Boy - girl 2

"Снощи беше една от най-хубавите вечери. Измежду тоновете целувки решихме, че официално сме двойка. Питах го това от кога е. Защото в крайна сметка от това горе-долу зависи и секса - не може от вратата за краката и в кревата. Вече не. Понякога човек прави глупости и си вади поуки.
В. каза, че сме двойка от онази вечер - когато Y. дойде при нас. Още тогава го решихме, но не съм обърнала внимание. На фона на последвалите събития не ми е направило впечатление.
Но сега вече беше официално. Съвсем официално. Той е готов да се бори за мен, да ме гони, но и да изисква награда, когато ме хване. Не "ако". Когато. Защото ще ме хване. Убедена съм, а и той също.
Мисля, че е доволен. Отбеляза, че за първи път аз му звъня. Което не е точно така, но после се поправи - за първи път му звъня да се видим. Мисля, че това му харесва.
Защото веднъж си говорихме и той ми каза "Винаги все аз ти звъня. Ако един ден не ти се обадя, ти ще ми звъннеш ли?". Реших, че няма смисъл да го лъжа и откровено му казах едно "Не", което със сигурност е прозвучало много грубо. Просто исках да съм искрена.
Харесва ми обаче, че по някакъв много странен начин с него не играем на котка и мишка. Не се дебнем, не се притесняваме да се обадим един на друг. Смисъл, че той явно не иска да играе -защото ми звъни, показва, че ме харесва и открито ми го заявява.

И имаше целувки. Много и страстни целувки. Харесва ми синхронът, който имаме с него.
Харесва ми отношението му към мен.
Дали за всичко е виновен онзи отказ да отида при тях в понеделник вечер?



Днес пак му отказах. Беше ми много весело от една игра, което ме беше заредила с ендорфин и когато говорихме, той почти не ми разбираше от непрестанния смях. Предложи да излезем, но имах уговорка с мама и му отказах. Звъня ми три пъти, докато се разберем. Това е то - с него никога не говоря по веднъж. Или се чуваме поне по 2-3 пъти, за да се доуточним, или (което е много рядко) изобщо не се чуваме и в крайна сметка не излизаме.
Какво ще стане, след като днес отново му отказах? И след като и утре ще стане така, защото пак имам планове?
Бъдещето ще покаже.
В крайна сметка, животът като нищо пак ще ни изиграе някаква груба шега"

К.