Да бъдеш Лили

В понеделник Лили реши да пропусне лекции. Остави бележка на родителите си и цял ден се мота по пижама, без да прави нищо друго, освен да чете стари броеве на еднотипни женски списания, до едно безсмислени, но достатъчно добри, ако искаш да убиеш малко време, в гледане на стари филми, класики, епизоди на комедии или музикални клипчета и в ядене на преварени спагети от пакетче с надпис „готви за три минути”. Не включи телефона си и предпочете да се занимава с размисли над обратите в живота и тяхната трагикомичност, отколкото да погледне някоя лекция.
Във вторник отиде на една лекция. Закъсня с около 10 минути, за да е сигурна, че когато отиде всички ще са вече по залите и в коридора няма да срещне никой, който не иска да среща. Тръгна си пет минути по-рано, като през цялото време не спря да симулира кашлица и хрема, за да обясни с тях краткото си присъствие.
В сряда се престраши и отиде за цял ден в университета. Ужасена от идеята, че след лекции ще отиде с колегите си в същото онова заведение, ще седне на същата онази маса, а няколко минути по-късно там ще се изсипе огромна тумба третокурсници, Лили цяла нощ рови из интернет за готино заведение на народни цени и съвсем близко до университета, където да предложи да отидат, уж за разнообразие.
- Ти си луда – съвсем спокойно заяви Сиси, когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват другите, но и все пак не прекалено, за да не изглежда грозно.
-Защо да съм луда, съвсем нормална съм си – вдигна рамене Лили и се усмихна леко.
-Престани вече, откачалке! Докога мислиш да го отбягваш?!? Нали знаеш, че ако иска, винаги може да те намери, учим в един университет, все пак, това е в една и съща сграда, сещаш ли се?!??
- Знам това, Сиси. Както сама каза – стига да иска...
-Можеше поне да ми се обадиш в понеделник. Звъннах у вас и майка ти ми каза, че пак си в криза. Ти трябва да се лекуваш, наистина. Така нищо няма да се получи. Намери си момче.
-Сиси, не мога. Излъчвам енергия на гнило.
-Защото ходиш все с дънки. Освен това и вчера и днес си облечена цялата в черно – знам какво значи това и не мога да го приема. Не може той да е центъра на вселената ти и от него да зависи дори какво ще си облечеш.
-За кого ми говориш, Сиси? – Лили впери празен поглед в Сиси. – Няма да говорим за уикенда, той е в миналото.
-Казах ти, че той ще те нарани, че пак ще страдаш за него, ама не – с твоята твърда глава реши, че можеш да си по-силна от самата себе си! Казах ли ти, че ще страдаш?
-Да, каза ми! Да ме виждаш да страдам???
-Да виждам те! Само аз те виждам, защото само аз те познавам така! Ти си луда, ако си мислиш, че можеш да продължаваш така, да си причиняваш това!
-Нищо не си причинявам, добре съм.
-Повтаряй си го повече, може наистина да си повярваш!
-Стига вече! Да говорим за нещо друго, нещо по-...
- Нека си говорим за нещо хубаво. Как изкара уикенда? – попита Сиси предизвикателно.
-Майната ти! – вдигна рамене Лили. – Много го мразя това стечение на обстоятелствата. Денят не се познавал по сутринта, по дяволите! Всичко беше толкова яко, но гадания финал развали сякаш цялото преживяване! И що за окачалка ще стане в пет часа, за да отиде да събуди гаджето си със закуска в ръка? Тая е очевидна окачалка! Трябва да я приберат! А вместо това взима момчето, което се целува най-добре в целия шибан университет!
- Спокойно, само не се ядосвай!
-Не се ядосвам!
-Не се разстройвай!
-Късно е вече за това! Какво намира в нея? Какво има тя, което аз нямам? Какво ми има, по дяволите, че все предизвиквам подобни неща? Защо винаги ми се случват ей такива ситуации???
- Стига, нищо толкова лошо не се е случило! Но не можеш вечно да го отбягваш!
-Ти мяркала л си го?
-Вчера го видях в гръб. Отиваше нанякъде.
-Сам ли беше?
-Естествено, че не! Симо беше с него.
-Вие говорихте ли си нещо? Той пита ли нещо за мен?
-Лили, истерясваш! Той дори не ме видя! Ако да ме види, надали ще ме пита за теб! И вземи си включи телефона, най-после!
-А това в каква връзка?
-Ей така, без връзка, просто ми писна все да те няма!
-Как ще ме няма! Тук съм.
-Днес. Не мисля, че е редно едно момче да е способно да те направи толкова нещастна, че да изчезнеш от лицето на земята! Да се скриеш дори от мен! Не искам да загубя приятелката си заради този кретен! Лили, не знам вече как, с какви думи и на какъв език да ти обясня, че той не те заслужава и че не е и наполовина от това, което можеш да имаш.
