Кирил преживяваше тежка нощ. Беше ужасно горещо, а не можеше да отвори прозореца, защото мрежата за комари все още не бе поправена. Новата бе поръчана веднага, той държеше всичко да е наред в дома му, но поради някаква причина се бе сблъскал с ужасно забавяне и сега се потеше сам в леглото си.
Стана да се поразходи малко по студените плочки и да пие чаша вода от хладилника. Обикновено спеше много добре, но това лято се очертаваше да е голям мор. Седна малко на терасата и взе телефона в ръка. Да видим какво се случва във Фейсбук. И след няколко минути скролване попадна на снимка, за каквато дори не се бе замислял - Калина и Радо - още едно момче, с което бяха уличи заедно, се бяха снимали в някакво заведение.
Техните постове почти никога не му излизаха. А и Радо сам по себе си обикновено качваше странни неща, какво беше това сега - съвсем цивилизована снимка и отбелязани дори къде бяха. Да не би Фейсбук по някакъв начин да следеше какво става и офлайн? Нейна снимка не му бе излизала отдавна. А когато му излизаха, не му правеше впечатление. Но сега след като я бе срещнал, се застоя с този пост. Кликна на името й, за да разгледа профила й. Беше му интересно какво правеше. Видя къде работи и какво беше учила след като пътищата им се бяха разделили. Общите им приятели бяха станали повече, но вече хора, които двамата нямаше как да познават от едно и също място. Имаше всякакви снимки - от партита с приятелките й, от тиймбилдинги, от излизания с познати от различни курсова по езици. С изненада установи, че сега тя говореше 3 чужди езика. Никога не се бе замислял да се развива в подобна насока.
В главата му винаги беше само бизнес, бизнес, бизнес.... Може би заради това и загуби Вероника. Но какво очакваше тя - да не би в нейната глава да не бе същото? Сякаш тя също не мислеше постоянно за пазарни дялове, финанси, картели....
Ядоса се и осъзна колко се беше разсънил. Скоро нямаше да може да заспи. Разгърна отново отчетите, погледна прогнозите за продажбите, отново каталога с продукти.... Чувстваше се сякаш си бие главата в стената. Затвори ги и взе книгата, която четеше. Бе опитал да се разсее с малко художествена литература, но тъй като винаги четеше нещо икономическо, не можеше да се вглъби в сегашното си четиво и след малко захвърли и нея.
Дали да не се разходи малко с колата? Обичаше да шофира, а нощем бе спокойно - нямаше трафик, можеше ако иска да кара бързо или просто да се плъзга по улиците. Взе ключовете, обу един анцуг и излезе. Седна в BMW-то и свали прозорците до долу. Настъпи. Нощния въздух се завърташе в колата и го освежаваше, а имаше нужда точно от това. Малко да го духне вятър, да му проветри главата.
Стигна до първия светофар и в съзнанието му изскочи образът от последното му минаване оттук с Вероника. Тя седеше до него и мълчеше. Бе скръстила ръце и крака и гледаше само напред. Толкова пъти след това бе опитвал да оправи нещата. Толкова пъти бе звънял, бе я чакал пред тях, бе обикалял други градове, само и само да е там, когато тя реши до говори с него отново. Но тя така и не реши. Всичко бе приключило по коренно различен начин, отколкото бе започнало. Когато се запознаха, тя изобщо не му бе направила впечатление. Бе някаква колежка от университета. Безлична. Но по онова време никоя не бе като Калина. Калина.... С нейните прекрасни крака, ярки усмихнати очи и невероятна сила. Тя привличаше хората като магнит, говореше с всички, всички я харесваха. Без Гергана разбира се, но това тогава не го интересуваше, а по-късно бе удобно за него. Удобно и успокояващо. Когато Гергана сипваше хули по неин адрес, когато злословеше с приятелките си, когато я критикуваше зад гърба й. Двете винаги се бяха мразели. Но той никога не чу от някой Калина да е говорила за Гергана така, както Гергана си позволяваше. Даваше воля на злобата се без всякаква свян. Беше като стихия. А сега се е омъжила... Ах брак.... какво толкова намираха жените в това и защо всички го искаха? Какво им носеше?
Паркира BMW-то обратно в гаража и отново седна с чаша студена вода в ръка. Заспа полулегнал на огромния диван, прехвърляйки наум историите с последните си три приятелки и мислейки какво е могло да бъде по друг начин, за да не е сега сам и нещастен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар