Boy - girl 11

"Запознахме се в един сайт. Сайт за запознанства. Не вярвам в тях, но той беше толкова настоятелен и толкова очарователен, че исках все пак да опитам.
Разменихме номерата си предишната вечер и очаквах да се обади, но той не го направи. Не знам, някак си мислех, че ще го направи. После той ми каза, че е искал да го направи. Как само хората се разминават!
Закъснях за срещата с половин час, коронният номер, а много исках да отида навреме, защото много не обичам да закъснявам, освен това не исках първото му впечатление за мен да е лошо. А когато закъснееш с 30 минути, това е неминеумо. Но той беше толкова мил, изобщо не ме накара да се чувствам гадно, макар че се чувствах. След няколко неуспешни опита да си намерим място по заведенията, в които ми се ходеше, най-сетне успяхме да седнем във Fusion. Долу. Нарочно избрах маса, която имаше диванчета и от двете страни. Той седна срещу мен. Единственото, което не харесвам на Fusion е, че музиката е малко по-силна от необходимото и не мога да чувам добре какво ми говорят. И това е всеки път! А днес толкова много исках да чувам. Някакси исках поне веднъж първо да опозная човека поне малко преди да скоча в дълбокото. Исках да знам с какво се захващам. Обичам забивките, но когато на другия ден излезете, сте някак си вече напред, а няма за какво да си говорите. Докато ако първо се опознаете, е много по-добре. Исках да го опозная. Чувствах някаква близост, защото си бяхме писали доста, но това никога не стига.
Говорихме си през цялото време. За всякакви глупости и за сериозни теми, лични, много интимни. Харесваше ми да си говоря с него, макар че се чувствах някак си осезаемо по-малка. Той ми се струва толкова зрял и някак си по-голям. Днес се замислих дали една връзка с такъв човек ще ме промени. Със сигурност - хората се променят от какво ли не, от най-малките неща. Може би ще порастна прекалено бързо. А от това ме е страх и не знам дали искам да ми се случи. Но не е задължително, все пак.
Оказа се, че сме в една посока - аз отивах да празнувам Трифон Зарезан, а той се прибираше. Пътувахме задено. Беше страхотно. Гледаше ме в очите, направи му впечатление колко са зелени. Повечето хора се чудят какви са.
Преди да се разделим усетих, че искам да го целуна. Истината е, че исках още в автобуса, но не исках да насилвам нещата. Не искам да бързам и да развалям всичко. Приближих се към него и потъркахме нослетата си. Беше толкова мило и сладко. Чувствах се съвсем на място, беше някак си толкова естествено. После се случи и беше страхотно. Исках да продължи повече, но каква всъщност трябва да е първата целувка? Няма значение, аз си харесвам онази първа целувка, която ми се случи с него. Хареса ми. Беше някак си взаимно. Имам чувството, че почти всичко е взаимно. Да, казах му нещо, от което сигурно се е разочаровал, видял е, че не съм онова момиче, което може би е искал да бъда. Но не каза нищо. Няма да гадая. Просто съм щастлива. Нищо повече не искам засега."

К.