-Нека не говорим повече за това!
В кафето Лили си мълчеше. Нямаше много какво да каже, защото не беше в настроение за весели разговори. Знаеше, че Сиси е права и че й говори така, само защото я обича и й мисли доброто. Знаеше, че той наистина не е това, което тя заслужава. И се дразнеше, защото макар и напълно осъзнавайки този факт, тя все пак го искаше. Знаеше, че Андрей е боклук, но продължаваше да мисли за него и това да й харесва. Ех, да, определено се чувстваше жалка!
Лили извади тетрадката си и започна да пише. Тя беше дете на известни родители. Известни в средите на изкуството – баща й беше художник, а майка й – журналистка. Лили беше наследила по малко от всеки, затова обичаше да пише стихове и да прави снимки.
Това я успокояваше. Да, може би хората, с които седеше сега на тази маса, не се чувстваха много комфортно, може би нейното поведение дори ги обиждаше, но Лили изпиташе някакъв мрачен прилив на вдъхновение, което беше новост, защото през последните дни не можеше да пише – можеше само да мисли и премисля ситуацията, да страда и да се самосъжалява.
Чу се висок, неприятен смях и Лили вдигна очи от тетрадката си и се обърна към вратата, от където идваше смехът. Точно в този момент на вратата седеше Андрей, а до него беше Румина. Сърцето на Лили се обърна и тя не можеше да спре да ги гледа. Знаеше, че трябва, но някак си беше като хипнотизирана и не можеше да откъсне погледа си от тях.
Сиси чу неприятен смях и се обърна да види от къде идва той. Източникът се оказа приятелката на Андрей, която току-що беше влязъл в заведението. Сиси ги гледаше, без да може да повярва – това момиче сякаш погрозняваше с всеки изминал ден – това беше първата мисъл, която й изникна, защото като предана приятелка и колкото и да търсеше, не можеше да види нищо хубаво в това момиче. В следващият миг се сепна и погледна Лили – тя приличаше на леден статуя – лицето й беше бяло като платно, очите й бяха леко изцъклени, изглеждаха като стъклени и заплашваха всеки миг да изскочат от орбитите си, химикалката се беше изплъзнала от ръката й и лежеше бездиханна на дивана до бедрото й. Сиси виждаше, че Лили има голям проблем със случващото се. Тя скочи на крака и отиде прави при нея, дръпна я силно за ръката, за да прекъсне втренчения й поглед и я повлече надолу към тоалетната.
-Какво прави той тук? – едва успя да продума Лили.
Сиси само я гледаше. Не знаеше какво да каже. Осъзнаваше какъв шок е всичко това за Лили. Свикнала с подобни кризи, Сиси винаги носеше шоколад в чантата си. Е, имаше и дълги периоди, в които Лили беше добре. Тогава шоколадът се изяждаше, разбира се, няма да го гледат, я. Но той принципно беше за критични ситуации. Сиси извади шоколадът и подаде едно парче на Лили, чиито очи гледаха ту в пода, ту в огледалото. Сиси знаеше какво се случва в главата й. Знаеше и какво се случва в сърцето й. Но това беше толкова голяма болка, че й се искаше да отвърне глава и да избяга. Само че не можеше. Без да го осъзнава напълно, Сиси усещаше, че не може да избяга от цялата тази помия. Макар да не беше заляла нея, тя се чувстваше отдолу, също толкова надълбоко, колкото и Лили.
Двете седяха на плота с мивките и безмълвно ядяха шоколад. Лили гледаше в краката си, изцъклила поглед. Сиси гледаше Лили. В този миг вратата се отвори и в дамската тоалетна бавно влезе Андрей. Той само открехна вратата и застана на прага, точно под каската, без да пристъпи напред. Двете момичета го погледнаха едновременно. Сиси искаше да стане и да излезе, за да ги остави да поговорят насаме, но нямаше намерение да го направи, освен ако не я помолят. Лили искаше Сиси да остане до нея и да не мърда от мястото си, но същевременно знаеше, че трябва да поговори с Андрей. Нямаше друга причина той да седи на прага на женската тоалетна.
-Може ли да ни оставиш насаме? – попита той, отмести поглед от пода и погледна Сиси, която слезе от плота, остави шоколада до Лили и се изнесе. Затвори вратата плътно зад себе си, надявайки се и двамата да оцелеят. Той – физически, а Лили – емоционално.
Андрей пристъпи съвсем бавно към Лили и едва – едва се подпря на плота, на който беше седнала тя.
-Не знам какво да ти кажа – продума той много бавно, гледайки някъде в стената.
-Не говори тогава – каза Лили почти толкова бавно, но с много по-рязък тон, много по-твърдо.
Андрей прехапа устни и продължи да гледа плочките на стената.
