Disturbia

На J.


Чувстваш ли се объркан?Усещаш погледът ми да се спуска по теб. Знаеш какво значи това. Ще си тръгна с теб. Ще изляза от тук с номера ти, с и-мейла ти, с адреса ти.
И с аромата ти. Ще усещам вкуса на устните ти, допира на тялото ти, уханието на кожата ти, нежността или пък грубостта на докосването ти.
Но още утре ще съм нова. Ще си мисля за добрата вечер, за задачите си през деня, за семейството и приятелите си.
Но искам ти да не спираш да мислиш за мен. За вкусът на устните ми, за допира на тялото ми, за уханието на кожата ми, за нежността или грубостта на докосването ми.
Искам да ме искаш.Да не можеш да ограничиш копнежа си, да не можеш да спреш да мислиш за мен, да не можеш да игнорираш, да изтриеш спомена.
Искам да изгориш по мен. Искам всяка мисъл да е за мен. И да е болка. Болка от липсата ми. Искам всеки път, щом погледнеш телефона да си мислиш дали не е време да ми се обадиш. Всеки път, когато погледнеш часовника, да си мислиш не е ли време за среща, не съм ли поне със секундичка по-близо до теб. Всеки път, когато се погледнеш в огледалото да се питаш дали ще те харесам с тази тениска.
Ще те харесам. Копнежът по теб се е запечатал дълбоко в мен. Мисълта за онези дни и нощи не ме напуска. Всяко докосване е болезнено, защото е чуждо, защото не е твоето. Всяко лице, всеки глас е безличен, защото не принадлежи на теб. Всяка целувка е вяла и скучна, защото не идва от теб.
Искам да те докосвам както първия път, и едновременно както последния. Да спускам пръсти по гладката ти кожа, да драскам силно гърба ти, да роша с ръце косата ти. Искам да усещаш ноктите ми по гърба си, да жадуваш стоновете ми, прошепнати в ухото ти, да копнееш по онова усещане от моето тяло, силно притиснато в твоето.
И да ги жадуваш, да гориш за тях, да не искаш това никога да не свършва. Защото знаеш, че когато настане отново утро, аз ще си тръгна. Ти ще ме загубиш. Защото знаеш, че от мен ще ти остане само следа от аромата ми. А дори и нея ще имаш за кратко.
И ще запазиш болезнен спомен от тази нощ. Защото тя ще е последна. Случвала се е преди, няма да се случва повече. Защото ти си огън, аз съм огън, това между нас ме изгаря. А аз не искам да изгоря.
Това е последният път, в който ще впия устни в твоите, в който езикът ми ще се преплете с твоя и няма да иска да се отплете, защото ти също го желаеш, дори повече от мен. Последният път, в който ще докосваш голото ми тяло, в който ще се наслаждаваш на стоновете ми, в който ще усещаш парфюма ми. Запомни го добре, пази спомена, защото ще ти остане само той.
И една объркана глава. Влизам в стаята ти за последен път, за да си тръгна на сутринта и никога повече да не се върна в живота ти. Влизам в сърцето ти за последен път, но дори да искам да си тръгна, пак ще остана там и никога повече няма да си върнеш спокойствието.

Чувстваш ли се объркан? Усещаш погледът ми да се спуска по теб и знаеш, че играта започва за последно.
Какво ще направиш?