Секси приказки

Видя я отново още на другия ден, но вече не можеше да я погледне. 

Тя не беше нищо особено. Не си струваше да се сънува или пък да се мисли после цял ден за нея... 

Разхождаше се из залата съвсем спокойно и си правеше упражненията. Докато приклякваше с щангата, изглеждаше доста секси. Гледката на дупето й отново се появи в съзнанието му. Изобщо не виждаше дрехите й, а само голото й тяло пред себе си в съблекалнята. Усети разбуждане в панталонките си и се обърна на другата страна. Това не можеше да продължава. 

Забеляза отново надутия мъжага от предния ден. Беше й интересно защо някои хора са такива. Той й се виждаше типичния надувко, който само ходи да се перчи. Ползваше много тежести, разхождаше се с невероятно самочувствие, а точно тази зала не беше мястото за манекени, а за хора от квартала, които просто искат да правят нещичко за себе си от време на време. 

Качи се на пътеката отново и така можеше да продължи да оглежда около себе си, без да й обръщат особено внимание. Просто нямаше как да го избегне, пътеките бяха обърнати с поглед към залата. Не обичаше кардио, беше може би най-скучното от всичко, което можеше да прави във фитнеса. Понякога четеше нещичко на телефона си, но днес не го взе в залата със себе си. 

Надутият мъж отново обикаляше из залата с онази походка на котарак, който се беше наежил и дебнеше плячката си. Такива хора й бяха любопитни. Понякога се чувстваше като луда преследвачка, когато ги гледаше така, но те и без това така искаха - внимание. 

Спря да се взира в човека и се загледа в телевизора. Искаше поне за момент да не е лудата, която зяпа непознати. 

Но когато тръгваше да си ходи, се залиса в грешната посока и се сблъска с него на входа на залата. Музиката все още дънеше в слушалките й и това я правеше неориентирана. 

Той се сблъска с нея съвсем без да иска, но когато погледна лицето й, тя изглеждаше доста по-изненадана от него. Бе свикнал да му правят път, тя идваше да се блъскат. Интересен начин за запознанство. Не, миличка, ще трябва малко повечко старание, за да получиш това, което искаш. И точно в този миг я видя да го оглежда от горе до долу. Имаше интерес, значи.... 

-Ако искаш да се запознаем, няма нужда да си така груба. Поне не от самото начало... - огледа я също така пиперливо и закова поглед в дълбоките й очи. Спомни си как обхваща лицето й с ръце, как я притиска до стената. А после си спомни, че това беше сън, не истинска ситуация. 

-Прощавайте - само отговори тя. Какво й беше казал този странен типаж? Ама че човек.... 

И повече не се сети за ситуацията, докато не се събуди посред нощ странно възбудена. Беше сънувала как му отговаря, как му казва, че ще е много по-груба, отколкото той може да понесе. 

-Може да се пробваш, скъпа, но на малките момиченца като теб дори не им минава през ума какво мога да им направя. Само да ти разкажа ще е достатъчно, за да те докосна и да усетя, че си мокра и готова. 

Тя се изсмя на това абсурдно изказване и бавно го подмина, задържайки погледа му. Преди обаче да му обърне гръб, погледна малко по-надолу от любопитство дали нещо се случваше в тези панталонки. Нищо. Просто беше нахален и така си говореше. 

-Скъпа, недей да бягаш. - той тръгна с нея. - Щом ти е любопитно, ела - ще ти покажа това, което те интересува - намигна й палаво и я бутна през вратата в стаята за масажи. Свали си тениската, гледайки я право в очите. Показа й невероятно тяло! 

-Малка тигрице, събличай се - й каза заповеднически и хвана главата й с две ръце. Лицата им бяха толкова близо едно до друго, че усещаше ускореното му дишане по кожата си. Взираше се секунди в очите й, пускайки едната си ръка по гърба й и когато я положи на дупето й и го хвана здраво, се наведе към нея й и я целуна грубо, хапейки долната й устна. Беше добър! Самовлюбен, но добър! Тя стенеше леко, докато той притискаше тялото й в своето и сякаш си взимаше от нея всичко, което можеше чрез грубите си ласки. Притисна дупето й към себе си и тя усети, че нещо все пак се е събудило в панталоните му, но не можеше да прецени размера. 

В следващия миг той грубо я отблъсна от себе си, хвана тениската й и я задърпа нагоре. 

-Скъпа, казах да се събличаш. - гласът му беше едновременно груб и мъркащ, той сякаш й заповядваше, но с дяволита усмивка. Хвърли тениската на пода и сложи две ръце на клинчето й. С едно грубо движение го разкъса и тя нададе лек писък на изненада. 

-Пази си гласа, скъпа, ще ти трябва... -измърка той и я обърна с гръб към себе си. 

-Ооо, много добре - чу го да казва и в следващия момент огромната му длан я погали леко по дупето, точно където допреди секунди я беше стискал грубо. Дръпна я обратно с лице към себе си и с две ръце, стискащи лицето й, я целуна, захапвайки грубо долната й устна. Тя чу себе си, сякаш отстрани, как стене и усети, че го е обгърнала с ръце и се притиска към него - към невероятните плочки на корема му, към издутите му панталони. Преди да разбере какво прави, спусна ръка надолу и го хвана. Започна леко да го гали и го чу как изстена - от изненада и удоволствие. 

