слушал. Дори и така да е, останах с впечатлението, че не му е интересно какво му говоря. Може да съм се заблудила. Знам, че езикът на тялото е различен за мъжа и жената, когато слушат някого. Знам и как реагира един мъж, когато слуша. Поне съм наясно какво съм прочела. Но смятам, че той не ме слушаше. Което е кофти. Защото когато тръпката отпадне, трябва да има някакъв интерес един към друг, за да останете заедно. Което няма как да стане, ако никой не слуша какво говори другия и не се опитва да проникне в неговия свят.
Надявам се, че ме е слушал. Но не останах с такова впечатление. А това е важно - как се чувстваш в една връзка е много важно.
Какво значение има дали той ме слуша, когато говоря, ако оставам с впечатлението, че не ме слуша?
Той ми звъни всеки ден. Не пропуска. Във вторник се прибрах и започнах да си готвя, когато той ми се обади и ми каза, че иска да ми види. Казах му, че няма да мога. Бях решила да не му звъня, защото сметката ми е огромна. От друга страна на него му е спрян телефона и нямаше как той да ми се обади. Но той все пак намерил начин. Което беше много мило. Но когато си говориш по телефона с един човек всеки ден, когато постоянно излизате, някак си тръпката я няма. Имам чувството, че той е мой. И вината за това не е задължително на честото излизане. Когато няма за какво да се бориш, губиш интерес. Няма игра, няма тръпка. А когато сте толкова различни, или пък прекалено еднакви, играта и тръпката са това, което спасява връзката ви.
Загубила съм интерес към него. Чудя се дали има разлика можду това да съм с него и това да не съм. Каква е разлика между това да имам гадже и това да нямам точно сега? В този момент? Не го обичам, няма тръпка, не съм свикнала с него до толкова, че да не мога без него. Няма какво да загубя.
Защо губим интерес?"
К.
Нямах обаче много възможност да обърна внимание на В. Той не показа да му е проблем. Когато отидох, него го нямаше - беше зачезнал нанякъде, но след малко се появи. Не се отлепи от мен. Седна до мен, на гредата, на която седях аз, прегръщаше ме, целуваше ме, дори ме качи в скута си, за да съм му по-близо. Харесва ми, когато се държи така - показва ми, че ме харесва, че ме иска. Когато сам търси близост.
Една жена има постоянната нужда да се чувства харесвана.
Той ми каза, че му били направили забележка да не ми налита толкова много, така непрестанно. Първоначално не искаше да ми каже кой му я е направил. Но в крайна сметка си призна - била е Y.
Логично, много се издразних. Тя постоянно ми хвърля бананови кори в краката. Опитвам се да я харесам, но не смятам, че тя се опитва. Може би просто не иска.
За какво му е на едно момиче да харесва новата на бившия си, в крайна сметка?
Тръгнах си набързо, защото бях с едни приятели, с които бяхме планирали да ходим някъде на клуб, а не да си прекараме вечерта в бара.
В понеделник излизахме пак. Отидоме в едно тесничко заведение зад Спортната. Беше приятно, аз харесвам заведението. Имам топли спомени от него - лятото бях там с братовчедка ми и една нейна приятелка, която чувствах и като моя приятелка. Прекархме си наистина добре там.
Реших, че ще е романтично и може би леко еротично вечер. Оказа се доста тясно за нашата постоянно растяща компания. В крайна сметка освен моите момичета дойдоха и С., Y., братовчедът на В. и неговата приятелка. Отидох с него да вземеY., защото тя не знаеше каде е заведението. Вече не ревнувам от нея. Още от онази вечер, когато той не й обръщаше внимание.
В един момент се оказа, че няма много място, той си отвори краката и седнах в него. Гушкаше ме и ме целуваше. Изглежда ми щастлив. И може би влюбен. Но надали. И по-добре. Не искам той да се влюби в мен, защото не знам дали мога да му отговоря със същото. Дори му го казах. Казах му "Не искам да се влюбиш в мен и после да те нараня. Защото най-вероятно ще те нараня". Аз съм такава - наранявам хората. И не искам да го нараня. Нито да го заблудя.
Тръгнахме си с архангела и след малко той се появи, заедно с Y., естествено. В първия момент реших, че идват да ни изпратят. Което щеше да бъде толкова мило...
Но не, той беше отишъл с нея да вземат брат й от Спортната. В това все пак има нещо мило - скъсали са, него го е боляло, но въпреки това той се държи добре с нея, приятели са. Показва, че не е някакъв мухльо.
Каза ми "Ще дойда с теб навсякаде", което, макар и мега клиширано, все пак беше мило. Знам, че няма да го направи - мъжете са големи герои на думи, но малки хора на дела.
Снощи пак излязохме. Трябваше да сме с моите приятелки и очаквахме и хора от неговата компания, ако подобно разделение все още съществува изобщо. Но в крайна сметка бяхме сами. Не си говорихме супер много на някакви много интересни теми, нито се целувахме супер много. В крайна сметка нашите целувки никога не са просто целувки - те винаги се превръщат в страстна сесия натискане. Което не води до никъде. Което е хубаво. Така се запазва тръпката. Понякога е невъзможно след като вече сте минали през леглото да продължите да харесвате тези сесии. А те са необходими.
Говорихме си за това кой какво чете. Оказа се, че и тук сме съвсем различни - той е на фентъзи - вълна, аз съм полудяла по исторически романи. От любимите ми книги той е прочел само една - "Малкият принц", другите дори на съм сигурна дали ги е чувал повечето.
Толкова сме различни.
Имам чувството, че започвам да охладнявам.
Може би защото сме толкова различни, може би защото вече няма такава тръпка.
Целувките са си същите - все толкова страстни, като цяло нищо не се е променило. Така или иначе никога не сме били особено близки. Сега лека-полека се опознаваме и виждам колко сме различни. Което не е толкова хубаво. Когато се вдигне мъглата от първоначалната любовна еуфория, трябва да има за какво да си говорите. Ние нямаме много общо, следователно нямаме и много теми. Дори не знам дали ме слуша, когато му говоря. Разказвах за Жозефина, а след това накратко за какво става дума в "На западния фронт нищо ново". Имах чувството, че само пуфтеше и гледаше кога ще спра да говоря. Може да не съм права. Може да ме е слушал. Дори и така да е, останах с впечатлението, че не му е интересно какво му говоря. Може да съм се заблудила. Знам, че езикът на тялото е различен за мъжа и жената, когато слушат някого. Знам и как реагира един мъж, когато слуша. Поне съм наясно какво съм прочела. Но смятам, че той не ме слушаше. Което е кофти. Защото когато тръпката отпадне, трябва да има някакъв интерес един към друг, за да останете заедно. Което няма как да стане, ако никой не слуша какво говори другия и не се опитва да проникне в неговия свят.
Надявам се, че ме е слушал. Но не останах с такова впечатление. А това е важно - как се чувстваш в една връзка е много важно.
Какво значение има дали той ме слуша, когато говоря, ако оставам с впечатлението, че не ме слуша?
Той ми звъни всеки ден. Не пропуска. Във вторник се прибрах и започнах да си готвя, когато той ми се обади и ми каза, че иска да ми види. Казах му, че няма да мога. Бях решила да не му звъня, защото сметката ми е огромна. От друга страна на него му е спрян телефона и нямаше как той да ми се обади. Но той все пак намерил начин. Което беше много мило. Но когато си говориш по телефона с един човек всеки ден, когато постоянно излизате, някак си тръпката я няма. Имам чувството, че той е мой. И вината за това не е задължително на честото излизане. Когато няма за какво да се бориш, губиш интерес. Няма игра, няма тръпка. А когато сте толкова различни, или пък прекалено еднакви, играта и тръпката са това, което спасява връзката ви.
Загубила съм интерес към него. Чудя се дали има разлика можду това да съм с него и това да не съм. Каква е разлика между това да имам гадже и това да нямам точно сега? В този момент? Не го обичам, няма тръпка, не съм свикнала с него до толкова, че да не мога без него. Няма какво да загубя.
Защо губим интерес?"
К.
четвъртък, 6 ноември 2008 г.
Boy - girl 2
"Снощи беше една от най-хубавите вечери. Измежду тоновете целувки решихме, че официално сме двойка. Питах го това от кога е. Защото в крайна сметка от това горе-долу зависи и секса - не може от вратата за краката и в кревата. Вече не. Понякога човек прави глупости и си вади поуки.
В. каза, че сме двойка от онази вечер - когато Y. дойде при нас. Още тогава го решихме, но не съм обърнала внимание. На фона на последвалите събития не ми е направило впечатление.
Но сега вече беше официално. Съвсем официално. Той е готов да се бори за мен, да ме гони, но и да изисква награда, когато ме хване. Не "ако". Когато. Защото ще ме хване. Убедена съм, а и той също.
Мисля, че е доволен. Отбеляза, че за първи път аз му звъня. Което не е точно така, но после се поправи - за първи път му звъня да се видим. Мисля, че това му харесва.
Защото веднъж си говорихме и той ми каза "Винаги все аз ти звъня. Ако един ден не ти се обадя, ти ще ми звъннеш ли?". Реших, че няма смисъл да го лъжа и откровено му казах едно "Не", което със сигурност е прозвучало много грубо. Просто исках да съм искрена.
Харесва ми обаче, че по някакъв много странен начин с него не играем на котка и мишка. Не се дебнем, не се притесняваме да се обадим един на друг. Смисъл, че той явно не иска да играе -защото ми звъни, показва, че ме харесва и открито ми го заявява.
И имаше целувки. Много и страстни целувки. Харесва ми синхронът, който имаме с него.
Харесва ми отношението му към мен.
Дали за всичко е виновен онзи отказ да отида при тях в понеделник вечер?
Днес пак му отказах. Беше ми много весело от една игра, което ме беше заредила с ендорфин и когато говорихме, той почти не ми разбираше от непрестанния смях. Предложи да излезем, но имах уговорка с мама и му отказах. Звъня ми три пъти, докато се разберем. Това е то - с него никога не говоря по веднъж. Или се чуваме поне по 2-3 пъти, за да се доуточним, или (което е много рядко) изобщо не се чуваме и в крайна сметка не излизаме.
Какво ще стане, след като днес отново му отказах? И след като и утре ще стане така, защото пак имам планове?
Бъдещето ще покаже.
В крайна сметка, животът като нищо пак ще ни изиграе някаква груба шега"
К.
В. каза, че сме двойка от онази вечер - когато Y. дойде при нас. Още тогава го решихме, но не съм обърнала внимание. На фона на последвалите събития не ми е направило впечатление.
Но сега вече беше официално. Съвсем официално. Той е готов да се бори за мен, да ме гони, но и да изисква награда, когато ме хване. Не "ако". Когато. Защото ще ме хване. Убедена съм, а и той също.
Мисля, че е доволен. Отбеляза, че за първи път аз му звъня. Което не е точно така, но после се поправи - за първи път му звъня да се видим. Мисля, че това му харесва.
Защото веднъж си говорихме и той ми каза "Винаги все аз ти звъня. Ако един ден не ти се обадя, ти ще ми звъннеш ли?". Реших, че няма смисъл да го лъжа и откровено му казах едно "Не", което със сигурност е прозвучало много грубо. Просто исках да съм искрена.
Харесва ми обаче, че по някакъв много странен начин с него не играем на котка и мишка. Не се дебнем, не се притесняваме да се обадим един на друг. Смисъл, че той явно не иска да играе -защото ми звъни, показва, че ме харесва и открито ми го заявява.
И имаше целувки. Много и страстни целувки. Харесва ми синхронът, който имаме с него.
Харесва ми отношението му към мен.
Дали за всичко е виновен онзи отказ да отида при тях в понеделник вечер?
Днес пак му отказах. Беше ми много весело от една игра, което ме беше заредила с ендорфин и когато говорихме, той почти не ми разбираше от непрестанния смях. Предложи да излезем, но имах уговорка с мама и му отказах. Звъня ми три пъти, докато се разберем. Това е то - с него никога не говоря по веднъж. Или се чуваме поне по 2-3 пъти, за да се доуточним, или (което е много рядко) изобщо не се чуваме и в крайна сметка не излизаме.
Какво ще стане, след като днес отново му отказах? И след като и утре ще стане така, защото пак имам планове?
Бъдещето ще покаже.
В крайна сметка, животът като нищо пак ще ни изиграе някаква груба шега"
К.
сряда, 5 ноември 2008 г.
Boy - girl 1
"По - онази вечер (понеделник) С. имаше рожден ден. Трябваше да отидем с приятелките ми при тях - аз, архангела, hippy и феята с гаджето си. Но сме още ученички - имаме си вечерен час и куп уроци. Решихме, че ако нямат конкретен план, който да ни позволява да отидем при тях за малко и все пак да се приберем навреме, просто няма да отидем, колкото и да ни се искаше. Особено на мен. Все пак щеше да е в дома на Y. Истината е, че дълбоко в себе си знам, че нищо няма да се случи между нея и В. - тя е скъсала с него, явно вече не иска да бъде с него. Но ревността не можеш да я контролираш.
В крайна сметка се оказа, че конкретен план и ясна, твърда организация нямат. Вследствие на което ние се отказахме.
Говорих с В. по телефона и му обясних, че ако решат нещо твърдо, ние можем да отидем за малко, но по-скоро няма да го направим. В. ме разбра. Стана ми неприятно, че не настоя. Не каза "Хайде, елате, дори да е за малко" или "Много искаме да дойдете" или едно най-обикновено "Хайде де". Нямаше такова нещо. Единодушно отписахме всички мъже, решихме, че не струват и пет пари и не ни заслужават и потеглихме коя от където.
Но после В. се обади и каза, че имат твърда органзация. Само че на нас ни беше късно и пак ги отрязахме.
Вече бях съвсем отчаяна, защото той нито веднъж не настоя, по никакъв начин не показа, че иска да съм там с него. И защо ли - нали Y. щеше да е там.... Какво повече му трябва?
Прибрах се. Около час след това пак ми се обади: "Не промени ли решението си?... Хайде ела... Няма ли начин да те навия да дойдеш?... М. каза, че скучая по теб (М. не е българин, убягва му малко - б.а.) .... Искам да си те гушна и цункам". А аз бях съвсем наясно ако трябва да избира между мен и Y. коя да гушне и да цунка коя ще избере. Казах му "гушкай и цункай някоя друга", а той каза, че иска мен. Беше наистина мило. Но пак го отрязах. "Еми добре, до утре тогава". Аз си мълча, не му отговарям. "Утре ще се видим, нали?". Казах му "Евентуално. Весело изкарване и поздрави на другите" и затворихме.
Чудех се дали ще ми се обади на другия ден, за да се видим.
Обади се още към 11-12 сутринта и се разбрахме да мине да ме вземе от училище и всички заедно да ходим някъде (под всички заедно имам предвид моята компания, не неговата, поради присъстието на определени персони в неговата). Затворих телефона с широка усмивка.
Съвсем бях забравила, че имаме твърда уговорка, смятах, че предстои да се чуем, затова бях безкрайно изненадана, когато го видях. Първата ми реплика беше "Ти какво правиш тук?" - не звуча като лудо влюбено момиче, което няма търпение да види гаджето си, нали? Но просто не го очаквах. Бях го чакала да се обади, за да се разберем, а той не се беше обадил и се бях отчаяла.
-Ти не помниш ли, че се разбрахме да се видим?
-Ми не.
-Ти имаш някви бели петна.
Не е лъжа. Май наистина имам бели петна.
Цялата вечер бяхме плътно един до друг - той се държа страхотно. През цялото време не спомена Y. нито веднъж. А обикновено я споменава. По много пъти. Беше наистина много мил - най-страхотното гадже, което можеш да си пожелаеш.
Ставаме да си ходим. Отивам до тоалетна, а след мен нахлува hippy и нервно ми обеснява:
-К., само не полудявай, но Y. е отвън.
-Каквоооооооо???? Какво прави тя тук????
-Говорила е с Криси, която й е казала къде сме. В. нищо не знае, беше много изненадан като я видя.
Не можех да повярвам, че е дошла. Най-малкото, ние не сме й приятелки. Единствения човек от нейната компания беше моето гадже.
-Тя го преследва, да знаеш! - заяви hippy. - Той не знаеше, че тя е тук. А и най-малкото, ако някой ти се обади и ти каже, че някакви хора са еди къде си, не трябва ли да им се обадиш, за да им кажеш, че ще ходиш, най-малкото, за да не си тръгнат, преди да стигнеш???
Hippy е права - тя наистина го преследва. Говорих и с мама - описах й ситуацията и тя каза, че Y. очевидно го преследва и може би ревнува.
Обикновено когато ходим по улицата, В. си говори с Y. Просто ние не сме си толкова близки с нея и нямаме общи теми, няма за какво толкова да си говорим. Той си говори с нея - разказва й разни случки, пита я някакви неща, приобщава я към разговора.
Този път не й говореше. Говореше си само с мен, само на мен. Прегръщахме се и се целувахме през целия път до Орлов мост. Не я включваше в разговора толкова често. А тя нещо не беше на кеф. Не знам какво се беше случило с обичайната й усмивка.
Но имах чувството, че за него в този момент съществувах само аз. И ми стана много приятно. Връзката ни не е сериозна, но ми беше хубаво, че започва да не мисли толкова за нея и да мисли повече за мен.
Какъв извод си направих? Че ако съм по-груба с него, ако го отрежа, дори само едни път, да отида някъде при него, когато той очаква, че аз със сигурност ще отида и няма да му откажа, той ще осъзнае какво има и какво може да изгуби. Че ако не съм вързана за него, а всъщност, ако изобщо не съм му вързана -без значение дали за него, или в кърпа, той ще се старае повече, ще ме желае повече. Колкото повече бягам, толкова повече ще ме гони.
Не вярвах в това. И винаги съм знаела, че е трудно да го направиш. Ето, че не било трудно. Цялата идея била в това да не се правиш на недостъпна нарочно и като поза. Ако е естествено, ще стане каквото искаш.
Колкото и да играем игри, животът успява да ни изиграе всички."
К.
В крайна сметка се оказа, че конкретен план и ясна, твърда организация нямат. Вследствие на което ние се отказахме.
Говорих с В. по телефона и му обясних, че ако решат нещо твърдо, ние можем да отидем за малко, но по-скоро няма да го направим. В. ме разбра. Стана ми неприятно, че не настоя. Не каза "Хайде, елате, дори да е за малко" или "Много искаме да дойдете" или едно най-обикновено "Хайде де". Нямаше такова нещо. Единодушно отписахме всички мъже, решихме, че не струват и пет пари и не ни заслужават и потеглихме коя от където.
Но после В. се обади и каза, че имат твърда органзация. Само че на нас ни беше късно и пак ги отрязахме.
Вече бях съвсем отчаяна, защото той нито веднъж не настоя, по никакъв начин не показа, че иска да съм там с него. И защо ли - нали Y. щеше да е там.... Какво повече му трябва?
Прибрах се. Около час след това пак ми се обади: "Не промени ли решението си?... Хайде ела... Няма ли начин да те навия да дойдеш?... М. каза, че скучая по теб (М. не е българин, убягва му малко - б.а.) .... Искам да си те гушна и цункам". А аз бях съвсем наясно ако трябва да избира между мен и Y. коя да гушне и да цунка коя ще избере. Казах му "гушкай и цункай някоя друга", а той каза, че иска мен. Беше наистина мило. Но пак го отрязах. "Еми добре, до утре тогава". Аз си мълча, не му отговарям. "Утре ще се видим, нали?". Казах му "Евентуално. Весело изкарване и поздрави на другите" и затворихме.
Чудех се дали ще ми се обади на другия ден, за да се видим.
Обади се още към 11-12 сутринта и се разбрахме да мине да ме вземе от училище и всички заедно да ходим някъде (под всички заедно имам предвид моята компания, не неговата, поради присъстието на определени персони в неговата). Затворих телефона с широка усмивка.
Съвсем бях забравила, че имаме твърда уговорка, смятах, че предстои да се чуем, затова бях безкрайно изненадана, когато го видях. Първата ми реплика беше "Ти какво правиш тук?" - не звуча като лудо влюбено момиче, което няма търпение да види гаджето си, нали? Но просто не го очаквах. Бях го чакала да се обади, за да се разберем, а той не се беше обадил и се бях отчаяла.
-Ти не помниш ли, че се разбрахме да се видим?
-Ми не.
-Ти имаш някви бели петна.
Не е лъжа. Май наистина имам бели петна.
Цялата вечер бяхме плътно един до друг - той се държа страхотно. През цялото време не спомена Y. нито веднъж. А обикновено я споменава. По много пъти. Беше наистина много мил - най-страхотното гадже, което можеш да си пожелаеш.
Ставаме да си ходим. Отивам до тоалетна, а след мен нахлува hippy и нервно ми обеснява:
-К., само не полудявай, но Y. е отвън.
-Каквоооооооо???? Какво прави тя тук????
-Говорила е с Криси, която й е казала къде сме. В. нищо не знае, беше много изненадан като я видя.
Не можех да повярвам, че е дошла. Най-малкото, ние не сме й приятелки. Единствения човек от нейната компания беше моето гадже.
-Тя го преследва, да знаеш! - заяви hippy. - Той не знаеше, че тя е тук. А и най-малкото, ако някой ти се обади и ти каже, че някакви хора са еди къде си, не трябва ли да им се обадиш, за да им кажеш, че ще ходиш, най-малкото, за да не си тръгнат, преди да стигнеш???
Hippy е права - тя наистина го преследва. Говорих и с мама - описах й ситуацията и тя каза, че Y. очевидно го преследва и може би ревнува.
Обикновено когато ходим по улицата, В. си говори с Y. Просто ние не сме си толкова близки с нея и нямаме общи теми, няма за какво толкова да си говорим. Той си говори с нея - разказва й разни случки, пита я някакви неща, приобщава я към разговора.
Този път не й говореше. Говореше си само с мен, само на мен. Прегръщахме се и се целувахме през целия път до Орлов мост. Не я включваше в разговора толкова често. А тя нещо не беше на кеф. Не знам какво се беше случило с обичайната й усмивка.
Но имах чувството, че за него в този момент съществувах само аз. И ми стана много приятно. Връзката ни не е сериозна, но ми беше хубаво, че започва да не мисли толкова за нея и да мисли повече за мен.
Какъв извод си направих? Че ако съм по-груба с него, ако го отрежа, дори само едни път, да отида някъде при него, когато той очаква, че аз със сигурност ще отида и няма да му откажа, той ще осъзнае какво има и какво може да изгуби. Че ако не съм вързана за него, а всъщност, ако изобщо не съм му вързана -без значение дали за него, или в кърпа, той ще се старае повече, ще ме желае повече. Колкото повече бягам, толкова повече ще ме гони.
Не вярвах в това. И винаги съм знаела, че е трудно да го направиш. Ето, че не било трудно. Цялата идея била в това да не се правиш на недостъпна нарочно и като поза. Ако е естествено, ще стане каквото искаш.
Колкото и да играем игри, животът успява да ни изиграе всички."
К.
Boy - girl - накратко
Историята е кратка. Разказва се за К. и нейното ново примък - отмък. Той се казва В. и има бивша, с главно Б всъщност - Бивша. Нейната роля в историята е много важна - защото Бившата е винаги там. И защото К. не може да спре да ревнува от нея.
В. и неговата Бивша - Y. имат продължителна връзка, която приключва по желание на Y. и с много болка за В. 4 месеца по-късно В. среща К. и нещата между тях потръгват в една определена посока - към връзка, може би. Никой не е наясно какво иска, още по-малко какво иска другият. Но се харесват и искат да излизат заедно. Макар да са много различни.
Но К. не спира да ревнува - Y. е винаги там, когато излизат заедно. И нормално - В. и Y. са приятели, имат общи приятели - в една компания са, в крайна сметка. Най-малкото, братът на Y. е близък приятел на В.
Коя ще спечели? Официално няма война, но могат ли бившата и новата да са приятелки?
В. и неговата Бивша - Y. имат продължителна връзка, която приключва по желание на Y. и с много болка за В. 4 месеца по-късно В. среща К. и нещата между тях потръгват в една определена посока - към връзка, може би. Никой не е наясно какво иска, още по-малко какво иска другият. Но се харесват и искат да излизат заедно. Макар да са много различни.
Но К. не спира да ревнува - Y. е винаги там, когато излизат заедно. И нормално - В. и Y. са приятели, имат общи приятели - в една компания са, в крайна сметка. Най-малкото, братът на Y. е близък приятел на В.
Коя ще спечели? Официално няма война, но могат ли бившата и новата да са приятелки?
Boy - girl - въведение
Целта на тази публикация и на тези, които ще последват, е да се проследи играта между мъжа и жената (условно момичето - момчето). Всички знаем тези игри и ги играем постоянно, обсъждаме ги с приятели, четем за тях в списания, но никога не знаем дали сме на прав път. Защото играта продължава докато всички карти не паднат на масата - едва тогава разбираме и кой печели. Макар че обикновено накрая всички губят.
Идеята на публикациите е да се проследи една истинска история -реални хора, реални събития в реално време. Без да знам какво си мислят другите, просто описание на действията ни и техните противодействия в любовната игра.
Идеята на публикациите е да се проследи една истинска история -реални хора, реални събития в реално време. Без да знам какво си мислят другите, просто описание на действията ни и техните противодействия в любовната игра.
понеделник, 3 ноември 2008 г.
Драмата на счупения нокът
Една сутрин една обикновена кифла стана от леглото в много добро настроение. "Какво ще правя днес, какво ще правя днес" си мислеше през цялото време, през което се мотаеше по пижама, обмисляйки какво ще прави. Знаеше, че няма да прави нищо - кифлите също успяват понякога да са наясно със себе си.Беше успяла да стане преди 10 - денят щеше да е дълъг. Мота се и излезе, прибра се и пак излезе. Каквото и да прави, кифлата си е кифла, но денят беше по-специален - беше Хелоуин. Кифлата се чудеше дали ще прави нещо по този повод. В крайна сметка успя да направи нещо - разбра се с приятелите си и излезе с тях.
Драмата на счупения нокът започна преди това - когато кифлата се прибираше, някак успя да си счупи нокът. Не нейн, разбира се - кифлите никога не са истински, никога не са естествени. Ако са градирали достатъчно си правят ноктопластика, удължават си косите и си слагат силикон в циците и джуките. Тази кифла не беше чак толкова напред с материала.
В мига, в който въпросният нокът падна, К. (нашата Кифла) знаеше, че предстоят само лоши неща - липсващият нокът беше едно от онези дребни неща, които предизвестяват големи катастрофи. Следващото беше липсата на асансьор - кифлите не спортуват, освен по гръб, така че нормално беше нашата К. да изцъкли очи.
Следващото беше скандал. Излизайки от тях К. не можа да сдържи сълзите си и плака през целия път до мястото, където беше срещата й с приятелите й. Една кифла не показва истинските си чувства по този начин, не привлича вниманието по този начин - К. обаче не беше все пак истинска кифла - движеше се с трамвай в крайна светка, така че не можа да наложи контрол на д себе си. Но в онзи миг тя не мислеше за това дали хората я гледат, как ли им изглежда, какво ли си мислят за нея и дали гримът й се е разтекъл. Това сега нямаше значение. Интересуваха я само отровните думи, които беше казала и които нараняваха повече нея, отколкото хората, към които бяха адресирани. Защото К. знаеше, че само тя знае истинските си мисли и истинското значение на думите си.
