Да пием за бившите! Онези прекрасни жени, които винаги застават на пътя ни и се опитват да откраднат мъжете ни, вярвайки, че те винаги ще им принадлежат! Да пием за онези жени, които не могат да продължат напред сами, които нямат моралната сила и независимостта да се справят сами. За онези свекърви, които винаги искат да се месят в делата на другите и вярват, че тяхното е тяхно, но чуждото е общо. Нека вдигнем чаши за онези, чиято житейска цел е постоянно да се унижават в замяна на малко изпросено внманийце от съжаление. Тези прекрасни жени са сред нас и всеки ден тровят живота ни. Всяка една от нас е нечия бивша, но не всяка е нечия бивша долна мръсна пачавретина.
Това е тост за пачавретините. Ако не бяха те, може би никога нямаше да можем да оценим онези бивши приятелки, с които спокойно можем да отидем на кафе, на кино, на клуб. Не се притесняваме подобна бивша да е в компанията ни, защото тя всъщност има мозък и сърце и осъзнава, че щом нямаш чувства към човека, щом той няма към теб, или щом никой от вас няма към другия, може би ще е най-добре просто да се разделите и повече да не правите някакви закъснели, отчаяни опити да се съберете.
Това е тост за тези долни отчаяни жени, които толкова ни мразят, че са готови да продадат душата си на Дявола, да паднат до най-ниското ниво не само на морала, да прекарат остатъка от живота си на колене, само и само да вземат мъжете ни. Тези уникални, прекрасни създания, които ни мразят, без да ни познават. Които някак си са успели да ни намразят още преди да ни познават. Които правят всичко възможно постоянно да ни показват колко нежелани сме, колко недостойни сме как не струваме пред тях. Ние – новите, с нашите нови, непознати номера. Ние сме онова приятно разнообразие, за което всеки мъж мечтае. Ние сме новата жена, от която той не иска да се откаже. Ние нямаме драскотини и ожулвания, на него все още му е мерак да ни форсира по необятните с око магистрали, да изкачва планински върхове, да лежи, облегнат на нас на морския бряг. Ние сме с кожен салон и страхотно стерео. С турбо и свеж цвят. Не ни личи, когато се изцапаме. Не ходим в сервиза. Все още миришем на ново. И това няма да се промени, ако ще да сложиш съраунд система в това старо трабантче – бившата.
Тя също няма да се промени. Ще преследва мъжа ти, докато не се убеди със сигурност в едно нещо. От този мъж зависи дали тя ще се убеди в неговото щастие, или в собствените си шансове. Ние, чисто новите, си позволяваме да дадем съвет – ако този мъж продължава да дава на трабантчето някакви надежди, че отново ще бъде припалено някога, то тогава може би е най-добре да го оставиш. Той не заслужава да седи в кожения ти салон и да усеща аромата на ново. На него повече ще му отива да лежи във вкиснатата воня на кална локва и да се надява, че прозорецът ще се отвори, защото вече е на път да се задуши от смърдежа.
Да пием за бившите. За всички техни унижения, за срама, който би трябвало, но никога няма да изпитат. За злорадите им коментари по наш адрес. За милионите несъществуващи кусури, които техните прекрасни, светещи жълто в тъмното, очи откриват постоянно в нас! Добре, че се те! Иначе щеше да има толкова много отвратителни неща, които никога нямаше да разберем за себе си! Добре, че са те, защото иначе нямаше да има кой да ни мрази без основание! Благодарна съм за злобата ти, за цялата ти омразата, за всичкото заяждане и десетките бананови кори. Благодаря ти от сърце за всички вредни навици, които си създала у мъжа ми и които за теб не са били проблем – ти не си дори пещерна жена, защото те все пак работят нещо, а ти не, така че не ти е пречело, че той разхвърля дрехите си по цялата стая и очаква да го боготвориш. Извинявам се за очевидната си простота – аз не искам да съм му робиня, аз искам просто да обичам мъжа до себе си като равна с него. Може би в това е моята грешка – че аз съм нова, не съм грозна, нито глупава, имам амбиции, боря се за тях и ги постигам. Аз искам да съм успешна в това, в което съм добра. А ти си готова да си безлична домакиня със скучен, безсмислен живот. Съжалявам, че те оставих дълго време да се чудиш какво се случва. Признавам си – вината за всички misunderstandings помежду ни е моя – защото ти сваляше мъжа ми, а аз не направих нищо, вярвайки, че не може да си толкова долна. Извинявам се – грешката е била в мен и се оказва, че явно можеш да си толкова долна. Аз съм заблудената и глупавата, която вярва в доброто и здравия разум в човека. Прости ми – не съм забелязала, че си лишена от което и да е от тези качества. Може би изобщо от качества.
Да пием за тези жени, които успяват някак си да извикат най-лошото в нас, да изкарат дявола, които никога не сме предполагали, че имаме, на дневна светлина и да го предизвикат да се развихри в битка за мъжа, който всъщност си е наш. Защото сега за първи път донякъде мога да почувствам какво е да си ти. И честно – не ми харесва. Не знам как живееш със същността си. Има ли изобщо място на света, което може да побере и теб, и злобата ти? Сега осъзнах защо си толкова намръщена – ами защото не се харесваш! И аз да бях като теб – и аз нямаше. Паднах на твоето ниво. Всъщност само се наведох – аз никога няма да падна толкова ниско и това е една от основните разлики помежду ни.
Да вдигнем тост за онези невероятни жени, накратко наречени пачавретини, които постоянно създават драма във връзките ни. Добре, че са те. Колко ли скучен би бил онзи прекрасен живот, който аз си представям – простичък, отдаден просто на любов и щастие, без техните драми? В моите представи няма драма, защото всъщност любовта е такава – тя е най-естественото нещо и не би трябвало да е трудна. Тя е проста, но силна и истинска. Обичала съм, обичали са ме. Не е толкова трудно, но не трябва да те е страх. И не трябва да допускаш бившата си да върви пред теб, да яде банани и да си хвърля обелките в краката на жена ти. Ако на всяка стъпка трябва да я придържаш, за да не падне, тогава май наистина ще е трудно, а? Ако аз бях тази жена, щях да си тръгна. Този мъж не е шестица от тотото, не си струва да си счупя глезен заради него. Никой мъж не заслужава подобна жертва. Особено ако има бивша. Затова предлагам този тост да е за бившите – те са онези невероятни жени, които постоянно се изживяват като Съдбата и поставят на пътя ни изпитания, през които иначе никога няма да минем. Благодаря! Благодаря от сърце за вашата безкрайна, но неоснователна омраза. Ако не бяхте вие наистина нямаше да има кой да ни мрази така силно и така безпричинно.
Наздраве за бившите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар