Къде са силните мъже?

Не искам да те виждам! Искам да те замервам с чаши, с празни бутилки, после със столове и маси! Искам да отида и да я хвана, да й изскубя цялата коса, да я убия!
Не ми е проблем, че кръшкаш, проблем е, че ми разказваш! Що за болен мозък си?!? Как ти хрумва да го правиш? Какво си мислиш, че аз нямам душа ли? Колкото и студена да съм, и аз имам сърце, и аз имам чувства! Щях ли иначе да съм с теб?!? Не искам ограничения, искам да съм свободна, да мога да правя каквото поискам, но няма никога да ти го разкажа!
Искаш ли наистина истината? Сигурен ли си, че искаш да чуеш всичко това? Да ти разкажа какво съм правила, с кого, по какви места?!? Вярвай ми, не искаш. Ще се изчервиш, ще ревнуваш, ще се чувстваш нищожен! Ще искаш да ме замерваш с чаши, с празни бутилки, после със столове и маси. Ще искаш да замерваш и мен, и тях. Сигурен ли си, че искаш да си казваме истината? Цялата истина и само истината?!?
Това да не е съд? В какво сме обвинени? Срещу какво трябва да се защитаваме?!? Каква е присъдата?!?
Никога няма да бъда твоя. Снощи ти загуби това право. Може да излизам с теб, може да ти вдигам телефона, може да отговарям на sms-ите ти, но това не ме прави твоя. Не съм и няма да стана! Харесва ти да нараняваш?!? Намери си друг, който да ти прави кефа. Не съм кукла, а ти не можеш да говориш със стомаха си, какво искаш тогава?!? Искаш да ме имаш? Знам, че е така, не се прави. Много по-добре ще ти е, ако аз съм само твоя, а ти си свободен да правиш каквото си поискаш! Няма шанс това да се случи! Разбира се, че ще отречеш! Защото гроздето ти е кисело. Не можеш да ме имаш, затова твърдиш, че просто не искаш!
Осъзнай се! Виж с кого говориш, виж кой стои пред теб! Не съм от онези, "трудните", затова ти е толкова трудно! Отиваш в леглото с нея, а мислиш за мен, пишеш на мен. Бях в мислите ти преди да правиш секс с нея, бях там и веднага след това. Сигурен ли си, че си правил секс с НЕЯ? Дали не е било с мен? Сигурен ли си, че си бил там духом? Дали не си бил при мен? Дали не си бил в онази стая, в онова легло, в което беше с мен?!? Дали беше с нея, или все си представяше, че си с мен, все искаше мен? Кого заблуждаваш? Мен или себе си? Нея или кого? Или мислиш, че не й пука?!? За Бога, осъзнай се! Всяка жена иска да е кралица! Какво ли си е мислела тя, докато си бил в леглото с нея и във фантазиите си с мен? Дали си й правил всичко онова, което знаеш, че Аз обичам, защото всъщност искаш да си с мен?
Как ще излъжеш себе си, сърцето си? Лъжи ме мен, аз ще се правя, че ти вярвам, защото ми харесва да живея в заблудата, когато съм наясно, че е заблуда. Но ти живееш в нея, без да го осъзнаваш! Какво ще стане, ако изчезна?!? Няма да ме търсиш. Не и физически! Но няма да спреш да мислиш за мен, няма да спреш да ме искаш, ще мечтаеш за мен всеки ден и най-вече всяка нощ. С която и да си, ще се чудиш дали аз не съм по-добра, ще искаш пак да си с мен, но ще посмееш ли да ми се обадиш?!?
Открих, че теб те е страх много повече, отколкото мен. Че и двамата сме били наранявани, че и двамата имаме страх от обвързване. Но разликата е, че е аз съм мъж, мога да се изправя срещу страховете си, готова съм да се хвърлям отново и отново в бездната право с главата надолу, да се удрям, да страдам, да плача, да умирам, но накрая да намеря това, което дава смисъл на всичките ми глупави постъпки и самоубийствени атаки! А теб те е страх. И точно сега се страхуваш най-много, защото осъзнаваш, че пред теб стои човек, който всъщност е силен, който може да се пребори със страха си, който е много смел, макар и със сърце от кашкавал. Или от лед? И което е по-лошо - ти харесваш този човек до полуда, искаш го, макар да те е страх. Което е още по-лошо - той не просто стои пред теб, той е в прегръдките ти, иска те така, както и ти него. Кое е по-страшно от споделеността на чувството? Ти сигурно знаеш! По-страшното е, когато искаш да си с него, а не смееш, защото разбираш, че той е същия като теб, също толкова уплашен и егоистичен, готов да се врътне и да си тръгне, да нарани, за да не бъде наранен. Това си ти, нали? Гледаш ли се в огледало, когато ме прегръщаш? Вярваш ли, че си по-голям, по-смел, че си живял повече и си по-зрял, че можеш да се пребориш с това чувство, което създавам у теб всеки път, когато сме заедно?!?
Защото аз мога! Аз мога да не ти вдигам телефона, да не ти отговарям на sms-ите, да не те виждам. И което е по-страшно - няма да ми пука, няма да страдам, няма да ми липсваш! Не виждаш ли, че човек има нужда от една спасителна клонка, една малка невинна сламка, за която да се хване и да спаси душата си?!?
Не виждаш ли, че искаш да си с мен и аз съм готова да ти бъда вярна, да, за първи път съм готова да се опитам да съм вярна! Знаеш ли, че никога не съм имала намерение да съм вярна? Сега го имам, защото не искам да те наранявам. Но ти нараняваш мен така!
Не виждаш ли, че искаш да си с мен?!? Имаш нужда да повярваш в любовта и в идеята, че тя не наранява винаги! Отчаяно се нуждаеш от това да обичаш и колкото повече го отричаш, толкова повече се убеждавам, че съм права. Виждам страха ти, виждам го и го разбирам. Той е огледало на моя. Но сам не можеш да си помогнеш! Колкото повече бягаш, това толкова повече ще те гони, толкова по-самотен ще си, скачайки от легло в легло! Сега се чувстваш използван?!? А помисли ли за утре, за другата седмица, когато усещане, което чувстваш сега, ще е нищожно, в сравнение с дупката, която ще те разяжда тогава. Вярвам, знам, убедена съм и ти сам постоянно ми го доказваш - колкото повече се шегуваш за нещо, колкото повече бягаш от него и го отричаш, толкова повече го искаш, но те е страх, че ще те нараня. Защото знаеш, че мога да го направя и ще го направя без да усетя, без да ми мигне окото! Казваш ми - споко, бъзикам се само! Не се бъзикаш, страхуваш се, затова предпочиташ да ми го споделиш, и все пак да го скриеш зад фалшива усмивка. Да го кажеш, когато после можеш да намериш оправдание за думите си! Да изповядаш в малките часове на нощта, или след алкохол нещо, което иначе никога няма да събереш кураж да ми споделиш.
Чета те като детска книжка с приказки, разбирам те по-лесно от басня от Лафонтен, защото аз се чувствам по същия начин.