петък, 27 февруари 2009 г.

Да бъдеш Лили

Лили се поизправи в леглото и се огледа. Тази обстановка вече не й беше непозната – беше прекарала няколко нощи тук. Това беше апартаментът на Андрей, неговата стая, неговото легло. И Лили в неговите чаршафи, обгърната от неговата прегръдка.
Лили се огледа още веднъж. Навън беше съвсем тъмно, в стаята беше доста по-студено от предишната нощ, когато си бяха легнали. Тя погледна Андрей – той спеше плътно притиснат до нея, прегърнал я през кръста. Сигурно не му беше лесно.
Бяха ходили на дискотека да три през нощта – не чак толкова късно, според Лили, но той беше на работа, а и тя беше на едни курсове, така че имаха нужда от сън. Лили погледна часовника си. Беше около пет и половина – Андрей щеше да се събуди най-късно след час, защото беше на работа. А тя имаше предостатъчно време – можеше да остане тук дори след него, защото курсовете й започваха късно и тя имаше повече време от него.
Вместо това Лили просто се огледа още веднъж и безшумно стана. Събра набързо нещата си и се изнесе в хола, където се облече. Пооправи малко грима си, след което на пръсти се изниза от апартамента. Не искаше да остава повече от необходимото. Една съседка на Андрей беше ходила да разхожда кучето си и точно се прибираше.
-Добро утро – поздрави тя Лили.
-Да, добро – усмихна й се Лили и се почувства зле. Щом вече съседите му бяха започнали да я поздравяват, следващата стъпка сигурно беше да минат да й донесат кифлички с поздравителна картичка „добре дошла във входа, съседке”. Супер, няма що.
Лили мразеше това измъкване. Обикновено се стараеше никой да не я види. Не искаше хората да я виждат какво прави, не искаше да говорят за това, което прави. Самата тя не искаше да се вижда как го прави, но беше неизбежно, тъй като неизбежно беше винаги със себе си, а нямаше намерение да спре да го прави. Но това измъкване, то беше наистина пълен кошмар.
Лили се прибра, взе си душ, изми грима си, зъбите си, след което си направи айран и седна да попрегледа записките си за курсовете. Беше се записала на някакъв курс за брокери, защото й се струваше интересно, забавно, а и доходно. Реши да изключи телефона си. Родителите й щяха да станат и да видят, че се е прибрала, а Андрей така или иначе едва ли щеше да й се обади, така че може би беше по-добре наистина да изключи телефона – този гаден, безполезен източник на напразните надежди на всички жени по света. Лили го гледаше и си мислеше, че всичко вече се върти около телефона – работата, парите, щастието, семейството – всичко сякаш зависеше от него.
Лили отиде на курсове. Беше й малко сънливо. Доста, ако трябва да сме честни. Едва издържа до почивката. Тогава се събраха една част от групата и отидоха да си вземат нещо за закуска и за пиене. Лили си взе вода, защото имаше нужда от огромно количество течности – беше толкова обезводнена.
Точно бяха излезли от сградата на техникума, където се провеждаха курсовете и Лили реши все пак да включи телефона си. Веднага получи смс, че има пропуснато повикване от номера на Андрей. Ето това се казва изненада! За какво я беше търсил? Да му се обади ли? Ами, ще му звъни! Той сега беше на работа, сигурно нямаше да вдигне, а и за какво да го притеснява, докато е на работа. А и то надали е нещо важно – ако беше, щеше да има повече пропуснати повиквания, а и той щеше да се обади пак, ако има да й казва нещо. Лили гледаше телефона със сбръчкани вежди и някаква нещастна физиономия. Сега я беше яд, че си е изключила телефона.
Може би си беше забравила нещо – нямаше друга причина да й звъни. Той и без това винаги много се стараеше тя да не си забрави нещо, да не остави някоя следа. Което й се струваше отвратително.
-Добро утро! Май още спиш – засмя се един от курсистите. Двамата бяха в една посока, заедно с още двама души от групата и си бяха доста близки.
-Да, нещо такова – усмихна му се мило Лили.
-От къде идваш? – попита той. Това беше първият въпрос, който си бяха задали още на първото си занятие и се установи, че и четиримата, които се прибират заедно идват на първия си урок от някоя дискотека.
- От нас идвам – засмя се Лили – ама преди това спах в Андрей.
- Шегуваш се! – засмя се Крис, гледайки я с все по-разширяващи се очи.
- Не, не се шегувам. Наистина спах в тях. Ама само спах – усмихна се Лили, надявайки се да не си проличи как лъже. Не искаше да говори пак за това как ходи у Андрей с него след дискотека, а после се измъква на пръсти, преди съквартирантите му да са станали. Чувстваше се унизена, но което беше по-лошо – знаеше, че сама си го причинява.
В този миг телефонът й звънна. Лили го погледна и сърцето й заби учестено – беше Андрей.
- Добро утро – каза Лили.
- Добро утро – усети, че Андрей не се усмихва. – Къде си?
- На курсове съм. Ти на работа ли си вече? - попита тя като се опитваше да звучи максимално весела и доволна от живота, за да може той да разбере, че тя има много приятели, около нея винаги има много хора, тя вечно се забавлява. Ама, че съм жалка! – мислеше си Лили със съжаление.
- Ти кога си си тръгнала?
-О, много отдавна. – отговори Лили, а целият този диалог й звучеше някак изкуствено, не на място, странно.
-Ама защо не ме събуди, или защо не изчака да ходим заедно към центъра? – попита Андрей.
-Аз... ами аз имах работа по-раничко.
-По-раничко? В шест сутринта?
-Трябваше да си взема душ, имах и среща малко по-рано с хората от курса да ходим заедно.
-Защо не ми каза снощи? А защо не ми остави поне бележка, че си си тръгнала?!? Аз ставам и се оглеждам и се разхождам из целия апартамент да те търся. Звъня ти, телефона ти изключен.
-Андрей, какво точно те притеснява?
-Защо не ми остави бележка?
-Прецених, че не е в мой стил да пиша бележки и да ги оставям по възглавниците. Някак си... не е за мен – в съзнанието на Лили изникна картината на една жена, лека жена, евтина, курва, която преспива с мъжете за една нощ, после се измъква, докато те спят и им оставя бележка за сбогом. Беше евтино, филмово, хотелиерско, някак си. Жена за еднократна употреба. Бележка за еднократна употреба. Любов за еднократна употреба. Това не беше за Лили. А и някак си не си представяше как Андрей се събужда и намира бележка до главата си – не беше в негов стил.
-Все пак щеше да е по-добре да знам къде си и дали всичко е наред.
-Всичко е наред.
-Както и да е. Ще се видим. – каза Андрей и точно щеше да затвори, когато чу гласът на Лили:
- Надали – след което тя затвори.
Беше правила секс с момче, което има сериозно гадже. При това не й беше за първи път. И след това се беше измъкнала на пръсти като престъпничка, каквато си и беше. Като жена за еднократна употреба.

Да бъдеш Лили

В понеделник Лили реши да пропусне лекции. Остави бележка на родителите си и цял ден се мота по пижама, без да прави нищо друго, освен да чете стари броеве на еднотипни женски списания, до едно безсмислени, но достатъчно добри, ако искаш да убиеш малко време, в гледане на стари филми, класики, епизоди на комедии или музикални клипчета и в ядене на преварени спагети от пакетче с надпис „готви за три минути”. Не включи телефона си и предпочете да се занимава с размисли над обратите в живота и тяхната трагикомичност, отколкото да погледне някоя лекция.
Във вторник отиде на една лекция. Закъсня с около 10 минути, за да е сигурна, че когато отиде всички ще са вече по залите и в коридора няма да срещне никой, който не иска да среща. Тръгна си пет минути по-рано, като през цялото време не спря да симулира кашлица и хрема, за да обясни с тях краткото си присъствие.
В сряда се престраши и отиде за цял ден в университета. Ужасена от идеята, че след лекции ще отиде с колегите си в същото онова заведение, ще седне на същата онази маса, а няколко минути по-късно там ще се изсипе огромна тумба третокурсници, Лили цяла нощ рови из интернет за готино заведение на народни цени и съвсем близко до университета, където да предложи да отидат, уж за разнообразие.
- Ти си луда – съвсем спокойно заяви Сиси, когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват другите, но и все пак не прекалено, за да не изглежда грозно.
-Защо да съм луда, съвсем нормална съм си – вдигна рамене Лили и се усмихна леко.
-Престани вече, откачалке! Докога мислиш да го отбягваш?!? Нали знаеш, че ако иска, винаги може да те намери, учим в един университет, все пак, това е в една и съща сграда, сещаш ли се?!??
- Знам това, Сиси. Както сама каза – стига да иска...
-Можеше поне да ми се обадиш в понеделник. Звъннах у вас и майка ти ми каза, че пак си в криза. Ти трябва да се лекуваш, наистина. Така нищо няма да се получи. Намери си момче.
-Сиси, не мога. Излъчвам енергия на гнило.
-Защото ходиш все с дънки. Освен това и вчера и днес си облечена цялата в черно – знам какво значи това и не мога да го приема. Не може той да е центъра на вселената ти и от него да зависи дори какво ще си облечеш.
-За кого ми говориш, Сиси? – Лили впери празен поглед в Сиси. – Няма да говорим за уикенда, той е в миналото.
-Казах ти, че той ще те нарани, че пак ще страдаш за него, ама не – с твоята твърда глава реши, че можеш да си по-силна от самата себе си! Казах ли ти, че ще страдаш?
-Да, каза ми! Да ме виждаш да страдам???
-Да виждам те! Само аз те виждам, защото само аз те познавам така! Ти си луда, ако си мислиш, че можеш да продължаваш така, да си причиняваш това!
-Нищо не си причинявам, добре съм.
-Повтаряй си го повече, може наистина да си повярваш!
-Стига вече! Да говорим за нещо друго, нещо по-...
- Нека си говорим за нещо хубаво. Как изкара уикенда? – попита Сиси предизвикателно.
-Майната ти! – вдигна рамене Лили. – Много го мразя това стечение на обстоятелствата. Денят не се познавал по сутринта, по дяволите! Всичко беше толкова яко, но гадания финал развали сякаш цялото преживяване! И що за окачалка ще стане в пет часа, за да отиде да събуди гаджето си със закуска в ръка? Тая е очевидна окачалка! Трябва да я приберат! А вместо това взима момчето, което се целува най-добре в целия шибан университет!
- Спокойно, само не се ядосвай!
-Не се ядосвам!
-Не се разстройвай!
-Късно е вече за това! Какво намира в нея? Какво има тя, което аз нямам? Какво ми има, по дяволите, че все предизвиквам подобни неща? Защо винаги ми се случват ей такива ситуации???
- Стига, нищо толкова лошо не се е случило! Но не можеш вечно да го отбягваш!
-Ти мяркала л си го?
-Вчера го видях в гръб. Отиваше нанякъде.
-Сам ли беше?
-Естествено, че не! Симо беше с него.
-Вие говорихте ли си нещо? Той пита ли нещо за мен?
-Лили, истерясваш! Той дори не ме видя! Ако да ме види, надали ще ме пита за теб! И вземи си включи телефона, най-после!
-А това в каква връзка?
-Ей така, без връзка, просто ми писна все да те няма!
-Как ще ме няма! Тук съм.
-Днес. Не мисля, че е редно едно момче да е способно да те направи толкова нещастна, че да изчезнеш от лицето на земята! Да се скриеш дори от мен! Не искам да загубя приятелката си заради този кретен! Лили, не знам вече как, с какви думи и на какъв език да ти обясня, че той не те заслужава и че не е и наполовина от това, което можеш да имаш.
-Нека не говорим повече за това!
В кафето Лили си мълчеше. Нямаше много какво да каже, защото не беше в настроение за весели разговори. Знаеше, че Сиси е права и че й говори така, само защото я обича и й мисли доброто. Знаеше, че той наистина не е това, което тя заслужава. И се дразнеше, защото макар и напълно осъзнавайки този факт, тя все пак го искаше. Знаеше, че Андрей е боклук, но продължаваше да мисли за него и това да й харесва. Ех, да, определено се чувстваше жалка!
Лили извади тетрадката си и започна да пише. Тя беше дете на известни родители. Известни в средите на изкуството – баща й беше художник, а майка й – журналистка. Лили беше наследила по малко от всеки, затова обичаше да пише стихове и да прави снимки.
Това я успокояваше. Да, може би хората, с които седеше сега на тази маса, не се чувстваха много комфортно, може би нейното поведение дори ги обиждаше, но Лили изпиташе някакъв мрачен прилив на вдъхновение, което беше новост, защото през последните дни не можеше да пише – можеше само да мисли и премисля ситуацията, да страда и да се самосъжалява.
Чу се висок, неприятен смях и Лили вдигна очи от тетрадката си и се обърна към вратата, от където идваше смехът. Точно в този момент на вратата седеше Андрей, а до него беше Румина. Сърцето на Лили се обърна и тя не можеше да спре да ги гледа. Знаеше, че трябва, но някак си беше като хипнотизирана и не можеше да откъсне погледа си от тях.
Сиси чу неприятен смях и се обърна да види от къде идва той. Източникът се оказа приятелката на Андрей, която току-що беше влязъл в заведението. Сиси ги гледаше, без да може да повярва – това момиче сякаш погрозняваше с всеки изминал ден – това беше първата мисъл, която й изникна, защото като предана приятелка и колкото и да търсеше, не можеше да види нищо хубаво в това момиче. В следващият миг се сепна и погледна Лили – тя приличаше на леден статуя – лицето й беше бяло като платно, очите й бяха леко изцъклени, изглеждаха като стъклени и заплашваха всеки миг да изскочат от орбитите си, химикалката се беше изплъзнала от ръката й и лежеше бездиханна на дивана до бедрото й. Сиси виждаше, че Лили има голям проблем със случващото се. Тя скочи на крака и отиде прави при нея, дръпна я силно за ръката, за да прекъсне втренчения й поглед и я повлече надолу към тоалетната.
-Какво прави той тук? – едва успя да продума Лили.
Сиси само я гледаше. Не знаеше какво да каже. Осъзнаваше какъв шок е всичко това за Лили. Свикнала с подобни кризи, Сиси винаги носеше шоколад в чантата си. Е, имаше и дълги периоди, в които Лили беше добре. Тогава шоколадът се изяждаше, разбира се, няма да го гледат, я. Но той принципно беше за критични ситуации. Сиси извади шоколадът и подаде едно парче на Лили, чиито очи гледаха ту в пода, ту в огледалото. Сиси знаеше какво се случва в главата й. Знаеше и какво се случва в сърцето й. Но това беше толкова голяма болка, че й се искаше да отвърне глава и да избяга. Само че не можеше. Без да го осъзнава напълно, Сиси усещаше, че не може да избяга от цялата тази помия. Макар да не беше заляла нея, тя се чувстваше отдолу, също толкова надълбоко, колкото и Лили.
Двете седяха на плота с мивките и безмълвно ядяха шоколад. Лили гледаше в краката си, изцъклила поглед. Сиси гледаше Лили. В този миг вратата се отвори и в дамската тоалетна бавно влезе Андрей. Той само открехна вратата и застана на прага, точно под каската, без да пристъпи напред. Двете момичета го погледнаха едновременно. Сиси искаше да стане и да излезе, за да ги остави да поговорят насаме, но нямаше намерение да го направи, освен ако не я помолят. Лили искаше Сиси да остане до нея и да не мърда от мястото си, но същевременно знаеше, че трябва да поговори с Андрей. Нямаше друга причина той да седи на прага на женската тоалетна.
-Може ли да ни оставиш насаме? – попита той, отмести поглед от пода и погледна Сиси, която слезе от плота, остави шоколада до Лили и се изнесе. Затвори вратата плътно зад себе си, надявайки се и двамата да оцелеят. Той – физически, а Лили – емоционално.
Андрей пристъпи съвсем бавно към Лили и едва – едва се подпря на плота, на който беше седнала тя.
-Не знам какво да ти кажа – продума той много бавно, гледайки някъде в стената.
-Не говори тогава – каза Лили почти толкова бавно, но с много по-рязък тон, много по-твърдо.
Андрей прехапа устни и продължи да гледа плочките на стената.
-Какво изобщо правиш тук? – попита тя. – Това е заведение, в което някой от университета рядко би влязъл. Ако човек не го знае къде е, може дори да не го намери.
-Тогава как ти се озова тук? – попита той. Доста добър въпрос, впрочем.
-Не се прави на голям умник. Можеше да ми кажеш.
-Какво да ти кажа?
-Добър въпрос. Има толкова много за казване, че няма от къде да се започне, нали?!? Исках само да сме приятели, да излизаме заедно, да си говорим, да се смеем, да се забавляваме, да си довършим проекта, да изкараме добри оценки. Не съм искала да имам нищо повече с теб, нищо друго. Не съм искала да правя нищо с теб.
-Но направи.
-Защо не ми каза?
Андрей мълчеше. Лили дори не беше сигурна дали я слуша, дали я чува, дали възприема това, което тя се опитва да каже. Беше му ядосана. Много ядосана.
-Трябваше да ми кажеш „Лили, така и така, имам си гадже”. О, можеше и да добавиш „Лили, ходя с нея отдавна. Всъщност, зарязах те за да съм с нея”. Но ти е много сложно, нали? За теб да изчезнеш от лицето на земята е много по-просто, много по-лесно, отколкото да бъдеш мъж. Знаеш ли, ти си страхливец. Сега го осъзнах – току-що. Ти нямаше куража да ми кажеш, че искаш да скъсаме, че ми кръшкаш, че ходиш с две момичета едновременно. Преспахме, използва ме, мислеше ли, че няма да разбера за нея? Тъпанар! – Лили слезе от плота, взе си шоколада и тръгна към вратата.
-Лили...! – Андрей посегна към нея и се опита да хване ръката й, но тя успя да я издърпа обратно и да я използва, за да го зашлеви толкова силно, че главата му да се отвърне на другата страна.
-Никакво Лили! За теб вече няма никаква Лили! Искаш някой да ти направи проекта?!? Искаш някой да ти направи свирка?!? Искаш някой да те забавлява, да прави шоу около теб, където и да си?!? Искаш някой да ти вдига рейтинга, като се движи с теб?!? Майната ти, ходи си при Рончи! Чакам да видя тя как ще се справи с ролята си на твоя майка! Непрокопсаник! – Лили излезе от тоалетната и затръшна вратата зад себе си. Качи се горе, където бяха масите и веднага я видя – Румина седеше сама на една маса за двама души. Нейната маса, всъщност, точно на любимото място на Лили. Защото Лили знаеше това заведение – понякога идваше тук, много рядко, съвсем сама, когато се опитваше да се изолира от целия свят и да се отдаде на себе си. Там тя сядаше понякога сама, когато искаше да пише и никой да не я притеснява. Това беше най-страхотната маса, най-доброто място, поне за Лили. А сега тази идваше от нищото и й взимаше не само мъжа, но и мястото.
- Хей, здравей! – Румина я беше видяла, гледаше я усмихнато и й махаше.
- Здравей – Лили се усмихна леко, както от вътре осъзнаеше, че може би изглежда така, както се чувства – сякаш й предстои да изяде лимон, и се запъти към нея.
-Какво правиш тук? – попита Румина.
-Дойдох с колегите. Ти си с Андрей, нали, засякох го в тоалетната – Лили се усмихна в очакване на реакцията. Но изражението на Румина не се промени – за нея сякаш нямаше нищо странно в това Андрей да се сблъсква с бившите си по тоалетните и да го няма толкова дълго време.
-Да, той изчезна надолу почти веднага. Така избърза, сякаш го е погнал някакъв призрак. – засмя се Румина. – Не сме излизали от толкова много време, а когато се видим той изчезва!
-Да, той не е много смел! – засмя се и Лили. – Това е редовния му номер – да бяга! Макар че с мен не е попадал в подобна ситуация!
-С теб ли?
-Ами, не се е случвало да отидем някъде и той веднага да се скрие в тоалетната. Обикновено това е моя номер!
-Ама, само двамата ли искаш да кажеш? – Румина гледаше с ококорено очи и нарастващ интерес, а Лили усети, че енергията й започва да се променя в лоша посока.
-Ами, не, смисъл, как само двамата?
-Виждам, че има нещо. – заяви Румина обвинително.
-Какво има?
-Нещо между вас. Някаква тайна.
-Няма тайна. Отношенията ни не са толкова дълбоки, че да имаме тайни! – усмихна се Лили.
-Какво правиш тук – попита Андрей, гледайки обвинително Лили.
-Дойдох да кажа здрасти!
-Вече каза, благодарим ти и довиждане!
-Сбогом – просъска Лили без да прекъсва зрителния си контакт с Андрей, стана и се върна на масата си.
-Какво стана, какво правеше там? – попита Сиси.
-Тя ме мрази, иска да е на мое място – Лили се усмихна дискретно и отпи доволно от чашата си. Настроението й изведнъж се беше подобрило.

Да бъдеш Лили

Сиси наблюдаваше Лили много внимателно. Усещаше, че има нещо, но не можеше да определи какво е точно. Дали беше завист, злоба, ревност или болка? Сиси не можеше да каже, но усещаше, че у Лили напира някаква емоция, която определено не беше положителна.
Лили седеше и наблюдаваше Андрей. Някак си продължаваше да се чувства излъгана, измамена, но осъзнаваше, че няма причина. Той нищо не й беше обещавал, те не бяха двойка, нямаше причина да се дразни. Но ето, че тя се дразнеше. Лили всячески се опитваше да убеди самата себе си, че не трябва да изпитва негативни емоции, че няма причина за тях, а и Сиси се беше изказала доста правилно по въпроса – Какво те интересува, ти нали не си падаш по него. Но Лили знаеше, че Сиси я наблюдава и се съмнява в нея. Това беше гадно. Чувстваше се като малко дете.
Още преди няколко дни един план се беше зародил в главата на Лили. Тя го смяташе за отвратителен, гаден, гнусен, нечестен, неморален, недостоен, но въпреки това той й харесваш. Осъзнаваше, че ако направи нещо такова, ще падне много ниско, толкова ниско, колкото никога досега, дори когато се опитваше да направи на едно момче магия, за да се влюби в нея в шести клас. Беше споделила идеята си със Сиси, която в началото беше много ентусиазирана. Плана беше коварен, леко напомняше онази жена кучка, която постига своето. Винаги. Но после Лили започна да обяснява защо не може да го направи и Сиси я подкрепи, каза, че наистина е прекалено курвенско.
Сиси погледна към Лили, която не усещаше погледа й, тъй като беше твърде заета самата тя да зяпа. Беше се загледала в Андрей. Той се протягаше, ръцете му бяха високо над главата, вследствие на което якето му се беше вдигнало нагоре, а с него и всичките му блузи и суитчъри, с които най-вероятно беше облечен и които Лили си представяше как съблича един по едни, съвсем бавно. Беше се показал около един пръст от голия му корем, с онази линийка от тъмни, нежни косъмчета, която идваше от долу и продължаваше нагоре. От тази линийка Лили беше невероятно привлечена. Седеше и гледаше като хипнотизирана. Не можеше да откъсне очи от нея. Искаше я, искаше онази линийка, искаше това тяло, цялото тяло, под себе си още тази вечер, още сега най-добре. Нямаше обаче да стане. Лили вдигна очи и погледна настрани. Така и не усети как Сиси я наблюдаваше. Чувстваше се зле – сама, предадена, чувстваше се като другата, като лошата, като кучката. Но истината беше, че той я привличаше неудържимо.
Влязоха най-сетне в дискотеката. Оставиха дрехите си на гардероб и седнаха на 2 столчета на бара. Бяха общо 6 човека – тя и Сиси, Андрей, Симо и двама техни приятели, чиито имена Лили не успя да запомни. Обикновено помнеше имена, нямаше проблем с това почти никога, но сега просто й изскачаха. Искаше де са обърне към някой от тях, но не можеше, защото не знаеше името му. А не смееше да му каже „хей”, защото щеше да се разбере, че не знае името му. Затова и почти не си говореше с тях. А другите хора просто я взимаха за надута.
Лили и Сиси веднага си поръчаха – голямо уиски с кола за Лили и голяма водка и портокалов сок за Сиси. Сложиха ги на бара и застанаха прави до столчетата, където бяха седнали двамата нови в компанията. Сиси беше облечена със супер къса пола, изключително секси и почти веднага беше сканирала единия от двамата нови. Лили беше с потник с голи рамене – стегнат по нея, като се беше възползвала и беше пропуснала да си сложи сутиен. А това си личеше отдалеч. Чудеше се дали Андрей вижда това. И какви ли мисли поражда това у него? Реши, че по-добре да мисли за друго, за да не й става все по-гадно. Вече й беше достатъчно криво. Андрей не беше казал нищо за гадже, но Сиси не беше сляпа. Другото, за което можеше да мисли, беше коремът на Андрей. Не можеше да изтрие гледката от ума си. В мига, в който беше зърнала голата кожа, тръпка беше преминала през тялото й. Мечти, спомени, фантазии – толкова много бяха и Лили не можеше да ги прогони от съзнанието си.
Тя се пресегна, взе чашата си и я вдигна за наздравица.
-За новото начало – усмихна се тя на всички, съзнавайки, че те едва ли ще разбират нейния тост. Но всички чукнаха чаши. Докато се чукаше с Андрей, той я погледна в очите. Тя му се усмихна само за миг, а после веднага извърна глава, много бързо, преди той да го е направил. Смяташе, че е по-добре тя да го зареже преди той нея. Макар и само в наздравицата.
В този миг пуснаха нейната песен. Лили изпищя доволна и щастлива и хукна към дансинга. Раздвижи тялото си както само тя си знаеше. Засмя се, после погледна към Сиси. Погледите им се срещнаха, Лили нацупи устни като за целувка и през смях разклатих бюста си. Ето, сега всеки, който не беше видял, нямаше как да пропусне липсващото бельо.
-Стига, Лили, ела тук, върни се при нас! – извика Сиси през смях!
-Ела ти! – разсмя си Лили и й направи знак с ръце. Сиси отиде при нея и двете затанцуваха заедно, като две момичета, които ще си тръгнат заедно, за да прекарат нощта заедно, в едно легло. Е, това разбира се нямаше да се случи – Лили вече имаше планове в чие легло да прекара нощта, но нищо не пречеше да създадат малко драма, да направят този клуб още по-горещ. Лили не искаше да поглежда към Андрей, но погледът й случайно се плъзна към него. Той се говореше с приятеля си, същият на който налиташе Сиси. Двамата се усмихваха и гледаха към тях двете. Онзи със сигурност щеше да изяде Сиси малко по-късно тази нощ, но Лили не можеше да каже какво си мисли Андрей. А това я подлудяваше. Тя го погледна палаво и му направи знак с ръка да отиде при нея. Той направи знак на приятеля си и двамата отидоха при момичетата. Трудно можеше да се каже, че четиримата танцуваха заедно. Лили, както винаги, танцуваш сама, сякаш само за себе си, но от време на време се оглеждаше. Истината беше, че нейният радар за сладури никога не спеше, особено сега, когато искаше да накара Андрей да ревнува, да осъзнае какво е изпуснал. Сиси също танцуваше сякаш за себе си, но езикът на тялото й говореше, че ако някой иска да навлезе в територията й, тя ще го приветства, вместо да го гони, както би направила Лили. Сиси не откъсваше поглед от приятеля на Андрей, който също я гледаше и някак си се опитваше все повече и повече да се приближи към нея, но тя му бягаше. Това беше онова бягане „хей, дали не бягам прекалено бързо” и онова гонене „хей, дали не я гоня прекалено бързо”, но на всички беше ясно, че двамата накрая ще се хванат. Андрей просто леко се поклащаше, сякаш още загряваше да истинските танци. Лили се опитваше да не го поглежда, но не можеше да не види, че той също не я гледа много - много, а вместо това или си говори с очи с приятелите си, или се оглежда около себе си. „Дали не търси приятелката си?” мислеше си Лили леко тъжна, но после се усмихваше и вкарваше цялата си енергия в танците, така че да не й се налага да мисли за него, още по-малко за нея.
Четиримата се върнаха на бара. Лили отпи голяма глътка от чашата си, загубила всякакво настроение за тостове. Искаше просто да се напие и да се забие с някой. Даваше си сметка, че колкото и да й се иска, беше най-добре този някой в никакъв случай да не е Андрей, защото той отново щеше да й разбие сърцето, без дори да го осъзнава. Иска или не, съзнава го, или не, Андрей беше от типа Лий, който някак си винаги успяваше да се намеси в живота на Лили и да го разбие на пух и прах, да източи силите й. Най-тъжното беше, че Лили го осъзнаваше, но въпреки това той я привличаше като дрога. Тя сякаш не можеше без него. Не можеше без болката от това да го вижда и болката от това да не го вижда, не можеше да спре да мисли за него, дори когато наистина се опитваше, дори когато беше с някой друг, който я харесваше и който й харесваше. Сянката на Андрей беше винаги там. Той беше проклятие и благословия. Всъщност само проклятие – мислеше си Лили, докато отпиваше поредната голяма глътка. Изведнъж усети нервите да я напушват, пресегна се и си взе една цигара от кутията на Сиси.
- Не помня от колко време не съм те виждал да пушиш – отбеляза Андрей, докато Лили пускаше едно кълбо дим.
- Имам нужда. – усмихна му с тя.
- Май някой е правил секс днес, а? – ухили й се той.
- Моя работа – каза тя рязко, осъзнавайки веднага колко дечковси се държи. Но нищо не можеше да направи. Хубав секс?!?! Тоя чуваше ли се?!? Лили искаше да го удари, да го цапардоса много силно. Жалко, че не беше мъж. Ако беше мъж, така щеше да го подреди. Макар че ако беше мъж, нямаше да има такива проблеми.
Сиси танцуваше, пиеше и сваляше приятелят на Андрей, който Лили най-сетне разбра, че се казва Сашо. Но също така ги и наблюдаваше. Лили запали цигара – лош знак. Андрей отива да си говори с нея – още по-лош. Лили се държи грубо с него – предстои трета световна. Сиси бързо анализира ситуацията и придърпа Лили при себе си точно така, както би я придърпала при себе си ако паднеше в някоя дупка. Но това да падне в дупката на лошото настроение и на начални стъпки на депресия, беше още по-зле, затова и Сиси щеше да бъде по-настоятелна. Лили й се усмихна и без да поглежда Андрей отиде при нея и затанцува. Андрей очевидно не разбираш какво се случва – личеше си по лицето му, Сиси веднага разбра, че Лили е била груба с него, но смяташе, че това е начинът. Одобряваше грубото държане на Лили, защото се надяваше, че то ще отблъсне Андрей, той ще спре да излиза с Лили, а това ще попари надеждите й. По-добре веднъж да страда много, отколкото много пъти да страда по много. Сиси започваше да се обърква от собствените си мисли.
Двете с Лили не спираха да танцуват. Ставаха все по-секси, докато накрая Сашо не издържа и се залепи отзад за Сиси, защото Лили й беше отпред. Той притисна Сиси към себе си, привлече тялото й към своето и затанцува в унисон с нея. А Сиси привлече Лили, която инструктира Сашо с очи и двамата направиха сандвич на Сиси. Когато я пуснаха и тримата се смяха много, а останалите трима от компанията просто ги гледаха, без да разбират какво става.
Лили се опитваше всячески да не поглежда към Андрей. Но по едно време не издържа – трябваше да запали още една цигара. Отиде на бара, наведе се да си вземе една от кутията на Сиси и когато се изправи и потърси запалката остана изненадана – запалката беше в ръцете на Андрей, който с опитваше да запали цигарата й. Лили се засмя на леко нескопосаните му опити да бъде джентълмен и го остави да й помогне. Беше мило от негова срана. Издиша кълбо дим и посегна за чашата си.
- Мерси – усмихна му се тя и вдигна чаша за наздравица. Андрей се чукна в нея, като двамата не спираха да се гледат. – Извинявай за преди малко – усмихна се пак Лили, след като отпи. – Не знам какво ми стана – напротив, тя отлично знаеше, но реши, че едно подобно обяснение би било твърде сложно и дълго и само бе развалило хубавата вечер.
- Аз не трябваше да те питам. Не е моя работа.
-Защо да не е? Нали сме приятели – засмя си Лили – приятелите си казват такива неща. – Лили се усмихна и го погледна многозначително, после се наведе към него и му прошепна на ухо – Истината е, че още преди да сме се прибрали, ще знам с точност до стотиците колко добре се целува твоя приятел Сашо по десетобалната.
Андрей само я гледаше, сякаш не знаеше какво да каже, а Лили реши да запълни дупката – Не ме гледай така, и вие момчетата всичко си казвате.
- Да, и това е вярно – усмихна се Андрей.
- Наздраве за всички нас, клюкарите, тогава – засмя се Лили и двамата пак чукнаха чаши, без да спират да се гледат. Лили вече не мислеше кой ще спре да гледа другия пръв – реши, че е детинско, но все пак гледаше винаги да отпива първа.
- Много бързичко пиеш, да не те събираме после – усмихна се Андрей.
- Не знаеш с кого говориш май, а? – засмя се Лили.
-Напротив, знам, виждал съм те пияна. – засмя се Андрей.
-Това няма да се случи тази вечер – засмя си Лили. – Но все пак не разпространявай тази история.
- Да беше казала по-рано! – засмя се Андрей – Нали току-що пихме за клюкарките!
-Не, не може да си разказал! – Лили го гледаше, очите й се разширяваха все повече.
- Ха ха, не съм, споко! – засмя се Андрей. – Е, ще танцуваме ли?
- А ние какво правим? – попита Лили.
- Стига, това не е танц, това не е стихията ти.
- Добре де, възможно е да си прав. Дай ми малко време да се окопитя – засмя си Лили.
- Какво време, нещо си се развалила напоследък, хайде, ставай! – Андрей я дръпна н сцената и Лили се почувства в свои води. Знаеше, че всички я гледат, но не разбираше дали беше защото бе без сутиен, или защото най-готиният мъж в цялото заведение танцуваше при нея. „С нея” щеше да бъде силно казано, макар че точно това искаше Лили – искаше той да танцува с нея. Приближи се към него, хвана го за ръката и започна да се върти, здраво хваната за него. После започна да набира скорост и скоро всички ги гледаха, мислейки, че тези двамата със сигурност ще си тръгнат заедно. Лили го обикаляше, танцуваше с него с очи и тяло, прегръщаше го, притискаше се до него, като всичко това винаги беше уж приятелско. „Не вярвам в приятелството между момче и момиче, особено ако са си били нещо повече преди това” беше казал Андрей веднъж и оттогава Лили постоянно се опитваше да го убеди в обратното. Но започваше да се чуди дали самата тя вярваше в това.
Лили пееше на Андрей на ушенце „Желая точно теб, точно сега, ще си мой тази нощ, тази нощ и всяка следваща, ще си мой, нямаш избор, не те питам, просто идвам и те взимам” докато ръката му беше обгърнала кръста й, а нейната ръка беше някъде на корема му. Сиси ги наблюдаваше, примряла. Осъзнаваше, че щеше да се наложи още много пъти да бърше сълзите на Лили. Но и Андрей, и приятелката й изглеждаха щастливи. Сиси ги наблюдаваше от известно време и виждаше как Лили беше активната страна, а Андрей просто не се дърпаше. Не смееше ли не искаше? Второто. Но нали го беше видяла с момиче? Сиси се чудеше какво се случва до този миг, в който видя как Андрей притиска Лили до себе си, а тя го поглежда. В тоз момент Андрей свежда поглед и също я поглежда. Гледа я първо в очите, а после устните й приковават погледа му и той не откъсва очи от тях. Сиси затаи дъх и сякаш напълно забрави да танцува с партньора си. Гледаше ги – как Андрей гледа устните на Лили и как Лили гледа неговите. Ето, това беше моментът, в който настъпваше краят. Сега щяха да се целунат, после той нямаше да се обади, Лили щеше да страда, а Сиси да й бърше сълзите. Толкова пъти ги беше гледала, вече беше съвсем наясно какво щеше да стане. Всеки път ставаше едно и също.
Сиси отиде тях, прегърна Лили през кръста и затанцува с нея. Усети, че това е единственото, което може да направи, но дори и то нямаше да помогне достатъчно дълго. Чудеше се какво още да стори. Ако някой супер сладък решеше, че иска да се запознае с Лили, да танцува с нея, тя със сигурност щеше да го предпочете, само че никой нямаше да посмее да доближи момиче, което очевидно вече е намерило с кого да си тръгне тази нощ. Което беше жалко. Новото начало винаги беше по-добре от повтарящото се старо начало.
- Тоалетна, сега! – прошепна Сиси и двете с Лили се отправиха натам.
- Какво има? – попита Лили веднага щом заключи вратата на кабинката.
- Как какво има, той си има гадже, Лил! Знам, че ти е гадно, виждам го, но не мисля, че това е начина! Ти нали не си падаше по него? Какво става?
- Помниш ли како си говорихме? Как го искам и как ще го направя мой, а такова нещо като гадже не ме вълнува?
- Помня много добре, само че ти се отказа от това.
- Да, но това беше преди. Не знам как да ти го обясня. Бяхме още навън и той вдигна ръце и видях малко от корема му и полудях, разбираш ли.
- Лили, ти се отказа. От това само ще те боли повече, ще ти е гадно, ще видиш! Не го прави! Моля те!
- Не мога, късно е, решено е вече, няма връщане назад. А и виж, че той откликва. Ако имаше гадже, щеше ли да си сваля с мен?
-Лили, ще ти е гадно после. Много гадно.
- Сиси, не се тревожи за мен, достатъчно голяма съм, мога да се оправям сама. Освен това знам, че няма да ми е гадно!
-Това са чувства, не можеш д ги контролираш, толкова пъти си ми го казвала.
-Това сега е различно! - заяви Лили – Обещавам, че няма да ми е гадно! Ще видиш, всичко ще бъде наред!
Двете се върнаха. Сиси продължи да флиртува със Сашо, а Лили се насочи към Андрей, без да е напълно сигурна какво ще последва. Дали той щеше да се отдръпне този път? И защо ако си има приятелка, продължава да флиртува с нея? Лили нямаше отговори на множеството въпроси, които кръжаха в главата й, но и не можеше да попита самият Андрей – щеше да развали всичко. И той щеше да го развали, и тя.
Двамата отново затанцуваха заедно. Лили се навеждаше под носа му, като привличаше погледа му към дупето си, за което знаеше, че му е слабост. Нямаше как да не се замисли дали онази, другата, има хубаво дупе. После се изправи. Беше с гръб към него. Той я притисна към себе си, съвсем плътно. Толкова плътно, че тя усети, че ако нямаше дрехи, щеше да бъде обезчестена. Образно казано – Лили вече отдавна нямаше чест. Не и в това значение на думата. Откритието беше страхотно – на Андрей му беше станал. О, да, сега ще видиш ти! - мислеше си Лили доволна. Тя продължи да се отърква в него, да се навежда, да клати бюста си. Дали и в неговото съзнание изскачаха спомени? Лили не можеше да намери отговор на този въпрос, но искрено се надяваше, че отговорът ще е положителен.
Андрей рязко я хвана и я обърна към себе си. Притисна я съвсем плътно към тялото си и я вана за дупето. Пулсът на Лили се ускори. Той рядко проявяваше някаква активност, камо ли да бъде груб, настоятелен. Може би му беше писнало да чака, може би я искаше сега и я искаше много. Лили се съмняваше, но беше на твърдото мнение, че няма да се даде лесно, че той ще я гони.
Сиси ги наблюдаваше, несигурна в изхода от битката. Тя виждаше, че Лили не се дава лесно, че бяга на Андрей, но така, че той да успее да я хване. Сиси вярваше, че накрая Лили щеше да победи, но не беше сигурна дали в дългосрочен план това можеше да се определи като победа. А това беше лошо.
В следващият миг Сиси видя как Андрей хваща Лили за задника и я привлича към себе си. Гледа я настоятелно, прехапва долната си устна. Навежда се леко към нея... ето, това беше – помисли си Сиси. Но в този миг Лили се засмя, обърна глава и го целуна по бузата, притискайки го плътно до себе си. Сиси знаеше, че в момента той е на едно потниче разстояние от голите гърди на Лили, че най-вероятно го усеща, което го прави още по-несдържан- защото той определено беше станал по- несдържан – хвана косата й – Сиси знаеше, че Лили умира някой да дърпа косата й, но само в еротичен аспект, естествено, след което я привлече към себе си.
Лили усети, че е само на един дъх разстояние от това да изпълни плана си и да се превърне в кучка. На половин дъх всъщност. Устните на Андрей бяха толкова близо, че ако изкараше езика си, щеше да ги оближе. Но това беше и разстоянието, което я отделяше от нещо, което беше гонила толкова много време, от това, което наистина, дълбоко в себе си, искаше да направи. Тя го харесваше, това беше то. Беше крайно време да си признае, поне пред себе си. Сиси сигурно вече го беше разбрала. А Андрей? О, кой го пита!
Лили се притисна към него, без да откъсва поглед от устните му. В мига, в които погледна в очите му, видя, че и той гледа устните й – сигурен знак, че иска да я целуне. Лили се приближи още малко към него. След което нежно облиза долната му устна. В този миг сякаш усети, че нещо в Андрей се пречупва. Тоя я хвана здраво, притисна я до себе си толкова силно, че можеше да й спре притока на въздух, а след това я целуна. Целуваше. Веднъж започнал, Андрей не спря, а тя не се съпротивляваше, отговаряше му. Беше забравила колко страхотно се целува той. Наистина беше най-добрият от всички, това не можеше да забрави, но сякаш сега всичко това прие друго измерение.
Двамата си тръгнаха заедно. Лили беше забравила всякакво чувство за такт – тя съвсем простичко му каза „Помниш ли какво ти казах миналият път, когато пак така се забихме? Казах ти, че ще правя секс с теб. Сега искам всичко или нищо. Има ли някой у вас?”. „Сега не, утре към 6-7 единият от съквартирантите ми се връща” беше отговорил Андрей. Лили се сбогува с всички и го повлече към гардероба. Двамата отидоха пеша до апартамента му – беше на 15 минути, като не спираха да се целуват и боричкат. Лили беше щастлива, много щастлива. Още по-щастлива ставаше всеки път, когато се сетеше какво си носи в чантата. Нарочно беше взела голяма чанта – вътре беше побрала книжка с пози, белезници, презервативи, вибратор и вибриращ простен. Както и флакон сметана. И шоколад. Лили не искаше Андрей да забрави тази нощ изобщо някога. Искаше той да я помни цял живот и да си мечтае някога пак да прави толкова добър секс. Но да не може да го повтори с онази фльорца – гаджето му.
Лили никога нямаше да забрави тази нощ. Двамата влязоха, Андрей заключи, а междувременно Лили започна да го съблича. Тя махна всичките му дрехи, след което започна съвсем бавно и с леки танцувални движения да съблича и своите. Андрей беше паркиран на едни диван, от където можеше само да гледа. Всеки път, когато посегнеше да я докосне, Лили леко му се изплъзваше. Надяваше се, че това го кара а я иска още повече. Накрая стана само по потничето, което цяла вечер беше единствената преграда между циците й и света, и едни секси черни дантелени прашки. Очите на Андрей щяха да гръмнат. Той стана и отиде при нея, награби я да я целува като не се интересуваше от това дали тя иска или не. Явно вече е разбрал, че няма начин – мислеше си Лили доволна. Правиха страхотен секс – обиколиха целия хол, изпробваха един куп нови пози, за които преди не биха си и помислили. Лили беше щастлива.
Тя лежеше на дивана, сама, но много доволна. Андрей беше отишъл до банята, за да изхвърли банановия презерватив. Това беше един от любимите видове презервативи на Лили, затова тя се беше запасила с няколко такива. Обичаше плодовите. Всъщност тези с вкус. Миришеха страхотно, а ако после решеше да му направи орална любов, имаше готин вкус. Най-любим й беше шоколадът.
Лили извади от джоба на чантата си една цигара – беше си взела 4 от кутията на Сиси, за да си има за всеки случаи. Надяваше се, че ще стигнат до четвъртата цигара, но беше склонна и на 3. Все пак не беше малко.
Андрей се върна и я завари да лежи на дивана му и да тръска от цигарата си в някакво листче. Беше свикнал с това тя да пуши след секс. Един негов приятел имаше тениска с надпис „Ако пушите след секс, значи го правите прекалено бързо”. Лили винаги пушеше. Нещо, което Андрей чувстваше като свой минус.
-Ела легни при мен – усмихна си Лили и потупа дивана до себе си. Андрей отиде при нея. Тя му предложи цигара, но той отказа. Тя го попита за стаите. Той й разказа, че в едната спи той с един от съквартирантите му – Янко, а в другата спят Асен и Иво. Лили си помисли, че няма да запомни тези имена, но все пак кимна от учтивост. Питаше го за всичко - разположението на апартамента, дали е доволен, разбира ли се с другите, колко му е наема. Не че й беше толкова интересно – беше полезно все пак да знае такива неща, както и да проявява интерес към него, но го правеше по-скоро за да поддържа разговора. В един момент се умори да го пита такива неща. Умори се да го пита изобщо каквото да било. Не искаше да говорят – разговорът и без това не вървеше. Беше изпушила цигарата. Лапна една дъвка с надеждата за още един тек.
- Гладен ли си? - попита го, бъркайки в чантата си.
- Е, чак гладен – отговори Андрей.
- Аз бих хапнала – заяви Лили и го поля целият от кръста нагоре със сметана. След това се наведе да го оближе. Ето така се стигна до втория път. Лили извади белезниците, върза го, направи му френска любов, язди го, докато накрая видя, че той не издържа и го откопча. В мига, в който се почувства свободен, Андрей хвана косата й, дръпна я силно назад, толкова силно, че Лили изстена, след което я събори под себе си.
Лили запали втора цигара. Радваше се. Радваше се толкова много. Беше страхотно отново да прави секс с Андрей – точно както и преди той не искаше да пробват нищо ново, не проявяваше интерес, но в мига, в който тя започнеше да експериментира, на него му харесваше и се включваше. А, беше все още пасивен, но вървеше към отракване с големи крачки. Дали гаджето му му беше помогнало в тази област? Лили се намръщи при мисълта за приятелката му и издиша голямо кълбо дим. Взе си душ и си легна в леглото му. Андрей също се появи след малко, препасан с хавлия за баня. По гърба му се стичаха няколко изостанали капки гореща вода. Лили ги махна с език, а когато се обърна получи най-сладката целувка за лека нощ.
Двамата почти не си говореха. Нямаше какво да си кажат. Лили си мислеше, че единственото общо нещо между тях в момента е сексът и може би изневярата. Не се знаеше какво си мислеше Андрей, но Лили се надяваше той да не мисли така.
- В колко каза, че ще се прибере твоя приятел? – попита Лили с телефон в ръка. Искаше да се изнесе преди това. Не й харесваше да разнасят името я наляво надясно.
- В седем най-рано ще е тук. Влакът му пристига в шест и половина.
- Прекрасно – Лили се усмихна и нави будилника си за 6 часа. – А ти утре на работа ли си?
- Да.
- в колко трябва да станеш?
- Към шест и половина – седем.
- Добре, и аз така – Лили се усмихна и се обърна на другата страна. Някъде дълбоко в себе си искаше той да я гушне и да заспят прегърнати, както правеха преди, когато бях двойка. Само че много ясно си спомни как му се дразнеше, когато я прегръщаше. Тя не обичаше да я гушкат, докато спи – мразеше да дели леглото, храната и мъжете си с когото и да било. Е, имаше редки случаи, когато все пак го правеше, но те бяха наистина редки.
В този миг, точно преди да се унесе, усети една ръка през кръста си. Лили се стресна и подскочи в леглото. Седна и се огледа
- Уплаших ли те, извинявай – каза Андрей, като я гледаше отдолу.
- Не се тревожи – каза Лили и си легна обратно.
Андрей пак я прегърна.
- Моля те, недей! – каза Лили някак съжалително. Да я прегръща! Тоя луд ли беше! Това беше такъв акт на близост, на интимност, а той със сигурност не искаше връзка с нея. Андрей махна ръката си, без да продума.
Лили се събуди по тъмно. Огледа се, за да си спомни ясно събитията от предната нощ. После усети една ръка през кръста си. Размърда се, но ръката си стоеше все там. Тя се обърна и погледна Андрей, който също беше буден.
-Хей, добро утро, красиво момиче. – усмихна се той и проговори със силно прегракнал глас. Лили обожаваше този глас. Беше дълбок, мъжествен и много секси.
- Добро утро – усмихна му се тя. – Защо си буден.
- Не знам, просто се събудих и не можах да заспя пак. А ти?
- Ми не знам, няма причина, просто се събудих.
- Аз ли те събудих?
- Не, аз самичка – усмихна си Лили и се наведе км него да го целуне. В този миг не мислеше за неприятния сутрешен дъх. Той не я интересуваше. Двамата се целуваха все повече и повече. Андрей ставаше все по-страстен, придърпа я под себе си и махна тениската й. Неговата тениска, с която тя беше спала, ако трябва да сме точни. Лили усети ерекцията му и се зачуди дали е от нея, или е просто сутрешната. Дано беше от нея. Макар че няма причина, аз нищо не му правя – мислеше си тя, докато ръката й галеше чатала му. О, може би все пак му правя – помисли си тя през смях.
- Чакай – Лили извади ръката си, за да види колко е часа. Имаха време. Тя се впусна да го целува и да разучава тялото му с ръце. Той имаше страхотно тяло – беше все така кльощав, но както и преди, това не беше проблем за Лили. Тя извади от чантата си последните остатъци от артилерията си – шоколад и вибратор. Обожаваше сутрешния секс, но малко играчки го правеха още по-интересен.
Лили запали третата си цигара. Беше повече от доволна. Какво повече можеше да иска от живота?!? В мига, в който Андрей излезе от банята, тя влезе, взе си един душ, гримира се и излезе по хавлия. Облече се съвсем бавно – доставяше й удоволствие да си спомня как няколко часа по-рано беше сваляла тези дрехи една по една, докато Андрей я наблюдаваше, готов да й скочи. Самият Андрей беше в кухнята – Лили го чуваше да си припява с радиото, което беше пуснал, докато прави кафе.
- Лили, да ти направя ли чай? – попита той. Супер – мислеше си Лили, запомнил е, че не пия кафе.
- Не, мерси, аз ще тръгвам! – провикна се тя в отговор. Минаваше шест и тя искаше да се прибере в собственият си дом, да поспи малко в собственото си легло, макар че хич не й се спеше и може би да почете книга или да изгледа някой хубав филм. Денят едва започваше – щеше да има време да направи всичко, което пожелае.
- Тръгваш ли? – Андрей се появи на вратата гол. Лили само го погледна и се опита да не й направи впечатление колко хубаво тяло има – така де, вече беше взела от него всичко, което искаше.
- Само да си събера нещата – усмихна се тя, докато прибираше вибраторът в чантата си. Беше още по бельо, но прецени, че е по-добре първо да си прибере всичко, защото иначе рискуваше да забрави нещо. А тя не обичаше да оставя следи.
Беше прибрала вече всичко, когато на вратата се звънна. Лили изтръпна и много набързо облече останалата част от дрехите си. В този миг Андре влетя в стаята да си облече тениска и боксерки. Лили просто седеше и го наблюдаваше – малкото му стегнато дупе в тези червени боксерки я побъркваше. Андрей отиде да отвори вратата. Лили чу гласове – неговият и на жена:
- Добро утро, миличкоо! – изписука женският глас. Лили веднага усети, че това явно е въпросната приятелка. Сега вече ставаше лошо. Бяха я хванали на местопрестъплението. Нямаше начин, щеше да последва див скандал, а после най-вероятно щеше да се чуе навсякъде за нея и за това как спи по чужди легла, как краде чужди мъже.
Лили надникна – вратата беше отворена, жената не виждаше стаите. Андрей нещо се обясняваше, но Лили не можеше да го чуе какво говори. - Дойдох, за да те събудя, да не закъснееш за работа, мило! Виж, нося ти закуска! - изписука отново женският глас. Лили прецени, че е по-добре да се скрие в другата стая. Тя се промъкна на пръсти там и леко притвори вратата, после седна на леглото и се зачуди какво да прави. В този миг чу градиращата интонация на ядосан женски глас:
- Какви са тези обувки? Кой е тук с теб? - жената се разфуча, започна да обикаля апартамента, започвайки от кухнята. – Чаша за чай? На кого ще правиш чай? Андрей, какво става тук? Изневеряваш ли ми? Кой е тук, с теб? – гласът ставаше все по-истеричен и на Лили й се стори, че вижда живота си на лента.
- Какво става? – попита тя, подавайки глава от стаята на Андреевите съквартиранти.
- Ти коя си? – разфуча се жената срещу нея. Андрей просто ходеше по петите й и си мълчеше. Лили го погледна – изглеждаше по-зле от теле на заколение.
- Аз съм Лили, приятно ми е – Лили се усмихна и подаде ръка.
- Каква Лили, коя си ти, каква правиш тук? – вилнееше онази.
- Ами, аз съм приятелка на Асен – започна Лили. Надявах се да го изненадам, днес се прибира, но още го няма. А ти? Да не си гадже на Андрей? – Лили се усмихваше мило. Тя изглеждаше толкова добра, мила, приятелски настроена, че приятелката на Андрей само седеше и я гледаше, без да може да повярва на очите си.
- Ама защо си тук? – попита тя като гледаше ту Лили, ту Андрей, който вече не изглеждаше толкова стреснат.
- Исках да го изненадам. Затова помолих Андрей да преспя тук, в стаята на Асен, за да може като си дойде в къщи, аз да съм първото нещо, което ще види. Щеше да е много готино. Но сега няма да стане явно – усмихна се Лили.
- Защо? Какво? Асен си има гадже?!?
-Не, не ми е гадже. – усмихна се Лили някак извинително. – Ние сме приятели, но от време на време... еми... – Лили се усмихна. Не знаеше как да го обясни, защото принципно не поддържаше подобни отношения, така че не беше свикнала и да ги обяснява. – Но щом вие сте тук няма да стане. Няма проблем, ще го отложим. И без това ако не влезе през тази врата точно.... ами, сега, всъщност – усмихна се Лили, гледайки ту вратата, ту часовника си – няма да има смисъл.
Андрей стоеше като истукан, сякаш животът му зависеше от това доколко убедителна е историята на Лили. И то наистина от това зависеше.
- Е, ела да изпием по кафе – усмихна се приятелката му и Андрей сякаш въздъхна с глас. Двете с Лили тръгнаха напред, а той се затътри след тях като наказано дете.
- Извинявай за скандала, просто в първия момент реших, че.. ами, че Андрей ми е изневерил. – усмихна се онази – Аз съм Румина между другото. Но всички ми казват Рончи.
- Аз съм Лили. Приятно ми е да се запознаем – усмихна се и отпи от чашата си. Рончи, а? Звучеше й познато. – Значи, ти си гадже на Андрей? – попита тя.
- Да – усмихна се Румина.
- О, това е толкова сладко! Не го бях виждала с гадже, хората започват да си мислят, че е гей! – засмя се Лили.
- Ама вие се познавате ли? – засмя се и Румина.
- Да, учим в един университет. Аз съм първи курс. От там се познаваме. После се сприятелих с Асен и един ден идваме тук и гледам Андрей – изобщо не знаех, че двамата се познават. Колко е малък света! – усмихна се Лили и пусна бомбата: - А вие от колко време сте заедно – попита тя, усмихна си е поглеждайки Андрей отпи от чая си.
-Ами, от края на юли, началото на август, нещо такова.
-Нещо такова? – попита Лили.
-Да, той по това време се зарибяваше с някакво друго момиче, но го усетих и в крайна сметка той си остана само за мен.
-А, борила си се за него, така ли – засмя си Лили.
-Да, нещо такова – засмя се и Румина.
- Андрей, как беше гледката на две жени по бански да се валят в басейн с кал за тебе? – засмя се Лили – Това за мен си е доста секси битка!
- А, нямаше такова нещо! – засмя се Румина. - Даже не я познавам. Но съм убедена, че аз го заслужавам повече! Нали така, милооо! – зася се пак Рончи и се наведе да целуне Андрей, който й отвърна някак вяло, колкото да не е без хич. Поне така се стори на Лили.
-Много се радвам за вас! – усмихна се Лили. – Но трябва да тръгвам. Рончи, беше ми много приятно да се запознаем. Андо, с теб ще се видим в университета – Лили повдигна вежди приятелски и тръгна към коридора, а другите станаха да я изпратят. – Ох, щях да си забравя чантата! – засмя си Лили и влезе в стаята на Асен, взе си чантата, стисна ръце и с двамата и изскочи навън.
Спускайки се надолу по стълбите усещаше как има нужда от огромно количество свеж въздух и още по-огромно количество твърд алкохол. Обади се на Сиси и се разбраха да се срещнат в едно кафе близо до университета им. Сиси също още не се беше прибрала и двете бяха на почти еднакво разстояние от мястото на срещата.
-Няма да повярваш! – избухна Лили в мига, в който приятелката й седна срещу нея на кръглата маса в един ъгъл на кафето. – Запознах се с нея! С гаджето му! Моля те, погледни, виж хубаво дали ми растат крила, убедена съм, че да! – заяви Лили и се обърна.
- Не, Лил, нямаш крила! Какво е станало?
- Какво е станало? Правихме секс. Това беше страхотно! Три тека! Беше толкова хубаво, не знам как успявам да си затворя краката!!! – Лили само дето не викаше от въодушевление! – Само че на сутринта точно планувам да се измъкна веднага, като мистериозна жена, която винаги бяга и на вратата се звъни! Женски глас – мило, какви са тия обувки тука, и аз шаш и паника! - заяви Лили като не спираше да ръкомаха. Сиси я гледаше, притиснала устата си с ръка. – Гаджето му, моля ти се! И аз какво да направя, покрих го. Не че нещо, ако беше само за него, нямаше да си мръдна пръста, обаче аз още бях там, тая щеше да ме направи на мармалад. И то ако имах късмет. Ако нямах, не ми се мисли, може би на сироп. В добрите случаи се случва това. За лошите не искам да мисля!
- Хайде, не е било толкова зле!
-Да, добре, че не беше! Тая щеше да ни утрепе и двамата. Ама аз в този момент, като една съща героиня, спасявам положението. Викам й ”здрасти, аз съм Лили”, а тая ме гледа лошо и аха – да ме изяде. Като ми скочи – коя си ти, каква си, какво правиш тука. Щях да си глътна езика от страх – ей това е да те хванат. Коленете ми трепереха, направо щях да умра. Тя седи и ме гледа лошо, зад нея Андрей вече беше умрял. И аз й казах, че съм гадже на единия от съквартирантите му и че съм спала там, за да го изненадам, защото той си идва сутринта.
- И тя ти се върза?
-Защо да не ми се върже? Защо според теб самата тя се появи на вратата на Андрей в шест сутринта – донесе му закуска даже. И тя е искала да го изненада. Но със сигурност е получила нервен срив при вида на обувки с токче в коридора и втора чаша в кухнята! Нека й е! Аз малко ли изживях!
-Лили, обективно погледнато, тя е добрата, ти си лошата! Ти си другата, онази, която е прелъстила гаджето й, която го е подтикнала към изневяра.
-Да, да, и ще се пържа в ада, знам. Но не ме интересува. Искам да живея. Знам, че няма никакъв ад, затова и не искам да мисля за него, не искам да ми го споменаваш изобщо. Примири се, че не ме интересува! – Лили махна с ръка и отпи голяма глътка от чашата си.
- Какво пиеш? – попит Сиси.
-Горещ шоколад – усмихна си Лили – А ти?
-А аз – двете се разсмяха. Толкова много си приличаха вече! Сиси продължи – Спасила си положението, значи? Браво на теб.
- Да, мерси. Само че оня кретен не го оценява – виж колко е часа – вече е на работа сигурно, един смс няма да ми прани да ми благодари! Малко грубо. Можех да не го покрия, сещаш ли се? Мен какво ме интересува? Тя щеше да го направи на гъз, а аз просто щях да си тръгна!
-Не е вярно, Лили! – възрази Сиси – Ти не си такава! Първо, че не си се сетила да го оставиш да се пържи в ада, освен това си добричка, а и знаеш, че и за теб ще има последици.
-Знаеш ли кое беше най-култовото???
-Няма как да знам! – вдигна рамене Сиси
-Познай как се казва!
-Знаеш, че няма да мога.
-Рончи! – Лили вдигна рамене.
-Рончи? Рончи! Рончи?!?
-Мда, познай сега от колко време ходят?
-Само не ми казвай, че от август!
-Точно от тогава! Това е същата онази Рончи, заради която той тогава така и не ми се обади, за която пишеше оди на Скайпа си, същата! Иде ми да ги убия и двамата!
-Не бъди толкова сурова – ти току-що прелъсти гаджето й.
-Няма подобно нещо! Той е бил мой, преди да стане неин! Това момиче не знам какви неща си въобразява!
-Лили, няма какво да си въобразява! Тя ходи с него сега, той е неин в момента, а ти си другата, ти си онази, лошата! Ако ще да те набие, да те убие, да те анатемоса, тя е в правото си!
-Сиси, къде ги четеш тези глупости!? Естествено, че няма да го направи, защото бях много убедителна. И освен това, защото аз съм права, той наистина е мой! Представи си колко им върви връзката, щом й изневери с мен, при това при първа възможност!
-Няма как да знаеш! Щом му носи закуска в шест сутринта...?
-Значи се опитва да е добро гадже и да го спечели обратно!
-Глупости на търкалета!
-Глупости, не глупости, фактите са си факти!
-Та, как беше сексът?

