Да бъдеш Лили

-Не искам повече да правиш така - заяви Тишо.
-Какво сега съм направила? - попита Лили и усети вълна от негодувание.
-Много добре знаеш какво. Полудях като те видях отгоре на подиума.
-Стига вече с тези глупости! Толкова ни е хубаво заедно, ти се опитваш изведнъж да ме променяш! Ако стана такава, каквато искаш да бъда, нима ще ме харесваш! Не, ще ме оставиш. През цялото време, докато ходим ще се опитваш де ме промениш, а накрая ще ме зарежеш, защото вече не съм същия човек, с който си тръгнал - няма да съм толкова чаровна, истинска, весела. Това ли искаш?
-Просто не искам да танцуваш там, всички да те гледат, да флиртуваш с разни хора.
-Страх те е, че ще ти изневеря. - заяви Лили спокойно и го погледна в очите.
-И това.
-Как може това да те плаши? - Лили придърпа нагоре одеялото и се зави до брадичката. Изведнъж я беше обляла студена вълна.
-А какво - трябва да ме радва ли?
-Никога не съм си представяла, че мога да ти изневеря. Не искам да ти изневерявам. Но и не искам да ме задушаваш и да ми вдигаш скандали за глупости.
-А аз не искам всички де ти гледат, всички да те свалят.
-Никой не ме сваля!
-Сто процента! Все едно, че не бях там и че не видях!
-Тихомире, кой ме е свалял?
-Кой ли не те сваляше! И ти му отвръщаше! Кой беше този до теб на подиума?
-Дори не знам за кого говориш!
-Аз знам, затова се притеснявам!
-Гледай си работата! Нямам намерение да се карам с теб за глупости! - Лили стана от леглото и отиде към дрехите си. Бяха разхвърляни по столовете, имаше и по пода. Цялата ситуация я отвращаваше. Багажа й беше в хола му, все още неразопакован. Тя можеше още сега да си вземе сака и да си тръгне, но и двамата знаеха, че няма да го направи. Искаше да си е у дома, сред нейните хора и нейните заведения, а винаги, когато си беше вкъщи, искаше да е при него. Ето това беше лошото при връзките от разстояние!
Лили се облече под смаяния му поглед.
-Какво правиш? - попита Тишо няколко пъти, но не получи отговор. Тя тръгна към вратата, взе чантата си и затвори след себе си. Тишо скочи от леглото и тръгна след нея. Лили вече слизаше по стълбите, когато той извика след нея:
-Къде отиваш?
-Отивам да закусвам! Сама! - заяви Лили и трясна входната врата след себе си. Тишо я проследи през прозореца. Познаваше целият град като петте си пръста, но за Лили не можеше да се каже същото. Затова той знаеше къде отива тя. Обичаше една голяма сладкарница на три етажа, цялата в цветя и обляна от слънчева светлина. Много често, когато тя идваше тук, двамата сядаха там, на най-горния етаж, припичаха се на слънцето. Лили винаги си поръчваше боровинков пай със сладолед. И се радваше като дете на цъфналите цветя и топлите слънчеви лъчи.
Лили си мислеше, че трябва да отиде някъде да хапне. Беше много гладна и малко й се спеше. Но трябваше да се помотае малко. Не си представяше връщането си. Искаше той да отиде при нея и да я върне, но той нямаше как да знае къде е тя, защото не искаше да ходи в онази сладкарница. Умираше за парче боровинков пай с кокосов сладолед, но ако отидеше там, той щеше веднага да се появи. А тя искаше да му покаже, че е независима. И макар в друг град, сред непознати хора и множество страхотни места, които не беше открила, Лили нямаше намерение да отстъпи. Ясно осъзнаваше, че само веднъж да свие в грешната пряка, щеше да се загуби безвъзвратно - тук всички улици й изглеждаха еднакви.
Реши да продължи напред и да намери някое ново местенце, където да закуси. Разкъсваше се между това да се прави на недостъпна с риск да се загуби и това да покаже, че е достъпна, но да загуби малко от достойнството си.
Реши се на първото и влезе в някакво кафе, в което никога не би влязла в София. Но сега не беше в София, никой не я познаваше, а и не беше сигурно дали пак ще дойде тук, затова реши да рискува. Тръгна към вратата и в този миг телефонът й звънна - беше Тишо. Нямаше да му вдигне. Спря звука си и продължи. Точно посегна към дръжката на вратата, когато получи смс - "за нищо на света на влизай там". Значи все пак беше решил да се сдобрят и вървеше след нея. Е, няма да стане твоята. Лили влезе и затвори вратата зад себе си. Обстановката беше толкова обикновена, клинична, че тя веднага съжали. Тук липсваше не само вкус, но което бе по-лошо - липсваше сърце.
Още се оглеждаше за маса, докато другите посетители оглеждаха нея, когато Тишо влезе, издърпа я навън и я повлече в друга посока, възможно най-далеч.
-Помолих те да не влизаш там.
-Заповяда ми! Заповядваш ми и други неща! Няма да стане твоята.
-Лили, пак ли този спор. Не искам да стане моята, но и не искам да се излагаме пред целия град.
-Майната ти! Имиджа ти е всичко, за което мислиш! Даваш ли си сметка, че повечето хора не те познават!
-Но точно тези, които пускат всички клюки, ме познават. Хайде да се приберем.
-Отивам да закусвам и ти не ме интересуваш.
-Добре, още ли ще се караме за това? Глупости правиш сега.
-Глупости?!? Казваш ми, че съм глупава, така ли?
-Лили, не съм казал подобно нещо.
-А какво каза? Откакто съм тук се опитваш де ме контролираш, да ми казваш какво да правя, как да се забавлявам, къде да ходя. Не се опитвай да ме промениш, защото в крайна сметка ще ме загубиш! - Лили се врътна и тръгна обратно по пътя към дома му.
-Сега къде отиваш?
-Искам да си взема душ, идвай да си ходим. - Лили се чувстваше като у дома си в неговия дом. Харесваше й там - имаше много цветя и страшно много картини, различни стилове музика и игра с осветлението. Спалнята му беше точно такава, каквато Лили си беше представяла собствената си спалня, при това той също не беше ползвал услугите на дизайнер или архитект. Банята беше със сини плочки по пода и жълти със синьо по стените и Лили просто обожаваше енргията й! Чувстваше се като на морето в тази баня. Затова не й беше проблем да каже "да се прибираме у дома", имайки предвид неговият дом.
Тишо я хвана за ръка и двамата тръгнаха заедно. Не говориха по пътя. Лили искаше да го целуне, но същевременно не искаше и това я изнервяше. Сети се за Олег и за това как той също живееше в друг град, но с него всичко беше много по-лесно и нито за миг не се беше замисляла дали да направи това, или другото. А с Тишо беше толкова по-интересно.
-Ела тук - Тишо отново я подпря на стената, точно както предишната вечер. Но Лили му беше толкова бясна, че този път нямаше да го остави да разчупи ледовете със секс.
-Не отивам на друго място, освен в банята! - заяви тя, отблъсна го и продължи към втория етаж. Тишо я последва.
-Стига, не ми се цупи сега за глупости. Аз съм този, който трябва да се сърди, а ти не ми говориш и ми се мусиш.
-За какво можеш да се сърдиш?
-Лили, ти обожаваш да се показваш! А аз искам само аз да те гледам, да си само моя! Мразя друг да те зяпа!
-Това ли е проблема, че ме гледат? Какво те грее, нали ти ме имаш?
-Лили, няма да разбереш мъжката логика. Просто разбери, че те искам само за мен и не искам друг да те гледа!
Лили вече беше почти гола. Целуна го и влезе в банята щастлива и доволна. Той я ревнуваше. Искаше я само за себе си, явно имаше чувства към нея. Харесваше й егоизма му, непрестанното му желание. Мечтаеше да хапнат и да се върнат в леглото. Може и да не хапват. Лили го искаше много, искаше секс за сдобряване.
-Мило, ще дойдеш ли да ми разтриеш гърба - провикна се от банята. Гола и мокра.