-Ти си имаш там някакво момиче, аз не мога да се меся. – заяви Лили и погледна в пода. Не можеше да го погледне в очите, защото вярваше, че това, което ще види там може и да не й хареса.
-Какво момиче имам?
-Имаш си в Пазарджик приятелка. Ти може би не смяташ, че вие ходите, но наистина е така. Вие с нея сте двойка. Аз нямам намерение да имам афера с човек, който си има приятелка.
-Тя не ми е гадже.
-Както и аз. Аз също не съм ти гадже! За теб това понятие просто е прекалено странно. Пишем си постоянно, говорим си често, правим секс, излизаме редовно... нима това не са признаци на връзка? Според моите представи и според тези на хората, които познавам, ние сме двойка. Но ти не го приемаш така! Може би с нея правиш същите неща, но и с нея не си гадже. Аз няма от къде да го знам. За мен ние ходим. Значи и за нея вие ходите. Но аз не мога така. Мразя да деля гаджетата си. Или ще скъсаш с нея и с всички други жени, които въртиш зад гърбовете ни, или приключваме.
-Поставяш ми условия ли?
-Не, само те информирам, че възнамерявам да се оттегля. Искам мъж, който да е само мой.
Краси мълчеше. За Лили всичко беше ясно – той нямаше да зареже ергенския си живот заради нея. Той не искаше сериозна връзка, както и тя, но тя все пак искаше да нарича нещата с истинските им имена, а той не бе готов да го направи.
Лили поклати глава. Остави пари за сметката, стана и си тръгна.
Излизайки от заведението, си сложи тъмните очила. Имаше нужда от тях като щит срещу цялата помия на околния свят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар