К. като "Кукувица"???

О, да, аплодисменти. Най-сетне разбрах какъв ми е проблема.
Винаги съм се опитвала да съм перде. В началото беше, защото много се кефех на Руши Видинлиев, който смяташе, че е много готино да си перде. И тъй като исках да съм готина, реших, че наистина е много готино. После разбрах, че това е може би единствения начин да запазиш сърцето си. Но и най-трудният, защото ако си перде, няма да има от какво да се пазиш.
Изобщо любовта сама по себе си е една голяма агония. Истината е, че не можем без нея, но и не можем с нея. Не можем без нейните драми, скандали, силна обич и силна омраза, силна ревност и страстен секс. Но и понякога не можем с тях.
Както и да е. Тази публикация не е за любовта - колкото и да съм обичала, колкото и да не съм обичала, има много по-умни и по-опитни хора, които не могат да говорят за любов, камо ли аз да седна да го правя.
Това е публикация за мен. Днес разбрах какво се случва. Истината е, че винаги търся нещо. Нещо ново, нещо силно. Някой, с когото искам да бъда. Когато остана сама дълго време, съм готова този някой да е всеки, който ми обърне внимание и който ми хареса. Да, доста тъжно. Явно излъчването ми е такова, че хората не искат да имат връзка с мен. А аз се надявам ли надявам. И когато пак остана сама, съм още по-тъжна и самотна от преди. Чувствам се наистина не просто сама, но откровено самотна, чувствам, че не съм харесвана, че никой не търси нещо сериозно от мен. И после се чувствам изролзвана. От него и от самата себе си. Защото дори когато нещо вътре в мен ми казва "не се надявай, няма смисъл, той не е за теб, тази връзка не може да просъществува в реалността", аз наистина се опитвам да не се надявам. Само че вътре, още по-надълбоко, се надявам. При това много силно се надявам, че ето, може би това е човекът, в който ще успея да се влюбя, който ще се влюби в мен и двамата взаимно ще се причиняваме болка. И в следващия миг това не става. Нищо не става. И после ми е още по-гадно и по-самотно, отколкото преди това. А става още по-лошо, защото в крайна сметка си давам вид, че нищо няма и нищо не е било. Но това не ме прави по-щастлива. Вярвам, че ако си повтаряш, че си добре, един ден наистина ще станеш по-добре. Но това или е пълна лъжа, или този ден идва твърде бавно.
Другият вариант е нещо да стане. Надеждте ми да се оправдая. И тогава пак ми се случват две неща - или се държа добре и съм готино гадже, или съм задушаваща и твърде любвеобилна за толкова несероизна връзка като тази, която се получава. Не знам кой е по-лошия вариант. При първата ситуация проблемът е, че той ми омръзва твърде бързо - превръщам се в лирическата героиня на Елисавета Багряна от "Кукувица" и бягам от него, а той не ме гони, защото не може да тича толкова бързо и с такива препятствия. Или просто защото смята, че съм трудна или че не си струва, или че не съм последната жена на света. Не знам. Но колкото и хубаво да е всичко, аз се отегчавам прекалено бързо. Което ме изтощава емоционално. И докарва мъжете ми до лудост. Вторият вариант е да давам прекалено много, без да искам нищо в замяна. На мъжа ми му омръзва да му вися на врата постоянно и да се държа толкова инфантилно - като някаква бавна съм. И се отказва. Бяга, защото се задушава. А после пак съм сама. Малко по-малко нещастна, отклокото ако аз избягам.
И тук разбирам едно - че наистина винаги търся нещо. Останала сама, се оглеждам веднага. Много често се оглеждам още преди да остана сама. И когато нещо ми хване окото, връзката ми започва да ме задушава. Прекратявам я и продължавам напред с този, който ми е хванал окото. Само че и той ми писва в един момент. Това е някакъв кръговрат, силно изтощителен, много важен, но и супер безполезен. Защото в крайна сметка от него нищо не става, той само ме прави не-щастлива и изморена.
И сега го забирам - не мога да имам връзка. Някак си винаги я провалям. Не мога и да нямам. Някак си съм абсолютно самотна. Честно, дори гумения не може да замести мъжа. Защото има нещо в ръцете, което го няма в батериите - точно това, че са ръце.
Това е то.
Открих го:
"кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам."
Особено последното.