понеделник, 25 април 2016 г.

Съвременната Пепеляшка

Всяка сутрин я виждах. Идваше красива и забързана, винаги с навъсено чело, без значение какво беше времето и колко беше часът. Почти винаги с дънки и палто. Имаше от онези елегантни палта почти до коленете, с цип от горе до долу. Тънко, подходящо за сезона, но много елегантно. Почти винаги го комбинираше с маратонки. Разбирах тази нова мода - беше удобно и практично и за мен и аз се радвах, че вече е толкова по-лесно да се комбинира елегантно с комфортно. Виждах я, докато пушех сутрин цигарата си пред офиса. А тя се качваше в колата си и потегляше. Не знаех къде отива и какво работи. В някои дни колата й вече я нямаше, когато пристигнех- може би идвах твърде късно. В някои дни тя така и не се появяваше. Понякога пушех по две цигари, за да съм сигурен, че ще я хвана, а вечерта, когато тръгвах, колата си беше все там и не беше местена. Един ден ме поздрави. Мина покрай мен, бяхме относително близо, така че да мога да я чуя, когато с напълно обикновен тон и сила на гласа ме погледна, усмихна се лъчезарно и ми каза "Добро утро!". И утрото беше добро. Един-единствен път. След това се качи в колата си, запали. Заключи вратите, пусна фаровете, сложи си балсам на устните, ползвайки огледалото в сенника, сложи си очилата, извади си нещо от чантата и потегли. Винаги се оглеждаше, потегляйки. В някои сутрини мислех, че за последно поглежда към мен, преди да тръгне. Но когато беше без очила, виждах, че се оглежда за други автомобили. Колко практично всъщност. И съвсем не романтично. Някои сутрини беше с пола или рокля. Елегантна и красива като някоя съвременна принцеса. Изглеждаше като забързана бизнес-дама, потегляща да покорява нови върхове. Носеше обувките си в ръка като Пепеляшка. Не, че караше боса- беше с маратонките си или с ниски елегантни обувки, малко прекалено мъжки. А в ръка носеше грациозни токчета. Понякога боти на висок ток - черни и елегантни, понякога носеше по-отворени обувки - отново черни и силно изчистени. Един ден я видях и вечерта - паркира, а аз си бях още в офиса. Или по-точно - разхождах се навън и говорех по телефона. Взе си нещата и си тръгна. Ето значи как се разминавахме - аз работех там, където тя живееше. Нямаше как да я виждам и през деня.

Няма коментари: