Да бъдеш Лили

-Ти си имаш там някакво момиче, аз не мога да се меся. – заяви Лили и погледна в пода. Не можеше да го погледне в очите, защото вярваше, че това, което ще види там може и да не й хареса.
-Какво момиче имам?
-Имаш си в Пазарджик приятелка. Ти може би не смяташ, че вие ходите, но наистина е така. Вие с нея сте двойка. Аз нямам намерение да имам афера с човек, който си има приятелка.
-Тя не ми е гадже.
-Както и аз. Аз също не съм ти гадже! За теб това понятие просто е прекалено странно. Пишем си постоянно, говорим си често, правим секс, излизаме редовно... нима това не са признаци на връзка? Според моите представи и според тези на хората, които познавам, ние сме двойка. Но ти не го приемаш така! Може би с нея правиш същите неща, но и с нея не си гадже. Аз няма от къде да го знам. За мен ние ходим. Значи и за нея вие ходите. Но аз не мога така. Мразя да деля гаджетата си. Или ще скъсаш с нея и с всички други жени, които въртиш зад гърбовете ни, или приключваме.
-Поставяш ми условия ли?
-Не, само те информирам, че възнамерявам да се оттегля. Искам мъж, който да е само мой.
Краси мълчеше. За Лили всичко беше ясно – той нямаше да зареже ергенския си живот заради нея. Той не искаше сериозна връзка, както и тя, но тя все пак искаше да нарича нещата с истинските им имена, а той не бе готов да го направи.
Лили поклати глава. Остави пари за сметката, стана и си тръгна.
Излизайки от заведението, си сложи тъмните очила. Имаше нужда от тях като щит срещу цялата помия на околния свят.

Да бъдеш Лили

Лили усещаше накъде отиват нещата. Имаше силно развито шесто чувство и разбираше, че нощта, в която нещо щеше да се случи, наближаваше. Само че тя не искаше това да се случи. Точно се бе съвзела, бе се върнала към старото си Аз, затова нямаше намерение да остане съсипана отново. След Андрей, Краси беше човекът, когото тя искаше, когото наистина харесваше. Това беше нейният шанс.
Тя се обади на Сиси и обсъди плана си с нея.
-Ама теб май хич не те слуша главата, а? – засмя се Сиси и пред да затвори телефона каза простичко – Започвам и аз да си стягам багажа.
Лили се обади на един свой приятел – Алекс и се разбра с него в колко часа той ще мине да я вземе от тях. Сиси също щеше да дойде там.
Веднага след това започна да си стяга багажа. Извади съдържанието на гардероба си на леглото и започна да преглежда какво да вземе. Отиваше за два дни, значи щеше да ходи с някакъв малък сак, ако не искаше отново всички да се бъзикат с нея. Със сигурност й трябваше връхна дреха, нещо секси и стилно, с което да смаже конкуренцията. Първото, което сложи в сака си, бе секси черна нощничка. Нощничка – доста силно казано – това чудо бе направено за случаите, когато човек облича нещо, само за да го съблече по-късно. Лили се усмихна при мисълта за физиономията на Краси, когато видеше нощничката. Последваха я обувки на платформа и преса за коса – абсолютно задължителен атрибут, когато отиваш да се покажеш. Гримове, бижута, най-секси бельото, което можа да намери. Опакова си и една нормална пижама, защото все пак щеше да спи в къщата на Алекс, при баба му и дядо му и нямаше намерение да ги оставя с лошо впечатление. Чифт дълги дънки, къса пола, рокля, потник с голямо деколте, две сака. Хавлия, четка и паста за зъби, лосион за тяло, дезодорант, парфюм, душ гел, джапанки, балетни пантофки. Беше почти готова. Фотоапарат, разбира се! И гел за махане на грима, и подхранващ нощен крем. Алекс й беше казал, че няма нужда да носи музика, но тя все пак приготви и лаптопа си – когато той дойдеше, щяха да решат дали да го взимат.
През целия път се смяха. Пуснаха си музика супер силно – колата се тресеше по светофарите, но това не беше нещо, което да ги притесни. Бяха само тримата – Лили, Сиси и Алекс – единствено момче, но бяха толкова близки, че нямаха никакви проблеми помежду си. Пееха с касетофона, спираха четири пъти, за да ходят до тоалетна. Алекс я посети само два пъти, като през останалото време само седеше, подпрял глава с ръце и се смееше на Лили, която бе изпила твърдо много вода и продължаваше да пие.
Пристигнаха в Пазарджик към седем вечерта. Бабата и дядото на Алекс ги посрещнаха много топло, а после им показаха къде ще спят – за младите бяха горните стаи, целият втори етаж на къщата бе за тях, а старите щяха да спят на долния. Точно така се изразиха! Лили само се надяваше, че няма да ги събудят, когато се връщат през нощта.
Градът не бе голям – щяха да ходят където и да било без кола, от което Алекс като шофьор бе доволен – най-сетне и той можеше да си позволи да им каже наздраве!
Вечеряха всички заедно, като подробно разказаха на бабата и дядото на Алекс за пътуването. Говориха за трафика, дупките по улиците и разбира се – правителството. На Лили не й пречеше да говори на каквато и да било тема – беше щастлива. Имаше пеперуди в стомаха, които я караха често да изпада в нервен смях, но това не пречеше на никой. Сиси и Алекс осъзнаваха, че е напрегната, но и доволна.
В десет бяха готови за излизане, но още бе рано. Лили не искаше да ходят никъде навън – нито в някой бар, нито по кафетата, защото не искаше да се засекат с Краси. Имаше определена представа за развоя на събитията и бе готова да я следва на всяка цена. Затова само седяха, гледаха комедии, пиеха и се смееха. В единайсет и половина Алекс вече бе отегчен.
-Хайде да отидем някъде, не издържам повече тук!
-Алекс, не може, той не трябва да ни вижда!
-Няма да ни види, ставай! Ще отидем на някое убито място, където той няма да стъпи.
-Да бе, а репутацията ни? – засмя се Лили
-Каква репутация, тук никой не те познава!
-Теб познават!
-Ама на мен не ми дреме за репутацията ми! Нали се сещаш, че аз където и да отида, мястото става елитно веднага, щом прекрача вътре! – Алекс се засмя и взе якето си.
Седнаха в едно кафе, което Лили много хареса. Слизаше се надолу по едни стълби, беше много тъмно и много шумно, така че човек трудно можеше да се засече с някой познат. Бе направено сякаш само, за да водиш там любовниците си, хора, с които не трябва да те виждат.
Тримата пиха текили и Лили танцува на бара, Сиси до нея, а Алекс – седнал на бара, само клатеше глава с лека усмивка и израз на отчаяние.
-Нали не искаше да ни виждат – засмя се той, надвиквайки музиката.
-Нали го няма тук, може.
-А ако някой негов приятел е тук?
-Не ме интересува, нали не ме познават! – засмя се Лили и аха да падне от бара.
Завързаха флирт с барманите и се почувстваха още по-добре. Алекс се чудеше какво прави тук. Беше му малко странно да виси на бара с две красиви момичета, които цялото заведение гледа. После щеше да си тръгне с тях и слуховете веднага щяха да тръгнат. Не се интересуваше много, но докато стигнат до семейството му, Сиси и Лили вече щяха да имат славата на елитни, или пък на евтини курви – зависи от настроението, а не искаше дори да се представя той като какъв щеше да е представен. Но бе заразен от настроението на момичетата и тази нощ това не го интересуваше – имаше намерение да се забавлява, пък каквото – това.
Отидоха в дискотеката след един. Лили искаше да е сигурна, че когато влязат, щеше да има фурор. И наистина имаше – клубът бе надолу по едни стълби, така че се виждаше, когато някой идваше. Освен ако не си с гръб, нямаше начин да не видиш, защото стълбите бяха осветени повече от червения килим на Оскарите и всеки, който слизаше по тях, се чувстваше като звезда. Освен това докато идваше, се получаваха какви ле не причудливи сенки, което предизвика бурен смях сред Лили и Сиси, които виждаха подобно нещо за пръв път. Алекс само поклати глава за пореден път тази вечер и се засмя.
Всички близкостоящи се обърнаха – две красиви момичета, полуголи, и едно красиво момче, което повечето хора познаваха. Обръщаха се, поздравяваха го и гледаха момичетата, с които беше. Безпроблемно успяха да си проправят път и да седнат на бара – сякаш си правеха пътека. Лили бе очарована – точно така си го бе представяла.
Почти веднага след като седнаха, го видя. Краси беше на едно от ВИП - сепаретата, седеше там с огромна компания. Нетипично за него, наистина седеше – беше кацнал на едно диванче, а точно до него седеше хубаво момиче, с което си говореха нещо. Лили полудя – знаеше, че ще види това и всячески се бе опитала да се подготви, но някак си човек никога не е напълно готов.
-Поне не се целуват – заяви Сиси, докато махаше на бармана. Поръча текила за тримата и широко се усмихна на бармана. Защо не бяха дошли по-рано тук, имаше толкова много страхотни мъже! Пиха на екс, смяха се много и скоро бяха във вихъра си! Както обикновено, Сиси и Лили танцуваха една с друга, но сега бяха привлекли с Алекс и си танцуваха тримата, сякаш без да обръщат внимание на случващото се около тях. Широките им усмивки и наредени чашки от текила привличаха хората около тях. Най-малкото, че Алекс имаше много познати, които идваха да си поговорят с него, да го поздравят или почерпят. Един от тях дори ги покани на сепарето си. Алекс веднага се съгласи – не обичаше много да виси по баровете, предпочиташе де има къде да седне, защото не гледаше на себе си като на танцьор. За разлика от момичетата, той го правеше повече за шоуто, не толкова защото обичаше. Лили остана приятно изненадана, когато установи, че въпросното сепаре е точно до това на Краси. Когато минаваха оттам, го направиха така, че Сиси да е между тях и той да не види Лили, която обаче трудно можеше да се скрие.
Наблюдаваше го внимателно – той говореше много с това момиче, смееха се често, силно и искрено, което я побъркваше от ревност. Беше пил, тя лесно можеше да прецени това по погледа му. Личеше си, че му се танцува. Да, той определено не беше от онзи тип, който седи на сепарето. Затова бе учудена, че не е на дансинга, но явно си бе намерил по-приятно занимание, макар да не отиваше на дискотека, за да забива. Но това беше по принцип, а сега... знае ли човек. Лили пи още текила, пи и шотове. Компанията на сепарето беше шумна и весела и в близки приятелски отношения с хората на сепарето на Краси. Но той така и не ги забелязваше. Може би защото още не се бяха раздали колкото обикновено.
Започнаха да танцуват. Вече се бяха запознали с всички на тяхното сепаре, сега започнаха са си говорят и с тези на съседното. Лили искаше точно това. Фактът, че той така и не я беше забелязал не й харесваше особено и беше голям удар за самочувствието й. Но тя нямаше да остави нещата така. С широка усмивка отиде и поиска една от любимите си песни. Когато я пуснаха, тя не можеше да се сдържи – затанцува както само тя си умее, Сиси плътно до нея. Двете бяха толкова секси, че веднага събраха очите на половината дискотека, а около тях се събраха няколко човека. Те не спираха да се усмихват и да се забавляват. Лили осъзнаваше, че няма нищо по-хубаво от това да танцуваш на любимата си песен в дискотеката, най-добрата ти приятелка плътно до теб, а около вас – плътен обръч обожатели.
Най-настъпателен бе един рус младеж от сепарето на Краси. Лили го хареса – беше хубав, а и не беше мъртво пиян. Усмихна й се, говориха си. После тя отново отиде при диджея, който я заговори, запознаха се и той обеща, че ще пусне песента й. Тя точно се върна на сепарето си и видя, че Краси бе станал и танцуваше. Беше на другия край, с лице към дискотеката и трудно щеше да я види, но тя знаеше как да привлече внимание. Приятелят му ставаше все по-настъпателен. Заговориха се и тя сподели колко обича да танцува отгоре на масата. Той я хвана и я качи отгоре право на масата си. Онази, с която Краси си бе говорил, седеше и гледаше, все едно са я ударили с чук по главата. Сиси бе отгоре на масата на съседното сепаре – където бяха приятелите на Алекс. Двете се гледаха една друга и се смееха – така бяха свикнали, така си обичаха. Приятелят на Краси – Лили разбра, че се казва Сашо, танцуваше точно под нея, а около него имаше още няколко момчета. Атмосферата беше нещо като приятелски флирт, макар Лили да се чудеше дали има подобно понятие. Погледна към Сиси – един вече се бе качил на масата при нея и тя изглеждаше доволна – явно го бе харесала.
В този миг Лили усети как някой я хваща за ръката. Обърна се и видя Краси, който я хвана и веднага я свали от масата, макар тя да не искаше.
-Какво правиш тук? – усмихна й се той.
-Ей, Костов, върни момичето, бре, не си сам в дискотеката – заяви диджея по микрофона. – Ето сега пускам поздрав за нея. Уникат, специално за Лили.
Тя се отскубна от ръцете на Краси и се върна отгоре на масата. Той само седеше и я гледаше. Беше толкова хубав. Не бе типичният красавец, но Лили бе наясно със съдържанието и го искаше така, както не бе искалa никого от близо половин година насам. Искаше го много, при това само за нея, но той се дърпаше. Не искаше да имат връзка. Двамата излизаха заедно и Лили се чувстваше страхотно в неговата компания, усещаше, че е взаимно. Пишеха си всеки ден, абсолютно задължително. Той не пропускаше да й напише някой пиперлив смс, а тя винаги му отговаряше, рано или късно. Правеха секс, страхотен секс. И в крайна сметка не бяха двойка. Лили нищо не разбираше.
Веднага щом песента свърши, Краси я свали от масата и я поведе към тоалетна, където можеше да я чуе какво му говори.
-Защо ме свали, толкова ми е хубаво.
-Не искам всички да те гледат – заяви той, наведе се и я целуна страстно.
-Доведе ме тук на скришно, за да ме целунеш, без никой да види?
-Не, доведох те, за да разбера какво правиш тук.
-На гости сме на Алекс. Той ни покани да дойдем с него, и без това имаше намерение да идва.
-И не ми се обади?
-Защо да ти се обаждам?
-Е как защо?
-Чакай сега, аз съм дошла на гости на Алекс, освен това от къде да знам, че си тук.
-Как от къде да знаеш! Много добре знаеше, че ще си идвам тази седмица!
-От къде ще го знам? Не сме говорили подобно нещо. А дори и да си тук – какво от това, аз съм дошла с Алекс.
-Знам, видях го, ама може да излезем заедно, най-малкото.
-Виж, ще се съобразявам само с Алекс.
-Ще излезем всички заедно.
-Ето, сега сме навън.
-Трябваше да се обадиш.
-Но не го направих – усмихна се Лили и тръгна да излиза, на Краси я дръпна и пак я целуна.
Двамата се върнаха и Лили отново затанцува, но сега той беше до нея и имаше нещо в него, което караше хората да се замислят дали да се приближат. Приятелят му Сашо дойде при нея няколко пъти, но Краси го гледаше лошо, като накрая дори го хвана и му каза нещо, което Лили не можеше да чуе. Но разбираше, че не беше на хубаво тази работа. Сашо му отговори нещо, а Краси го погледна лошо. Бе пил, а Лили не беше сигурна как точно му се отразява това.
-Какво става, не се карайте! – усмихна се тя, слизайки от масата.
-Това е между нас! – отговори Краси и й направи знак да се отдръпне. Лили обаче стоеше помежду им и ги слушаше какво си говорят.
-От къде да знам, че това е твоето момиче, ти не показа, че я познаваш! – каза Сашо.
-Брато, нали съм при нея, нали ти казах, че я познавам, казах ти, че това е Лили от София.
-Това е сега, а преди нищо не показа!
-Кога преди? – опита Лили.
-Преди да се качиш на масата – отговори Сашо.
-Видял си ме преди това? – попита Лили Краси.
-Видях те, разбира се!
-Защо нищо не каза?
-Исках да видя кога ти ще ме видиш и какво ще направиш, ако не знаеш, че съм тук.
-Какво значение има какво ще направя?!? Нали не сме двойка!
-Не сме?
-Нали не искаш!
-Не сме го обсъждали!
-Няма какво да обсъждаме, нещата се усещат! Двама души или се харесват и имат някаква връзка помежду си, но не задължително обвързване, или нямат нищо!
-И ние нямаме нищо, така ли?
-Помниш ли онази сутрин ти казах „Бих ходила с теб”, а ти попита дали до мола? Това е повече от сигурен знак, че нищо не искаш.
-Не е вярно!
-Съвсем вярно е! Ние не сме двойка! Всеки е свободен да направи каквото пожелае! Не съм длъжна да се съобразявам с теб и с желанията ти! Мога още сега да с забия с когото пожелая, защото обективно погледнато, аз нямам гадже! Може да излизаме често, да правим секс и постоянно да говорим по телефона, но официално не сме двойка! Така че това няма да е изневяра!
-Искаш да кажеш, че ако сега тук аз се забия с някоя, на теб няма да ти пука?
-Не, искам да кажа, че ако аз се забия с някого, няма да ми пука! – заяви Лили и отиде при диджея, за да си поиска песен. Значи той наистина не искаше нищо, Лили току що го осъзна. Харесваше това момче, а той явно не изпитваше същото към нея. Добре, сега щеше да направи каквото правеше винаги. Лили вярваше, че клин клин избива, затова сега щеше да намери клин. Нищо по-просто.
След диджея отиде до тоалетна. Там беше и онова момиче.
-Аз съм Лили – усмихна се и се постави Лили.
-Кремена – усмихна се другото момиче и двете си стиснаха ръцете. Не беше силно ръкостискане и Лили веднага я прецени – беше със слаб характер, можеше да я пречупи като нищо.
-Вие с Краси май сте доста близки – усмихна се пак тя.
-Както и вие със Сашо.
Добре де, може би нямаше да е чак толкова лесно. Не можеше да измъкне информация току така от това момиче може би беше най-добре да свали картите на масата. Не, нямаше да рискува, имаше още много време. Трябваше само да наблюдава, но да внимава да не забележат, че не откъсва очи от Краси и само чака всяко негово следващо действие.
-Тази вечер де запознах с него – усмихна се Лили и излезе от тоалетната. Да, точно навреме, помисли си тя и отиде на сепарето. Вече не искаше да се качва по масите. Онова момиче беше хубаво, беше усмихнато. И беше също като нея – излъгана. Лошата не беше тя, лошият бе Краси, който вярваше, че можеше да има всичко и всяка и да ги върти както пожелае.
Лили спря да му обръща внимание. Контролираше се и внимаваше да не го гледа, дори да не поглежда в неговата посока. Вместо това завързва флирт със Сашо. Той бе станал свидетел на разговора им, беше наясно, че двамата не са двойка. Но от друга страна бе човек, верен на приятелите си. Нямаше да направи нищо с това момиче, колкото и страхотно да беше то, докато не бе сигурен, че Краси няма претенции към нея. Затова колкото и тя да се стараеше, той поддържаше дистанция помежду им. Не искаше да се кара с Краси заради момичета.
Скоро Лили се отказа – видя, че явно няма да е този и се насочи към друг, също от компанията на Краси. Говори си с него, смя се, после танцуваха. Сиси отдавна вече се беше забила с русолявото момче, което се бе качило на масата при нея. Лили усещаше, че при нея обаче ще е по-трудно. Не беше бройкаджийка, но тази нощ трябваше да се забие с някой и Краси да види това.
Без да иска в един миг погледна към него – той се целуваше с въпросната Кремена, от което сърцето на Лили се обърна. Как смееше, този непрокопсаник да се подиграва така с нея! Не беше дошла чак до тук, до друг град, за да го гледа как се целува с това момиче, което сега вече го опипваше! Ах, курвата му с курва!
Лили хвана момчето, с което танцуваше, страстно го привлече към себе си и го целуна. Той й отговори. Лили завъртя очи – не беше като Краси, но ставаше. В крайна сметка целта беше просто някой, който да е негов приятел, и с който той да я види. Беше й гадно, нямаше настроение, но въпреки това не спираше да се усмихва. Започна да пуска ръцете си по цялото тяло на момчето. Усещаше, че той е много здрав и това й харесваше. Имаше хубаво тяло, но това не й доставяше удоволствие сега. Хубаво! Тялото му беше много по-здраво от това на Краси, но за нея това нямаше значение. Искаше си Краси, не я интересуваше нищо друго.
Лили събори момчето на диванчето и седна отгоре му. Нямаше да се даде без бой на това момиче, което си мислеше ,че ще притежава Краси. Че той не беше за нея! Лили се настани в скута на момчето и започна да го целува страстно, да гали цялото му тяло, да впива ноктите си в кожата му и да роши косите му. Знаеше, че Краси обожаваше, когато така се заровеше в неговото тяло. Точно затова го правеше не просто повече от необходимото, но и съвсем очевидно. Не повече от три песни по-късно Краси хвърли Кремена на диванчето да Лили и започна да я целува също толкова страстно, колкото и Лили целуваше неговият приятел. В следващият миг я обърна и тя седеше върху него. Лили се целуваше с приятелят му, но го гледаше право в очите с поглед, който казваше „виж какво мога да направя!”. Той я гледаше по същия начин. Кремена хвана главата му и я насочи към себе си, целуна го страстно, но Лили знаеше, че забраненият плод е много по-сладък. Тя хвана момчето и го поведе към тоалетната. Нямаше намерение да прави каквото и да било, но искаше да види какво ще стане. Точно бе затворила вратата зад себе си, когато Краси влетя след тях и я хвана силно за ръката.
-Взимай си чантата, тръгваме си! – заяви й той и направи знак на приятеля си да си ходи.
-Аз имам работа, ти ако искаш се прибирай! – отговори му Лили и хвана приятеля му за колана, после го привлече към себе си, напълно игнорирайки Краси. Беше убедена, че ще го побърка и двамата – единия от кеф, другия – от ярост.
Краси обаче явно нямаше намерение да се остави да го побърка. Хвана я грубо за ръката и я издърпа. Привлече я и я притисна плътно до себе си.
-Тръгваме си, казах! – заяви той властно, хвана я за косата и я целуна. В този миг приятелят му отново се приближи, притисна се до нея и започна да гали цялото й тяло. Лили изстена – ако е тройка, да е с друга жена, но щом имаше подобна златна възможност, струваше ли си да се откаже, защото не е точно това, което си представя? В крайна сметка, можеше да получи реализация на своята идея винаги! Самият Краси никога нямаше да й откаже.
Само че Краси явно не искаше това. Дръпна я отново, така че да я отдалечи от приятеля си и каза:
-Тръгваме си само двамата! Хайде – след което я повлече след себе си, без да се обръща да я пита дали е съгласна, или не. Лили заклейми подобно отношение като безкрайно обидно, но и доста възбуждащо.
-Не може да се държиш така, ще правя каквото аз реша! Ще си тръгна, когато искам и с когото искам! И ако това не си ти, не можеш да се сърдиш на друг, освен на себе си! – заяви тя, силно дърпайки ръката си.
Краси не я отчете. Обърна се. Погледна я в очите, където горяха две несъгласни пламъчета, след което само поклати глава и се засмя. Отпусна малко ръката й, но за сметка на това я хвана през кръста и я качи на рамо. Лили се дърпаше, буташе, биеше го, протестираше, но всъщност не беше сигурна какво лошо има в подобно поведение. Е, беше малко срамничко, защото ставаше в средата на дискотеката и всички ги гледаха, но тя не живееше тук и не я интересуваше, в крайна сметка. Краси отиде с нея на рамо до сепарето, взе чантата й и я понесе навън, без да се обръща назад.

Да бъдеш Лили

Лили погледна мъжът, който седеше на леглото й. Харесваше й идеята, че той сега е неин – носи нейния аромат, носи нея в милите си, лежи между чаршафите й. Лили се облегна на студеното огледало и го погледна.
Той също я погледна. Леката усмивка на устните му я възбуждаше повече от всички други неща, които той можеше да направи в този миг. Лили искаше да се върне при него в леглото, но вместо това и тя се усмихна. Вече не с онази палава усмивка на изкусителката, която спи в черни чаршафи, а с невинната усмивка на монахиня, опрощаваща собствените си грехове.
-Отивам да си взема душ – каза Лили. – И после имам работа. Затова ще те помоля да те няма, когато изляза. Очаквам на гости да ми дойдат хора.
Той я погледна объркано, но не каза нищо. Стана, отметна балдахина и се пресегна за дрехите си, захвърлени безразборно по пода.
-Благодаря ти – усмихна се още повече Лили и отвори гардероба, за да вземе хавлията си. Отиде да я остави в банята, но после се върна, за да пооправи стаята си. Отвори прозореца, за да се проветри, събра всички боклуци и празни опаковки от пода, за да ги изхвърли, прибра някои неща в чекмеджето под леглото си, където ги държеше, за да има бърз достъп до тях. Остана й само да си оправи леглото, но това щеше да направи после – искаше вятърът навън да отнесе неговият аромат някъде далеч, където приятелите й нямаше да могат да го усетят. Щяха да ходят на дискотека, но преди това се събираха у Лили, за да се видят малко на спокойствие преди да се гмурнат в морето от свалки.
Лили го изпрати и заключи зад него. Той не й беше продумал, не й каза „чао”, не я целуна за довиждане. Със сигурност му беше станало гадно да го изгонят така. Но Лили нямаше избор – трябваше или да нарани, или да бъде наранена. Предпочиташе първото. И двамата бяха наясно каква точно връзка беше тази и доколко беше връзка, така че нямаше какво да очакват един от друг.
Взе си душ, изправи си косата, придаде й обем, след това започна да глади роклята си. В този миг телефонът й звънна.
-Трябва ли да купя нещо? – попита Андрей.
-Нали разпределихме нещата, какво повече ти трябва?
-Ами да, разпределихме ги, но аз какво трябваше да взема?
-Мисля, че безалкохолно. Вземи повечко. Ако има нещо, ще поръчаме, колко му е, не живеем в Сахара, все пак.
-Добре, аз съм ей тук, почти пред вас. Минавам през магазина и до пет минути съм горе.
-Но аз още не съм готова! – изпротестира Лили.
-И какво от това? – засмя се Андрей и затвори.
И наистина дойде след около пет минути, през което време Лили тича из апартамента, за да вдигне масата от еротичната закуска, която си бяха спретнали с новият й преди няколко часа. Трябваше също така да пооправи възглавничките, да прибере мръсните съдове в миялната и други довършителни работи, така че времето хич не й стигна.
-Гледам, някой е спал доскоро – засмя се Андрей, когато влезе в стаята й.
-Ами, да, май нещо такова – засмя се нервно Лили и започна трескаво да оправя леглото си.
-Това ли е роклята ти за довечера? – попита Андрей.
-Да, няма коя друга да е – усмихна се Лили.
-Много е хубава, нова ли е?
-Не, виждал си я! Това е любимата ми червена рокля! Нека не се превръщаме в реклама на перилен препарат!
-Просто винаги ми се е струвала малко по-дълга.
-Лъжеш се – усмихна се Лили.
Андрей седна на стола срещу леглото й. Лили се надяваше той да се изнесе да гледа телевизия в другата стая и да я остави да се оправи насаме, но той очевидно нямаше такова намерение.
-Да ти сипя нещо за пиене? – попита той и стана. – И без това искам да сипя на себе си.
-Да, и на мен същото – засмя се нервно Лили, осъзнавайки, че е по хавлия, а отдолу напълно гола, само по лосион за тяло. И в този вид се намираше в собствената си напълно черна и супер секси стая – храм на любовта. А Андрей седеше на столчето и говореше за роклята й. Бяха се разбрали да не се докосват, максимално да избягват комуникирането помежду си. Тя, той и Румина го бяха решили в името на общото им благо, но сега сякаш всичко това потъваше някъде в небитието.
-Заповядай – Андрей й се усмихна чаровна, докато й подаваше чашата. И в следващия миг друго привлече погледа му – цепката на хавлията й. Възможно ли беше Лили да не носи бельо?
-Мерси – усмихна се Лили и проследи погледа му. Супер, сега знае, че не нося бельо, помисли си тя и придърпа краищата по-близо, от което хавлията се отвори още повече.
-Намаза ли се вече с лосион? – попита Андрей.
-Мда, това ми беше първата работа – засмя се Лили.
-Жалко, исках аз да те намажа – засмя се и той.
-Моля те, без подобни шеги! Как е Румина, ще идва ли тази вечер?
-Не знам.
-Как така? Ако ти не знаеш, то няма кой да знае.
-Истината е, че не съм й казал, че се събираме – Андрей не погледна Лили, а вместо това отиде да оправи леглото й. После пусна музика, като през цялото време не я поглеждаше.
-Как така не си й казал?
-Лили, искам да скъсам с нея. И най-лесния начин е просто да не й се обаждам.
-Това е възможно най-тъпия начин, измислен от мъжете да разкарват жените си. Показва колко сте страхливи. Поне имай куража да й го кажеш, не я оставяй! Това е най-гадното – защото у нея ще има надежда, тя ще знае, че си неин, докато не те види с друга. А тогава ще я боли много повече.
-От собствен опит ли говориш?
-Определено. Е, мен не ме боля, но ние сме различни.
-Значи да разбирам, че колкото по-скоро ме види с друга, толкова по-добре?
-Това не съм го казвала. Ако е прекалено скоро, като например едновременно, това си е чиста изневяра. Не знам защо изобщо го обсъждаме, ти имаш опит в изневерите.
-Имам и много ми хареса. Както и на теб, или се лъжа?
-Лъжеш се – Лили отвърна очи от Андрей, който беше на сантиметри от нея. Стоеше прав точно до нея с чаша в ръка и я наблюдаваше как глади. Лили започна да се изнервя. Ако онази луда разбереше отнякъде, пак щеше да има огромен скандал. А и колкото и да я мразеше, тази мъжка стратегия мразеше още повече.
-В крайна сметка, когато го видиш с друга, веднага ти става гадно. Най-малкото заради изневярата. И освен това така нараняваш самочувствието й, подронваш достойнството й, обиждаш я и я унижаваш. Затова го мразя. А когато скъсаш с нея директно, в очите, в прав текст, тя не може да се осъзнае веднага. Първичната реакция идва от инстинкта за самосъхранение – тя се показва силна и успява да се защити от теб. Докато трае шока всичко е наред. След това той минава и тя осъзнава, че е сама. И че не я искат. Но вече е минало време и не боли толкова. А когато директно видиш нещата с очите си е по-гадно.
Андрей мълчеше. Знае, че съм права, мислеше си Лили. Мълчеше и гледаше в пода. После стана и отиде до леглото й. Тя го проследи с поглед и застина в ужас. Изпод балдахина се подаваше нещо. Андрей го извади и в първия миг го погледна странно, но после се осъзна какво е и застина със странно изражение и премета в ръце.
-Това не е ли…
-Не. Мерси, но няма нужда да ми чистиш стаята. – усмихна се рязко и студено Лили, отиде при него, взе опаковката от презерватива и отиде прави в банята.
-Беше опаковка от презерватив – заяви Андрей, когато тя се върна.
-Не е вярно!
-Лили, знам как изглежда опаковката от кондом.
-Аз също знам. Особено като имаш предвид, че е в моята стая, под моето легло.
-Това още по-ясно доказва моята ново зараждаща се теория, че си правила секс.
-Не съм. Но дори и да бях, това си е моя работа и няма нищо общо с теб, така че не мога да разбера защо се опитваш да ми държиш сметка!
-Не ти държа сметка – Андрей се разсмя. – Аз те питам, ти започна да се защитаваш и да отричаш. Аз съм човекът, който най-малко има право да ти държи сметка.
-Съвсем вярно, нека не говорим повече за това.
-Добре, няма да говорим.
-И да не го споменаваме пред другите.
-Гаджето ти е тайно? – попита Андрей.
-Нямам гадже. Просто не виждам смисъл да им разказваме какъв карък си и как не можеш да разпознаеш опаковка от презерватив.
-А какво беше тогава? – попита Андрей и я погледна изпитателно. Лили също го погледна. Остави ме сега, не виждаш ли, че гладя и не мога да измисля нормално оправдание, беше първата й мисъл, но това не беше добър отговор. Докато се окопити, Андрей донесе кошчето от банята и го отвори пред нея. И двамата застинаха. Там имаше обелка от банан, кутия от презервативи и няколко опаковки.
-Не са мои. – беше първата реакция на Лили.
-А чии са?
-На нашите. Като не са на по двайсет, това не значи, че не водят полов живот. – вдигна вежди Лили.
-На мен ми се струва, че са точно твои.
Колкото и да не го признаваше, Андрей се интересуваше живо от въпроса. Поне Лили така мислеше. Той изгаряше от ревност, че в нейното кошче има толкова много доказателства, че тя е намерила човек, с който прави страхотен секс. Дали имаше нещо подобно в неговото? Като познаваше гаджето му, Лили се съмняваше, че отговорът ще е положителен.

Да бъдеш Лили

-Вижте, снимките ми са готови! – Лили влетя в пицарията с широка усмивка и огромен плик в ръка.
-Дай да ги видим! – възкликна Сиси и също се усмихна. Много добре знаеше цялата история на тези снимки, но искаше Лили все пак да си я разкаже сама.
-Какви са тези снимки? – попита Симо и също посегна към плика. Лили не можа да не забележи, че беше обгърнал раменете на Сиси с ръка, но Сиси не се бунтуваше. Тези двамата й бяха съмнителни – напоследък се държаха като повече от добри приятели, но така и не беше попитала Сиси.
-Правя основен ремонт в нас и искам нещо съвсем различно за стаята си. Преди беше жълта, слънчева, беше стая на дете – всичко в нея беше толкова светло, чисто, положително. Сега ще е коренно различна – пълна противоположност. – Лили се усмихна палаво и светна с очи.
-Тоест – мръсна, отрицателна и другото какво беше...? – засмя се Симо.
-Не, ще бъде един храм на любовта! – заяви Лили и също се засмя. Извади снимките и ги сложи на масата, с което успя да шокира всички за нула време. Нямаше човек на масата – а там бяха Андрей с Рончи, Симо, Сиси и едно ново попълнение – Милко, който да не зяпне от изненада.
-Това ти ли си? – попита накрая Симо.
-Мда, аз съм – усмихна се Лили. Харесваше й да гледа реакцията на хората – беше си направила актови снимки и осъзнаваше, че сега всички червяха уши.
-На всичките ли си ти? – попита Андрей и взе една в ръка, вглеждайки се в нея.
-Ти би трябвало да знаеш най-добре! – заяви Рончи, издърпа снимката и я хвърли на масата, след което се облегна назад.
-Какво, не ви ли харесвам? – засмя се Лили.
-Много са добри, професионалист ги е правил, нали? – попита Милко.
-Не, любител, но е много добър.
-Как ти хрумна да се снимаш гола? – попита Андрей. Рончи го гледаше лошо –явно се дразнеше на голите снимки на Лили. Явно се дразнеше на самото й присъствие. А Лили умираше от удоволствие като виждаше всичко това.
-Ще седна и ще ви разкажа подробно – усмихна се Лили. После се огледа. От едната страна на масата седяха Андрей и Рончи. Срещу тях седяха другите трима. Сиси беше наредила всичко много хитро – Милко беше в ъгъла, най-вътре на масата, точно срещу Рончи. Срещу Андрей седеше Симо, а самата Сиси се беше настанила до него, така че Лили можеше да седне само до Андрей. Горката аз, помисли си тя и с усмивката на победител се настани до него. Поръча си, след което започна да разказва за снимките.
-Идеята ми хрумна от едно списание – бяха на гости на дома на една журналистка, която беше направила всяка стая от апартамента си в различен стил. Кухнята беше като джунгла, хола беше като японски ресторант, а нейната спалня беше много готина – тъй като тя си обича професията вместо тапети имаше вестници и изрезки от вестници. Истински, ама направени като тапети. И стаята й като цяло беше точно някаква такава – като старовремски офис на издател на важен вестник. И аз реших така да се направя моята – тематично.
-И избра темата за секса? – попита Сиси през смях, макар да знаеше отговора.
-Мда, така реших. Представи си каква енергия ще привлека в такава спалня! – Лили погледна многозначително и се усмихна палаво. – И реших стените да са покрити с такива пердета – някакви тъмни и самото ми легло да е покрито с балдахин, да е като скрито от света с огромна завеса. Ще е супер секси – той идва, върви към леглото и се чуди каква ли ще съм, каква ли изненада му готвя тази нощ. Тръпне в сладостно очакване преди да отвори завесата. Ще е супер секси.
-Имаш ли някой „той” в предвид? – попита Рончи уж между другото.
-Имам, да, благодаря за този въпрос – усмихна се Лили и продължи да говори – Всичко ще е покрито с черна завеса. Само огледалната врата на гардероба ще си остане огледална – все пак това е сериозна част от сексуалния ми живот!
-Огледалото? – попита Симо.
-О, да – отговориха Лили и Андрей в един глас. После се спогледаха. А после се усетиха, че Румина ги гледа лошо и двамата.
-Май някой се пренесе прекалено много в този секси разказ за секси спалня – засмя се високо Сиси, надявайки се да разчупи ледовете по този начин.
-Май да – засмя се и Андрей, а след него и другите. Само Румина остана с ледена физиономия. Лили реши, че тези шеги тя ги приема лично, но не й пукаше.
-И искам над леглото, ама точно там над възглавниците, на тази стена, знаете я, да има снимки. Голи. Ама като изкуство, не като порно. Искам да има все пак изкуство в стаята ми, да има сексапил, но стилно, а не евтино, все едно порно звезда снима там! И така реших, че актови фотографии е най-добре. – Лили млъкна и разчисти малко пространство пред себе си, защото сервитьорът точно й беше донесъл поръчката. – Благодаря ти, Христо – усмихна му се тя. Той отговори на усмивката и й смигна. И всички видяха. Лили продължи още по-усмихната, но все пак се опитваше да се прави, че нищо не е станало. – И накрая реших, че най-добре аз да се снимам – все пак това е моята спалня, а и без това имам опит. Снимала съм се много.
-Но не гола! – възрази Сиси.
-Това е изкуство, все пак! – заяви Лили.
-Хохо, тоя снимка като я гледам, си е чиста порнография, според мен! – заяви Симо.
-Това е фотографът – Лили замалко да се изчерви. – Ще стигна и до там. Исках да ги направи професионалист, точно за да е изкуство, а не порнография. Само че не можех да се обадя на фотографа, който ме снима последния път – той ще иска да ги ползва, а аз искам да ги имам само аз!
-А фотографа?
-Какво за него?
-Практиката не е ли да ги имате само двамата?
-Да, такава е, но нали в това е идеята – поръчвам си ги, за да си ги сложа в спалнята, не искам друг да ги гледа, камо ли да ги ползва! Това би било отвратително! Затова трябваше внимателно да избера кой да ме снима – все пак трябва да е някой, на който вярвам. И познавах този човек, чиито фотографии съм виждала и наистина много го бива. Той не ме е снимал, но знам, че е добър, а и го познавам по съвсем други пътища, така че се надявах, че може да му имам доверие. Говорих с него. Казах му за какво става въпрос, предложих му пари, но той ми взе само за материалите. което ме учуди – все пак всичко е в електронен формат, ама там имаше някакви неща. Той ми обясни но кой да го суша.
-Да, като гледам си била концентрирана върху друго – засмя се Андрей и показа на всички снимка, на която бяха Лили и фотографа, но май не си приказваха.
-Както и да е, и до там ще стигна. Човека се нави. Но аз съм имала отношения с него и някак си така се получиха нещата, че се стигна до това – усмихна си Лили и показа снимката, която Андрей току-що беше оставил. – но пък снимките са доста секси, това не може да се отрече!
За момент на масата настъпи пълно мълчание – всеки гледаше по някоя снимка и Лили се почувства малко странно. Така както беше разказала историята, излизаше доста кофти – особено тази част с фотографа. Само тя, всъщност.
-Аз мисля, че тази е страхотна! Супер секси, при това не си личи, че си ти! – усмихна се Сиси.
-Нали! Тази си мислех, че мога да ти я подаря – засмя се Лили – Сега сериозно – тази наистина я подарявам. Смисъл, искам и аз да си имам такава, но мога да ви изкарам капия на който иска. Иска ли някой?
-Аз искам! Нямам твоя гола снимка, май само гола нямам, а това си е изкуство! - заяви Сиси.
-О, да, извади и за мен – заяви Симо като гледаше Лили палаво право в очите. – Изкуство или не, всяка вечер ще си бия ритуалната чекия на нея. – засмя се той и всички след него.
-И аз искам – заявиха в един глас Андрей и Милко.
-Добре, за всички, значи? – попита Лили.
-Аз не искам, мерси. – заяви Румина ядно. – Нали Андрей ще си има – на него му направи плакатен формат да си я сложи срещу леглото. Може да си я гледаме нощем, докато правим секс. Ще му е твърд по-дълго време, ако те гледа гола. А може и да я замерваме със стрелички.
-Не знам защо си толкова злобна! Какъв ти е проблема с моите снимки?
-Ходиш наляво надясно и се снимаш гола, правиш безразборен секс, крадеш чужди мъже. Проблема не е в снимките, а в модела.
-Ако имаш проблем с модела, можеш да си ходиш. Така като гледам постъпките ми пречат само на теб. Имай предвид, че тук сме приятели, събрали сме се само приятели. Не знам дали знаеш значението на тази дума – може би самата ти си нямаш приятели и броиш тези на Андрей за свои. Но честно, нищо чудно ако с всички се държиш така накрая да умреш сама и да няма кой да каже молитва над ковчега ти. – заяви Лили.
-Добре, стига вече глупости! – заяви Андрей и вдигна ръка. Лили се усмихна – мъжът в него беше започнал да се връща напоследък. – Омръзнаха ми постоянните ви скандали. Ако не можете да се погаждате, няма да излизаме заедно повече. Никога повече.
-Че защо никога? Вие все един ден ще осъзнаете, че тази връзка е подигравка с вас самите и ще скъсате – заяви простичко и уж между другото Лили.
-Казах стига! – Андрей повиши тон, но не я погледна. Знае, че съм права, помисли си Лили със задоволство.
Лили повика сервитьора, за да си поръча вода. Емоциите й бяха дошли в повече. Имаше нужда малко да поохлади страстите си, макар че с този сервитьор това беше невъзможно – той беше толкова секси, че последният път, когато бяха дошли тук, Лили беше взела номера му и бяха излезли на среща. Бяха си прекарали страхотно, но в крайна сметка от тогава не бяха имали време да повторят. А Лили беше сигурна, че той иска, защото си бяха писали смс-и и винаги той беше инициаторът.
-Много работа ли имаш – попита тя, когато Христо дойде.
-Доста. Нормално е, петък вечер, все пак. – усмихна се той.
-Мда, ако ти остане минутка ела да си поговорим – усмихна се Лили заговорнически. – Или иди до тоалета. Ще дойда да си поговорим. – усмихна се тя още повече.
Христо й донесе водата и пак й смигна.
-Добре, какво правихте днес – попита Лили. – Аз лично гледах програмата. Все се надявам пак някъде да има изложба на Фрида Кало, но май няма и скоро няма да има.
-Нямаше ли миналата година? – попита Сиси
-По-миналата, нали ходихме! Не помниш ли?
-Фрида Кало не ми харесва – заяви Румина.
-В какъв смисъл? - попита Лили, готова за спор.
-Картините й са страхотни, но я намирам за грозновата.
-Не можеш да оценяваш някого, особено някой артист, по външния му вид.
-Не я оценявам по външния й вид.
-Напротив. Току-що каза, че не я харесваш, че я намираш за грозна. А когато говорим за Фрида, мисля, че външния вид е на последно място.
-А кое е на първо, Лил? - попита Андрей, наричайки я с галеното име, с което само Сиси я наричаше.
-Характера й.- заяви Лили. – Той е много по-важен дори от картините й. Аз не ги харесвам, но отивайки да ги видя, виждам силата на тази жена. Много ми харесва фразата й, че в живота й е имало две големи катастрофи – тази с трамвая и Диего, като втората се е оказала по-тежка. Права е – какво е по-тежко от драмата на любовта? Но на истинската любов. Тези наши връзки еднодневки за нищо не стават.
-Така ли мислиш? - попита Румина. – Не правят ли именно те ежедневието ни интересно?
-Ако си фен на драмите. Аз не съм, затова подобна връзка не ме влече. Обичам нещата да са съвсем прости. Ходим ли – ходим. Това е. Не искам излишна драма като „ти ми изневеряваш”. Естествено, че ще му изневерявам, това е живота. Това не е нормална връзка, ако не си изневеряваме.
-Така ли мислиш? – попита пак Румина. – Изневерявали ли са ти?
-Определено. Макар че този въпрос ми звучи като подигравка. И двете знаем историята, мисля, че всъщност всички тук я знаят. Знаят и че на теб също са ти изневерявали. Защо го обсъждаме?
-Ти започна. Кажи ми – болеше ли?
-Беше отдавна, аз съм над тези неща. – заяви Лили, усетила, че разговорът отива в нежелана посока. Естествено, че болеше, но овцата иска да призная пред всички, че съм наясно колко боли от изневярата и въпреки това съм причинила тази болка! Ама че е долна!, мислеше си Лили, докато рееше поглед някъде извън масата. Вече не й беше толкова забавно.
-Хайде, Лил – Румина натърти на обръщението – бъди честна.
-На теб не съм ти длъжна, освен това Лил ми викат само най-близките ми хора. А няма човек, който да е по-далеч от теб от този кръг. Но честно – не, не ме болеше. Аз усещах, че има нещо. Знаех, че той ми кръшка. Аз също му кръшках – заяви Лили една откровена лъжа, но това си беше нейния начин да се опази. – А и вярвам, че никой на никого не е длъжен. Бяхме наясно със ситуацията, и двамата знаехме, че не се обичаме и няма да сме заедно до гроб. Изневяра е относително понятие. Какво всъщност означава изневяра? – попита Лили, а точно в този миг Христо мина покрай нея на път за тоалетната и прикова погледа й.
-Лили, не се измъквай, отговори честно, не ни задавай въпроси – продължаваше Румина.
-Отговорих ти честно, казах ти моето мнение. Но наистина, помисли за изневярата. Какво е тя? Аз вярвам, че човек не може да изневери.
-Лили, болеше ли те? – настоя и Андрей.
Лили го погледна право в очите и стана от масата. И петимата я гледаха втренчено и очакваха отговора й. Всеки си мислеше, че го знае, но имаше нещо особено интересно в това да я чуят как го казва на висок глас пред всички, как си признава нещо, което лежи скрито на дъното на сърцето й, което крие, защото то показва, че тя не е това, което изглежда.
-Не, Рончи – Лили натърти на галеното име. – Не ме болеше. Защото аз не го обичах, за мен той беше поредният, той не беше нищо особено. Не ме болеше. Но теб те болеше. Много при това. – Лили я погледна нагло и с една високомерна усмивка се отправи към тоалетната, където знаеше, че Христо я очаква.

Да бъдеш Лили

-Мисля, че има нещо, което не искате да ми кажете. – заяви Румина като гледаше ту Андрей, ту Лили.
Двамата гледаха в различни посоки като нито един не погледна към нея. И нито един не й отговори. Румина продължаваше да ги гледа. Все още никой не й обръщаше внимание. Лили се правеше, че не я е чула. Смяташе, че ако те двамата имат някакви проблеми във връзката си, това не беше неин проблем и тя нямаше нищо общо. Нищо от това не я засягаше, затова смяташе, че не тя трябва да отговори на това. Най-малкото, това беше решение, което трябва да се вземе от Андрей или от двамата заедно, но в никакъв случай не и само от нея. Това си беше тяхна работа и тя не искаше да се меси, но Андрей й се беше обадил и я беше помолил спешно да отиде при него, без да й казва каквото и да било повече. Лили не знаеше какво да очаква, но не очакваше това и сега се чувстваше неловко и не на място. Очакваше той да е там сам, да иска още да говорят за онази нощ и за другите подобни нощи, които той иска да изживее по този начин с нея. Очакваше да са си само те и той да се опитва да я съблазнява. Не очакваше гаджето му да е там и да й държи сметка за миналото.
-Никой ли няма да ми каже какво става тук? – Румина започваше да повишава тон.
-Аз ще ти кажа – нищо не става. – на Лили й беше писнало все да мълчи и да чака Андрей да вземе просто някакво решение. Затова тя взе решението. – Вие двамата си имате някакви проблеми във връзката и търсите решение от мен. Изобщо не знам какво правя тук.
-А защо дойде? – попита Румина язвително.
-Защото Андрей се обади и ме помоли да дойда. Каза, че е спешно и важно. И аз реших, че наистина е важно. Мислех, че има някакъв проблем, а не че искате да си решите проблемите на връзката като ме натоварите мен, като си го изкарате на мен, защото явно това правите.
-Моля?
-Какво, да не оглуша, когато започнах да казвам истини, които не ти харесват?
-Ами, просто смятам, че вие двамата криете нещо от мен, което не искате да ми кажете, но което е причината да имаме дребни спорове с Андрей. Най-малкото, ние не сме в криза.
-Да, така е, сто процента! – заяви иронично Лили и обърна поглед към прозореца.
Андрей все още мълчеше, като не поглеждаше нито едната, нито другата. Лили го погледна крадешком, само с периферното си зрение. Как беше възможно да го иска? Да иска точно него? Та той беше такова мекотело! Никога не се беше държал така с нея! Никога преди! Да загуби ума и дума, да не смее да се защити, да намесва чужди хора в собствените си проблеми... това не беше той, не беше човекът, с който тя искаше да бъде.
-Виж, аз нямам нищо общо. Ако мислиш, че имате някакви проблеми, решете си. Аз защо съм тук?
-Защото между вас има нещо, което криете от мен.
-Защо не попиташ Андрей? Вие сте двойка, обичате се, би трябвало да умеете сами да решавате проблемите си.
-Ние нямаме проблеми.
-Тогава аз какво правя тук? – Лили беше готова да се развика на малоумното същество отсреща си! Викат я тук, за да им помогне да решават проблемите си, което само по себе си беше чиста глупост, но когато тя е тук да й говорят, че нямат проблеми, беше просто черешката на сладоледа.
-Виж какво, аз си тръгвам – заяви Лили и отвори чантата да потърси портмонето си. – Аз нямам работа тук. Ако имаш въпроси, питай си Андрей, аз нямам работа тук.
-Не, стой, моля те! – каза Андрей, учудващо енергично. Сякаш беше излязъл от транса си. Лили само го погледна и с портмоне в ръка заяви:
-Ако имате да ми казвате или да ме питате нещо, сега е мигът. Но конкретно, а не да ми дрънкате врели-некипели „имаме проблеми, нямаме проблеми, ти имаш общо, ти нямаш общо”. Какъв е проблема, аз какво правя тук?
-Вие двамата – между вас има нещо, което криете от мен. Между вас е станало нещо, но не знам какво. Обаче в него е проблема.
-А аз какво правя тук?
-Той няма да бъде честен.
-Питай първо него. Би трябвало на него да вярваш, с него да говориш за такива неща.
-Андрей, имаш ли връзка с Лили? – попита Румина по-директно и по-груб от необходимото. Поне така се стори на Лили. Може би беше афектирана.
Андрей сякаш се беше върнал към транса си и не я погледна веднага. Когато го направи, погледът му беше някак отнесен и сякаш не му пукаше.
-Андрей, попитах те нещо! – заяви Румина.
-Не, нямам връзка с Лили – заяви той.
-Но си ми изневерявал с нея! – заяви Румина.
-Не е вярно. – каза отново Андрей. Лили седеше и гледаше човешката драма – тази жена бе успяла да превърне Андрей от страхотен мъж с чувство за хумор и характер, мъж, здраво стъпил на земята и борещ се за себе си, в някаква мижитурка, която лежеше безжизнена в краката на жена си.
-Лъжеш ли ме, Андрей? – попита Румина злобно. Гледаше го право в очите, много настоятелно. Имаше нещо манипулативно в нея.
Естествено, че те лъже. И има причина да го прави – страх го е. Страх го е до смърт, мислеше си Лили, но не смееше да се намеси. Ако тя беше на негово място, щеше да каже истината и да се оправдае с това, че е тя, че от нея може да се очаква подобно нещо. Но Андрей нямаше куража да бъде себе си и да отстоява себе си, да се бори за свободата да направи това, което поиска на мига.
-Лили, той ме лъже, затова ти си тук.
-Не знам как прецени, че те лъже. Аз няма да се меся между вас. Не е моя работа кой на кого с кого изневерява.
-Той ми кръшка, нали? При това с теб!
-Попита го, той отрече. Защо продължаваме да го обсъждаме? – попита Лили, като се погнуси от себе си. Ако беше себе си, щеше да каже – да, той те лъже. Той прави секс с мен, страхотен секс. Звъни ми, за да ми се оплаква от теб. Моли ме да ходя с него за дрехи, да съм с него на фризьор. Иска да ми държи ръката, докато ходим заедно по улицата, да заспиваме прегърнати. Той има безплатни минути към мен, точно както към теб. Но той говори много повече с мен. За него аз съм много повече, отколкото си ти.
Но не каза нищо от това. Може би наистина беше влюбена в този мъж.
-Андрей, дай ми телефона си! – заяви Румина решително и подаде ръка.
-Моля? – Андрей отново излезе от транса си.
-Чу ме. Дай ми телефона си. Искам да погледна обажданията ти, смс-ите ти. Искам да видя снимките ти, всичко.
-Как така ще ми ровиш в телефона?
-Нима имаш нещо за криене?
-Естествено, че нямам.
-Дай го тогава. – Румина го гледаше като строга учителка. Все едно беше ученикът, който изкарва само двойки, но продължава да не учи и сега лъже, че си е написал домашното. Или като този, който постоянно бяга от час, увещавайки, че е болен, а същевременно се мотае по кафетата. Проблемът винаги е в това, че те хващат. Ако не те хванат, проблем няма. И Андрей знаеше това. Извади телефона от джоба на дънките и го даде на Румина. Лили настръхна, знаейки какво ще е първото, което Румина ще види. Всички смс-и в собствената й входяща кутия напоследък бяха от Андрей. И ако той беше имал неблагоразумие да не ги изтрие, Румина щеше да разбере всичко. Щеше да разбере защо онази вечер той не беше отишъл да се види с нея в онази дискотека. Защо й беше казал, че е болен и не може да отиде с нея на премиерата на онзи филм. Защо беше отишъл на фризьор без нея. Защо уж беше заминал за Силистра така набързо.
Румина седеше, ровеше из телефона му и мълчеше. От време сбръчкваше вежди, но нищо не продумваше. Лили предположи, че или не намира нищо, или търси нещо, което да е строго не приятелско, от което ясно да си личи, че има нещо, което не е за пренебрегване. Румина продължаваше да мълчи, а Лили се чувстваше все по-напрегната. Не знаеше какво да очаква. Погледна Андрей и се почувства жалка – тази жена, тази смешна жена Румина ги караше да се чувстват отвратително за това, че са направили нещо, което беше в реда на нещата, нещо съвсем естествено. Що за жалка ситуация беше това? Лили не събра кураж да продума. Знаеше, че може да победи Румина, но дори и да спечели словесния дуел, пак щеше да загуби така или иначе, в дългосрочен или краткосрочен план.
-Отивам до тоалетна – беше единственото, което успя да измисли, за да излезе от ситуацията. Разкъсваше се между себе си. Трябваше да й каже, защото така се чувстваше зле. Не искаше да има тайни, не смяташе, че постъпката й е нещо лошо. Но Андрей сигурно щеше да отрече. Толкова се беше наплашил от гаджето си, че беше готов да потъпче себе си и нея, за да угоди на тази откачена Румина.
Погледна се в огледалото. Видя красивото русо момиче, което имаше достатъчно сила, чар и интелект, за да се изправи срещу онази откачалка. Но видя и онова страхливо малко дете, което беше направило нещо лошо, а сега се страхуваше от наказанието. Което беше още по-лошо – на чия страна щеше да застане нейното другарче в игрите? Лили се почувства сама, безкрайно сама и осъзна, че това е мигът да бъде себе си. Направеше ли този компромис, щеше да загуби себе си, да спре да си вярва, да предаде сама себе си, при това заради някой друг. Това ли искаш, Лили?
-Ще те убия! – изкрещя Румина в мига, в който Лили се приближи към масата. Скочи и хукна към нея с протегнати напред ръце. Лили я гледаше и се чудеше какво се случва. Първата й реакция беше учудване, а след това инстинктът за самосъхранение се задейства и Лили посрещна ръцете на Румина със своите. Двете се вкопчиха една в друга. Румина се опитваше да я хване или за косата или за гушата, а Лили се опитваше да се предпази.
-Хайде стига вече глупости – Андрей ги хвана и двете за косите и ги дръпна настрани, след което ги повлече към масата. – Какви са тези циркаджийски истории?
-Знаех си, че нямам място тук! – заяви Лили на висок глас. Ясно съзнаваше, че цялото заведение ги гледа и слуша. Чувстваше се така и преди да отиде до тоалетна, но сега вече бе неизбежно. – Откачалка, какво ти стана изведнъж?
-Аз й казах, Лили. – заяви спокойно Андрей и отпи от чашата си. – Всичко й казах. Казах й, че сме ходили, че ти си момичето, което съм оставил август месец. И че ти си момичето, с което си тръгнах петък вечер от дискотеката.
-Браво, похвално, а защо аз ям бой?
-Защото си го съблазнила, кучко, затова! – изкряска Румина.
-Я бягай оттук, овца такава. За да дойде при мен, явно има нещо, което ти не му даваш. Не знам какво е, а и не ме интересува. Но няма да се карам с никого за нищо. Свободна съм да бъда с когото искам. Няма да се защитавам за това, че някой ми харесва и че съм направила това, което ми е дошло отвътре. Това е най-естественото – да си с човека, който ти харесва. Няма да се оправдавам. Не съм престъпница и няма да ходя срещу човешката природа за кефа на момиче, което дори не харесвам.
-А опита ли се да ме опознаеш? Ти ме мразиш поначало, просто защото съм другата, а не заради мен самата.
-О, напротив! – двете вече си викаха и въпреки че искаше не да я надвиква, а да я оборва с разумни доводи, Лили май повече се беше отдала на първото. – Опитах да те харесам, да видя доброто в теб! Но ти си толкова зла, толкова много мразиш целият заобикалящ те свят, толкова много те е страх да не го загубиш! Не съм срещала друго толкова неуверено същество като теб. Смехът ти е гаден, косата ти е гадна, кожата ти е отвратителна, дори усмивката ти е лицемерна и превзета. Не знам как да те харесам!
На масата настъпи мълчание. Цялото заведение седеше и ги гледаше – Лили наистина беше успяла да надвика не само Румина, но и всички други. Включително музиката. Рончи седеше и гледаше в чашата си, без да говори. Андрей гледаше ту едната, ту другата.
-Това е смешно. Седите тук и се карате за глупости. За какво всъщност се карате? – попита той накрая.
Лили усети колко основателен беше този въпрос – тя и Румина на практика нямаха какво да делят. Той не беше вещ, беше човек и нищо човешко не му беше чуждо. Така че той трябваше да реши.
-Прав си, ти реши – каза Лили и го погледна. Той също я гледаше, но не разбиращо. Да реши, какво да реши?
-Прав си, няма място за избор. – каза Лили, осъзнала, че ако го остави той да избира, щеше да загуби. Сега беше моментът тя да вземе същото решение като него, но направеше ли тя този избор, щеше да спечели. Лили продължи – Вие двамата имате проблеми. Това е очевидно, няма причина дори да го обсъждаме. Вината не е в мен, макар че се опитахте да ме замесите. Да, той ти изневери с мен. Няма да го карам да избира. Аз не искам да ходя с него. Но ти искаш. Вие се обичате, трябва да сте заедно. Аз не обичам подобни триъгълници, затова си тръгвам. – Лили остави пари за сметката и излезе от заведението.
Затваряйки вратата зад себе си, почувства, че затваря една страница от живота си. Искаше Андрей да я догони, да й каже, че иска да е с нея, не с Румина. Искаше той да я спре, да я върне при себе си, но нямаше да го направи. Беше се уплашил прекалено много от перспективата да изостави Румина. Може би наистина я обичаше? Лили не можа да понесе подобна мисъл.

Изключи телефона си и легна да спи с надеждата сънят да е по-хубав от реалността.

Да бъдеш Лили

-Лили, може ли да поговорим?
-Не знаех, че са ни останали теми! – усмихна се Лили, докато се обръщаше.
-Става дума за нас и за това, за онази нощ.
-Онази нощ е в миналото, няма какво да обсъждаме.
-Напротив, има – заяви Андрей и се приближи прекалено много до Лили. – Въпросът е в това, че искам да я повторим.
-Какво?!?!!! – Лили го погледна с увиснало чене. Андрей искаше пак да спи с нея? Беше му харесало? Беше осъзнал най-после, че тя е най-добрата? Рончи беше пълна некадърница в леглото? Той щеше да скъса с нея?
-Ами, да, искам пак да правим секс.
-Ти.. как така събра куражът да ми кажеш подобно нещо?
Андрей се подпря на плота и я погледна. Огледа я цялата, от главата до петите, съвсем показно, съвсем палаво, съвсем неприкрито.
-смятам, че и ти искаш.
-А Рончи?
-Какво за нея.
-Ти ходиш с нея. Или се лъжа? – тук е моментът да каже, че ще скъса с нея, за да бъде с мен, помисли си Лили доволна.
-Не се лъжеш – отговори Андрей. Ето, тук е, сега е момента, мислеше си Лили. – Но това няма общо – продължи Андрей.
-А??? – беше единственото, което успя да се отрони от устните на Лили.
-Ами, не искам да късам с нея.
Лили само седеше и го гледаше, без да знае какво да каже. Това не беше точно това, което се очакваше от него. Ама че филм! Кой би искал да го гледа?!?
-Как така?
-Ами така. Обичам я, не искам да късам с нея.
Беше казал думата с „О”. Думата, която тя беше забранила в тяхната връзка, но той и не беше направил опит да наруши забраната й. Но беше нарушил много други. Явно просто не я беше обичал. Което само по себе си не беше изненада. Не беше дори тема, над която Лили някога беше мислила – за нея беше ясно като бял ден, че те двамата никога не се бяха обичали. Но едно е да си го мислиш, а съвсем друго е някой съвсем ясно да ти каже в лицето „избрах нея, обичам нея”. Особено когато тази нея ти е толкова противна.
-Ходи прави секс с нея, тогава – изломоти Лили и избяга в една от кабинките в тоалетната.

-Той иска да има секс връзка с мен. Просто секс, не иска да къса с нея. Иска аз да съм другата, да съм му държанка.
-Нали осъзнаваш това какъв комплимент е? – попита Сиси. двете седяха на една скрита маса и пиеха горещ шоколад в едно кафе, което посещаваха само двете много рядко, за да избягат от другите и да поклюкарят на спокойствие. Никой не ги познаваше, никой не говореше с тях, никой не ги безпокоеше.
-Мда, осъзнавам го. Но това не значи, че ми харесва. – каза Лили и погледна през масата Сиси със задоволство.
-А какво искаш, тогава? – попита Сиси.
-Искам да скъса с нея и да тръгне с мен.
-И да ти изневерява и на теб така, както кръшка на нея?
-Кой ти е казал, че на мен ще ми кръшка? Много ясно, че няма.
-А не ти е кръшнал с нея? И не го прави и сега? Не виждаш ли – върти ви и двете и вие му се връзвате, защото сте глупачки.
-Не ме сравнявай с нея, ние сме толкова различни!
-различни ли не, върти ви и двете. Нея я разбирам – той я обича, при това не го крие. Но теб не те разбирам.
-Искам го.
-И какъв е начина да го спечелиш?
-Как Ан Болейн пчели Хенри?
-Андрей не може да се сравни с крал.
-Идеята е същата.

Всяка бивша да си знае гьола

Да пием за бившите! Онези прекрасни жени, които винаги застават на пътя ни и се опитват да откраднат мъжете ни, вярвайки, че те винаги ще им принадлежат! Да пием за онези жени, които не могат да продължат напред сами, които нямат моралната сила и независимостта да се справят сами. За онези свекърви, които винаги искат да се месят в делата на другите и вярват, че тяхното е тяхно, но чуждото е общо. Нека вдигнем чаши за онези, чиято житейска цел е постоянно да се унижават в замяна на малко изпросено внманийце от съжаление. Тези прекрасни жени са сред нас и всеки ден тровят живота ни. Всяка една от нас е нечия бивша, но не всяка е нечия бивша долна мръсна пачавретина.

Това е тост за пачавретините. Ако не бяха те, може би никога нямаше да можем да оценим онези бивши приятелки, с които спокойно можем да отидем на кафе, на кино, на клуб. Не се притесняваме подобна бивша да е в компанията ни, защото тя всъщност има мозък и сърце и осъзнава, че щом нямаш чувства към човека, щом той няма към теб, или щом никой от вас няма към другия, може би ще е най-добре просто да се разделите и повече да не правите някакви закъснели, отчаяни опити да се съберете.

Това е тост за тези долни отчаяни жени, които толкова ни мразят, че са готови да продадат душата си на Дявола, да паднат до най-ниското ниво не само на морала, да прекарат остатъка от живота си на колене, само и само да вземат мъжете ни. Тези уникални, прекрасни създания, които ни мразят, без да ни познават. Които някак си са успели да ни намразят още преди да ни познават. Които правят всичко възможно постоянно да ни показват колко нежелани сме, колко недостойни сме как не струваме пред тях. Ние – новите, с нашите нови, непознати номера. Ние сме онова приятно разнообразие, за което всеки мъж мечтае. Ние сме новата жена, от която той не иска да се откаже. Ние нямаме драскотини и ожулвания, на него все още му е мерак да ни форсира по необятните с око магистрали, да изкачва планински върхове, да лежи, облегнат на нас на морския бряг. Ние сме с кожен салон и страхотно стерео. С турбо и свеж цвят. Не ни личи, когато се изцапаме. Не ходим в сервиза. Все още миришем на ново. И това няма да се промени, ако ще да сложиш съраунд система в това старо трабантче – бившата.

Тя също няма да се промени. Ще преследва мъжа ти, докато не се убеди със сигурност в едно нещо. От този мъж зависи дали тя ще се убеди в неговото щастие, или в собствените си шансове. Ние, чисто новите, си позволяваме да дадем съвет – ако този мъж продължава да дава на трабантчето някакви надежди, че отново ще бъде припалено някога, то тогава може би е най-добре да го оставиш. Той не заслужава да седи в кожения ти салон и да усеща аромата на ново. На него повече ще му отива да лежи във вкиснатата воня на кална локва и да се надява, че прозорецът ще се отвори, защото вече е на път да се задуши от смърдежа.

Да пием за бившите. За всички техни унижения, за срама, който би трябвало, но никога няма да изпитат. За злорадите им коментари по наш адрес. За милионите несъществуващи кусури, които техните прекрасни, светещи жълто в тъмното, очи откриват постоянно в нас! Добре, че се те! Иначе щеше да има толкова много отвратителни неща, които никога нямаше да разберем за себе си! Добре, че са те, защото иначе нямаше да има кой да ни мрази без основание! Благодарна съм за злобата ти, за цялата ти омразата, за всичкото заяждане и десетките бананови кори. Благодаря ти от сърце за всички вредни навици, които си създала у мъжа ми и които за теб не са били проблем – ти не си дори пещерна жена, защото те все пак работят нещо, а ти не, така че не ти е пречело, че той разхвърля дрехите си по цялата стая и очаква да го боготвориш. Извинявам се за очевидната си простота – аз не искам да съм му робиня, аз искам просто да обичам мъжа до себе си като равна с него. Може би в това е моята грешка – че аз съм нова, не съм грозна, нито глупава, имам амбиции, боря се за тях и ги постигам. Аз искам да съм успешна в това, в което съм добра. А ти си готова да си безлична домакиня със скучен, безсмислен живот. Съжалявам, че те оставих дълго време да се чудиш какво се случва. Признавам си – вината за всички misunderstandings помежду ни е моя – защото ти сваляше мъжа ми, а аз не направих нищо, вярвайки, че не може да си толкова долна. Извинявам се – грешката е била в мен и се оказва, че явно можеш да си толкова долна. Аз съм заблудената и глупавата, която вярва в доброто и здравия разум в човека. Прости ми – не съм забелязала, че си лишена от което и да е от тези качества. Може би изобщо от качества.

Да пием за тези жени, които успяват някак си да извикат най-лошото в нас, да изкарат дявола, които никога не сме предполагали, че имаме, на дневна светлина и да го предизвикат да се развихри в битка за мъжа, който всъщност си е наш. Защото сега за първи път донякъде мога да почувствам какво е да си ти. И честно – не ми харесва. Не знам как живееш със същността си. Има ли изобщо място на света, което може да побере и теб, и злобата ти? Сега осъзнах защо си толкова намръщена – ами защото не се харесваш! И аз да бях като теб – и аз нямаше. Паднах на твоето ниво. Всъщност само се наведох – аз никога няма да падна толкова ниско и това е една от основните разлики помежду ни.

Да вдигнем тост за онези невероятни жени, накратко наречени пачавретини, които постоянно създават драма във връзките ни. Добре, че са те. Колко ли скучен би бил онзи прекрасен живот, който аз си представям – простичък, отдаден просто на любов и щастие, без техните драми? В моите представи няма драма, защото всъщност любовта е такава – тя е най-естественото нещо и не би трябвало да е трудна. Тя е проста, но силна и истинска. Обичала съм, обичали са ме. Не е толкова трудно, но не трябва да те е страх. И не трябва да допускаш бившата си да върви пред теб, да яде банани и да си хвърля обелките в краката на жена ти. Ако на всяка стъпка трябва да я придържаш, за да не падне, тогава май наистина ще е трудно, а? Ако аз бях тази жена, щях да си тръгна. Този мъж не е шестица от тотото, не си струва да си счупя глезен заради него. Никой мъж не заслужава подобна жертва. Особено ако има бивша. Затова предлагам този тост да е за бившите – те са онези невероятни жени, които постоянно се изживяват като Съдбата и поставят на пътя ни изпитания, през които иначе никога няма да минем. Благодаря! Благодаря от сърце за вашата безкрайна, но неоснователна омраза. Ако не бяхте вие наистина нямаше да има кой да ни мрази така силно и така безпричинно.

Наздраве за бившите!