Boy - girl 1

"По - онази вечер (понеделник) С. имаше рожден ден. Трябваше да отидем с приятелките ми при тях - аз, архангела, hippy и феята с гаджето си. Но сме още ученички - имаме си вечерен час и куп уроци. Решихме, че ако нямат конкретен план, който да ни позволява да отидем при тях за малко и все пак да се приберем навреме, просто няма да отидем, колкото и да ни се искаше. Особено на мен. Все пак щеше да е в дома на Y. Истината е, че дълбоко в себе си знам, че нищо няма да се случи между нея и В. - тя е скъсала с него, явно вече не иска да бъде с него. Но ревността не можеш да я контролираш.
В крайна сметка се оказа, че конкретен план и ясна, твърда организация нямат. Вследствие на което ние се отказахме.
Говорих с В. по телефона и му обясних, че ако решат нещо твърдо, ние можем да отидем за малко, но по-скоро няма да го направим. В. ме разбра. Стана ми неприятно, че не настоя. Не каза "Хайде, елате, дори да е за малко" или "Много искаме да дойдете" или едно най-обикновено "Хайде де". Нямаше такова нещо. Единодушно отписахме всички мъже, решихме, че не струват и пет пари и не ни заслужават и потеглихме коя от където.
Но после В. се обади и каза, че имат твърда органзация. Само че на нас ни беше късно и пак ги отрязахме.
Вече бях съвсем отчаяна, защото той нито веднъж не настоя, по никакъв начин не показа, че иска да съм там с него. И защо ли - нали Y. щеше да е там.... Какво повече му трябва?
Прибрах се. Около час след това пак ми се обади: "Не промени ли решението си?... Хайде ела... Няма ли начин да те навия да дойдеш?... М. каза, че скучая по теб (М. не е българин, убягва му малко - б.а.) .... Искам да си те гушна и цункам". А аз бях съвсем наясно ако трябва да избира между мен и Y. коя да гушне и да цунка коя ще избере. Казах му "гушкай и цункай някоя друга", а той каза, че иска мен. Беше наистина мило. Но пак го отрязах. "Еми добре, до утре тогава". Аз си мълча, не му отговарям. "Утре ще се видим, нали?". Казах му "Евентуално. Весело изкарване и поздрави на другите" и затворихме.
Чудех се дали ще ми се обади на другия ден, за да се видим.
Обади се още към 11-12 сутринта и се разбрахме да мине да ме вземе от училище и всички заедно да ходим някъде (под всички заедно имам предвид моята компания, не неговата, поради присъстието на определени персони в неговата). Затворих телефона с широка усмивка.
Съвсем бях забравила, че имаме твърда уговорка, смятах, че предстои да се чуем, затова бях безкрайно изненадана, когато го видях. Първата ми реплика беше "Ти какво правиш тук?" - не звуча като лудо влюбено момиче, което няма търпение да види гаджето си, нали? Но просто не го очаквах. Бях го чакала да се обади, за да се разберем, а той не се беше обадил и се бях отчаяла.
-Ти не помниш ли, че се разбрахме да се видим?
-Ми не.
-Ти имаш някви бели петна.
Не е лъжа. Май наистина имам бели петна.
Цялата вечер бяхме плътно един до друг - той се държа страхотно. През цялото време не спомена Y. нито веднъж. А обикновено я споменава. По много пъти. Беше наистина много мил - най-страхотното гадже, което можеш да си пожелаеш.
Ставаме да си ходим. Отивам до тоалетна, а след мен нахлува hippy и нервно ми обеснява:
-К., само не полудявай, но Y. е отвън.
-Каквоооооооо???? Какво прави тя тук????
-Говорила е с Криси, която й е казала къде сме. В. нищо не знае, беше много изненадан като я видя.
Не можех да повярвам, че е дошла. Най-малкото, ние не сме й приятелки. Единствения човек от нейната компания беше моето гадже.
-Тя го преследва, да знаеш! - заяви hippy. - Той не знаеше, че тя е тук. А и най-малкото, ако някой ти се обади и ти каже, че някакви хора са еди къде си, не трябва ли да им се обадиш, за да им кажеш, че ще ходиш, най-малкото, за да не си тръгнат, преди да стигнеш???
Hippy е права - тя наистина го преследва. Говорих и с мама - описах й ситуацията и тя каза, че Y. очевидно го преследва и може би ревнува.
Обикновено когато ходим по улицата, В. си говори с Y. Просто ние не сме си толкова близки с нея и нямаме общи теми, няма за какво толкова да си говорим. Той си говори с нея - разказва й разни случки, пита я някакви неща, приобщава я към разговора.
Този път не й говореше. Говореше си само с мен, само на мен. Прегръщахме се и се целувахме през целия път до Орлов мост. Не я включваше в разговора толкова често. А тя нещо не беше на кеф. Не знам какво се беше случило с обичайната й усмивка.
Но имах чувството, че за него в този момент съществувах само аз. И ми стана много приятно. Връзката ни не е сериозна, но ми беше хубаво, че започва да не мисли толкова за нея и да мисли повече за мен.
Какъв извод си направих? Че ако съм по-груба с него, ако го отрежа, дори само едни път, да отида някъде при него, когато той очаква, че аз със сигурност ще отида и няма да му откажа, той ще осъзнае какво има и какво може да изгуби. Че ако не съм вързана за него, а всъщност, ако изобщо не съм му вързана -без значение дали за него, или в кърпа, той ще се старае повече, ще ме желае повече. Колкото повече бягам, толкова повече ще ме гони.
Не вярвах в това. И винаги съм знаела, че е трудно да го направиш. Ето, че не било трудно. Цялата идея била в това да не се правиш на недостъпна нарочно и като поза. Ако е естествено, ще стане каквото искаш.
Колкото и да играем игри, животът успява да ни изиграе всички."

К.