Историята на Саша

Саша влезе в стаята си и затвори вратата зад себе си. Разкопча ципа на черната си рокля, свали я бавно, закопча то отново и я сложи на закачалката, от която я беше махнала преди часове. Свали чорапогащника си и го хвърли на пода. Махна бельото си и го захвърли до чорапогащника. Седеше пред голият прозорец без перде, гледаше навън света с празен поглед, а света гледаше нея. Гледаше не само голото тяло, но и голата й душа. Саша седна на леглото си, прегърна възглавницата си и с празен поглед се загледа в една точка на килима. Кучето й – малък шарпей се промъкна между глезените й и започна да се гали. Саша протегна ръка и го погали по главата. Кучето се качи до нея на леглото и започна да се гушка в нея и да ближе ръката й.
А Саша седеше с празен поглед, загледана все така в килима и не мислеше за кучето. Спомените й се връщаха към часовете, които беше изтърпяла. Как беше седяла в онази църква, как беше слушала песните на попа, в които не вярваше. Навсякъде около нея имаше охрана, множество хора в черни костюми и най-вече – много хора, много богати. Всички те днес си даваха вид на искрено загрижени, искрено натъжени. Саша знаеше, че при повечето това е поза. Ако наистина измежду тях имаше такива, които бяха искрени, то тяхната загриженост беше загриженост не толкова за Георги, колкото за бизнеса. Какво щяха да правят сега? Кой щеше за го замести? Какво значеше това?
Саша не мислеше за подобни неща. Тя гледаше право пред себе си с празния поглед на човек, загубил всичко. Седеше на стола си – твърд и неудобен и гледаше олтара на църквата. Сега там имаше огромна маса, почти скрита от множеството бели калии, огромни питки, съдове с мед, съдове със сол и бутилки скъпи вина. Саша се загледа в една калия – беше по-едра от останалите, някак си различна. Цветето беше прекрасно, а Саша трябваше да гледа в нещо, някъде, където и да е, само и само да не поглежда наляво. Там, между огромните букети калии, бели и червени рози, бели и червени карамфили беше ковчегът – огромен и мрачен. И отворен. А в него беше Георги. Огромен, бездиханен и сякаш затворен. Със затворени очи. Саша беше с него в онази нощ. Тогава той беше толкова жизнен, че тя не спираше да вярва, че той ще победи смъртта. Но тя беше победила в него.
Това беше дълга история. Историята на една истинска любов, която наистина траеше до гроб. Може би защото гробът дойде прекалено рано, може би защото беше истинска. Без да се знае причината, това беше една наистина голяма любов. Саша и Георги имаха разлика от близо 20 години, но това не пречеше на нито един от двамата. Бяха се запознали в един бар. Георги беше приятел на гаджето на нейната най-добра приятелка. Двойката беше заедно от скоро и най-сетне се бяха престрашили да запознаят най-близките си приятели. В първия момент Саша беше много далеч от силно очарована. Този мъж, много по-голям от нея, й изглеждаше дори отблъскващ. Той беше едър, грубо издялан, с не особено добри маниери. Но тъй като самата Саша не беше много по маниерите, последното не й направи впечатление. Четиримата излизаха заедно още няколко пъти, след което един ден Георги й беше предложил да я заведе на концерт в една дискотека. Саша не можеше да му откаже – с времето той беше започнал да я очарова все повече и повече и някак си това да отидат някъде само двамата й изглеждаше нормално, естествено, в реда на нещата. Той беше дошъл да я вземе от тях, беше й донесъл цвете, беше й казал колко е красива, беше й отворил вратата. Беше се държал толкова мило, че Саша някак си е чувстваше съвсем на място с него, в неговата компания. Концертът мина и замина. Двамата се сприятелиха. Продължаваха да излизат ту четиримата, ту само двамата. С времето Саша се отпускаше, чувстваше се все по-свободна, все по-добре с него. Виждаше, че и той се отпуска, че говори с нея за всичко и всички. Беше й споделил, че все още е женен, макар да е разделен с жена си. Двамата отдавна не живеели заедно, но решили, че няма смисъл да се развеждат, защото нещо подобно щяло да се отрази зле на децата им. Саша беше останала изненадана. Беше смятала, че този мъж има някакъв интерес към нея, смяташе, че и тя самата има интерес към него. Но този човек имаше съпруга и деца и Саша се чувстваше като натрапница в живота му.
-Това не е вярно – беше й казал той, когато тя най-накрая се осмели да сподели най-големия си страх с него. – Ти не можеш да бъдеш натрапница. Ти си божи пратеник, който е тук, за да ме прави щастлив. Мен и всички хора по земята. Но, надявам се, най – вече мен. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало – беше й казал той. След това се беше навел и я беше целунал съвсем нежно, съвсем леко. После се беше отдръпнал. Саша се наведе и го целуна. Двамата дълго се гледаха, накрая той я прегърна, а тя се сгуши в него, чувствайки се сигурна и защитена.
На другия ден отново ходиха на концерт в същата дискотека. Той започна да я води на различни места всяка седмица, доста често дори през ден. Обичаше да е в неговата компания, харесваше й как той се държи с нея. Винаги беше токова мил, галантен, показваше й, че го е грижа. Взимаше я всеки ден от тях, двамата обикаляха заедно къде ли не. Саша беше безкрайно щастлива – това беше мъж, когото беше лесно да обичаш, защото самият той обичаше лесно. С него никога нямаше излишни драми. Той беше интересен не само като човек, не само защото я водеше на различни и интересни места и защото я подтикваше да опитва нови неща постоянно, но и защото поради по-големия си житейски опит, беше зрял човек, интересен събеседник с богата обща култура. С него можеше да се говори на всякакви теми.
Един ден Саша се разхождаше и влезе в един магазин. На витрината беше видяла прекрасна черна рокля. Пробва я и роклята сякаш беше правена за нея. Саша я капарира, защото нямаше в себе си всичките пари. Точно беше излязла от магазина, когато Георги й се обади по телефона, просто за да я чуе. Саша му разказа – нямаше как, беше толкова въодушевена, че не можеше да го пази в себе си.
-Стой където си, ей сега ще дойда – беше й отговорил той и наистина, десет минути по-късно паркира пред магазина и двамата влязоха. Георги й купи роклята и това беше само началото. Винаги, когато имаше интересни концерти, той я водеше. Винаги бяха голяма компания, много пиеха и много се забавляваха. А после Георги я караше. Двамата най-често се прибираха у Георги и не се измъкваха от леглото преди обяд на следващия ден. Бяха щастливи заедно – подхождаха си не само в леглото, но и извън него. Георги се държеше прекрасно с нея, мил и грижовен, той беше такъв и в леглото.
Един ден Саша стана от леглото с прекрасната мисъл, че днес двамата правят една година заедно. Цял ден обикаля и най-накрай му купи най-хубавия подарък – малка опаковка скъп парфюм. Миришеше й точно като Георги, двамата сякаш бяха направени един за друг. Георги й беше купил страхотен часовник. Саша не си падаше много по часовници, този, който имаше, носеше само за показ. Но новият беше наистина прекрасен. Точно в нейния стил. С времето Саша свикна с него, както свикна и с Георги. Двамата започнаха да се карат повече. И все за глупости. Един ден скандалът беше за това кой филм да гледат, или къде да отидат тази нощ. Най-големият скандал обаче се случи един ден в апартамента на Георги. Той правеше ремонт на едната спалня и цялата друга спалня на първия етаж беше зарита от кашони, чували и багажи. Най-отгоре на един кашон имаше хвърлена купчина снимки. Саша ги взе и ги заразглежда една по една. На тях беше Георги с някаква негова бивша приятелка. Не съпругата му, някаква друга. Саша трудно понасяше факта, че Георги има съпруга – жена, която е обичал толкова много, че се е оженил за нея, двамата са имали деца. Саша предпочиташе идеята, че тя е първата и последната жена в живота му. Тази идея й харесваше, макар ясно да съзнаваше, че няма как да е истина, при наличието на бивша съпруга, с която при това все още не се беше развел по някакви измислени фалшиви причини. Дори да бяха снимки с нея, Саша пак щеше да се ядоса. Но това вече беше съвсем друга жена. И той беше запазил снимките. Георги се беше подпрял на касата на вратата и я гледаше. Саша просто го подмина като пътен знак, отиде право в кухнята и без да се замисля, ги изхвърли директно в коша. Дори не си направи труда да ги накъса – знаеше, е той няма да ги извади че е видял колко се е издразнила.
Този ден двамата не си казаха нито дума повече. Саша още се дразнеше, че той пази снимки с бившите си гаджета, при положение, че тя практически живее при него. Дразнеше се и на бившата му съпруга, която никога не беше срещала, но и която не искаше да среща. А Георги сякаш я разбираше и не му беше проблем. Не й беше казал нищо, а на Саша не й пукаше. Ясно беше показала какво мисли по въпроса за бившите му гаджета.
Същата вечер двамата отидоха с голяма компания в едно заведение. Саша беше очарована от парфюма на един приятел на Георги. Помириса го няколко пъти и му направи комплимент. В колата на връщане Георги не продума. Каза й, че се е издразнил, че ревнува. Тя му каза, че се държи детски и че няма от какво да ревнува.
-Ти го сваляше! Един от най-близките ми приятели!
-Ти побърка ли се?!? На това ли викаш да го свалям? Не съм го сваляла! Ти не си нормален! – на Саша й кипна.
-О, напротив, това си беше жив флирт!
-Я си гледай работата! – Саша слезе от колата и хлопна силно вратата зад себе си. Георги караше бавно покрай нея, покрай тротоара, на който тя вървеше. Свали прозореца и се опита да я убеди да се върне. Саша отказа твърдо и се прибра пеша, като през целия път той не спираше да кара до нея и да я увещава да се върне в колата. Вече не беше толкова топло, а Саша беше на високи токчета, които обуваше за втори път и все още й стягаха, но това нямаше никакво значение за нея. Тя трябваше да покаже, че е по-силната. На другия ден той започна да й звани още от рано, но тя не вдигаше. После реши, че така не трябва, че не й харесва двамата да са скарани и отиде у тях. В апартамент му завари група едри мъже, всичките с черни костюми, дебели вратове и оръжие на кръста. Да, скрито под сакото, но тя го забеляза. Самият Георги имаше такова в апартамента си и под седалката в колата. Саша не искаше да го пита за пистолетите, но сега някак си нямаше как да не попита. Щом влезе, Георги кимна на мъжете и те си тръгнаха с думите „Довечера ще говорим”.
Саша седна на един стол срещу него, на барплота и дълго го наблюдава, докато той правеше салата.
-Кои бяха тези? – попита накрая тя.
-Едни хора. Имам общ бизнес с тях. – отговори Георги, без да я поглежда. Саша имаше един куп въпроси, но искаше преди това да се сдобрят.
-Съжалявам за снощи – започна бавно тя. – Не съм искала да флиртувам с никого. Знаеш, че обичам само теб и искам да съм само с теб.
-И аз те обичам, бебе мое – каза Георги, остави ножа и отиде при нея. Прегръща я дълго и я целуна нежно, както първия път. – Знам, че ме обичаш. Може би и аз не бях прав. – каза той накрая. – Хайде, ела, искам да ти купя подарък за извинение.
Двамата отидоха в един магазин за телефони и той й купи последния модел на VERTU. След това обядваха в един скъп ресторант и си направиха много снимки. Саша избра най-хубавата и си я сложи на дисплея. Беше безкрайно щастлива. Не й трябваше телефон, но този беше истинско бижу, а и доста скъп израз на искрени чувства. Прибраха се и правиха страхотен, дълъг секс. Два пъти. После Георги я закара до тях и отиде нанякъде „по бизнес”. Саша не знаеше какво да мисли.
-Кои бяха онези хора у вас? Какъв бизнес имаш с тях? – попита го тя на другия ден. Георги изглеждаше уморен и недоспал. Дори не беше избръснал брадата си.
-Просто бизнес. Защо толкова се интересуваш изведнъж? – Георги сякаш се подразни от любопитството й.
-Искам да знам какво става! Държиш оръжие в колата и в дома си, хората, с които работиш, са целите екипирани, от горе до дол,. Ще за бизнес е това?!? Да не се занимава с контрабанда на момичета зад граница – Саша се засмя защото знаеше, че това е невъзможно. Но Георги я погледна сериозно, така, сякаш току- що беше налучкала професията му. И смехът й веднага секна. Саша никога не се беше замисляла дали фирмите му наистина могат да му носят такъв доход, че той да си позволява тези коли, телефони, мебели, апартаменти, начин на живот, да издържа нея, себе си, жена си и децата си. Те бяха все хора, които живееха скъпо. Саша притисна устата си с ръка.
-Чак трафик на хора, не – засмя се Георги като видя реакцията й. – Нека отидем на безопасно място и ще ти обясня. – заведе я в зоологическата градина и надълго й обясни за работата си. Прекарваше контрабанда всякаква стока. Не беше голяма риба, дори нямаше досие в полицията, никой за нищо не го подозираше, работата му беше малка, сигурна, не се показваше много. Но не се занимаваше с хора. Работеше с оръжие, антики, дребни стоки, товари и какво ли не, дори с различни видове наркотици, но рядко.
