Нощни приказки

Той изведнъж се събуди рязко и се огледа. Да, те все още бяха в леглото. В това същото легло, в което предишната вечер, или може би по-точно няколко часа по-рано си бяха легнали четирима човека, а сега бяха петима. Виктор се огледа още веднъж и изведнъж осъзна какво вижда пред себе си. Точно там, пред очите му, Лили лежеше в прегръдките на Желязко и спеше дълбоко.
Още едва ли не на първата си среща двамата бяха установили, че не обичат да спят прегърнати. Имаха и други общи неща помежду си. Например – след секс и на двамата им се доспиваше, затова обикновено се обръщаха всеки на своята страна и заспиваха. Никога не се гушкаха и не заспиваха прегърнати. Не че нямаха хубава силна връзка, но просто не бяха от типа хора, които обичат да се прегръщат. Най-малкото, самата Лили не можеше да понася някой да я прегръща и той чисто случайно бе установил, че този факт явно се променя. Събитията от предната нощ не бяха кой знае какво, но за него значеха нещо, показваха, че явно между тях нещата отиваха нанякъде.
А сега тя спеше гушната в Желязко. Беше заспала като бебенце – спокойна, щастлива.
Виктор ревнуваше до полуда от Желязко. А Желязко не ревнуваше от него. Това беше странна ситуация и за тримата. Истината беше, че цялата идея за този форум му изглеждаше все по-лоша. В крайна сметка, Лили имаше супер много приятели тук и почти не го поглеждаше. Още по-лошо – повечето от тези хора й бяха бивши. А този Желязко беше най-големият му кошмар, някак си материализирал се в реалността.
Лили беше ходила с Желязко малко преди да тръгне с Виктор. Двамата не се бяха разделили шумно или с драми, защото всъщност не бяха ходили официално. И до днес Лили отричаше да е имала връзка с Желязко, но всъщност това, което те са имали, подозрително много приличаше на връзка не само на Виктор, но и на всичките му приятели, както и на приятелите на Лили, като с времето двете компании малко или много се бяха преплели в една. Но Лили продължаваше да отрича. Да, казваше „той ми е бивш”, но никога не каза „наистина ходих с него”, а винаги – „ние всъщност никога не сме били двойка, никога не сме били гаджета”. Не че беше от толкова голямо значение как ще го наречеш, но в началото му беше хубаво, че тя гледа на него като на „гадже”, докато на предишния като на някакъв бивш, който никога не й е бил „гадже, всъщност”.
А сега тя лежеше с гръб към Виктор, в което нямаше нищо необичайно. Странното беше друго – едната ръка на Желязко беше под главата й, а с другата той я беше прегърнал през кръста. По-скоро си беше метнал ръката, беше я подпрял на нея, но това си беше прегръдка по всички установени критерии. И ако Лили се събудеше сега, със сигурност щеше да се стресне, да махне ръката му и да се обърне на другата страна.
Но тя не се събуждаше. Колкото и непривично да бе усещането от прегръдката за нея, тя продължаваше да спи спокойно. Като къпана. Като бебенце.
А може би беше станало като снощи. Може би вече се бе събудила, беше видяла, че е прегърната, беше видяла със сигурност кой я прегръща и после пак бе заспала?!? Възможно ли бе това? Дали Лили наистина иска отново Желязко да я прегръща?
От някакви откъслечни реплики в приятелската й компания, Виктор бе останал с впечатлението, че докато са били заедно тя и Желязко винаги са заспивали прегърнати. Ама винаги. Това явно не й е било проблем тогава.
Виктор се обърна на другата страна. Не искаше да ги гледа повече. Не беше нещо особено. Но Лили, неговата Лили, която бе направила всичко възможно двамата да са в една стая, да са един до друг на масата и на лекциите, които посещаваха заедно, да са заедно в автобуса, всячески да е по-близо до него, сега изведнъж лежеше в едно легло с него и с бившия си, за когото дори отричаше да й е бил някога изобщо гадже. Лежеше с двамата в едно легло и се прегръщаше с бившия си. Желязко беше опрял челото си в нейното. Беше я прегърнал. А тя не се беше дръпнала. Да, насън човек не може да контролира реакциите си. Но онази вечер, когато Виктор се събуди и се усети, че я е прегърнал, тя също се бе събудила, независимо от него. Явно беше усетила, че става нещо. А сега спеше.
Единственото положително в цялата история беше, че поне тя не го бе прегърнала. Ръцете й лежаха между тях двамата като някаква граница. Дори не го бе докоснала.
Нима това беше наистина нещо? Капка в морето. Лили спеше в прегръдките на бившия си. Какво значение имаха дребните подробности, имайки предвид, че тя десетки пъти беше казвала, че не обича да спи прегърната?
В този миг Виктор усети един удар по гърба. Ръката на Лили лежеше на кръста му, а самата Лили беше отворила едва-едва очите си и се оглеждаше. Виктор се обърна към нея, като се правеше, че спи, точно както предишната нощ. Лили беше в странното състояние на просъница и може би нищо нямаше да помни на сутринта, но в този миг тя махна ръката на Желязко и се премести по-близо до Виктор. Намести се плътно до него, притисна се, сгуши се в него. Ръката му се плъзна по тялото й, а Лили сякаш нямаше нищо против. Дори напротив. Хвана ръката му в своята и сплетоха пръсти едни в други. После тя отново потъна в дълбок сън, като изглеждаше щастлива и спокойна.