Да бъдеш Лили

-Мисля, че има нещо, което не искате да ми кажете. – заяви Румина като гледаше ту Андрей, ту Лили.
Двамата гледаха в различни посоки като нито един не погледна към нея. И нито един не й отговори. Румина продължаваше да ги гледа. Все още никой не й обръщаше внимание. Лили се правеше, че не я е чула. Смяташе, че ако те двамата имат някакви проблеми във връзката си, това не беше неин проблем и тя нямаше нищо общо. Нищо от това не я засягаше, затова смяташе, че не тя трябва да отговори на това. Най-малкото, това беше решение, което трябва да се вземе от Андрей или от двамата заедно, но в никакъв случай не и само от нея. Това си беше тяхна работа и тя не искаше да се меси, но Андрей й се беше обадил и я беше помолил спешно да отиде при него, без да й казва каквото и да било повече. Лили не знаеше какво да очаква, но не очакваше това и сега се чувстваше неловко и не на място. Очакваше той да е там сам, да иска още да говорят за онази нощ и за другите подобни нощи, които той иска да изживее по този начин с нея. Очакваше да са си само те и той да се опитва да я съблазнява. Не очакваше гаджето му да е там и да й държи сметка за миналото.
-Никой ли няма да ми каже какво става тук? – Румина започваше да повишава тон.
-Аз ще ти кажа – нищо не става. – на Лили й беше писнало все да мълчи и да чака Андрей да вземе просто някакво решение. Затова тя взе решението. – Вие двамата си имате някакви проблеми във връзката и търсите решение от мен. Изобщо не знам какво правя тук.
-А защо дойде? – попита Румина язвително.
-Защото Андрей се обади и ме помоли да дойда. Каза, че е спешно и важно. И аз реших, че наистина е важно. Мислех, че има някакъв проблем, а не че искате да си решите проблемите на връзката като ме натоварите мен, като си го изкарате на мен, защото явно това правите.
-Моля?
-Какво, да не оглуша, когато започнах да казвам истини, които не ти харесват?
-Ами, просто смятам, че вие двамата криете нещо от мен, което не искате да ми кажете, но което е причината да имаме дребни спорове с Андрей. Най-малкото, ние не сме в криза.
-Да, така е, сто процента! – заяви иронично Лили и обърна поглед към прозореца.
Андрей все още мълчеше, като не поглеждаше нито едната, нито другата. Лили го погледна крадешком, само с периферното си зрение. Как беше възможно да го иска? Да иска точно него? Та той беше такова мекотело! Никога не се беше държал така с нея! Никога преди! Да загуби ума и дума, да не смее да се защити, да намесва чужди хора в собствените си проблеми... това не беше той, не беше човекът, с който тя искаше да бъде.
-Виж, аз нямам нищо общо. Ако мислиш, че имате някакви проблеми, решете си. Аз защо съм тук?
-Защото между вас има нещо, което криете от мен.
-Защо не попиташ Андрей? Вие сте двойка, обичате се, би трябвало да умеете сами да решавате проблемите си.
-Ние нямаме проблеми.
-Тогава аз какво правя тук? – Лили беше готова да се развика на малоумното същество отсреща си! Викат я тук, за да им помогне да решават проблемите си, което само по себе си беше чиста глупост, но когато тя е тук да й говорят, че нямат проблеми, беше просто черешката на сладоледа.
-Виж какво, аз си тръгвам – заяви Лили и отвори чантата да потърси портмонето си. – Аз нямам работа тук. Ако имаш въпроси, питай си Андрей, аз нямам работа тук.
-Не, стой, моля те! – каза Андрей, учудващо енергично. Сякаш беше излязъл от транса си. Лили само го погледна и с портмоне в ръка заяви:
-Ако имате да ми казвате или да ме питате нещо, сега е мигът. Но конкретно, а не да ми дрънкате врели-некипели „имаме проблеми, нямаме проблеми, ти имаш общо, ти нямаш общо”. Какъв е проблема, аз какво правя тук?
-Вие двамата – между вас има нещо, което криете от мен. Между вас е станало нещо, но не знам какво. Обаче в него е проблема.
-А аз какво правя тук?
-Той няма да бъде честен.
-Питай първо него. Би трябвало на него да вярваш, с него да говориш за такива неща.
-Андрей, имаш ли връзка с Лили? – попита Румина по-директно и по-груб от необходимото. Поне така се стори на Лили. Може би беше афектирана.
Андрей сякаш се беше върнал към транса си и не я погледна веднага. Когато го направи, погледът му беше някак отнесен и сякаш не му пукаше.
-Андрей, попитах те нещо! – заяви Румина.
-Не, нямам връзка с Лили – заяви той.
-Но си ми изневерявал с нея! – заяви Румина.
-Не е вярно. – каза отново Андрей. Лили седеше и гледаше човешката драма – тази жена бе успяла да превърне Андрей от страхотен мъж с чувство за хумор и характер, мъж, здраво стъпил на земята и борещ се за себе си, в някаква мижитурка, която лежеше безжизнена в краката на жена си.
-Лъжеш ли ме, Андрей? – попита Румина злобно. Гледаше го право в очите, много настоятелно. Имаше нещо манипулативно в нея.
Естествено, че те лъже. И има причина да го прави – страх го е. Страх го е до смърт, мислеше си Лили, но не смееше да се намеси. Ако тя беше на негово място, щеше да каже истината и да се оправдае с това, че е тя, че от нея може да се очаква подобно нещо. Но Андрей нямаше куража да бъде себе си и да отстоява себе си, да се бори за свободата да направи това, което поиска на мига.
-Лили, той ме лъже, затова ти си тук.
-Не знам как прецени, че те лъже. Аз няма да се меся между вас. Не е моя работа кой на кого с кого изневерява.
-Той ми кръшка, нали? При това с теб!
-Попита го, той отрече. Защо продължаваме да го обсъждаме? – попита Лили, като се погнуси от себе си. Ако беше себе си, щеше да каже – да, той те лъже. Той прави секс с мен, страхотен секс. Звъни ми, за да ми се оплаква от теб. Моли ме да ходя с него за дрехи, да съм с него на фризьор. Иска да ми държи ръката, докато ходим заедно по улицата, да заспиваме прегърнати. Той има безплатни минути към мен, точно както към теб. Но той говори много повече с мен. За него аз съм много повече, отколкото си ти.
Но не каза нищо от това. Може би наистина беше влюбена в този мъж.
-Андрей, дай ми телефона си! – заяви Румина решително и подаде ръка.
-Моля? – Андрей отново излезе от транса си.
-Чу ме. Дай ми телефона си. Искам да погледна обажданията ти, смс-ите ти. Искам да видя снимките ти, всичко.
-Как така ще ми ровиш в телефона?
-Нима имаш нещо за криене?
-Естествено, че нямам.
-Дай го тогава. – Румина го гледаше като строга учителка. Все едно беше ученикът, който изкарва само двойки, но продължава да не учи и сега лъже, че си е написал домашното. Или като този, който постоянно бяга от час, увещавайки, че е болен, а същевременно се мотае по кафетата. Проблемът винаги е в това, че те хващат. Ако не те хванат, проблем няма. И Андрей знаеше това. Извади телефона от джоба на дънките и го даде на Румина. Лили настръхна, знаейки какво ще е първото, което Румина ще види. Всички смс-и в собствената й входяща кутия напоследък бяха от Андрей. И ако той беше имал неблагоразумие да не ги изтрие, Румина щеше да разбере всичко. Щеше да разбере защо онази вечер той не беше отишъл да се види с нея в онази дискотека. Защо й беше казал, че е болен и не може да отиде с нея на премиерата на онзи филм. Защо беше отишъл на фризьор без нея. Защо уж беше заминал за Силистра така набързо.
Румина седеше, ровеше из телефона му и мълчеше. От време сбръчкваше вежди, но нищо не продумваше. Лили предположи, че или не намира нищо, или търси нещо, което да е строго не приятелско, от което ясно да си личи, че има нещо, което не е за пренебрегване. Румина продължаваше да мълчи, а Лили се чувстваше все по-напрегната. Не знаеше какво да очаква. Погледна Андрей и се почувства жалка – тази жена, тази смешна жена Румина ги караше да се чувстват отвратително за това, че са направили нещо, което беше в реда на нещата, нещо съвсем естествено. Що за жалка ситуация беше това? Лили не събра кураж да продума. Знаеше, че може да победи Румина, но дори и да спечели словесния дуел, пак щеше да загуби така или иначе, в дългосрочен или краткосрочен план.
-Отивам до тоалетна – беше единственото, което успя да измисли, за да излезе от ситуацията. Разкъсваше се между себе си. Трябваше да й каже, защото така се чувстваше зле. Не искаше да има тайни, не смяташе, че постъпката й е нещо лошо. Но Андрей сигурно щеше да отрече. Толкова се беше наплашил от гаджето си, че беше готов да потъпче себе си и нея, за да угоди на тази откачена Румина.
Погледна се в огледалото. Видя красивото русо момиче, което имаше достатъчно сила, чар и интелект, за да се изправи срещу онази откачалка. Но видя и онова страхливо малко дете, което беше направило нещо лошо, а сега се страхуваше от наказанието. Което беше още по-лошо – на чия страна щеше да застане нейното другарче в игрите? Лили се почувства сама, безкрайно сама и осъзна, че това е мигът да бъде себе си. Направеше ли този компромис, щеше да загуби себе си, да спре да си вярва, да предаде сама себе си, при това заради някой друг. Това ли искаш, Лили?
-Ще те убия! – изкрещя Румина в мига, в който Лили се приближи към масата. Скочи и хукна към нея с протегнати напред ръце. Лили я гледаше и се чудеше какво се случва. Първата й реакция беше учудване, а след това инстинктът за самосъхранение се задейства и Лили посрещна ръцете на Румина със своите. Двете се вкопчиха една в друга. Румина се опитваше да я хване или за косата или за гушата, а Лили се опитваше да се предпази.
-Хайде стига вече глупости – Андрей ги хвана и двете за косите и ги дръпна настрани, след което ги повлече към масата. – Какви са тези циркаджийски истории?
-Знаех си, че нямам място тук! – заяви Лили на висок глас. Ясно съзнаваше, че цялото заведение ги гледа и слуша. Чувстваше се така и преди да отиде до тоалетна, но сега вече бе неизбежно. – Откачалка, какво ти стана изведнъж?
-Аз й казах, Лили. – заяви спокойно Андрей и отпи от чашата си. – Всичко й казах. Казах й, че сме ходили, че ти си момичето, което съм оставил август месец. И че ти си момичето, с което си тръгнах петък вечер от дискотеката.
-Браво, похвално, а защо аз ям бой?
-Защото си го съблазнила, кучко, затова! – изкряска Румина.
-Я бягай оттук, овца такава. За да дойде при мен, явно има нещо, което ти не му даваш. Не знам какво е, а и не ме интересува. Но няма да се карам с никого за нищо. Свободна съм да бъда с когото искам. Няма да се защитавам за това, че някой ми харесва и че съм направила това, което ми е дошло отвътре. Това е най-естественото – да си с човека, който ти харесва. Няма да се оправдавам. Не съм престъпница и няма да ходя срещу човешката природа за кефа на момиче, което дори не харесвам.
-А опита ли се да ме опознаеш? Ти ме мразиш поначало, просто защото съм другата, а не заради мен самата.
-О, напротив! – двете вече си викаха и въпреки че искаше не да я надвиква, а да я оборва с разумни доводи, Лили май повече се беше отдала на първото. – Опитах да те харесам, да видя доброто в теб! Но ти си толкова зла, толкова много мразиш целият заобикалящ те свят, толкова много те е страх да не го загубиш! Не съм срещала друго толкова неуверено същество като теб. Смехът ти е гаден, косата ти е гадна, кожата ти е отвратителна, дори усмивката ти е лицемерна и превзета. Не знам как да те харесам!
На масата настъпи мълчание. Цялото заведение седеше и ги гледаше – Лили наистина беше успяла да надвика не само Румина, но и всички други. Включително музиката. Рончи седеше и гледаше в чашата си, без да говори. Андрей гледаше ту едната, ту другата.
-Това е смешно. Седите тук и се карате за глупости. За какво всъщност се карате? – попита той накрая.
Лили усети колко основателен беше този въпрос – тя и Румина на практика нямаха какво да делят. Той не беше вещ, беше човек и нищо човешко не му беше чуждо. Така че той трябваше да реши.
-Прав си, ти реши – каза Лили и го погледна. Той също я гледаше, но не разбиращо. Да реши, какво да реши?
-Прав си, няма място за избор. – каза Лили, осъзнала, че ако го остави той да избира, щеше да загуби. Сега беше моментът тя да вземе същото решение като него, но направеше ли тя този избор, щеше да спечели. Лили продължи – Вие двамата имате проблеми. Това е очевидно, няма причина дори да го обсъждаме. Вината не е в мен, макар че се опитахте да ме замесите. Да, той ти изневери с мен. Няма да го карам да избира. Аз не искам да ходя с него. Но ти искаш. Вие се обичате, трябва да сте заедно. Аз не обичам подобни триъгълници, затова си тръгвам. – Лили остави пари за сметката и излезе от заведението.
Затваряйки вратата зад себе си, почувства, че затваря една страница от живота си. Искаше Андрей да я догони, да й каже, че иска да е с нея, не с Румина. Искаше той да я спре, да я върне при себе си, но нямаше да го направи. Беше се уплашил прекалено много от перспективата да изостави Румина. Може би наистина я обичаше? Лили не можа да понесе подобна мисъл.

Изключи телефона си и легна да спи с надеждата сънят да е по-хубав от реалността.