не

Ох, яд ме е на теб! Яд ме е, че така те искам, а на теб не ти пука! Яд ме е, че не мога да спра! Че трябва да се контролирам, че го мога, че го искам, но че не го искам! Искам да загубя контрол над себе си и от това да излезе нещо хубаво!
Не мога!
Не мога повече! Боли ме! Много ме боли, адски много. А аз не съм създадена за мъка! Създадена съм за радост, за истинско щастие, за любов, за едно по-друго съществуване, за истински живот! Не за това мизерно съществувание!
Яд ме е и на мен! Защото аз съм си виновна за всичко! Не трябваше да те каня с нас онази вечер. Не трябваше да се забивам с теб! Не трябваше да се надявам, че ти ще се обадиш. А аз се надявах. Да, познавам те добре, но въпреки това се надявах! Ама че съм глупава! Но въпреки това, ако се върнем назад, знам, че всико ще се повтори! Точно по същия начин!
Яд ме е на теб! Защото ме караш да се чувствам зле в нещо, от което трябва да се чувствам добре!
Мразя те!
Да, понякога дори те мразя!
Имах такава настройка, такава нагласа! Но това е! Не искам повече да ме боли! Никога повече! Аз приключвам! Всеки ден си го обещавам и всеки ден продължавам да гледам дали он-лайн, всеки ден проверявам телефона през пет минути! Ама че глупачка!
Махай се! Майхай се от мен! Напусни главата ми, сърцето ми, мечтите ми, сънищата ми! Не искам да те виждам повече! Не искам да те виждам никога повече! Нито в главата си, нито в сърцето си, нито в мечтите си, нито в сънищата си!
Искам да те изгоня от там, а не мога.
Не мога!