Boy - girl 5

"Вчера си говорихме с момичетата. Окза се, че В. е разказал явно в съвсем големи подробности на приятелите си какво си говорим. И тъй като архангела е в близки отношения с един от тях, той е казал на нея.
В. му бил разказал как съм му казала да не се влюбва в мен, защото ще го нараня. А неговият приятел си умрял от смях! И защо не, наистина! Аз му го казвам, за да го предпазя, защото мисля за него, защото ме е грижа дали него ще го боли, а той ходи и разправя. Истината е, че момчетата са като момичетата - също си казват всичко. Но има още една истина - има неща, които са много лични. Които човек или пази само за себе си, или ги споделя с другия, и само с другия, и очаква, че те ще си останат между тях. Има неща, които казваш на някого и не очакваш да седне да ги разправя. Само ми е интересен контекста, в който е разказвал. Дали е бил "А пък К. колко мило гадже е и как се грижи за мен", или пък "Ако знаете К. колко е зле - тя си мисли, че ще се влюбя в нея, човееек". Това се чудя. Иначе ми е ясно накъде отиват нещата. Това между мен и В. приключи. И то не когато разбрах, че прави словесни мемоари. Приключи отдавна, но той продължава да прелива чашата.

Вчера му се обадих, за да го чуя. Беше се оплакал на архангела, че откакто е с мен, откакто се познаваме всъщност, не съм му се била обадила нито веднъж, а все той ми звънял. Това, разбира се, не е вярно. Звъняла съм му. Два пъти. Какво повече иска? Не е като да не мога да живея без него. А и не съм чувствала нуждата да му звънна - той ми звънеше всеки ден и нямаше кога да усетя, че ми липсва. Дори и когато спря да звъни всеки ден, пак не усещах липсата му. Дори напратив - почти можех да забравя за него.
Вчера го питах дали може да се видим. Каза, че е на работа. Нямаше начин да го чакам до 7.30 просто! Разбрахме се, че днес трябва да ми се обади, за да се разберем да си видим. Той ми звънна в 7.15 - време, по което със сигурност вече съм наясно дали имам някакви планове и дали той е включен. Отрязах го. Казах му, че е трябвало да ми се обади по-рано и се разбрахме да се чуем утре. Вече бях решила, че ако не ми се обади и днес, няма да полагам повече никакви усилия. Същото важи и за утре - наистина няма да се старая повече. "Е, какво старание си вложила???" може да попита някой. Ами, звъннах му вчера. А можех да не го направя. Но не смятам, че това е нормален начин за край на връзка. Ако това изобщо беше връзка.
Както и да е. За мен всичко приключи отдавна. Може би в събота, може би още по-отдавна."

К.