Чайка, лампа, слънчоглед

А всъщност в живота си всеки е сам. Той идва и ти казва "Много те харесвам", а после отива и се забива с онова момиче. И ти се дразниш не на това, което е казал, или на онова, което е направил, а на онова, което е казал и после е направил. Защото - само един истински, оформен лицемер може да те лъже в лицето. Само такъв човек може да дойде и да ти каже "Ама аз нямам нищо против теб, естествено, че не те мразя, защо си решила, че те мразя, лъжеш се...". А точно на другия ден ти заявява "Ти си циганка"! Но добре, че няма нищо против теб.
Един човек, изтъкан от лицемерие.
А всеки човек живее в няколко свята. В единия свят може да си някой принц, а в другия - да си просяк. Във всяка компания човек някак си се променя. Общувайки с хората, всеки търси начин да се защити от тях. Защото е сам и защото не можеш да имаш вяра на никого, най-малкото на този, който ти казва "Не те мразя, не си мисли така". Ако ти кажат това, знай, че те мразят. Знай, че каквото и да ти каже този човек, то не е истина, той те лъже, защото го е страх. Зад всяка отявлена форма на агресия се крият комплекси и страх от външния свят. Той наранява, защото го е страх да не бъде наранен. И толкова много го е страх, че изобщо не се замисля дали този човек изобщо ще го нарани. За него е важно да изсипе цялата помия на собствената си несигурност върху ти, без да се интересува от нищо. Той дори не се замисля - мисли, че щом е комплексиран страхливец, всичко му е простено, щом го прави като защитна реакция, той е в правото си.
Това е един човек, изтъкан от лицемерие.
И може би е по-добре да си изтъкан от комплекси, отколкото от лицемерие. Защото ако си целият един голям комплекс, това не значи, че ще лицемерничиш, но ако си лицемер, това само по себе си е достатъчно лошо. А иначе кой няма комплекси?
И най-странното е, че като комплексар или превземка най-често те квалифицират хората, които не те познават. И всъщност кой решава кой какъв е? Може ли човек сам да се определи? Щом самият ти не можеш да определиш какъв си, как така някой друг може? Някой, който не те познава, не знае начина ти на мислене и чувствата ти, не разбира подбудите ти? И ако човек постоянно се променя, защото това със сигурност е така, то може ли тогава да го определим и да го поставим в граници?
И винаги най-положителното отношение води до агресия. Колкото по-мило се държиш с някого, колкото по-позитивен се опитвашда бъдеш, толкова повече той се опитва да ти се изсере отгоре. Защо това е така? Може би гледа на теб като на слаб човек? Не трябва ли да приемаме положителното отношение с положетална нагласа? Не е ли по-вероятно да ни нарани по-агресивният, този, който се държи по-грубо? Защото именно той е този, който наранява като защитна реакция. Затова агресията следва също да е насочена към него.
Не разбирам този сложен свят. Прекалено много омраза има в него.