Да бъдеш Лили

-Вижте, снимките ми са готови! – Лили влетя в пицарията с широка усмивка и огромен плик в ръка.
-Дай да ги видим! – възкликна Сиси и също се усмихна. Много добре знаеше цялата история на тези снимки, но искаше Лили все пак да си я разкаже сама.
-Какви са тези снимки? – попита Симо и също посегна към плика. Лили не можа да не забележи, че беше обгърнал раменете на Сиси с ръка, но Сиси не се бунтуваше. Тези двамата й бяха съмнителни – напоследък се държаха като повече от добри приятели, но така и не беше попитала Сиси.
-Правя основен ремонт в нас и искам нещо съвсем различно за стаята си. Преди беше жълта, слънчева, беше стая на дете – всичко в нея беше толкова светло, чисто, положително. Сега ще е коренно различна – пълна противоположност. – Лили се усмихна палаво и светна с очи.
-Тоест – мръсна, отрицателна и другото какво беше...? – засмя се Симо.
-Не, ще бъде един храм на любовта! – заяви Лили и също се засмя. Извади снимките и ги сложи на масата, с което успя да шокира всички за нула време. Нямаше човек на масата – а там бяха Андрей с Рончи, Симо, Сиси и едно ново попълнение – Милко, който да не зяпне от изненада.
-Това ти ли си? – попита накрая Симо.
-Мда, аз съм – усмихна се Лили. Харесваше й да гледа реакцията на хората – беше си направила актови снимки и осъзнаваше, че сега всички червяха уши.
-На всичките ли си ти? – попита Андрей и взе една в ръка, вглеждайки се в нея.
-Ти би трябвало да знаеш най-добре! – заяви Рончи, издърпа снимката и я хвърли на масата, след което се облегна назад.
-Какво, не ви ли харесвам? – засмя се Лили.
-Много са добри, професионалист ги е правил, нали? – попита Милко.
-Не, любител, но е много добър.
-Как ти хрумна да се снимаш гола? – попита Андрей. Рончи го гледаше лошо –явно се дразнеше на голите снимки на Лили. Явно се дразнеше на самото й присъствие. А Лили умираше от удоволствие като виждаше всичко това.
-Ще седна и ще ви разкажа подробно – усмихна се Лили. После се огледа. От едната страна на масата седяха Андрей и Рончи. Срещу тях седяха другите трима. Сиси беше наредила всичко много хитро – Милко беше в ъгъла, най-вътре на масата, точно срещу Рончи. Срещу Андрей седеше Симо, а самата Сиси се беше настанила до него, така че Лили можеше да седне само до Андрей. Горката аз, помисли си тя и с усмивката на победител се настани до него. Поръча си, след което започна да разказва за снимките.
-Идеята ми хрумна от едно списание – бяха на гости на дома на една журналистка, която беше направила всяка стая от апартамента си в различен стил. Кухнята беше като джунгла, хола беше като японски ресторант, а нейната спалня беше много готина – тъй като тя си обича професията вместо тапети имаше вестници и изрезки от вестници. Истински, ама направени като тапети. И стаята й като цяло беше точно някаква такава – като старовремски офис на издател на важен вестник. И аз реших така да се направя моята – тематично.
-И избра темата за секса? – попита Сиси през смях, макар да знаеше отговора.
-Мда, така реших. Представи си каква енергия ще привлека в такава спалня! – Лили погледна многозначително и се усмихна палаво. – И реших стените да са покрити с такива пердета – някакви тъмни и самото ми легло да е покрито с балдахин, да е като скрито от света с огромна завеса. Ще е супер секси – той идва, върви към леглото и се чуди каква ли ще съм, каква ли изненада му готвя тази нощ. Тръпне в сладостно очакване преди да отвори завесата. Ще е супер секси.
-Имаш ли някой „той” в предвид? – попита Рончи уж между другото.
-Имам, да, благодаря за този въпрос – усмихна се Лили и продължи да говори – Всичко ще е покрито с черна завеса. Само огледалната врата на гардероба ще си остане огледална – все пак това е сериозна част от сексуалния ми живот!
-Огледалото? – попита Симо.
-О, да – отговориха Лили и Андрей в един глас. После се спогледаха. А после се усетиха, че Румина ги гледа лошо и двамата.
-Май някой се пренесе прекалено много в този секси разказ за секси спалня – засмя се високо Сиси, надявайки се да разчупи ледовете по този начин.
-Май да – засмя се и Андрей, а след него и другите. Само Румина остана с ледена физиономия. Лили реши, че тези шеги тя ги приема лично, но не й пукаше.