Срещна се с приятелите си. Липсата на каквато и да било организация винаги я дразнеше, но сега това сякаш не й правеше впечатление. През целия път се беше движила към приятелите си както се движи някой, който трябва да предаде щафетата на следващия - искаше колкото се може по-бързо да стигне, те бяха като спасителен бряг за нея. Като изходът на дълъг, тесен, тъмен тунел за клаустрофобик. Като пунктът за предаване на отпадъци за клошаря. Като оазисът за лутал се в пустинята човек. Като гърлото на бутилката за муха, случайно попаднала почти на дъното.
Мотаха се цялата вечер. Обикаляха тъмния град полу-облечени. Търсеха.
Просто търсеха. Не нещо конкретно.
Просто нещо.
Търсеха нещо.
Безцелното и безплодно обикаляне на града насаждаше все по-дълбоко у кифлата убеждението, че вечерта наистина ще е гадна. Кифлата го знаеше. Беше убедена в това. Още от началото. Не от началото на вечерта. От мига, в който злополучният нокът изчезна в небитието.
Смениха няколко заведения. Накрая седнаха - беше забавно. Кифлата искаше само да се напие и да забрави. Да забрави за нокъта, за асансьора, за отровните думи, за любовните разочарования. Нямаше да стане. Не и така лесно. Накрая останаха 4 - тя и нейните приятели - общо 4 човека. Четири момичета. Трима мъже и една кифла, ако се абстрахираме от външния вид и гледаме вътрешната сила. Останаха спящата красавица, падналият ангел, happy hippy и една кифла, опитала да се преобрази като морячка.
За какво си говореха? За какво ли не. Не винаги това е най-важното. Има хора, които могат да си говорят за абсолютни глупости и пак да са си най-близките. Има хора, които си говорят за сериозно неща, често прекалено лични и пак остават далечни едни на други.
Важно е чувството. Онова чувство, че си достигнал брега, макар и да си на средата на нищото. Че си излязъл от тунела. Че си стигнал до пункта. Че си намерил оазиса. Че си излетял от бутилката. Чувство на свобода, но същевременно на дълг, отговорност. Окови, които не искаш да късаш. Това не са онези окови, които ти пречат да дишаш. Това са онези окови, благодарение на които можеш да дишаш. Благодарение на които се чувстваш свободен. И не искаш да ги късаш, защото знаеш, че ако го направиш губиш всичко, което имаш. А това са хората.
Не е вярно, че хората са заменими. Точно защото са различни те са незаменими. Един човек не може да заеме мястото на друг. Не заради мястото, а заради човека. Ако ти се скъса чантата, любимата чанта, която си търсил месеци наред, която ти побира всичко ценно, която ти отива на любимите обувки, ще си купиш нова. Но тя няма да е като старата. Дори да си купиш съвършено същата. Знаеш ли защо?
К. знае. Седейки там, боцкайки картофи, на практика без да прави нищо, К. беше щастлива. Нощта беше все така тъмна и студена. Те все така не правеха нищо. Думите все така не бяха забравени. Любовните дилеми бяха все така нерезрешени. Нокътът все така го нямаше. Но кифлата, макар и кифла, беше щастлива. Защото имаше проблеми, но имаше и един архангел, едно хипи и една спяща красавица.
Кифлата имаше целия свят.
Искаше да вдигне очи към небето, да се обърне към Бог и да му отправи молитва. За благодарност.
Нямаше нужда.
Стигаше дори само да ги гледа - силните в слабото време, за да се чувства сигурна и защитена. Стигаше й да ги гледа и дори без да го осъзнава да го мисли:
Благодаря
Че сте тук
Благодаря
Че ви има
...
К.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
