неделя, 7 декември 2008 г.

Цирк

I'm a like the ringleader, I call the shots
I'm like a firecracker, I make it hot
...
All eyes on me, in the center of the ring
(Just like a Circus)
When I crack that whip, everybody gonna trip
(Just like a Circus)
Don't stand there watching me, follow me, show me what you can do
Everybody let go, we can make a dancefloor
(Just like a Circus)

Виждали сте тази жена.
Това е жената, която влиза в заведение и всички погледи веднага се насочват към нея. Която не е облечена по-различно от теб, но все пак нямате нищо общо. Която няма манекенска захапка, но въпреки това няма по-чаровна усмивка от нейната. Която няма манекенско тяло, но е неимоверно секси. Която не говори постоянно за политика или книги, но въпреки това знаеш колко високоинтелигентна е.
Това е жената, която винаги привлича вниманието.
Тя не се срамува, не се притеснява.
Тя се харесва.
Тя е дръзка, знае, че няма какво да губи, затова печели винаги всичко.
Взима мъжът, на който ти си хвърлила око в дискотеката. Поръчва си най-вкусното от менюто на ресторант, в който идва за първи път. Светофара винаги свети зелено, когато е неин ред да мине. Взима последните форнети с топено сирене. Купува последната бройка от роклята, която си гледала месеци наред на витрината на този магазин.
И когато най-сетне събираш кураж, тя те изпреварва.
За всичко.
Не защото е по-добра или по-бърза. Не защото се състезава с теб нарочно. А защото е такава.
Тя не се колебае. За нищо.
За нея живота е като цирк.
Тя е жената, която ходи по въжето и всички я гледат със затаен дъх. Тя е тази, която храни лъвовете от ръката си, а те кротуват и облизват дланта й. Тя балансира в Колелото на смъртта, от което всички се страхуват.
Защо?
Защото живее, а не преживява.
Защото я е страх, но въпреки това го прави.
Изпитва силни емоции, полюсни, коленете й треперят, думите й убягват, сърцето й бие учестено.
Но след това се чувства по-жива от всякога.
Няма какво да губи и го знае.
Затова облича блузката с най-дълбоко деклоте - защото утре може да не може да я облече. Затова не спира да се усмихва - защото утре усмивката й може вече да не е същата.
Затова отива и забива всеки, когото поиска - защото утре той може вече да е зает.
Затова влиза веднага в магазина - защото утре някой друг ще е взел последната бройка.
Затова взима всички форнети - защото може да не намери друга бутка по пътя.
И което е най-интересното - дори не се замисля.
При нея няма "брой до пет и тогава го направи".
Затова е толкова уверена.
Защото не мисли, а скача веднага в дълбокото.
И знаеш ли, живее пълноценно.

Няма коментари: