- Ах здравей! - възкликна Калина, когато видя Кирил. Той също я беше видял и сега двамата стояха един срещу друг. Гледаха се малко особено. Никой не беше сигурен каква емоция да изрази. Бяха минали толкова години, доста вода бе изтекла и от последните събития сякаш не бе останало нищо, но помежду им имаше някаква горчилка и всеки се чудеше дали да подходи резервирано или да поздрави приятелски. Преди да спрат да общуват, отношенията им се бяха влошили много, имаше предателство, имаше наранени и обидени и сега не знаеха къде стоят.
- Здравей, поздрави я Кирил и отговори на усмивката й. - Изглеждаш много добре!
-Благодаря ти, ти също! - Калина се усмихна още по-широко. Беше в добро настроение, времето бе прекрасно и пред нея стоеше бивш неин колега от университета. Нямаше защо да не се усмихва на живота си. - Каква неочаквана среща, какво правиш тук?
- Ами аз живея тук - засмя се той. - Ако не си спомняш, ти дори си идвала у нас.
-Хаха да, но не знаех, че сте тук. Не се ли преместихте да живеете другаде? попита Калина отново с усмивка, но вече леко объркана.
-Не, къде да сме се местили? Защо реши така?
- Ами стори ми се, че много време бяхте в Швеция ли, в Холандия ли... Не съм следяла, но останах с такова впечатление.
- А, това ли... Не, не - бяхме по Еразъм, учихме там... И доста попътувахме де, беше много приятно, но си имам работа тук.
- Добре звучи, обожавам да пътувам! И това с Еразъм - било е прекрасно приключение сигурно! И сега с какво се занимаваш? - стана й леко неудобно, че се бе изказала така неподготвена.
- Ами, поех фабриката. - отговори Кирил. Беше много странно да си говорят така. Не му беше неудобно, дори напротив, чувстваше се съвсем в кожата си и далеч не все едно водят един от онези съшити с бели конци разговори, в които хора, които не са се виждали от години, се срещат случайно, питат се как са и всеки от тях е добре, всеки казва по нещо повърхностно за живота си и преди да се разделят си обещават някой път да пият кафе заедно. Никога не си беше мислел какво ще е да я срещне, но да е спокоен и да му е добре, бе напълно неочаквано.
- То това не се ли е очаквало винаги - усмихна му се Калина. Имаше прекрасна усмивка. Можеше да види, че е искрена - очите й се смееха. Но не бе подигравателно, по-скоро излъчваше щастие сама по себе си. Може би нейният живот бе все така лежерен и прекрасен.
- Да, да - ясно беше, че ще я взема. Просто... не знам, някак си.... - какво му ставаше, какви са тези заеквания.... ?!?
-Какво има, всичко вкъщи наред ли е? Баща ти как е?
- Да да разбира се. - отговори той. Може би бе време да насочи разговора към нея. Погледна я и тя го гледаше въпросително и леко тревожно. - Ами малко е трудно в момента, конкуренцията е доста голяма. - изплю го без дори да се замисли. Ето така беше с нея - тя изкарваше най-дълбоките му мисли и усещания на повърхността, но преди поне успяваше да не ги казва.
- Да, в момента в повечето сфери е така. Знаеш какво става - всеки иска да успее, вече всички искат да са предприемачи и да работят за себе си. За да стане трябва да имат успешен бизнес. Начините са или да създадеш нещо, което вече го има на пазара и да отхапеш от пазарния дял на другите, или да измислиш нещо, което го няма и да създадеш пазара за него, което е ужасно трудно и единици са тези, които го правят. Така че е ясно, че вече започват по-скоро ценови воини. Особено в твоя бранш. - усмихна се Калина.
- Да, нещо подобно. Ние си държим на качеството и имаме много стари клиенти, но хората вече искат да им е по-евтино. А и като продадеш нещо, което не се чупи и почти не дава дефекти, клиентите ти дълго време после не те търсят, защото ново не им трябва. - защо говореше толкова много с нея.... Защо просто не й каже, че бърза и трябва някой ден да пият кафе и не си тръгне?
- Ами просто ще им предложите нещо по-нестандартно. Ще създадете нов пазар в съществуващият, трябва да привлече интереса. - усмихна се Калина. - Беше ми приятно да те видя и ти пожелавам успех. Живеем в интересни времена, но ти винаги се справяш с всичко, така че и сега ще успееш. Тръгвам, че моите мацки ме чакат - тя отново се усмихваше. Подаде му ръка и той я стисна.
-Благодаря ти, успех и на теб - усмихна се и Кирил и задържа ръката й за секунда повече. После погледна към стиснатите им ръце и я пусна. Можеше да държи тази ръка всеки ден, ако и двамата не бяха такива, каквито бяха.
- Благодаря ти, хубав ден - Калина прибра ръката си, обърна се и тръгна. Да, малко встрани стояха 3 момичета, които ги гледаха и очевидно я чакаха. Четирите се скупчиха близо една до друга и излязоха навън.
Кирил взе своето кафе и също излезе. Видя ги да се отдалечават, чу как се смеят и си говорят нещо, но мислите му бяха другаде. Какво значеше да създаде пазар във вече съществуващия? Какво искаше да каже Калина с това? И след всичкото това време, тя го попита единствено за бизнеса му.... Нищо за общите им приятели, нищо за живота му.
Беше зареден от разговора, но се чувстваше окрилен от този нов пазар във вече съществуващият. Тя го каза така, сякаш бе ясно и очевидно какво трябваше да направи. А той тепърва трябваше да разтълкува думите й. Не бе пълна отличничка в университета, но бе различна, глътка свеж въздух. Един неикономист, който много добре се беше вписал в компания на икономисти, за да се окаже прекрасен приятел, весел събеседник и впоследствие да стане и добър икономист. Може би точно това му трябваше - до попие малко от енергията на такъв човек, за да намери път напред във време, в което стоеше на кръстопът в живота си и не знаеше накъде да хване и с кое първо да се справи, тъй като не му вървеше нито в личния живот, нито в работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар