Да бъдеш Лили

Лили погледна мъжът, който седеше на леглото й. Харесваше й идеята, че той сега е неин – носи нейния аромат, носи нея в милите си, лежи между чаршафите й. Лили се облегна на студеното огледало и го погледна.
Той също я погледна. Леката усмивка на устните му я възбуждаше повече от всички други неща, които той можеше да направи в този миг. Лили искаше да се върне при него в леглото, но вместо това и тя се усмихна. Вече не с онази палава усмивка на изкусителката, която спи в черни чаршафи, а с невинната усмивка на монахиня, опрощаваща собствените си грехове.
-Отивам да си взема душ – каза Лили. – И после имам работа. Затова ще те помоля да те няма, когато изляза. Очаквам на гости да ми дойдат хора.
Той я погледна объркано, но не каза нищо. Стана, отметна балдахина и се пресегна за дрехите си, захвърлени безразборно по пода.
-Благодаря ти – усмихна се още повече Лили и отвори гардероба, за да вземе хавлията си. Отиде да я остави в банята, но после се върна, за да пооправи стаята си. Отвори прозореца, за да се проветри, събра всички боклуци и празни опаковки от пода, за да ги изхвърли, прибра някои неща в чекмеджето под леглото си, където ги държеше, за да има бърз достъп до тях. Остана й само да си оправи леглото, но това щеше да направи после – искаше вятърът навън да отнесе неговият аромат някъде далеч, където приятелите й нямаше да могат да го усетят. Щяха да ходят на дискотека, но преди това се събираха у Лили, за да се видят малко на спокойствие преди да се гмурнат в морето от свалки.
Лили го изпрати и заключи зад него. Той не й беше продумал, не й каза „чао”, не я целуна за довиждане. Със сигурност му беше станало гадно да го изгонят така. Но Лили нямаше избор – трябваше или да нарани, или да бъде наранена. Предпочиташе първото. И двамата бяха наясно каква точно връзка беше тази и доколко беше връзка, така че нямаше какво да очакват един от друг.
Взе си душ, изправи си косата, придаде й обем, след това започна да глади роклята си. В този миг телефонът й звънна.
-Трябва ли да купя нещо? – попита Андрей.
-Нали разпределихме нещата, какво повече ти трябва?
-Ами да, разпределихме ги, но аз какво трябваше да взема?
-Мисля, че безалкохолно. Вземи повечко. Ако има нещо, ще поръчаме, колко му е, не живеем в Сахара, все пак.
-Добре, аз съм ей тук, почти пред вас. Минавам през магазина и до пет минути съм горе.
-Но аз още не съм готова! – изпротестира Лили.
-И какво от това? – засмя се Андрей и затвори.
И наистина дойде след около пет минути, през което време Лили тича из апартамента, за да вдигне масата от еротичната закуска, която си бяха спретнали с новият й преди няколко часа. Трябваше също така да пооправи възглавничките, да прибере мръсните съдове в миялната и други довършителни работи, така че времето хич не й стигна.
-Гледам, някой е спал доскоро – засмя се Андрей, когато влезе в стаята й.
-Ами, да, май нещо такова – засмя се нервно Лили и започна трескаво да оправя леглото си.
-Това ли е роклята ти за довечера? – попита Андрей.
-Да, няма коя друга да е – усмихна се Лили.
-Много е хубава, нова ли е?
-Не, виждал си я! Това е любимата ми червена рокля! Нека не се превръщаме в реклама на перилен препарат!
-Просто винаги ми се е струвала малко по-дълга.
-Лъжеш се – усмихна се Лили.
Андрей седна на стола срещу леглото й. Лили се надяваше той да се изнесе да гледа телевизия в другата стая и да я остави да се оправи насаме, но той очевидно нямаше такова намерение.
-Да ти сипя нещо за пиене? – попита той и стана. – И без това искам да сипя на себе си.
-Да, и на мен същото – засмя се нервно Лили, осъзнавайки, че е по хавлия, а отдолу напълно гола, само по лосион за тяло. И в този вид се намираше в собствената си напълно черна и супер секси стая – храм на любовта. А Андрей седеше на столчето и говореше за роклята й. Бяха се разбрали да не се докосват, максимално да избягват комуникирането помежду си. Тя, той и Румина го бяха решили в името на общото им благо, но сега сякаш всичко това потъваше някъде в небитието.
-Заповядай – Андрей й се усмихна чаровна, докато й подаваше чашата. И в следващия миг друго привлече погледа му – цепката на хавлията й. Възможно ли беше Лили да не носи бельо?
-Мерси – усмихна се Лили и проследи погледа му. Супер, сега знае, че не нося бельо, помисли си тя и придърпа краищата по-близо, от което хавлията се отвори още повече.
-Намаза ли се вече с лосион? – попита Андрей.
-Мда, това ми беше първата работа – засмя се Лили.
-Жалко, исках аз да те намажа – засмя се и той.
-Моля те, без подобни шеги! Как е Румина, ще идва ли тази вечер?
-Не знам.
-Как така? Ако ти не знаеш, то няма кой да знае.
-Истината е, че не съм й казал, че се събираме – Андрей не погледна Лили, а вместо това отиде да оправи леглото й. После пусна музика, като през цялото време не я поглеждаше.
-Как така не си й казал?
-Лили, искам да скъсам с нея. И най-лесния начин е просто да не й се обаждам.
-Това е възможно най-тъпия начин, измислен от мъжете да разкарват жените си. Показва колко сте страхливи. Поне имай куража да й го кажеш, не я оставяй! Това е най-гадното – защото у нея ще има надежда, тя ще знае, че си неин, докато не те види с друга. А тогава ще я боли много повече.
-От собствен опит ли говориш?
-Определено. Е, мен не ме боля, но ние сме различни.
-Значи да разбирам, че колкото по-скоро ме види с друга, толкова по-добре?
-Това не съм го казвала. Ако е прекалено скоро, като например едновременно, това си е чиста изневяра. Не знам защо изобщо го обсъждаме, ти имаш опит в изневерите.
-Имам и много ми хареса. Както и на теб, или се лъжа?
-Лъжеш се – Лили отвърна очи от Андрей, който беше на сантиметри от нея. Стоеше прав точно до нея с чаша в ръка и я наблюдаваше как глади. Лили започна да се изнервя. Ако онази луда разбереше отнякъде, пак щеше да има огромен скандал. А и колкото и да я мразеше, тази мъжка стратегия мразеше още повече.
-В крайна сметка, когато го видиш с друга, веднага ти става гадно. Най-малкото заради изневярата. И освен това така нараняваш самочувствието й, подронваш достойнството й, обиждаш я и я унижаваш. Затова го мразя. А когато скъсаш с нея директно, в очите, в прав текст, тя не може да се осъзнае веднага. Първичната реакция идва от инстинкта за самосъхранение – тя се показва силна и успява да се защити от теб. Докато трае шока всичко е наред. След това той минава и тя осъзнава, че е сама. И че не я искат. Но вече е минало време и не боли толкова. А когато директно видиш нещата с очите си е по-гадно.
Андрей мълчеше. Знае, че съм права, мислеше си Лили. Мълчеше и гледаше в пода. После стана и отиде до леглото й. Тя го проследи с поглед и застина в ужас. Изпод балдахина се подаваше нещо. Андрей го извади и в първия миг го погледна странно, но после се осъзна какво е и застина със странно изражение и премета в ръце.
-Това не е ли…
-Не. Мерси, но няма нужда да ми чистиш стаята. – усмихна се рязко и студено Лили, отиде при него, взе опаковката от презерватива и отиде прави в банята.
-Беше опаковка от презерватив – заяви Андрей, когато тя се върна.
-Не е вярно!
-Лили, знам как изглежда опаковката от кондом.
-Аз също знам. Особено като имаш предвид, че е в моята стая, под моето легло.
-Това още по-ясно доказва моята ново зараждаща се теория, че си правила секс.
-Не съм. Но дори и да бях, това си е моя работа и няма нищо общо с теб, така че не мога да разбера защо се опитваш да ми държиш сметка!
-Не ти държа сметка – Андрей се разсмя. – Аз те питам, ти започна да се защитаваш и да отричаш. Аз съм човекът, който най-малко има право да ти държи сметка.
-Съвсем вярно, нека не говорим повече за това.
-Добре, няма да говорим.
-И да не го споменаваме пред другите.
-Гаджето ти е тайно? – попита Андрей.
-Нямам гадже. Просто не виждам смисъл да им разказваме какъв карък си и как не можеш да разпознаеш опаковка от презерватив.
-А какво беше тогава? – попита Андрей и я погледна изпитателно. Лили също го погледна. Остави ме сега, не виждаш ли, че гладя и не мога да измисля нормално оправдание, беше първата й мисъл, но това не беше добър отговор. Докато се окопити, Андрей донесе кошчето от банята и го отвори пред нея. И двамата застинаха. Там имаше обелка от банан, кутия от презервативи и няколко опаковки.
-Не са мои. – беше първата реакция на Лили.
-А чии са?
-На нашите. Като не са на по двайсет, това не значи, че не водят полов живот. – вдигна вежди Лили.
-На мен ми се струва, че са точно твои.
Колкото и да не го признаваше, Андрей се интересуваше живо от въпроса. Поне Лили така мислеше. Той изгаряше от ревност, че в нейното кошче има толкова много доказателства, че тя е намерила човек, с който прави страхотен секс. Дали имаше нещо подобно в неговото? Като познаваше гаджето му, Лили се съмняваше, че отговорът ще е положителен.