Да бъдеш Лили

Лили се поизправи в леглото и се огледа. Тази обстановка вече не й беше непозната – беше прекарала няколко нощи тук. Това беше апартаментът на Андрей, неговата стая, неговото легло. И Лили в неговите чаршафи, обгърната от неговата прегръдка.
Лили се огледа още веднъж. Навън беше съвсем тъмно, в стаята беше доста по-студено от предишната нощ, когато си бяха легнали. Тя погледна Андрей – той спеше плътно притиснат до нея, прегърнал я през кръста. Сигурно не му беше лесно.
Бяха ходили на дискотека да три през нощта – не чак толкова късно, според Лили, но той беше на работа, а и тя беше на едни курсове, така че имаха нужда от сън. Лили погледна часовника си. Беше около пет и половина – Андрей щеше да се събуди най-късно след час, защото беше на работа. А тя имаше предостатъчно време – можеше да остане тук дори след него, защото курсовете й започваха късно и тя имаше повече време от него.
Вместо това Лили просто се огледа още веднъж и безшумно стана. Събра набързо нещата си и се изнесе в хола, където се облече. Пооправи малко грима си, след което на пръсти се изниза от апартамента. Не искаше да остава повече от необходимото. Една съседка на Андрей беше ходила да разхожда кучето си и точно се прибираше.
-Добро утро – поздрави тя Лили.
-Да, добро – усмихна й се Лили и се почувства зле. Щом вече съседите му бяха започнали да я поздравяват, следващата стъпка сигурно беше да минат да й донесат кифлички с поздравителна картичка „добре дошла във входа, съседке”. Супер, няма що.
Лили мразеше това измъкване. Обикновено се стараеше никой да не я види. Не искаше хората да я виждат какво прави, не искаше да говорят за това, което прави. Самата тя не искаше да се вижда как го прави, но беше неизбежно, тъй като неизбежно беше винаги със себе си, а нямаше намерение да спре да го прави. Но това измъкване, то беше наистина пълен кошмар.
Лили се прибра, взе си душ, изми грима си, зъбите си, след което си направи айран и седна да попрегледа записките си за курсовете. Беше се записала на някакъв курс за брокери, защото й се струваше интересно, забавно, а и доходно. Реши да изключи телефона си. Родителите й щяха да станат и да видят, че се е прибрала, а Андрей така или иначе едва ли щеше да й се обади, така че може би беше по-добре наистина да изключи телефона – този гаден, безполезен източник на напразните надежди на всички жени по света. Лили го гледаше и си мислеше, че всичко вече се върти около телефона – работата, парите, щастието, семейството – всичко сякаш зависеше от него.
Лили отиде на курсове. Беше й малко сънливо. Доста, ако трябва да сме честни. Едва издържа до почивката. Тогава се събраха една част от групата и отидоха да си вземат нещо за закуска и за пиене. Лили си взе вода, защото имаше нужда от огромно количество течности – беше толкова обезводнена.
Точно бяха излезли от сградата на техникума, където се провеждаха курсовете и Лили реши все пак да включи телефона си. Веднага получи смс, че има пропуснато повикване от номера на Андрей. Ето това се казва изненада! За какво я беше търсил? Да му се обади ли? Ами, ще му звъни! Той сега беше на работа, сигурно нямаше да вдигне, а и за какво да го притеснява, докато е на работа. А и то надали е нещо важно – ако беше, щеше да има повече пропуснати повиквания, а и той щеше да се обади пак, ако има да й казва нещо. Лили гледаше телефона със сбръчкани вежди и някаква нещастна физиономия. Сега я беше яд, че си е изключила телефона.
Може би си беше забравила нещо – нямаше друга причина да й звъни. Той и без това винаги много се стараеше тя да не си забрави нещо, да не остави някоя следа. Което й се струваше отвратително.
-Добро утро! Май още спиш – засмя се един от курсистите. Двамата бяха в една посока, заедно с още двама души от групата и си бяха доста близки.
-Да, нещо такова – усмихна му се мило Лили.
-От къде идваш? – попита той. Това беше първият въпрос, който си бяха задали още на първото си занятие и се установи, че и четиримата, които се прибират заедно идват на първия си урок от някоя дискотека.
- От нас идвам – засмя се Лили – ама преди това спах в Андрей.
- Шегуваш се! – засмя се Крис, гледайки я с все по-разширяващи се очи.
- Не, не се шегувам. Наистина спах в тях. Ама само спах – усмихна се Лили, надявайки се да не си проличи как лъже. Не искаше да говори пак за това как ходи у Андрей с него след дискотека, а после се измъква на пръсти, преди съквартирантите му да са станали. Чувстваше се унизена, но което беше по-лошо – знаеше, че сама си го причинява.
В този миг телефонът й звънна. Лили го погледна и сърцето й заби учестено – беше Андрей.
- Добро утро – каза Лили.
- Добро утро – усети, че Андрей не се усмихва. – Къде си?
- На курсове съм. Ти на работа ли си вече? - попита тя като се опитваше да звучи максимално весела и доволна от живота, за да може той да разбере, че тя има много приятели, около нея винаги има много хора, тя вечно се забавлява. Ама, че съм жалка! – мислеше си Лили със съжаление.
- Ти кога си си тръгнала?
-О, много отдавна. – отговори Лили, а целият този диалог й звучеше някак изкуствено, не на място, странно.
-Ама защо не ме събуди, или защо не изчака да ходим заедно към центъра? – попита Андрей.
-Аз... ами аз имах работа по-раничко.
-По-раничко? В шест сутринта?
-Трябваше да си взема душ, имах и среща малко по-рано с хората от курса да ходим заедно.
-Защо не ми каза снощи? А защо не ми остави поне бележка, че си си тръгнала?!? Аз ставам и се оглеждам и се разхождам из целия апартамент да те търся. Звъня ти, телефона ти изключен.
-Андрей, какво точно те притеснява?
-Защо не ми остави бележка?
-Прецених, че не е в мой стил да пиша бележки и да ги оставям по възглавниците. Някак си... не е за мен – в съзнанието на Лили изникна картината на една жена, лека жена, евтина, курва, която преспива с мъжете за една нощ, после се измъква, докато те спят и им оставя бележка за сбогом. Беше евтино, филмово, хотелиерско, някак си. Жена за еднократна употреба. Бележка за еднократна употреба. Любов за еднократна употреба. Това не беше за Лили. А и някак си не си представяше как Андрей се събужда и намира бележка до главата си – не беше в негов стил.
-Все пак щеше да е по-добре да знам къде си и дали всичко е наред.
-Всичко е наред.
-Както и да е. Ще се видим. – каза Андрей и точно щеше да затвори, когато чу гласът на Лили:
- Надали – след което тя затвори.
Беше правила секс с момче, което има сериозно гадже. При това не й беше за първи път. И след това се беше измъкнала на пръсти като престъпничка, каквато си и беше. Като жена за еднократна употреба.