Екскурзия към сърцето

Исках да напиша нещо, което да идва от вътре, от душата ми, да идва от мен и да бъде напълно и тотално мое. Нещо, което да разкрива чувствата ми, но се сетих, че нямам такива. И все пак, тази песен, тази нежна и романтична песен ме провокира, разнежва ме и ме предизвиква да мечтая. Толкова е хубава...
Да не се отвличаме. Колко хубаво щеше да е, ако сега той беше при мен. Ако ме гушкаше и ме притискаше до себе си. Ако можех да почувствам тялото му и обичта му. Говоря за чисто платонична любов. За тази, която идва толкова рядко, но която е толкова мощна, толкова вдъхновяваща и чиста, в която няма нищо плътско. Която те вдъхновява да седнеш и да напишеш песен като тази, или изповед като тази. Която те кара да си мислиш само и единствено за устните на любимия човек, който и да е той, където и да е. Една любов, която те провокира да захвърлиш всичко друго и когато той ти се обади, без значение колко си заета, да скочиш, да се облечеш и да излезеш с него, без да ти пука колко пъпки са ти излезли по лицето или колко много неща имаш да правиш тепърва. Мислиш само за него, когато ще сте заедно и минутите ще се превръщат в часове, сън и реалност ще се слеят в едно, устните и сърцата ви също. Вие двамата сте заедно и имате само и единствено един друг.
Не ти ли идва понякога просто да го хванеш, да го метнеш в колата и да отпрашите нанякъде заедно, само двамата, на място, където няма да има никой друг, ще сте си само вие и ще се наслаждавате на любовта си ден и нощ, без никой да ви притеснява. Ще се гушкате, ще се целувате нежно, ти ще усещаш неговите устни върху своите и няма да искаш да спира, няма да искаш никога да се разделяте, ще мечтаеш винаги да си останете така – притиснати един до друг, имайки само себе си и това завладяващо ви чувство, без което вече не можете да живеете. Не ти ли се иска наистина да го хванеш и да го метнеш в колата? Дори да не отпрашвате никъде, просто да имате няколко часа спокойствие, да сте само вие и всеки да се оглежда в очите на любимия, да се вижда в усмивката му, да се наслаждава на душата му, без нищо друго да има значение. И да сте наистина само двамата, поне за миг.
Ще седите един до друг, прегърнати, неговите устни плътно притиснати към твоите, ще усещаш горещия му дъх... Просто ще си седите така и ще се прегръщате и целувате и ден и нощ ще е едно и също нещо, ти и той ще е едно и също нещо. Той ще ти се усмихва и ти ще потъваш в очите му все повече и повече и часовете ще са минути, минутите ще са секунди, а секундите – мигове. Безкрайни. Безкрайно прекрасни. Но само ако сте заедно.