Съдържание

Каква е първата мисъл, която те спохожда, когато видиш майка да върви с детенцето си по улицата? И детенцето да си хапва бонбонки, или чипс, или зрънчо, или сладолед?
"Ох, горката, пак я е изнудило да му купува тия боклуци"
Да, ама не
Не винаги.
Гледайки подобна картинка, вишдаш как детето се тръшка, реве, сърди се на майка си.
Аз виждам как тя ходи по улицата, минава покрай някакъв магазин, витрината хваща погледа й, тя вижда нещо познато, нещо, което хлапето й обича. Влиза и му го купува. Защо? Защото го обича. Защото знае, че ще го направи щастливо. Така изразява грижата си, любова си.
Всяка нейна мисъл е свързана с него, с детето. С тази част от нея, която, макар и да се откъсне от нея, за отиде далеч, винаги ще си остане с нея. Която, колкото и голяма да стане, всъщност никога няма да порасне. Която колкото и да я мрази в определени моменти, никога няма да спре да я обича дори за миг. Която колкото и да си опитва да е самостоятелна, винаги ще е зависима от нея.
Затова всяко действие на майката е неизменно свързано с детето й. Всяка дума, дори най-грубата, пак е дума, пълна с любов. Всяка забрана всъщност е позволение. Всяко начумерване пак си остава усмивка.
Гледам на това като на израз на нежността й. Когато тя гледа този "боклук", тя не вижда вредата. Вижда грейналото лице на детето си. Това я кара да се усмихва сама на себе си, докато ходи по улицата. Да не усеща студа в декемврийската вечер. Да няма търпение да се прибере в къщи.
В този момент виждаш една жена, която се опитва да угоди на разглезеното си дете.
В този момент виждам една жена, която не спира да мисли за детето си. И мислите й са пълни с грижа, с любов, с нежност.

Жена, която не може да спре да обича.

Какво е съдържанието на пакет с форнети?
Любов