Рано сутрин или късно вечер?

Cuz over and above all, its just another day
And this one begins where the last one ends.

Защото проспиваме всеки ден. Началото винаги идва, когато ние не го очакваме, когато не живеем с него. Винаги изпускаме началото. Как се чувстваме, знаейки, че е така - да пропускаме началото на всеки един от нашите дни? Не го осъзнаваме, но всеки ден е една награда. Всяко следващо число в календара е нещо магическо, важно, ценно. А ние пропускаме началото. Проспиваме живота си. Тъжно, нали?
Искам да се събудя в единайсет и половина вечерта, за да съм сигурна, че няма да пропсна началото. Искам да започна деня си с усмивка на лицето. Представям си го с любимия човек в леглото - да отворя очи, да го прегърна и целуна за добро утро. Да си облека тениската му и да отида в другата стая, където другите са вече будни. Мирише на кафе и на масата има кифлички с шоколад. Ще си направя мляко с нескуик банан и ще занеса кифлички на любимия, ако много го мързи да стане. Ще си взема сутрешния душ. После ще отида при другите. Ще си говорим и бавно ще закусваме. Съвсем спокойно и лежерно. А любимия ще седи зад мен и ще ме гушка. Защото такова трябва да е началото на деня - щастливо. После ще накацаме на терасата да гледаме изгрева и началото на деня за другите хора. Всичко ще е прекрасно - ще се наслаждаваме на гледката пред очите ни - цъфнали цветя, хора, бързащи за работа, майки, отиващи с децата си в парка, тийнейджъри, разхождащи кучетата си.
Такъв живот искам - спокоен, лежерен, щастлив. Не всеки ден - един ми стига, за да мога да оценя красотата на това да хванеш живота си отначало, да си с хората, които обичаш и които те обичат, да си влюбен и най-вече - щастлив.
Толкова много ли искам? Само за един ден?