Boy - girl 3

"В събота се събрахме на едно много интересно място - Art Hostel. Няма по-ъндърграунд местенце от барът там. Приятно е. Различно.
Нямах обаче много възможност да обърна внимание на В. Той не показа да му е проблем. Когато отидох, него го нямаше - беше зачезнал нанякъде, но след малко се появи. Не се отлепи от мен. Седна до мен, на гредата, на която седях аз, прегръщаше ме, целуваше ме, дори ме качи в скута си, за да съм му по-близо. Харесва ми, когато се държи така - показва ми, че ме харесва, че ме иска. Когато сам търси близост.
Една жена има постоянната нужда да се чувства харесвана.
Той ми каза, че му били направили забележка да не ми налита толкова много, така непрестанно. Първоначално не искаше да ми каже кой му я е направил. Но в крайна сметка си призна - била е Y.
Логично, много се издразних. Тя постоянно ми хвърля бананови кори в краката. Опитвам се да я харесам, но не смятам, че тя се опитва. Може би просто не иска.
За какво му е на едно момиче да харесва новата на бившия си, в крайна сметка?
Тръгнах си набързо, защото бях с едни приятели, с които бяхме планирали да ходим някъде на клуб, а не да си прекараме вечерта в бара.



В понеделник излизахме пак. Отидоме в едно тесничко заведение зад Спортната. Беше приятно, аз харесвам заведението. Имам топли спомени от него - лятото бях там с братовчедка ми и една нейна приятелка, която чувствах и като моя приятелка. Прекархме си наистина добре там.
Реших, че ще е романтично и може би леко еротично вечер. Оказа се доста тясно за нашата постоянно растяща компания. В крайна сметка освен моите момичета дойдоха и С., Y., братовчедът на В. и неговата приятелка. Отидох с него да вземеY., защото тя не знаеше каде е заведението. Вече не ревнувам от нея. Още от онази вечер, когато той не й обръщаше внимание.
В един момент се оказа, че няма много място, той си отвори краката и седнах в него. Гушкаше ме и ме целуваше. Изглежда ми щастлив. И може би влюбен. Но надали. И по-добре. Не искам той да се влюби в мен, защото не знам дали мога да му отговоря със същото. Дори му го казах. Казах му "Не искам да се влюбиш в мен и после да те нараня. Защото най-вероятно ще те нараня". Аз съм такава - наранявам хората. И не искам да го нараня. Нито да го заблудя.
Тръгнахме си с архангела и след малко той се появи, заедно с Y., естествено. В първия момент реших, че идват да ни изпратят. Което щеше да бъде толкова мило...
Но не, той беше отишъл с нея да вземат брат й от Спортната. В това все пак има нещо мило - скъсали са, него го е боляло, но въпреки това той се държи добре с нея, приятели са. Показва, че не е някакъв мухльо.
Каза ми "Ще дойда с теб навсякаде", което, макар и мега клиширано, все пак беше мило. Знам, че няма да го направи - мъжете са големи герои на думи, но малки хора на дела.


Снощи пак излязохме. Трябваше да сме с моите приятелки и очаквахме и хора от неговата компания, ако подобно разделение все още съществува изобщо. Но в крайна сметка бяхме сами. Не си говорихме супер много на някакви много интересни теми, нито се целувахме супер много. В крайна сметка нашите целувки никога не са просто целувки - те винаги се превръщат в страстна сесия натискане. Което не води до никъде. Което е хубаво. Така се запазва тръпката. Понякога е невъзможно след като вече сте минали през леглото да продължите да харесвате тези сесии. А те са необходими.
Говорихме си за това кой какво чете. Оказа се, че и тук сме съвсем различни - той е на фентъзи - вълна, аз съм полудяла по исторически романи. От любимите ми книги той е прочел само една - "Малкият принц", другите дори на съм сигурна дали ги е чувал повечето.
Толкова сме различни.
Имам чувството, че започвам да охладнявам.
Може би защото сме толкова различни, може би защото вече няма такава тръпка.
Целувките са си същите - все толкова страстни, като цяло нищо не се е променило. Така или иначе никога не сме били особено близки. Сега лека-полека се опознаваме и виждам колко сме различни. Което не е толкова хубаво. Когато се вдигне мъглата от първоначалната любовна еуфория, трябва да има за какво да си говорите. Ние нямаме много общо, следователно нямаме и много теми. Дори не знам дали ме слуша, когато му говоря. Разказвах за Жозефина, а след това накратко за какво става дума в "На западния фронт нищо ново". Имах чувството, че само пуфтеше и гледаше кога ще спра да говоря. Може да не съм права. Може да ме е слушал. Дори и така да е, останах с впечатлението, че не му е интересно какво му говоря. Може да съм се заблудила. Знам, че езикът на тялото е различен за мъжа и жената, когато слушат някого. Знам и как реагира един мъж, когато слуша. Поне съм наясно какво съм прочела. Но смятам, че той не ме слушаше. Което е кофти. Защото когато тръпката отпадне, трябва да има някакъв интерес един към друг, за да останете заедно. Което няма как да стане, ако никой не слуша какво говори другия и не се опитва да проникне в неговия свят.
Надявам се, че ме е слушал. Но не останах с такова впечатление. А това е важно - как се чувстваш в една връзка е много важно.
Какво значение има дали той ме слуша, когато говоря, ако оставам с впечатлението, че не ме слуша?


Той ми звъни всеки ден. Не пропуска. Във вторник се прибрах и започнах да си готвя, когато той ми се обади и ми каза, че иска да ми види. Казах му, че няма да мога. Бях решила да не му звъня, защото сметката ми е огромна. От друга страна на него му е спрян телефона и нямаше как той да ми се обади. Но той все пак намерил начин. Което беше много мило. Но когато си говориш по телефона с един човек всеки ден, когато постоянно излизате, някак си тръпката я няма. Имам чувството, че той е мой. И вината за това не е задължително на честото излизане. Когато няма за какво да се бориш, губиш интерес. Няма игра, няма тръпка. А когато сте толкова различни, или пък прекалено еднакви, играта и тръпката са това, което спасява връзката ви.
Загубила съм интерес към него. Чудя се дали има разлика можду това да съм с него и това да не съм. Каква е разлика между това да имам гадже и това да нямам точно сега? В този момент? Не го обичам, няма тръпка, не съм свикнала с него до толкова, че да не мога без него. Няма какво да загубя.

Защо губим интерес?"

К.