Гледаше го и си мислеше колко е нахакан.
Какво толкова си мислеше, че има този мъж?!? Някаква животинска агресия,
някаква груба сила, която се излъчваше от него. Агресия без никаква причина,
нищо не я предизвикваше. И все пак имаше нещо. Дали нещо в умът му? Дали не е
дошъл ядосан...? Не, този мъж бе дошъл да се покаже.
Искаше да го гледат. Искаше
жените да мечтаят за него. Да го искат.
Тя го погледна отново, после
отегчено отвърна глава. Такива мъже не й трябваха, намираха се под път и над
път и не носеха нищо добро със себе си. Бяха самовлюбени и се интересуваха само
от личните си ползи и интереси. С такъв мъж отиваш на среща веднъж и ако тя
завърши със закуска, той повече не се обажда. Беше нарисувано на лицето
му.
Погледите им се срещнаха
няколко пъти, но нейният така и не издаваше мислите й. Гледаше го сякаш
отвисоко.
А когато той забеляза, че тя го
гледа, си помисли, че ето там има още една гъска, която ще ходи по петите му и
ще иска да направи живота й интересен. Беше минал през това. Отегчаваха го
подобни искания. Не му носеха нищо, само трябваше да се раздава за тези ужасни
кифли, които бяха едновременно прости и надути.
Огледа я добре, когато мина
покрай него. Не беше нищо особено, бе виждал и по-добри. С по-големи гърди и
по-изпъкнали дупенца. В нея нямаше нищо за него. И въпреки това когато случайно
я видя да минава през коридора и хвана профила й в полезрението си само за миг,
не можа да не си представи как се разширяват очите й, когато влиза в нея. Как
после премрежва поглед с наслада. Как прошепва името му и оставя езикът й да си
играе с него.
Да, може би ако се осмелеше да
го заговори, щеше да й даде каквото търсеше ей така набързо може би дори в
съблекалнята.
И това беше последната му мисъл
за момичето от фитнеса.
Само че се събуди посред нощ
след доста силен еротичен сън. Момичето от фитнеса беше там. Гледаше го
точно както наистина го бе гледала през деня – леко изотгоре все едно е кралица
на света. Някоя злобна и жестока кралица на света. Още беше там, когато той
отиде да прави кардио. Настани се на пътеката до нея, ей така да види какво
щеше да стане. Тя го погледна пренебрежително, после го огледа целия от глава
до пети, без изобщо да се смущава от това, че той я гледаше как го оглежда.
-Всичко наред ли е? –
той реши да я попита ей така за всеки случай, да й покаже, че не е сляп, а тя е
нахална.
-Извинявайте, не Ви
чух? – тя си махна слушалките, усмихна му се от уши до уши и го погледна мило и
невинно. Погледът й бе така неустоимо сладък, все едно до момента не го бе
оглеждала преценително като някоя зла кучка.
-Питам дали всичко е
наред. Гледам, че нещо съм ти интересен.
-О, извинявам се, ако
съм Ви притеснила. Не исках да се взирам, но ми се видяхте познат. – и тя
наистина го гледаше извинително, докато му говореше.
-Ами може, знаеш ли
кой съм? – така значи, бил й познат, а? Щеше да е прекалено лесно. Прави
се на кучка, но е едно миличко и добро момиченце, което искаше да си поиграе с
тигъра и той да я научи на пакости.
- Не сте ми познат.
Оказва се, че имате масово лице. – усмихна му се надменно и отново си сложи
слушалките. Обърна се напред и спря да го забелязва.
Все едно го бе
ударила с някоя тежест. “Масово лице“?? Коя беше тая малка нещастница?
В яда си не усещаше
колко време минава, нито дори следеше калориите си. Защо изобщо се беше качил
да прави кардио. Той не бе от онези смешни мъже, които се занимаваха с такива
неща, а само подхранваше мускулите си, тялото си. И точно сега му се искаше да
го подхрани като си го върне някак на това абсурдно създание.
А тя слезе и напусна
залата като кралица. О не, това нямаше да остане така. Последва я напълно
забравяйки дори да спре пътеката си. Хвана я докато още беше в коридора и
вървеше към съблекалнята.
-Хей! – извика след
нея. Не се обръщаше. – Хей ти! – извика я пак.
Тя се обърна и го
погледна въпросително.
-Мен ли търсиш? –
попита го.
-Не те търся! – какво
й ставаше на тази жена! Той не търсеше никого и нищо. – Нямам масово лице,
хайде кажи си от къде съм ти познат.
- Никога преди не съм
те виждала. – тя вдигна рамене все едно беше все тая.
- В някое заведение
ли сме се засекли? – той продължаваше да настоява. Той не помнеше да я е виждал
преди, но това не значеше нищо.
-Прощавайте, но не сте ми познат, заблудила съм
се. – погледна го отново. Изглеждаше искрена, но това да преценява дали хората
не го лъжат, никога не е било най-силното му качество.
-На мен пък ми се струва, че си търсиш причина да
си поговорим.
-Имате грешка. – и се обърна да си върви.
-Хей, не се прави. Видях, че има нещо. Оглеждаш
ме най-безсрамно, после учтиво ми въртиш очи и ми обръщаш гръб.
-Знаете ли, истина е, че Ви позагледах. Да, в
първия момент ми се видяхте познат, но после се убедих, че не е така и имате
масово лице. – тя се приближи съвсем близо до него и говореше направо в лицето
му. Още милиметри и можеше да усети дъха й по устните си. – Но продължих да
гледам, защото имаше нещо любопитно – някакво особени излъчване на лицето Ви. И
сега вече мога да преценя какво е. Не е злоба, жестокост е.
И този разговор изобщо не се беше развил в
посоката, в която той очакваше. Вместо да му каже, че го иска, тя му разказваше
как анализира вида му. Що за перко беше тая?
-Жестоко? – една дума все пак се бе запечатал в
съзнанието му.
-Да. Прощавайте, ако съм Ви обидила, но да, така
ми изглежда. Попитахте ме, отговорих честно. – и повдигна невинно рамене.
Гледаше го предизвикателно в очите. Може и самата тя очакваше той да й каже
нещо честно. Добре тогава. Щеше да й каже. Ей така.
-Не можеш да ме обидиш, малката! Изобщо не ми
дреме какво мислиш. Но да, мога да бъде и жесток с момиченца като теб. Невинни
и сладки, които идват при мен, за да преживеят приключение.
-И какво приключение по-точно ме очаква? –приближи
се още повече и вече го гледаше дяволито, нямаше нищо невинно в този премрежен
поглед.
Притисна я до стената и я целуна агресивно, с
цялата злоба, която носеше в себе си. Ухапа устната й и я притисна още повече
със своето тяло. Хвана дупето й с ръце и го стисна колкото можа. Беше учудащо стегнато и му достави удоволствие да е в ръцете му.
В следващия момент вече бяха в съблекалнята и той
продължаваше да я целува грубо. А тя нямаше нищо против. Дори напротив. Разходи
ръцете си по тялото му. Мда, точно така, дребно момиче, наслади се на това,
което имам. Харесваше му тя да се възхищава на плочките му и на здравите му
ръце. Харесваха му стоновете й, докато раздираше дрешките й. Остави я само по
спортен сутиен, след което я отблъсна, за да може да я огледа. Какви прекрасни
гърди само! Тя се завъртя леко и му даде възможност да огледа добре и стегнатото
малко дупенце в прашчици, които бяха напълно излишни. Хвана я през кръста и
както беше с гръб към него я наведе на стената. Само отмести встрани
миниатюрното й бельо и рязко влезе в нея. Стонът и на удоволствие беше музика за ушите му. Хвана я за косата и дръпна главата й назад към себе си, така че да
може да захапе бузата й. С другата си ръка удари силно задникът й. Тя изкрещя
от удоволствие и започна сама да се движи около него. Беше добра. Усещаше как
се опитва с всеки тласък да го поеме сякаш все но-навътре и по-навътре. Колко
хубаво усещане беше да и в нея, да чува стоновете й, тежкото дишане. Да пляска
прекрасното дупе пред себе си. Да стиска косата й, докато цялото й тяло се
извива в ръцете му. Вече бе цялата мокра, точно ефектът, който искаше да
постигне върху нея. Дали да й подари оргазма? Доставяше му удоволствие,
заслужаваше го. Но дали й бе време? Не, щеше още малко да я държи на ръба. Самият
той беше там, но се сдържаше. Беше рано за краят на този божествен момент. В
следващия миг тя се изви около него и със силни стонове свърши. Усещаше как
цялото й тяло трепери. Ах, лошо момиче. Ако само бе проявила търпение.... Със
силен шамар през червеното й дупе той я последва.
И в този миг се събуди целият мокър и силно
надървен. Отне му няколко секунди, докато разбере, че е било просто еротичен
сън. Огледа се и видя голата жена в чаршафите си. Ах да, някакво момиче от
бара. За какво я беше довлякъл изобщо. Макар че също изглеждаше добре. Дали да
не я събуди нежно и бавно....
