Да бъдеш Лили

-Здравей, красиво момиче! – Лили чу глас до себе си и се обърна. Вървеше към стълбите, където трябваше да се срещне с една своя приятелка, която учеше в същия университет, но беше друга специалност.
-Здравей – отговори Лили и се усмихна съвсем леко. Не знаеше нито кой е този, нито какво иска, но й изглуждаше познат.
-Доста голяма чанта си имаш – каза онзи, като се изравни с нея.
-Да, така е – отговори Лили, като се чудеше дали не говори с някой бавно-развиващ се.
-Аз съм Симо – онзи й подаде ръка.
-Аз съм Лили – усмихна се тя и стисна ръката му. Той имаше ръкостискане, средно силно за жена, но доста слабо за мъж. Лили винаги беше смятала, че ръкостискането е важно.
-Ние, такова, имаш ли запалка? – попита Симо като не спираше да се усмихва с онази ласкава усмивка на плейбой, която й беше пределно позната.
-Да, заповядай – Лили бръкна в страничния джоб на огромната си чанта и му подаде сладка запалка, не от онези евтините, а от онези красиви изрисувани запалки, на които всички се кефят, но не всички си купуват.
-Мерси. Готина запалка. – Симо й върна запалката и тя я прибра обратно в джоба.
-Да, такава е.
-Искаш ли да те водя с мен към пуш-кома?
-Не, мерси!
-Ти не пушиш ли?
-Не – отговори Лили. Наистина не пушеше, но тъй като идваше от работа, имаше запалка в себе си. Винаги, когато ходеше на работа, си носеше, защото се изискваше от нея. Но реши, че няма нужда да споделя с този непознат защо и от къде има запалка.
-А защо имаш запалка в себе си тогава? – разбира се, редовния въпрос.
Истината беше, че от време на време Лили припалваше. Не беше като да е страстен пушач, или пък страстно да ги отрича. Палеше по някоя от време на време – когато беше на работа и беше под напрежение, или когато й предстоеше изпит и пак беше под напрежение. Много често й се искаше да запали, когато й предстоеше презентация, но не си позволяваше, за да не мирише неприятно. Но си позволяваше след това. А също и след секс, но само ако беше достатъчно хубав. Замисли се, че почти винаги след секс с Андрей пушеше. А той донякъде се дразнеше, защото самият той не пипаше цигари и димът понякога му идваше в повече.
-Просто си нося, не виждам нищо лошо – почти грубо отвърна Лили, след което го погледна в очите и се отдалечи по посока на Сиси – приятелката си, която я чакаше на стълбите.
-Хей, как беше? – попита я Сиси, докато я целуваше по бузата.
-Скучно, както винаги! –усмихна се Лили и двете се засмяха – отлично знаеха, че беше голяма рядкост някой да скучае в часовете на този професор.- Даде ни да правим проект за изкуството – утре или най-късно до края на седмицата трябва да сме си избрали тема. Ако не я одобри, ще трябва да мислим нова. Нямам търпение!
-Ти за какво ще правиш? – попита Сиси.
-Не съм решила още. Днес имам среща с Андрей, не, моля те, само не ме гледай така! Не такава среща. Ще му помагам за неговия проект и тъй като той също е на тема изкуство, може да ми хрумне нещо за моя собствен! Ти за какво ще правиш?
-На нас нищо не ни е казал. Може би днес ще ни каже, имам сега при него.
-Как беше при Резачката? – попита Лили и се засмя.
-Беше малко режещо! – Сиси също се засмя и затърси запалка в чантата си с една ръка, докато с другата хвана Лили под ръка и я поведе в нова посока – Намерих нов пуш-ком, там се събират трети курс! – обяви Сиси победоносно, давайки отговор на въпроса в очите на Лили.
-Искаш ли запалка?
-Не, ако ти ми дадеш, как ще се запознаем с всички тези нови парчета? – Сиси вдигна вежди и се усмихна палаво от ухо до ухо, когато пред тях изникнаха около 10-15 човека, всички с цигари в уста, смеещи се и клюкарстващи.
-Виж, този е сладък! – усмихна се Сиси на Лили и се насочи право към Симо. – Хей, да имаш запалка? – попита тя.
-Не, аз нямам, но приятелката ти ми даде! – отговори й той, без да скрива плейбойската си усмивка. Полсе се обърна към Лили – Значи все пак реши да дойдеш при мен, а?
-Няма такова нещо! – усмихна се Лили, чудейки се как да парира атаката. В следващия миг усмивката й сякаш се разтопи и бавно се свеле надолу – точно до Симо, леко подпрян на него и наполовина обърнат настрани стоеше Андрей и говореше по телефона, като от време на време се усмихваше сякаш извинително. Лили не можеше да чуе с кого и какво си говори, но от езика на тялото съдеше, че може би не му е много комфортно.
В следващия миг се усети, че най-вероятно всички я гледат как го гледа и се сепна. Потърси с очи Сиси, но тя беше заета да води важен разговор с г-н Флирт най-вероятно по някоя важна и високоинтелектуална тема, презервативите с плодов вкус, например. Нямаше какво да направи, освен да се присъедини към тях.
