What's wrong with the blueberry pie???

Или защо той избира нея, а не теб.
Мислех си, че има причина. Сега вече знам, че няма. Никога няма. Лъжа е, че винаги има. Дори и да има, самият той може ли да я дефинира? Каква трябва да е перфектната жена? Знае ли се? Има ли изобщо отговор на този въпрос? Колко списания се борят да намерят хикса, а според мен и самите мъже не знаят.
Ако аз бях мъж каква жена щях да харесам?
Разбрах, че никога не се гледа излъчването. Винаги се гледа първо тялото. Дали е красива. Дали има цици. Дали е дебела. Това са основните неща. Ако е умна - по-добре, но ако е глупава, не пречи. Зависи за какво я искаш, естествено, но човек може да си прекара добре и с глупавите жени. А и тях е по-лесно да ги омотаеш.
В интерес на истината е отвратително изморително постоянно да четем глупави женски списания пълни със статии, които ни говорят какво харесват мъжете. Има ли мъжки списания със статии, насочени към това, което харесват жените? Няма. И защо? Защото мъжете явно не ги интересува. Не харесвам поставянето под общ знаменател, но според моите наблюдения те са почти винаги пасивната страна. А ако са активни, са ни смешни. Не само на жените, но са смешни и в очите на мъжете. Ако са активни, то това, според мен, е така, защото наистина много искат. А ако са пасивни, значи са в нормналното си състояние - за тях е все едно. На първо място винаги е да се напият, да се забавляват. Не е било един и два пъти да чуем "ако нищо не стане - здраве да е, ако стане - още по-добре". Но няма да целят това.
А ние самите го целим толкова много пъти. И излъчваме такава енергия. Затова и си тръгваме сами. А ако днес си тръгнем с някого и вярата, че той е с нас и само с нас, че ни харесва, че иска да е с нас, и го вярваме, защото той самият се опитва да ни убеди в това, къде е гаранцията ни, че това е истина, че още утре той няма да тръгне след друга. Може би няма да й говори същите неща, може би с нея дори няма да ги мисли, но какво значение има, щом се целува с нея пред очите ни още не следващия ден?
А всъщност никой не принадлежи на никого, но това трудно се приема.
Искам да кажа, че няма причина, поради която някой да предпочете някой друг. Тук е точно като при пайовете - нищо му няма на боровинковия пай. Дори напротив - той е страхотен, много вкусен. Но хората имат различен вкус, различни предпочитания. Има хора, които никога не са опитвали боровинковия пай. Не за друго, а защото са опитали нещо друго, то им е харесало и те са започнали да си го поръчват всеки път. Свикнали са с това и не искат да променят навиците и традициите си от страх да не би боровинковият пай да не се окаже гаден. Други са го опитвали, но те обичат разнообразието прекалено много, затова опитват и други неща. Един ден ще се върнат отново към пая. Ще си поръчат едно парче, а на следващия ден ще си поръчат орехова торта. Просто заради разнообразието. Има и трети вид - хората, които са яли толкова много боровинков пай, че вече имат нужда от разнообразие. Затова си поръчват нещо друго. Те също ще се върнат един ден към боровинките. Заради доброто старо време.
Такива сме и хората - един ден сме в сладкарницата, за да си изберем пай, а още на другия ние самите сме пай. Един ден си избираме нещо ново, на другия - нещо старо, а на третия си поръчваме обичайното.
И дори когато паят си търси причина за това, че е останал непокътнат на края на деня, той няма да намери. Не за друго, а защото причина няма.