Boy - girl 7

"В петък с В. се разбрахме да излезем. Аз не горя от желание - до скоро исках да го видя, само за да скъсам с него - в крайна сметка за мен нещата приключват. "Далече от очите, далече от сърцето" са казали хората и са прави. Никой не може да си позволи да спори с хората, дори Опакото.
Всъщност оригиналната уговорка беше за четвъртък, но нали тогава не стана и бяхме решили да се видим в петък. Казах му да ми се обади по-рано, за да успее да се класира.
И той наистина се обади. В някакво женско списание пишеше, че ако той каже, че ще се обади и наистина го направи, сме имали повод да се радваме! За какво? За това, че някъде там има още някой, който си пада по нас? Това ни дава реалния шанс да разбием още едно сърце, а как това ни прави радостни ми е откровено непонятно!
Тези женски списания стават само за рециклиране!
Обади се към 12 и уговорката беше да се обади пак като свърши работа и да се разберем за конкретен час, тъй като вече си бях направила планове с Ади. Той свършва работа към 7. Обади се към 6 и се разбрахме, че като се приготвя просто ще му звънна за последно уточнение. Преди това му бях казала 8-9. Само че към 7 получавам смс - "Нещо нямам настроение, ще се прибирам".
И в крайна сметка ме отряза.
Честно, първата ми мисъл оформи някакъв отговор с приблизително следното съдържание: "не сме се виждали от 100 години, днес имаме тази възможност и ти я пропиляваш! не ми звъни повече", но в крайна сметка си имах други занимания и стана прекалено късно, а и един пълен игнор (изразен в това той да не получава повече никакви обаждания от моя страна) може би би подействал по-добре.
Само че надали. В крайна сметка и без това не съм му създала навика да очаква обаждане от мен. А реших, че да не му вдигам телефона е най-гадното, глупаво, инфантилно и путьовско действие, което човек може да предприеме.
В събота се обади и ми предложи да се видим, но го отрязах. Имах час за маникюр, за фризьор ( да, в събота по всички установени от компанията стандарти бях турбо-кифла), а и домашни за курсовете ми в неделя и му казах, че след фризьор ще искам да се прибера. И без това не можах да се наспя добре, но за това после. Попита ме за неделя, но пак го отрязах под предтекст, че съм на курсове до никое време, а и имам да правя презентации за училище. Което не е лъжа. Казах му, че в понеделник може би ще имам време, да се обади тогава. И ето - вчера не ми звъня, ще видим дали днес ще го направи. Така или иначе пак ще трябва да го отрежа - не се чувствам добре, дори на училище не мога да отида.

Истината е, че той може и да не е за мен, но може и аз сама да се опитвам да убедя себе си в това. В крайна сметка недостатъците му не ми пречат, защото не ме засягат пряко. Да, определено не е идеалният мъж, не се доближава дори малко до принца на бял кон (макар аз да си падам по кафяви коне), но в крайна сметка си има и положителни страни.
Основният проблем при него е, че е на 27, а компанията му, най-близките му приятели са на 19-20. Говорим за 7-8 години разлика, което не е за пренебрегване. На 27 хората не се ли оглеждат вече за дом и семейство? Той няма да стигне до подобна мисъл в близките години. Няма цели, няма амбиции, няма образование, няма и желание. Живее ден за ден с едничката мисъл за бира и коз. Вече две седмици не успява да си плати телефона и да му го пуснат, интернета ни си е плащал от поне два месеца (и макар мама да каза, че може просто да не му трябва, този факт не го издига в очите ми). За какво говори това?
За безотговорност.
Но той няма да стане по-отговорен. Приятелите му растат - те са все още в такава възраст, че има накъде да растат, но той не расте заедно с тях. Дори най-убития от тях има някакви цели, амбиции, носи отговорност. Само той не. Дават му пари на заем, не трябва ли да е обратното???
Той няма нито един приятел на неговите години. Ще стане на 40-45, 50 може би и биологичният часовник ще започне да тик-така. И тогава ще осъзнае, че е живял 10 години назад, но няма ли да е прекалено късно?
Със сигурност.

От друга страна това пряко не ми пречи. Аз нямам сероизна връзка с него. Рано ми е за брак. Не искам сериозна връзка. Не се нуждаят от помощ, най-малко от неговата.
Но има нещо друго.
В петък, кагота ме докара до нас, Тони (бившият ми, много добри приятели сме, много се обичаме и сме способни да споделяме всичко един с друг) ми каза следното нещо: "Ти хубаво търсиш любовта, но имаш един сериозен недостатък . Че си като мен и си нетърпелива. Искаш да получиш всичко сега, веднага, на момента. А не става така. Когато любовта е до теб, ти я подминаваш, обръщаш й гръб!". Е, не случайно ми викат Опакото - "Кога съм направила такова нещо??? Кажи ми в кой от всички тези хора, с които се мъчех по срещи напоследък, е любовта, на кого от тях съм обърнала гръб, чия любов съм подминала???", а той мо отговори "Моята. Когато скъсахме, аз много те обичах". Тук вече и аз замълчах. Когато човек говори за чувствата си, няма каква контра да изкараш насреща му.
Слава Богу, той продължи.
"Вземи В. за пример. Той иска ли да бъде с теб? Иска ли да ти бъде гадже? Иска ли да те направи щастлива??? Иска. Защо подминаваш любовта му."
Честно, това беше добър аргумент. Каквъто и да е човек, дори да няма капка амбиция или цел, или образование, той заслужава шанс. И това в крайна сметка е област, за която не ти требват тези неща. Трябват ти други качества.
Затова реших да му дам шанс. Въпреки някои правила, В. заслужава да пробвам да излизам с него, да се обърна с лице към любовта му. Защото никога не знаем в кого ще открием това, което търсим. Може би няма да го открия в него.
Но шансът е 50:50."

К.