сряда, 31 декември 2008 г.

Да бъдеш Лили

Лили го гледаше и изведнъж си спомни какво беше, докато бяха двойка. Той се държеше по същия начин и с нея. Е, може би на моменти малко по-зле, на моменти по-добре, но й беше хубаво с него. Той не беше чак толкова лошо гадже.... понякога.
Спомни си онзи уикенд, който бяха прекарали заедно в дома й. Родителите й бяха заминали за планината за почивните дни и той на практика се пренесе у тях. Е, за три дни, но беше наистина хубаво.
Спомни си първата сутрин, когато се събуди. В началото усещаше само една тежка ръка върху себе си. Той беше заспал до нея, обърнат настрани, с лице към нея и я гушкаше, притискаше я много силно към себе си. Толкова силно, че още малко и щеше да й спре приема на кислород.
Лили не обичаше така. Не си падаше по прекалена близост. Нямаше нищо против да спят на едно лего, стига да не е лице в лице. От друга страна, беше хубаво да се събудиш и той да те гушка, да ти притиска силно към себе си.
Лили се беше размърдала малко, за да си осигури повече лично пространство, но вместо да я пусне, Андрей само я беше прегърнал по-силно. Лили се опита да се измъкне, за да отида до кухнята, от което той също се размърда и се събуди точно когато тя излизаше от стаята.
-Хей – беше продумал той съвсем сънено. Тя дори не беше сигурна дали наистина е казал нещо, или просто мърмори насън. Гласът му беше плътен, леко прегракнал и много мъжествен. Лили си представи как се връща да се гушне в него, но наистина трябваше да пийне малко вода.
-Ела тук – беше казал той и беше прострял ръката си към нея.
Лили се беше върнала и му беше подала ръката си. Усетил меката й длан, Андрей я стисна лекичко и я придърпа. Обърна я под себе си и я целуна. Всъщност я целуваше. Супер дълго и супер силно и страстно. Лили не мислеше за неприятния сутрешен дъх, нито за жаждата, нито за това, че днес имаше среща с приятелки и скоро трябваше да започне да се приготвя. Целувките на Андрей изместваха всички мисли от главата й.
Те бяха продължили да се целуват така, докато накрая сутрешното събуждане не се превърна в сутрешно-обеден секс. Обиколиха целия апартамнт – абсолютно навсякъде, включитено плота в кухнята и душа в банята. Беше строхотно!
Толкова страхотно, че когато сега го гледаше как се прегръща с тази Румина, Лили искаше да ги убие и двамата. Но вместо това тя се опитваше да запази спокойствие и просто да се усмихва, както винаги я беше учила баба й и както самата й баба би направила. Но дали баба й е била свидетел на такива сцени? Дали й се беше случвало и нея така да я боли сърцето, и на нея така да й се иска да стане и да си тръгне и да изостави всички тези неприятни хора с неприятните емоции, които й вдъхват, зад себе си.
Но кой и какво всъщност я караше да стои там? Та тя не беше длъжна и нямаше сила на земята, която да я накара да прави нещо, което й е непритятно и което не трябва да прави.
„Ами да, ще си тръгна! За какво да седя тук! И без това ме чака проект за изкуството!” – замисли се Лили.
-Извинете ми – каза тя и с усмивка си проправи път към тоалетната.
-Чакай, ще дойда с теб! – каза Румина и й се усмихна. Лили се опита да не върти очи. Не стига, че трябваше да седи на една маса с нея, а сега на всичкото отгоре тази идваше с нея до тоалетна, все едно си бяха някакви приятелки! Ама че висша форма на наглост!!!
Румина си проправяше път към Лили и което беше най-култовото, не спираше да се усмихва. „Как няма да е щастлива, при положение, че момчето, което се целува най-добре от всички, й е гадже?!?” мрачно си мислеше Лили, докато гледаше доволната физиономия на момичето срещу себе си.
-Аз... ами, доста съм слушала за теб и си те представях малко по-различна – започна Румина, докато Лили си слагаше червило в огледалото.
-Как си ме представяше? – усмихна се Лили. „Да, как наистина? Само внимавай какво ще кажеш!”
-Ами, някак си малко по-топла.
-Нима съм студена? – засмя си Лили.
-Не, просто, ами, някак си ми е много неестествено всичко това. Имам чувството, че не ме харесваш, че не ме одобряваш. А твоето мнение е важно за Андрей.
Това беше култов момент. Лили още не можеше да повярва на чутото и първосигналната й система беше на път да изкрещи „как така, ти луда ли си, той даже не ме поглежда!!!”, но вътре в себе си Лили осъзна, че щом Румина си мислеше подобно нещо, плюсовете бяха на страната на Лили.
-Ами, какво да ти кажа, нямам наблюдения. – Лили предпочете да остане неутрална.
-Аз имам. И затова искам да знам какво точно има между вас.
Румина беше станала рязка и груба. Дали цялата тази усмивка не беше само някаква поза, дали вътрешно не беше доста по-зла, отколкото изглеждаше? Лили и без това имаше предчувствие за нея.
-Няма какво да става между нас. – отговори бавно и студено Лили.
-Моля те, не ме лъжи. Аз наистина го харесвам и искам да съм с него – започна Румина. „Аз също” мислеше си Лили, но реши да й го спеси. Румина не спираше да говори за това колко страхотен бил Андрей, как невероятно се целувал и колко го бивало в леглото. – Най-много ми харесва това, че наистина обича да разнообразява. Знае толкова много пози, за които не бях и предполагала. Той е страхотен.
-Знае пози? Обича разнообразието?!? За един и същ Андрей ли говорим? – Лили се засмя. Докато бяха двойка, Андрей хич не беше чак такъв креватен бог, какъвто го виждаше Румина. Изобщо не си падаше по разнообразието – дай му шанс и ще правите секс само в една и съща поза. Е, ако го правите втори път, може да вкара още една поза, но трудно. Поне така беше в началото. Един ден Лили се беше появила у тях с книжка с пози в ръка. Беше си отбелязала с цветенце всички, които искаше да пробват. И ги пробваха. И лека-полека, успя да разнообрази сексуалния им живот. Веднъж дори беше отишла с вибратора си и го използваше на него – допираше го до ерогенни дони от тялото му и наблюдаваше реакциите му. Харесваше й да експриментират заедно.

Няма коментари: