Нови техники

Установих две неща.
Едното е, че той може би просто е доброто момче, което се прави на лошо, опитва се да бъде лошо, за да не бъде наранен отново.
Другото е, че може би днес аз бях малко студена, без дори да се усетя.
Целунахме се общо три пъти, което от където и да го погледнеш, е чиста проба порнография. Обикновено не мога да се отлепя от него. Не знам какво ми става днес, не бях в кондиция.
Стана ми странно и малко тъпо, че така се получи - масата имаше три места, нямаше как да седнем един до друг, а аз толкова искам да съм плътно до него, да се притискам в него. Харесва ми идеята за телата ни плътно едно до друго.
В него има много неща, които не мога да разбера. Но може би няма нищо за разбиране - той посто е такъв, какъвто е, с всичките си странности. И всяка една ми харесва. Нима той щеше да е това, което е, без тях? Нямаше да е същия.
Харесва ми как ме кара да се смея, как е непринудено забавен. Харесва ми колко по-различен е от всички останали хора, които познавам - той е ходещо шоу, с него няма как да е скучно. Харесва ми сексът - много страстен, много шумен, но преди всичко с чувство. Винаги съм си мислела точно това - има написани стотици книги за секс, сексът го има във всяка една книга. И какво, ако ги изчетем всичките? Нима ще станем най-добрите в леглото?!? Никакъв шанс. Ще научим куп нови техники, масажи, пози, какви ли не глупости. Но факта си е факт - пак ще пропуснем основното - сексът не е просто някакви техники. Без чувство, без страст и емоция, той е студен и дървен. Да, този мъж пак може да те накара да крещиш. Но може ли да те накара да запомниш името му на сутринта?
Запомних неговото име. Сексът създава една особено близост, която може би намалява, когато настъпи сух период. Най-странното е, че не съм наясно със себе си. Това сега е мигът, в който не мога да разбера дали го харесвам, или не. Може би когато изречеш нещо, преставаш да вярваш в него, ако е чувство - намалява, защото тръпката намалява. Не ми трябва тръпка в момента - харесва ми това, което е - просто да се носим по течението, но защо тогава точно в този миг, докато пиша тези думи, докато се прибирах от срещата си със страхотен мъж, защо ми я няма усмивката? Защо не се чувствах щастлива, а по-скоро нещастна. Както когато се скараш с някого и после ти е криво. Знаеш, че ще се сдобрите, че всичко ще е наред, но изпитваш едно такова неприятно чувство.
А може би не само аз съм била студена. Може да съм се държала така на подсъзнателно ниво - знаейки, че утре той ще замине, ще отиде там при всички онези други купища загорели за него жени. А го искам. Само за мен. Мога да се контролирам, но не искам.
А самата мисъл за всичко това, което ще направи, ме побърква. Не искам да е така. Може би и той самият се е дистанцирал. Само че неговите причини са ми в мъгла.
Всъщност знам, че ме лъже. Почти убедена съм. Не знам защо го прави, но смятам, че го прави. Опитах се да му обесня, че се заблуждава, че няма нужда да ме лъже, за да ме вкара в леглото, но той не искаше да ме слуша.
И въпреки това ми е приятно. Знам, че ме лъже, но искам да му вярвам. Приятно ми е да живея в подобна илюзия. Харесва ми да се заблуждавам.
Но защо ме лъже?