Boy - girl 6

" В събота ходихме с Ади в Ликьор. Беше наистина страхотно. Но какво стана там?
Ами, поканих с нас много хора. В крайна сметка отидохме с едно мое бивше гадже - J. и двама негови приятели. С J. си бяхме писали няколко дни по-рано и усетих нещо. Не тръпка, но нормално отношение, държа се добре, правеше ми комплименти, имаше дори секси шеги, секси намеци... :)
Но нещата не приключиха добре първия път. Затова бях малко притеснена - не искам пак да страдам, защото първия път наистина си падах по него. Е, можех да живея и без него, но ми беше приятно той да е около мен. Макар че повече бях свикнала с отсъствието му, отколкото с присъствието му. Но това не е ли неизбежно? Нима самият Паулу Коелю не го е казал в книгата си "11 минути"? Че любовта винаги е свързана повече с отсъствието, отколкото с присъствието на любимия? Определено е така.
Но по-добре. А ако не беше така? Ако той постоянно беше до нас? Колко време щеше да остане "любим"?

С J. се забихме. Не веднага, от мига, в който се видяхме, но с напредването на нощта си ставахме все по-близки.
Само че след това от него нямаше ни вест, ни кост. Нямаше в неделя. Нито в понеделник. Нито във вторник. Нито дори в сряда. Според правилата, до 2-3 дни просто трябва да те потърсят. Иначе не си харесвана. Обадих му се в сряда, но не вдигна. Най-вероятно е бил на работа. Но после не върна обаждането. А обикновено връща. В събота му бях написала смс и той после се обади. И преди пак беше така. Аз му напиша смс, той ми звънне. Аз пак нещо му драсна, той пак ми звънне. Мже би ако му бях написала, щеше да се обади? Знам ли.
Всъщност искам да наблегна на друго. Че от неделя сутрин до сряда, включитолно, всяка моя мисъл беше за него, всичко, което си мислех, беше свързано с него. Дори Disturbia е посветен на него. Мислех за него и слушах песента на Rihanna и така ми дойде. А бях в автобуса. :)
Но той не се обади. Аз се обадих. И както цялата тръпнех "Да, какво ще му кажа?", "Ще се радва ли да ме чуе?", "Ще иска ли да излезем?", "Само да не се изложа", в следващия момент той не вдигна, той дори не си направи труда да върне обаждането. Второто ме разочарова, но пък в мига, в който затворих телефона, се освободих от цялото това напрежение. Вече не ме интересува дали ще се обади, какво ли ще каже, ще иска ли да се видим и дали ще се изложа.
Знам, че няма да се изложа.
Защото, когато нямаш чувства към някого, си много по-студен. Кръгът е затворен. Ако много си падаш по някого, се държиш тъпо и плещиш глупости. А той гледа странно и си мисли странни неща за теб, чуди се наред ли си и дали иска да е с теб. И накрая го губиш. А когато не си толкова хлътнал, си по-студен, по-мистериозен и по-недостъпен, както високопарно го наричат по списанията. А другият те желае още повече. Това е лудост.

Както и да е.
С две думи искам да кажа, че от мига, в който направих някаква крачка, желанието ми ако не е изчезнало, то поне е намаляло. Което е много хубаво и малко извратено.
Само се чудя колко ли време ще продължа така."

К.