Той я вдигна на ръце и я прегърна силно. Усещаше колко е близо до члена му, той лекичко галеше кожата й през прашките, през панталоните и тя вече го искаше, не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как бавно ще влезе в нея, съвсем, съвсем бавно....

Както я държеше на ръце, притисна гърба й в стената и тя чу как панталоните му се свличат на пода. Ръцете му отново бяха заковани на дупето й, за миг й мина през ума, че ще й останат синини от грубостта му, но в този миг изобщо не й беше до това. Искаше само да го усети, искаше да крещи и той да не спира да хапе устната й и да гали лицето й. 

И в следващия миг членът му я докосна и тя изстена. Затвори очи и изви глава назад, още докато беше на входа. 

-Скъпа, отвори очи, не искам да пропускаш нищо - той й изшепна в ухото с дрезгав шепот, почти заплашително. Тя отвори очи и погледите им се заключиха. Той влизаше в нея съвсем бавно, милиметър по милиметър, очите й се премрежиха от удоволствие и тя стенеше и се движеше в ръцете му, опитвайки се да го поеме. Беше прекрасно! Когато го вкара целия, той нададе лек стон, а тя - лек писък. Беше точно, сякаш я изпълни докрай. За броени мигове, които й се струваха часове, той изобщо не помръдна, а после много бавно се раздвижи в нея. 

-Тихо, скъпа - прошепна й с премрежен поглед и сложи ръка на устата й, за да не се чуват стоновете й. Наведе се към нея и целуна ухото, спусна се надолу и неочаквано захапа врата й. Тя не можеше да мълчи, беше усещане като никое друго - бавните му движения, толкова категорични, толкова решителни. 

-Да, да, да.....- чуваше се да шепне е вече беше готова да забърза ритъма. 

-Не, скъпа.... Изчакай.... Не бързай, миличка - той й шепнеше, останал почти без глас, докато цялото й тяло се свиваше в ръцете у. Толкова го искаше, беше готова! А той спря да се движи и заключи погледа й в своя. 

-Бъди добро момиче, за да не те накажа. - каза й заплашително и я плесна по задника. Тя нададе лек писък, повече от изненада, колкото от болка. 

-Не спирай - чу се да му казва. Желанието й беше толкова силно, че не се усети как стиска мускулите си. Той усети и изстена. 

-Хайде, направи го- молеше го тя - моля те, не спирай. - Беше цялата мокра, струйки пот се стичаха по прилепналите им тела, а тя мислеше само за езикът му, за ръцете му на дупето си, за пенисът му в нея и колко искаше да свърши. - На ръба съм, не спирай - умоляваше го. 

-Знам, скъпа - той й показа една дяволита усмивка и тя усети бавния тласък. 

-Да! - чу се как изстена. 

-О, скъпа - засмя се той и тя усети силен тласък. - Знам, че си готова -тласък след тласък, той влизаше сякаш все но-дълбоко в нея и те вече не знаеше къде е, чуваше само дрезгавият му глас и своите стонове, усещаше само пулсиращата точка в себе си и ръката, грубо хванала дупето й. Нежната й кожа вече гореше от болка и това й доставяше невероятно удоволствие.

-Направи го за мен, скъпа - шепотът му в ухото й беше заповеден. Вече не усещаше собственото си съзнание, само с облекчение приемаше заповедите му. - Давай, миличка, вече можеш да свършиш.Но искам да си тиха, никой не трябва да знае - той сякаш се смееше, докато й шепнеше. 

-Да... - чуваше собствения си глас от някъде много далече. И тогава той я плесна силно и тя изкрещя от удоволствие. 

- Лошо момиче, казах ти да си тиха - шепнеше й той и не спираше да пляска дупето й, а тя не можеше да сдържа стоновете си. И в мига, в който той захапа устната й, тя свърши и с крещящ стон избухна около него. Цялото й тяло се тресеше в прегръдката му, той държеше нежно главата й в ръцете си и не спираше да хапе врата й. Миг по-късно той впи пръсти в дупето й още по-грубо, нададе силен стон и с последни агресивни тласъци също свърши. 

Стояха вкопчени един в друг още известно време. Беше по-добре от очакванията й. Не бе направил нищо особено, но й бе харесало толкова много, че искаше да повторят още сега. Прокара пръст по гърдите му и надолу по корема. Какво тяло само.... 

Той я погледна арогантно право в очите, хвана лицето й и я целуна. Дълго, бавно, сякаш откриваше нови територии, галеше устните й със своите, хапеше я съвсем лекичко и очите й се премрежиха отново. Разбра, че ще го има отново, когато усети ръцете му да я хващат грубо за дупето, когато той я блъсна още по-агресивно в стената и захапа врата й.... 

И тогава се събуди. Цялата мокра. И да - възбудена. Не го познаваше и мразеше мъже като него, но ако сега влезеше през вратата й, дори нямаше да губи време да се съблича, щеше веднага да го възседне. 

Секси приказки

Гледаше го и си мислеше колко е нахакан. Какво толкова си мислеше, че има този мъж?!? Някаква животинска агресия, някаква груба сила, която се излъчваше от него. Агресия без никаква причина, нищо не я предизвикваше. И все пак имаше нещо. Дали нещо в умът му? Дали не е дошъл ядосан...? Не, този мъж бе дошъл да се покаже. 

Искаше да го гледат. Искаше жените да мечтаят за него. Да го искат. 

Тя го погледна отново, после отегчено отвърна глава. Такива мъже не й трябваха, намираха се под път и над път и не носеха нищо добро със себе си. Бяха самовлюбени и се интересуваха само от личните си ползи и интереси. С такъв мъж отиваш на среща веднъж и ако тя завърши със закуска, той повече не се обажда. Беше нарисувано на лицето му. 

Погледите им се срещнаха няколко пъти, но нейният така и не издаваше мислите й. Гледаше го сякаш отвисоко. 

А когато той забеляза, че тя го гледа, си помисли, че ето там има още една гъска, която ще ходи по петите му и ще иска да направи живота й интересен. Беше минал през това. Отегчаваха го подобни искания. Не му носеха нищо, само трябваше да се раздава за тези ужасни кифли, които бяха едновременно прости и надути. 

Огледа я добре, когато мина покрай него. Не беше нищо особено, бе виждал и по-добри. С по-големи гърди и по-изпъкнали дупенца. В нея нямаше нищо за него. И въпреки това когато случайно я видя да минава през коридора и хвана профила й в полезрението си само за миг, не можа да не си представи как се разширяват очите й, когато влиза в нея. Как после премрежва поглед с наслада. Как прошепва името му и оставя езикът й да си играе с него. 

Да, може би ако се осмелеше да го заговори, щеше да й даде каквото търсеше ей така набързо може би дори в съблекалнята. 

И това беше последната му мисъл за момичето от фитнеса. 

Само че се събуди посред нощ след доста силен еротичен сън. Момичето от фитнеса беше там. Гледаше го точно както наистина го бе гледала през деня – леко изотгоре все едно е кралица на света. Някоя злобна и жестока кралица на света. Още беше там, когато той отиде да прави кардио. Настани се на пътеката до нея, ей така да види какво щеше да стане. Тя го погледна пренебрежително, после го огледа целия от глава до пети, без изобщо да се смущава от това, че той я гледаше как го оглежда.

-Всичко наред ли е? – той реши да я попита ей така за всеки случай, да й покаже, че не е сляп, а тя е нахална.

-Извинявайте, не Ви чух? – тя си махна слушалките, усмихна му се от уши до уши и го погледна мило и невинно. Погледът й бе така неустоимо сладък, все едно до момента не го бе оглеждала преценително като някоя зла кучка.

-Питам дали всичко е наред. Гледам, че нещо съм ти интересен.

-О, извинявам се, ако съм Ви притеснила. Не исках да се взирам, но ми се видяхте познат. – и тя наистина го гледаше извинително, докато му говореше.

-Ами може, знаеш ли кой съм? – така значи, бил й познат, а? Щеше да е прекалено лесно. Прави се на кучка, но е едно миличко и добро момиченце, което искаше да си поиграе с тигъра и той да я научи на пакости.

- Не сте ми познат. Оказва се, че имате масово лице. – усмихна му се надменно и отново си сложи слушалките. Обърна се напред и спря да го забелязва.

Все едно го бе ударила с някоя тежест. “Масово лице“?? Коя беше тая малка нещастница?

В яда си не усещаше колко време минава, нито дори следеше калориите си. Защо изобщо се беше качил да прави кардио. Той не бе от онези смешни мъже, които се занимаваха с такива неща, а само подхранваше мускулите си, тялото си. И точно сега му се искаше да го подхрани като си го върне някак на това абсурдно създание.

А тя слезе и напусна залата като кралица. О не, това нямаше да остане така. Последва я напълно забравяйки дори да спре пътеката си. Хвана я докато още беше в коридора и вървеше към съблекалнята.

-Хей! – извика след нея. Не се обръщаше. – Хей ти! – извика я пак.

Тя се обърна и го погледна въпросително.

-Мен ли търсиш? – попита го.

-Не те търся! – какво й ставаше на тази жена! Той не търсеше никого и нищо. – Нямам масово лице, хайде кажи си от къде съм ти познат.

- Никога преди не съм те виждала. – тя вдигна рамене все едно беше все тая.

- В някое заведение ли сме се засекли? – той продължаваше да настоява. Той не помнеше да я е виждал преди, но това не значеше нищо.

-Прощавайте, но не сте ми познат, заблудила съм се. – погледна го отново. Изглеждаше искрена, но това да преценява дали хората не го лъжат, никога не е било най-силното му качество.

-На мен пък ми се струва, че си търсиш причина да си поговорим.

-Имате грешка. – и се обърна да си върви.

-Хей, не се прави. Видях, че има нещо. Оглеждаш ме най-безсрамно, после учтиво ми въртиш очи и ми обръщаш гръб.

-Знаете ли, истина е, че Ви позагледах. Да, в първия момент ми се видяхте познат, но после се убедих, че не е така и имате масово лице. – тя се приближи съвсем близо до него и говореше направо в лицето му. Още милиметри и можеше да усети дъха й по устните си. – Но продължих да гледам, защото имаше нещо любопитно – някакво особени излъчване на лицето Ви. И сега вече мога да преценя какво е. Не е злоба, жестокост е.

И този разговор изобщо не се беше развил в посоката, в която той очакваше. Вместо да му каже, че го иска, тя му разказваше как анализира вида му. Що за перко беше тая?

-Жестоко? – една дума все пак се бе запечатал в съзнанието му.

-Да. Прощавайте, ако съм Ви обидила, но да, така ми изглежда. Попитахте ме, отговорих честно. – и повдигна невинно рамене. Гледаше го предизвикателно в очите. Може и самата тя очакваше той да й каже нещо честно. Добре тогава. Щеше да й каже. Ей така.

