Да бъдеш Лили

Сиси наблюдаваше Лили много внимателно. Усещаше, че има нещо, но не можеше да определи какво е точно. Дали беше завист, злоба, ревност или болка? Сиси не можеше да каже, но усещаше, че у Лили напира някаква емоция, която определено не беше положителна.
Лили седеше и наблюдаваше Андрей. Някак си продължаваше да се чувства излъгана, измамена, но осъзнаваше, че няма причина. Той нищо не й беше обещавал, те не бяха двойка, нямаше причина да се дразни. Но ето, че тя се дразнеше. Лили всячески се опитваше да убеди самата себе си, че не трябва да изпитва негативни емоции, че няма причина за тях, а и Сиси се беше изказала доста правилно по въпроса – Какво те интересува, ти нали не си падаш по него. Но Лили знаеше, че Сиси я наблюдава и се съмнява в нея. Това беше гадно. Чувстваше се като малко дете.
Още преди няколко дни един план се беше зародил в главата на Лили. Тя го смяташе за отвратителен, гаден, гнусен, нечестен, неморален, недостоен, но въпреки това той й харесваш. Осъзнаваше, че ако направи нещо такова, ще падне много ниско, толкова ниско, колкото никога досега, дори когато се опитваше да направи на едно момче магия, за да се влюби в нея в шести клас. Беше споделила идеята си със Сиси, която в началото беше много ентусиазирана. Плана беше коварен, леко напомняше онази жена кучка, която постига своето. Винаги. Но после Лили започна да обяснява защо не може да го направи и Сиси я подкрепи, каза, че наистина е прекалено курвенско.
Сиси погледна към Лили, която не усещаше погледа й, тъй като беше твърде заета самата тя да зяпа. Беше се загледала в Андрей. Той се протягаше, ръцете му бяха високо над главата, вследствие на което якето му се беше вдигнало нагоре, а с него и всичките му блузи и суитчъри, с които най-вероятно беше облечен и които Лили си представяше как съблича един по едни, съвсем бавно. Беше се показал около един пръст от голия му корем, с онази линийка от тъмни, нежни косъмчета, която идваше от долу и продължаваше нагоре. От тази линийка Лили беше невероятно привлечена. Седеше и гледаше като хипнотизирана. Не можеше да откъсне очи от нея. Искаше я, искаше онази линийка, искаше това тяло, цялото тяло, под себе си още тази вечер, още сега най-добре. Нямаше обаче да стане. Лили вдигна очи и погледна настрани. Така и не усети как Сиси я наблюдаваше. Чувстваше се зле – сама, предадена, чувстваше се като другата, като лошата, като кучката. Но истината беше, че той я привличаше неудържимо.
Влязоха най-сетне в дискотеката. Оставиха дрехите си на гардероб и седнаха на 2 столчета на бара. Бяха общо 6 човека – тя и Сиси, Андрей, Симо и двама техни приятели, чиито имена Лили не успя да запомни. Обикновено помнеше имена, нямаше проблем с това почти никога, но сега просто й изскачаха. Искаше де са обърне към някой от тях, но не можеше, защото не знаеше името му. А не смееше да му каже „хей”, защото щеше да се разбере, че не знае името му. Затова и почти не си говореше с тях. А другите хора просто я взимаха за надута.
Лили и Сиси веднага си поръчаха – голямо уиски с кола за Лили и голяма водка и портокалов сок за Сиси. Сложиха ги на бара и застанаха прави до столчетата, където бяха седнали двамата нови в компанията. Сиси беше облечена със супер къса пола, изключително секси и почти веднага беше сканирала единия от двамата нови. Лили беше с потник с голи рамене – стегнат по нея, като се беше възползвала и беше пропуснала да си сложи сутиен. А това си личеше отдалеч. Чудеше се дали Андрей вижда това. И какви ли мисли поражда това у него? Реши, че по-добре да мисли за друго, за да не й става все по-гадно. Вече й беше достатъчно криво. Андрей не беше казал нищо за гадже, но Сиси не беше сляпа. Другото, за което можеше да мисли, беше коремът на Андрей. Не можеше да изтрие гледката от ума си. В мига, в който беше зърнала голата кожа, тръпка беше преминала през тялото й. Мечти, спомени, фантазии – толкова много бяха и Лили не можеше да ги прогони от съзнанието си.
Тя се пресегна, взе чашата си и я вдигна за наздравица.
-За новото начало – усмихна се тя на всички, съзнавайки, че те едва ли ще разбират нейния тост. Но всички чукнаха чаши. Докато се чукаше с Андрей, той я погледна в очите. Тя му се усмихна само за миг, а после веднага извърна глава, много бързо, преди той да го е направил. Смяташе, че е по-добре тя да го зареже преди той нея. Макар и само в наздравицата.
В този миг пуснаха нейната песен. Лили изпищя доволна и щастлива и хукна към дансинга. Раздвижи тялото си както само тя си знаеше. Засмя се, после погледна към Сиси. Погледите им се срещнаха, Лили нацупи устни като за целувка и през смях разклатих бюста си. Ето, сега всеки, който не беше видял, нямаше как да пропусне липсващото бельо.
-Стига, Лили, ела тук, върни се при нас! – извика Сиси през смях!
-Ела ти! – разсмя си Лили и й направи знак с ръце. Сиси отиде при нея и двете затанцуваха заедно, като две момичета, които ще си тръгнат заедно, за да прекарат нощта заедно, в едно легло. Е, това разбира се нямаше да се случи – Лили вече имаше планове в чие легло да прекара нощта, но нищо не пречеше да създадат малко драма, да направят този клуб още по-горещ. Лили не искаше да поглежда към Андрей, но погледът й случайно се плъзна към него. Той се говореше с приятеля си, същият на който налиташе Сиси. Двамата се усмихваха и гледаха към тях двете. Онзи със сигурност щеше да изяде Сиси малко по-късно тази нощ, но Лили не можеше да каже какво си мисли Андрей. А това я подлудяваше. Тя го погледна палаво и му направи знак с ръка да отиде при нея. Той направи знак на приятеля си и двамата отидоха при момичетата. Трудно можеше да се каже, че четиримата танцуваха заедно. Лили, както винаги, танцуваш сама, сякаш само за себе си, но от време на време се оглеждаше. Истината беше, че нейният радар за сладури никога не спеше, особено сега, когато искаше да накара Андрей да ревнува, да осъзнае какво е изпуснал. Сиси също танцуваше сякаш за себе си, но езикът на тялото й говореше, че ако някой иска да навлезе в територията й, тя ще го приветства, вместо да го гони, както би направила Лили. Сиси не откъсваше поглед от приятеля на Андрей, който също я гледаше и някак си се опитваше все повече и повече да се приближи към нея, но тя му бягаше. Това беше онова бягане „хей, дали не бягам прекалено бързо” и онова гонене „хей, дали не я гоня прекалено бързо”, но на всички беше ясно, че двамата накрая ще се хванат. Андрей просто леко се поклащаше, сякаш още загряваше да истинските танци. Лили се опитваше да не го поглежда, но не можеше да не види, че той също не я гледа много - много, а вместо това или си говори с очи с приятелите си, или се оглежда около себе си. „Дали не търси приятелката си?” мислеше си Лили леко тъжна, но после се усмихваше и вкарваше цялата си енергия в танците, така че да не й се налага да мисли за него, още по-малко за нея.
Четиримата се върнаха на бара. Лили отпи голяма глътка от чашата си, загубила всякакво настроение за тостове. Искаше просто да се напие и да се забие с някой. Даваше си сметка, че колкото и да й се иска, беше най-добре този някой в никакъв случай да не е Андрей, защото той отново щеше да й разбие сърцето, без дори да го осъзнава. Иска или не, съзнава го, или не, Андрей беше от типа Лий, който някак си винаги успяваше да се намеси в живота на Лили и да го разбие на пух и прах, да източи силите й. Най-тъжното беше, че Лили го осъзнаваше, но въпреки това той я привличаше като дрога. Тя сякаш не можеше без него. Не можеше без болката от това да го вижда и болката от това да не го вижда, не можеше да спре да мисли за него, дори когато наистина се опитваше, дори когато беше с някой друг, който я харесваше и който й харесваше. Сянката на Андрей беше винаги там. Той беше проклятие и благословия. Всъщност само проклятие – мислеше си Лили, докато отпиваше поредната голяма глътка. Изведнъж усети нервите да я напушват, пресегна се и си взе една цигара от кутията на Сиси.
- Не помня от колко време не съм те виждал да пушиш – отбеляза Андрей, докато Лили пускаше едно кълбо дим.
- Имам нужда. – усмихна му с тя.
- Май някой е правил секс днес, а? – ухили й се той.
- Моя работа – каза тя рязко, осъзнавайки веднага колко дечковси се държи. Но нищо не можеше да направи. Хубав секс?!?! Тоя чуваше ли се?!? Лили искаше да го удари, да го цапардоса много силно. Жалко, че не беше мъж. Ако беше мъж, така щеше да го подреди. Макар че ако беше мъж, нямаше да има такива проблеми.
Сиси танцуваше, пиеше и сваляше приятелят на Андрей, който Лили най-сетне разбра, че се казва Сашо. Но също така ги и наблюдаваше. Лили запали цигара – лош знак. Андрей отива да си говори с нея – още по-лош. Лили се държи грубо с него – предстои трета световна. Сиси бързо анализира ситуацията и придърпа Лили при себе си точно така, както би я придърпала при себе си ако паднеше в някоя дупка. Но това да падне в дупката на лошото настроение и на начални стъпки на депресия, беше още по-зле, затова и Сиси щеше да бъде по-настоятелна. Лили й се усмихна и без да поглежда Андрей отиде при нея и затанцува. Андрей очевидно не разбираш какво се случва – личеше си по лицето му, Сиси веднага разбра, че Лили е била груба с него, но смяташе, че това е начинът. Одобряваше грубото държане на Лили, защото се надяваше, че то ще отблъсне Андрей, той ще спре да излиза с Лили, а това ще попари надеждите й. По-добре веднъж да страда много, отколкото много пъти да страда по много. Сиси започваше да се обърква от собствените си мисли.
Двете с Лили не спираха да танцуват. Ставаха все по-секси, докато накрая Сашо не издържа и се залепи отзад за Сиси, защото Лили й беше отпред. Той притисна Сиси към себе си, привлече тялото й към своето и затанцува в унисон с нея. А Сиси привлече Лили, която инструктира Сашо с очи и двамата направиха сандвич на Сиси. Когато я пуснаха и тримата се смяха много, а останалите трима от компанията просто ги гледаха, без да разбират какво става.
Лили се опитваше всячески да не поглежда към Андрей. Но по едно време не издържа – трябваше да запали още една цигара. Отиде на бара, наведе се да си вземе една от кутията на Сиси и когато се изправи и потърси запалката остана изненадана – запалката беше в ръцете на Андрей, който с опитваше да запали цигарата й. Лили се засмя на леко нескопосаните му опити да бъде джентълмен и го остави да й помогне. Беше мило от негова срана. Издиша кълбо дим и посегна за чашата си.
- Мерси – усмихна му се тя и вдигна чаша за наздравица. Андрей се чукна в нея, като двамата не спираха да се гледат. – Извинявай за преди малко – усмихна се пак Лили, след като отпи. – Не знам какво ми стана – напротив, тя отлично знаеше, но реши, че едно подобно обяснение би било твърде сложно и дълго и само бе развалило хубавата вечер.
- Аз не трябваше да те питам. Не е моя работа.
-Защо да не е? Нали сме приятели – засмя си Лили – приятелите си казват такива неща. – Лили се усмихна и го погледна многозначително, после се наведе към него и му прошепна на ухо – Истината е, че още преди да сме се прибрали, ще знам с точност до стотиците колко добре се целува твоя приятел Сашо по десетобалната.
Андрей само я гледаше, сякаш не знаеше какво да каже, а Лили реши да запълни дупката – Не ме гледай така, и вие момчетата всичко си казвате.
- Да, и това е вярно – усмихна се Андрей.
- Наздраве за всички нас, клюкарите, тогава – засмя се Лили и двамата пак чукнаха чаши, без да спират да се гледат. Лили вече не мислеше кой ще спре да гледа другия пръв – реши, че е детинско, но все пак гледаше винаги да отпива първа.
- Много бързичко пиеш, да не те събираме после – усмихна се Андрей.
- Не знаеш с кого говориш май, а? – засмя се Лили.
-Напротив, знам, виждал съм те пияна. – засмя се Андрей.
-Това няма да се случи тази вечер – засмя си Лили. – Но все пак не разпространявай тази история.
- Да беше казала по-рано! – засмя се Андрей – Нали току-що пихме за клюкарките!
-Не, не може да си разказал! – Лили го гледаше, очите й се разширяваха все повече.
- Ха ха, не съм, споко! – засмя се Андрей. – Е, ще танцуваме ли?
- А ние какво правим? – попита Лили.
- Стига, това не е танц, това не е стихията ти.
- Добре де, възможно е да си прав. Дай ми малко време да се окопитя – засмя си Лили.
- Какво време, нещо си се развалила напоследък, хайде, ставай! – Андрей я дръпна н сцената и Лили се почувства в свои води. Знаеше, че всички я гледат, но не разбираше дали беше защото бе без сутиен, или защото най-готиният мъж в цялото заведение танцуваше при нея. „С нея” щеше да бъде силно казано, макар че точно това искаше Лили – искаше той да танцува с нея. Приближи се към него, хвана го за ръката и започна да се върти, здраво хваната за него. После започна да набира скорост и скоро всички ги гледаха, мислейки, че тези двамата със сигурност ще си тръгнат заедно. Лили го обикаляше, танцуваше с него с очи и тяло, прегръщаше го, притискаше се до него, като всичко това винаги беше уж приятелско. „Не вярвам в приятелството между момче и момиче, особено ако са си били нещо повече преди това” беше казал Андрей веднъж и оттогава Лили постоянно се опитваше да го убеди в обратното. Но започваше да се чуди дали самата тя вярваше в това.
Лили пееше на Андрей на ушенце „Желая точно теб, точно сега, ще си мой тази нощ, тази нощ и всяка следваща, ще си мой, нямаш избор, не те питам, просто идвам и те взимам” докато ръката му беше обгърнала кръста й, а нейната ръка беше някъде на корема му. Сиси ги наблюдаваше, примряла. Осъзнаваше, че щеше да се наложи още много пъти да бърше сълзите на Лили. Но и Андрей, и приятелката й изглеждаха щастливи. Сиси ги наблюдаваше от известно време и виждаше как Лили беше активната страна, а Андрей просто не се дърпаше. Не смееше ли не искаше? Второто. Но нали го беше видяла с момиче? Сиси се чудеше какво се случва до този миг, в който видя как Андрей притиска Лили до себе си, а тя го поглежда. В тоз момент Андрей свежда поглед и също я поглежда. Гледа я първо в очите, а после устните й приковават погледа му и той не откъсва очи от тях. Сиси затаи дъх и сякаш напълно забрави да танцува с партньора си. Гледаше ги – как Андрей гледа устните на Лили и как Лили гледа неговите. Ето, това беше моментът, в който настъпваше краят. Сега щяха да се целунат, после той нямаше да се обади, Лили щеше да страда, а Сиси да й бърше сълзите. Толкова пъти ги беше гледала, вече беше съвсем наясно какво щеше да стане. Всеки път ставаше едно и също.
Сиси отиде тях, прегърна Лили през кръста и затанцува с нея. Усети, че това е единственото, което може да направи, но дори и то нямаше да помогне достатъчно дълго. Чудеше се какво още да стори. Ако някой супер сладък решеше, че иска да се запознае с Лили, да танцува с нея, тя със сигурност щеше да го предпочете, само че никой нямаше да посмее да доближи момиче, което очевидно вече е намерило с кого да си тръгне тази нощ. Което беше жалко. Новото начало винаги беше по-добре от повтарящото се старо начало.
- Тоалетна, сега! – прошепна Сиси и двете с Лили се отправиха натам.
- Какво има? – попита Лили веднага щом заключи вратата на кабинката.
- Как какво има, той си има гадже, Лил! Знам, че ти е гадно, виждам го, но не мисля, че това е начина! Ти нали не си падаше по него? Какво става?
- Помниш ли како си говорихме? Как го искам и как ще го направя мой, а такова нещо като гадже не ме вълнува?
- Помня много добре, само че ти се отказа от това.
- Да, но това беше преди. Не знам как да ти го обясня. Бяхме още навън и той вдигна ръце и видях малко от корема му и полудях, разбираш ли.
- Лили, ти се отказа. От това само ще те боли повече, ще ти е гадно, ще видиш! Не го прави! Моля те!
- Не мога, късно е, решено е вече, няма връщане назад. А и виж, че той откликва. Ако имаше гадже, щеше ли да си сваля с мен?
-Лили, ще ти е гадно после. Много гадно.
- Сиси, не се тревожи за мен, достатъчно голяма съм, мога да се оправям сама. Освен това знам, че няма да ми е гадно!
-Това са чувства, не можеш д ги контролираш, толкова пъти си ми го казвала.
-Това сега е различно! - заяви Лили – Обещавам, че няма да ми е гадно! Ще видиш, всичко ще бъде наред!
Двете се върнаха. Сиси продължи да флиртува със Сашо, а Лили се насочи към Андрей, без да е напълно сигурна какво ще последва. Дали той щеше да се отдръпне този път? И защо ако си има приятелка, продължава да флиртува с нея? Лили нямаше отговори на множеството въпроси, които кръжаха в главата й, но и не можеше да попита самият Андрей – щеше да развали всичко. И той щеше да го развали, и тя.
Двамата отново затанцуваха заедно. Лили се навеждаше под носа му, като привличаше погледа му към дупето си, за което знаеше, че му е слабост. Нямаше как да не се замисли дали онази, другата, има хубаво дупе. После се изправи. Беше с гръб към него. Той я притисна към себе си, съвсем плътно. Толкова плътно, че тя усети, че ако нямаше дрехи, щеше да бъде обезчестена. Образно казано – Лили вече отдавна нямаше чест. Не и в това значение на думата. Откритието беше страхотно – на Андрей му беше станал. О, да, сега ще видиш ти! - мислеше си Лили доволна. Тя продължи да се отърква в него, да се навежда, да клати бюста си. Дали и в неговото съзнание изскачаха спомени? Лили не можеше да намери отговор на този въпрос, но искрено се надяваше, че отговорът ще е положителен.
Андрей рязко я хвана и я обърна към себе си. Притисна я съвсем плътно към тялото си и я вана за дупето. Пулсът на Лили се ускори. Той рядко проявяваше някаква активност, камо ли да бъде груб, настоятелен. Може би му беше писнало да чака, може би я искаше сега и я искаше много. Лили се съмняваше, но беше на твърдото мнение, че няма да се даде лесно, че той ще я гони.
Сиси ги наблюдаваше, несигурна в изхода от битката. Тя виждаше, че Лили не се дава лесно, че бяга на Андрей, но така, че той да успее да я хване. Сиси вярваше, че накрая Лили щеше да победи, но не беше сигурна дали в дългосрочен план това можеше да се определи като победа. А това беше лошо.
В следващият миг Сиси видя как Андрей хваща Лили за задника и я привлича към себе си. Гледа я настоятелно, прехапва долната си устна. Навежда се леко към нея... ето, това беше – помисли си Сиси. Но в този миг Лили се засмя, обърна глава и го целуна по бузата, притискайки го плътно до себе си. Сиси знаеше, че в момента той е на едно потниче разстояние от голите гърди на Лили, че най-вероятно го усеща, което го прави още по-несдържан- защото той определено беше станал по- несдържан – хвана косата й – Сиси знаеше, че Лили умира някой да дърпа косата й, но само в еротичен аспект, естествено, след което я привлече към себе си.
Лили усети, че е само на един дъх разстояние от това да изпълни плана си и да се превърне в кучка. На половин дъх всъщност. Устните на Андрей бяха толкова близо, че ако изкараше езика си, щеше да ги оближе. Но това беше и разстоянието, което я отделяше от нещо, което беше гонила толкова много време, от това, което наистина, дълбоко в себе си, искаше да направи. Тя го харесваше, това беше то. Беше крайно време да си признае, поне пред себе си. Сиси сигурно вече го беше разбрала. А Андрей? О, кой го пита!
Лили се притисна към него, без да откъсва поглед от устните му. В мига, в които погледна в очите му, видя, че и той гледа устните й – сигурен знак, че иска да я целуне. Лили се приближи още малко към него. След което нежно облиза долната му устна. В този миг сякаш усети, че нещо в Андрей се пречупва. Тоя я хвана здраво, притисна я до себе си толкова силно, че можеше да й спре притока на въздух, а след това я целуна. Целуваше. Веднъж започнал, Андрей не спря, а тя не се съпротивляваше, отговаряше му. Беше забравила колко страхотно се целува той. Наистина беше най-добрият от всички, това не можеше да забрави, но сякаш сега всичко това прие друго измерение.
Двамата си тръгнаха заедно. Лили беше забравила всякакво чувство за такт – тя съвсем простичко му каза „Помниш ли какво ти казах миналият път, когато пак така се забихме? Казах ти, че ще правя секс с теб. Сега искам всичко или нищо. Има ли някой у вас?”. „Сега не, утре към 6-7 единият от съквартирантите ми се връща” беше отговорил Андрей. Лили се сбогува с всички и го повлече към гардероба. Двамата отидоха пеша до апартамента му – беше на 15 минути, като не спираха да се целуват и боричкат. Лили беше щастлива, много щастлива. Още по-щастлива ставаше всеки път, когато се сетеше какво си носи в чантата. Нарочно беше взела голяма чанта – вътре беше побрала книжка с пози, белезници, презервативи, вибратор и вибриращ простен. Както и флакон сметана. И шоколад. Лили не искаше Андрей да забрави тази нощ изобщо някога. Искаше той да я помни цял живот и да си мечтае някога пак да прави толкова добър секс. Но да не може да го повтори с онази фльорца – гаджето му.
Лили никога нямаше да забрави тази нощ. Двамата влязоха, Андрей заключи, а междувременно Лили започна да го съблича. Тя махна всичките му дрехи, след което започна съвсем бавно и с леки танцувални движения да съблича и своите. Андрей беше паркиран на едни диван, от където можеше само да гледа. Всеки път, когато посегнеше да я докосне, Лили леко му се изплъзваше. Надяваше се, че това го кара а я иска още повече. Накрая стана само по потничето, което цяла вечер беше единствената преграда между циците й и света, и едни секси черни дантелени прашки. Очите на Андрей щяха да гръмнат. Той стана и отиде при нея, награби я да я целува като не се интересуваше от това дали тя иска или не. Явно вече е разбрал, че няма начин – мислеше си Лили доволна. Правиха страхотен секс – обиколиха целия хол, изпробваха един куп нови пози, за които преди не биха си и помислили. Лили беше щастлива.
Тя лежеше на дивана, сама, но много доволна. Андрей беше отишъл до банята, за да изхвърли банановия презерватив. Това беше един от любимите видове презервативи на Лили, затова тя се беше запасила с няколко такива. Обичаше плодовите. Всъщност тези с вкус. Миришеха страхотно, а ако после решеше да му направи орална любов, имаше готин вкус. Най-любим й беше шоколадът.
Лили извади от джоба на чантата си една цигара – беше си взела 4 от кутията на Сиси, за да си има за всеки случаи. Надяваше се, че ще стигнат до четвъртата цигара, но беше склонна и на 3. Все пак не беше малко.
Андрей се върна и я завари да лежи на дивана му и да тръска от цигарата си в някакво листче. Беше свикнал с това тя да пуши след секс. Един негов приятел имаше тениска с надпис „Ако пушите след секс, значи го правите прекалено бързо”. Лили винаги пушеше. Нещо, което Андрей чувстваше като свой минус.
-Ела легни при мен – усмихна си Лили и потупа дивана до себе си. Андрей отиде при нея. Тя му предложи цигара, но той отказа. Тя го попита за стаите. Той й разказа, че в едната спи той с един от съквартирантите му – Янко, а в другата спят Асен и Иво. Лили си помисли, че няма да запомни тези имена, но все пак кимна от учтивост. Питаше го за всичко - разположението на апартамента, дали е доволен, разбира ли се с другите, колко му е наема. Не че й беше толкова интересно – беше полезно все пак да знае такива неща, както и да проявява интерес към него, но го правеше по-скоро за да поддържа разговора. В един момент се умори да го пита такива неща. Умори се да го пита изобщо каквото да било. Не искаше да говорят – разговорът и без това не вървеше. Беше изпушила цигарата. Лапна една дъвка с надеждата за още един тек.
- Гладен ли си? - попита го, бъркайки в чантата си.
- Е, чак гладен – отговори Андрей.
- Аз бих хапнала – заяви Лили и го поля целият от кръста нагоре със сметана. След това се наведе да го оближе. Ето така се стигна до втория път. Лили извади белезниците, върза го, направи му френска любов, язди го, докато накрая видя, че той не издържа и го откопча. В мига, в който се почувства свободен, Андрей хвана косата й, дръпна я силно назад, толкова силно, че Лили изстена, след което я събори под себе си.
Лили запали втора цигара. Радваше се. Радваше се толкова много. Беше страхотно отново да прави секс с Андрей – точно както и преди той не искаше да пробват нищо ново, не проявяваше интерес, но в мига, в който тя започнеше да експериментира, на него му харесваше и се включваше. А, беше все още пасивен, но вървеше към отракване с големи крачки. Дали гаджето му му беше помогнало в тази област? Лили се намръщи при мисълта за приятелката му и издиша голямо кълбо дим. Взе си душ и си легна в леглото му. Андрей също се появи след малко, препасан с хавлия за баня. По гърба му се стичаха няколко изостанали капки гореща вода. Лили ги махна с език, а когато се обърна получи най-сладката целувка за лека нощ.
Двамата почти не си говореха. Нямаше какво да си кажат. Лили си мислеше, че единственото общо нещо между тях в момента е сексът и може би изневярата. Не се знаеше какво си мислеше Андрей, но Лили се надяваше той да не мисли така.
- В колко каза, че ще се прибере твоя приятел? – попита Лили с телефон в ръка. Искаше да се изнесе преди това. Не й харесваше да разнасят името я наляво надясно.
- В седем най-рано ще е тук. Влакът му пристига в шест и половина.
- Прекрасно – Лили се усмихна и нави будилника си за 6 часа. – А ти утре на работа ли си?
- Да.
- в колко трябва да станеш?
- Към шест и половина – седем.
- Добре, и аз така – Лили се усмихна и се обърна на другата страна. Някъде дълбоко в себе си искаше той да я гушне и да заспят прегърнати, както правеха преди, когато бях двойка. Само че много ясно си спомни как му се дразнеше, когато я прегръщаше. Тя не обичаше да я гушкат, докато спи – мразеше да дели леглото, храната и мъжете си с когото и да било. Е, имаше редки случаи, когато все пак го правеше, но те бяха наистина редки.
В този миг, точно преди да се унесе, усети една ръка през кръста си. Лили се стресна и подскочи в леглото. Седна и се огледа
- Уплаших ли те, извинявай – каза Андрей, като я гледаше отдолу.
- Не се тревожи – каза Лили и си легна обратно.
Андрей пак я прегърна.
- Моля те, недей! – каза Лили някак съжалително. Да я прегръща! Тоя луд ли беше! Това беше такъв акт на близост, на интимност, а той със сигурност не искаше връзка с нея. Андрей махна ръката си, без да продума.
Лили се събуди по тъмно. Огледа се, за да си спомни ясно събитията от предната нощ. После усети една ръка през кръста си. Размърда се, но ръката си стоеше все там. Тя се обърна и погледна Андрей, който също беше буден.
-Хей, добро утро, красиво момиче. – усмихна се той и проговори със силно прегракнал глас. Лили обожаваше този глас. Беше дълбок, мъжествен и много секси.
- Добро утро – усмихна му се тя. – Защо си буден.
- Не знам, просто се събудих и не можах да заспя пак. А ти?
- Ми не знам, няма причина, просто се събудих.
- Аз ли те събудих?
- Не, аз самичка – усмихна си Лили и се наведе км него да го целуне. В този миг не мислеше за неприятния сутрешен дъх. Той не я интересуваше. Двамата се целуваха все повече и повече. Андрей ставаше все по-страстен, придърпа я под себе си и махна тениската й. Неговата тениска, с която тя беше спала, ако трябва да сме точни. Лили усети ерекцията му и се зачуди дали е от нея, или е просто сутрешната. Дано беше от нея. Макар че няма причина, аз нищо не му правя – мислеше си тя, докато ръката й галеше чатала му. О, може би все пак му правя – помисли си тя през смях.
- Чакай – Лили извади ръката си, за да види колко е часа. Имаха време. Тя се впусна да го целува и да разучава тялото му с ръце. Той имаше страхотно тяло – беше все така кльощав, но както и преди, това не беше проблем за Лили. Тя извади от чантата си последните остатъци от артилерията си – шоколад и вибратор. Обожаваше сутрешния секс, но малко играчки го правеха още по-интересен.
Лили запали третата си цигара. Беше повече от доволна. Какво повече можеше да иска от живота?!? В мига, в който Андрей излезе от банята, тя влезе, взе си един душ, гримира се и излезе по хавлия. Облече се съвсем бавно – доставяше й удоволствие да си спомня как няколко часа по-рано беше сваляла тези дрехи една по една, докато Андрей я наблюдаваше, готов да й скочи. Самият Андрей беше в кухнята – Лили го чуваше да си припява с радиото, което беше пуснал, докато прави кафе.
- Лили, да ти направя ли чай? – попита той. Супер – мислеше си Лили, запомнил е, че не пия кафе.
- Не, мерси, аз ще тръгвам! – провикна се тя в отговор. Минаваше шест и тя искаше да се прибере в собственият си дом, да поспи малко в собственото си легло, макар че хич не й се спеше и може би да почете книга или да изгледа някой хубав филм. Денят едва започваше – щеше да има време да направи всичко, което пожелае.
- Тръгваш ли? – Андрей се появи на вратата гол. Лили само го погледна и се опита да не й направи впечатление колко хубаво тяло има – така де, вече беше взела от него всичко, което искаше.
- Само да си събера нещата – усмихна се тя, докато прибираше вибраторът в чантата си. Беше още по бельо, но прецени, че е по-добре първо да си прибере всичко, защото иначе рискуваше да забрави нещо. А тя не обичаше да оставя следи.
Беше прибрала вече всичко, когато на вратата се звънна. Лили изтръпна и много набързо облече останалата част от дрехите си. В този миг Андре влетя в стаята да си облече тениска и боксерки. Лили просто седеше и го наблюдаваше – малкото му стегнато дупе в тези червени боксерки я побъркваше. Андрей отиде да отвори вратата. Лили чу гласове – неговият и на жена:
- Добро утро, миличкоо! – изписука женският глас. Лили веднага усети, че това явно е въпросната приятелка. Сега вече ставаше лошо. Бяха я хванали на местопрестъплението. Нямаше начин, щеше да последва див скандал, а после най-вероятно щеше да се чуе навсякъде за нея и за това как спи по чужди легла, как краде чужди мъже.
Лили надникна – вратата беше отворена, жената не виждаше стаите. Андрей нещо се обясняваше, но Лили не можеше да го чуе какво говори. - Дойдох, за да те събудя, да не закъснееш за работа, мило! Виж, нося ти закуска! - изписука отново женският глас. Лили прецени, че е по-добре да се скрие в другата стая. Тя се промъкна на пръсти там и леко притвори вратата, после седна на леглото и се зачуди какво да прави. В този миг чу градиращата интонация на ядосан женски глас:
- Какви са тези обувки? Кой е тук с теб? - жената се разфуча, започна да обикаля апартамента, започвайки от кухнята. – Чаша за чай? На кого ще правиш чай? Андрей, какво става тук? Изневеряваш ли ми? Кой е тук, с теб? – гласът ставаше все по-истеричен и на Лили й се стори, че вижда живота си на лента.
- Какво става? – попита тя, подавайки глава от стаята на Андреевите съквартиранти.
- Ти коя си? – разфуча се жената срещу нея. Андрей просто ходеше по петите й и си мълчеше. Лили го погледна – изглеждаше по-зле от теле на заколение.
- Аз съм Лили, приятно ми е – Лили се усмихна и подаде ръка.
- Каква Лили, коя си ти, каква правиш тук? – вилнееше онази.
- Ами, аз съм приятелка на Асен – започна Лили. Надявах се да го изненадам, днес се прибира, но още го няма. А ти? Да не си гадже на Андрей? – Лили се усмихваше мило. Тя изглеждаше толкова добра, мила, приятелски настроена, че приятелката на Андрей само седеше и я гледаше, без да може да повярва на очите си.
- Ама защо си тук? – попита тя като гледаше ту Лили, ту Андрей, който вече не изглеждаше толкова стреснат.
- Исках да го изненадам. Затова помолих Андрей да преспя тук, в стаята на Асен, за да може като си дойде в къщи, аз да съм първото нещо, което ще види. Щеше да е много готино. Но сега няма да стане явно – усмихна се Лили.
- Защо? Какво? Асен си има гадже?!?
-Не, не ми е гадже. – усмихна се Лили някак извинително. – Ние сме приятели, но от време на време... еми... – Лили се усмихна. Не знаеше как да го обясни, защото принципно не поддържаше подобни отношения, така че не беше свикнала и да ги обяснява. – Но щом вие сте тук няма да стане. Няма проблем, ще го отложим. И без това ако не влезе през тази врата точно.... ами, сега, всъщност – усмихна се Лили, гледайки ту вратата, ту часовника си – няма да има смисъл.
Андрей стоеше като истукан, сякаш животът му зависеше от това доколко убедителна е историята на Лили. И то наистина от това зависеше.
- Е, ела да изпием по кафе – усмихна се приятелката му и Андрей сякаш въздъхна с глас. Двете с Лили тръгнаха напред, а той се затътри след тях като наказано дете.
- Извинявай за скандала, просто в първия момент реших, че.. ами, че Андрей ми е изневерил. – усмихна се онази – Аз съм Румина между другото. Но всички ми казват Рончи.
- Аз съм Лили. Приятно ми е да се запознаем – усмихна се и отпи от чашата си. Рончи, а? Звучеше й познато. – Значи, ти си гадже на Андрей? – попита тя.
- Да – усмихна се Румина.
- О, това е толкова сладко! Не го бях виждала с гадже, хората започват да си мислят, че е гей! – засмя се Лили.
- Ама вие се познавате ли? – засмя се и Румина.
- Да, учим в един университет. Аз съм първи курс. От там се познаваме. После се сприятелих с Асен и един ден идваме тук и гледам Андрей – изобщо не знаех, че двамата се познават. Колко е малък света! – усмихна се Лили и пусна бомбата: - А вие от колко време сте заедно – попита тя, усмихна си е поглеждайки Андрей отпи от чая си.
-Ами, от края на юли, началото на август, нещо такова.
-Нещо такова? – попита Лили.
-Да, той по това време се зарибяваше с някакво друго момиче, но го усетих и в крайна сметка той си остана само за мен.
-А, борила си се за него, така ли – засмя си Лили.
-Да, нещо такова – засмя се и Румина.
- Андрей, как беше гледката на две жени по бански да се валят в басейн с кал за тебе? – засмя се Лили – Това за мен си е доста секси битка!
- А, нямаше такова нещо! – засмя се Румина. - Даже не я познавам. Но съм убедена, че аз го заслужавам повече! Нали така, милооо! – зася се пак Рончи и се наведе да целуне Андрей, който й отвърна някак вяло, колкото да не е без хич. Поне така се стори на Лили.
-Много се радвам за вас! – усмихна се Лили. – Но трябва да тръгвам. Рончи, беше ми много приятно да се запознаем. Андо, с теб ще се видим в университета – Лили повдигна вежди приятелски и тръгна към коридора, а другите станаха да я изпратят. – Ох, щях да си забравя чантата! – засмя си Лили и влезе в стаята на Асен, взе си чантата, стисна ръце и с двамата и изскочи навън.
Спускайки се надолу по стълбите усещаше как има нужда от огромно количество свеж въздух и още по-огромно количество твърд алкохол. Обади се на Сиси и се разбраха да се срещнат в едно кафе близо до университета им. Сиси също още не се беше прибрала и двете бяха на почти еднакво разстояние от мястото на срещата.
-Няма да повярваш! – избухна Лили в мига, в който приятелката й седна срещу нея на кръглата маса в един ъгъл на кафето. – Запознах се с нея! С гаджето му! Моля те, погледни, виж хубаво дали ми растат крила, убедена съм, че да! – заяви Лили и се обърна.
- Не, Лил, нямаш крила! Какво е станало?
- Какво е станало? Правихме секс. Това беше страхотно! Три тека! Беше толкова хубаво, не знам как успявам да си затворя краката!!! – Лили само дето не викаше от въодушевление! – Само че на сутринта точно планувам да се измъкна веднага, като мистериозна жена, която винаги бяга и на вратата се звъни! Женски глас – мило, какви са тия обувки тука, и аз шаш и паника! - заяви Лили като не спираше да ръкомаха. Сиси я гледаше, притиснала устата си с ръка. – Гаджето му, моля ти се! И аз какво да направя, покрих го. Не че нещо, ако беше само за него, нямаше да си мръдна пръста, обаче аз още бях там, тая щеше да ме направи на мармалад. И то ако имах късмет. Ако нямах, не ми се мисли, може би на сироп. В добрите случаи се случва това. За лошите не искам да мисля!
- Хайде, не е било толкова зле!
-Да, добре, че не беше! Тая щеше да ни утрепе и двамата. Ама аз в този момент, като една съща героиня, спасявам положението. Викам й ”здрасти, аз съм Лили”, а тая ме гледа лошо и аха – да ме изяде. Като ми скочи – коя си ти, каква си, какво правиш тука. Щях да си глътна езика от страх – ей това е да те хванат. Коленете ми трепереха, направо щях да умра. Тя седи и ме гледа лошо, зад нея Андрей вече беше умрял. И аз й казах, че съм гадже на единия от съквартирантите му и че съм спала там, за да го изненадам, защото той си идва сутринта.
- И тя ти се върза?
-Защо да не ми се върже? Защо според теб самата тя се появи на вратата на Андрей в шест сутринта – донесе му закуска даже. И тя е искала да го изненада. Но със сигурност е получила нервен срив при вида на обувки с токче в коридора и втора чаша в кухнята! Нека й е! Аз малко ли изживях!
-Лили, обективно погледнато, тя е добрата, ти си лошата! Ти си другата, онази, която е прелъстила гаджето й, която го е подтикнала към изневяра.
-Да, да, и ще се пържа в ада, знам. Но не ме интересува. Искам да живея. Знам, че няма никакъв ад, затова и не искам да мисля за него, не искам да ми го споменаваш изобщо. Примири се, че не ме интересува! – Лили махна с ръка и отпи голяма глътка от чашата си.
- Какво пиеш? – попит Сиси.
-Горещ шоколад – усмихна си Лили – А ти?
-А аз – двете се разсмяха. Толкова много си приличаха вече! Сиси продължи – Спасила си положението, значи? Браво на теб.
- Да, мерси. Само че оня кретен не го оценява – виж колко е часа – вече е на работа сигурно, един смс няма да ми прани да ми благодари! Малко грубо. Можех да не го покрия, сещаш ли се? Мен какво ме интересува? Тя щеше да го направи на гъз, а аз просто щях да си тръгна!
-Не е вярно, Лили! – възрази Сиси – Ти не си такава! Първо, че не си се сетила да го оставиш да се пържи в ада, освен това си добричка, а и знаеш, че и за теб ще има последици.
-Знаеш ли кое беше най-култовото???
-Няма как да знам! – вдигна рамене Сиси
-Познай как се казва!
-Знаеш, че няма да мога.
-Рончи! – Лили вдигна рамене.
-Рончи? Рончи! Рончи?!?
-Мда, познай сега от колко време ходят?
-Само не ми казвай, че от август!
-Точно от тогава! Това е същата онази Рончи, заради която той тогава така и не ми се обади, за която пишеше оди на Скайпа си, същата! Иде ми да ги убия и двамата!
-Не бъди толкова сурова – ти току-що прелъсти гаджето й.
-Няма подобно нещо! Той е бил мой, преди да стане неин! Това момиче не знам какви неща си въобразява!
-Лили, няма какво да си въобразява! Тя ходи с него сега, той е неин в момента, а ти си другата, ти си онази, лошата! Ако ще да те набие, да те убие, да те анатемоса, тя е в правото си!
-Сиси, къде ги четеш тези глупости!? Естествено, че няма да го направи, защото бях много убедителна. И освен това, защото аз съм права, той наистина е мой! Представи си колко им върви връзката, щом й изневери с мен, при това при първа възможност!
-Няма как да знаеш! Щом му носи закуска в шест сутринта...?
-Значи се опитва да е добро гадже и да го спечели обратно!
-Глупости на търкалета!
-Глупости, не глупости, фактите са си факти!
-Та, как беше сексът?