-И искам над леглото, ама точно там над възглавниците, на тази стена, знаете я, да има снимки. Голи. Ама като изкуство, не като порно. Искам да има все пак изкуство в стаята ми, да има сексапил, но стилно, а не евтино, все едно порно звезда снима там! И така реших, че актови фотографии е най-добре. – Лили млъкна и разчисти малко пространство пред себе си, защото сервитьорът точно й беше донесъл поръчката. – Благодаря ти, Христо – усмихна му се тя. Той отговори на усмивката и й смигна. И всички видяха. Лили продължи още по-усмихната, но все пак се опитваше да се прави, че нищо не е станало. – И накрая реших, че най-добре аз да се снимам – все пак това е моята спалня, а и без това имам опит. Снимала съм се много.
-Но не гола! – възрази Сиси.
-Това е изкуство, все пак! – заяви Лили.
-Хохо, тоя снимка като я гледам, си е чиста порнография, според мен! – заяви Симо.
-Това е фотографът – Лили замалко да се изчерви. – Ще стигна и до там. Исках да ги направи професионалист, точно за да е изкуство, а не порнография. Само че не можех да се обадя на фотографа, който ме снима последния път – той ще иска да ги ползва, а аз искам да ги имам само аз!
-А фотографа?
-Какво за него?
-Практиката не е ли да ги имате само двамата?
-Да, такава е, но нали в това е идеята – поръчвам си ги, за да си ги сложа в спалнята, не искам друг да ги гледа, камо ли да ги ползва! Това би било отвратително! Затова трябваше внимателно да избера кой да ме снима – все пак трябва да е някой, на който вярвам. И познавах този човек, чиито фотографии съм виждала и наистина много го бива. Той не ме е снимал, но знам, че е добър, а и го познавам по съвсем други пътища, така че се надявах, че може да му имам доверие. Говорих с него. Казах му за какво става въпрос, предложих му пари, но той ми взе само за материалите. което ме учуди – все пак всичко е в електронен формат, ама там имаше някакви неща. Той ми обясни но кой да го суша.
-Да, като гледам си била концентрирана върху друго – засмя се Андрей и показа на всички снимка, на която бяха Лили и фотографа, но май не си приказваха.
-Както и да е, и до там ще стигна. Човека се нави. Но аз съм имала отношения с него и някак си така се получиха нещата, че се стигна до това – усмихна си Лили и показа снимката, която Андрей току-що беше оставил. – но пък снимките са доста секси, това не може да се отрече!
За момент на масата настъпи пълно мълчание – всеки гледаше по някоя снимка и Лили се почувства малко странно. Така както беше разказала историята, излизаше доста кофти – особено тази част с фотографа. Само тя, всъщност.
-Аз мисля, че тази е страхотна! Супер секси, при това не си личи, че си ти! – усмихна се Сиси.
-Нали! Тази си мислех, че мога да ти я подаря – засмя се Лили – Сега сериозно – тази наистина я подарявам. Смисъл, искам и аз да си имам такава, но мога да ви изкарам капия на който иска. Иска ли някой?
-Аз искам! Нямам твоя гола снимка, май само гола нямам, а това си е изкуство! - заяви Сиси.
-О, да, извади и за мен – заяви Симо като гледаше Лили палаво право в очите. – Изкуство или не, всяка вечер ще си бия ритуалната чекия на нея. – засмя се той и всички след него.
-И аз искам – заявиха в един глас Андрей и Милко.
-Добре, за всички, значи? – попита Лили.
-Аз не искам, мерси. – заяви Румина ядно. – Нали Андрей ще си има – на него му направи плакатен формат да си я сложи срещу леглото. Може да си я гледаме нощем, докато правим секс. Ще му е твърд по-дълго време, ако те гледа гола. А може и да я замерваме със стрелички.
-Не знам защо си толкова злобна! Какъв ти е проблема с моите снимки?
-Ходиш наляво надясно и се снимаш гола, правиш безразборен секс, крадеш чужди мъже. Проблема не е в снимките, а в модела.
-Ако имаш проблем с модела, можеш да си ходиш. Така като гледам постъпките ми пречат само на теб. Имай предвид, че тук сме приятели, събрали сме се само приятели. Не знам дали знаеш значението на тази дума – може би самата ти си нямаш приятели и броиш тези на Андрей за свои. Но честно, нищо чудно ако с всички се държиш така накрая да умреш сама и да няма кой да каже молитва над ковчега ти. – заяви Лили.
-Добре, стига вече глупости! – заяви Андрей и вдигна ръка. Лили се усмихна – мъжът в него беше започнал да се връща напоследък. – Омръзнаха ми постоянните ви скандали. Ако не можете да се погаждате, няма да излизаме заедно повече. Никога повече.
-Че защо никога? Вие все един ден ще осъзнаете, че тази връзка е подигравка с вас самите и ще скъсате – заяви простичко и уж между другото Лили.
-Казах стига! – Андрей повиши тон, но не я погледна. Знае, че съм права, помисли си Лили със задоволство.
Лили повика сервитьора, за да си поръча вода. Емоциите й бяха дошли в повече. Имаше нужда малко да поохлади страстите си, макар че с този сервитьор това беше невъзможно – той беше толкова секси, че последният път, когато бяха дошли тук, Лили беше взела номера му и бяха излезли на среща. Бяха си прекарали страхотно, но в крайна сметка от тогава не бяха имали време да повторят. А Лили беше сигурна, че той иска, защото си бяха писали смс-и и винаги той беше инициаторът.
-Много работа ли имаш – попита тя, когато Христо дойде.
-Доста. Нормално е, петък вечер, все пак. – усмихна се той.
-Мда, ако ти остане минутка ела да си поговорим – усмихна се Лили заговорнически. – Или иди до тоалета. Ще дойда да си поговорим. – усмихна се тя още повече.
Христо й донесе водата и пак й смигна.
-Добре, какво правихте днес – попита Лили. – Аз лично гледах програмата. Все се надявам пак някъде да има изложба на Фрида Кало, но май няма и скоро няма да има.
-Нямаше ли миналата година? – попита Сиси
-По-миналата, нали ходихме! Не помниш ли?
-Фрида Кало не ми харесва – заяви Румина.
-В какъв смисъл? - попита Лили, готова за спор.
-Картините й са страхотни, но я намирам за грозновата.
-Не можеш да оценяваш някого, особено някой артист, по външния му вид.
-Не я оценявам по външния й вид.
-Напротив. Току-що каза, че не я харесваш, че я намираш за грозна. А когато говорим за Фрида, мисля, че външния вид е на последно място.
-А кое е на първо, Лил? - попита Андрей, наричайки я с галеното име, с което само Сиси я наричаше.
-Характера й.- заяви Лили. – Той е много по-важен дори от картините й. Аз не ги харесвам, но отивайки да ги видя, виждам силата на тази жена. Много ми харесва фразата й, че в живота й е имало две големи катастрофи – тази с трамвая и Диего, като втората се е оказала по-тежка. Права е – какво е по-тежко от драмата на любовта? Но на истинската любов. Тези наши връзки еднодневки за нищо не стават.
-Така ли мислиш? - попита Румина. – Не правят ли именно те ежедневието ни интересно?
-Ако си фен на драмите. Аз не съм, затова подобна връзка не ме влече. Обичам нещата да са съвсем прости. Ходим ли – ходим. Това е. Не искам излишна драма като „ти ми изневеряваш”. Естествено, че ще му изневерявам, това е живота. Това не е нормална връзка, ако не си изневеряваме.
-Така ли мислиш? – попита пак Румина. – Изневерявали ли са ти?
-Определено. Макар че този въпрос ми звучи като подигравка. И двете знаем историята, мисля, че всъщност всички тук я знаят. Знаят и че на теб също са ти изневерявали. Защо го обсъждаме?
-Ти започна. Кажи ми – болеше ли?
-Беше отдавна, аз съм над тези неща. – заяви Лили, усетила, че разговорът отива в нежелана посока. Естествено, че болеше, но овцата иска да призная пред всички, че съм наясно колко боли от изневярата и въпреки това съм причинила тази болка! Ама че е долна!, мислеше си Лили, докато рееше поглед някъде извън масата. Вече не й беше толкова забавно.
-Хайде, Лил – Румина натърти на обръщението – бъди честна.
-На теб не съм ти длъжна, освен това Лил ми викат само най-близките ми хора. А няма човек, който да е по-далеч от теб от този кръг. Но честно – не, не ме болеше. Аз усещах, че има нещо. Знаех, че той ми кръшка. Аз също му кръшках – заяви Лили една откровена лъжа, но това си беше нейния начин да се опази. – А и вярвам, че никой на никого не е длъжен. Бяхме наясно със ситуацията, и двамата знаехме, че не се обичаме и няма да сме заедно до гроб. Изневяра е относително понятие. Какво всъщност означава изневяра? – попита Лили, а точно в този миг Христо мина покрай нея на път за тоалетната и прикова погледа й.
-Лили, не се измъквай, отговори честно, не ни задавай въпроси – продължаваше Румина.
-Отговорих ти честно, казах ти моето мнение. Но наистина, помисли за изневярата. Какво е тя? Аз вярвам, че човек не може да изневери.
-Лили, болеше ли те? – настоя и Андрей.
Лили го погледна право в очите и стана от масата. И петимата я гледаха втренчено и очакваха отговора й. Всеки си мислеше, че го знае, но имаше нещо особено интересно в това да я чуят как го казва на висок глас пред всички, как си признава нещо, което лежи скрито на дъното на сърцето й, което крие, защото то показва, че тя не е това, което изглежда.
-Не, Рончи – Лили натърти на галеното име. – Не ме болеше. Защото аз не го обичах, за мен той беше поредният, той не беше нищо особено. Не ме болеше. Но теб те болеше. Много при това. – Лили я погледна нагло и с една високомерна усмивка се отправи към тоалетната, където знаеше, че Христо я очаква.