-Не можеш да ме обидиш, малката! Изобщо не ми дреме какво мислиш. Но да, мога да бъде и жесток с момиченца като теб. Невинни и сладки, които идват при мен, за да преживеят приключение.

-И какво приключение по-точно ме очаква? –приближи се още повече и вече го гледаше дяволито, нямаше нищо невинно в този премрежен поглед.

Притисна я до стената и я целуна агресивно, с цялата злоба, която носеше в себе си. Ухапа устната й и я притисна още повече със своето тяло. Хвана дупето й с ръце и го стисна колкото можа. Беше учудащо стегнато и му достави удоволствие да е в ръцете му.

В следващия момент вече бяха в съблекалнята и той продължаваше да я целува грубо. А тя нямаше нищо против. Дори напротив. Разходи ръцете си по тялото му. Мда, точно така, дребно момиче, наслади се на това, което имам. Харесваше му тя да се възхищава на плочките му и на здравите му ръце. Харесваха му стоновете й, докато раздираше дрешките й. Остави я само по спортен сутиен, след което я отблъсна, за да може да я огледа. Какви прекрасни гърди само! Тя се завъртя леко и му даде възможност да огледа добре и стегнатото малко дупенце в прашчици, които бяха напълно излишни. Хвана я през кръста и както беше с гръб към него я наведе на стената. Само отмести встрани миниатюрното й бельо и рязко влезе в нея. Стонът и на удоволствие беше музика за ушите му. Хвана я за косата и дръпна главата й назад към себе си, така че да може да захапе бузата й. С другата си ръка удари силно задникът й. Тя изкрещя от удоволствие и започна сама да се движи около него. Беше добра. Усещаше как се опитва с всеки тласък да го поеме сякаш все но-навътре и по-навътре. Колко хубаво усещане беше да и в нея, да чува стоновете й, тежкото дишане. Да пляска прекрасното дупе пред себе си. Да стиска косата й, докато цялото й тяло се извива в ръцете му. Вече бе цялата мокра, точно ефектът, който искаше да постигне върху нея. Дали да й подари оргазма? Доставяше му удоволствие, заслужаваше го. Но дали й бе време? Не, щеше още малко да я държи на ръба. Самият той беше там, но се сдържаше. Беше рано за краят на този божествен момент. В следващия миг тя се изви около него и със силни стонове свърши. Усещаше как цялото й тяло трепери. Ах, лошо момиче. Ако само бе проявила търпение.... Със силен шамар през червеното й дупе той я последва.

И в този миг се събуди целият мокър и силно надървен. Отне му няколко секунди, докато разбере, че е било просто еротичен сън. Огледа се и видя голата жена в чаршафите си. Ах да, някакво момиче от бара. За какво я беше довлякъл изобщо. Макар че също изглеждаше добре. Дали да не я събуди нежно и бавно....

Калина и Кирил

Калина беше ентусиазирана за тази вечер. Ето, че щеше да го види отново и може би сега дори щяха да се сдобрят. Всичко зависеше от него. Ясно му бе показала - топката е в неговото поле. 

Накъдри косата си и избра една пола, която обожаваше - ярка, червена и не ограничаваше движенията й. Освен това се комбинираше добре с множество други неща. Сложи си едни от най-удобните си обувки и тръгна. 

Чувстваше се красива и излъчваше онова особено зареждащо настроение, което извира от човек, когато му е комфортно в собствената му кожа и носи щастието в себе си. И ентусиазма разбира се. 

Кирил дойде естествено. Това си беше неговата компания и той нямаше да я изостави за нищо на света. Той бе като цар там. Всичките им общи приятели присъстваха, дори Гергана бе там макар тя да не учеше с тях, но все пак да бе от същото училище и приятелските й връзки още да я свързваха с тези хора, които сега бяха приятели и на Калина. 

А Калина ставаше да танцува, казваше си “Наздраве!“ с кой ли не и лесно привличаше погледите. И винаги, когато танцуваше в центъра на клуба, към нея се доближаваше по някой ухажор. А още преди дори да успее да я доближи достатъчно, какво остава да се опита да я заговори, Кирил нахлуваше и препречваше пътя му. Танцуваше с нея, без да навлиза в личното й пространство. Стъпваше леко по този тънък лед. И Калина го тълкуваше по единствения познат й начин - той ме пази от другите, може би дори ме пази за себе си. И определено ревнува и не иска да съм с друг. Може би дори иска да съм с него. 

А Кирил винаги бе този тип човек, който танцува с всички момичета, пие си заедно с всички момчета и събира фен група около себе си, защото освен, че беше красив, също така имаше прекрасен чар и някакъв магнетизъм, на който никой не устояваше. Беше привлекателен с особена вътрешна красота, позитивизъм и винаги широка усмивка. Но когато идваше при нея да танцува около нея, да следи никой да не доближава именно нея, Калина смяташе, че ще се опита да оправи нещата. 

Седна да си почине малко. Беше все така усмихната, все така в добро настроение и се забавляваше искрено. Чувстваше се заобиколена от истински приятели, беше й хубаво и партито беше страхотно. Седеше на нещо като малко подиумче и точно срещу нея имаше още едно такова. Кирил награби Гергана в прегръдките си, сложи я да седне точно срещу Калина и я целуна. 

Калина беше втрещена. Това бе така грозно, така евтино, че й се догади. След като всички знаеха, че между тях има нещо, всички виждаха той какво прави и как се държи, забелязваха, че двамата не са просто приятели част от компанията.... И изведнъж един толкова обиден шамар..... 

Калина стана от мястото си, остави пари за сметката на своята приятелка Илияна, грабна дрехите си и изскочи бясна. Беше толкова ядосана от тази постъпка, че вече дори не виждаше от гняв - всичко бе черно пред очите й, прекосяваше заведението без да поглежда, без да вижда никой и нищо. 

Илияна изскочи навън след нея и я спря. Двете седнаха встрани от изхода и Илияна се опита да я успокои. 

- Не знам защо направи така, честно ти казвам. - вдигна ръце Илияна

-Беше толкова грозно! И какво е това - сега двамата заедно ли са? - Калина нямаше енергия да говори за него в този момент, искаше само да се прибере и да загърби тази абсурдна случка. В момента дори не се бе сетила, че в понеделник ще отиде на лекция и той ще е там. Че ще седят заедно по упражнения, че няма да спре да го вижда, тъй като приятелите им бяха общи. Да, той може и да ги познаваше от доста повече време - все пак всички бяха от едно училище, но те бяха верни и на нея. Ето Илияна, която е толкова разумна и логична, беше избрала да я последва, за да я успокои и да вземе нейната страна. 

- Да, беше страшно грозно. И най-малкото с нея.... Не разбирам как можа с нея.... Та те бяха заедно толкова време...

- Значи имат нещо истински помежду си - прекъсна я Калина. 

-Неее, просто той не събираше куража да се раздели с нея. Той така постъпва - спря да й се обажда и месеци наред тя продължаваше да ходи при него, да излизат заедно и да си кани хора в тях, без той да има никакво участие. 

- Какво, как така? - Калина много се обърка

-Ами ето така - само тя му звънеше, ходеше след него. Той заради това се е насочил към нея - бил е сигурен, че ще стане. 

-Но значи още има чувства

-Какви чувства, тя го беше обсебила. Той не можеше да диша. Тя канеше хора да им идват на гости в неговия апартамент. Дори не го питаше, не се съобразяваше. Знаеш колко е важен домът му за него. Това го подлудяваше. 

- Но не се е разделил с нея - отговори Калина

- Ами нямаше как. Той не може да говори за връзките си. Не може да говори за чувства. Не знае какво иска. Като цяло смятам, че беше готов за нещо по-сериозно, но той никога няма да ти го признае, Кали, ще остави ти да си активната страна и нещата просто да се случат, но няма да посмее да направи усилие в нито една посока! Винаги ще бяга от обвързване. Не иска да го задушават. 

-Аз не съм го задушавала... - и  Калина знаеше, че наистина не бе камък на шията му. Тя си имаше свой живот и приятели. 

- Знам да. Дори напротив, ти си много независима от него. Ох, не я одобрявам. Тя е страшна лицемерка и винаги плете интриги. Никога не съм я харесвала. Още от началото в училище. 

Разговорът им бе прекъснат от някакви пияни момчета, които излязоха от клуба в този момент и се опитаха да ги заговорят. Калина пък изобщо не искаше да се занимава и стана да си ходи. Това си беше планът й от самото начало, но беше благодарна, че Илияна я беше догонила. Добре й се отрази да говори с някой, който го познаваше от по-отдавна и на когото той вярваше и все пак бе и неин приятел. 

Докато момчетата се опитваха да ги свалят, а Калина вървеше към такситата и се заяждаше с тях, от клуба излезе цялата компания, с която бе дошла. 

Кирил веднага видя скандала и се намеси да изгони навлеците. 

- Разкарай се, не ми е нужна ничия помощ, твоята най-малко! - озъби му се Калина и хлопна вратата на таксито зад себе си. Той стоеше и я гледаше с празен поглед. Шокиран и объркан, може би дори обиден. Хората не му говореха така, защото бе слънчев човек. Още по-малко пък подобни неща му се случваха публично. Пред всичките им приятели, пред най-близките им хора, които при това го видяха в една ситуация на падение тази вечер. 

По-късно Илияна й беше казала, че е пътувала в таксито към дома заедно с него и Гергана. Двамата не се бяха прибрали заедно, Гергана си бе отишла у дома. 

- За какво си говорихте? - попита Калина

- Мълчахме през целия път. Те и двамата знаят много добре, че аз не одобрявам. - отговори Илияна. 

Ето това си спомни Калина. Видя ситуацията в главата си така, сякаш й се бе случила днес. Болката от нанесената й обида я жегна отново. След толкова време още не я бе преодоляла. Държеше да се знае, дори и само от нея си, че е била обидна и грозна постъпка. Беше доволна от това, че му бе върнала поне малко - беше го отрязала, бе показала, че той вече няма думата и да не се опитва да я вземе. Но сега дори не се сещаше за това удовлетворение, помнеше само колко я болеше от това, че докато тя бе очаквала и се бе надявала двамата да стоплят отношенията си, той съвсем показно беше награбил друга жена в ръцете си. И съвсем умишлено - точно пред нея, точно накъдето бе обърнато тялото й и където падаше погледът й - да е сигурно, че ще види. 

Все още бе в добро настроение, въпреки този спомен. Предизвикала го бе странната им среща в кафето днес. Години наред не се бяха виждали и изведнъж бам - на най-неочакваното място. Дори не се бе сещала за него, а когато виждаше негови снимки в социалните мрежи, те не й навяваха никакви спомени. 

Отпи отново една глътка вино и се върна към настоящия момент - вечерята с компанията. Но в главата й се загнезди въпросът, който винаги се появяваше, когато ставаше дума за нещо неизживяно - Какво щеше да стане, ако....? Ако онази вечер се бяха сдобрили? Ако още преди това не бяха влошили нещата така? Ако беше говорила с него, когато той й звъня цяла нощ и й писа смс-и, в които буквално изливаше душата си, а после пак й звъня и пак й писа смс-и и я моли, по неговия начин, надминавайки това, на което е способен по принцип, да говорят и да не свършват до тук? 

Кирил и Калина 2

Кирил преживяваше тежка нощ. Беше ужасно горещо, а не можеше да отвори прозореца, защото мрежата за комари все още не бе поправена. Новата бе поръчана веднага, той държеше всичко да е наред в дома му, но поради някаква причина се бе сблъскал с ужасно забавяне и сега се потеше сам в леглото си. 

Стана да се поразходи малко по студените плочки и да пие чаша вода от хладилника. Обикновено спеше много добре, но това лято се очертаваше да е голям мор. Седна малко на терасата и взе телефона в ръка. Да видим какво се случва във Фейсбук. И след няколко минути скролване попадна на снимка, за каквато дори не се бе замислял - Калина и Радо - още едно момче, с което бяха уличи заедно, се бяха снимали в някакво заведение. 

Техните постове почти никога не му излизаха. А и Радо сам по себе си обикновено качваше странни неща, какво беше това сега - съвсем цивилизована снимка и отбелязани дори къде бяха. Да не би Фейсбук по някакъв начин да следеше какво става и офлайн? Нейна снимка не му бе излизала отдавна. А когато му излизаха, не му правеше впечатление. Но сега след като я бе срещнал, се застоя с този пост. Кликна на името й, за да разгледа профила й. Беше му интересно какво правеше. Видя къде работи и какво беше учила след като пътищата им се бяха разделили. Общите им приятели бяха станали повече, но вече хора, които двамата нямаше как да познават от едно и също място. Имаше всякакви снимки - от партита с приятелките й, от тиймбилдинги, от излизания с познати от различни курсова по езици. С изненада установи, че сега тя говореше 3 чужди езика. Никога не се бе замислял да се развива в подобна насока. 

В главата му винаги беше само бизнес, бизнес, бизнес.... Може би заради това и загуби Вероника. Но какво очакваше тя - да не би в нейната глава да не бе същото? Сякаш тя също не мислеше постоянно за пазарни дялове, финанси, картели.... 

Ядоса се и осъзна колко се беше разсънил. Скоро нямаше да може да заспи. Разгърна отново отчетите, погледна прогнозите за продажбите, отново каталога с продукти.... Чувстваше се сякаш си бие главата в стената. Затвори ги и взе книгата, която четеше. Бе опитал да се разсее с малко художествена литература, но тъй като винаги четеше нещо икономическо, не можеше да се вглъби в сегашното си четиво и след малко захвърли и нея. 

Дали да не се разходи малко с колата? Обичаше да шофира, а нощем бе спокойно - нямаше трафик, можеше ако иска да кара бързо или просто да се плъзга по улиците. Взе ключовете, обу един анцуг и излезе. Седна в BMW-то и свали прозорците до долу. Настъпи. Нощния въздух се завърташе в колата и го освежаваше, а имаше нужда точно от това. Малко да го духне вятър, да му проветри главата. 

Стигна до първия светофар и в съзнанието му изскочи образът от последното му минаване оттук с Вероника. Тя седеше до него и мълчеше. Бе скръстила ръце и крака и гледаше само напред. Толкова пъти след това бе опитвал да оправи нещата. Толкова пъти бе звънял, бе я чакал пред тях, бе обикалял други градове, само и само да е там, когато тя реши до говори с него отново. Но тя така и не реши. Всичко бе приключило по коренно различен начин, отколкото бе започнало. Когато се запознаха, тя изобщо не му бе направила впечатление. Бе някаква колежка от университета. Безлична. Но по онова време никоя не бе като Калина. Калина.... С нейните прекрасни крака, ярки усмихнати очи и невероятна сила. Тя привличаше хората като магнит, говореше с всички, всички я харесваха. Без Гергана разбира се, но това тогава не го интересуваше, а по-късно бе удобно за него. Удобно и успокояващо. Когато Гергана сипваше хули по неин адрес, когато злословеше с приятелките си, когато я критикуваше зад гърба й. Двете винаги се бяха мразели. Но той никога не чу от някой Калина да е говорила за Гергана така, както Гергана си позволяваше. Даваше воля на злобата се без всякаква свян. Беше като стихия. А сега се е омъжила... Ах брак.... какво толкова намираха жените в това и защо всички го искаха? Какво им носеше? 

Паркира BMW-то обратно в гаража и отново седна с чаша студена вода в ръка. Заспа полулегнал на огромния диван, прехвърляйки наум историите с последните си три приятелки и мислейки какво е могло да бъде по друг начин, за да не е сега сам и нещастен. 

Кирил и Калина 1

- Ах здравей! - възкликна Калина, когато видя Кирил. Той също я беше видял и сега двамата стояха един срещу друг. Гледаха се малко особено. Никой не беше сигурен каква емоция да изрази. Бяха минали толкова години, доста вода бе изтекла и от последните събития сякаш не бе останало нищо, но помежду им имаше някаква горчилка и всеки се чудеше дали да подходи резервирано или да поздрави приятелски. Преди да спрат да общуват, отношенията им се бяха влошили много, имаше предателство, имаше наранени и обидени и сега не знаеха къде стоят. 

- Здравей,  поздрави я Кирил и отговори на усмивката й. - Изглеждаш много добре! 

-Благодаря ти, ти също! - Калина се усмихна още по-широко. Беше в добро настроение, времето бе прекрасно и пред нея стоеше бивш неин колега от университета. Нямаше защо да не се усмихва на живота си. - Каква неочаквана среща, какво правиш тук? 

- Ами аз живея тук - засмя се той. - Ако не си спомняш, ти дори си идвала у нас.

-Хаха да, но не знаех, че сте тук. Не се ли преместихте да живеете другаде?  попита Калина отново с усмивка, но вече леко объркана. 

-Не, къде да сме се местили? Защо реши така? 

- Ами стори ми се, че много време бяхте в Швеция ли, в Холандия ли...  Не съм следяла, но останах с такова впечатление.

- А, това ли... Не, не - бяхме по Еразъм, учихме там... И доста попътувахме де, беше много приятно, но си имам работа тук. 

- Добре звучи, обожавам да пътувам! И това с Еразъм - било е прекрасно приключение сигурно! И сега с какво се занимаваш? - стана й леко неудобно, че се бе изказала така неподготвена. 

- Ами, поех фабриката. - отговори Кирил. Беше много странно да си говорят така. Не му беше неудобно, дори напротив, чувстваше се съвсем в кожата си и далеч не все едно водят един от онези съшити с бели конци разговори, в които хора, които не са се виждали от години, се срещат случайно, питат се как са и всеки от тях е добре, всеки казва по нещо повърхностно за живота си и преди да се разделят си обещават някой път да пият кафе заедно. Никога не си беше мислел какво ще е да я срещне, но да е спокоен и да му е добре, бе напълно неочаквано. 

- То това не се ли е очаквало винаги - усмихна му се Калина. Имаше прекрасна усмивка. Можеше да види, че е искрена - очите й се смееха. Но не бе подигравателно, по-скоро излъчваше щастие сама по себе си. Може би нейният живот бе все така лежерен и прекрасен. 

- Да, да - ясно беше, че ще я взема. Просто... не знам, някак си.... - какво му ставаше, какви са тези заеквания.... ?!? 

 -Какво има, всичко вкъщи наред ли е? Баща ти как е? 

- Да да разбира се. - отговори той. Може би бе време да насочи разговора към нея. Погледна я и тя го гледаше въпросително и леко тревожно. - Ами малко е трудно в момента, конкуренцията е доста голяма. - изплю го без дори да се замисли. Ето така беше с нея - тя изкарваше най-дълбоките му мисли и усещания на повърхността, но преди поне успяваше да не ги казва. 

- Да, в момента в повечето сфери е така. Знаеш какво става - всеки иска да успее, вече всички искат да са предприемачи и да работят за себе си. За да стане трябва да имат успешен бизнес. Начините са или да създадеш нещо, което вече го има на пазара и да отхапеш от пазарния дял на другите, или да измислиш нещо, което го няма и да създадеш пазара за него, което е ужасно трудно и единици са тези, които го правят. Така че е ясно, че вече започват по-скоро ценови воини. Особено в твоя бранш. - усмихна се  Калина. 

- Да, нещо подобно. Ние си държим на качеството и имаме много стари клиенти, но хората вече искат да им е по-евтино. А и като продадеш нещо, което не се чупи и почти не дава дефекти, клиентите ти дълго време после не те търсят, защото ново не им трябва. - защо говореше толкова много с нея.... Защо просто не й каже, че бърза и трябва някой ден да пият кафе и не си тръгне? 

- Ами просто ще им предложите нещо по-нестандартно. Ще създадете нов пазар в съществуващият, трябва да привлече интереса. - усмихна се Калина. - Беше ми приятно да те видя и ти пожелавам успех. Живеем в интересни времена, но ти винаги се справяш с всичко, така че и сега ще успееш. Тръгвам, че моите мацки ме чакат - тя отново се усмихваше. Подаде му ръка и той я стисна. 

-Благодаря ти, успех и на теб - усмихна се и Кирил и задържа ръката й за секунда повече. После погледна към стиснатите им ръце и я пусна. Можеше да държи тази ръка всеки ден, ако и двамата не бяха такива, каквито бяха. 

- Благодаря ти, хубав ден - Калина прибра ръката си, обърна се и тръгна. Да, малко встрани стояха 3 момичета, които ги гледаха и очевидно я чакаха. Четирите се скупчиха близо една до друга и излязоха навън. 

Кирил взе своето кафе и също излезе. Видя ги да се отдалечават, чу как се смеят и си говорят нещо, но мислите му бяха другаде. Какво значеше да създаде пазар във вече съществуващия? Какво искаше да каже Калина с това? И след всичкото това време, тя го попита единствено за бизнеса му.... Нищо за общите им приятели, нищо за живота му. 