-Не е кой знае какво. Така направих фирмите си. – завърши той. Саша го гледаше и не знаеше какво да каже. Тя ходеше с мафиот! Осъзна го една сега, десет минути след като той й беше разказал всичко. За хора като него пишеха по вестниците всеки ден. Тях или ги арестуваха, или ги убиваха, или ги отвличаха за откуп. Саша притисна ръка към устата си.
-Защо не си ми казал досега – попита тя накрая.
-Как да ти кажа? Това не е нещо, което разпространявам. Но не се притеснявай, мисля да напусна, да се откажа. Имам си фирми, ще печеля от тях. Започва да остава опасно. Не искам някой да отвлече децата ми, за да ми иска пари после. Това би ми тежало цял живот.
Лека-полека Саша заживя с това. Нищо не се промени в живота им. Просто тя се страхуваше за него. Поне в началото. После свикна. Самият той беше казал, че не е нищо по-различно от другите професии, че нищо няма да се случи нито на нея, нито на него, нито на никого.
-Но мисля вече да напусна – каза й той един ден. – Уморих се вече. Омръзна ми. Искам да си измия ръцете и да направя нещо добро. – така двамата станаха семейни спонсори на SOS – селищата. Саша се надяваше така да му помогне да се почувства по-добър човек. Тя беше започнала да чете вестниците и да следи какво се случва в средите на организираната престъпност. Никога обаче нямаше да е осмели да му го каже. Опитваше се да бъде в крак с това, което се случва. Но нямаше как, при положение, че в медиите се говореше за най-различни хора със странни прякори, а тя не знаеше с кои от тях работеше Георги, защото той никога не говореше по бизнес пред нея.
Започнаха да стават много показни убийства.
-Не е страшно. – утеши я веднъж Георги, макар самият той да изглеждаше угрижен. За известно време й забрани да ходи в апартамента му и се виждаха малко по-рядко. Но се чуваха всеки ден. Говореха по телефона часове наред. Саша не можеше без него, точно така, както бе убедена, че и той не може без нея. Звънеше й постоянно, не спираше да й казва колко много я обича и колко много тя му липсва, но колко много работа има в момента. Саша започна да следи новините още по-усърдно, но нищо не разбираше, защото не знаеше с кого работи Георги. Знаеше само, че арестуват хора, убиват хора и отвличат хора. Повече от преди.
Първата й работа като станеше сутрин беше да му се обади по телефона, за да е сигурна, че той е добре. След това пускаше телевизора, за да е убедена, че няма да пропусне нито едно показно убийство.
В следващия момент всичко утихна. Говореха за водените разследвания, за развитията по различни случаи, но вече никой не умираше, никого не отвличаха и Саша се успокои. Вече се виждаше с Георги всеки ден. Той ясно й показа, че няма да говори за работата си. Каза само, че има да довърши една последна работа, след което ще каже, че иска да се оттегли.
-А това е дълъг и сложен процес, пък и казва ли ти някой дали ще се съгласят да ме оставят да си тръгна току така – беше казал той и сянка мина през лицето му. Но Саша, с типичното за възрастта си безгрижие, реши, че няма смисъл да мисли за това и да му обръща внимание. За нея беше най-важно, че сега той е тук, до нея, че я обича както преди, дори повече и най-важното – че е жив и здрав. А и Саша не си се представяше в такава ситуация – не беше във филма на нейния живот да отвличат нейни близки. Затова тя беше спокойна.
Двамата започнаха пак да ходят по най-различни места, както преди. Един ден тя си хареса страхотно малко кученце шарпей на витрината на един магазин и Георги й го купи. Наложи се да излъже майка си, че нейна приятелка има такова куче, което е родило и тя й го е дала за много малко пари, защото не е знаела какво да прави с малките.
Саша беше щастлива. Двамата ходиха заедно на ски. Това беше най-прекрасното време от връзката им – да, пак успяваха да се карат за това кой филм да гледат и в кое заведение да отидат да вечерят, но бяха заедно по цял ден и любовта им сякаш растеше. Бяха заедно вече почти година и половина, когато Саша усети, че това сякаш не е за нея. Тази сериозна връзка, това силно обвързване, тази огромна любов. Всичко това започваше да й омръзва и да я задушава. Да, никога не й беше скучно с него, но тя съдеше по секса – той вече не беше същия – беше станал еднакъв, механичен, сякаш лишен от предишната страст и любов, освен това започна да я боли. Саша си каза всичко, което й беше на душата на Георги и той я закара на гинеколог. Оказа се, че има инфекция, но нищо сериозно. Щом беше излекувана, Саша започна отново да харесва секса им – поне вече не я болеше. Но скуката си оставаше. И един ден тя донесе играчки в леглото. Защото още го обичаше, при това много повече от преди и искаше връзката им да е прекрасна във всеки един аспект. Начинанието й беше успешно.
В деня, когато двамата празнуваха втората си годишнина като двойка, Георги я заведе в изискан ресторант на романтична вечеря. Бяха само двамата на тераса, около тях всичко беше толкова красиво – целият балкон беше опасан с прекрасни розови храсти, в ъгъла имаше малък фонтан, който правеше атмосферата дори още по-романтична. Двамата вечеряха на маса с дълга покривка и две свещи. Всичко беше токова красиво, изискано и безкрайно романтично. Саша имаше чувството, че се намира в някакъв филм, но прекрасен, безкрайно красив, от онези, които не искаш никога да свършват.
Вече ядяха десерта, когато Георги започна бавно:
-Много време мислих как да го кажа романтично и красиво, за бъде естествено. Не можах за го измисля, затова ще бъде директен. Говорих с жена си за развод. Направих го, защото искам да се оженя за теб.
Саша се задави с червеното вино, което точно отпиваше. След като премина първоначалния шок, тя съзна, че това беше наистина сбъдната мечта.
-Да, да, нека се оженим! – възкликна тя въодушевена, скочи от стола и отиде при него, прегърна го и дълго го целува.
-Бебе, бебе, чакай. – каза той – Знам, че може да е малко страшно за теб. Но ти си жената за мен. Обичам те така, както не съм обичал друга и искам да споделя живота си с теб. Може да си малко уплашена. Искам добре да го обмислиш, защото за мен това наистина е до гроб. А не искам да се чувстваш длъжна да го правиш. Ти си още много млада. Може да срещнеш някой и...
-Мълчи! – възкликна Саша. – Ти трябва да си луд, за да не виждаш колко много те обичам и колко много ми липсваше, когато те нямаше! Искам да се оженя за теб повече от всичко друго! Толкова те обичам! – двамата дълго се целуваха и прегръщаха, а на другия ден отидоха и избраха годежен пръстен. Саша никога преди това не се беше чувствала толкова щастлива. Осъзнаваше, че това е много сериозна стъпка, но наистина беше готова за нея и искаше да я направи. Не гледаше на брака на тази ранна възраст като на бреме. Просто го обичаше, искаше да е с него до края на дните си, искаше да вижда първо неговото лице всяка сутрин, когато отваря очи – от сега, та чак до края на живота си. Мечтаеше да заспива и да се събужда в неговите силни прегръдки. Обожаваше да споделя с него абсолютно всичко, което й се случваше през малкото време, когато не бяха заедно. Харесваше, обичаше абсолютно всичко в него – аромата му, целувките му, очите му, дори небръсната му от три дни брада. Можеше да живее без нищо друго, само той да беше до нея
Саша се премести да живее при Георги. Неофициално, но по-голямата част от вещите й бяха в неговия апартамент. Нейните дрехи висяха на една и съща закачалка с неговите, обувките им бяха в един шкаф, бельото им беше на съседни рафтове. Не й се налагаше да върши нищо в апартамента му – той имаше прислужница. За него беше повече от сбъдната мечта просто да вижда Саша там, просто да живее с нея и да й се наслаждава всеки ден. Дори прислужницата ги гледаше отстрани и си даваше сметка, че те наистина са щастливи и доволни заедно, че наистина са един за друг. Любов като тяхната не се срещаше всеки ден, тя беше изключение, падаше сякаш от небето и то толкова рядко, че понякога, дори когато все пак паднеше, хората не успяваха да я хванат.
-Виж тези чертежи – харесва ли ти това? – попита един ден Георги, когато се прибра у дома си.
-Какво е? – попита Саша, без да сваля поглед от чертежите.
-Това е нашият нов дом. Нашата къща. Започват строежа й веднага щом харесаш чертежите.
-Къща?!? – радостният вик на Саша преминаваше в истеричен. – Ще строиш къща?
-Ние ще я строим, бебе. Искам да живеем заедно на някое просторно местенце, което де си е само наше, да е създадено за нас и от нас. – Георги говореше вдъхновено. В съзнанието му изникваше картина на голяма хубава къща с красива господарка, която дава разпореждания наляво – надясно. Точно такава си беше Саша – бе родена за императрица, а той щеше да построи нейната държава, мястото, което тя да управлява.
-Страхотен си!!! – Саша крещеше от въодушевление и го затрупваше с целувки, скочила на врата му.
-Кажи, колко деца искаш да имаме? Всяко ще си има стая!
-ААА, много, много, многооооо!!! – Саша беше безкрайно щастлива. Тя наистина искаше да има много деца. Не сега, не веднага, но в близките пет - десет години може би.
Истината бе, че двамата не бяха определили дата за сватбата. Искаха да мине време. Сега, когато бяха решили, че се обичат, при това толкова много, когато най-сетне бяха осъзнали, че не могат да живеят един без друг, датата беше просто подробност. А е Георги имаше намерение да напусне работа. Но за тях най-важно бе, че се обичат, че са щастливи, макар да имаха скандали доста често, че са живи и здрави и заедно. Нищо повече от това не им трябваше. Знаеха, че ще се оженят, знаеха, че един ден ще имат наистина много деца, но не искаха да бързат, за да не развалят магията. Бяха споменали на приятелите си, че плануват сватба, но нищо повече. Дори не бяха отпразнували годежа. Не искаха да урочасват нещата. А и сега подобни неща вече не ги интересуваха. Напоследък им харесваше просто д си седят вечер сами вкъщи, Георги да готви, Саша да му помага, да гледат филми заедно и от време на време Саша въодушевено да се обажда „искам ей такава рокля за сватбата” или „искам точно такъв килим за хола в новата къща, ама червен!”. Георги само се смееше и се радваше от сърце на ентусиазма й. Беше щастлив с нея. Беше готов и щеше да изпълни всичко, което тя поиска. Каквото и да поиска, когато и да го поиска. Обичаше я толкова много, че беше готов на всичко за нея. На абсолютно всичко.
Бяха заедно вече почти три годни. Не спираха да се карат, но и не спираха да се обичат. Скандалите им бяха дребни, ежедневни. Те бяха това, което правеше живота им малко по-интересен. Саша на няколко пъти си беше събирала нещата, твърдо убедена този път наистина да си тръгне. Не защото не го обичаше, но защото той успяваше да я ядоса до такава степен, че тя да го замерва с предмети. Веднъж замалко да го уцели с огромна стъклена ваза, пълна с цветя. Но те се обичаха толкова много, че той винаги успяваше да я върне. Караниците не пречеха по никакъв начин на живота им, на любовта ми. Дори я правеха още по-сладка. Връзката им не беше перфектна отстрани. Но те знаеха, че точно това я прави идеална. Всеки един беше себе си, не се беше променил заради другия. Не им се налагаше. Бяха като две парченца пъзел, които си пасваха идеално. Обичаха се повече от всичко на света и не можеха един без друг дори един ден. А през времето, когато не бях заедно, говореха често по телефона.
Саша така и не разбра как точно се случи това.
Една вечер се прибираха. Саша искаше да се прибере в собствения си апартамент, при майка си, само за малко, защото майка й й липсваше. Още на другата сутрин имаше намерение да се върне при Георги, но сега майка й се нуждаеше от нея. Георги се дразнеше. Той наистина не можеше да живее без нея. Това, че тя ще бъде някъде другаде цяла нощ, го докарваше до лудост. Той не ревнуваше, защото си вярваха, което се дължеше на огромната им любов, но просто предпочиташе тя да е с него. Двамата седяха в колата на паркинга. Точно бяха спрели и дискутираха въпроса. Не се краха, но бяха на път. В този миг отнякъде се чу изстрел, после още много. Саша изпищя, когато видя как първият куршум се забива в тялото на Георги. После там отидоха още четири. След това настана тишина.
Саша легна на леглото си, все още гушкайки възглавницата си. Легна по гръб и за първи път от онази нощ насам се разплака. Плака така, както никога през живота си не беше плакала. Саша не беше от хората, които плачат. Животът беше мил с нея, не й беше давал поводи, а и тя беше непукист. Но днес за първи път беше осъзнала тежката загуба на нещо, без което нямаше не знаеше как да продължи живота си. ео

понеделник, 23 февруари 2009 г.

Не изпитвам свян да ти го кажа

Сексът може и да не е най-важното, но определено е много важен. Когато не си го правил от много време, не можеш да спреш да мислиш за него. Готов си да се влюбиш във всеки, който е готов да ти го предложи.
Разголвам тялото си, разголвам душата си, давам се цялата, вземи ме, но ми дай това, което искам. Аз не искам много. Само всичко. Искам само ръцете ти по себе си и да ми говориш какво ще направиш с тях. И да го направиш. Искам да предизвикаш в мен вълна от желание, да събудиш фантазията ми. Искам да си представям какво ще ти направя и да го направя..
Аз съм шумна. Обичам да шепна, да стена, да се задъхвам, да крещя. Изтръгни всеки стон от мен. Тялото ми е твое, стига да можеш да го ползваш.
Искам мъж, но да ГО може. Да може да събуди в мен желание, да ме накара да го искам. Да искам да заровя пръсти в косата ти, да искам да те целувам, да те хапя, да смуча устните ти, да те облизвам с език. Ето това искам. Искам да намериш звярът в мен и да го извадиш на показ. Можеш ли? Защото ако не можеш, някой друг ще може.
Искам да се кача отгоре ти, да те вържа за леглото и да те ползвам дълго и шумно. Ти ще си моята курва, ще си играя с теб като с проститутка - така сякаш ти плащам, сякаш съм в правото си да искам, а ти си длъжен да изпълняваш. И ще ти го кажа. Не изпитвам свян да ти заявя какво си за мен. Защото аз ще бъда същото за теб. Но няма да ми се даваш. Ще бъдеш силен. Ще ме удряш, ще ме скубеш, точно толкова силно, колкото да ме възбудиш още повече и да ме караш да стена и да те искам. Искам да ГО можеш. Да можеш да изпълниш всяка моя фантазия и да ме предизвикаш да изпълня всяка твоя.
Това е мечтата ми - да те видя гол, легнал на леглото ми, да седиш там и да ме чакаш да дойда да те направя щястлив. Да съгреша с теб е единственото, което искам. Знаеш ли, че сексът е мръсен, само ако го правиш качествено? Само ако те бива? Нашият секс ще е толкова мръсен, че ще се носят легенди за него. Дори с вана няма да успееш за отмиеш спомена, цялата мръсотия. Не само от тялото си - сметаната, шоколада, аз, ти, аромата ми - всичко това се мие лесно. Но ще можеш ли да почистиш душата си от разврата и желанието отново да ме имаш?
Няма да става нужда. Ще си взема душ и ще се върна при теб в леглото. Може да си починем, но после ще го правим пак и пак, и пак. И всеки път ще е още по-добър от предишния.
Искам теб, знам, че ти ГО можеш

Искам пак

Искам да се забавлявам точно с теб и точно днес. Изобщо няма и да те питам - ако те питам, значи се чудя дали ти искаш, а аз знам, че искаш. Пък и няма защо да те карам да мислиш, когато това не се изисква от теб. Колко по-добре ще е само да действаш.
Нека отидем на дискотека. Ще танцувам отгоре на масата и цялото заведение ще ме гледа, а ти ще ревнуваш до полуда, защото ме искаш само за себе си. Ще ме свалиш от масата почти насила и ще ме целунеш страстно почти насила пред очите на всички, които не спират да ме гледат, сякаш са привлечени от мен почти насила. Искам да си по-силен от всички тях - да излъчваш онова особено чувство, заради което бях с теб тогава - да излъчваш секс точно както тогава. Може и повече. Няма да те спирам, ако искаш да ме имаш.
Този път няма да се съпротивлявам. Ще те хапя толкова силно, че ще се чудиш дали чувстваш болка или възбуда. И двете. Искам да прекарам часове така - целувайки те. Искам съвсем бавно да облизвам устните ти една по една, да пъхна езика си при твоя и да умра от удоволствие. Искам да мъркам, да те драскам, искам да ме хванеш за косата, да ме придърпаш максимално близо до себе си.
Да нямаш търпение да си хванем такси. Искам да започнеш да ме събличаш още в асансьора. Правила ли си секс в асансьор? Не, а ти? И аз не съм. Стоп-копчето и после искам да видя как изчезваш под полата ми. Искам да ме чукаш на стената на асансьора, подпряна на огледалото, да държиш крака ми, подпрян само на крайчеца на токчето на дръжката на вратата. Искам да запотим огледалото и да събудим целия вход. Представи си как има някой отвън, как някой слиза по стълбите и ни чуе. Срам ли те е? Няма от какво. С теб ми е толкова хубаво, трябва да те е срам, ако ми отказваш. Искам да те целувам през цялото време. Да го правим бързо. Искам секснаекс точно с теб, точно тук и точно сега. В този асансьор, с тази пола и тези обувки. Какво е чувството от крака ми на вратата ти? Харесва ли ти? Тези токчета толкова си отиват с ризата ти. Обичам гледката на тях, подпряни на вратата ти и усещането от силните ти ръце, които ме държат здраво. Стиснал си ме, но само за да не падна ли? Искаш да ме държиш плътно до себе си, да си див и яростен, да си горещ като разтопен шоколад, падащ на горещи капки по голата ми кожа. Искам горещият ти дъх да ме пали, искам да усещам всяка фибра от твоето тяло прътно до всяка от моето. Ти си моето вдъхновение за дългите самотни нощи, когато те прогонвам, за да те върна пак по-добър от всякога. Винаги имам чувството, че си по-добър, по-голям, по-страстен.
Харесва ми да ме хапеш, да усещам колко много ме искаш.
Вторият път е по-бавен. На леглото ти ми е по-удобно. Харесва ми да съм под теб - да гледам как всеки мускул от тялото ти тръпне от докосването ми. Храсева ми този лош поглед - обичам да ме гледаш така перверзно, докато си в мен и предизвикваш стенания. Харесва ми синхронът, който има между телата ни. Харесва ми да усещам как енергиите ни се преливат една в друга, да чувствам топлината на тялото ти, как температурата ти се повишава, когато си близо до мен, как целият пуслираш, как дишаш тежко, как ме целуваш.
Как трябва да се боричкам с теб, за да съм отгоре. Ще го правя буквално със зъби по врата ти и устните ти и нокти по гърба ти. Знам, че ти харесва да усещаш как се притискам плътно към теб, как те искам и как не искам да спираш никога. Харесва ми усещането да те имам точно тук и точно сега, само тук и само сега. Харесва ми, че всеки път го правим като за последно, но и като за първи път - първично, силно, страстно. Как пламти кожата ти и как гориш в мен.
Искам пак онзи миг преди кулминацията. Харесва ми как го правиш наш - как ме хващаш за косата и ме придърпваш плътно до себе си, толкова плътно, че ми спираш въздуха, а после ме целуваш. И не спираш да ме целуваш, докато не свърши. Харесва ми тази целувка - дълга, страстна, безкрайна, тя сякаш казва всичко, което няма нужда никога да бъде казвано. Обичам похота в нея, цялата страст, сладкото напрежение, с което е изпълнена. Хресва ми как после ме притискаш плътно до себе си, без да спираш да ме целуваш. Обичам да усещам как тялото ти бавно си възвръща нормалния пулс. Кой всъщност е той? Винаги, когато съм с теб в едно легло, пулсът ти се ускорява. Моя също. Какъв е изводът?

неделя, 22 февруари 2009 г.

Рано сутрин или късно вечер?

Cuz over and above all, its just another day
And this one begins where the last one ends.

Защото проспиваме всеки ден. Началото винаги идва, когато ние не го очакваме, когато не живеем с него. Винаги изпускаме началото. Как се чувстваме, знаейки, че е така - да пропускаме началото на всеки един от нашите дни? Не го осъзнаваме, но всеки ден е една награда. Всяко следващо число в календара е нещо магическо, важно, ценно. А ние пропускаме началото. Проспиваме живота си. Тъжно, нали?
Искам да се събудя в единайсет и половина вечерта, за да съм сигурна, че няма да пропсна началото. Искам да започна деня си с усмивка на лицето. Представям си го с любимия човек в леглото - да отворя очи, да го прегърна и целуна за добро утро. Да си облека тениската му и да отида в другата стая, където другите са вече будни. Мирише на кафе и на масата има кифлички с шоколад. Ще си направя мляко с нескуик банан и ще занеса кифлички на любимия, ако много го мързи да стане. Ще си взема сутрешния душ. После ще отида при другите. Ще си говорим и бавно ще закусваме. Съвсем спокойно и лежерно. А любимия ще седи зад мен и ще ме гушка. Защото такова трябва да е началото на деня - щастливо. После ще накацаме на терасата да гледаме изгрева и началото на деня за другите хора. Всичко ще е прекрасно - ще се наслаждаваме на гледката пред очите ни - цъфнали цветя, хора, бързащи за работа, майки, отиващи с децата си в парка, тийнейджъри, разхождащи кучетата си.
Такъв живот искам - спокоен, лежерен, щастлив. Не всеки ден - един ми стига, за да мога да оценя красотата на това да хванеш живота си отначало, да си с хората, които обичаш и които те обичат, да си влюбен и най-вече - щастлив.
Толкова много ли искам? Само за един ден?