-Какво изобщо правиш тук? – попита тя. – Това е заведение, в което някой от университета рядко би влязъл. Ако човек не го знае къде е, може дори да не го намери.
-Тогава как ти се озова тук? – попита той. Доста добър въпрос, впрочем.
-Не се прави на голям умник. Можеше да ми кажеш.
-Какво да ти кажа?
-Добър въпрос. Има толкова много за казване, че няма от къде да се започне, нали?!? Исках само да сме приятели, да излизаме заедно, да си говорим, да се смеем, да се забавляваме, да си довършим проекта, да изкараме добри оценки. Не съм искала да имам нищо повече с теб, нищо друго. Не съм искала да правя нищо с теб.
-Но направи.
-Защо не ми каза?
Андрей мълчеше. Лили дори не беше сигурна дали я слуша, дали я чува, дали възприема това, което тя се опитва да каже. Беше му ядосана. Много ядосана.
-Трябваше да ми кажеш „Лили, така и така, имам си гадже”. О, можеше и да добавиш „Лили, ходя с нея отдавна. Всъщност, зарязах те за да съм с нея”. Но ти е много сложно, нали? За теб да изчезнеш от лицето на земята е много по-просто, много по-лесно, отколкото да бъдеш мъж. Знаеш ли, ти си страхливец. Сега го осъзнах – току-що. Ти нямаше куража да ми кажеш, че искаш да скъсаме, че ми кръшкаш, че ходиш с две момичета едновременно. Преспахме, използва ме, мислеше ли, че няма да разбера за нея? Тъпанар! – Лили слезе от плота, взе си шоколада и тръгна към вратата.
-Лили...! – Андрей посегна към нея и се опита да хване ръката й, но тя успя да я издърпа обратно и да я използва, за да го зашлеви толкова силно, че главата му да се отвърне на другата страна.
-Никакво Лили! За теб вече няма никаква Лили! Искаш някой да ти направи проекта?!? Искаш някой да ти направи свирка?!? Искаш някой да те забавлява, да прави шоу около теб, където и да си?!? Искаш някой да ти вдига рейтинга, като се движи с теб?!? Майната ти, ходи си при Рончи! Чакам да видя тя как ще се справи с ролята си на твоя майка! Непрокопсаник! – Лили излезе от тоалетната и затръшна вратата зад себе си. Качи се горе, където бяха масите и веднага я видя – Румина седеше сама на една маса за двама души. Нейната маса, всъщност, точно на любимото място на Лили. Защото Лили знаеше това заведение – понякога идваше тук, много рядко, съвсем сама, когато се опитваше да се изолира от целия свят и да се отдаде на себе си. Там тя сядаше понякога сама, когато искаше да пише и никой да не я притеснява. Това беше най-страхотната маса, най-доброто място, поне за Лили. А сега тази идваше от нищото и й взимаше не само мъжа, но и мястото.
- Хей, здравей! – Румина я беше видяла, гледаше я усмихнато и й махаше.
- Здравей – Лили се усмихна леко, както от вътре осъзнаеше, че може би изглежда така, както се чувства – сякаш й предстои да изяде лимон, и се запъти към нея.
-Какво правиш тук? – попита Румина.
-Дойдох с колегите. Ти си с Андрей, нали, засякох го в тоалетната – Лили се усмихна в очакване на реакцията. Но изражението на Румина не се промени – за нея сякаш нямаше нищо странно в това Андрей да се сблъсква с бившите си по тоалетните и да го няма толкова дълго време.
-Да, той изчезна надолу почти веднага. Така избърза, сякаш го е погнал някакъв призрак. – засмя се Румина. – Не сме излизали от толкова много време, а когато се видим той изчезва!
-Да, той не е много смел! – засмя се и Лили. – Това е редовния му номер – да бяга! Макар че с мен не е попадал в подобна ситуация!
-С теб ли?
-Ами, не се е случвало да отидем някъде и той веднага да се скрие в тоалетната. Обикновено това е моя номер!
-Ама, само двамата ли искаш да кажеш? – Румина гледаше с ококорено очи и нарастващ интерес, а Лили усети, че енергията й започва да се променя в лоша посока.
-Ами, не, смисъл, как само двамата?
-Виждам, че има нещо. – заяви Румина обвинително.
-Какво има?
-Нещо между вас. Някаква тайна.
-Няма тайна. Отношенията ни не са толкова дълбоки, че да имаме тайни! – усмихна се Лили.
-Какво правиш тук – попита Андрей, гледайки обвинително Лили.
-Дойдох да кажа здрасти!
-Вече каза, благодарим ти и довиждане!
-Сбогом – просъска Лили без да прекъсва зрителния си контакт с Андрей, стана и се върна на масата си.
-Какво стана, какво правеше там? – попита Сиси.
-Тя ме мрази, иска да е на мое място – Лили се усмихна дискретно и отпи доволно от чашата си. Настроението й изведнъж се беше подобрило.