Беше зареден от разговора, но се чувстваше окрилен от този нов пазар във вече съществуващият. Тя го каза така, сякаш бе ясно и очевидно какво трябваше да направи. А той тепърва трябваше да разтълкува думите й. Не бе пълна отличничка в университета, но бе различна, глътка свеж въздух. Един неикономист, който много добре се беше вписал в компания на икономисти, за да се окаже прекрасен приятел, весел събеседник и впоследствие да стане и добър икономист. Може би точно това му трябваше - до попие малко от енергията на такъв човек, за да намери път напред във време, в което стоеше на кръстопът в живота си и не знаеше накъде да хване и с кое първо да се справи, тъй като не му вървеше нито в личния живот, нито в работа. 

Неочаквано от Нора

- А защо не попиташ Нора за помощ? 

 -Какво?!? Как да попитам Нора, какво ще ми помогне тя? - Васил се почеса по брадата, сбърчи чело и изгледа с изненада приятеля си. Нора беше неговата бивша приятелка. Жена, която от години го презираше и която със сигурност не би помогнала за каквото и да е. Особено на него, особено сега. А и нямаше как да го убеди човек изобщо да говори с нея - от години ни бяха говорили, а и той си имаше гордост. Да звъннеш на някого, който те мрази, и да сложиш най-ценното си в краката му, нямаше как да се случи просто.... 

- Не знам защо бягаш така. Нора има възможност. Притежава една сграда недалеч от центъра и доколкото знам, в момента дори има празно пространство там. Ако се разберете, може да преместиш офисите си там, временно само. Защо не говориш с нея?!? Само колкото да си стъпиш на краката. - Иво го гледаше спокойно. Значи това абсурдно предложение не е било шега.... 

 - Каква сграда по-точно? 

 - Нова страхотна бизнес-сграда. Да, като дизайн не е Бурж Халифа отвън, но е доста добре измислена. Големи тераси, много светлина, доста офис площи. Асансьорите са бързи. Хората има къде да се хранят. Има транспорт до там и огромен подземен паркинг. Има и фитнес и детска градина. 

 - А като е толкова страхотна тази сграда, защо има празни места? 

 - Последните й наематели не били изпълнили някакви точки от договора си. 

 - Има ли смисъл изобщо да питам от къде знаеш тези неща? С бившата си ли си ги говорите? - Васил се опита да бъде язвителен. Знаеше много добре, че Иво бе длъжен да се вижда с бившата си приятелка, тъй като двамата имаха деца заедно и бе неизбежно. Подозираше също така, че Иво обаче прекарва много приятно времето си там и всъщност му харесва да споделя болките си, дори свързани с бизнес и пари с нея. А тя беше близка с Нора. 

 - Не, видях се с Нора. - отговори простичко Иво. 

 - Защо изобщо? - що за предателство?? 

 - Имахме да говорим по работа, брат - Иво повдигна рамене, сякаш е не бе нищо. 

- Вие нямате обща работа. - не ставаше по-ясно и все още си беше предателство. Преди години, още когато Васил и Нора се бяха разделили, той бе разбрал, че друг негов приятел поддържа връзка с нея. Освен, че двамата си пишеха шегички относително често, ги беше виждал и да обядват. Едва се сдържа да не направи сцена на мига, когато се замисли, че тя може би точно това целеше - да го ядоса, да остави в него усещането, че краят на тяхната връзка не е край на отношенията й с неговите приятели. 

 - Имаме по морето. Тя има някои сгради и там и говорихме как може да сме си полезни.

 - Какви сгради има?!? Тя е обикновена кифла, не е някой заможен олигарх... 

 - Не брат, отдавна не е обикновена кифла. Никъде няма да прочетеш за нея, но всъщност има фирма, разделена на няколко части и всяка се занимава с нещо различно. Сградите са с различна цел - някои са жилищни, някои са за офис-помещенията й, а има и такива, в които просто е инвестирала, за да продава после. Най-новото е някакъв комплекс къщи. Купила е огромни запуснати терени на централни места и вместо блокове, ще строи къщи до три етажа на тях. С дворове, огради, жив плет и слънчеви колектори. 

- Ти от къде знаеш толкова много? -Васил все още бе шокиран и не можеше напълно да осмисли всичко, което чуваше. От една страна бе объркан от толкова много и особена информация, която получаваше. От друга - как бе възможно негов приятел да знае толкова за нея. Трябваше може би да се досети. Всичките бяха меркантилни. Ще му обърнат гръб и ще се върнат към приятелството си с бившата му, само и само да имат изгода..... 

 - Ние говорихме доста. Покани ме в офиса си, има макет на планираните къщи. Много е симпатично. Даже се замислих - бих живял на малка уличка в центъра в някоя готина къщурка. Ще има и двор да се събираме. Може даже да сложа люлки за децата, пързалки, лятото- басейнче... 

 - Сега сте си толкова близки, че ще ти продава и къща ли? Защо направо на ти я подари? 

 - Васко, не ме нападай, брат! Аз само ти давам съвет. Нора може да ти помогне, обади й се, говори с нея. Ако види полза за себе си, ще ти помогне. Дори и да не види, може и да ти влезе в положение. Толкова години връзка... 

 - Да, но как завършиха..... Мрази ме, няма да се унижавам и да й доставям това удоволствие.... 

Васил стана и сложи край на този абсурден разговор. Нямаше да звъни на бившата си. Жената, която беше наранил и която му беше натрила носа след това десетки пъти. А да й се обади особено сега, когато тя явно има всичко, а той е на дъното и дори не знае дали ще успее да спаси компанията си.... Нямаше как...