Любимата ми част от седмицата е, когато тя отвори вратата на стаята, влезе вътре леко запъхтяна и каже „Добро утро”. И това се повтаря всяка седмица. Винаги отивам там, виждам, че я няма и се отчайвам. Защото живея само за уикенда. За времето, когато отново ще я видя, когато отново ще прекарам малко време с нея – с милата й усмивка, звънливият й смях, силният й глас, логичното й мислене и нестандартните й предложения. Харесва ми просто да я наблюдавам как седи там сама. Повечето хора седят сами. Но при нея това ми изглежда повече като собствен житейски избор. Самотата като осмислено отцепване, изолиране от другите.
Тя поддържа връзка с малко хора, но го прави качествено. Говори с тях, споделя, смее се, забавлява и себе си и тях. Винаги е весела, но никога лигава. Обичам нейната усмивка – за нея живея. Най-любимата ми част от седмицата е мигът, когато чуя гласът й с тази леко извинителна нотка, че отново е закъсняла. Тогава знам, че ще мога да се преборя с останалата част от седмицата. И ще чакам с нетърпение да дойде пак този ден, в който отново ще я видя. И така живея – от седмица за седмица. Някак си преживявам тези седем дни в очакване а един миг, един-единствен, който да ми върне жизнеността.
Единственото тъжно тук е, че тя не реагира. Тя сякаш не споделя всичко това. Да, винаги е много мила, много усмихната и много отворена и приятелски настроена с мен. Но не това искам. Не вижда ли, че ми харесва. От много време съм сам и сега, когато за първи път осъзнах какво изпитвам, се чувствам сякаш някой ми е върнал сърцето и ме е освободил и аз отново мога да чувствам.
А тя не реагира. Не мога да сдържа порива на душата си – понякога у мен напира неистово силното желание да й се обадя. Не виждам защо да го потискам – ние сме приятели, тя сама ми е дала номера си, не съм го откраднал от някъде. Харесва ми да чувам гласа й – винаги леко сънен, но щастлив. Сякаш всеки миг от живота й е забавление. А знам, че два ли е така.
Последният път, когато й се обадих тя сякаш бързаше да затвори. Може би е имало някой при нея? Може да не е била сама, или пък да е бързала за някъде? Може да е закъснявала за поредната си среща? Сигурно е така – тя няма причина да не ме харесва. Не може да не ме харесва. Не може да изпитва досада от разговорите ни.
А за мен всеки един разговор с нея е като награда – за това, че съм жив, затова, че търпя всичко лошо, което се изсипва отгоре ми. Не мога да се контролирам. Когато чух гласа й, сякаш слънцето изгря иззад облаците, отпрати дъжда да си ходи, усмихна ми се, право на мен. Сякаш облаците от буреносни се превърнаха в малки слънчеви облачета пратени на небето, за да ни предпазват от силата на слънчевите лъчи, за да създават така необходимата романтика в дните ни. За да ни правят щастливи. Гласът й, смехът й – всичко това ме прави безумно щастлив. Усетих как нейното щастие ме изпълва. Как душата ми се пълни с пролет. Когато тя е там, аз се чувствам щастлив.
Той не спира да ми се обажда. Това е толкова досадно – този човек няма ли си друга работа??? Исках да сме само приятели, но той не спира да ми звъни просто за глупости. Вече имам чувството, че му доставя удоволствие дори само да слуша гласа ми. Което е извратено, странно, сякаш е някой болен. Знам, че не е. Знам, че е страхотен човек, но това ме задушава.
Онзи ден например ми се обади, докато чакаше някакъв трамвай. Нищо конкретно не ми каза – сигурно е искал само да си уплътни времето, да не скучае, докато чака. Но това ми е досадно. Да сме си толкова близки, че да си говорим за нищо и да си говорим празни приказки – не сме. Да се сваляме, че да ни е кеф – не. Не го разбирам това мъжкия мозък.
Днес я видях – по-красива от всякога. Влезе, отново закъсняла. И отново усмихната. Когато тя влиза, сякаш слънцето нахлува заедно с нея и студената стая се изпълва с топлина, чар и усмивка. И много интелект. Не че и без нея не е така – тук всички са умни. Много умни. Но тя сякаш носи топлина. Успява да прогони цялата съненост наоколо. Всички други винаги са толкова сънени, толкова заспали, че дори не могат да кажат „добро утро”, говорят малко и с половин уста, ако изобщо им се наложи да говорят. А тя винаги влиза доволна и усмихната с вечната си красива усмивка и това „добро утро”, от което утрото наистина става добро.
Прибирахме се заедно – тя е най-страхотния и забавен човек, когото познавам. И е винаги пълна с интересни истории. Е, последната не ми хареса много, но е добре, че го научих – имала си някаква нова тръпка! Как може на мен да ми говори за подобни неща, тази откачена кучка? Много добре знае, че я харесвам, нарочно го прави! Кара ме да ревнувам, да се чувствам зле! Нарочно го прави, иска да страдам, да ми е гадно, да я ревнувам! Може би така се опитва да ме накара да съм по-активен? Може би си мисли, че ако ме остави с впечатлението, че имам конкуренция ще се боря още повече за нея? Точно така, това трябва да е – никой няма, просто иска да ме накара да ревнувам! И все пак – играе си с огъня!
Много съм щастлива! Той се обади, Сашо се обади!!! Имаме среща утре, нямам търпение да го видя! Нямам търпение да разкажа на момичетата – ще са почти толкова щастливи, колкото и аз! А може би трябва да пазим нещата в тайна засега? По-добре, няма да ги урочасвам! Ами ако кажа на всички и после нещата се прецакат? Ще съм ги провалила сама! Не ме интересува, нека е само глупаво суеверие, ще си трая, за да не урочасам всичко! Само че вече казах на Гриша. Ама нищо, той на никой няма да каже. А и той не ми е толкова близък, не е толкова важен за енергията, така да се каже. Има значение, ако научи някой, който познава или мен, или Сашо малко по-добре. Ама нищо, Гриша не е много важен. Ама и той пък какъв е – хич не се зарадва за мен. Дори мъничко! Ама че приятел! Що за приятел няма да се зарадва за мен! Разказах му цялата история – как сме се запознали със Сашо, какво сме си говорили, кога сме излизали, какво сме правили, а той, Гриша, само седи срещу мен и се мръщи такъв и ме гледа лошо. При това съвсем явно! И ми каза да не се захващам така с някакви хора, които не познавам толкова добре и че било по-добре за връзката да сме били първо приятели повечко време, за да се опознаем по-добре и да съм сигурна, че няма да попадна на някакъв откачен изнасилвач или убиец или нещо такова. Луда работа! Как може да ми говори подобни неща, толкова гнусни, когато съм толкова щастлива! И аз се опитвам да му обясня, че познавам Сашо отдавна, при това добре, че е братовчед на един от най-близките ми приятели, че сме излизали стотици хиляди пъти като приятели и че е напълно нормален, а Гриша ми говори, че човек никога не може да е сигурен. Защо изобщо мисля за него?
Вчера пътувах в трамвая и я видях. Беше толкова красива. Беше усмихната и щастлива – цялото й излъчване беше на човек, който се радва на живота си и няма какво да губи, но и няма какво да печели, защото вече има всичко! Тя е толкова страхотна! Беше наистина невероятно красива! Когато е искрено щастлива е дори още по-хубава, защото топлотата и щастието струят от нея още повече! Тя сякаш идва от приказка! Невероятно е!
Проблемът е, че с нея беше някакъв мъж. Момче, всъщност, колкото нас, горе-долу. Беше хубав, това не мога да го отрека. Но дали е по-добър от мен? Дали неговото слабо тяло, височината му, русата му коса и топлата му усмивка го правят по-добър от мен? Нима това е най-важното? Как може да го харесва? Сигурно е безкрайно празноглав! Не е нормално тя да е с него, когато трябва да е с мен! Макар, че не съм сигурен, че са заедно, като двойка, де. Може би просто се опитва да ме накара да ревнувам. Макар, че няма от къде да знае, че ще мина оттам. А може би знае? Ами да, миналата седмица й се обадих горе-долу по това време, че чакам трамвая! Точно така – тя е знаела, че ще мина оттам случайно и ще я видя и така ще изглежда сякаш всичко това е станало случайно! Тя иска аз да я искам, иска да я ревнувам – добре, но това ли е начина? Не вижда ли, че ме боли? Че я ревнувам, че мразя и него, и нея в подобни моменти, че ми идва да ги убия и двамата?!? Не може да не вижда!!!
Но това, от което ме боли най-много е, че тя наистина изглежда щастлива. Сякаш това е чакала цял живот. Двамата наистина много се забавляваха. Само си говореха, боричкаха се нещо, уж някакво приятелско, но тя така не прави с мен. Мен сякаш не иска да ме докосне, сякаш я е гнус, максимално избягва подобни контакти с мен! А с него не спря да се смее и да се опитва да го докосне, да е по-близо до него. И той така се държеше – сякаш бяха като сиамски близнаци, не се отлепяха един от друг. С мен не е така. С мен не се смее толкова много, не се забавлява толкова много. Възможно ли е някакъв рус педераст да е по-забавен, да е по-приятна компания от мен?
Идва ми да го пречукам това копеле.
Излизах със Сашо! Беше толкова страхотно, той е толкова мил и забавен! Говорихме за какво ли не! Искаше дори да ме изпрати до нас и аз се опитах да го отпратя, но той настоя и ме изпрати до вратата. Беше толкова мило! И толкова джентълменско! И други са го правили за мен, но е някак си много тромаво, когато го направи Гриша, например. Той е толкова сладникав и мазен! Отвратително е!
А Сашо е толкова мил! Успява да е джентълмен по някакъв ненатрапчив начин, без да е мазен и гнусен. Той е наистина страхотен! Толкова не се бях смяла от много време! Разказа ми някаква много забавна история за една мадама в аптеката пред него, която имала някакъв проблем с някакви хапчета. Ама някакъв много глупав в проблем. Те били разтворими и тя се мажела с тях или нещо такова, вместо да ги пие. И спорела с аптекарката, че те се правят на мехлем! Спорела с аптекарката! Той го разказа много смешно! Беше толкова весело! От много време не съм се забавлявала така с някого! Имам чувството, че има нещо между нас. Май сме повече от приятели. Смисъл, аз така се надявам, но така като гледам и той как се държи! Боричкахме се и той не спираше да ме гушка! Беше толкова миличко и приятно! Невероятно е! Той е най-забавния и красив човек, с който съм била някога на среща! А, и имаме среща и утре! Това е невероятно! Той се обади преди малко, каза ми, че си е изкарал страхотно и че отдавна не се е смял така и няма търпение да се видим пак.
Тя продължава да излиза с онзи. И нещата май станаха сериозни. Днес тя отиде до тоалетна по някое време, а телефонът й беше в чантата. И по едно време започна да звъни, ама не спираше. И аз отивам, бъркам и какво да видя – Сашо. Те другите ме питаха как може да й бъркам в чантата, но нали беше откопчана, значи не се брои! А и те не разбират нищо от тази наша игра с нея! Аз си я разбирам обаче. И седят и ми четат морал - кои са те, че се изправят на пътя на любовта?
Още я нямаше, когато получи смс – естествено, че го прочетох – онзи й пишеше някакви глупави лигавщини от типа на „ти си най-страхотното нещо, което ми се случва в момента, нямам търпение да те вида отново!”. Ама че лигня. Но най-вероятно тя си ги пише сама. Е, влезе в стаята почти в същия миг, в който аз го четях, едва успях да върна телефона на мястото му – не искам да разбере, че упражнявам контрол, искам да се чувства свободна да прояви себе си и своята креативност. Щом иска да ме кара да ревнувам и е готова да ходи до тоалетна, за да си пише сама смс-и в името на това да ме измъчва и да ме кара да се боря още повече за нея, добре. Но наистина ме боли!
Сашо не се е обаждал от много време. Започва да ми липсва. Звъннах му, но той не ми вдигна. Стана ти тъжно. Когато най-накрая успях да се свържа с него, той ми говореше с половин уста. Едва успях да го накарам да излезем и трябваше да го тормозя сигурно половин час преди да го убедя да ми обясни проблема. А какъв бил проблема – че той ми бил звънял, аз съм му била затворила. Написал ми смс, не получил отговор. Заклех му се, че няма такова нещо. Той обаче каза, че не е побъркан и че не иска да го разигравам. Оказа се, че ми е звънял, докато съм била на курс. Може би другите са му затворили, защото телефонът ми звъни много силно. И наистина – погледнах, имах и смс, който не беше маркиран като непрочетен и който наистина не бях чела, но телефонът не ме алармираше за това. Странна работа – сигурно нещо с е бъгнало. Но наистина не разбирам. Обясних на Сашо, че наистина го харесвам и искам да сме заедно, но той се чувства наистина гадно, а сега и аз се чувствам така. Това е ужасно – заради някакви си дребни проблеми с техниката, замалко щеше да ме отреже. Утре вечер отиваме на едно парти заедно. Решихме, че ще отидем като двойка! Вече сме двойка! Официално! И утре е премиерата ни пред обществото! Хаха, как звучи само, но то си е така – утре ще кажем на приятелите си. Те няма да повярват. Е, моите ще повярват, защото вече знаят де, не мога да го държа в себе си – толкова съм щастлива! Толкова много го харесвам, толкова ми е хубаво с него, той е невероятен!
Двамата си стават все по-близки. Тя ми разказа за някакво парти, на което били отишли заедно и били изненадата на купона – всички очаквали те най-после да се съберат и сега всички били щастливи, радвали се за тях и ги подкрепяли. И ми го говори всичко това с една такава доволна усмивка, все едно светът започва днес. Беше толкова красива, но такива глупости ми блещеше, че ми идваше да запуша устата й с ръка. Не искам да слушам никога повече за тоя непрокопсаник, но нали това е част от играта – тя ме кара да ревнувам, аз се правя на ни лук ял, ни лук мирисал. Започвам обаче да си мисля, че тоя Сашо наистина съществува и тя май наистина го харесва. Напълно възможно е – беше толкова щастлива, докато говореше за него. Дали е толкова грейнала, когато говори и за мен? Най-вероятно.
А онази вечер й се обадих – около нея шум, глъчка, парти. И някакъв мъж нещо беснееше, че говори по телефона и кой е тоя Гриша, да не съм чул повече за него и такива неща. Полудях от ярост. Кой е тоя, че ще говори така? Тя побърза да затвори, което беше много грубо. Стана ми много гадно. Ама онзи май много изревнува. Макар че кой е той, че да ревнува! Аз трябва да ревнувам, аз трябва да искам да го убия и аз наистина искам, ама не го правя, нали? Е, все някой ден ще му дойде акъла и той ще се усети, че Криси го ползва само като примамка, за да ме привлече още повече, да ме накара да ревнувам и да я искам още повече.
Обаче наистина беше много красива. Тя е истински ангел – цялата излъчва щастие, от нея струи светлина! Не можах да се сдържа и я прегърнах накрая. Уж приятелско, наистина, но и това е част от играта. Правим се на приятели, а всеки тайно си мечтае нощем за другия. Тя е невероятна, обожавам я. Обожавам тази усмивка, това красиво лице, този силен, гръмък смях, който кара целият трамвай да се обърне и да види от къде идва. И когато видят колко е красиво това момиче, всички тихичко се усмихват. Сигурно си мислят „леле, тя е божествена, тя е като ангел, попаднал на земята, за да прави добро само с усмивката си, тя носи слънцето в себе си”. А на мен сигурно ми завиждат. Да, защото аз съм бъдещото й гадже.
Леле, Гриша току-що ме прегърна! Беше отвратително. Толкова беше гадно! Опитвам се да сме приятели, нямам проблем с това, че има отвратително тяло, че е грозен и че понякога мирише на супа. Той е мил човечец, умен е, има за какво да си говоря с него. Е, не е и грам така забавен като Сашо, но става да се прибираш с него. Аз просто нямам проблем с присъствието му, а той скача да ме прегръща! Пълна гадост!
Партито със Сашо беше страхотно! Той цяла вечер не се отдели от мен. „Искам всички да са наясно, че сега си и мен и да спрат да ти се лепят и да те свалят”. Така ми каза, честна дума! Той не е наред. Толкова е сладък, когато ме ревнува! И толкова смешен. Само как гледаше, когато собствения му братовчед, моя най-добър приятел, дойде при мен да си говорим. Не при него, а при мен. И ние и двамата му говорим – какво си се развилнял, ние сме по-близки от брат и сестра! А моят продължава да се дразни. И после – бях отишла до тоалетна и после докато си миех ръцете в банята, един дойде да се запознаем. Сашо така лошо го гледаше! Дойде при мен, прегърна ме през кръста и набързо ме изнесе! Не ми харесва, че е толкова ревнив!
А когато Гриша ми се обади, направо полудя – какъв е този, веднага да го махаш, я виж по кое време ти звъни, да не е луд? Направо полудя от ревност. Това не ми харесва и го обсъдих с него. Предложих му да се запознае с Гриша, за да спре да прави циркове и той прие.
Накара ме да се запозная с гаджето й! Що за откачалка! Трябваше да седя и да им светя! Не ми стига, че трябва да търпя да ми говори за него, а сега трябва и да ги гледам как се целуват, натискат, да виждам ярки изрази на техните чувства почти постоянно. А тях явно са ги напушили много чувства! Беше пълна гадост! Не мога да гледам вече нито нея, нито него. Особено него! Идваше ми да му счупя челюстта на това лайненце! На какъв се прави – да целува моето момиче пред мен?!? Идваше ми да хвърля масата по него – какъвто е кльощав, ако реша мога да го счупя целия с голи ръце, той нищо не е пред мен, не знам защо тя излиза с него! Нищо не разбирам! Какво намира в него?!? Какво му харесва?!!? Та той е отвратителен! Не мога да го гледам, искам да го убия!
Запознах ги. Сашо се успокои, но Гриша се държа много странно – почти не продума. Опитах се да водя нормален разговор и с двамата, да си говорим и тримата, но Гриша сякаш отказваше да говори със Сашо. Общуването за първи път ми се стори нещо трудно. Стана ми гадно. Може би нещо не е бил на кеф. Но беше грубо да си го изкарва на нас. Държа се толкова студено.
А Сашо и той не ми помагаше много – постоянно ме гушкаше. Знам, че не може да се сдържи, но можеше да се опита поне малко повече. Когато си останахме само двамата беше наистина страхотно – той се държа невероятно, не спря да ме прегръща и целува! Знам, че не е минало чак толкова време, но имам чувството, че съм лудо влюбена в него!
Не мога да издържам нито дори ден повече без нея! Искам я много и я искам сега, само за мен! Без никакъв Сашо, без никакви игри и уговорки. Макар вече да не съм толкова сигурен, знам, че и тя ме иска, но онзи прекален много й се кефи и сега тя не може да скъса с него, защото ще го заболи! Но тук аз не виждам проблем – нека го заболи, мен малко ли ме боля? Но не смея да й кажа подобно нещо, не мога вече да говоря с нея за това, страх ме е да повдигна въпроса, защото в момента отношенията ни са прекалено чупливи и ме е страх да не я уплаша. Директният подход никога не е решение. Не искам да я стряскам. За мен в момента няма нищо по-страшно от това да загубя усмивката й, смеха й. Тя е ходещ слънчев лъч, сигурно дори си има ореол, който крие в къщи, за да не знаят другите, че тя е ангел – колко е скромна! Но няма как – то се усеща просто – тя наистина е невероятна, усеща се божията намеса в нея!
Чувствам с по-щастлива от всякога! Сашо ми каза, че ме обича! Беше наистина невероятно романтичен миг! Така се получи всичко, беше толкова красиво, беше като в приказка! И аз му казах, че също го обичам! Той е наистина невероятен! Прави ме толкова щастлива постоянно! Толкова много го обичам, толкова съм щастлива с него, че имам чувството, че съм ходеща усмивка! Всичките ми приятели постоянно ме питат дали е заради Сашо! Че заради кой друг! Всеки миг без него е празен, загубен, самотен! И той се чувства по същия начин, той сам ми го каза! Невероятен е! Не мога без него! Но как само ми го каза – без да увърта, без да маже там! Няма нищо по-хубаво от директния подход!
Не се сдържах – казах й, че я обичам, че не мога да живея без нея, че всеки миг без нея е празен, загубен, самотен. Казах й, че тя е слънцето на моя живот и че искам да изгрява всеки ден само за мен! Че не мога повече да го крия в себе си и че не мога без нея! Наистина толкова я обичам!
А тя какво ми каза! Направо ме уби!
Курвата му с курва, заяви ми, че няма идея от къде у мен са дошли подобни мисли! Каза ми, че тя съжалявала, че не може да отвърне на чувствата ми. Не ми била давала поводи за подобни мисли! Била се държала само и единствено приятелски, по никакъв начин не ми е давала такива сигнали! Да бе! Курвата му с курва! Ще види тя! Няма да оставя тази история така!
Гриша ми каза, че ме обича! Не можах да повярвам – от къде ще му хрумне подобно нещо! В първия миг реших, че ме обича като приятелка, но се оказа, че ме обича като човек, като жена! Била сам неговото слънце и ме искал само за себе си! И вече съм била могла да спра с тази игра с този Сашо, защото той знаел, че го правя само за да го накарам да ревнува! Що за история?!? Аз –игра – Гриша – Сашо – обичам! Тук нещо не се връзва! Никога не съм си и представяла, че с него можем да бъдем нещо повече от приятели! Казах му го, извиних му се за това, че може да съм го оставила с грешно впечатление и му казах, че не съм го искала и че аз също го обичам и го приемам като много близък до мен човек. Но приятел! Само приятел! Единствено и само приятел! Приятел и нищо повече! П Р И Я Т Е Л!!! Нищо не разбирам – какво му стана изведнъж?!? Стана ми много криво, че трябва да го разочаровам! Толкова го заболя, пролича си! Много гадно ми стана! Никога не съм искала да го наранявам, никога не съм му пускала подобни сигнали, най-малкото – той знаеше, че имам гадже, което обичам и което ме обича. Те дори се познаваха, за Бога! Не разбирам как изведнъж стана така! Бях толкова щастлива, бяхме близки приятели, а сега ми е гадно, защото го нараних и сега и двамата ни боли! Това е ужасно – съдбата е толкова несправедлива!
А довечера ще се виждам със Сашо – той ще дойде да спи у нас! Нямам търпение! Цяла вечер ще сме заедно, цяла нощ! Ще правим, каквото пожелаем! Ще е страхотно! Нямам търпение! Толкова го обичам, че не мога да дочакам момента да го видя, да го прегърна и целуна! Той е невероятен, най-страхотния!
Предстои невероятна нощ!!!
Отидох у тях. Отидох у Криси. Звъннах, но никой не ми отвори. Отвътре се чуваше силна музика и реших, че сигурно не чува звънеца. Носех й цветя –исках да я спечеля обратно, защото знам, че някъде дълбоко в себе си тя сега иска да е с мен, не с него!
Влязох направо – щеше да е убийствена изненада! Представих си как тя си седи и си гледа телевизия и изживява поредната скучна вечер, а аз се появявам изведнъж от нищото с букет червени рози и правя всичко толкова по-хубаво! Щеше да е страхотно!
Но изненада – тя не беше сама! Беше с него! Беше с онзи Сашо! И не гледаха телевизия, о не, определено не гледаха телевизия! Направо полудях като ги видях така . Целуваха се толкова страстно, правеха страхотен секс, това се виждаше! Наистина не издържах! Хванах най-близкото нещо – някаква огромна стъклена ваза – беше доста тежка и ударих този идиот право по главата с нея толкова силно, че вазата се счупи. А беше доста масивна! В мига преди да го ударя, те ме усетиха, опитаха се да избегнат удара, но не успяха!
Криси скочи на крака, хвърли се срещу мен, опита се да ми отблъсне надалече, да ме махне от леглото! Искаше да го защити! А той лежеше там безпомощен, като някакво леке и от главата му течеше кръв! Много кръв. Не знам какво ми стана, но хванах Криси за косата и я хвърлих на пода, а после я ударих с другата си ръка. Вазата се беше счупила и ме беше порязала – бях целия в кръв! Криси май припадна!
Без да мисля отидох в кухнята и взех най-големия нож. Върнах се и започнах да ръгам копелето. Където се усетя, без да мисля, без да подбирам. Цялото легло плувна в кръв! В началото той мърдаше, личеше си, че още диша, макар че май беше припаднал! Наръгах го сигурно поне 20 пъти! Накрая животното му с животно умря! Беше толкова хубаво да видя как последната глътка въздух излиза, напуска тялото му заедно с последните му капки кръв! Беше страхотно Криси най-сетне да беше моя и само моя! Хванах я и я хвърлих на леглото! Тя се събуди, върна се в съзнание и ме погледна уплашена! Видях, че я е страх. Знаех обаче, че това е част от играта! Държах я здраво за главата! Свалих панталоните си и я обладах! Тя крещеше, викаше, дърпаше си, удряше ме, издра ме целия! Беше толкова секси! Крещеше „Спри!”, „Стига!”, „Пусни ме!”, „Какво ти става?!”, „Махни си от мен!”, но аз не я пуснах! Знаех, че й харесва! Краят беше страхотен – знаех си, че сексът с нея ще е невероятен! Когато я пуснах обаче, тя скочи отгоре ми, започна да ме бие, а след тона хукна да бяга. Но аз я настигнах и отново я хванах за косата. Исках да я целуна. Беше толкова красива, макар и цялата в кръв! Тя обаче ме удари с нещо по главата. Полудях! Хванах я, хвърлих я на пода и я наръгах! Тя викаше като теле на заколение. Личеше си, че е изтощена, че няма много сили и че животът бързо я напуска. Накрая умря. Издъхна! Обладах я отново, докато беше още топла! Исках последното нещо, което да отнесе със себе си в рая да е моя аромат, а не неговият!
Няма коментари:
Публикуване на коментар