-Защо не ми каза, че го познаваш! – прошепна й Сиси, докато Симо се беше обърнал за миг настрани. – Така се изложих!!!
-Не си, стига глупости! А и аз не го познавам! Просто...
-О, Лили! – усмихна й се Андрей. – Какво правиш тук?
-Ами, аз съм от придружаващия персонал – усмихна се Лили съвсем леко. Какво наистина правеше там, след като не пушеше?!? – А ти? Нима си пропушил?
-Не, и аз съм като теб! – засмя се Андрей.
-Никой ли тук няма запалка? – Сиси обикаляше наоколо и си търсеше запалка, но се оказа, че никой няма, а който има, не искаше да запали. – Ама че късмет! – въздъхна Сиси като се върна при тях и се подпря на рамото на Лили. – Моля те, знам, че трябва да имаш!
Лили само поклати глава тип „ти никога няма да се оправиш” и й подаде запалката си.
-Леле, благодаря ти, Лил, спасяваш ми живота! – Сиси се засмя и я целуна по бузата.
-Е, чак толкова! – промърмори Лили. Сиси беше в свои води – беше хвърлена в океан, пълен с риба, но Лили не знаеше какво прави тук и къде да дене ръцете си, например. Идея нямаше какво да говори и с кого да говори, затова просто заби поглед в земята. После реши, че това е тъпо и започна да оглежда хората около себе си. После реши, че и това е тъпо и се загледа в ноктите си, което пък реши, че беше върха на тъпнята! Защо изобщо беше дошла! Не спираше да усеща погледа му върху себе си, силно надявайки се, че той я гледа, но и осъзнавайки, че това едва ли е така.
-Е, момичета, имате ли планове за по-късно? – попита Симо.
-Колко по-късно? – засмя си Сиси.
-Ми, знам ли, след лекциите, примерно.
-Аз нямам – засмя се пак Сиси, а Лили усети как всички я поглеждат някак очаквателно. Симо чакаше и тя да каже, че няма. Той изобщо не допускаше, че може вече да има планове, камо ли пък да му откаже. Сиси очакваше да каже, че е свободна, за да не се провали срещата. А Андрей тя не смееше да погледне.
-Ами, всъщност, точно след лекциите...-заекна Андрей и се почеса по главата. – Ами, ще имаме малко работа по моя проект, Лили обеща да ми помогне. Уговорката ни остава, нали? – той я погледна очаквателно.
Точно на това се беше надявала и тя. Не искаше да ходи някъде, само за да не увисне Сиси, беше й писнало да прави разни неща, само заради Сиси. А и наистина имаха уговорка, при това направена доста по-рано.
-Да, остава, разбира се – усмихна се Лили – Казана дума, хвърлен камък. – усмихна се пак, просто защото не можеше да скрие доволството си от това, че той се е застъпил и е казал нещо от типа „хея, тя е с мен”.
-Е, ще тръгваме ли? – каза Лили, обръщайки се към Сиси.
-О, ами добре – съгласи се Сиси малко неохотно. – Защо не ми каза, че го познаваш! И че той е приятел на Андрей? Така се изложих! Ооох!!! – мърмореше й Сиси, докато двете вървяха напред.
-Не го познавам, просто докато вървях към стълбите, той ме настигна и ме заговори. Това не е да познаваш някого! А че е приятел на Андрей и аз не знах! Да не мислиш, че съм приятно изненадана?!? Тихо сега! – заяви Лили и стисна приятелката си по ръката, защото искаше да чеу за какво си говори групата момчета, която вървеше зад тях.
-Защо не каза ,че я познаваш?!? И имаш среща с нея?!? Ама че си кучеее!!! Минал ли си я, какъв е случая! Защо не ни запозна! Знаеш от колко време я зяпаме! – караше си Симо тихичко на Андрей.
-От къде да знам, че проявявате интерес?!? Нищо нямам с нея, ние сме само приятели!
-Ами, приятели, все едно спряхте да се гледате! Какво ще каже Валя за такава приятелка, а?
-Какво сега за Валя?!? Хайде стига вече, писна ми от твоите дребнавовости!
-Какви дребнавости, бе, бретле! Познаваш най-якото пиче сред зайките, а не си ни казал! В това няма нищо дребнаво! От къде я познаваш! И имате среща?
-Това не е среща, ще работим върху проекта ми! – заяви Андрей, като звучеше леко ядосан, а сърцето на Лили се сви. Колкото и да го отричаше, вътре, много дълбоко в себе си, тя се надяваше, че това е нещо като среща, че нещо между тях би могло да стане. Сега започна да се обвинява за детското си поведение, за илюзиите си! Ама че беше глупава! Разбира се, че това не беше среща, той просто искаше някой да му направи проекта! Колко беше наивна! А и тази Валя – приятелката му, най-вероятно?
„Глупаво женско сърце!” - смъмри се Лили и влезе в час.