Калина беше ентусиазирана за тази вечер. Ето, че щеше да го види отново и може би сега дори щяха да се сдобрят. Всичко зависеше от него. Ясно му бе показала - топката е в неговото поле.
Накъдри косата си и избра една пола, която обожаваше - ярка, червена и не ограничаваше движенията й. Освен това се комбинираше добре с множество други неща. Сложи си едни от най-удобните си обувки и тръгна.
Чувстваше се красива и излъчваше онова особено зареждащо настроение, което извира от човек, когато му е комфортно в собствената му кожа и носи щастието в себе си. И ентусиазма разбира се.
Кирил дойде естествено. Това си беше неговата компания и той нямаше да я изостави за нищо на света. Той бе като цар там. Всичките им общи приятели присъстваха, дори Гергана бе там макар тя да не учеше с тях, но все пак да бе от същото училище и приятелските й връзки още да я свързваха с тези хора, които сега бяха приятели и на Калина.
А Калина ставаше да танцува, казваше си “Наздраве!“ с кой ли не и лесно привличаше погледите. И винаги, когато танцуваше в центъра на клуба, към нея се доближаваше по някой ухажор. А още преди дори да успее да я доближи достатъчно, какво остава да се опита да я заговори, Кирил нахлуваше и препречваше пътя му. Танцуваше с нея, без да навлиза в личното й пространство. Стъпваше леко по този тънък лед. И Калина го тълкуваше по единствения познат й начин - той ме пази от другите, може би дори ме пази за себе си. И определено ревнува и не иска да съм с друг. Може би дори иска да съм с него.
А Кирил винаги бе този тип човек, който танцува с всички момичета, пие си заедно с всички момчета и събира фен група около себе си, защото освен, че беше красив, също така имаше прекрасен чар и някакъв магнетизъм, на който никой не устояваше. Беше привлекателен с особена вътрешна красота, позитивизъм и винаги широка усмивка. Но когато идваше при нея да танцува около нея, да следи никой да не доближава именно нея, Калина смяташе, че ще се опита да оправи нещата.
Седна да си почине малко. Беше все така усмихната, все така в добро настроение и се забавляваше искрено. Чувстваше се заобиколена от истински приятели, беше й хубаво и партито беше страхотно. Седеше на нещо като малко подиумче и точно срещу нея имаше още едно такова. Кирил награби Гергана в прегръдките си, сложи я да седне точно срещу Калина и я целуна.
Калина беше втрещена. Това бе така грозно, така евтино, че й се догади. След като всички знаеха, че между тях има нещо, всички виждаха той какво прави и как се държи, забелязваха, че двамата не са просто приятели част от компанията.... И изведнъж един толкова обиден шамар.....
Калина стана от мястото си, остави пари за сметката на своята приятелка Илияна, грабна дрехите си и изскочи бясна. Беше толкова ядосана от тази постъпка, че вече дори не виждаше от гняв - всичко бе черно пред очите й, прекосяваше заведението без да поглежда, без да вижда никой и нищо.
Илияна изскочи навън след нея и я спря. Двете седнаха встрани от изхода и Илияна се опита да я успокои.
- Не знам защо направи така, честно ти казвам. - вдигна ръце Илияна
-Беше толкова грозно! И какво е това - сега двамата заедно ли са? - Калина нямаше енергия да говори за него в този момент, искаше само да се прибере и да загърби тази абсурдна случка. В момента дори не се бе сетила, че в понеделник ще отиде на лекция и той ще е там. Че ще седят заедно по упражнения, че няма да спре да го вижда, тъй като приятелите им бяха общи. Да, той може и да ги познаваше от доста повече време - все пак всички бяха от едно училище, но те бяха верни и на нея. Ето Илияна, която е толкова разумна и логична, беше избрала да я последва, за да я успокои и да вземе нейната страна.
- Да, беше страшно грозно. И най-малкото с нея.... Не разбирам как можа с нея.... Та те бяха заедно толкова време...
- Значи имат нещо истински помежду си - прекъсна я Калина.
-Неее, просто той не събираше куража да се раздели с нея. Той така постъпва - спря да й се обажда и месеци наред тя продължаваше да ходи при него, да излизат заедно и да си кани хора в тях, без той да има никакво участие.
- Какво, как така? - Калина много се обърка
-Ами ето така - само тя му звънеше, ходеше след него. Той заради това се е насочил към нея - бил е сигурен, че ще стане.
-Но значи още има чувства
-Какви чувства, тя го беше обсебила. Той не можеше да диша. Тя канеше хора да им идват на гости в неговия апартамент. Дори не го питаше, не се съобразяваше. Знаеш колко е важен домът му за него. Това го подлудяваше.
- Но не се е разделил с нея - отговори Калина
- Ами нямаше как. Той не може да говори за връзките си. Не може да говори за чувства. Не знае какво иска. Като цяло смятам, че беше готов за нещо по-сериозно, но той никога няма да ти го признае, Кали, ще остави ти да си активната страна и нещата просто да се случат, но няма да посмее да направи усилие в нито една посока! Винаги ще бяга от обвързване. Не иска да го задушават.
-Аз не съм го задушавала... - и Калина знаеше, че наистина не бе камък на шията му. Тя си имаше свой живот и приятели.
- Знам да. Дори напротив, ти си много независима от него. Ох, не я одобрявам. Тя е страшна лицемерка и винаги плете интриги. Никога не съм я харесвала. Още от началото в училище.
Разговорът им бе прекъснат от някакви пияни момчета, които излязоха от клуба в този момент и се опитаха да ги заговорят. Калина пък изобщо не искаше да се занимава и стана да си ходи. Това си беше планът й от самото начало, но беше благодарна, че Илияна я беше догонила. Добре й се отрази да говори с някой, който го познаваше от по-отдавна и на когото той вярваше и все пак бе и неин приятел.
Докато момчетата се опитваха да ги свалят, а Калина вървеше към такситата и се заяждаше с тях, от клуба излезе цялата компания, с която бе дошла.
Кирил веднага видя скандала и се намеси да изгони навлеците.
- Разкарай се, не ми е нужна ничия помощ, твоята най-малко! - озъби му се Калина и хлопна вратата на таксито зад себе си. Той стоеше и я гледаше с празен поглед. Шокиран и объркан, може би дори обиден. Хората не му говореха така, защото бе слънчев човек. Още по-малко пък подобни неща му се случваха публично. Пред всичките им приятели, пред най-близките им хора, които при това го видяха в една ситуация на падение тази вечер.
По-късно Илияна й беше казала, че е пътувала в таксито към дома заедно с него и Гергана. Двамата не се бяха прибрали заедно, Гергана си бе отишла у дома.
- За какво си говорихте? - попита Калина
- Мълчахме през целия път. Те и двамата знаят много добре, че аз не одобрявам. - отговори Илияна.
Ето това си спомни Калина. Видя ситуацията в главата си така, сякаш й се бе случила днес. Болката от нанесената й обида я жегна отново. След толкова време още не я бе преодоляла. Държеше да се знае, дори и само от нея си, че е била обидна и грозна постъпка. Беше доволна от това, че му бе върнала поне малко - беше го отрязала, бе показала, че той вече няма думата и да не се опитва да я вземе. Но сега дори не се сещаше за това удовлетворение, помнеше само колко я болеше от това, че докато тя бе очаквала и се бе надявала двамата да стоплят отношенията си, той съвсем показно беше награбил друга жена в ръцете си. И съвсем умишлено - точно пред нея, точно накъдето бе обърнато тялото й и където падаше погледът й - да е сигурно, че ще види.
Все още бе в добро настроение, въпреки този спомен. Предизвикала го бе странната им среща в кафето днес. Години наред не се бяха виждали и изведнъж бам - на най-неочакваното място. Дори не се бе сещала за него, а когато виждаше негови снимки в социалните мрежи, те не й навяваха никакви спомени.
Отпи отново една глътка вино и се върна към настоящия момент - вечерята с компанията. Но в главата й се загнезди въпросът, който винаги се появяваше, когато ставаше дума за нещо неизживяно - Какво щеше да стане, ако....? Ако онази вечер се бяха сдобрили? Ако още преди това не бяха влошили нещата така? Ако беше говорила с него, когато той й звъня цяла нощ и й писа смс-и, в които буквално изливаше душата си, а после пак й звъня и пак й писа смс-и и я моли, по неговия начин, надминавайки това, на което е способен по принцип, да говорят и да не свършват до тук?
Няма коментари:
Публикуване на коментар